Конспект по финансово право на българия общачас т




ИмеКонспект по финансово право на българия общачас т
страница7/14
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.58 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/FP - U4ebnik SU.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14
12. Принудително изпълнение на публичните вземания. Обща характеристика. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяването на принудителното изпълнение.


І. Обща характеристика.

Принудителното изпълнение е другият вид изпълнение след доброволното, в резултат на което се достига до прекратяване на финансовото правоотношение и наличие на постъпление в бюджета. Правният ефект е един и същ, но способите са различни. Принудителното изпълнение е способ на държавна принуда, а при доброволното изпълнение това става по волята на длъжника.

1. Предпоставки за започване на принудителното изпълнение – идентични с тези при доброволното, плюс допълнителни.

а) длъжникът да е изпаднал в забава;

б) държавният изпълнителен орган да е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника.

/Ако задължението е било разсрочено н настъпи падежа на някои от частите и длъжникът не плати, принудителното изпълнение се предприема за цялото вземане, т.е. премахва се ефекта на разсрочването. Ако изпълнението е било отсрочено, принудителното изпълнение може да започне едва след настъпване на новия срок./

2. Компетентни органи - това са т.нар. публични изпълнители. Те са служители на Агенцията за държавни вземания. Прилага се ДПК и субсидиарно ГПК. Структурата и правомощията на тези органи са уредени в Закона за събиране на държавните вземания. Страни в производството по принудителното изпълнение са: (1) данъчната администрация с нейните органи и Агенцията за държавни вземания и (2) данъчни субекти.


ІІ. Предпоставки.

Изпълнителен титул. Изпълнителният титул е документ, в който е посочено субектното право на държавата да получи определено вземане, основанието и размера на вземането и субекта, който трябва да плати задължението.

Няколко вида актове:

1. Всеки финансов акт - индивидуален акт, данъчен ревизионен акт, митнически и т.н. Наличието им е достатъчно да започне принудителното изпълнение, без съдебен акт.

2. Съдебни актове - държавни вземания със съдебен произход - необходимо е издаване на изпълнителен лист (само един път, копие не се дава).

3. Наказателно постановление - глобите - подлежат на принудително изпълнение и не е необходимо производство по издаване на изпълнителен лист и изпълнително дело. Преминава се през определена процедура - издава се акт за констатация на нарушението, въз основа на който се издава наказателното постановление. Актът за констатация не е изпълнителен титул, наказателното постановление не може да обхваща неща, които не са констатирани в акта.

4 Данъчна декларация.

5. Данъчно съобщение - за определяне на данъка и срокът, на който е изтекъл (това е недоразумение, защото това не е акт и не може да бъде изпълнителен титул).

6 Покана. Преди да започне принудително изпълнение данъчният орган изпраща покана за доброволно изпълнение. Това е последна възможност за длъжника да изплати дълга. Има санкции за органите, които не спазят това изискване.


ІІІ. Основание за спиране на изпълнителни действия.

1. Спиране без да се начисляват лихви.

2 Когато длъжникът е поставен под запрещение.

3. При отиване на редовна военна служба.

4. При смърт.

5. Когато в хода на принудителното изпълнение възникне предпоставка за прихващане.

След спирането данъчният орган не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извърши действия по обезпечаване на вземането.


IV. Основания за отмяна на изпълнителни действия. 6 варианта:

1. Когато задълженията и направените разноски се погасят изцяло, плащането може да стане по всякакъв начин.

2 Когато актът, с който се установява принудителното изпълнение е обявен за нищожен, обезсилен и отменен.

3. При смърт на длъжника и когато няма наследници, т.е. те са се отказали от наследството.

4. Когато е направена преценка, че вземането е несъбираемо, т.е. изчерпани са всички правни способи и продължението на процедурата е икономически неоправдано.

5. Когато с акта на висшестоящ орган или съд се отмени решението или акта, въз основа на който се извършва принудителното изпълнение.

6 Други, предвидени в ДПК случаи.

/При прекратяване на производство органът по принудително изпълнение вдига служебно и наложените запори и забрани./


V. Способи за принудително изпълнение.

♦ запор – изпълнителен;

- обезпечителен;

♦ опис.

При описа принудителното изпълнение се насочва към движимите и недвижими вещи на длъжника. Различава се от възбраната, която е обезпечителна мярка за бъдещо вземане и е само върху недвижими вещи.

При запори - обезпечителният запор се налага спрямо вземанията и движимите вещи на длъжника. Тук няма изпълнение, цели се запазване на статуквото.

При изпълнителния запор изпълнението се насочва към трето лице, като му се нарежда да преведе дължимата сума на държавата.

Дали ще се приложи запор или опис зависи от преценката на органа по събиране на държавните вземания. Двата способа се използват алтернативно или кумулативно. Принцип при описа е, да се описват само вещи, които могат да покрият вземането, а не всички.


13. Производство по принудително изпълнение на публичните вземания. Действия по изпълнението. Запор. Публична продан. Защита срещу принудително изпълнение.


I. Участници в производството по принудително изпълнение.

1. Органът по принудително изпълнение.

2. Публичен взискател (държавата).

3. Длъжниците или техните наследници, както и трети лица, когато не са изпълнили служебните си задължения.

4. Трети лица със самостоятелни права върху обектите на изпълнение.

5. Обезпечените кредитори, разполагащи с ипотеки или възбрани, вписани преди започването на принудително изпълнение.

Към производството могат да се присъединят и други кредитори в четири случая: (1) кредитори или взискатели, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнявали права на задържане на веща.


IІ. Изпълнителен запор от процесуална гледна точка:

- изпълнителният орган трябва да установи, какви вземания има длъжника и спрямо кого: от банки, от трети лица, вземания по ценни книжа, по изпълнителни листове. После държавният орган преценява, кои вземания да запорира. След това трябва да изпрати покана за доброволно изпълнение. Длъжникът отговаря с цялото си имущество пред кредитора. Всички вземания може да бъдат запорирани, но при някои вземания има ограничения и запор може да се наложи само върху част от тях, а не върху ”несеквестируемо имущество”. Принудителното изпълнение се насочва към цялото имущество, с изключение на:

1. Трудово възнаграждение, обезщетения, пенсия, стипендия в размер до 150 лв.

2. Сумите по сметки в размер до 150 лв. за всеки член от семейството на длъжника.

3. Издръжките, които са определени от съда.

4. Обезщетения по социални осигуровки, помощи и др.

Ако длъжникът няма собствено имущество, влогове или вземания, а другият съпруг притежава такива, ако са придобити по време на брака, след 1985г., се счита, че е придобито поравно и принудителното изпълнение може да бъде насочено към съпруга. Държавният орган праща запорно съобщение на трето лице, с което нарежда да не плаща на длъжника, а направо на държавния орган. Това писмо е задължително за третото лице, то не може да възразява или да обжалва.

От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от право да се разпорежда с вземания или вещи. Също така под страх от наказателна отговорност не може да изменя, поврежда или унищожава вещта. Последствията настъпват от момента на получаване на призовката за доброволно изпълнение. Извършените от длъжника разпореждания с вещта са недействителни спрямо взискателя. На него и кредиторите не могат да бъдат противопоставяни прехвърляне и учредяване на вещни права, ако те не са били вписани преди възбраната.

В тридневен срок от връчване на запорното съобщение третото лице трябва да каже, дали признава вземането на длъжника и дали е готов да плати, а също и дали някой друг няма претенции върху това вземане, също дали няма запор върху това вземане. Ако вземането е обезпечено със залог, третото лице няма право да предава веща на длъжника без разпореждането на кредитора. Ако запорът е върху трудови възнаграждения, запорът е не само върху трудовото възнаграждение, а и за всички възнаграждения, получени за същата или друга работа в същото учреждение.

Лицето, което изплати възнаграждение на длъжника, въпреки запора, без да удържи сумата на запора, отговаря лично пред кредитора за тази сума и то солидарно с третото задължено лице.

Ред за погасяване – разноски, лихви, главница. Ако в резултат на постъпленията останат задължения за погасяване, се говори за частично погасяване. При действията по запорирането държавният орган за всяко действие от запорирането оставя?? протокол. При извършване на дейността си всеки държавен орган трябва да оказва съдействие - предоставяне на информация и т.н. Възможно е да възникне ситуация на нужда на длъжника - тогава държавният орган има право да разреши неотложни плащания от блокираната сметка.


ІІІ. Опис.

Преди да се пристъпи към описване на вещите, трябва да има проверка и събиране на информация по няколко начина:

а) когато става дума за вещи и имоти - от общината, данъчната служба при службата по вписванията, по отношение на юридическите лица; да събере ежегодните баланси, свидетелски показания и проучвания.

След проверката следва покана за доброволно изпълнение и чак тогава същинският опис. В поканата трябва да се посочат, кои вещи ще бъдат описани (както и при възбраната). По принцип се отговаря с цялото имущество. Не може да се секвестира жилището на длъжника, ако е единствено за него (по 30 кв.м. на член от семейството), вещите за всекидневна употреба, вещите, свързани с упражняването на професията, земеделските земи. Задължението на държавния орган е да описва само тези вещи, които по стойност са равни на задълженията. Може длъжникът сам да посочи, кои вещи да бъдат описани.

Описът съдържа: основанието, мястото, подробно описание и оценка на вещта, възражения на трети лица и подписи. Вещта принципно се оставя на отговорно пазене на длъжника, но може и да се откаже - тогава се дава на пазач (който трябва да я пази с грижата на добър стопанин).

Вещта се оценява и ако лицето не плати в определения срок следва публична продажба или търг (явен и таен). Може да се стигне и до продажба на съсобствени вещи; ако са недвижими вещи, се продава идеалната част на длъжника, а при движими – цялата вещ, като се отделя частта на съсобственика на длъжника.

Опис на вещи, включени в съпружеската имуществена общност - съпругът на длъжника трябва да плати задълженията на съпруга-длъжник и разноските. При търг (явен или таен), ако е за съпружеска имуществена общност има 3-дневен срок за съпруга на длъжника да плати най-високата оферта на търга.


ІV. Публична продан. Обща характеристика. Начин на продажба. Продажба чрез търг. Особени случаи на продажба.

Продажбата на движими вещи става чрез публична продажба или търг. Дори да има само един купувач, той става собственик, стига цената да не е по-ниска от началната сума. Продадена чрез търг движима вещ става собственост на купувача, дори и тези вещи да не са били собственост на длъжника (да са насочени към правата на трети лица).

Това може да стане и с недвижими имоти, ако в едногодишен срок от обявлението в Държавен вестник за възлагане на имота, третото лице собственик не е подало иск за собственост. “Правото е за зрящите.”

Всички разноски са за сметка на длъжника. След погасяване на разходите, лихвите и главницата, останалата сума се връща на длъжника. Може да се продава отделна вещ, група от вещи, всички активи на длъжника, които са движими вещи.

При недвижимите имоти се прилага търг. Вещта се продава без да се начислява ДДС (т.е. е освободена доставка). Не се продават вещи, за които разходите са несъразмерни с очакваните приходи. Изготвя се съобщение за продажбата до длъжника. Публикува се в Бюлетин на Агенцията за държавни вземания и в поне един централен ежедневник.


а) Публична продажба - допустима е за вещи с продажна цена, не по-голяма от 30 000 лв., те трябва да са на мястото на продажбата и се предават веднага на купувача (след плащането). Плащането е само в брой, за всички продажби. Собствеността преминава върху купувача с издаване на постановление за възлагане.

Особености - Вещта трябва да бъде продадена в едномесечен срок от излагането и за продажба, след това цената се сваля с 10%, след още месец - с още 10%, и така до 6 месеца от началото на продажбата. След това се търси цена по договаряне и ако не бъде продадена в едногодишен срок от началото на излагането, длъжникът може да си я вземе обратно в рамките на един месец. Ако не си я потърси се предава безвъзмездно на социални заведения или се унищожават.


б) Продажба чрез търг.

Прилага се за движими вещи с начална тръжна цена по-голяма от 30 000 лв. и за недвижими имоти или вещни права върху тях. Едновременно със съобщението за търга се обявяват и правилата. Депозитът за участие е 10%, всяка вещ получава пореден номер, всички участници получават табела с номер. В началото на провеждането на търга наново се оповестяват правилата и стъпка за наддаване, като % от началната цена. Води се протокол и наддавателен лист. В протокола се отбелязват спечелилият, вторият и третият. В 5-дневен срок се извършва плащането, като се приспадне внесеният депозит, иначе депозитът се задържа. Ако спечелилият не плати, с нов протокол публичният изпълнител обявява за спечелил търга втория участник. Той се уведомява със съобщение, като срокът за плащане е тридневен. Третият може да получи вещта, но само ако посочената от него цена е по-висока от началната.

В три случая може да се стигне до нов търг:

1) когато не се яви кандидат или явилите се кандидати не предлагат цена, по-висока от началната;

2) когато никой от участниците в търга не внесе предложената от него цена;

3) при нарушение на другите условия.

Ако на новия търг вещта отново не се продаде, тя се преоценява и се предлага за нова продажба. Ако и тогава вещта не се купи, по искане на публичният взискател, тя може да се предложи на 50% от началната тръжна цена.


в) Продажба с тайно наддаване - предложение се прави в два плика, съдържащи - данни за предложението, цена, начин на плащане, документи, удостоверяващи за внесения депозит. Всички пликове се описват в списък, който се подписва от публичния изпълнител. За валидно се счита предложение, постъпило до края на работното време, преди отваряне на пликовете, до края на същия срок същите могат да се оттеглят. В обявения ден, час и място предложенията се отварят и се обявяват гласно, предложилият най-висока цена се обявява за купувач. Ако има две еднакви цени, печели този, който плаща в брой. В 3-дневен срок от извършване на плащането се издава постановление за възлагане на вещта. Собствеността се прехвърля от датата на постановлението. Купувачът може да вземе вещта веднага, но при недвижими вещи публичният изпълнител прави въвод. Трето лице може да се брани само чрез иск за собственост. Ако сумата не постъпи по сметка, се приема, че купувачът се е отказал - дава се право на втория и третия в класирането. Депозитът се задържа само на първия.

Обжалването става в 3-дневен срок от обявяване на резултата, при следните обстоятелства:

1) някои от участниците е посочил по-висока цена от купувача;

2) когато обявеният за купувач не е имал право да участва (това са органите организирали търга или оценителите);

3) предложената от жалбоподателя цена е следващата след тази на спечелилия.

Жалбата се подава чрез публичния изпълнител. След постъпването ù той не издава постановление. Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена, което е условие за редовност на жалбата.

Особени случаи на продажба:

1. На съсобствени вещи - вещта се описва и се оценява, предлага се на съсобственика на длъжника да я закупи в 30-дневен срок. Ако той се съгласи писмено да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок, след което издава постановление за възлагане. Ако не пожелае да плати или не плати в срок, следва търг за идеалната част на длъжника от недвижимия имот или за цялата вещ, като на съсобственика се изплаща съизмерима сума, а разноските са за сметка на длъжника. Съсобственикът може да обжалва оценката или изцяло изпълнителните действия, поради неспазване на закона.


V. Защита на длъжника при принудително изпълнение.

Има два пътя:

1) обжалване;

2) исков път.

Особености при обжалването - то е само по законосъобразност; не може да се оспорва основанието и размера на вземането, а само принудителното изпълнение; принципно длъжникът обжалва, но може и трети лица (съпруг/а или кредитор); оспорва се по административен и съдебен път; ако се окаже, че обжалваните изпълнителни мерки са незаконни и те биват отменени, принудителното изпълнение може да продължи по друг начин. !Жалбата не спира изпълнението!

Исковият път се използва само от трето лице - спира се изпълнението от съда до момента на произнасяне по това, кой е собственик на вещта. Ако се постанови, че е третото лице, действията се отменят.


14. Други способи за погасяване на публичните вземания. Финансова амнистия. Опрощаване. Прихващане. Давност и преклузивни срокове.


15. Правна уредба на държавния вътрешен финансов контрол. Статут и правомощия на контролните органи. Финансови контролни производства. Разграничаване със сходните правни институти.


към № 15. ІІІ. Разграничение на финансовата ревизия от други правни институти.

По стария закон - следните институти - финансова проверка, финансова ревизия (одит по новия закон) и инвентаризация.


Финансова ревизия

Финансова проверка

всеобхватен финансов контрол

част от тази дейност – множество различия в обема на извършената проверка

осъществяване на последващ финансов контрол

осъществяване на предварителен финансов контрол




Финансова ревизия

Инвентаризация

нормативна уредба - ЗДФС + Правилник за приложението; ЗДВФК

Закон за счетоводството

последващ финансов контрол:

- проверява се минала финансова дейност;

- веднъж на три години.

Текущ финансов контрол и периодичен финансов контрол:

- на три дни, седмица или една година.

Проверява всички видове стопанска дейност, приватизация н т. н.

има определено предназначение:

- контрол, с който се проверява наличието на финансови ценности, както и тяхното състояние.

Извършва се от длъжностни лица (одитор, ревизор и т.н.), т.е. те имат трудово задължение да извършват финансов контрол;

- техните права или задължения са ех lege.

- органи ad hoc (съставени за целта)

- колективен орган (комисия)

- изпълнител на инвентаризация, работят нещо друго, но като член на комисията; еднократно придобиват право да проверяват; те не могат да проверяват други поделения или подразделения;

- могат да вършат единствено това, което е определено в заповедта, с която се назначава комисията.

- приключва с акт, който има особена доказателствена сила, т.е. констатациите на тези актове са верни до доказване на противното, т.е. т.нар. съществена процесуална привилегия на ищеца

- приключва с обикновен констативен протокол

- няма особена доказателствена сила

Начин на реализиране на резултатите:

- съдебна фаза и исково производство

Ако бъдат открити щети или липси два пъти:

а)след инвентаризация следва финансова ревизия;

б) по общия исков ред - завежда се гражданско дело.




Финансова ревизия

Съдебно-икономическа експертиза

и ревизора и експерта имат едни и същи знания, но са с различно положение и се използват за различни цели




институт на финансовото право

институт на наказателния или гражданския процес

форма на финансов контрол

назначава се вещо лице (експерт), в случаите, когато има нужда от специални познания в определена област

предназначение – да се проконтролира дейността и да се посочи фактическото състояние

отговор на конкретни въпроси във връзка с извършена преди това финансова ревизия;

експертът е подчинен на следователя или съда, който му е възложил проверката, преценява кои въпроси да му се поставят




Съдът не е длъжен да се съобразява със заключенията на експерта. Той преценява с оглед на събраните доказателства дали да повярва на експертите. Съдът не е обвързан със заключенията.



16. Приключване на финансово контролното производство. Актове. Мерки за въздействие, предприемани по повод констатирани слабости, нарушения и вреди.


Всеки одит има 4 етапа:

- подготвителен;

- същинска проверка;

- приключване на ревизията и съставяне на документите (дотук са задължителни етапи);

- правни последици от ревизията.

Т.е. ако има финансови нарушения (вреди) се предприемат мерки за въздействие, за реализация на резултата, но това няма задължителен характер.


1. Актове, с които приключва одита:

(по стария закон)

- ревизионна разписка;

- ревизионен акт;

- акт за начет.

По новия закон няма ревизионна записка, а на мястото на ревизионния акт - доклад на одитора, т.е. има:

- доклад на одитора;

- акт за начет.

1. Ревизионната записка е най-рядко срещаният документ. Една ревизия приключва с нея, когато няма констатирани слабости или нарушения. Тя представлява своеобразен акт за констатации, в него се описва, че е извършена ревизия, на кои обекти, от какъв орган, какъв е обхвата на контрола, какъв период обхваща проверката (обикновено от края на предната ревизия).

2. Ревизионен акт / Доклад на одитора - издава се при разкрити слабости и нарушения. Може да се търси отговорност, но не имуществена или гражданска, а единствено административна или дисциплинарна. Прави се цялостна оценка на обекта, констатират се нарушения. Анализират се предложенията за отстраняване на нарушенията.

Тоест докладът на одитора и ревизионната записка са актове за констатации.

3. Актове за начет - констатира вреди, за които ще се носи пълна имуществена отговорност. Актът за начет е продължение на ревизионния акт (доклад и в него се описва само фактическия състав на имуществената отговорност).

Общото между доклада на одитора и акта за начет е, че са официални документи, съставени от държавния орган при правно регламентирано производство (одит/ревизия).

- формата е само писмена;

- актовете, пораждат определени права и задължения - по принцип, но докладът и актът за начет не пораждат права и задължения; за да бъдат породени такива, е необходим друг акт.

При акта за начет се издава след съдебното решение наказателно постановление, а при доклад на одитора - заповед. Всички те са констатиращи или подготвящи актове.


2. Функции на ревизионните документи - сезираща и доказателствена.

а) сезираща функция - при извършването на контрола, контролиращият орган изпраща акта за начет до определения орган, за да се запознае този орган с тях. Имуществената отговорност не се налага от одитора, а се налага от съда. Сезиращата функция се изразява в изпращане на акта, като съдът е длъжен да се произнесе по него, не е необходимо да се пише искова молба, защото самият акт за начет е искова молба.

б) доказателствена функция - отнася се само и единствено за акта за начет (чл. 30, ал. 4 от ЗДФК и чл. 301 от ГПК). Има особена доказателствена сяла - презумпция за достоверност, като тя е една процесуална привилегия на увреденото юридическо лице. По силата на тази презумпция юридическото лице не доказва констатацията, а само предявява акта в съда. Презумпцията е в полза на ищеца и е оборима (може да се оспори):

- по време на ревизията се преглеждат хиляди първични счетоводни документи и актът за начет е резюме на тези документи;

- съдът не се занимава с преглеждането на тези документи;

- актът за начет е резултат от правно-регламентирана дейност;

- контролът се осъществява от държавен орган със специализирани познания в тази област;

- констатациите са подкрепени с писмени доказателства.

Изтъква се, че има и обвинителна функция, но това не е вярно, защото тук е налице друго производство, когато става въпрос за повдигане на обвинението. Дори при констатирано престъпление документите се изпращат в следствието.


3. Мерки за въздействие (правни последици от одита и реализация от резултатите на одита). Този етап няма задължителен характер, защото по време на одита може да не бъдат разкрити нарушения - тогава не се предприемат мерки за отстраняването им. Една от целите на одита, след като бъдат разкрити всякакви видове нарушения, е да бъдат предприети мерки за отстраняването на условията и причините и самите нарушения.


4. Видове мерки за въздействие - мерките въз всеки отделен случай зависят от констатациите. Основно се подразделят на две групи:

1) Мерки спрямо проверяваната дейност:

писмени указания за отстраняване на установеното нарушение - това става със заповед за реализация, като органът е Министерство на финансите, съответно министъра или председателя на комитета?? Със заповедта за реализация се дават указания на ръководителите на ревизирания обект. В тези случаи говорим за външно-ведомствен контрол. Указанията имат задължителен характер и не подлежат на обжалване по съдебен или административен ред.

вътрешни заповеди - писмени указания се издават винаги, когато има извършени нарушения, а при вътрешните заповеди може да се констатира нецелесъобразност, неправилност на определени действия и ако се дадат задължителни указания това означава, че се изземва оперативната самостоятелност. В тази връзка може да се правят само препоръки и сигнали.

Има още три типа мерки:

предложения за спиране на някои действия, водещи до причиняване на вреди на контролирани обекти - тези предложения се правят до самия ръководител или до висшестоящия орган;

предложение за отмяна на незаконосъобразни актове на ръководители на контролирани обекти (за отмяна, а не за обжалване);

предложение до ръководителите на контролирани обекти за налагане на дисциплинарни наказания по Кодекса на труда;

изготвяне на обобщителни доклади;

предложение за промяна в законодателството.


2) Мерки по отношение на лицата: отговорността е 4 вида – дисциплинарна, наказателна, гражданска и административна.

Дисциплинарната отговорност се прилага само по отношение на лицата в трудово правоотношение (КТ, чл. 136). Налага се независимо от останалите видове отговорност. Формите са забележка, предупреждение за уволнение и уволнение.

Наказателна отговорност - при констатирани нарушения се съставя предварително производство и наказателното съдопроизводство се произнася с присъда. Контролният орган открива и доказва престъпленията, но не налага санкцията; в съда той има качеството на свидетел.

Гражданска отговорност - причинените вреди трябва да бъдат репарирани.

Административната отговорност се налага според ЗДВФК и Правилника за приложението му и ЗАНН. Процедурата за съставяне на актовете и изпълнението е по ЗАНН, но давностните срокове са по-големи.


17. Правен режим на имуществената отчетническа отговорност. Разграничаване на имуществената отчетническа отговорност по ЗЗД.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   14

Свързани:

Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по финансово право на българия учебна 2001/2002 г
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспек т по финансово право
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово право
България. Предмет и метод на финансовото право, характеристики, източници йерархия на източниците
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по банково право
Понятие за банково право. Предмет, метод система. Комплексен характер на законодателния клон банково право. Съпоставка със сходни...
Конспект по финансово право на българия общачас т icon1. Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът "Финансово право". Предмет. Метод. Основни начала на фин право
Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът “Финансово право”. Предмет. Метод....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект за семестриален изпит по данъчно право на рб
Обща характеристика на Данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране. Разграничение и съотношение между данъчното право и...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово и данъчно право
...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconДлъжностнахарактеристик а за длъжността главен юрисконсулт
Задълбочени теоретически и практически знания на правната уредба на трудовите, осигурителните отношения, гражданското право и гражданския...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по международно частно право
Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по Гражданско право обща част
Понятие за гражданско право. Система на гражданското право. Предмет и система на общата част на гражданското право (ГП)
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом