2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране




Име2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране
страница8/13
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.22 Mb.
ТипРегламент
източникhttp://www.bglegis.com/z bankovo pravo.doc
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13
е:

банките съставят и представят в БНБ годишен отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала до 31март на всяка календарна година

Показателите за оценката на ликвидността на банката се определят с Наредба №11 на БНБ от 11.12.1997 г./обн.ДВ,бр.125 от 1997 г./ за управлението и надзора върху ликвидността на банките. Наредбата регламлентира три групи въпроси: за управление на

1. Съгласно чл.1 от' ликвидността и надзора върху ликвидността, упражняван от БНБ, които трябва да управляват активите и пасивите на банката, така че тя да е в състояние редовно и без забава да изпълнява ежедневните си задължения както в нормална банкова среда, така и б условия на криза.

Системата за управление на ликвидността на банката, а/ Вътрешните правила за управление на ликвидността се приемат от съвета на директорите./управителния съвет/ на банката В тях трябва да бъдат регламентирани три основни въпроса: методът,използван от банката за управление на ликвидността; структурата,съставът и правомощията на органа за управление на ликвидността; задълженията на служителите и ръководните длъжностни лица в банката, отговорни за наблюдението, отчетността и управлението на ликвидността. Вътрешните правила се представят в БНБ в 7 -дневен срок от неговото прилагане.

6/ Органът за управление на ликвидността е пряко подчинена на съвета на директорите управителния съвет/ на банката и включва в състава си поне едно от лицата, които могат да представляват банката съгласно чл.8 от ЗБ. Отчетите за оперативните редения на органа за управление на ликвидността се представят периодично пред съвета на директорите, който ги прераз­глеждат и оценява ефективността им. Банката трябва да разполага със системи за оценка на възможните последици и планове за действие в евентуалните случая на "ликвидна криза". в/ .информационната система за наблюдение на ликвидността и информация на ръководството се състои от три групи качествени регулатори:

- падежна таблица за паричните потоците са две: "действащо предприятие", когато банката работи нормално, при стабилна банкова система и без признаци за изпадане в не платежоспособност и " ликвидна криза ", когато банката няма да може да обслужва . част или всички свои задължения на техните падежи или има признаци за " натиск срещу банката " в резултат от загубване на доверието б нея или в цялата банкова система от голяма част от вложителите и кредиторите на банката.

- оценка и управление на паричните потоци. Всяка банка оценява Входящите и изходящите си парични потоци. от активите, пасивите

и зад балансовите си позиции.

- поддържане на адекватен размер ликвидни активи. Такива са

банкнотите и монетите в наличност, средствата по сметки в БНБ, намалени с минималните задължителни резерви, средствата по разплащателни сметки в други банки, държавните ценни книжа и други активи, които БНБ е определила като адекватни ликвини

трета от Наредбата. Той :може да се раздели на няколко форми:

- проверки на място, които управление " Банков надзор " извършва на място в банката без предварително уведомление;

- надзор над системата за управление на ликвидността, извършван текущо от управление " Банков надзор ";

- принудителни мерки за въздействие и санкции. Когато" БНБ и управление '' Банков надзор " установят, че конкретна ТБ нарушава банковото законодателство или че банката е изпаднала в неплатежоспособност изпраща в тази банка двама или повече квестори, които са външни лица за банката. Квесторите поемат управлението на ТБ, назначават се за срок от три месеца. С тяхното назначаване се преустановяват правомощията на Управителния съвет. Квесторите щат право да вземат решение за преобразуване на ТЕ. изпаднала в неплатежоспособност - сливане, вливане, отделяне, разделяне.

Всяка ТБ може да извършва доброволно ликвидация или принудителна ликвидация. Принудителна ликвидация на ТБ се извършва когато БНБ е отнела нейния лиценз при едно от следните основания:

- за предоставени неверни сведения при получаване -на лиценза

- за констатирани нарушения на банковото законодателство от страна на ТБ

- за сключване на банкови сделки влошаващи финансовото състояние на ТБ

- неизпълнение на поети задължения към БНБ свързани с провеждането на оздравителни мероприятия водещи до повишаване ликвидността на банката, нейната платежоспособност

Когато лицензията на ТБ е отнета на основание на една от посочените причини БНБ прави искане до окръжния съд да обяви банката в ликвидация. Ако съдът удобри искането на БНБ и обяви производство за ликвидация, той назначава минимум двама ликвидатори, които съгласно Търговския Закон да извършат принудителна ликвидация Те имат право да предложат па БНБ банката да бъде продадена. преобразувана а на ликвидирана. Но това става само със съгласието на БНБ, но при условие,че този който купува банката или ТБ, в която се влива поема всички задължения към нейните вложители, кредитори, акционери.

При доброволната ликвидация ТБ трябва на има предварителното съгласие на БНБ. А БНБ дава такова съгласие във всички случай когато се убеди, че банката която предстои да бъде доброволно ликвидирана е платежоспособна и разполага с достатъчно ликвдни средства, за да изплати задълженията си към всички вложители, кредитори и акциононери.

ТБ може да пристъпи и към производство на несъстоятелност. Това става по ред и начин регламентиран в Тъговскят Закон и Закона за банките. Необходими са две условия:

1. ТБ не е в състояние да извършва плащания и да обслужва своите клиенти повече от седем работни дни.

2, Общата стойност на задълженията на банката е по-голяма от нейните активи.

Съдът разглежда искането на БНБ в срок от 10 дни и в присъствието на прокурор и представител както на БНБ така и на банката.. Ако съдът приеме искът за несъстоятелност се назначават синдици. Тяхното задължение е да стабилизират банката, да я направят платежоспособна. Целта е банката да бъде оздравена финансово и ако това не се постигне се пристъпва към ликвидация.

8. СОБСТВЕН КАПИТАЛ

Най-общо капиталът е икономическа категория, която изразява определени отношения, свързани както с формата на собственост, така и с формата и вида на разпределените отношения, В националните счетоводни стандарти е изведено определението, за понятието "капитал" и "собствен капитал"Капитал е паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи.",

"Собствен капитал е разликата между стойността на активите на предприятието и неговите пасиви."

Собственият капитал обхваща стойността на вложените активи при учредяване на банката и капиталовите запаси (резерви), законовите и допълнителни резерви (провизии) и неразпределената печалба, които се набират главно за разширяване на дейността й.

8.1. Основна характеристика на състава на капитала

В Междунардното унифициране на капиталовите мерки и стандарти - Базелското споразумение от юли 1988г., актуализирано към април 1997г.

А) Първичен капитал ( основен собствен капитал) Базелският комитет счита, че ключовият елемент на капитала,върху който главно трябва да се акцентира, е собственият капитал (еметирани и напълно изплатени обикновени акции ц безсрочни некумулативни привилигировани акции) и оповестените резерви. Този основен елемент на капитала е единственият общ елемент за банковите системи на всички страни.Той се посочва ясно в публикуваните счетоводни отчети и е основата, върху която се правят повечето пазарни оценки за капиталовата адекватност. .Той е в тясна връзка с маржа на печалбата и конкурентността на банката.Този акцент върху собствения капитал и оповестените резерви отразява значението, което комитетът отдава за осигуряване на непрекъснато качество, както и на нивото на общо капиталовите ресурси, които основните банки поддържат.Ето защо комитетът е достигнал до заключението ,че за целите на надзора капиталът трябва да бъде дефиниран на две степени и по начин, който налага поне 50% от капиталовата база на банката да се състои от основен / първичен елемент, включващ основен акционерен капитал и оповестени резерви от не разпределени печалби след облагане с данък (капитал от първи ред). Другите елементи на капитала ( допълнителния капитал ) ще се включват в капитала от втори ред, до. размер, равен на този на първичния капитал.

Б) Допълнителен капитал

Не оповестени резерви

Необявените или скрити резерви могат да бъдат учредени по различен начин съобразно различните правни и счетоводни режими в страните членки. Това определение включва само резерви, които въпреки че не са публикувани, са минали през отчета за приходите и разходите, приет от органите по надзора.

Те могат по своето съдържание да имат същото качество като

обявените не разпределени печалби, но международно приети минимални стандарти, отсъствието на прозрачност и фактът, че много страни не признават не оповестените резерви нито като прието счетоводно понятие, нито като законно допустим елемент на капитала представляват довод за изключването им от първичния капиталов елемент. Резерви от преоценка

Някои страни съгласно националните си или нормативни счетоводни системи позволяват определени активи да бъдат преоценени, за да отразяват текущата им стойност или тази, по - близка до стойността им в момента в сравнение с историческата им стойност, а резервите в резултат на преоценката да бъдат включени в капиталовата база. Тези преоценки могат да бъдат получени по два начина

- от официална преоценка на собствените сгради. където се помещават банките, пренесена в баланса; или

- от условното прибавяне към капитала на скритите стойности, които са резултат от практиката на държане на ценни книжа в баланса, оценени по историческата им стойност. Тези резерви могат да бъдат включени към допълнителния капитал, в случай че активите се разглеждат от органите на надзора като разумно оценени и напълно отчитащи възможността за колебания на цените и наложителна продажба.

"" Общи провизии / общи резерви за загуби от кредити

Общите провизии или общите резерви за загуби от кредити се създават срещу евентуални загуби, които все още не са установени. Доколкото те не отразяват познатото до момента влошаване на оценката на конкретни активи, тези резерви се определят като причислявани към капитала от втори ред. Доколкото обаче са създадени провизии или резерви срещу установени загуби, те не могат свободно да се използват за посрещане на загуби от неустановен характер, които впоследствие биха възникнали на друго място в портфейла и не притежават основна характеристика на капитал. Ето защо такива провизии или резерви не трябва да бъдат включени в капиталовата база.

Търговските банки у нас се учредяват като акционерни дружества. Затова първоначално вложените в тях активи се изразяват в акции или дялове на акционерите. Номиналната стойност на акциите (дяловете) изразява основния капитал на банката.Той се показва в пълен размер, независимо от това дали е изцяло внесен.

Наредба №8 на БНБ за капиталовата адекватност на банките ясно определя минималният размер, структурата и съдържанието, на собствения капитал на Търговските банки.

Собственият капитал /капиталовата база /на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви.

Първичният капитал се образува от сбора на : .

- внесения капитал;

- фонд "Резервен " / общите резерви / по смисъла на чл. 24 от Закона за банките;

- други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата, намален с:

- нематериални активи;

- загуба за текущата и от минали години;

номиналната стойност на обратно изкупените от банката обслужвани; акции.

Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал / капиталовата база / на банката само ако отговарят на следните общи изисквания:

1. тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си

2. тяхното наличие е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим експерт- счетоводител;

3. БНБ може да упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползване.

Допълнителните капиталови резерви включват;

1. отчетените печалби от текущата дейност на банката, които са обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са разпределени;

2. резервите .със специално • предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането й с данъци;

3. резервите от преоценка на активите, ако такава преоценка е допустима съгласно действащото законодателство;

4. сумите привлечени от банката чрез дългово / капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните особени изисквания:

а. Сумите по тях са платени изцяло;

б. Изплащането им не е ограничено със срок;

в. Тяхното изплащане не е обезпечено под никаква форма от банката;

г. В случай на ликвидация на банката изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори;

д. Вземанията по тези инструменти относно главницата /номинала/ не могат да станат изискуеми, без да е налице писмено

разрешение на БНБ;

е. Условията, при които тези средства са привлечени от банката, й

дават правото да отлага изплащането на дохода по тях, ако тя не

формира лечалба или печалбата й не е достатъчна;

5. Сумите, привлечени като подчинен срочен дълг в размер не повече от 50% от първичния капитал, при условие че този дълг отговаря на определени условия.

През последните пет години до падежа размерът на подчиненият срочен дълг се включва и отчита в допълнителните капиталови резерви с намаление от 20 на сто годишно. Спед падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на собствения капитал.

получените суми. привлечени чрез дългово / капиталови инструменти и / или като подчинен срочен дълг, в допълнителните капиталови резерви се разрешава от подуправителя, ръководещ управление "Банков надзор", въз основа на писмено заявление придружено със съответните документи.

Допълнителните капиталови резерви се включват в собствения капитал / капиталовата база / с размер не по - голям от сумата на първичния капитал.

В собствения капитал на банката не се включват провизиите за покриване на рискове от загуби, формирани съгласно чл.27 от Закона за банките.

Сборът на собствения капитал /капиталовата база/ се намалява със:

- сумите, инвестирани акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово /капиталови инструменти и в подчинен срочен дълг в • полза на дружества, несконсолидирани в баланса на банката, в които банката притежава акции или дялове, които й осигуряват блокираща квота от гласовете или й дават право най - малко на 10% от гласовете в общото събрание

- сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/ капиталови инструменти, в подчинен срочен дълг на банки и небанкови финансови институции.

8.2. Видове собствен капитал

8.2.1. Основен капитал

а/ характеристика, особености, формиране

Основният банков капитал е съвкупност от минимално необходими активи, които собственици (акционери) са внесли като своя дялова вноска и които финансовата институция трябва да притежава в пълен размер. Той е необходимо условие, за да може финансовата институция да гарантира отговорностите по поетите задължения.

Основният капитал е такъв вид пасив, който съществува докато функционира банката. Основният капитал се регистрира в съда едновременно с регистрирането на банката. Той се вписва в Търговския регистър. Размерът на основния капитал на търговските банки се определя от действащите нормативни актове - за издаване на лицензни за банковата дейност и капиталовата адекватност на банките. б/ предназначене, функции интересите на вложителите, това е т. нар. защитна функция. Дадена банка се счита за платежоспособна, докато нейният собствен капитал остане незасегнат. Основно правило е загубите, които една банка понася да се покриват от текущите приходи, а не от собствения капитал, до който трябва да се прибягва при критични обстоятелства. Размерът на собствения капитал е външният символ - финансовата мощ и солидността на банката. Неговата сума показва размера на загубите, които банката може да поеме над равнището на годишната печалба, преди да бъдат изложени на риск привлечените средства.

Съществува изискването акциите на банката, които дават право на глас да са поименни. Обществото не е безразлично към това кои са основните акционери на банката, какъв е произходът на техните средства и каква е репутацията им. Чрез изискването за поименни акции и въвеждането на разрешителен режим за придобиването им се контролира и кръгът от акционерите, които искат да "притежават повече от 5 % от гласовете в Общото, събрание.

Капиталът изпълнява три функции.

Първо, той играе ролята на буфер, който поглъща загубите от лошите кредити и други текущи загуби, осигурявайки защита на вложителите в случай на банков фалит.

Втората функция на капитала е да служи за база при установяване на кредитните лимити. Посредством налагането на кредитни лимити

Собственият капитал има съществено значение за гарантиране на поверените и вложените от кредиторите и клиентите на банката парични средства и други ценности.

Всяка банка, или. банкова група, за 'да гарантира поверените от кредиторите й парични средства и други ценности, трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чийто минимални размери, структура и съотношения с балансовите и активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от Централната банка, с наредба съобразно кръга на извършваната банкова дейност.

Минимално необходимият внесен капитал при учредяване на банка не може да бъде по-малък от 10 млн.лева(10 млрд.стари лв.). Вноските срещу записаните акции до минимално необходимия капитал могат да бъдат само парични. Внесената част от записания капитал към момента на издаване на разрешението /лицензията / на банката трябва да не е по - малка от споменатите10млн. лева.

Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал / капиталова база / не по ~ малък от 10 млн.лв.

Набирането на собствен капитал става чрез издаването на акции или близки до тяхната същност ценни книжа Когато се касае за акционери капитал, необходимо е да са поддържа информация за броя и стойността размер на уставните и емитираните акции и за акциите в обръщение Проблемите по управлението на акционерния капитал се свеждат главно до емитирането, пласирането и поддържането на курса на акциите и разпределението на банковата печалба, респективно насочването и за разпределение или реинвестиране.

Твърдението, че парите са капитал е правилно, когато тези пари са включени в стопанския оборот. Капиталът е диалектическа противоположност на онова, което обобщено се нарича активи. Парите са един от тези активи. ,

Собствените капитали са показатели за онази част от финансовата мощ на банката, която е получена чрез набирането на вноски от съдружници, акции от акционери и други, а също и. по пътя на разширеното възпроизводство чрез капитализиране и реинвестиране на печалби, дивиденти и други.

Записаните дялове или вноски, които не са внесени до момента на внасянето, представляват собствен капитал с нереален, фиктивен характер,

По смисъла на чл.1 от Закона за банките, банката е юридическо лице, учредено като Акционерно дружество затова нейният капитал се третира като акционерен капитал. Това е първоначалният капитал, с който се създава една банка. регулативните органи принуждават банките да диверсифицират кредитната си дейност, с което ги предпазват от несъбираеми вземания.

Трето, капиталът служи като база, въз основа на която участниците на пазара оценяват възврщаемостта на собствения капитал на банката.

Капиталът служи за защита от кредитни и текущи загуби, които се отразяват в отчета за приходите и разходите.

Чл.27 (1) Банките периодично оценяват кредитите, другите рискови активи, включително и задбалансовите си задължения и формира провизии за покриването на рискове от загуби по критерии, определени от БНБ с наредба.

(2) Провизиите са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на активите.

С наредба № 9 на БНБ се определят критериите и начините за оценка на рисковите експозиции на банките, условията размерите и редът за формиране на провизии за покриване на риска от загуби, както и надзорът за спазването на тези изисквания, упражняван от БНБ.

Рисковите експозиции се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и главните източници за изплащане на неговите задължения, формиращи като цяло матрица за оценка и класификация на тези експозиви.

Оценката на финансовото състояние на длъжника се основава на периодично изискваната и представяна от него информация, включваща и счетоводните му отчети, както и от данните, събрани при извършваните от органите за банков надзор проверки на място.

Рискова експозиция, която не надхвърля по стойност 0,05% от собствения капитал / капиталовата база / на банката, се оценява и класифицира само според срока на забавата и се отчита в края на всяка година.

Специфични провизии се формират срещу конкретно определени експозиции, класифицирани като експозиции под наблюдение, нередовни, съмнителни и загуба.Специфичните провизии са елемент на счетоводните разходи и коректив на отчетната стойност на балансовите активи.

Общи провизии се формират за покриване на неидентифицирани рискове срещу експозиции класифицирани като редовни.Общите провизии се формират след облагането с данък върху печалбата.

Съгласно чл.29 от Закона за банките:

(1) Банките и банковите групи са длъжни по всяко време да не надвишават установените съотношения на големите експозиции към собствения капитал.

(2) Банките и банковите групи установяват експозиция към едно лице или свързани лица като сбор от балансови активи и зад балансови ангажименти, определени с наредба на Централната банка. 14

(3) Експозицията към едно лице или свързани лица се смята за голяма, когато е равна или превишава 10% от собствения капитал на банката или на банковата група.

(4) Решение, което води до формиране на голяма експозиция, се взема от управителния съвет (съвета на директорите). Когато експозицията надхвърля 15%, решението се взема с единодушие.

(5) Експозицията към едно лице или свързани лица не може да надвишава 25% от собствения капитал.

(6) Общият размер на всички големи експозиции по ал.З не може да надвишава 8 пъти собствения капитал

(7) Централната банка определя условията и реда, при които отделните експозиции могат да участват с. намален размер при определяне на съотношенията по ал.5 и 6

(8) Ограниченията по ал.5 и 6 не се прилагат за :

1. експозиции към държавата и Централната банка или безусловно гарантирани от тях;

2. експозиции към правителства, централни банки и международни организации, определени от Централната банка, или безусловно гарантирани от тях;

3. Експозиции, обезпечени о ценни книжа, емитирани от правителството на Р Бъгария, Централната банка или от правителства,централни банки и международни банки, определени от Централната банка;

4. експозиции, напълно обезпечени със залог на злато или залог на вземане към банката в национална или конвентируема чуждестранна валута.

Основният капитал е относително постоянна величина, която при всяка промяна се вписва в Търговския регистър в съда. Той се определя от номиналната стойност на акциите и дяловете. В пасива на баланса основният капитал се показва в пълен размер, независимо от това, че не е напълно внесен до определения за целта срок. Увеличаване на основния капитал .не може да се извършва, докато не е внесена напълно стойността на записания капитал при учредяването. Тъй като се отнася за акционерен капитал, необходимо е да се поддържа информация за броя и стойностния размер на уставните и емитираните акции, и за акциите в обръщение.

Когато вземе решение за увеличаване на капитала на банката с вноски на акционерите, общото събрание, съответно надзорният съвет (съвета на директорите), задължително определя срок на извършване на вноските, който не може да бъде по - дълъг от 6 месеца от вписване на решението. При публично предлагане на акции срокът тече от публикуването на проспекта.

' Акциите, по които не са извършени дължимите вноски или не са продадени в срока, се обезсилват, а съответният орган предприема действия за промяна на решението до размера на действително внесения капитал.

Решението за изменение трябва да бъде взето не по - късно от три месеца след изтичането на срока от шест месеца посочен по - горе. Ако решението за изменение не бъде взето в срок /3 месеца /, съдът по искане на Централната банка вписва съответното изменение.

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Свързани:

2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconСъвременната банкова система като фактор при кризата. 1
Скелетът на тази политика и “инфраструктурата” за нейното провеждане е именно съвременната банкова система, на чиито връх стои държавната...
2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconБанки, банкова система и банкова операции. Централна банка(ЦБ) функции и роля. Монополна политика и нейните инструменти, задължителни резерви, операции на закрития пазар, дисконтен процент. Рекстриктивна, експанзионистична, монетарна политика

2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране icon4. регламентиране на принципите за провеждане на собствен мониторинг
Наредба №5 от 20. 10. 2000 г за реда и начина за създаване на мрежите и за дейността на Националната система
2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconЧастен професионален колеж по туризъм "СВ. Мина" утдърдил: директор: конспект по туроператорска и турагентска дейност теория
Правно регламентиране на туроператорската и турагентската дейност в българия
2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconНормативно осигуряване
Национална система за оценяване на конкурентноспособност. Видове органи (155–161)
2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconНормативно осигуряване
Нормативно осигуряване на "свободно движение" "Пазарна" безопасност, условия и въвеждащи понятия 20
2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconЗакон за национална система за безопасност и качество на продуктите
Национална система за нормативно осигуряване, оценяване и доказване на безопасност и качество на продуктите в Република България...
2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconХарактеристика на банковото право Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е
Предмет на правно регулиране са обществените отношения, които възникват при осъществяването на банкова дейност. Това са финансово-парични...
2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconПонятие и източници. Банкова система. Банкови и небанкови финансови институции. Основни понятия за бп

2. банкова система нормативно /правно/ регламентиране iconСтолична община район оборище
На допуснатите кандидати до конкурс за длъжността "началник отдел" в отдел "правно-нормативно обслужване, образование, социални дейности,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом