стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание




Иместъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание
страница1/4
Дата на преобразуване05.11.2012
Размер0.65 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://georgesg.info/belb/personal/kitova/Ritos mitos lengua religion.doc
  1   2   3   4
ритуал, протомит, език, религия – стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание1


Мария Китова-Василева

Нов български университет


Език и религия – две семиотики, две картини на света, две стихии в душата на човека, […], две различни и същевременно взаимосвързани начала – две от най-дълбоките и сложни начала в човешката култура...

Нина Мечковска2


1. Ритуал, мит, език – кога и как са възникнали?

Структурите на древните ритуали, на митовете и на езика формират три отделни знакови (семиотични) системи, всяка една от които представя различна информация за света (различно съдържание) и различни начини за съхраняване и предаване на това съдържание.

Въпросът за реда на възникването на всяка една от тези три системи все още не е получил еднозначно решение. Повечето учени смятат, че в историята на човечеството митът3 предхожда ритуала: митът се възприема като “някакво фидеистично съдържание, мотивиращо ритуала, който, следователно, поема функцията на форма, на план на изразяването на митологичното съзнание, на инсценировка на мита” (Мечковска)4.

През последните години редица учени, изследващи етапите в развитието на формите на съзнанието, допускат, че ритуалните действия са първични: те са основата, от която по-късно възникват митологичните представи и езикът5. Като доказателство за подобна хипотеза учените привеждат факта, че определени зачатъци на ритуално поведение се откриват и в поведението на приматите6 и насекомите. От друга страна е добре известно, че древните ритуални действия обикновено са невербални: при повечето от тях словесният съпровод не е задължителен или има вторичен характер. Някои от наложилите се в науката хипотези за произхода на езика също подкрепят подобно становище.

Според привържениците на междуметната теория, началният период от развитието на езика се свързва с естествените викове, предизвикани от неволни реакции на болка, страх, гняв, радост и др. Тяхното най-близко съответствие в съвременните езици са междуметията.

В труда си Language: Its Nature, Development and Origin [“Езикът: неговата природа, развитие и произход” (1922)] датският езиковед Ото Йесперсен [Otto Jespersen (1860–1943)] защитава тезата, че езикът е възникнал като игра – той води началото си от полумузикалното, неразчленимо изразяване на индивидуалното и груповото поведение. Тезата на Йесперсен е известна като «поетична теория». По принцип се приема, че игровият елемент е базисен за културата изобщо.

В труда си “Разум, аз, общество. От позицията на един социален бихейвиорист” (1997) Джордж Хърбърт Мийд [George H. Mead (1863–1931)] търси произхода на речта в жестомимичното поведение при осъществяване на социални контакти. Според него, жестът поставя началото на социално действие, което служи като стимул за ответна реакция. Вокалният жест също може да се разглежда като значещ символ, когато събужда аналогична реакция или нагласа. Жестовата теория се поддържа и от резултатите, получени при изследване на поведението на приматите. От гледна точка на неврологичната организация на мозъка и сензомоторната му дейност, е ясно, че говоренето и жестикулирането се планират и извършват заедно. Американската изследователка Елизабет Бейтс [Elizabeth Bates], професор по лингвистика и когнитивни науки, смята езика за «паразитна структура», която се управлява от мозъчни центрове, които първоначално са били ангажирани със сензомоториката, т.е., с жестовете.

Волфганг Вилдген [Wolfgang Wildgen] (2005: 152–153) също подкрепя тезата, че жестомимичният език предхожда появата на членоразделната реч: “Вероятно един жестикулиран език, който използва предразположения, включващи двигателни умения за извършване на серии от контролирани действия с ръцете, предхожда по-висшите синтактично организирани двигателни умения за вокализация и за артикулационни схеми. […] Кондияк още през XVIII в. е предложил хипотезата за жестомимичния произход на езика. Правдоподобността на тази хипотеза произхожда от паралелизма между жестомимичната комуникация на глухонеми хора и гласовата комуникация на хора без такива проблеми. Всъщност Алот (Allott 1989, 1991, 1994) отстоява такъв модел. Когнитивния паралелизъм между жестикулация и език е водещ и при Макнейл (McNeill 1992). Подобна хипотеза предполага или напълно развит жестомимичен език, или паралелна еволюция на жестомимичен и звуков език, основана върху еволюцията на комплексни координационни умения в мозъка”.

Трудовата теория схваща човешката дейност като единство от песни, ритъм и реч. Един от най-ревностните й поддръжници е Фридрих Енгелс [Friedrich Engels (1820–1895)], който защитава идеята за общия произход на най-същностните човешки характеристики – труд, съзнание, език.

Учените допускат, че и първичните митологични представи са по-древни от членоразделната реч. Швейцарският психолог, философ и психоаналитик Карл Густав Юнг [Karl Gustav Jung (1875–1961)] назовава доезиковото битие на древното митологично човешко «предсъзнание» с термина колективното неосъзнато: то съществува под формата на унаследени общочовешки психични структури, които Юнг нарича “архетипове”7. Мечковска (цит. съч.) стига до следното важно заключение, което подкрепяме напълно:

По този начин ритуалът ни се представя като най-древният начин за съхраняване на информацията в безписменото общество. […]. От филогенетична гледна точка движенията на тялото и жестовете предшестват думите. Звуковата реч се установява като своеобразен «превод» и начин за фиксиране чрез звук на онези значения, които са се изразявали чрез движения и жестове (както при най-древните ритуали, така и при практическото общуване на членовете на племето). Митологичното «предсъзнание» (колективното неосъзнато, по Юнг) също е по-древно от езика. По своето съдържание митологичното съзнание е по-дълбоко и по-богато от езиковите значения: митът е синкретичното светоусещане и познание за света на първобитния човек. Поради обстоятелството, че притежава дискретен характер, в качеството си на по-опростена и ясна, по-повърхностна и рационална семиотика езикът превежда неясните образи на колективното неосъзнато чрез по-надеждната словесна обвивка.

2. Митологично съзнание8 и религиозно съзнание

Между митологичното и религиозното съзнание на човека съществуват сложни и нееднозначни отношения, поради което не е лесно да се прокара ясна граница между тях. Налага се да се потърси и отговор на въпроса, свързан с появата им в човешкото общество: дали митове предшестват възникването на религиозните вярвания или именно тези човешки убеждения се превръщат в благодатна почва за зараждането на устно разпространяваните мистични разкази? Според Мечковска (цит. съч.),

[…] митологията сякаш е «предрелигията» на древността. И все пак митологичните представи не бива да се отъждествяват с религията на безписмените епохи. Процесът на отделяне на религиозното съзнание от митологичното продължава много столетия. В дълбоката древност митологичните представи съставляват основната част от религиозното съзнание. По тази причина понятията “митология”, “митологично възприятие” и т.н. понякога се използват не само по отношение на първобитните, но и по отношение на древните писмени религиозни традиции – били те поли- или монотеистични.

Следващият въпрос е свързан с ролята на езика: не е ли той свързващото звено между митовете и религията?

Възникнала около 600 хиляди години пр.н.е., най-примитивната звукова «реч» се приписва на питекантропите, обитавали Азия и Африка. След тях на Земята се появили и други примати, чиито мозъци се отличавали със значително по-големи размери в сравнение с мозъка на Homo erectus9. Авторски колектив (2007: 16–19) доказва следното във връзка с вида Homo erectus:

Преди 2 милиона години в Африка се появяват първите номади – високи, мускулести, с гладка и неокосмена кожа, с дълги крака и тесен таз. Издръжливи и жилави, те се придвижвали удивително бързо. […] Техните забележителни физически данни им помагали да преживяват в различни условия, което довело до бързото им разселване по света – първо в Южна Европа и Близкия изток, а след това и в останалата част на Азия. На слаба светлина и с шапка на главата, която да прикрива плътните им вежди и полегатото чело, те лесно биха могли да бъдат объркани със съвременен човек. Но те принадлежат на друг биологичен вид – Homo erectus, и дори не са наши преки предци. Началото на съвременния човек произхожда от популациите на Homo sapiens. […] През последните няколко милиона години планетата е населявана от няколко човешки вида. Сравнително неотдавна ние сме се избавили от всичките си разумни “братовчеди”. Пътят, извървян от Homo erectus, е дълъг – те са живели на Земята поне 20 пъти по-дълго в сравнение с периода, през който съществуват съвременните хора. През цялото време те почти не са се развили в технологично отношение. […] При тях не са били познати изкуството, религията или погребалните церемонии. В този смисъл те изоставали осезаемо от Homo sapiens. Може би точно липсата на духовна култура е предрешила безрадостната им съдба. […] Към 100000 години съвременните хора и Homo erectus делят една територия. Когато Homo erectus отмират, за първи път в историята на човечеството останал един-единствен вид.


2.1. Раждането на митовете

Първите разумни същества на планетата живеели на малки, едва оцеляващи групи сред прекрасната, но жестока Природа. Те се прекланяли пред нея инстинктивно, сякаш осъзнавали, че са нейно творение. Ловци по необходимост, те изработвали примитивни оръжия, за да се борят с могъщите си врагове и да осигурят прехраната на племето.

Най-добрите ловци решават да опитат късмета си и да нападнат отклонил се от стадото си бизон. Бизонът е великолепно животно, чието месо ще засити глада на групата в продължение на седмици. Но бизонът е и страшно животно, срещу което колективните усилия понякога се оказват напразни. Неописуемата му ярост превръща лова в неравна битка. Пада първата човешка жертва... Накрая хората побеждават, но духът на един от тях – най-смелият – се преселва във вечните ловни полета...

Капнали от умора, привечер ловците се завръщат в пещерата. Споделят с останалите радостта от богатия улов. Започва ритуалният танц на победата. На фона на мъждукащия огън сенките се полюшват ритмично, придружени от странни гърлени звуци – ритуалните песни на победилите хора. Общата радост е помрачена само от мъката по загубения другар...

Приклекнали край огнището, мъжете разказват за страховитата битка и за подвига на загиналия ловец. А после един от тяхнай-сръчниятзапочва да изписва по стената на окадената пещера образа на победения враг: безписмените хора изразяват почитта си пред страшния Бизон с вярата, че рисунката ще го омилостиви10.

Разказите се предават от човек на човек, обогатени и разкрасени с безброй привнесени детайли. Неусетно се ражда Митът за Могъщия Бизон и за подвига на победилите хора – предание за борбите и победите, за живота и смъртта на човеци-герои, пред които останалите се прекланят...

В древните общества и ранните каменни цивилизации животните, специфични за конкретния географски регион, започнали да се превръщат на свой ред в обект на особено почитание и обожествяване и в център на тези първи духовно-теософски системи. Животните били издигани в култ като тотеми, талисмани и живи духове на далечни предшественици. Били възприемани като притежаващи магически и суперчовешки сили, имащи връзка с това, което човекът не виждал, а само усещал11.

Митът разглежда човека в тясна връзка и единство с природата, в която древните хора търсят и откриват родословните си корени.

Митологичният разказ търси външното сходство между човека и света. Връзката между тях няма логично, причинно-следствено обяснение. Образът на света е общ и неговите явления не са анализирани. Те съжителстват в общо синкретично цяло. Твърде често са обединени странни, взаимно изключващи се детайли от необяснимия за човека природен разум. Той е неделим, винаги хармоничен, макар че обединява контрастите в реалната действителност. Те остават скрити за митологичните представи на човека. […]. Митът формира универсално образно мислене, което обобщава видяното и почувстваното. Всичко се повтаря в природния кръговрат, изразен от раждането и смъртта, от деня и нощта. Затова и човекът, макар и приписал божествен произход на видяното в картината на света, повтаря чрез ритуалния жест на обреда отразения в съзнанието му цикличен кръговрат на природния разум. Той се оказва еднакъв с циклите на човешкия живот. Словото на митологичния разказ носи частица от божествената сила на природния разум12.

2.2. Формиране на религиозно съзнание

За разлика от митовете, вярванията, изграждащи религиозното съзнание на човека, предполагат култ към определени божества, придружен от задължителни ритуали – жертвоприношения, церемонии, шествия, и др., които изискват да бъдат изградени специално пригодени за целта места – олтари, светилища, храмове, както и да бъдат подготвени лица, посветени в култа – жреци13.

2.2.1. Езически форми на митологично-религиозното светоусещане

Езическо е всяко религиозно вярване, почитащо многообразните форми и проявления на Природата. Езически са всички природни религии, които възникват спонтанно, без да са свързани с проповедническата, мисионерската или философско-доктриналната дейност на определени личности.

В по-широк смисъл, езичеството включва и древногръцката теософия, а също и днес разпространените народностни религии като индуизъм, шинтоизъм и даоизъм, и вярванията на някои примитивни общности. […]. Езическите религии имат силно изразен племенен характер – всяка една от тях е типична за определен народ и се различава от тези на другите народи, макар отделните вярвания да са съпоставими. Тези религии споделят една обща основа: те са политеистични, базирани са на определена митология, съставени са от множество отделни култове – към земята, към прадедите, към мъртвите, към фетиши, към фалоса, към природните сили и пр. […]. Появата на езичеството съвпада с появата на самото религиозно мислене у първобитните хора и търпи непрекъснато развитие и обогатяване до момента на изместването му от универсалните религии14.

2.2.1.1. Култ към Богинята-Майка

В основата на култа към Богинята-Майка е залегнало общото за всички древни народи обожествяване на Природата.

Десетки хиляди изгреви и залези минавали и човешките общности се развивали и множели. Хората, бидейки такива емоционални същества, започнали да претворяват впечатленията си в рисуването и скулптурата. Наред с изкуството, развивали и практически умения и сечива, с които улеснявали житието си и разкривали нови пътища пред себе си. Природата, с нейните впечатляващи закономерности и обаятелна красота, не останала дълго незабелязана и хората започнали да интерпретират интуитивно с въображението си и да възхваляват всичко необяснимо, което ги заобикаляло. И така било поставено началото на култа към природата и природните елементи И тъй като акта на раждането на живота оставял толкова ярък отпечатък в умовете на примитивния човек, така започнал и култа към майката, като съзидателния съд на живота. Символът на женското, като първичен източник и утроба на живота е заемало централно място в ритуалите и духовните възгледи на ранните общества и цивилизации. Природата била възприета като женска същност. Космосът – като утроба на всичко съществуващо в него. Женската фигура символизирала самия живот15.

Почитана в Мала Азия (Лидия, Витиния, Галатия), Кибела е фригийска богиня, олицетворяваща Майката-Земя. Наричат я още Великата майка, Майка на боговете и на всичко живо на света, Майка на вечно възраждащата се Природа. Кибела олицетворява природните сили, закриля планините, горите и зверовете.

Към средата на първото хилядолетие пр.н.е., чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът на Кибела прониква и в Гърция, където богинята се отъждестява с Рея16.

Култът на Кибела (Magna Mater) е въведен в Рим през 204 г. пр.н.е., когато преместват от Фригия черния метеорит, който символизира богинята, и го поставят в Палатинския храм. В Рим Кибела се отъждествява с гръцката Рея и богинята на посевите и жътвата Опс17.

  1   2   3   4

Свързани:

стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconОбучение по техники и приложения на науките за съзнанието 2008 2010
Изучаването на когнитивните системи, състоянията на разширено съзнание и трансперсоналното приближаване до човешкото същество, покриват...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconГлобализация на човешкото съзнание
Човекът е мярката за всички неща, за тези, които са,че са и за онези, коите не са,че не са
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconТема: статистически анализ на модели
Случайните грешки произтичат от същността на процеса и най-често са резултат на неконтролируеми и случайни изменения на параметрите...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconАко някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости разрешения, които
Ако някой ме попита под кое небе човешкото съзнание е достигнало най-дълбоко над най-големите житейски проблеми и е намерило прости...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconОсновни стъпки на процеса на рекламирането
...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconПътят към ясно съзнание Раздел 04 – "Различаващо съзнание"
Когато аз различавам книга от маса, синьо от жълто, това и значи, че се проявява способността ми за различаване – “различаващото...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconПаспорт на курс cstb 8 0 1 геометрично моделиране
Са уcвoили фундaментaлни пoнятия зa приложение нa компютърните системи в процеса на проектиране и пpидoбивaнe нa умения зa използване...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconПаспорт на курс cstb 821 геометрично моделиране
Са уcвoили фундaментaлни пoнятия зa приложение нa компютърните системи в процеса на проектиране и пpидoбивaнe нa умения зa използване...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconОбяснителен меморандум
И на края, то следва също да увеличи ефективността на процеса на вземане на решения, като едната от двете процедурни стъпки по влизане...
стъпки в процеса на моделиране на човешкото съзнание iconПътищата на Христос
Пътищата на Исус Христос, неговият принос към човешкото съзнание и промените на човечеството и Земята: независима информационна страница,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом