Конспект за държавен изпит по български език и литература




ИмеКонспект за държавен изпит по български език и литература
Дата на преобразуване06.11.2012
Размер162.91 Kb.
ТипКонспект
източникhttp://files.slovo.uni-plovdiv.bg/11/konspekt-bel-di.docx
КОНСПЕКТ

ЗА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ

ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

ЗА

СТУДЕНТИТЕ ФИЛОЛОЗИ ОТ БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН

Съдържание


А. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПИТА 1

Б. БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА (частта е обновена на 1.ІV.2011) 1

В. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК 5

Г. БИБЛИОГРАФИЯ 7



А. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ИЗПИТА


ПИСМЕН ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ЗА БАКАЛАВЪРСКА СТЕПЕН ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ПОЛАГАТ СТУДЕНТИТЕ ОТ ВСИЧКИ ФИЛОЛОГИЧЕСКИ СПЕЦИАЛНОСТИ. ПРЕДЛАГАТ СЕ ДВЕ ТЕМИ - ЕЗИКОВЕДСКА И ЛИТЕРАТУРОВЕДСКА. ТЕХНИЯТ ИЗБОР ЗАВИСИ ОТ СЪОТВЕТНИЯ ПРОФИЛ (АКО ИМА ТАКЪВ), КАКТО И ОТ ИНТЕРЕСИТЕ И ПРЕДПОЧИТАНИЯТА НА САМИЯ СТУДЕНТ.

ВРЕМЕТРАЕНЕТО НА ИЗПИТА Е ЧЕТИРИ ЧАСА.

ТЕМИТЕ СЕ ФОРМУЛИРАТ ВЪЗ ОСНОВА НА ПОСОЧЕНИЯ В КОНСПЕКТАМАТЕРИАЛ.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Поради спецификата на литературната тема се налагат няколко допълнителни разяснения.

1. Темата може да разглежда проблем от творчеството на един автор, както и да е общ поглед върху жанрова или идейно-тематична особеност на няколко творци или творби.

2. Въпросите от български фолклор и теория на литературата не се формулират самостоятелно, а се включват като необходими при разработката на литературната тема.

Б. БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА (частта е обновена на 1.ІV.2011)


ВЪЗРОЖДЕНСКА ЛИТЕРАТУРА

1. Българското възраждане и западноевропейският Ренесанс – културноисторическа съпоставка. Развитието на литературните направления в западна Европа и еклектичното им „омесване” у нас през Възраждането. Изследвания и изследователи.

2. Периодизация на възрожденския литературен процес. Академичната дискусия за долната и горната граница на Българското възраждане. Вътрешна периодизация (обща характеристика на книжовната продукция по периоди). Изследвания и изследователи.

3. Ранновъзрожденската историография (представители и съчинения). „История славянобългарска” (преписи, преправки, приписки; домашни и чуждите извори; композиционни особености). Изследвания и изследователи.

4. Софроний Врачански: книжовни периоди и съчинения. Жанрова характеристика на (не)оригиналната му книжнина. Литературоведската дискусия за жанровата специфика на „Житие и страдание” грешнаго Софрония. Азът-и-Историята в „Житието” на Софроний. Изследвания и изследователи.

5. Жанрови белези на възрожденската поезия: от даскалската поезия до оригиналната поема „Стоян и Рада” на Найден Геров. (Не)автентичната поезия на Чинтулов (образи, символи, послания). Поемата в литературата на Българското възраждане (Георги Раковски, Петко Р. Славейков, Григор Пърличев, Райко Жинзифов) – сюжетно-композиционни особености. Изследвания и изследователи. Поезията на Христо Ботев: идеологически и идеологически послания. Изследвания и изследователи.

6. Белетристиката през възраждането: от преводно-компилативните опити до оригиналната повест (Илия Блъсков, Васил Друмев, Любен Каравелов). Образна система, сюжетно-композиционна специфика. За невъзможния роман през Възраждането. Изследвания и изследователи.

7. Възрожденска драма: от сценично-школския диалог, през преводно-компилативната драматургия до раждането на оригиналната драма. Оригиналната възрожденска комедия (феноменът „криворазбраната цивилизация” у П. Р. Славейков, Д. Войников, Т. Пеев). Историческата драматургия на Д. Войников и В. Друмев (основни колизии и образна система). Изследвания и изследователи.

 

БЪЛГАРСКА ЛИТЕРАТУРА СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

1. Българската литература и култура през 80-те години на ХІХ век. Исторически, социално-политически и културни особености на десетилетието. Пловдив и София като културни средища. Тематични и жанрови доминанти в текстовостта на десетилетието. Темата за Освобождението. Възрожденско и поствъзрожденско в идеологическите и естетическите програми на 80-те години.

2. Поезията на Иван Вазов. Стихосбирки след 1880 г. Основни теми и мотиви. Военна лирика. "Люлека ми замириса" - равносметката на поета. Природата като поезия. Философски мотиви в лириката на Вазов. "Епопея на забравените" - история, мит, идеология. Поеми: "Грамада", "Загорка". Вазов - централна фигура в литературния процес на периода.

3. Иван Вазов - разкази и повести. Проблемно-тематични доминанти и структурно-композиционни особености в разказите на Вазов; типология на персонажа; статус на повествователя в текста ("Повести и разкази", "Драски и шарки", "Видено и чуто", "Пъстър свят", "Утро в Банки"). Повести: "Неотдавна", "Немили-недраги", "Чичовци".

4. Иван Вазов - романи, драми, пътеписи. "Под игото" - сюжети на рецепцията. Жанрова типология. История и бит, патетика и комизъм, романтическа идеализация и реализъм. Двойственост на посланието - памет и забрава в груповото разбиране на "Под игото" като разказ за 1876 г. Драматургия, комедиография, драматургични текстове. Пътеписи.

5. Захари Стоянов. Типология на биографичния феномен. Публицистика - основни издания, по-важни публикации. Биографии ("Васил Левски...", "Христо Ботйов. Опит за биография" и др.) Мемоаристика - "Записки по българските въстания".

6. Българската култура и литература през 90-те години на ХІХ век. Литературни генерации, творящи през десетилетието. Културни програми и утопии през 90-те години. Идеологически ангажименти на литературата (народничество, социализъм; реализъм модернизъм). Жанрова картина на десетилетието. Типология на сюжета, персонажа, идеографския състав на литературното произведение. Концептуализации на фолклорното. Литературни кръгове и издания. Тодор Влайков. Михалаки Георгиев. Антон Страшимиров. Кирил Христов.

7. Критически реализъм. Появата на втората вълна модернисти в българската художествена словесност. Георги Стаматов. Градът, човекът, институциите. Интелигентът герой на Стаматов.Сатира и натурализъм. Особености на стила и композицията. Елин Пелин. Селото и селянинът в разказите на Елин Пелин. Теми, конфликтност, персонаж. Композиционни и стилови особености. Социално и нравствено. Селянинът и градът, човекът и държавата. Повести ( "Гераците", "Земя"). "Под манастирската лоза" - жанрови особености, принципи на сцеплението, поетика.

8. Алеко Константинов. Алековият пътепис в историята на жанра в български контекст. "До Чикаго и назад" - повествователна техника. Откриване на себе си чрез откриването на Америка. Пътеписи за България. Фейлетони. "Бай Ганю". Интелигентската смехова култура и Алековата книга. "Бай Ганю" в контекста на литературата от 90-те години на ХІХ-ти век. Герой-повествовател-разказвачи.

9. Българският модернизъм. Пенчо П. Славейков, д-р Кръстьо Кръстев.

Пенчо Славейков. "Епически песни", "Блянове". Славейковите поеми - иновации на лироепическото. Основни мотиви и образи. "Душата на художника" и проблемът за творческата личност, за изключителния индивид ("философски" поеми). Бит и психологизъм. Фолклорът и Славейков. Творби на национално-освободителните борби и антивазовската трактовка на историческото. Традиция и иновация (културноисторически потенциали на мотива "баща ми в мен"). "Сън за щастие", "На Острова на блажените".

10. Българският модернизъм. Петко Ю. Тодоров, Пейо К. Яворов.

Петко Тодоров. Идилии. Фолклорни сюжети и мотиви в "блянове на модерен поет". Особености на сюжетното в прозата на П. Ю. Тодоров. Персонаж. Лиризъм. Драми ("Зидари", "Змейова сватба", "Първите"). Поетика.

Пейо К. Яворов. Лирика на национално-освободителните борби. Селото в поезията на Яворов. "Нощ" и "Песен на песента ми" - антологизъм и авторефлексия. Философско-психологическа лирика ("Безсъници", "Прозрения"). Основни поетически концепции за екзистенцията, смъртта, човека, историята, любовта. "В полите на Витоша", "Когато гръм удари, как ехото заглъхва").

11.Български символизъм. Траянов, Лилиев.

Теодор Траянов."Regina mortua" и пътищата на българския символизъм. "Химни и балади", "Български балади" - национална съдба и естетика на символизма. "Пантеон" - традиция и иновация.

Николай Лилиев. "Птици в нощта", "Лунни петна" - специфика на въображението. Поеми.

12. Български символизъм. Дебелянов, Ясенов.

Димчо Дебелянов. Подвързачовият кръг, "Звено" и Д. Дебелянов. Елегизъм и елегия. "Легенда за разблудната царкиня". Военна лирика.

Христо Ясенов. "Рицарски замък" и съдбата на български символизъм.


БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДО ДНЕС


1. Основни направления в българската литература през 20-те години на ХХ век. Реализъм, символизъм, авангардизъм: особености на поетиката. Идейно-художествена същност на следвоенния естетически прелом.

 

2. Йордан Йовков. Проблемно-тематични и жанрови особености на разказите, циклите, романите и драмите му. Етично и естетично; герои и конфликти. Поетиката на Йовковата проза в контекста на традиционното и модерното: художествено-естетически особености.

 

3. Христо Смирненски. Хумор и сатира – жанрова и идейно-нравствена специфика. Символизмът и поетиката на Смирненски. Участта на човека в художествените пространства на лириката му: проблемът за героя. Личността и масата; маскарадът и празникът. Традицията и новаторството в постиженията на поета.

 

4. Българският литературен авангардизъм. Специфика и представители. Гео Милев като поет, критик, публицист. Експресионизмът и творчеството на Чавдар Мутафов, Ламар, Николай Марангозов. “Пролетен вятър” на Никола Фурнаджиев и проблемите на имажинистката поетика. Българският диаболизъм: Георги Райчев, Светослав Минков, Владимир Полянов.

 

5. Посоки на поетическите търсения и открития в поезията между двете световни войни. Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Асен Разцветников, Никола Фурнаджиев – особености на индивидуалното развитие и на поетиката. Значение на постиженията им в българската лирика.

 

6. Прозата между двете световни войни. Жанрова и тематична специфика; художествено-естетически търсения. Творци и проблеми: Георги Райчев, Константин Константинов, Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Стоян Загорчинов, Константин Петканов, Людмил Стоянов, Георги Караславов.

 

7. Поезията през 40-те години на ХХ век. Тенденции и представители. Традиция и новаторство в поезията на Никола Вапцаров. Особености на поетиката на Александър Вутимски, Богомил Райнов, Александър Геров, Валери Петров, Иван Пейчев, Веселин Ханчев.

 

8. Литературата след Втората световна война. История и естетико-художествени тенденции. Идейно-тематични и жанрови търсения.

 

9. Романистиката на Димитър Димов. Интелектуално-философската проза и спецификата на подходите към герои и конфликти.

 

10. Димитър Талев. История и народ в четирилогията му. Герои и конфликти. Особености на поетиката на Димитър Талев.

 

11. Емилиян Станев. Проблемно-тематични и жанрови търсения. Специфика на разказите и новелите му. Романът-епопея “Иван Кондарев” – проблематика, герои, конфликти. Философско-историческата романистика на писателя в диалог с миналото и съвременността.

В. БЪЛГАРСКИ ЕЗИК


1. Общославянски и балкански черти на съвременния български език.

2. Българският книжовен език като национален език. Отношения между книжовния език и диалектите.

3. Езикови норми – произход, характер. Норма и кодификация.

4. Предмет, задачи и методи на фонетиката. Фонетика и фонология.

5. Фонема. Състав и структура на българската фонемна система.

6. Ударението в съвременния български език.

7. Звукови промени и звукови закони. Съвременни звукови закони. Отражение на историческите звукови закони.

8. Писмо и правопис. Правописни принципи. Развой на правописния въпрос у нас.

9. Езикова култура. Правописни и правоговорни норми на съвременния български книжовен език.

10. Исторически развой на българската звукова система.

11. Думата като предмет на лексикологията. Отношение между звуков състав и значение. Лексикално значение. Полисемия.

12. Системни отношения в лексиката – синоними и антоними. Омонимия и паронимия.

13. Състав на българския речник откъм произхода на думите – домашна и чужда лексика. Източници за обогатяване на речника – архаизми, историзми, неологизми, оказионализми, диалектизми, заемки от чужди езици. Чистота на речниковия състав.

14. Структура на речника. Основен речников фонд. Активна и пасивна лексика.

15. Фразеология. Видове устойчиви словосъчетания. Източници за попълване на фразеологичния фонд.

16. Лексикография. Развой на българската лексикография. Видове речници.

17. Основни принципи на словообразуването. Словообразувателни типове при съществителни, прилагателни, числителни, глаголи, наречия.

18. Граматика. Предписваща и описателна граматика. Видове описателна граматика. Дялове на граматиката – морфология и синтаксис.

19. Основни понятия в морфологията: морфема, видове морфеми; основа, видове основи; словоформа, видове словоформи; граматично значение, граматична категория, морфологична категория, грамема, морфологични опозиции, лексикално-граматична категория, лексико-граматични разреди, формални класове; части на речта.

20. Характерни особености на морфологичната система на съвременния български език – прояви на аналитизъм и синтетизъм, нови граматикализирани значения, процеси на генерализация и др.

21. Дефиниране и лексикално-граматична характеристика на частите на речта: съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, частица, междуметие.

22. Общи морфологични категории – число и род.

23. Глаголни морфологични категории – лице, време (сегашно, минало и бъдеще), вид на действието (резултативност~нерезултативност), таксис (относителност~неотносителност), наклонение (изявително, повелително, условно и умозаключително), вид на изказването (преизказност~непреизказност), залог (деятелен и страдателен), статус (отрицателност~неотрицателност).

24. Нелични глаголни форми.

25. Именни морфологични категории – положение (определеност ~ неопределеност), степенуване, падеж.

26. Лексикално-граматични категории – вид на глагола, род на съществителните имена, лице на личните и притежателните местоимения, падеж на личните местоимения, число на личните и притежателните местоимения.

27. Исторически развой на именната система на българския език.

28. Исторически развой на глаголната система на българския език.

29. Основни понятия в синтаксиса: синтактична категория, конституент (съставка), части на изречението, синтактични отношения, форми на свързване.

30. Основни признаци на изречението: предикативност, модалност, граматическа оформеност, интонация.

31. Типологични характеристики на българското изречение: нулев субект, да-изречения, удвояване на синтактичните категории, словоред на клитиките, клитичен характер на определителния член.

32. Видове изречения по цел на изказването. Въпросителни изречения: ли-въпроси и к-въпроси. Въпрос и отрицание.

33. Видове прости изречения по състав. Двусъставни прости изречения. Едносъставни прости изречения: определенолични, неопределенолични, обобщенолични, безлични.

34. Конституентна граматика ( теория на словосъчетанието). Строеж на групата на съществителното (NP). Строежна групата на глагола (VР). Строеж на групата на прилагателното (АР). Строеж на групата на наречието (AdvP).

35. Съгласуването в българския език. Формално и логическо съгласуване. Съгласуване на признаците в подложна и сказуемна позиция. Съгласуване на признаците между: съществително и прилагателно, подлог и сказуемно определение, допълнение и сказуемно определение, удвояваща клитика и удвоявано съществително.

36. Части на простото изречение: подлог, сказуемо, определение, приложение, сказуемно определение, допълнение, обстоятелствено пояснение.

37. Усложнено просто изречение. Еднородни части. Обособени части. Вметнати думи и изрази.

38. Сложно изречение. Сложни съчинени изречения. Сложни съставни изречения: с подчинени определителни (съюзни, относителни и въпросителни); с подчинени допълнителни (съюзни, относителни и въпросителни); с подчинени обстоятелствени (съюзни и относителни изречения за време, място, начин и т.н.); с подчинени подложни (съюзни и относителни); с подчинени сказуемноопределителни (съюзни и относителни изречения към подлога и към допълнението).

39. Сложно смесено изречение.

40. Езиковедска стилистика. Основни стилистични понятия – текст, норма, синонимия, комуникативен акт. Стилистичен аспект на синтагматиката и парадигматиката. Стилови, стилистични и неутрални изразни средства – денотация и конотация. Стилистична грешка.

41. Функционална интерпретация на текста. Конотативни функции.

42. Знаков характер на езика. Денотативни и конотативни езикови знакове.

43. Стилистични възможности на единиците от различните езикови равнища – морфеми, думи, фразеологизми.

44. Конотативни функции на звуковите конфигурации и на синтактичните конструкции.

Г. БИБЛИОГРАФИЯ


Андрейчин Л. Основна българска граматика. София, 1944, ІІ изд. София,1978.

Андрейчин Л., Н.Костов, Е.Николов. Български език (за институтите за начални учители). София, 1972.

Андрейчин Л., Ст.Стоянов, К.Попов. Граматика на българския език. София, 1977.

Аронсон Г. Морфонология болгарского словоизменения. Москва, 1974.

Библиотека “Родна реч омайна”, кн. 1-28.

Бондарко А.В. Грамматическая категория и контекст. Ленинград, 1976.

Бондарко А.В. Теория морфологических категорий. Ленинград, 1976.

Бояджиев Т. Българска лексикология. София, 1986.

Бояджиев Т. Българска лексикология. София, 2002.

Бояджиев Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София,1998.

Българо-полска съпоставителна граматика.

Т.І. Фонетика и фонология. София, 1988.

Т.ІІ. Семантичната категория определеност/неопределеност. София, 1990.

Т.ІІІ. Семантичните категории количество и степен. София, 1994.

Т.ІV. Семантичната категория комуникат. София, 1993.

Валтер Х. Личните глаголни форми в българския език. София, 1988.

Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва, 1959.

Георгиев Вл., Ив. Дуриданов. Езикознание. София, 1978.

Георгиев Ст. Българска морфология. В. Търново, 1991.

Георгиев Ст. Българска семасиология. В. Търново, 1993.

Георгиев Ст., Р. Русинов. Учебник по лексикология на българския език.София, 1979.

Георгиева Ел. Обособени части в българския книжовен език. София, 1964.

Георгиева Ел. Словоред на простото изречение в съвременния български книжовен език. София, 1974.

Георгиева Ел. Словоред на усложненото просто изречение. София, 1987.

Герджиков Г. Преизказването на глаголното действие в българския език. София, 1984.

Граматика на българския книжовен език. Т.І. Фонетика. София, 1982; т. ІІ.

Морфология. София, 1983; т.ІІІ. Синтаксис. София, 1983.

Иванчев Св. Приноси в българското и славянското езикознание. София, 1978.

Иванчев Св. Проблеми на аспектуалността в славянските езици. София, 1971.

История на новобългарския книжовен език. София, 1989.

Константинова В. Предлозите в българската граматична литература. София, 1985.

Кръстев Б. Морфологията на българския език в 187 типови таблици. София, 1984.

Куцаров Ив. Едно екзотично наклонение в съвременния български език. София, 1994.

Куцаров Ив. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997.

Куцаров Ив. Очерк по функцонално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985 (ІІ изд. – 1989).

Куцаров Ив. Преизказването в българския език. София, 1984.

Куцаров Ив. Проблеми на българската морфология. Пловдив, 1993.

Маровска В. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998.

Маслов Ю.С. Граматика на българския език. София, 1982.

Маслов Ю.С. Морфология глагольного вида в современном болгарском литературном языке. Москва, 1963.

Мурдаров Вл. Съвременни словообразователни процеси. София, 1983.

Ницолова Р. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. София, 1984.

Ницолова Р., В. Радева. Помагало по български правопис и пунктуация. София, 1980.

Пашов П. Българският глагол. София, 1966.

Пашов П. Въпроси на българската лексикология. София, 1978.

Пашов П. Помагало по българска морфология. Имена. София, 1978.

Пашов П. Практическа българска граматика. София, 1989 (ІІ изд. 1994).

Пашов П., Р. Ницолова. Помагало по българска морфология. Глагол.София, 1976.

Пенчев Й. Строеж на българското изречение. София, 1984.

Пенчев Й. Български синтаксис. Управление и свързване. Пловдив, 1993.

Попов Д. Стилистика. Шумен, 2001.

Попов К. Помагало по български синтаксис. София, 1979.

Попов К. Съвременен български език. Синтаксис. София, 1961 (ІІ издание 1963; ІІІ издание – 1976).

Попова В. Помагало по история на българския книжовен език. София,1978.

Попова В. Българска стилистика. София, 1994.

Първев Хр. Очерк по история на българската граматика. София, 1975.

Първев Хр.Помагало по българска лексикология. София, 1979.

Първев Хр. Създатели и творци на българското езикознание. София, 1987.

Първев Хр., В. Радева. Помагало по българска фонетика. София, 1980.

Радева В. Българското словообразуване. София, 1987.

Русинов Р. История на българския правопис. София, 1985.

Станков В. Българските глаголни времена. София, 1969.

Станков В. Глаголният вид в съвременния български книжовен език. София, 1980.

Станков В. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981.

Стойков Ст. Увод във фонетиката на българския език. София, 1966.

Стоянов Ст. Граматика на българския книжовен език. София, 1964.

Стоянов Ст. Словообразуването в българския език. София, 1977.

Стоянов Ст. Членуване на имената в българския език. София, 1965.

Тилков Д. Интонацията в българския език. София, 1981.

Тилков Д., Т. Бояджиев. Българска фонетика. София, 1977.

Тодорова Ел. Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. София, 1987.

Чакърова Кр. Феноменът стилистична грешка. Пловдив, 1999.

Янакиев М. Стилистиката и езиковото обучение. София, 1977.

Списание “Български език” – от 1952.

Списание “Език и литература” – от 1946.

Списание “Съпоставително езикознание” – от 1976.

Годишник на Софийския университет “Климент Охридски” – Факултет за славянски филологии.

Известия на Института за български език.

Научни трудове на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, Филологии (1977– ).

Свързани:

Конспект за държавен изпит по български език и литература iconКонспект за държавен изпит по български език и литература
...
Конспект за държавен изпит по български език и литература iconКонспект за изпит по български език и литература
Старобългарска литература – старобългарски книжовници, школи,периодизация, особености
Конспект за държавен изпит по български език и литература iconКонспект за изпит по български език и литература
Литература за 10. клас, задължителна подготовка; Клео Протохристова, Николай Аретов, Ренета Божанкова, Роман Хаджикосев, Светла Черпокова;...
Конспект за държавен изпит по български език и литература iconПрограма за държавен зрелостен изпит по български език и литература
Текстът в публичното общуване. Сфери на научната, медийната,гражданската, институционалната и художествената комуникация
Конспект за държавен изпит по български език и литература iconКонспект за изпит по български език и литература
Лирика: "Майце си", "Към брата си", "Борба", "Елегия", "Делба", "До моето първо либе", "На прощаване", "Хайдути", "Хаджи Димитър",...
Конспект за държавен изпит по български език и литература iconКонспект за изпит по български език и литература
Лирика: "Болница", "Хижите", "Вратите", "Коли", "Стаята", "Старите моми", "Прозорец", "Книгите", "Съдба", "Повест", "Дяволско", "Метафизически...
Конспект за държавен изпит по български език и литература iconКонспект по български език и литература 12 клас

Конспект за държавен изпит по български език и литература iconРезултати от Пробен държавн изпит по Български език и литература

Конспект за държавен изпит по български език и литература iconПрограма по български език и литература за изпит за промяна на годишна оценка върху материала за 9 клас
Конспекти за промяна на оценката и явяване на изпит в условията на матура за випуск 2008
Конспект за държавен изпит по български език и литература iconОчаквани резултати
Български език и литература” (начален етап) и е съобразена с Учебна програма по български език и литература за втори клас(мон, 2002...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом