Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас




ИмеВъвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас
страница3/20
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.37 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.nus-bg.org/docs/ind/zadpodg2g-pred1kl.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Примерно седмично разпределение на регламентираните и нерегламентираните ситуации по

образователни направления при целодневна организация на взаимодействието

с диференцирани по възраст групи

Таблица № 2


Възраст


Направления


3 – 4 -годишни

4 – 5 -годишни

5 – 6- годишни

Вид ситуации

Регламен

тирани

Нерегламен

тирани

Регламен

тирани

Нерегламен

тирани

Регламен

тирани

Нерегламен

тирани

Български език и литература за деца


2

1

2

1

2

1

Социален свят


1

1

1

1

1

1

Природен свят


1

1

1

1

1

1

Математика


1

1

1

1

1

1

Конструктивно-технически и битови дейности

1




1

1

1

1

Изобразително

изкуство

1




1

1

1

1

Музика


1




1

1

1

1

Игрова култура и пресъздаване




2




2




2

Физическа култура

1

1

1

1

1

1

Общ брой за вида ситуации

9

7


9

11

9

11

Общ брой ситуации

16




20




20



Методите на педагогическо взаимодействие за разлика от традиционната класификация в дидактиката съчетават насочеността към опознаването на предмети, практикуването и играенето с тях, от една страна и оперирането, изпробването, преобразуването и информирането – от друга. Така те съдържат в комплекс словесни, нагледни, практически и игрови похвати, които в зависимост от ситуацията и нейния вид доминират и се съподчиняват взаимно.

Предметно-оперативните методи са такива, при които насочеността – потребности, желания, очаквания и т.н. се отнасят до предмети и обекти или техните признаци, които в определена степен са привлекателни, значими, необичайни за детето и задържат неговото внимание. Другата им типична специфика се отнася до вида на използваната стратегия – тя е в основата си манипулиране с тях под формата на опериране. Тук спадат обследването, разглеждането, предметните игри и предметното моделиране (макетно-оперативен характер).

Практико-изпробващите методи са методи, при които насочеността на детските потребности и цели е свързана с практикувания, значим за него опит, а тенденцията в действен план е подчинена на изпробването на самостоятелни способи при промяна на елементи от действителността. Това са предимно методи за трансформиране на старото в ново образувание, на вече овладян начин на действие и мислене в нов способ на познание. Тук спадат елементарните опити, детските експерименти, предметно-схематичното и графично моделиране (възприемане и пресъздаване чрез графични рисунки и схеми; пресъздаване чрез знаци, задаващи нагледни и съществени връзки между предметите и обектите и явленията).

Игрово-преобразуващите методи на взаимодействие са онези основни средства, чрез които се структурират преходите в педагогическите ситуации – директно педагогическо управляване на взаимодействието и с индиректно педагогическо посредничество главно в игровите и игрово-познавателните ситуации. Това са методи, при които насочеността на детето все още се определя от доминирането на игровите потребности и цели, а операционално-техническата страна на взаимодействието се осъществява в широките аспекти на преобразуването, което всъщност често пъти е под формата на пресъздаване. Тук спадат инсценировките, етюдите, артистичните упражнения, деловите и симулативни игри, игрите-асоциации, театрализираните игри (кукления театър, пантомимата, сенков театър и пр), игрите-драматизация, режисираните игри, авантюристични и приключенски игри, електронни и видеоигри, компютърни игри, обучаващи игри, интелектуални игри, подвижни игри, спортно-подготвителни и спортни игри, музикални и музикално-ритмични игри, народни игри, фолклорно-обредни игри и пр.

Информационно-познавателните методи, са методи на взаимодействие, при които насочеността на детето е към придобиването на актуална, значима и ценна за него информация като сведения за нещата в света, която се осъществява чрез варианти на познавателни стратегии, гарантиращи преходите в усъвършенстването на стадиите на интелектуалното развитие. От това определение следва, че придобиването на информация не е самоцелно и не е подчинено на схващането: “колкото повече, толкова по-добре”. Значимите за децата сведения се определят от условията, които провокират ориентирането в тях – недостиг на информация, преоценяването й от нова гледна точка, като неактуална за ситуацията, оценка на собствените знания и пр. Тук спадат методите на взаимодействие като различните видове наблюдение, беседа, демонстрация, упражнение, разказ и четене на художествена литература.

Ролята на педагогическото взаимодействие чрез комплекса от форми и методи се изразява в превръщането на социалните очаквания на детето в негови индивидуални постижения:

  1. Преживяването на конфликт или съгласуваност в жизнена среда

  2. Непосредствено преживяване на жизнено благополучие

  3. Оценяване като стимул за самоутвърждаване

  4. Емоционални елементи в личния си опит

  5. Удовлетвореност от форми на самоутвърждаване и утвърждаване на другите

  6. Отношенията и регулирането на поведението в условията на сътрудничество са централен аспект в условията на съвременното образование

Тук се интегрират цели, форми и методи на взаимодействие с ефекти от сътрудничеството – сигурност, доверителност, издръжливост и желание да се преодоляват трудности. Положително е оформянето на малки хетерогенни групи, в които се включват деца с различни в това отношение възможности.


ТЕНДЕНЦИИ ВЪВ ВЪЗРАСТОВОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕТЕТО В УСЛОВИЯТА НА ПЕДАГОГИЧЕСКОТО ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ

Предучилищната възраст се характеризира с нова “социална ситуация на развитие” на детето, която включва срецифичната за възрастта сензитивност и вътрешно преживяване на на външните влияния като тенденции за промяна на място, роля и позиция сред другите. Същевременно възрастовите и индивидуалните особености на детето от предучилищна възраст са в основата на цялото му следващо развитие и формиране като личност. Те имат непреходно значение за индивидулността, защото обуславят, благоприятстват или затрудняват появата на нови психични образувания през следващите периоди на развитие. Особеностите на детето от предучилищна възраст се проявяват в сензитивните за тази възраст дейности и форми на междуличностно общуване, които от своя страна са основа за успешната му социална адаптивност, интелектуални и личностни изяви.


Дейности.

Играта в този възрастов период със своята биосоциална същност има подчертана значимост за развитието и образованието на детето. Чрез нея се осъществяват базисните промените в психиката на детето, които малко по-късно характеризират периода на прехода от едната възраст в друга и подготвят проходимостта към следващите периоди на развитие.

В играта детето има възможност не само да опознава света, като го пресъздава, но и активно да го преобразува, да го изменя. Това му носи радостта от творчеството, което е реален факт по отношение на игровия процес, приложно-продуктивното подготвяне на пространството за игра и вживяването в “измислени светове”. Позитивното влияние на играенето е изключително динамично и зависи от развитието на играта като дейност:

В началото на предучилищното детство детето пренася от предишния възрастов период манипулативните игрови действи, които все още не са обвързани с игрова роля, игрова тема/замисъл или игров сюжет. Типично за предметното игрово действие е, че отначало предметът определя действието, докато по-късно детето подбира предметите и ги преименова според идеята си и игровата цел/замисъл.

С възникване на обобщеното игрово действие, на ролята и ролевата игра целенасочеността на игровите действия се определя от откритите игровите роли и сюжетния замисъл. Тази значима промяна в поведението и действията на детето в играта отразява динамиката в социалните му мотиви, интереса му към човешките взаимоотношения и потребността му да възприема и пресъздава привлекателни персонажи и еталони в сътворени и художествени сюжети.

Поемайки различни игрови роли, детето опознава правилата за междуличностно общуване и усвоява гледни точки за оценка и отношение към социални и худежествени обекти и норми на комуникация.

Игровите ситуации имат различни цели/замисъл, съобразно включването на детето в различни видове игри с открити правила, регулиращи умствените, двигателните, художествено-творческите, конструктивно-технически и други видове действия на детето. Съблюдаването от страна на детето на игровите правила подпомага в значителна степен усвояването на умения за организиране на собствената дейност, самоконтролиране и оценяване на резултата от съответните социално-обвързващи,когнитивно-информативни, емоционално-волеви, функционално-делови, както и на художествено-творчески и приложно-продуктивни и практически действия.

Преходът от игровите форми на познание към учене, включено в учебна дейност, се извършва преди всичко по линия на развитие на мотивите. Своеобразието на обучението в пероида на предучилищна възраст се проявява преди всичко в променените характеристики на познавателната цел - “нещо да науча” и мотивите за учене - “защо искам да го науча”. Тези две страни характеризират смисъла на изпълняваните от детето умствени и практически действия в процеса на учене, който според Виготски е “субективното съществуване на програмата на възрастния като програма за обучаваното дете”. Това е един твърде значим факт, които потвърждава възрастовия потенциал на детето да бъде обучавано и да усвоява умението за учене.

Процесът на учене води до усвояване на знания, умения и формиране на нагласи, което се осъществява на различно ниво, според начина за осъществяване на връзката между обективната образователна цел и субективната активност на детето – начина на нейното приемане и реализиране с помощта на педагога. От друга страна обаче умението за учене не зависи от конкретиката на образователното съдържание па направленията. Ето защо процесът на учене в обучаваща ситуация дава възможност да се осъществят различни образователни задачи.

Социална адаптивност на детето и умения за общуване.

Социалното поведение на детето в различните видове дейност и в процеса на междуличностното общуване е в основата на различните форми на адаптивно поведение на детето и успешната му социализация през този възрастов период:

- Усвояването на елементи на нови видове дейности му носи радостта от творчеството, изгражда самочувствие и благоприятно емоционално отношение към околните.

- Общуването с по-широк кръг възрастните е един от пътищата за усвояване на социалния опит, натрупан в обществото. Съчетаването на игрово, практическо с познавателно и неформално взаимодействие, обогатява преживяванията, поражда любознателност и привързаност към социалното обкръжение, стимулира приобщаването към социални модели на нормоориентирано поведение и умения за речева комуникация, подпомага процеса на самоидентификация.

- Общуването между децата поражда връзката между емоционалните и оценъчните междуличностни отношения, като условие за ускорено усвояване в тази възраст на уменията за общуване. Някои от компонентите на тази сложна социална способност са пряко свързани със самоутвърждаването и самочувствието на детето: емпатийност във взаимоотношенията, съпричастност, съобразяване с желанията и потребностите на партньора, умение за себеизразяване и отстояване на собствена позиция.

- Чрез активно общуване с връстници и възрастни детето опознава изискванията за установяване на успешни междуличностни взаимоотношения и усвоява гледни точки за оценка и отношение към социалните обекти и норми.

Благодарениена тази нова социална позиция и умението на детето да възприема ситуациите едновременно от гледна точка на себе си и на другите. Така децата са в състояние да предвиждат последствията от своите и на другите хора действия и поведенчески реакции, да разбират причините и следствията при наличие на проблеми в общуването.

Общуване “дете-дете”. Взаимодействията и взаимоотношенията между общуващите деца са съществено условие за реализиране на възрастовия потенциал. Детето все по-често осъзнава емоционалното си отношение към партньора във взаимодействията, мотивирано е да го разбира и да сътрудничи успешно с него в различни дейности. В този процес конкретиката на съдържание на ситуацията е само предпоставка за усвояване на типичните за възрастта компоненти на умението за общуване.

Общуване на детето с възрастните. Чрез общуването с възрастните детето усвоява културния опит, натрупан в обществото:

  • Общуването с майката има особена значимост за съзряването и развитието на детето от предучилищна възраст.

  • Постепенно в процеса на общуване се включват различни възрастни с разнообразни възпитателни и образователни функции спрямо детето.

  • Преминаването от практическо към познавателно и личностно взаимодействие, обогатява преживяванията, поражда любознателност и привързаност към социалното обкръжение, стимулира усвояването на нравствени модели на поведение и умения за речева комуникация, подпомага процеса на самоидентификация.

  • Педагогическото общуване е своеобразна форма на междуличностни взаимоотношения с възрастните, чието усвояване от детето започва в предучилищва възраст и се характеризира положителна нагласа и отношение към позицията на взаимносвързаните субекти в педагогическото взаимодействие.



Функционално съзряване и двигателно развитие.

Двигателното развитие в предучилищна възраст е взаимно свързано със съзряването на организма. Нарастването се осъществява равномерно, като макар и генетично обусловен, ръстът на детето зависи от храненето и двигателната активност.

Пропорциите на тялото се характеризират с бързо удължаване на долната му част, увеличаване на телесната маса и преместване на центъра на тежестта. Развива се костната система и се повишава физическата сила на детето.

Развитието на мозъчната дейност е предпоставка за адаптивност на детето към средата, което формира трайната връзка между съзряването и психосоциалното развитие. Усъвършенстването на двигателните умения и навици е по посока на развитие на моториката: от една страна свързана с движения с по-голяма ачплитуда и изискващи участието на цялото тяло (бягане, скачане, хвърляне, катерене и др.); от друга страна се развива фината мотирика на ръката и пръстите, подпомагаща точните движения с по-малка амплитуда. Формирането на двигателни умения и навици провокира физическата дееспособност на детето като кондиция и координация, развитие на бързина, сила, издържливост, гъвкавости ловкост на движенията.

Интелектуално развитие и познавателно отношение.

Структура, функции и съдържаниена детския интелект.

Между структурата, функциите и съдържанието на интензивно развиващия се интелект в предучилищна възраст има взаимна връзка.

- структурата обединява организиращите свойства на развиващия се интелект;

- интелектуалните свойства обуславят натрупването на съответно познавателно съдържание;

- познавателното съдържание се проявява във интелектуалните функции, които се изразяват в познавателни външни прояви на поведение.

Фундаменталните начини за функциониране на интелекта – “организация” и “адаптация”, определят адаптивната му природа, осигуряваща за детето “равновесие" със средата. Равновесието на свой ред характеризира “когнитивната адаптация”, която е в основата на прехода от асимилация към акомодация. Взаимодействието между асимилация и акомодация се репрезентира в когнитивните структури, чиито функционални характеристики - повторяемост, обобщеност, диференцираност, могат да се управляват, чрез системно проследяване на динамиката им.

 Стадият на сензомоторните операции е подготвителен по отношение типичните за предучилищна възраст периоди на интелектуално развитие. “Сензомоторният интелект” е пряко свързан с мобилността на двигателното поведение на детето.

 Интелектуалното поведение по време на дооперационалния стадий, който е типичен за предучилищна възраст, се характеризира с опериране със символи и символични функции за манипулиране с обекти от реалната действителност, които постепенно изместват външните умствени действия и осигуряват постигането на “баланс между възпроизведените символични схеми”.

Операционалният стадий, чието начало е типично за втората половина на предучилищна възраст, се характеризира с вътрешна организация на конкретните операции: разбирането на количествени отношения; ориентиране във времето; ориентиране в пространство и природни обекти и предмети; измерване.

Отначало конкретните операции са необратими, но после се групират в обратими системи, което дава възможност на детето да осъществява едновременно, а не само последователно, когнитивните операции класификация и сериация, да премества, размества и трансформира обекти в умствен план.

“Инфралогическите” операции са свързани както с отношението между част и цяло и от друга, така и с междуличностните отношения в процеса на общуване. Чрез логическите операции у детето се формират умения за схващане на логически класове и установяване на логически отношения. Познавателните операции, свързани с междуличностните отношения и процеса на общуване, доказват че познавателното поведение на детето е тясно свързано със социалното. Въз основа на тази връзка в процеса на междуличностния обмен се синтезира оценъчното и емоционалното отношение към партньора в междуличностното взаимодействие.

Всеки от посочените стадии на интелектуално развитие на детето има специфична организационна структура и се определя от цялостното когнитивно структуриране, а не от отделните елементи на познавателното поведение. Възникването на интелектуалната цялост позволява да се осъществи формирането на познавателно поведение на прехода от един подпериод на предучилищната възраст към друг. Същевременно редуването на стадиите определя фундаменталното преустройване на интелектуалната интерпретация на детето за света, тъй като всеки преход от един стадий в друг осъществява вътрешна интеграция, чрез предпоставяне и включване на предишния стадий в следващия.

Поредността на стадиите е постоянна, но индивидуалната възраст, която е най-подходяща за изграждане на съответни когнитивни структури, може да се прояви в различни възрастови граници в зависимост от социалните влияния, обучението и възпитанието.Ето защо е благоприятно психолози в детската градина да проследяват индивидуалните нива на познавателен опит и индивидуално проявяващата се динамика на интелектуалните функции на детето с цел подкрепа на педагогическото взаимодействие и систематизиране на ситуации в индивидуален и екипнен план.

Познавателното отношение на детето към света се осъществява чрез бързо развиващите се в този възрастов период познавателни процеси и когнитивни операции. Детето опознава света и е в състояние да оперира със знанията за обекти на сетивното и несетивното познание. Умствените действия и развитието на мисленето преминават през няколко типични етапа:

- Допонятийно мислене: основният начин на познание се осъществява чрез образното мислене – наличието на вътрешни образи на реалните обекти или на техните изображения води до “преосмисляне на възприеманото” и преобразуване на ситуациите, чрез активиране на практико-умствените действия в процеса на “изследване на принципа проба-грешка”. Допонятийното мислене се отличава с егоцентризъм, тъй като детето несъвършенно диференцира обектите, които го заобикалят и обективният свят представлява своебразно продължение на неговата субективност.

- Символично мислене: то позволява на детето да направи първите си обобщения като включва в умствените си действията не само образи на реални предмети, но и тяхните символи. Постепенно нагледно-образното мислене преминава в нагледно-схематично, което се отделя от изходната нагледна основа и води до мисленно съпоставяне и обобщаване. Така в някои ситуации детето започва да се ориентира от обобщени престави.

- Преход към понятийно мислене: характеризира се със синкретизъм - тенденция да се свързва всичко с всичко; и трансдуктивно мислене - преход от частно към частно, без да се разбира общото; тук от значение са педагогически ситуации и методи на взаимодействие, които гарантират схващането на признаци на предмети и обекти в условията на промяна и развитие за изграждането на динамични предстви, които заедно с обобщените осигуряват развитие на наблюдателността, любознателността и желание за откривателство.

- Понятийно мислене: налице е съответствие между обема и съдържанието на понятието. Започна интензивно формиране на фундаментални понятия: за растения, животни, лица и персонажи; за причини и резултати, за изменение и развитие; за дума, изречение, звук; за пространство, количество, форма и време; за движение и покой; за добро и лошо и др. Умствените действия протичат във вътрешен план - използвайки логически операции детето е в състояние да разбира причинни зависимости и да включва усвоени от него понятия в съждения и умозаключения.

Познавателното отношение на детето към света е непосредствено свързано с развитието на речта. Пряк израз на тази връзка е подчертаната динамика и ускорено развитие на сензитивните за тази възраст ключови когнитивни операции: класификация и сериация; конкретни операции за ориентиране в количеството, времето, пространството; измерване; “инфралогическите” операции, свързани с отношението между част и цяло; логически операции за формиране на логически класове и ориентиране в логически отношения.

Своеобразна проява на познавателното отношение в предучилищна възраст са социално-когнитивните процеси, които са израз на връзката между познавателното и социалното поведение на детето. Както интелектуалните функции се развиват паралелно със съответстващи им афективни функции, така и когнитивните операции са свързани със социалните взаимоотношения на конкретното дете. Това доказва индивидуалните различия в “социалната скорост” на прехода от един стадий на интелектуално поведение в друг .


Емоционално отношение и поведение.

В емоционалното отношение и поведение на детето от предучилищна възраст се очертават няколко съществени тенденции:

 намалява неустойчивостта и импулсивността на емоционалното поведение под влияние на усвоени еталони за оценка и правила на поведение;

 емоционалните процеси се свързват не само с актуалната ситуация, но ис близкото минало и бъдеще;

 диференцира се емоционалното отношение към различни групи обекти – социални, познавателни, нравствени, естетически;

 появява се волевата регулация на външния израз на преживяванията;

 преживяванията се обвързват с разбирането на нравствените правила – така възниква симпатията към “добрите” и неприязанта към “лошите” партньори в общуването;
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Свързани:

Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconЧл. 18 (1) Детските градини са за деца от 3-годишна възраст до записването им в първи клас. Чл. 20 (1) Подготовката на децата за училище две години преди
Чл. 20 (1) Подготовката на децата за училище две години преди постъпването им в първи клас е задължителна
Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconПрограма за задължителна подготовка по математика в VІІ клас
Седмият клас е предпоследният клас от прогимназиалния етап на основната степен на образование
Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconСоу "Христо Ботев" – гр. Глоджево, обл. Русенска
Егн който/която е посещавал (-а) / не е посещавал (-а) Подготвителен клас/група преди първи клас, да бъде приет (-а) в първи клас...
Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconНо в рио светла Христова з а І клас поматематик а за учебната 2010/ 2011 година 31 учебни часа годишно изготвил : Маргарита Чавдарова
Учебната програма за задължителноизбираема подготовка по математика за първи клас е разработена в съответствие с дои и в съответствие...
Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconПрограма по биология и здравно образование 9 клас задължителна подготовка

Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconUnit 1
Примерно годишно разпределение 8 клас задължителна подготовка, success pre-intermediate
Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconПримерни годишни разпределения по учебната система Success, одобрена от момн за задължителна подготовка 8-12 клас съдържание

Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconУчебна програма за задължителна професионална подготовка утвърдена със заповед № от г
Учебният предмет Електрозадвижване се изучава в 13 клас и е част от задължителната професионална подготовка на учениците от професионално...
Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconРазпределение на учебното съдържание по информационни технологии за задължителна подготовка в IX клас
При провеждане на обучението по учебното помагало „Информационни технологии“ за клас на издателство „Изкуства“
Въвеждане на двегодишна задължителна подготовка преди постъпване в първи клас iconСоу "Христо Ботев" – гр. Глоджево, обл. Русенска
Егн който/която е посещавал (-а) / не е посещавал (-а) детска градина да бъде приет (-а) в Подготвителен клас (преди първи клас)...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом