Конспект по финансово право на българия общачас т




ИмеКонспект по финансово право на българия общачас т
страница8/14
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.58 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/FP - U4ebnik SU.doc
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

1. Правен режим на имуществената отчетническа отговорност.

Мястото на гражданската отговорност е в гражданското право, но по традиция е уредена във финансовото право по две съображения:

- тази отговорност е последица от упражнен финансов контрол;

- има много специфики, които не се покриват изцяло със ЗЗД.

До приложението на имуществена отчетническа отговорност се стига, когато има причинени вреди. Целта е да се обезщетят или възстановят причинените вреди.

Каква отговорност е договорна или деликтна? Ако е договорна, трябва да има договор и нарушение на договора. Деликтната е по-тежка и не е необходимо наличието на договор.

Съществуват 4 теории, от които 2 са основни, относно имуществената отчетническа отговорност:

1. Имуществената отчетническа отговорност е договорна отговорност - основание се намира в трудовия договор, защото лицата, които са субекти на тази отговорност стъпват в трудови правоотношения и в качеството му на отчетник му се поверяват имуществени, материални или парични ценности. В резултат на неизпълнение на трудовите си задължения се стига до причиняване на вреди. Слабото място на тази теория е, че към такава отговорност могат да се привличат само лица по трудов договор.

2 Имуществената отчетническа отговорност е деликтна отговорност - защото фактическият състав е същият, като при гражданската деликтна отговорност – вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка и вина. При тази теория отговорност носят не само лицата по трудов договор, а всички лица на които им е поверено държавно или общинско имущество.

3. Имуществената отчетническа отговорност има смесен характер.

4. Имуществената отчетническа отговорност е специфична (самостоятелна) …….г.,;.:_:.::;а отговорност - тази теория категорично се отхвърля.


2. Приложно поле на имуществената отчетническа отговорност - във всички сфери, в които се борави с държавно или общинско имущество. Достатъчно е в юридическото лице да е налице блокираща квота или задълженията на юридическото лице да са гарантирани с държавно или общинско имущество.

Отговорността на отчетниците е гражданска, деликтна отговорност, но тя не се покрива изцяло с отговорността по ЗЗД, което дава основание да се говори за специфична деликтна отговорност. И ако отговорността по ЗЗД е общоделиктна отговорност, то тази по ЗДВФК е специална деликтна отговорност.


3. Специфики в нормативната уредба:

обща отговорност – чл. 45 от ЗДД;

специална отговорност чл. 29 и следващи от ЗДВФК. Това с специален закон, като към него се прибавя субсидиарното приложение на ЗДД.

С оглед на субектите от двете страни на правоотношението - по общия режим такава отговорност носи всеки, който причини вреда другиму, без да е необходимо този субект да има специални качества. При специалния режим отговорност носят лицата, които имат качеството на отчетник - т.е. само физически лица.

С оглед на вредите - при общия режим подлежат на възстановяване имуществени и морални вреди, а при специалния - само имуществени вреди. Увредено юридическо лице не може да претендира за неимуществени вреди.

С оглед на обезщетението, задължението за възстановяване и обема на вредата - при общия режим, всички вреди, които са непосредствена и пряка последица от противоправно поведение (действително причинени вреди и пропуснати ползи). При специалния режим - възстановяват се само действително причинени вреди (щети).

С оглед на вредоносния юридически факт - при общия режим възстановяват се всички вреди, без значение от какво произхожда вредността. При специалния режим - в ЗДВФК има три случая, при които се носи имуществена отговорност: умишлено причинена вреда, от липси, да е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения. За вреди причинени в следствие на друг фактически състав, отговорността е административна (под формата на глоба).

С оглед на давността - при общия режим е 5 години. При специалния режим по ЗДВФК - 5 години, а по стария закон е била 10 години. Но независимо от спирането или прекъсването на тази давност имуществената отговорност не се търси, ако са изтекли повече от 10 години от причиняването на вредата.

С оглед на лихвата - по стария закон за държавния финансов контрол лихвата е 10 пункта + основния лихвен процент, а по новия закон лихвата е законната такава – 14,62% (??? сега % сигурно е друг).

С оглед на реализиране на отговорността - при общия режим отговорността се реализира по общия исков ред по ГПК, а при специалния режим се прилага особено исково производство по ГПК.


18. Субекти на имуществената отчетническа отговорност. Третите лица като субекти на отговорността.


1. Субекти на имуществената отчетническа отговорност.

Има две основни групи субекти:

1) лицата, които са причинили вредата - имат качеството отчетник. Трябва да е налице вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка и вина. Всичко това води до непозволено увреждане, в качеството на отчетник.

2} третите лица - не са причинили вредата, не е необходимо да имат качеството на отчетник, но носят отговорност на друго правно основание - неоснователно обогатяване.

Чл. 31 - отчетник - работник или служител, на който се поверява държавно или общинско имущество и/или се дават възможности да се разпореждат с него и да извършват правни действия.

При причиняването на вреди отчетникът и работникът ще носят имуществена отговорност. Важното е качеството, в което са причинили вредите. Ако са в качеството си на работници -отговорността е по Кодекса на труда, а ако е в качеството на отчетник - отговорността е по ЗДВФК.


2. Видове отчетници – чл. 31 от ЗДВФК е определил три групи:

1) преки и фактически;

2) ръководители;

3) косвени.

Преки отчетници са тези, които непосредствено боравят с парите и материалните ценности, които са им връчени. Тези лица упражняват някои от четирите вида или всички видове отчетническа дейност (събиране, съхраняване, разходване и отчитане).

Фактически отчетници - приравнени са на преките отчетници, но това са лица, които не са назначени на отчетническа длъжност; не получават за това трудово възнаграждение, но инцидентно (ad hoc) извършват такава дейност.

Ръководители - не боравят пряко с парите или материалните ценности, обаче в качеството си на ръководители управляват парите или се разпореждат с тях или извършват действия с актове. По тази причина те имат по-голяма възможност в своите разпореждания да причинят по-големи вреди. Ръководителят отговаря затова, че лично е причинил щети чрез акт и чрез своите действия/бездействия. Ръководител означава не само най-високият в йерархията, а и началници на отдели и т.н. Членове на колективен орган носят ??? солидарна имуществена отговорност за вредите, които са причинени, в резултат на решението, което са взели. Не носи отговорност това лице, което е гласувало против или е отсъствало.

Косвени отчетници - имат пряк достъп до паричните средства. Това са контролни органи, които упражняват контрол върху преките отчетници (или върху юридическите лица) (предварителен или текущ финансов контрол). Имат превантивна задача - да предотвратяват допускането на виновни нарушения. Задължението им е да упражняват контрол, а неупражняването му дава възможност на отчетниците да причиняват вреди. Вредите са пряка и непосредствена последица от виновно противоправно поведение на преките причинители и на контролните органи. Отговорността е солидарна. Контролният орган винаги отговаря за противоправно бездействие. Ръководителите също отговарят в качеството си на контролни органи. Длъжностни лица, които могат да отговарят като контролни органи са тези, които могат да упражняват контрол.

Всички отчетници са физически лица, отговорни, защото са причинили вреди. Отговорността е деликтна за непозволено увреждане, като действието е виновно. Отчетникът е по-широко понятие от материално-отговорно лице, включвайки в себе си и трите категории отчетници. Материално-отговорно лице е по-тясно понятие, включва в себе си пряк отчетник, на който материалните ценности са връчени лично и на него се водят. Всяко материално-отговорно лице е пряк отчетник, но не всеки отчетник е материално-отговорно лице. За финансовото право е важно качеството отчетник, а не материално-отговорно лице.


3. Трети лица - лица, които не са причинили вреди. Те отговарят за неоснователно обогатяване. Възможни са две категории:

1) получили нещо без правно основание или получили нещо на отпаднало правно основание. Необходимо е да е налице отчетник, причинител на вредата, което да е дало възможност на трети лица да се облагодетелстват. Вината на отчетника е под формата на действие, активно поведение.

2) получили нещо по дарение от отчетника, който е причинил вредата (дарени са присвоени средства).

И в двата случая отговарят отчетникът и третото лице за причинената вреда, но отговорността е на различно правно основание. За отчетника – деликтна, а третото лице за неоснователно обогатяване. Отговорността е солидарна, солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. За по-голяма вреда отговаря отчетникът, причинител на вредата.

Неоснователното обогатяване е обективна, безвиновна отговорност (т.е. без значение е, дали третото лице е действало виновно или не). За отговорността на третото лице е без значение, дали действията му са добросъвестни. Чл. 271 от Кодекса на труда - добросъвестно поучено трудово възнаграждение не се връща.


4. Отговорността на третите лица:

начетно производство - имуществена отговорност носи и третото лице, и отчетникът и то по специално исково производство;

общ исков ред - когато отчетникът не носи пълна имуществена отговорност, той носи административна отговорност. В такъв случаи се завежда дело срещу третото лице по общия исков ред.


19. Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност. Определяне на размера на причинената вреда и нейната оценка.


1. Предпоставки за възникване на имуществена отчетническа отговорност.

Този въпрос се разглежда фактическия състав, пораждащ имуществена отчетническа отговорност. Доколкото се касае до деликтна отговорност, това е и фактическият състав на този вид гражданска отговорност. Визиран е в чл. 29 от ЗДВФК.

За да възникне отговорност трябва да има:

- причинени вреди;

- противоправно поведение;

- виновно причинение;

- вредите трябва да са следствие от противоправното поведение на отчетника.

Елементи от фактическия състав - съдържа 4 елемента, от които 3 са обективни, а вината е субективен елемент. Необходимо е 4-те елемента да са кумулативно дадени, като всеки един от елементите има еднаква правна стойност. Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав означава, че отговорност не може да възникне.

Вреда - накърняването или намаляването на имуществени права и интереси. Тя трябва да бъде причинена от физическо лице с качеството на отчетник и трябва да е причинена на юридическо лице. Става дума за имуществени вреди, а не за неимуществени и то за тези, които са реално причинени вреди. Специфична форма на отчетнически деликт или вреда е т.нар. липса (съществува само в тази материя). Има две определения:

- отрицателна разлика в имуществото, състояща се в разлика в полученото, отчетеното и намереното в наличност;

- вреда с неустановен произход, т.е. не е ясно, как е станало.

Тъй като отговорността е деликтна, а задължението на отчетниците е да пазят повереното им имущество, достатъчно е да се появи разлика в имуществото, за да възникне отговорност. Тук останалите три елемента се предполагат.

Противоправно поведение - когато става дума за юридическа отговорност, тя винаги се свързва с незаконосъобразност или противоправно поведение (фактическото поведение на лицето да не съответства на нормативно описаното). Поведението на отчетниците е регламентирано в Закона за счетоводството. Противоправното поведение може да се изрази в действие или бездействие. При липси не се доказват тези елементи.

При нецелесъобразно поведение отчетникът е действал в рамките на закона и не е нарушил правната норма, но въпреки това той е избрал неподходящо поведение и дори в резултат от това да са били причинени вреди, той няма да носи отговорност, тъй като липсва противоправност в поведението.

Причинната връзка - вредата трябва да е резултат от противоправно поведение. Трябва да е безспорно доказана. В одитното производство тежестта за доказване е на одитора.

Вината - субективен елемент от състава на деликтната отговорност. Чл. 45 от ЗДД - вината е по презумпция, предполага се до доказване на противното. Отчетникът трябва да докаже, че е действал без вина. Вината може ла е по умисъл или по небрежност. До 01.01.2001г. имаше значение каква е формата на вината - за умишленост беше пълна, а за небрежност - частична. С новия ЗДВФК се въведе формата на вината като предпоставка. Чл. 29, ал. 1, т. 1 изисква вредата да е причинена умишлено. Това е неудачна разпоредба, която ще доведе до редица проблеми.


2. Определяне на размера на причинената вреда.

Когато е увредено имуществото, се поставя въпроса за оценката. При увреждане на имуществото вредата се определя към датата на причиняването ù. От този момент започват да се начисляват лихвите. Определянето на размера става към момента на одита, когато откритата вреда е по-високата от двете цени (пазарна или отчетна).

Когато вредата е причинена във валута, валутата се възстановява винаги във валутата, в която е причинена, или по най-високия курс на БНБ към тези дати (на причиняване, на плащане, на откриване). Лихвите се дължат към датата на причиняване на вредата или от тази на откриване на вредата и се плаща до датата на пълно възстановяване на вредата. Давностният срок се прекъсва с издаването на акт за начет (вписва се в ревизионната книга).


1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14

Свързани:

Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по финансово право на българия учебна 2001/2002 г
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспек т по финансово право
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово право
България. Предмет и метод на финансовото право, характеристики, източници йерархия на източниците
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по банково право
Понятие за банково право. Предмет, метод система. Комплексен характер на законодателния клон банково право. Съпоставка със сходни...
Конспект по финансово право на българия общачас т icon1. Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът "Финансово право". Предмет. Метод. Основни начала на фин право
Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът “Финансово право”. Предмет. Метод....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект за семестриален изпит по данъчно право на рб
Обща характеристика на Данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране. Разграничение и съотношение между данъчното право и...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово и данъчно право
...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconДлъжностнахарактеристик а за длъжността главен юрисконсулт
Задълбочени теоретически и практически знания на правната уредба на трудовите, осигурителните отношения, гражданското право и гражданския...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по международно частно право
Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по Гражданско право обща част
Понятие за гражданско право. Система на гражданското право. Предмет и система на общата част на гражданското право (ГП)
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом