Конспект по финансово право на българия общачас т




ИмеКонспект по финансово право на българия общачас т
страница9/14
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.58 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/FP - U4ebnik SU.doc
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14
20. Основания за освобождаване от имуществена отчетническа отговорност.


В този случаи не се стига до погасяване на задължението, най-често поради липса на един от четирите елемента на фактическия състав.

1. Компенсация между липси и излишъци.

Често при условията на един финансов одит се установява, че някои вещи липсват, а други са в повече. При липси се носи пълна имуществена отговорност, а при излишъците се отнема в полза на предприятието. Допуска се да се извърши компенсация между двете, като по този начин вредата се изключва от фактическия състав. За да се осъществи компенсация, трябва да са налице две неща:

а) вещите/стоките да се водят на отчет не само стойностно, но и количествено;

б) причинна връзка между липси и излишъци, т.е. един и същи факт да е допринесъл за липсите и излишъците.

Допустима е компенсация между два отчетника, стига да има причинна връзка между тях. Компенсация се извършва и между две ревизии, стига те да са една след друга.


2. Изпълнение на неправомерна заповед.

При следната хипотеза - ръководно длъжностно лице издава неправомерна заповед и отчетникът я изпълнява - причинява се имуществена вреда; от заповедта не са настъпили имуществени вреди, за които отговорността да е солидарна за автора и изпълнителя на заповедта. За да не се носи отчетническа отговорност, трябва да са спазени следните изисквания:

1) заповедта да е издадена от длъжностното лице, което носи тези провомощия;

2) да е в писмена форма;

3) отчетникът писмено да е възразил срещу нея;

4) да е последвала нова писмена заповед.

Ако тези условия са спазени отчетникът може да изпълни заповедта, като за причинените вреди отговорност носи длъжностното лице, а не той. Ако някое условие не е спазено, отговорността е солидарна.

Когато заповедта е явна и изисква извършването на явно престъпление, тогава дори условията от 1 до 3 да са спазени, при настъпване на новата писмена заповед отчетникът е длъжен да откаже изпълнението. Ако не откаже, той носи пълна имуществена отговорност.

В българското законодателство няма определение за "явно престъпление". Наличието на такова се съобразява във всеки един конкретен случай, с оглед съдържанието на заповедта, интелектуалните качества на отчетника и т.н.


3. Признаване на фира.

Фирата е обикновено вреда, под формата на липса, която настъпва при съхранение и боравене с вещта. Тя се изразява в загуба на количество, тегло или обем. Тази вреда не е виновно причинена и не е в резултат на противоправно поведение, а е вследствие на обективни физико-химични процеси. Фира се признава само за стоки, които се мерят, теглят и броят, а не за пакетирани стоки. Съществуват множество наредби, които регламентират фирата. За да се признае фира, е необходимо да са налице:

1) при един финансов одит да е констатирана липса;

2) да е доказано по безспорен начин, че отчетникът е положил грижата на добрия стопанин;

3) признаването на фира става служебно - отчетникът е необходимо да се позове на нея и да поиска да бъде призната. Съществуват определени, признати проценти за фира за различните видове стоки в наредбите. Фирата е сериозен криминогенен фактор и стимул отчетниците да присвояват.


4. Признаване на търговски риск.

Това е вид оправдан стопански риск в областта на търговията. Не се отнася за всеки вид търговия и търговски обекти, а само за тези обекти, в които има пряк достъп до стоката. До 0.5-1% от оборота се признава и се приема за търговски риск. Търговецът е необходимо да доказва дребни кражби. Не става служебно, а е необходимо търговецът да се позове на търговския риск.


5. Престъпления на трети лица (т.нар. взломни кражби).

Вредата, която е в резултат на ограбеното е независеща от отчетника и не се счита за присвоена от него. Той носи отговорност само, ако по някакъв начин е облекчил или подпомогнал извършителя на престъплението. Необходимо е категорично да се установи, че става дума за взломна кражба. Също трябва да се извърши инвентаризация, за да се установят вредите. Те всички са под формата на липси. По презумпция тази липса е открадната, не е необходимо трето лице да бъде заловено, съдено и т.н.


6. Бракуване и обезценяване.

При бракуването стоката е изобщо негодна за употреба. Бракуването става чрез нарочна комисия и вещта се унищожава. Вредата е за цялата стойност на бракуваната вещ. Бракува се за сметка на предприятието, отчетникът не носи отговорност, ако е положил грижата на добрия стопанин, но ако не е, носи отговорност.

При обезценяването стоката все още има стойност и може да бъде употребявана, но не отговаря на първоначалната цена, на която е обявена за продажба. Разликата е за сметка на предприятието. Стоката се продава с нова цена, определена от комисия. Това също е висок криминогенен фактор.


21. Пълна, солидарна н бригадна имуществена отчетническа отговорност.


И трите вида са пълна имуществена отговорност, но при тях отговорността се носи от две или повече лица.

1. Пълна имуществена отговорност. По стария закон -

а) когато вредата е в резултат на престъпление (безстопанственост, присвояване и т. н.), като в новия закон се говори за умишленост, вместо за престъпление, което е нелепост. След като се търси умисъл, а не престъпление, е редно да се носи пълна имуществена отчетническа отговорност само за умишлено извършени престъпления. Наличието на умисъл противоречи на финансовото законодателство, при него водеща е причинената вреда.

б) когато вредата е под формата на липса. Вредоносният факт е неизвестен, не се изследва противоправното поведение на отчетника. Липса е разликата между повереното, отчетеното и наличното или вреда с неустановен произход. Основание за носене на отговорност - лицето не е съхранявало повереното му имущество, т.е. нарушен е принципа на съхранение. Тъй като вредоносният факт не е известен, лихви се дължат от датата на откриване на липсата.

в) когато вредата не е причинена при или по повод изпълнението на служебни задължения – т.е. налице е лично основание.

г) когато длъжностните лица са се разпоредили или са допуснали незаконни плащания.

Длъжностното лице носи пълна имуществена отчетническа отговорност само в случай, че ръководителят се е обогатил. Отговорността е в рамките на полученото от лицето, което лично се е разпоредило. Отговорността е само за ръководителя, той отговаря само, ако лично се е обогатил. Тя е в пълен размер, но не за цялата вреда, а само за количеството, в което се е обогатил ръководителя.


2. Солидарна имуществена отговорност.

Няколко лица отговарят солидарно, когато вредата е причинена от тях. Заедно с причинителя отговарят и трети лица, които са се обогатили неоснователно. Прилагат се принципите на солидарността (чл. 121 ЗЗД). Съществуват случаи, при които се носи пълна солидарна имуществена отговорност.

а) когато има съпричиняване (съвина) - вредата е настъпила в резултат от поведението на две или повече лица. Не става дума за съучастие. Формите на вината може да са различни, като е налице възможност двете лица да не се познават лично, т.е. да не са действали съвместно. Най-често срещаната хипотеза е солидарност между прекия и контролиращия орган, който не е осъществил контрола и при изпълнение на неправомерна заповед.

б) когато отчетническата дейност не може да бъде разграничена – т.е. не може да се разбере причинителя на вредата.

в) когато не е изпълнено задължение при приемане и предаване на имуществото или обекта - отговорността се носи от двата отчетника.

г) когато органът, взел решението, от което са настъпили вредите, е колективен.

д) при неоснователно обогатило се трето лице - отговорността е между отчетника и третото лице. Солидарната отговорност е на различни правни основания. Когато третото лице е извършител на взломна кражба, тогава отговорността между извършителя и отчетника е солидарна.


3. Бригадна имуществена отговорност.

Уредена е единствено във финансовото право, и то само при отчетниците, подобно на солидарната отговорност от повече лица, но по различен начин. Отговорността е пълна от гледна точка възстановяването вредите на съответното лице. В ЗДФК и ЗДВФК не се споменава бригадна имуществена отговорност, но не е отменена - за пръв път се урежда през 1949 г.

Особености:

1) въвежда се в обекти, където две или повече лица боравят с пари или имущество, т.е. когато отчетническите функции не могат да бъдат разграничени - отговорността е солидарна. Солидарната отговорност, обаче, може да бъде избегната, ако се сключи договор между бригадите и юридическото лице. По силата му двете страни се съгласяват отговорността да не е солидарна, а да е бригадна. Този договор не е трудов, понеже бригадата не е юридическо лице. Членовете на бригадата поотделно сключват договор за бригадна имуществена отчетническа отговорност. Не може само едно лице да сключи договор за бригадна отговорност. Отказа на някой член на бригадата да сключи договор за бригадна отговорност не е основание за прекратяване на трудовия договор.

2) имуществената отговорност е деликтна, а не договорна, защото договорът за бригадна отговорност не поражда отговорността, а само я разпределя между членовете на бригадата.

3) бригадната отговорност не е солидарна, а лична между членовете на бригадата. Тя е лична и съобразена с два критерия:

- прослужено време, когато е причинена вредата;

- получавано през периода трудово възнаграждение.

4) бригадната отговорност е само за липси - вредата е само за липси, не е ясен причинителят.

5) в сила е принципът, че всеки е причинил вредата, но отговорността не е солидарна, а всеки отговаря със своя дял за нея. Ако има липса в бригадата, лицето, което не е сключило договор за бригадна отговорност, отговаря с бригадата солидарно за причинените вреди.

Презумпцията, че всички са причинили вредата е оборена в два случая:

- ако има договор за бригадна отговорност, но се установи, кое лице е причинило вредата, бригадната отговорност се разпада;

- не носи отговорност лицето, което не е било на работа през този период.

Предимства и недостатъци: засилва се самоконтрола между членовете на бригадата; има по-голяма събираемост, но не е добре уредена нормативно.


22. Способи за погасяване на имуществената отчетническа отговорност. Плащане. Възстановяване в натура. Прихващане. Опрощаване на задължението. Сливане. Погасителна давност.


I. Плащане.

1. Условия за изпълнение:

а) да бъде определено задължението;

б) при условие на доброволност лицето може да плати по време на ревизията преди акта за начет да е минал в съда. Най-често се плаща след това. Няма значение кога ще се плати, важно е задължението да бъде ликвидно и изискуемо;

в) трябва да плати лицето, посочено в акта. Възможно е няколко лица да отговарят солидарно. Ако плати едно от лицата, отговорността на останалите отпада. При бригадната отговорност всяко лице плаща своето задължение;

г) когато става дума за неоснователно обогатяване, третото лице плаща само до размера на обогатяването. Възможно е задължението да се плати от трето лице, като юридическото лице е длъжно да приеме това плащане;

е) плащането става изцяло или на части, при условие на доброволно или принудително изпълнение.


2. Ред на погасяване - разноски, лихви, главница.


3. Кога е налице изпълнение - когато се погасят действително причинените вреди, т.е. да се изплати главницата + акцесорните задължения.


ІІ. Възстановяване в натура.

Възможно е, когато вредите са причинени на вещи, не е посочено изрично в закона. Чл. 45 от ЗЗД - всеки възстановява вредите, които виновно е причинил другиму.

1. Начин на възстановяване на вредите - ако е повредено имущество, може да се погаси отговорността с възстановяване на имуществото от същия вид, количество и качество.

2. Основни моменти:

а) приложимо е само, ако увреденият е дал съгласието си за това;

б) приложимо е до постановяване на съдебния акт;

в) възстановява се само главницата, т.е. преди да бъде възстановена вещта, тя трябва да бъде оценена, за да се изискат лихвите:

- главницата в натура, но лихвите се плащат;

- ако лицето се съгласи, може и лихвите да са в натура;

г) възстановяването в натура може да стане и от трето лице. Възможно е и частично възстановяване, стига задължението да е делимо.


ІІІ. Компенсация (прихващане).

Чл. 103-105 от ЗЗД. В гражданското право става дума за волеизявление на една от страните, която иска компенсация. Волеизявлението трябва да е oт юридическо лице - само от държавни органи. Отчетникът може да бъде този, който да сезира юридическото лице, но изявлението е от държавните органи.

Кога може да се направи - когато в едно правоотношение кредиторът и длъжникът си разменят местата. Правни последици настъпват, когато компенсацията е възможна, а не от деня на направа на волеизявлението. Ако остане задължение след компенсацията, лихви се начисляват само до датата, до която е било възможно да се извърши компенсацията. Ако след тази дата едно от вземанията е покрито с давност, то давността не се прилага.


IV. Опрощаване.

Тъй като става дума за държавни задължения, юридическите лица не могат да правят отказ от права. Това може да направи единствено президентът. Органите на увреденото юридическо лице не могат да опрощават задължения, защото става дума за държавно имущество. Ако ръководните органи на едно юридическо лице опростят задължение, те нанасят вреда, поради което носят солидарна отговорност с длъжника до размера на опростеното. Ако юридическото лице е със смесено участие, опрощаване от страна на ръководните органи на юридическото лице е възможно само за частния кредитор. При кооперациите опрощаването става от Общото събрание.


V. Сливане на кредитор и длъжник в едно лице. (Сливане на увредената организация с начетеното лице).

По принцип никой не може да дължи сам на себе си. Възможни са три хипотези:

- при условията на чл. 11 от Закона за наследяването;

- когато начетеното лице оставя завещание в полза на увреденото юридическо лице;

- увреждане на едно юридическо лице от друго юридическо лице (неоснователно обогатено) и второто лице се влива в първото (увреденото).


1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

Свързани:

Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по финансово право на българия учебна 2001/2002 г
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспек т по финансово право
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово право
България. Предмет и метод на финансовото право, характеристики, източници йерархия на източниците
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по банково право
Понятие за банково право. Предмет, метод система. Комплексен характер на законодателния клон банково право. Съпоставка със сходни...
Конспект по финансово право на българия общачас т icon1. Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът "Финансово право". Предмет. Метод. Основни начала на фин право
Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът “Финансово право”. Предмет. Метод....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект за семестриален изпит по данъчно право на рб
Обща характеристика на Данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране. Разграничение и съотношение между данъчното право и...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово и данъчно право
...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconДлъжностнахарактеристик а за длъжността главен юрисконсулт
Задълбочени теоретически и практически знания на правната уредба на трудовите, осигурителните отношения, гражданското право и гражданския...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по международно частно право
Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по Гражданско право обща част
Понятие за гражданско право. Система на гражданското право. Предмет и система на общата част на гражданското право (ГП)
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом