Председател петър берон




ИмеПредседател петър берон
страница1/8
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.82 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://archaeology.zonebg.com/stenograma.rtf
  1   2   3   4   5   6   7   8
Стенограма от дебата в Народното събрание проведен преди

гласуването на първо четене на Закона за културното наследство

30 юли 2008 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН (звъни): Уважаеми колеги, започваме с:
ПЪРВО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО.
Има думата госпожа Чилова да представи доклада на Комисията по култура относно първо четене на Законопроекта за културното наследство.
ДОКЛАДЧИК НИНА ЧИЛОВА: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа,

„ДОКЛАД
относно Законопроект за културното наследство, № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Чилова и група народни представители

На свое редовно заседание, проведено на 16 юли 2008 г., Комисията по културата разгледа и обсъди Законопроект за културното наследство, внесен от народния представител Нина Стефанова Чилова и група народни представители.
На заседанието на Комисията присъстваха министърът на културата проф. Стефан Данаилов и други представители на Министерството на културата, заместник–министърът на регионалното развитие и благоустройството господин Савин Ковачев, изпълняващият длъжността директор на Националния археологически институт с музей при БАН проф. Маргарита Ваклинова, проф. Васил Николов, проф. Николай Овчаров; директорът на дирекция „Държавни разходи” в Министерството на финансите Владимир Петров, директорът на дирекция „Организационно развитие на административните структури” в Министерството на държавната администрация и административната реформа, доц. Екатерина Матеева и д-р Калин Димитров от Софийския университет „Свети Климент Охридски”, проф. Веселина Инкова от Националната художествена академия, докторът по нумизматика госпожа Валентина Григорова–Генчева, както и представители на Асоциацията на реставраторите в България, на Българската музейна камара, на Камарата на архитектите.
От страна на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Чилова.
Като стъпва на националната законодателна традиция, законопроектът за културното наследство регламентира по съвременен начин правоотношения, свързани с използване, съхраняване и опазване на културното наследство. Проектът транспонира в българската правна среда европейските директиви, модели и политики за културните ценности.
Основна цел на законопроекта е да създаде условия за опазване, защита и устойчиво развитие на културното наследство и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи:
- равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на защита, като националното културно наследство е обект на особена правна закрила;
- децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;
- публичност и прозрачност при управление на дейностите по опазване на културното наследство.
Законопроектът кодифицира материята в областта на културното наследство, което включва нематериалното и материалното, недвижимото и движимото.
Законопроектът визира стройна Национална система за опазване на културното наследство, като органи за управление и контрол са Министерският съвет, министърът на културата и Инспекторат към Министерството на културата, Националният институт за паметниците на културата (НИПК), общинските съвети и кметове, културните организации – музеи. Тези органи и организации осъществяват дейността си в сътрудничество с Българската академия на науките, с висшите училища, с творчески съюзи, с професионални сдружения и с други обществени организации, свързани с тази дейност.
Нормите на проекта дефинират нематериалното културно наследство, създава се и Национален съвет за нематериално културно наследство към министъра на културата.
В законопроекта са предвидени детайлно дейностите по опазване на двата вида културно наследство – недвижимо и движимо. Въвеждат се критерии, въз основа на които се извършва класификация и категоризация на движимите и недвижими културни ценности.
Глава десета е посветена на дейностите по опазване на недвижимото културно наследство, като подробно е уредена процедурата по идентифициране, деклариране и регистриране на културните ценности. Посочени са органите, които предоставят статут на недвижима културна ценност, техните актове се вписват в национален регистър, който се води от НИПК.
Детайлно са регламентирани правата и задълженията на собствениците и ползвателите на недвижими културни ценности.
Проектът предвижда териториално-устройствена защита на недвижимото културно наследство, която обхваща режими по опазване, устройствени схеми, планове за управление и финансиране на конкретни дейности. Въвеждат се и съвременни добри практики за стопанисване на недвижимото културно наследство чрез концесия, като изрично са посочени предвидените изключения. Условие за предоставяне на концесия на недвижими културни ценности – държавна и общинска собственост, е стриктното спазване на режимите за опазването им. Органите за предоставяне на концесията са министърът на културата, съответно кметът на общината.
Глава единадесета от законопроекта визира опазването на движимото културно наследство. Опазването се осъществява чрез издирване, идентификация и регистрация, като идентификацията се извършва от държавните и регионалните общински музеи. Когато културната ценност представлява национално богатство, статутът й се предоставя от министъра на културата. Създава се регистър на движимите културни ценности към министъра на културата, както и се предвижда издаване на паспорт с идентификационни данни за всички движими културни ценности - национално богатство.
В правни норми са дефинирани понятията „колекция” и „колекционер”, като са посочени правата и задълженията на собствениците и на ползвателите на движими културни ценности.
Въвеждането на ясни правила за извършване на сделки и търговска дейност с движими културни ценности са съвременни разпоредби в законопроекта и следват добрите европейски практики. Предоставя се възможност за извършване на сделки с движими културни ценности, само ако същите са идентифицирани и регистрирани. За сделки с културни ценности – национално богатство, е необходимо да се уведоми министъра на културата, който може да упражни правото на първи купувач. Дава се възможност и на музеите да извършват сделки с културни ценности, но само от обменния си фонд и след разрешение на министъра на културата. Търговска дейност с културни ценности могат да извършват и лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, а търг (аукцион) може да извършват само лица, регистрирани като акционерно дружество и получили разрешение от министъра на културата. Изискванията за провеждане на търг са подробно регламентирани и при неспазването им е предвидена административно - наказателна отговорност.
Законопроектът е хармонизиран с европейското право относно износ и временен износ на движими културни ценности от територията на страната. Те се извършват с разрешение или сертификат за износ и в съответствие с изискванията на Регламент 3911/1992 относно износа на културни ценности. Законопроектът подробно транспонира и изискванията на Директива 93/7/ЕИО относно връщането на незаконно изнесени движими културни ценности – национално богатство от територията на страната, които са открити на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, като централен орган е министърът на културата.
Правни норми регламентират специално археологическото културно наследство. Археологическите обекти – движими и недвижими, са обявени за публична държавна собственост. Те се издирват и изучават като културни ценности чрез теренни проучвания, които се извършват с разрешение на министъра на културата, въз основа на експертно становище на Съвет за теренни проучвания. Законопроектът урежда и консервацията и реставрацията на движими и недвижими културни ценности, като тези дейности се осъществяват от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани в публичен регистър, който се води в Министерството на културата. Предвидени са и разпоредби относно възпроизвеждането и разпространението на културните ценности, както и за представянето и документирането на културното наследство. Законопроектът съдържа административнонаказателни разпоредби, в допълнителни разпоредби се дефинират понятия, които се използват.
В Преходните и заключителните разпоредби изрична разпоредба визира задължение за лицата, които упражняват фактическа власт върху движими археологически ценности, да поискат тяхната идентификация и регистрация по реда на закона в 3–месечен срок от влизането му в сила. Ако не бъде поискана идентификация в този срок, движимите ценности се изземват със заповед на министъра на културата въз основа на мотивирано предложение на МВР, Прокуратурата или съда. При установяване правото на собственост върху движими археологически културни ценности - национално богатство, фактическата власт, върху която е била придобита до влизане в сила на този закон, не се допуска позоваване на изтекла придобивна давност. Лицата, които в този 3–месечен срок са поискали идентификация и регистрация, но не са представили документ, удостоверяващ вещните им права върху движимите културни ценности - национално богатство, се считат за техни държатели и министърът на културата издава на тези лица удостоверение за установяване на това обстоятелство.
В хода на разглеждането на законопроекта бяха поставени въпроси и направени предложения от някои народни представители и експерти, като беше изразена готовност и позиция за усъвършенстване на някои разпоредби между първо и второ гласуване.
След проведеното обсъждане на законопроекта в Комисията по култура се проведе гласуване, което приключи със следните резултати: „за” 9 народни представители, „против” 2, „въздържал се” 1 народен представител.
Въз основа на гореизложеното и на резултатите от гласуването Комисията по културата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за културното наследство № 854-01-84, внесен от народния представител Нина Чилова и група народни представители.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Благодаря, госпожо Чилова.
Добре дошъл на министъра на културата проф. Стефан Данаилов!
Заповядайте, господин министър, имате думата.
МИНИСТЪР СТЕФАН ДАНАИЛОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на културата подкрепя идеята за внасяне на нов Закон за културното наследство като актуален отговор на европейските политики и практики в областта на опазването на културното наследство в условията на глобализиращия се свят. Културното наследство е мощно средство за комуникация, формиране на чувство за европейска принадлежност и запазване на националната идентичност в европейското и световното културно многообразие.
Министерството на културата изразява принципно съгласие с предложения проект и готовност за задълбочено обсъждане на този очакван нормативен документ. Този проект е не само отражение на правилното развитие на управленските практики в България по отношение опазване на културното ни богатство, но той е и доказателство за стремежа на нашата страна да се интегрира в европейското пространство чрез активно хармонизиране на законодателството й.
Важни моменти в предложения законопроект са въвеждането на принципите на равнопоставеност на държавната, общинската и частната собственост, както и равнопоставеността по отношение на отговорността и публичността при управлението, стопанисването и защитата на културното наследство.
Идеята за създаване на действащ инспекторат за ефективно прилагане на Закона за културното наследство е предложение в правилна посока.
За първи път в закона се предлага начин за разходване на собствените приходи на музеите, което ще стимулира инициативата на техните ръководства за по-добър мениджмънт.
Създаването на Национален съвет за нематериално културно наследство към Министерството на културата ще допринесе за систематизирана и задълбочена работа по изграждане на дългосрочни политики за развитие на културните процеси у нас.
Със законопроекта е въведена и териториално-устройствена защита на недвижимото наследство, както и съвременните практики за стопанисване на недвижимо културно наследство чрез концесия, въвеждане на ясни законови правила за извършване на сделки от търговска дейност с движими и културни ценности, което попълва една отдавна съществуваща празнота в правната ни сфера, и ред други.
Отчитайки факта, че законопроектът се разглежда на първо гласуване и се обсъжда по принцип и в цялост, ние сме подготвили в нашето становище доста предложения за поправки и допълнения към определени текстове на законопроекта, които при второ гласуване биха били от съществено значение за подобряването му. Аз няма да ви отнемам времето да чета отделните предложения, ние сме ги предоставили по време на обсъждането на законопроекта в Комисията по културата. Това, което бих искал да кажа, е, че когато е започвано създаването на такъв законопроект, винаги е имало много спорове. Има няколко неуспешни опита в предишни народни събрания, включително и в Тридесет и деветото Народно събрание.
Това, което предложиха колегите от Комисията по културата - държа да съобщя - действително има много качества, решава много проблеми. Разбира се, има доста правни точки, които съм убеден, че ще бъдат взети под внимание между първо и второ четене за някои спорни текстове, които предизвикаха и доста притеснения в досегашните обсъждания. Надявам се, че срокът, който ще приемете, ще бъде най-дългият възможен, за да бъдат добре обмислени предложенията и да бъдат включени в законопроекта. Убеден съм, че Комисията по културата ще приеме и ще обсъди всички предложения, които ще постъпят и от народните представители. Мисля, че е важно Четиридесетото Народно събрание да приеме нов Закон за паметниците на културата. Благодаря ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ПЕТЪР БЕРОН: Има думата народният представител Атанас Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ (КБ): Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, уважаеми колеги народни представители! Без съмнение културното наследство е и трябва да бъде постоянен приоритет на държавата ни. Ето защо и в духовно, и в социално, и в икономическо отношение предлаганият Законопроект за културното наследство има изключително значение, бих казал, знаково значение както за самите нас, така и за европейските ни партньори.
Работата по този законопроект бе доста сложен и труден процес. Няма да се спирам на него, само ще припомня, че трябваше да се преодолеят добре защитавани противоположни мнения дори и сред изтъкнатите ни експерти. Не бе лесна работата и по синхронизирането с общите европейски правила за опазване на културното наследство, съобразяването с препоръките на европейските експерти към нашите специфични условия и особености.
Само през последните петнадесет години на преход е имало около десет законопроекта, които са внесени в Народното събрание, и нито един не е успял да придобие правна сила.
Как се отнасяме към културното наследство е вид измерение за израстването ни - както на обществото, така и на отделния човек. Съвременните европейски виждания, отразени в редица документи, ни предлагат нов поглед, нови представи за културното наследство, нов подход към него. От една страна, то ни носи незаменими знаци и послания на духа и историята на минали поколения, които ние сме длъжни да съхраним и предадем по-нататък, а от друга страна – наследството се разглежда и като стимул за социално и икономическо развитие, което не само трябва да се опази, но и да се използва по възможно най-рационален начин.
Наследството все повече се превръща в един от измерителите за качеството на живот. То се разглежда вече като цялостна културна среда, обхващаща нематериални и материални ценности. Дейността по опазването се схваща като колективен обществен процес. Културното наследство спомага за създаването на социална, духовна и пространствена среда, която притежава идентичност и памет, един своеобразен контрапункт за съхранение на националната стратегия в естествено присъединяване към европейските структури и глобализиращия се свят.
В това направление, в този дух е и философията на законопроекта. Проектът ясно изразява политиката, която цели да се провежда – идентификация на всички културни ценности, всеобхватни мерки и правила за физическото съхраняване на наследството като ценност, изключително застрашена, нямаща алтернатива за своето съществуване, използване на наследството за нуждите на съвременния живот без рискове за неговата културна стойност.
Проектът, съобразявайки се с общите европейски правила, точно определя правилата и задълженията на държавните органи, местното самоуправление, организациите и гражданите в процеса на опазване на културното наследство.
Къде е силата на този закон? Ето само най-важните моменти, тъй като в мотивите подробно и ясно е аргументирана неговата същност и уредба.
Важен момент в проектозакона е децентрализацията на дейността по опазването, като своеобразни партньори се явяват централните и местните власти, културните организации, частният сектор и т.н. Създават се условия за координация между участниците в различните дейности – археологически проучвания, консервация, териториално устройство, урбанизъм и прочие. Не може да не се подчертае, че за пръв път така цялостно и синхронизирано са обхванати всички процеси по издирване, идентифициране, съхраняване, консервация, реставрация и социализация на културните ни ценности, при това прецизно съобразени с европейските директиви и практики.
Решени са изключително важни въпроси – при новите пазарни отношения да се гарантира в категорична и ефективна степен опазването на културното ни наследство както за движимите и недвижимите паметници на културата, така и за нематериалното наследство, на което Европейският съюз държи изключително много.
Успоредно с това са намерили своето разумно решение и проблеми, които в процеса на публичните обсъждания и разговорите със специалисти по изготвяне на проектозакона бяха силно дискусионни и към които имаше сериозни очаквания. А това са: за собствеността на културното наследство; за публично-частното партньорство; за частните музеи и за частните колекции; за търговската дейност с културни ценности; за въвеждането на съвременни практики за стопанисване на недвижимото културно наследство чрез концесии.
В посока подобряване управлението на процесите в областта на културното наследство е създаването и на нови компетентни органи. В структурата на Министерството на културата се създава Инспекторат, който ще осъществява контрол за спазване изискванията на закона. Към министъра на културата ще има Национален съвет за нематериално културно наследство. Съвет за теренни проучвания ще дава експертно становище, въз основа на което министъра на културата ще издава разрешение за теренни проучвания на археологически обекти.
Ние сме стара археологическа страна с традиции в разкриване и опазване на старините. Споменавам този термин като уважение, което дължим към първия ни закон в това отношение, наречен „Закон за старините” от 1910-1911 г. Притежаваме невероятно археологическо богатство. Националният интерес налага това богатство да се разкрие, да се съхрани и да се използва като ресурс за икономическо развитие. Знаем, че културното наследство е пресечна точка на много интереси. Например:
- на археолози – да осъществяват своята професионална задача, загриженост, научен престиж и човешка удовлетвореност;
- на местните власти – да предизвикат внимание към общината си за повече инвестиции и обществен престиж;
- на туристическия сектор – да получи европейски закон за културното наследство, за да го подпомогне в реалното осъществяване и организиране на така наречения културен туризъм.
При подготовката на проектозакона се проведоха редица дискусии и обсъждания както в Комисията по културата, така и в общественото пространство, като в тях се включиха експерти от различните гилдии, много специалисти и граждани от всички заинтересовани среди. Сега имаме проектозакон, който в голяма степен би трябвало да удовлетвори както държавните и обществените интереси, така и тези на професионалните гилдии и то в един напълно съвременен, съобразен с европейските изисквания и тенденции план.
В проектозакона се дава и възможност да се постигне онова, което го има вече и в други страни и е европейска тенденция. В редица държави приоритетите се обръщат. Доскоро главна грижа бяха предметите в музея. Тя разбира се си остава азбучно необходима, но днес вниманието е насочено с не по-малка сила към публиката, към хората, които идват в музея. Световният опит е доказал, че само там, където е жива и действена заинтересоваността на обществото, съдбата на наследството е добра.
Поставена е бариера пред иманярството, пред незаконния износ на културни ценности. Разбра се, не трябва да забравяме, че сме трета страна в света по богатство на културно наследство след Италия и Гърция. Това богатство е също богатство на Европа, а световната визия го определя и като богатство на човечеството.
Ето защо в центъра на проектозакона трябва да стои преди всичко грижата и отговорността на държавата за опазването и защитата на културното наследство, а така също и прецизно организираният от нея строг контрол.
Пред нас е един модерен по дух и правила проектозакон. Третираната материя е изключително сложна. Някои моменти могат да имат различна интерпретация, могат да бъдат усъвършенствани, доуточнени и променяни в процеса на продължаващото обсъждане между първо и второ четене.
Ето защо аз се обръщам към колегите народни представители за подкрепа на първо четене на Законопроекта за културното наследство с молба да бъде приет и максимално най-дългият срок между първо и второ четене за предложения за второ четене. Благодаря.
  1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

Председател петър берон iconРегионална инспекция по околната среда и водите смолян
Смолян, община Смолян, гр. Смолян, ул. „Петър Берон“, №1, лице, управляващо/представляващо дружеството/едноличния търговец: Васил...
Председател петър берон iconОсновно училище „д-р петър берон с. Чернолик, общ. Дулово
Основно училище "Д-р Петър Берон", ул. "Св. Св. Кирил и Методий" №3, За: Гюлсевер Ахмед Расим Директор, Р. България 7693, с. Чернолик,...
Председател петър берон iconНачално училище "Д-р петър берон" с. Рудник,общ. Бургас
Начално училище "Д-р петър берон" с. Рудник,общ. Бургас понеделник кифла със сирене, сок
Председател петър берон iconОу "д-р Петър Берон" – гр. Момчилград
Оу “Д-р П. Берон”. Същата година е открита и новата сграда, в която се извършва обучението и в настоящия момент. Днес в училището...
Председател петър берон iconВидове превоз, които ще се извършват при изпълнението на обществена поръчка с предмет: „Извършване на транспортни услуги за нуждите на Община Велико Търново, по определени маршрути
Специализиран превоз от с. Присово до оу „Д-р Петър Берон”, гр. Дебелец сутрин и след обяд, съгласно одобрено разписание – 13 бр...
Председател петър берон iconЦелта на училището е ранно общо и художествено-естетическо развитие на децата при подготовката им за  постъпване в 25 оу „Д-р Петър Берон. Програмата за
Целта на училището е ранно общо и художествено-естетическо развитие на децата при подготовката им за  постъпване в 25 оу „Д-р Петър...
Председател петър берон iconТема: здравеопазване
Сдс е против д-р Петър Берон да получи орден “Св св. Кирил и Методий” за принос в културата
Председател петър берон iconСамостоятелна работа
Първият учебник "Рибният буквар" написал : а/ д-р Петър Берон; б/ Георги Бенковски: в/ Добри Христов
Председател петър берон iconДо всички заинтересовани лица обявление покана
Доставка на хранителни продукти за нуждите на соу «Д-р Петър Берон» гр. Костинброд»„
Председател петър берон iconЧетиридесето народно събрание
Председателствали: председателят Георги Пирински и заместник-председателите Любен Корнезов и Петър Берон
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом