Конспект по финансово право на българия общачас т




ИмеКонспект по финансово право на българия общачас т
страница3/14
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.58 Mb.
ТипКонспект
източникhttp://www.bglegis.com/FP - U4ebnik SU.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14
влизане в сила на правната норма - според чл. 5 от Конституцията “нормативните актове влизат в сила три дни след обнародването им, ако не е посочен друг срок". Във финансовото право, обаче този принцип е no-скоро изключение, в смисъл, че често в правната норма се сочи друг, отлагатлен срок. Възможни за пет варианта, като два са основни:

1) от 1 януари следващата година, за да може действието на финансово-правната норма да съвпадне с бюджетната година (особено по отношение на правни норми, регулиращи отношенията по разходване на бюджетните средства);

2) от първо число на някои месец - голяма част от финансово-правните отношения се пораждат, развиват и погасяват в рамките на един месец;

3) други срокове, ако нормите не предвиждат приходи и разходи (например, ако финансово-правните норми са устройствени);

4) може да влизат в сила незабавно - тези финансово-правни норми не засягат права и интереси (напр. финансовите амнистии);

5) различни финансово-правни норми от един закон може да влизат в сила по различно време.

Обратно действие на финансово-правна норма. В много случаи законът заварва "висящи" правоотношения (възникнали, но неразрешени). Ако в преходните и заключителните разпоредби на новия нормативен акт не е казано нищо, важи принципа материално-правните норми действат за в бъдеще.

Може изрично в преходните и заключителните разпоредби, да е придадено обратно действие: има две хипотези:

а) финансово-правни норми, които установяват задължения не трябва да имат обратно действие;

б) доколкото не се накърняват правата и интересите на лицата, а се създават финансови права и задължения за тях, обратното действие е допустимо само за облагодетелстващи правни норми.

Изводът е, че обратното действие е оправдано само при положение, че новата материално-правна норма не утежнява положението на адресата.

При процесуалните правни норми, по презумпция новата процесуално-правна норма е по-съвършена, затова те имат обратно действие и всички висящи правни отношения трябва да се уредят по новия процесуален ред. Ако в новия акт не е казано изрично, ще се прилага новата процедура, ако тя е по-сложна, коренно различна от сегашната, законът изрично предвижда, че висящите правни отношения се уреждат по стария ред. От друга страна тук също важи принципът за приложение на по-благоприятния закон. Ако до налагане на санкцията в сила влезе ново законодателство, прилага се по-благоприятната за лицето, тъй като принципът е изваден от наказателното право. Той е приложим само, когато става дума за санкции и не се отнася до правата и задълженията. Тогава се прилага старият принцип, че се прилага нормата, била в сила при възникване на правното отношение.

Отмяна на финансово-правна норма - нормативният акт се отменя, изменя и допълва с изрична разпоредба, понякога се използва принципа на "мълчаливата отмяна" (с нов закон и др.).


2. Действие на финансово-правните норми по отношение на лицата.

Всяка финансово-правна норма има кръг от адресати. Финансово-правните норми нямат универсално действие по отношение на лицата и не действат спрямо всички възможни правни субекти. Възприема се диференциран подход, в определени случаи се предвижда нормата да действа спрямо лица, които имат някакво специално качество (напр. отчетник). Валутният закон в допълнителните си разпоредби дава определение на понятието за “местни лица” и за “чуждестранни лица”, като тези понятия не съвпадат с "български и чуждестранни граждани", а са дефинирани с оглед на действащия "валутен режим” (режимът, на който се подчиняват сделките между местни лица или местни и чуждестранни лица, когато предметът на сделките са валутни ценности).


3. Действие на финансово-правните норми по място.

По принцип финансово-правните норми действат на територията на страната, на която са създадени. Има случаи, когато:

♦ отделни правни норми не се прилагат на определена част от територията на страната (1). Това е непознато за други правни отрасли.

♦ на територията на свободните безмитни зони (2) където, определени митнически и данъчни правни норми не се прилагат.

♦ на определени части от територията на страната се прилагат различни финансово-правни норми (3).

В тази връзка съществуват два правни института - двойно данъчно облагане и свободни икономически зони.


4. Двойното данъчно облагане - отделни държави по силата на суверенитета си могат да определят пространствено действие на данъчно-правните си норми, което да не се ограничава на територията на държавата. От международна гледна точка няма забрана да се обхващат действия и факти, осъществени в чужбина, като предпоставка за възникване на данъчно задължение. Съвременните данъчни системи свързват възникването и данъчното задължение с два основни принципа:

1) облагане на световния доход на лицата;

2) облагане при източника (териториален принцип).

Първият принцип е известен и като универсален, защото лицето се облага за всички доходи, които е придобило, без значение, на чия територия са придобити. При втория принцип се облагат само тези доходи, които имат източник на територията на страната. Когато във взаимодействието между две държави (А и Б), А използва 1), а Б – 2), или и двете прилагат 2), или когато и двете прилагат 1), има двойно данъчно облагане.

Понятието “двойно данъчно облагане" има два аспекта - юридически и икономически.

Юридическият аспект се изразява в това, че когато за един и същ субект на облагане възниква аналогично данъчно задължение във връзка с един и същ обект на облагане за един и същи период на облагане в различни държави.

Икономическият аспект се състои в това, че общият размер на данъка, платен в двете държави превишава по-високия му размер за една от двете държави. Прилагането на чужди данъчни норми в Република България е недопустимо.

Има и вътрешно двойно данъчно облагане - когато един и същ доход или имущество е в практическия състав на различни данъчни задължения. Двойното данъчно облагане може да бъде избегнато чрез развитие на вътрешното законодателство, както и чрез международни договори или чрез т.нар. “данъчен кредит” (прилага се, когато няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане). Действащият принцип в Република България е универсалният - сумират се всички доходи и се определя глобален данък, от него се вади платеният в чужбина данък и се плаща разликата, но се приспада само данъка до размера му в собствената страна.


5. Правен режим на свободните безмитни зони.

Открити пристанища, свободни градове и т.н. на дадени части от територията на страната, по силата на вътрешното законодателство някои финансово-правни норми не се прилагат (данъчни, митнически и валутни).

Финансов режим на безмитните зони - когато на територията им работят чуждестранни или смесени дружества и реализират печалба, данъкът не е между 20 и 40 %, а 5-10%. Когато в тях се влагат стоки за суровини, за производство и търговия и производствени стоки се изнасят на световния пазар, вносни и износни мита не се плащат. Ако в страната се прилага определен валутен режим, той не важи в тези зони. Причините са следните:

от гледна точка на инвеститора: спестява се част или целия данък, не се плаща вносно мито, трудът е евтин, чуждестранните инвеститори завладяват пазари;

от гледна точка на държавата, в която е зоната: привличане на инвестиции, израждане на инфраструктура, навлизане на технологии, носят конвертируема валута и създават работни места.

Изводът е, че безмитните зони са нова форма на международен търговски обмен, те обхващат голяма част от световната търговия. В България тази дейност се регулира от Указ № 2242 за свободните зони и Правилника за неговото приложение. В Русе и Видин са създадени първите, а по-късно и в Бургас, Пловдив, Свиленград, София и др. Всяка зона е юридическо лице и има собствен вътрешен правилник.


4. Устройство и компетентност на финансовата администрация. Финансови правомощия на органите на държавната власт и държавно управление с обща компетентност. Специализирани държавни органи.


Финансовата дейност е държавна дейност. Единият от субектите на финансово-правното правоотношение е държавен орган. Всички тези органи изграждат финансовата администрация.

I. Устройство:

1. Основните белези на финансовите органи са властническите правомощия и определената със закон компетентност.

2. Видове финансови органи:

А. Органи на власт и органи на управление: финансовите органи са и от двете категории, като по-голямата част от финансовата дейност се извършва от органи на управление. Органи на власт са Народното събрание, Общинските съвети, Президента, Министерски съвет.

Б. Органи с обща (които не са финансови органи, но извършват финансова дейност -Министерски съвет и др.) и със специализирана компетентност (БНБ, Сметна палата).

В. Еднолични (финансови ревизори, инспектори и др.) и колективни органи (Сметна палата, УС на БНБ).

Г. Органи с местна компетентност (регионални дирекции) или на територията на цялата страна (Главна данъчна дирекция).


ІІ. Компетентност.

Финансовите органи на всички нива в йерархията имат точно определена компетентност, права и задължения. До скоро при финансовата администрация действаше принципа, че по-горестоящ орган не може да изземва компетенции от по-низшестоящите органи, ако това се случи, атът е нищожен. По отношение на данъчното право този принцип отстъпва (ДПК). Случва се по-горен орган да изземе решаването на определен въпрос или преписка от низшестоящ орган и да ги възложи на друг равностоящ орган.

Всеки финансов орган действа в условията на обвързана компетентност, понеже финансовата дейност е изключително важна за държавата. Законодателството е ограничило финансовите органи, отнемайки им правото на преценка. Съществуват и 2-3 случая, когато финансов орган може да действа в условията на оперативна самостоятелност (например, когато президентът опрощава задължения на длъжник). Понеже се действа при обвързана компетентност, освен за физическите или юридическите лица, при неспазване на задълженията им, санкции може да има и за самите финансови органи (ДПК, чл. 252-264).


ІІІ. Властнически правомощия.

Финансовите органи, които участват във финансово-правни отношения имат две основни правомощия:

А. Издаване на властнически актове: понеже се действа при обвързана компетентност тези актове имат декларативно действие, т.е. правата и задълженията не възникват от акта, а по силата на закона. Актовете само признават, че права и задължения са настъпили, но не ги пораждат. Понеже това са парични взаимоотношения, се казва, че актовете правят задълженията ликвидни и изискуеми; в акта се определя основанието, размера и деня на падежа. Актовете на органите, действащи при оперативна самостоятелност имат констативно действие.

Б. Санкционни правомощия: всеки орган в кръга на компетенциите си може да налага санкции за неспазване на правни норми. Това са административни наказания под формата на глоби и принудителни административни мерки, от тях е изключена наказателната отговорност, която се налага само по съдебен ред.


ІV. Финансова администрация.

Тя може да се разбира в широк и тесен смисъл. В широк смисъл тя обхваща всички органи, които извършват някаква финансова дейност. В тесен смисъл финансовата администрация са специализирани държавни органи, които са компетентни изцяло или преимуществено за осъществяване на финансова дейност:

БНБ - осъществява паричната и кредитната политика на държавата и я представлява в международните финансови институции;

данъчна администрация - събиране и попълване на приходната част на държавния бюджет;

Сметна палата - независим държавен орган, осъществяващ финансов контрол във връзка с изпълнението на държавния бюджет; контролът се извършва на две нива. В България е имало Сметна палата до 1948г., възстановена е със Закона за сметната палата.


V. Статут и правомощия на данъчната администрация. Основните белези са:

♦ данъчната администрация е част от държавното управление, по-точно от изпълнителната власт;

♦ данъчната администрация има властнически правомощия - издава властнически актове, които са задължителни за адресатите и често пъти изпълнението се осигурява с държавна принуда;

♦ дейност по практическото приложение на данъчното законодателство и събиране на държавните приходи; органи със специална компетентност;

♦ изключено е общественото начало.

Тези белези се отнасят и за органите на държавен финансов контрол, като тяхната компетентност е по-широка, защото те следят за спазването на финансовия ред в държавата.

Правомощията на данъчната администрация са:

1) право на безпрепятствен достъп до проверяваните обекти;

2) да изискват и изземват всякаква документация;

3) да проверяват счетоводството и отчетността;

4) да установяват притежаваните парични и материални ценности;

5) да изискват писмени обяснения, както от ревизираните страни, така и от трети страни;

6) да извършват ревизии и проверки;

7) да събират доказателства и да налагат мерки за обезпечаването им;

8) да установяват административни нарушения;

9) да изискват документация и сведения от трети лица;

10) мерки за обезпечаването на данъчни вземания (налагане на запори и възбрани върху имуществото на длъжника);

11) да налагат санкции (административни наказания).


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

Свързани:

Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по финансово право на българия учебна 2001/2002 г
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспек т по финансово право
Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България. Обща характеристика. Предмет и метод на правно регулиране....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово право
България. Предмет и метод на финансовото право, характеристики, източници йерархия на източниците
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по банково право
Понятие за банково право. Предмет, метод система. Комплексен характер на законодателния клон банково право. Съпоставка със сходни...
Конспект по финансово право на българия общачас т icon1. Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът "Финансово право". Предмет. Метод. Основни начала на фин право
Финансовото право като отрасъл на българското право. Предпоставки за неговото обособяване. Терминът “Финансово право”. Предмет. Метод....
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект за семестриален изпит по данъчно право на рб
Обща характеристика на Данъчното право. Предмет и метод на правно регулиране. Разграничение и съотношение между данъчното право и...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconФинансово и данъчно право
...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconДлъжностнахарактеристик а за длъжността главен юрисконсулт
Задълбочени теоретически и практически знания на правната уредба на трудовите, осигурителните отношения, гражданското право и гражданския...
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по международно частно право
Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент
Конспект по финансово право на българия общачас т iconКонспект по Гражданско право обща част
Понятие за гражданско право. Система на гражданското право. Предмет и система на общата част на гражданското право (ГП)
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом