Плутарх антоний




ИмеПлутарх антоний
страница1/7
Дата на преобразуване06.11.2012
Размер0.75 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.masters-classics.dir.bg/Antonij.doc
  1   2   3   4   5   6   7



ПЛУТАРХ

АНТОНИЙ



1. Дядо на Антоний бил ораторът Антоний, когото убил Марий като привърженик на Сула. Баща му Антоний, с прозвище Критски, не се отличил особено с политическите си дела, нито се прославил, но иначе бил справедлив и честен човек, а също и много щедър, както се разбира от следния случай. Не притежавал особено богатство и затова жена му не позволявала да проявява щедростта си. Веднъж отишъл при него един приятел да му иска пари, но той нямал. Наредил на прислужника да напълни сребърен съд с вода и да го поднесе. Робът донесъл и той намокрил бузи, уж че ще се бръсне. Отпратил роба с някаква друга поръчка и дал съда на своя приятел да си послужи с него. После жена му, разсърдена претърсила цялата къща за тоя съд. Като разбрал, че ще изпитва подред всички роби, признал си и поискал прошка.

2. Жена му Юлия произлизала от Цезаровата фамилия. Тя съперничела на най-скромните и добродетелни римлянки по онова време. След смъртта на мъжа си се омъжила повторно за Корнелий Лентул и сама възпитала своя син Антоний. Лентул бил убит от Цицерон като съучастник в заговора на Катилина. Вероятно тя вдъхнала на Антоний силната омраза към Цицерон. Антоний впрочем твърди, че предали тялото на Лентул на семейството му чак след като неговата майка се обърнала с молба към жената на Цицерон. Но това явно е лъжа, защото никой от наказаните тогава не бил лишен от погребение.

Изключително красив като юноша, Антоний се спри­ятелил с Курион и тази дружба се отразила пагубно върху Антоний. Съвсем невъздържан в удоволствията, Курион лека-полека го подчинил на влиянието си и го научил да пие, да ходи по леки жени, да обича разкоша и безразсъд­но да харчи. Тъй легнал на плещите му дълг 250 таланта, съвсем несъответен за неговата възраст. Когато бащата на Курион научил, че синът му станал поръчител за ця­лата сума, изгонил Антоний от къщата си. След това из­вестно време бил свързан с компанията на Клодий, най-дръзкия и безскрупулен политик по онова време, който се бъркал навсякъде и създавал хаос. Бързо се преситил с неговата лудост, а и уплашен от противниците на Клодий, избягал от Италия в Гърция. Там калявал и упражнявал тялото си за бъдещите военни дела, а също и речта си. Възприел така наречения азиански стил, който бил модерен по онова време и отговарял на неговия надут и наперен характер, на живота му, пълен със суетни хвалби и безмерни амбиции.

3. Бившият консул Габиний, на път по море за Сирия, го увещавал да се включи в похода. Антоний отвърнал, че би тръгнал, но не като обикновен войник. Габиний го назначил началник на конницата и той тръгнал с него. Най-напред го пратил срещу Аристобул, който бунтувал юдеите. Антоний лично се покатерил на най-високото укрепле­ние и прогонил Арнстобул вън от всички останали укрепления. След това завързал битка н разбил с малкия си отред неговата многобройна сила. Избил всички с малки изключения. А самия Аристобул и сина му заловил живи.

Когато Птолемей предложил на Габиний срещу 10 000 таланта да нападнат заедно Египет, за да възстанови правата си на трона, повечето военачалници се противели. До известна степен и самият Габиний се боял от тази война, макар десетте хиляди таланта да го съблазнявали. Антоний, жаден за велики дела и от желание да услужи на Птолемей, успял да предума Габиний да приемат похода срещу Египет.

От всичко най-много ги плашел пътят към Пелузий - той минавал през силно песъчливи и безводни места покрай Промоина и Сербонидските блата, които египтяните наричат Въздишките на Тифон, те, изглежда, се стекли по подводен път от Червено море, което е отделено от Средиземно море с тънък провлак. Пратен с конницата, Антоний заел не само теснината, но превзел и Пелузий, един голям град. Овладял гарнизона в него и освободил пътя на войската, като събудил с това надежди за сигурна побода. И враговете имали полза от неговата честолюбива натура. Щом влязъл в града, Птолемей, воден от гняв и омраза, искал да избие египтяните. Но Антоний се възпро­тивил и му попречил. В битки, в големи и чести сражения той показал много дела на храброст и предвидливост на вожд, но особено се отличил, когато веднъж обградил една войска и я нападнал в гръб, но предоставил победата на тези, които се биели фронтално. Така че заслужил отда­дените му почести и награди. Особено добро впечатление направило на всички хуманното му отношение към Архелай. Те били близки приятели, свързани със законите на гостоприемството. Но по необходимост Антоний вою­вал срещу него. Когато бил убит, Антоний издирил тялото му, наредил го царски н тържествено го погребал. За тези свои дела се ползувал с популярност сред александрийците, а войниците, с които воювал, се отнасяли към него с дълбока почит.

4. И на лицето му била изписана тази достойна щедрост: красива брада, широко чело и орлов нос. Във външния му вид имало нещо мъжествено, напомнящо начина, по който художниците и скулпторите изобразяват Херакъл. Имало и предание, че Антониевци произлизат от Херакъл чрез Антон, син на Херакъл. Това предание като че ли доказвал, така говорят, с вида и облеклото си. Винаги когато се явявал пред много хора, препасвал туниката си ниско, чак на бедрата, препасвал меч и намятал грубо войнишко наметало. Дори и с тия си качества, с които дразнел — самохвалството, подигравчийството и запиванията си, с това, че сядал редом, когато човек е възлегнал да се храни, и ядял прав на войнишката трапеза, дори с тях той печелел благоволението и обичта на войниците. Бил приятен и в любовните дела, но ги използувал, за да привлича хора, помагал на влюбените и не се сърдел, когато си правели шеги с неговите похождения.

Бил щедър. С широка ръка дарявал войниците и приятелите си и това сложило блестящо начало на неговата влиятелност, а когато се издигнал, уголемило силата му, която иначе страдала от безбройните му грешки. Ще при­веда и един пример за неговата щедрост. Наредил да се дадат на някакъв приятел 250 000 денария. На латински това се казва decies. Икономът му се учудил, че дава такава голяма сума, и за да му покаже колко е голяма, оставил парите да ги види, Антоний минал и политал как­ви са тия пари. Икономът отвърнал, че това са парите, които наредил да даде на приятеля му. Антоний схванал лошото намерение и рекъл: «А аз мислех, че decies са много повече. Това нищо не е. Прибави още толкова.»

5. Но това станало по-късно. Когато в Рим започнали вътрешни смутове, оптиматите се събрали около Помпей, който бил тогава в града, а популарите повикали Цезар, който воювал в Галия. Приятелят на Антоний Курион започнал да поддържа Цезар и привлякъл и Ан­тоний. И понеже като добър оратор имал влияние сред народа, а освен това харчел щедро от парите, които давал Цезар, успял да направи Антоний народен трибун и жрец в колегия на авгурите, които гадаят по полета на птиците. Щом встъпил в длъжност, Антоний направил много за политическата кариера на Цезар. Най-напред, когато консулът Марцел се готвел да предаде на Помпей събраните вече войници, а също да позволи да събере и други, Антоний му попречил. Внесъл предложение готовата войска да отплува за Сирия в помощ на Бибул, който воювал с партите, а войниците, събрани от Помпей, да не останат при него. Втори път, когато сенаторите не искали да приемат и не позволявали да се прочете посланието на Цезар до сената, той се наложил с властта си, прочел го и мнозина променили своето становище, разбрали, че исканията на Цезар са изложени в посланието, са справедливи и умерени. Накрая, когато се поставяли двата въпроса в сената — единият — дали Помпей да разпусне войската другият — дали Цезар да стори това, и когато се оказало, че повечето са за това, Цезар да разпусне войската си, а само малцина за това, Помпей да разпусне своята, Антоний станал и попитал дали няма да е най-добре и Помпей и Цезар да сложат оръжие и да разпуснат войските си. Това предложение всички приели единодушно и с хвалби за Антоний настоявали да се гласува. Понеже консулите не били съгласни, приятелите на Цезар направили нови предложения, които изглеждали приемливи. Но Катон се противопоставил и консулът Лентул изгонил Ан­тоний от сената. Вън той проклел консулите с много клетви, преоблякъл се като роб, наел с Квинт Касий кола и двамата избягали при Цезар. Щом пристигнали при него викнали: няма вече никакъв ред в римската държава, дори народните трибуни нямат свобода на словото и всеки, който говори в защита на справедливостта, бива преследван и се излага на опасност.

6. След това Цезар нахлул в Италия с войската си. Затова Цицерон във «Филипики» пише, че причина за Троянската война била Елена, а за гражданската Анто­ний. Това е добре казано, но е невярно. Защото Цезар съвсем не бил толкова лекомислен, че от гняв да загуби разсъдък, и без да е взел отдавна решение, да започне война с родината си така случайно само затова, че видял облечените като роби бегълци Антоний и Касий, дошли при него на наета кола. В това той намерил само удобен повод за войната, която отдавна искал да започне. И той страдал като Александър и като Кир още по-рано от стра­стта за вечна власт над всички хора и от неутолимото же­лание да бъде пръв и най-могъщ. А това можело да се по­стигне само с разгромяването на Помпей. Така Цезар се придвижил, завладял Рим и изгонил Помпей от Италия. Решил най-напред да унищожи войските на Помпей в Испания, след това да подготви флота и да тръгне срещу него. Оставил в Рим претора Лепид, а на Антоний, народен трибун тогава, оставил войската и Италия. На една част от войниците Антоний веднага станал любимец, защото участвувал в ученията, прекарвал времето си с тях и ги обсипвал с подаръци, доколкото му позволявали средствата. Но имало и такива, които го намразили. Лекомислено нехаел, когато трябвало да защити някой онеправдан, невъздържано избухвал, когато говорели с него и увличал жени в прелюбодеяние. Изобщо Цезаровата власт изглеждала тирания не толкова заради самия него, колкото заради приятелите му, които го компрометирали. И това особено важи за Антоний, комуто голямата власт давала възможност и за големи грешки.

7. Въпреки това, когато се върнал от Испания, Цезар не обърнал внимание на обвиненията срещу него и не сбъркал, защото във военно време Антоний се показвал енергичен и смел военачалник и Цезар имал полза от него. Когато например с малка част от войската си от Брундизий преплувал Йонийско море, пратил назад корабите на Габиинй и Антоний, за да натоварят войските и да ги доведат бързо в Македония. Поради зимата плуването било трудно, Габиний се побоял и решил да преведе войс­ката пеш по дълъг път. А Антоний, загрижен за Цезар, изложен на опасност сред толкова много неприятелска войска, най-напред отблъснал Либон, който блокирал входа на пристанището, като обсадил триерите му с голям брой леки съдове. Натоварил на корабите 800 конници и 20 000 тежковъоръжени войници и отплувал. Но враго­вете го забелязали и тръгнали след него. Той се измъкнал от тази опасност, защото задухал силен южен вятър, вдиг­нал високи вълни и разбушуваното море станало опасно за триерите им. Вятърът обаче отнесъл съдовете на Анто­ний към стръмен, пълен с подводни скали бряг и почти нямало надежда за спасение, когато изведнъж от залива духнал силен югозападен вятър и вълнението от земята се обърнало към морето. А Антоний, отнесен отново в море­то, щастливо гледал брега, пълен с останките на толкова корабокрушения. Вятърът изхвърлил там преследващите го триери и загинали немалко от тях. Антоний заловил много пленници и богата плячка, превзел освен това и град Лис и вдъхнал смелост и надежди на Цезар, когато пристигнал тъкмо навреме с толкова войска.

8. Участвувал в многото упорити боеве между Помпей и Цезар и във всички се представил блестящо. Два пъти се случило войската на Цезар да побегне назад презглава, той се изпречвал, обръщал я наново, заставял я да устои на натиска и да атакува преследвачите до победа. След Цезар Антоний се ползувал с най-голямо уважение в неговия лагер. И самият Цезар показал отличното си мнение, което имал за него. В последната решителна битка при Фарсал той поел дясното крило, а лявото поверил на Антоний, понеже го смятал най-опитен между своите военачалници.

След победния изход, провъзгласен за диктатор, тръгнал да преследва Помпей, а Антоний назначил за началник на конницата и пратил в Рим. Тази длъжност е втора по значение, когато диктаторът е в града. А когато отсъствува, е първа и почти единствена, защото с избирането на диктатор всички длъжности с изключение на народните трибуни преставали да съществуват.

9. Тогава обаче народният трибун Долабела, човек млад и склонен към реформи, предложил отмяна на дъл­говете. Опитал се да привлече и приобщи към политиче­ската си дейност и Антоний, който му бил приятел и обичал да кокетира с народа. Азиний и Требелий опитвали да отклонят Антоний. Тогава случайно той бил обзет от сил­но подозрение, че Долабела прелюбодействува с жена му. И това така го разстроило, че изпъдил жена си от своя дом. А тя била негова братовчедка, дъщеря на Гай Антоний, колегата на Цицерон. Присъединил се към хората на Азиний и започнал борба с Долабела. А той се опитал да заеме форума и със сила да наложи закона. Сенатът гла­сувал на Антоний правото да употреби оръжие срещу Долабела. Появил се с оръжие, станала схватка, убил някои хора на Долабела и свои загубил. Това станало причина народът да го намрази. А знатните се отнасяли към неговия начин на живот не само не с възхищение, а дори с омраза, както казва Цицерон. Отвращавали се от неговите безкрайни пиянства, от разточителството и пом­позното му държание, от това, че вечно се мъкнат с него жени, че денем спи или се скита начумерен от махмурлук, а нощем пирува и урежда представления, забавлява се по сватбите на мимове и шутове. Разправят например, че веднъж цяла нощ ял и пил на сватбата на мима Хипий, а на сутринта народът го повикал на форума. Той отишъл както бил с пълен стомах и повърнал, та един от приятелите му подложил наметалото си. Между най-приближените до него били мимът Сергий и Китерида от същата трупа, лека жена, негова любовница. Като обикалял градовете, водел я със себе си и след носилката й вървяла свита, не по-малка от свитата на майка му. Неприятна била гледката на златните чаши, носени при излизане от града като в тържествена процесия, разтегнатите край пътя палатки, скъпите трапези край реки и горички, лъвовете, запрегнати в колесници, къщите на почтени мъже и жени, превърнати в стан за разпътни жени и арфистки. Недостойно било самият Цезар далече от Италия да зъзне под открито небе и да се излага на толкова мъки и опасности, за да доведе войната докрай, а други да се веселят за негова сметка и да обиждат гражданите.

10. Това явно щяло да предизвика смутове и доведе войниците до произвол и извънмерни апетити. Затова, като се върнал, Цезар простил на Долабела и избран трети път за консул, взел за колега не Антоний, а Лепид. Антоний купил къщата на Помпей, която се продавала на търг, но много се разсърдил, като му поискали цената. Казал, че затова не взел участие в похода на Цезар в Африка, за­щото не получил дължимото за по-раншните си успехи.

Изглежда, Цезар не си затварял очите пред неговите грешки и това поправило до голяма степен глупостта и разпуснатостта му. Антоний решил да се откаже от този начин на живот и потърсил да се ожени. Взел Фулвия, вдовицата па политическия деец Клодий. Нито за прежда мислела тя, нито да се занимава с къщата. Имала амбиция да владее не обикновен гражданин, а да управлява власт­ник и да ръководи военачалник. Тъй че Клеопатра била задължена на Фулвия за поставянето на Антоний под чехъл, защото го поела съвсем опитомен и научен да слу­ша жена. Но и Антоний опитал с шегите и момчешките си постъпки да я направи по-весела. Тъй например след битката на Цезар в Испания мнозина тръгнали да го посрещнат. И той отишъл. Но изведнъж се пръснал слух по Италия, че Цезар е убит и враговете наближават. Ан­тоний се върнал в Рим. Облякъл се в дрехите на роб и пристигнал през нощта у дома си. Казал, че носи на Фулвия писмо от Антоний. Въвели го увит презглава при нея. Тя, още преди да поеме писмото, примряла, попитала жив ли е Антоний. А той мълчаливо подал писмото и когато го отворила и започнала да чете, той я прегърнал и целунал. Има много такива случаи. Привеждам само този пример.

11. Всички първенци посрещнали връщащия се Цезар на много дни път. На Антоний била оказана висока чест. Цезар го взел на своята колесница и така пресякъл Италия, зад него били Брут Албин и синът на племенницата му Октавиан, който носел името Цезар след него и управлявал римляните дълги години. Избран консул за път, Цезар привлякъл веднага Антоний за колега. Но решил да се откаже от длъжността и да я предаде на Долабела. И това докладвал пред сената. Антоний остро се противопоставил и изрекъл какво ли не срещу Долабела, на което и той отвърнал с не по-малко. Цезар, възмутен тогава от невъзпитанието им, напуснал сената. След това се върнал да провъзгласи Долабела за консул, но Антоний се развикал, че има лоши знамения, Цезар отстъпил и оставил Долабела огорчен. Ала и той отвърнал на Антоиий с не по-малка омраза.

Разказват, че някой ги наклеветил и двамата пред Цезар. Но той рекъл, че не го е страх от тях, защото са дебели и дългокоси, повече се страхувал от ония бледи и слаби мъже. Имал пред вид Брут и Касий, които органи­зирали по-късно заговор и го убили.

12. И на тях Антоний дал отличен повод и оправдание за действие. Разбира се, не нарочно. Римляните имат също празник Ликеи, наричан от тях Луперкалии. Цезар, в дрехи на триумфатор, седял на трибуната на форума и наблюдавал надбягванията. Надбягвали се много знатни младежи и дори длъжностни лица, намазани с масло, уд­ряли на шега с космати бичове хората, които се изпречвали. С тях бягал и Антоний, който нарушил древния обичай, обвил с лавър диадема, изтичал към трибуната и вдигнат на ръце от другарите си, поставил я на главата на Цезар, като нещо подобаващо на царската власт. Цезар неискрено я отклонил. Зарадван, народът изръкопляс­кал. Антоний пак опитал да я сложи, той пак се дръпнал. Когато Антоний успявал да сложи диадемата, пляскали малцина приятели, когато Цезар я махвал, пляскал с одо­брителни викове целият народ. И това именно е чудно, че на дело търпели неговата царска власт, а бягали от името «цар» като от действителен край на свободата. Цезар, възмутен, станал от трибуната, отметнал дрехата от врата си и викнал да го заколят, ако има някой желаещ. Но когато поставили диадемата на една от статуите му и двама народни трибуни я махнали, народът ги пратил с пляскане и похвали до домовете им, а Цезар ги лишил от власт.

13. Това вдъхнало смелост на Брут и Касий.
  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

Плутарх антоний iconАнтоний печерский
Антоний родился на Черниговской земле, в городе Любече. С юных лет мечтал он стать иноком, принять монашество. Однажды вышел он...
Плутарх антоний iconМитрополит Антоний Сурожки
Московския патриархат. Митрополит Антоний е освободен от тази длъжност по собствено желание през 1974 г., за да се посвети изцяло...
Плутарх антоний iconДоклад на представителя на булпрофор инж. Антоний Стефанов (със съкращения)
Хернинг, Дания, се състоя Годишната конференция за 2007 год на Европейския съюз на лесовъдите. В работата на конференцията от страна...
Плутарх антоний iconЗа мен е удоволствие да участвам в тази конференция, организирана от централната банка на Гърция съвместно с колежа „Св. Антоний на Оксфордския университет.
Постигане на устойчив икономически растеж в Югоизточна Европа: Макроикономически политики, структурни реформи, социалнополитическа...
Плутарх антоний iconСценарий интеллектуальной игры
Два основных достояния человеческой природы это ум и рассуждения. Плутарх, ок. 45-ок
Плутарх антоний icon"тзлизинг" еоод, пре­д­с­та­в­ля­ва­но от ед­но­ли­ч­ни­ят му со­б­с­т­ве­ник Антоний Георгиев Зумпалов
Тзлизинг” еоод, пре­д­с­та­в­ля­ва­но от ед­но­ли­ч­ни­ят му со­б­с­т­ве­ник Антоний Георгиев Зумпалов
Плутарх антоний iconВнеклассное мероприятие по географии Самый умный
Два основных достояния человеческой природы -это ум и рассуждения. (Плутарх, ок. 45-ок. 127Др. Греция)
Плутарх антоний iconИз книги: Д. Л. Андреев, В. В. Парин, Л. Л. Раков. "Новейший Плутарх"
Иллюстрированный биографический словарь воображаемых знаменитых деятелей всех стран и времён
Плутарх антоний iconПлутарх агид
Не без основание и с право някои предполагат, че митът за Иксион се отнася за славолюбците – това именно, че обгърнал облак вместо...
Плутарх антоний iconСъдържание Благодарности 3
Антоний Тодоров. Политическото участие: граждани, избори и партии в българското общество
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом