Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка




ИмеПрограма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
страница1/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.56 Mb.
ТипПрограма
източникhttp://www.rio-dobrich.dobrich.net/normativni_documenti/nac_progr_uchil_obrazovanie.doc
  1   2   3   4   5   6
НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА

(2006–2015 г.)

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

През последните години образованието се утвърди като една от темите с най-голямо обществено значение. В съзнанието на повечето български граждани то се

оформи като нов национален приоритет. Все повече преобладава мнението за необходимостта от предефиниране на целите на българското образование, в частност на българското училищно образование и предучилищното възпитание и подготовка, с оглед новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата на висококонкурентния пазар на труда в рамките на Европейския съюз. Споделя се и

разбирането, че днес само една образована нация може да бъде богата и просперираща нация. Това е още по-вярно за неголяма държава без съществени находища на стратегически суровини, каквато е България.

Предлаганата програма е основана на разбирането, че главна ценност в образователната система е детето (ученикът). Всяка идея за развитие на българското училищно образование и предучилищно възпитание и подготовка трябва да бъде осмисляна през призмата на тази ценност. Интересите на останалите участници в образователния процес – учители, директори, кметове и общинска администрация, министър и администрация на Министерството на образованието и науката, издатели на учебници и учебни помагала и др. – следва да бъдат подчинени на основната цел – осигуряване на равен достъп и качествено образование за нашите деца.

Задачата на програмата е да формулира националните цели за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и да

очертае основните мерки за тяхното постигане. Доколкото училищното образование е най-съществената част от системата на народната просвета и по обясними причини е

изправено пред повече и по-значими предизвикателства, програмата е фокусирана именно върху училищното образование, разбирано като система от етапи и степени, в рамките на които се осъществява учебно-възпитателен процес в училище (I – XII клас включително), като в същото време отчита връзката и значението на предучилищното възпитание и подготовка.

Настоящата програма няма амбицията да даде готови решения на всички възможни проблеми, с които се сблъсква училищното образование и предучилищното

възпитание и подготовка в България. Тя се опитва да дефинира и изведе на преден план онези проблеми, към които обществото е особено чувствително и чието разрешаване е от съществено значение за превръщането на българското училищно образование в модерно, достъпно и качествено. На основата на идентифицираните проблеми програмата разработва конкретни мерки, като предвижда срокове за тяхното реализиране и съответно ресурсно и нормативно осигуряване.


II. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ НА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Анализът на актуалното състояние на българското училищно образование извежда на преден план няколко основни проблема.

1. Ориентираност на системата към запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене, самостоятелност и формиране на умения

Това е сериозен проблем на всички образователни системи в последните десетилетия, доколкото в съвременния динамично развиващ се свят значителният обем от "готови" знания не е особена ценност и не е достатъчен за успешна социална реализация. Те не дават възможност за самостоятелност, за творческо мислене и за вземане на решения в практически ситуации.

За разлика от други образователни системи, в които през последните години се правят успешни опити да се промени логиката на взаимоотношенията учител-ученик,

българското училищно образование продължава да е изградено по модела учителят е даващият знание и упражняващият власт, а ученикът – получаващият и подчиненият.

Тази едностранчивост във връзката учител-ученик е пречка за развитие на инициативността и находчивостта на учениците. В съвременния свят на информационно насищане училището не е единственият, а в много случаи не е и основният източник на информация за децата. Това предопределя и новата роля на учителя – превръщането му от монополист на знанието в миналото в медиатор между информационния хаос и подредените знания днес.

2. Липса на система за национално външно оценяване и недостатъчно ефективна система за вътрешно оценяване на качеството на образованието

По отношение на действащата система за оценяване на знанията и уменията на учениците биха могли да се направят поне два важни извода. От една страна, в рамките на системата за вътрешно оценяване се използват традиционни и недостатъчно ефективни методи. Изискването ученикът да възпроизвежда казаното от учителя или написаното в учебника, търсенето на ефекта на изненадата при изпитването, както и възможността за влияние на субективни фактори при поставянето на оценката не стимулират ученика да покаже най-доброто от себе си.

Наред с това отсъствието на национална система за външно оценяване не позволява да се съизмерват постиженията на учениците от един випуск в различните

училища (изводи за качеството на преподаването в училището, както и за качеството на работата на отделния учител) и да се съпоставят резултатите на учениците от различни випуски (изводи за тенденциите в развитието на качеството на образованието в национален мащаб).

3. Голям брой необхванати и отпадащи деца В България се наблюдава тревожно висок процент на децата в задължителна

училищна възраст, които или не са обхванати от системата на образование, или впоследствие отпадат от нея. Най-голям е относителният дял на децата от рискови групи и в частност сред ромското население. Последицата е създаване на големи диспропорции в степента на образованост, в резултат на което относително компактни групи остават в периферията на обществения живот и са допълнително затруднени в интеграцията си.

Този проблем има по-широки социални измерения и не може да бъде решен само с мерки в областта на образованието.

4. Нисък социален статус и недостатъчен авторитет на учителя Обществено-икономическите промени през 90-те години на миналия век

доведоха до значително понижаване на икономическия и общия социален статус на учителите. Много от причините за това са извън образователната система – елементи на дезинтеграция на обществото, обща криза на ценностите и регулативните системи, отсъствие на пряка връзка между образоваността и успеха в живота. Учителите не просто не получават адекватно възнаграждение за своя труд, но и отсъства система за кариерно развитие, за квалификация и учене през целия живот.

Ниският общ социален статус и в частност ниският икономически статус на учителя до голяма степен рефлектира в загуба на самочувствие и мотивация за изява.

Това нерядко води и до недостатъчни усилия за задържане и провокиране на вниманието на учениците, което допълнително снижава самочувствието на учителите. В същото време широкото навлизане на интернет като носител на информация и новите информационни и комуникационни технологии променят традиционния модел на

връзката учител-ученик.

Предизвиканият от всичко това недостатъчен авторитет на учителя поставя на изпитание процеса на обучение и възпитание в училище.

5. Неоптимизирана училищна мрежа и наличие на голям брой маломерни и слети паралелки Училищната мрежа в България може да бъде определена като недостатъчно

оптимизирана в няколко посоки. Общият брой на училищата не отчита един обективен демографски процес – значителното намаляване на броя на децата в училищна възраст през последните години. Изкуственото поддържане на относително голям брой училища води до неефективност на разходите и допълнително забавя процеса на инвестиции в повишаване на качеството на образованието. От друга страна, на много места в страната видовете училища не отразяват нуждите на пазара на труда в съответния регион, обучават специалисти по професии и профили, които не осигуряват възможност за социална реализация.

Като недостатъчно оптимизирани биха могли да бъдат определени и структурата и съставът на педагогическите кадри. Съотношението учител/ученици в България е по-високо от средното за Европейския съюз. Големият брой преподаватели като цяло в системата е съчетан в същото време с недостиг на специалисти по някои учебни

предмети и най-вече по чужди езици и компютърно обучение.

В много училища в страната, в това число в областни центрове и дори в столицата, съществуват маломерни и слети паралелки. Значително по-малкият брой

ученици в сравнение с нормативно установения минимум в една паралелка, както и едновременното обучение на ученици от различни възрастови групи не позволява

провеждането на нормален учебен и възпитателен процес, не отговаря на интересите на децата и противоречи на основните приоритети за гарантиране на равен достъп до съизмеримо по качество образование.

6. Свръхцентрализация на управлението на системата

Управлението на системата на училищното образование у нас изостава от съвременните реалности и динамиката на обществения живот. Системата е силно централизирана и решенията се вземат на ниво, твърде отдалечено от онези, които ще ги реализират, и от онези, които пряко засягат. Практически отсъстват възможности за гражданско участие и контрол върху управленските решения. Хората често възприемат образователната система като нещо, което се развива независимо и дори въпреки техните потребности и желания. Централизираният подход не дава възможност за провеждане на регионална образователна политика, която да отчита демографските, социално-икономическите и други характеристики на всеки регион, на отделната община. Този модел на управление не позволява системата да се развива с енергията на обществото, коригирана от обществените представи за правилност, справедливост, моралност.

7. Система на финансиране, нестимулираща развитието Действащата система на финансиране на училищното образование продължава

да бъде относително централизирана и не поощрява инициативността и развитието.

Предоставянето на финансови средства на исторически принцип само за покриване на минимално необходимите разходи не позволява гъвкаво управление и индивидуален

подход спрямо нуждите и възможностите на всяко училище. Не са предвидени и механизми за стимулиране на ефективното управление.

От една страна, държавата неохотно се разделя с държавните училища, а от друга – общините, веднъж получили финансови правомощия по отношение на

общинските училища, не са готови да продължат процеса на финансова децентрализация, като им предоставят делегирани бюджети.

8. Проблеми на нормативната уредба Системата на училищното образование се регулира от твърде голям брой актове.

Те са с различна правна характеристика и с различен ранг в йерархията на правните актове – закони, правилници, наредби, инструкции, индивидуални административни актове. Това многообразие от норми създава трудности в процеса на правоприлагане.

Все още съществува практика основни и трайни обществени отношения да се уреждат първично на подзаконово равнище. Налице са противоречия както между актове от една и съща степен, така и между актове с различно място в нормативната йерархия.

В продължение на години в системата съществува традиция за използване на актове с неясна правна същност (писма, указания и т. н.) за уреждане на отношения, които изискват правна уредба.

Друг недостатък на уредбата е, че въпреки големия брой нормативни актове много отношения в системата не могат да се развият без издаването на индивидуален административен акт.


III. ПРИНЦИПИ НА ПРОМЕНИТЕ

1. Баланс между традиционните достойнства на българското образование и необходимостта от усъвършенстване

Оценката на обществото за българското училищно образование е силно поляризирана. За част от българските граждани то е много добро и всякакви опити за промени само влошават неговото качество. Твърди се, че достатъчно би било да се възстановят организацията и педагогическите практики от края на 80-те години. Други считат, че то е безкрайно остаряло и е необходимо да бъде изцяло реформирано, т. е. подменено с нова система по чуждестранен образец.

Българското училищно образование безспорно има своите традиционни достойнства, които следва да бъдат съхранени. Всяка образователна система е в известна степен консервативна, но това не означава да остане неизменна и затворена за новото.

Динамичният, високотехнологичен и глобализиращ се свят поставя нови предизвикателствата, на които образованието трябва да може да отговори. Съхранявайки добрите традиции, то трябва да се развива като гъвкава и адаптивна система.

2. Прозрачност на управлението, предвидимост на развитието и стабилност на решенията в системата на училищното образование

Образованието е една от онези сфери на обществения живот, към които всяко българско семейство е особено чувствително. Ето защо търсенето на диалог, на широко обществено съгласие за предстоящите промени е не само желателно, но и необходимо.

Това би създало ангажираност у българските граждани, а оттам и доверие в системата. Промените в областта на училищното образование следва не само да бъдат публично дискутирани, но тяхното осъществяване трябва да е достатъчно отдалечено по време от момента на вземане на управленското решение. По този начин участниците в образователния процес ще могат да се подготвят за ефектите от това решение.

Съблюдаването на този принцип би позволило на всяко българско семейство да направи своите житейски планове. А това е още едно условие за изграждане на доверие в системата.

Управленските решения в областта на училищното образованието трябва да бъдат устойчиви във времето. Правилата следва да бъдат ясни, безпротиворечиви и да остават относително непроменени за един сравнително дълъг период от време.

Самото приемане на Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015 г.) би било

проявление именно на тези принципи.


IV. ОСНОВНИ ЦЕЛИ

В актовете, приети в рамките на Европейския съюз, както и в документите на ООН в областта на образованието се дефинират две основни цели на образователната

политика – равен достъп до образование и качествено образование. Те могат да бъдат изведени като основни цели и за развитието на българското училищно образование, а макар и не толкова пряко и на един подготвителен етап - и като цели на предучилищното възпитание и подготовка.

Двете основни цели на образователната политика не бива да се разглеждат изолирано една от друга, а още по-малко да се противопоставят – всяка от тях може да бъде разбрана в пълнота само във връзка с другата цел. Равният достъп означава достъп до качествено образование, а качественото образование разкрива пълния си потенциал само ако до него има достъп всяко българско дете.

1. Равен достъп до образование

Равният достъп до образование означава осигуряване на достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование. Равният достъп не означава наличие на

училище във всяко село. Държавата има задължението да осигури възможност децата да посещават училища със съвременна материално-техническа база и с квалифицирани

учители, където те да получават образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот.

За онези деца, които нямат равен старт (деца, недостатъчно добре владеещи български език, деца със специални образователни потребности, деца от социално слаби семейства и др.) е необходимо да се полагат специални грижи с оглед тяхното пълноценно участие в образователния процес. Равният достъп до образование не означава еднаква грижа спрямо всички деца, а диференциране на грижата спрямо техните различни потребности.

  1   2   3   4   5   6

Свързани:

Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconЗащитените училища
Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.) формулира националните...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconЗакон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
Чл. (1) Този закон урежда институциите, организацията и съдържанието, управлението и финансирането на системата на училищното образование...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconЗакон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка
Чл. (1) Този закон урежда институциите, организацията и съдържанието, управлението и финансирането на системата на училищното образование...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconЗа изпълнение на националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка за учебната 2006/2007 г
Изпълнение на мерките по Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка през...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconДоклад за дейността на центъра за образователна интеграция на децата
Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconУчилищен учебенпла н
Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, Националната програма за развитие...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconДиференцирано заплащане
В националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.) са заложени...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconНеобходимост от програмата
В националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.) са заложени...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconНационалната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка 2006-2015 г
Интеграция на ромските деца и ученици чрез десегрегация на детските градини и училища в обособените ромски квартали и създаване на...
Програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка iconКонкурс От 06. 06. 2006 г. Институт за пазарна икономика се намира на нов адрес
Случаят с образованието е аналогичен, като в резултат от това Народното събрание прие през седмицата „Национална програма за развитие...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом