Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България




ИмеДипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България
страница1/2
Дата на преобразуване05.11.2012
Размер275.08 Kb.
ТипДиплом
източникhttp://informatics2010.wikispaces.com/file/view/Kursova Rabotaa 51295.docx
  1   2



УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ВРАЧАНСКИ СТОПАНСКИ ФИЛИАЛ


ДИПЛОМНА РАБОТА


на тема


Равнище и структура на безработицата в България


Разработил : Милена Кирилова Научен ръководител:

Спец. „Аграрна икономика” Доц. Светлинка Христова

Фак. № 034026


София

2010


СЪДЪРЖАНИЕ


УВОД.......................................................................................1


ГЛАВА I : ТЕОРИТИЧНИ ОСНОВИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА.....................................................................................3

  1. Характеристика и особености на пазара на труда...................................................................................3

  2. Същност на безработицата...................................10


ГЛАВА II : СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА РАВНИЩЕТО И СТРУКТУРАТА НА БЕЗРАБОТИЦА В СТРАНАТА...........................................................................24

  1. Организационно икономическа характеристика на България....................................................................24

  2. Анализ и проблеми на структурата на безработица в страната.................................................25

  3. Структура и функции на Дирекциите „Бюра по труда”.............................................................................44


ГЛАВА III : НАСОКИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗАЕТОСТТА В СТРАНАТА...............................................48

  1. Насоки, свързани с подобряване заетостта на младежите....................................................................48

  2. Програми за социално слабите и пенсионерите...............................................................57


ЗАКЛЮЧЕНИЕ……………………………..……………60

Увод


Безработицата е един от най-значимите и актуални проблеми на макриоикономическата и социална политика на България в момента. Появата й е свързана с икономическите, социалните и политическите промени, които настъпиха в края на 1989г. в условията на прехода от система на планово регулиране на икономиката към система на свободни и пазарни отношения. Безработицата се характеризира със значителни негативни икономически и социални последици за обществото.

В икономически план нарастването на безработицата води до намаляване на производството на реалния брутен национален продукт с всичките произтичащи от това последици – понижаване на жизненото равнище, ограничаване на възможностите за инвестиране и върху тази основа за разширяване на производството в бъдеще.

Безработицата като социално иконимически феномен рефлектира негаривно върху всички компоненти на икономическата система. Обществото обаче е още по-чувствително към негативните социални аспекти на безработицата, която се превръща в лична и семейна трагедия на хиляди хора в страната ни и убива няхната вяра в способността на обществените, в това число и на социалноикономическите механизми да им осигурят относително нормални условия за живот. След основните социални последици от нарастването на безработицата са : обединяване на населението, нарастване на социалната диференциация, стратификация на обществото ; нарастване на пресъпността, миграция и социална изолация на все по-големи групи от населението.

За увеличаване на заетостта на трудоспособното население, което би довело до намаляване на безработицата, от особено значение е качественият и своевременен анализ на равнището и структурата на безработицата в отделните градове в страната, и в национален мащаб, чрез който анализ да се разкрият сериозните и по-маловажни проблеми и в тази връзка да се разработят методи и предприемат ефикасни мерки и програми за увеличаване на заетостта на населението в трудоспособна възраст.

Това е една от най-съществените и значими предпоставки за повишаване жизнения стандарт на населението и просперитета на икономиката ни.

Общата политика за повишаване на заетостта е насочена към увеличване участието на населението в производството, подчинена е на стратегическата цел за постигане пълна и производителна заетост наикономически активното население. Тя може да бъде относително самостоятелна и да включва създаването на условия, предпоставки за развитие на производството, за създаване на по-благоприятни условия, в т.ч. данъчни, лихвени и др. за развитие на бизнеса и разкриване на нови работни места, за създаване на равни шансове на различните групи от населението на труд. По същество политиката за увеличаване на заетостта, в това число и намаляване на безработицата, е част от икономическата и социална политика, тясно свързана с макроикономическата, финансовата, инвестиционната, образователната, социалната, демографската и др. политики на държавата.

Целта на тази дипломна работа е да се направи анализ на структурата и равнището на безработицата в страната, да се разкрият специфични проблеми и да се очертаят основните пътища за решаването им. За постигането на тази цел е необходимо решаването на следните задачи:

  • Да се очертаят и систематизират в теоретичен аспект въпросите, свързани с пазара на труда, които стоят в основата на проблемите на заетостта и безработицата.

  • Да се направи анализ на структурата и равнището на безработицата в страната, чрез който анализ да изпъкнат нерешените проблеми, решаването на които би довело до положителни изменения в структурата и равнището на безработицата в България.

  • Да се разработят насоки за подобряване на заетостта в страната, чрез ефективното и качественото изпълнение на различните национални и регионални програми и осъществяване на ползотворно сътрудничество между работодателите, експертите в Дирекциите „Бюра по труда”, и безработните лица.

За обект на изследването е избрана Агенция по заетостта в нейните структури – Дирекциите „Бюра по труда”.


Глава Първа


Теоретични основи на пазара на труда



  1. Характеристика и особености на пазара на труда



Съвременният труд е признат за основно човешко право.

„Всеки човек има право на труд” прокламира Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, приета през 1948г.

Тази характерна черта на труда намира своето по-нататъшно развитие в Международния пакт за икономичеките, социалните и културни права на ООН от 1966г., който признава правото на труд като основно иконимическо право и го определя като право на всеки човек да изкарва своята и на семейството си прехрана чрез труд.

България е ратифицирала този пакт, но за съжеление не изцяло, като по този начин не са закрепени в законодателството ни част от основните права, свързани с осъществяване на трудова дейност.

Неразривно свързани с правото на труд, закрепени като правни норми в международното право са следните човешки права:

  • Осъществяване на материално благосъстояние и духовно развитие в свобода и достойнство, в икономическа сигурност и с равни възможности;

  • Закрила срещу безработица;

  • Получаване на справедливо и задоволителн възнаграждение, осигуряващо достойно съществуване и допълване, ако е необходимо, с други средства на социална защита;

  • Равно възнаграждение за равен труд;

  • Осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

Една от най-важните права, прокламирани в Пакта от 1966г. е правото на всеки човек да изкарва прехраната сичрез свободно избран или свободно приет труд.

Свободния характер на труда се признава и от нашата конституция. Тя утвърждава правото на всеки гражданин свободно да избира своята професия и мястото на работа.

Освен свободен съвременният труд е доброволен. Всеки човек, в съответствие със своите потребности и интереси, доброволно взема решение дали да се включи в обществения трудов процес или да остане извън него.

Онова абстрактно място, където се извършва покупко-продажба на стоката „труд”, където се осъществява сделката между продавачите и купувачите на работна сила се нарича пазар на труда.

Проблемът за характера и особеностите на стоката на трудовия пазар се отличава с подчертана сложност.

Известна дискусионност има в разбирането на работната сила, като стока на трудовия пазар.

Работна сила, в тесен смисъл представлява способностите (физически и умствени) на човека да извършва определен вид работа. В широк смисъл понятието работна сила представлява икононически активното население, т.е. лицата на 15 и повече години, които тук се включват заетите и безработните лица.

Способностите на човека, т.е. човешкият капитал, чрез чиято експлотация се постига определена печалба или се задоволяват дадени потребности е непродаваем и си остава вечна собственост на неговия притежател.

Притежавайки определени способности, човек ги предлага за ползване при определени условия, време и цена. Използвайки тези способности при определени условия, време и цена, съответния работодател реализира печалба от своята конкретна дейност или задоволява дадена потребност. Така, предавайки за ползване конкретни способности, техният притежател извършва една услуга на фирмата или работодателя, срещу която получава договорената цена. Именно трудовата услуга се явява стоката, която се купува и продава на трудовия пазар. На него се осъществява предлагане и наемане на конкретен труд за бъдещо изпълнение на конкретна работа, а така също се осъществява и процеса на определяне на заплащането за съответните видове работа.

Пазарът на труда е един от основните пазари. Той има важна роля за устойчивото иконимическо и социално развитие на всяка страна и регион, за равнището и качеството на живот на населението. Оказва непосредствено влияние върху развитието на населението и организациите. Пазарът на труда е налице, когато има реално търсене и предлагане на труд и цената на труда се предопределя от съотношението между тях. (Графика № 1)


Търсене и предлагане на труд


Графика № 1


Пазарът е свободен механизъм за разпределяне на работната сила, регулатор на нейното движение, предопределящ равнището на заетост и безработица и пределящ цената на различните видове труд. Пазарът на труда е динамична система, в която си взаимодействат прилагащите и търсещите труд, хора на наемния труд и работодателите.

Субекти на пазара на труда са работодателите и техните представители (съюзи), работниците и служителите, и техните представители (професионални и/или синдикални съюзи), държавата и нейните органи (министерство на труда и социалната политика и органите към него – агенции, дирекции и други, свързани непосредствено с пазара на труда).

Предлагането на труд е изразеното желание и възможност за труд от притежателите на определени качествени характеристики през определен период от време при съответно равнище на заплащане на труда и други условия. Различава се съвкупно и индивидуално предлагане на труд. Първото се обуславя от количеството на трудоспособното население на страната, развитието на икономиката и възможностите й да създава работни места, равнището на образование и професионална подготовка, равнището на заплащане на труда, действащите механизми на данъчно облагане на населението, мотивацията за труд и др.

Индивидуалното предлагане се предопределя от решенията на домакинството – неговата големина и структура, равнището на доходите и цената на свободното работно време, от желанието на личността за професионална реализация, самоутвърждаване, от необходимостта за социализация с определен трудов колектив.

Търсене на труд е изразеното желание и възможност на работодателите да наемат работна сила със съответните качествени и трудови характеристики, в съответствие с потребностите на организацията за ново създаващите или временно освобождаващите се работни места или длъжности. Съвкупното търсене на труд се определя от равнището на икономиката, от бизнес средата, от характера на икономически растеж и равнището на конкурентноспособност и производителност на производството, равнището на заплащане на труда и др. индивидуално всеки работодател, всяка организация определя търсенето си на труд в съответствие с целите и стратегията на своето развитие, равнището на ефективното използване на наетата вече работна сила, инвестиционната и маркетинговата си стратегия, финансовото си състояние, политиката и инвестициите си по отношение на човешките ресурси и др.

Влиянието на пазара на труда върху формирането и използването на човешките ресурси в организациите и тяхното управление се определя от неговите функции и предназначение, специфика и конкретни характеристики.

За конкретната организация влиянието на пазара на труда се предопределя от : характеристиките на съответния регионален пазар на труда, степента на неговото неравновесие (между търсенето и предлагането на конкретните видове труд), както и от наличието и характера на работа на институциите на пазара на труда; държавната регионалната политика по отношение на заетостта, икономическото развитие и доходите на населението; намесата на държавата във функционирането на пазара на труда и други.

Пазарът на труда е теоритичен модел, но и конкретна реалност за всяка пазарна икономика и нейните основни субекти – стопанските организации. Конкретните измерения, характеристики и ефективност на пазара на труда произтичат от степента на развитие на икономиката и обществото, от типа пазарна икономика, от макроикономическата и социална политика на държавата и степента й на намеса във функционирането на пазара на труда, от силата и стратегията на синдикати, организации на работодатели и други неправителствени институции и не на последно място от законодателството в областта на икономиката, социалното осигуряване и трудовите отоношения.

Пазарът на труда притежава редица особености в сравнение с останалите пазари, които произтичат преди всичко от по-особения характер на стоката, търсена и предлагана от него.

Основните особености на трудовия пазар са следните:

  1. На пазара на труда е възможна единствено сделката, свързана с покупко-продажбата на бъдеща трудова услуга, но не и на човешкия капитал. Качеството и цената на трудовата услуга зависят пряко от качеството на човешкия капита, чиито собственик го предоставя за ползване при определени условия.

За разлика от другите видове капитал, формирането на човешкия изисква определен период от време, което превръща този капитал не само в уникален, но и в изключително ценен и най-често решаващ фактор за общественото и икономическото развитие.

  1. При регулирането на трудовия пазар е характерен трипартизмът, т.е. предварителното съгласуване между правителството, работодателите и синдикатите по отношение на голяма част от възловите параметри на политиката по доходите, заетостта, трудовите норми, социалната защита и др.

  2. На трудовия пазар се търси от работодателите човешки капитал, който не е за еднократно ползване, и който е основният производствен фактор. Тук за копувача е от интерес не само настоящото състояние, но и бъдещото развитие на човешки капитал и трудовата услуга, в резултат на което той може да промени първоначално договорената цена.

  3. На пазара на труда е невъзможно да се осигури адекватна предварителна информация. За работника предварително е много трудно да предцени до каква степен договорените условия на труд и другите придобивки ще съответстват на реалните за фирмата. За работодателя установените чрез различни тестове и оценки способности на работника са хипотетични и могат да се различават от фействителните, проявени в процеса на работа.

За това както реалните условия на едната страна, така и действителните възможности на другата се установяват в непосредствената трудова дейност.

  1. На пазара на труда договорената цена на стоката труд има авансиран характер, тъй като тя в действителност се оценява в последващия пазарната сделка период. За това повечето работодатели предпочитат изпитателния период, през който оценяват съответствието между авансираната и реалната цена на труда и при небходимост я коригират.

  2. Наблюдава се известна не равнопоставеност между продавачите и копувачите по време на сделката на трудовия пазар. Това се обуславя от факта, че търсещите работа по принцип са повече от предлагащите работни места. Така изборът на работодателя е по-голям, което придава своеобразна пазарна сила на предлагащия работа. Изключение от това обичайно положение обикновено правят работниците с висока квалификация, изявени способности и редки професии, които притежават голяма пазарна сила.

  3. Сделката, сключена на трудовия пазар се характеризира обичайно с голяма продължителност на трудовите отношения. Обикновено работникът се наема от работодателя за продължителен период от време, като през този период работодателя извършва инвестиции в човешкия капитал на работника под формата на обучение, квалификация, специализация и т.н.

  4. Цената, която иска да получи предлагащия стоката „труд”, е свързана с необходимостта : да се осигури възвращаемост на вложените инвестиции по нейната подготовка, да съответства на нейното качество, (образование, професионална подготовка, квалификация и умения); да се осигури вече достигнатия жизнен стандарт; да се осигурят възможности за възстановяване и професионално развитие.

Тази цена може да бъде осигурена като с основното трудово възнаграждение, така и с допълнителните добавки и стимули към него, с различни осигуровки, отпуски, свободно време, професионална подготовка, квалификация и др.

  1. Цената, която работодателят предлага за трудовата услуга се предопределя от неговите финансови възможности, конкурентностпособност, от степента на взаимозаменяемост между труда и капитала, националното законодателство, качеството и квалификацията на работника и др. Пазарът на труда е механизъм за разпределение на работната сила, на човешките ресурси, регулатор на заетостта, на равновесието между търсенето и предлагането на труд. От тази гледна точка той е фактор с изключително силно въздействие върху управлението на човешките ресурси, функции и дейности (възнаграждение, планиране на потребностите, обучение и други).


На пазара на труда се установяват : цената на стоката „труд” т.е. на трудовата услуга и съответно броя и равнището на заетост и безработица. Основателно пазарът на труда е основен регулатор на цената на труда и на заетостта, респективно безработицата. Най-общо пазарът на труда може да се определи като среща между търсенето и предлагането или потенциала от работна сила и потребностите от такава на различните организации от националната икономика. (Схема №1)


  1   2

Свързани:

Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconДипломна работа на тема: Въвеждането на кредитната система в България – между идеята и практиката
Промените във во в България. Стил на образователна работа в су “Св. Климент Охридски” преди влизането на кс / 13
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconДипломна работа на тема: Видов състав и структура на съобществата на кърлежи (Acari: Parasitiformes) в гнезда на полубеловрата мухоловка ( Ficedula
Видов състав и структура на съобществата на кърлежи (Acari: Parasitiformes) в гнезда на полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata)...
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България icon1 Структура на курсовата работа
Курсовата работа представлява студентско самостоятелно реферативно (по литературни източници), лабораторно или теренно научно изследване....
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconДипломна Работа
Тема: Развитие на речния и морския транспорт и пристанищата на Република България в условията на европейската интеграция
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconДипломна работа превод: Стефан Станчев
Как да превърнем разглеждането на актуален проблем в научно издържана дипломна работа
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconДипломна работа тема : Миграционните процеси в община Благоевград
Избрания за разработка проблем в дипломната работа, безспорно е актуален, значим и полезен
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconДипломна работа тема: Фондови борси
Заключение
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconНа вниманието на всички студенти
Съгласно решение No: 11/12. 06. 2009 г на Акадмичния съвет на Русенския университет «Ангел Кънчев» към процедурите по дипломиране...
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconКатедра Публична администрация Изисквания при разработването на дипломна работа Насоки при избор на тема
Дипломантът избира конкретен изследователски проблем, който да бъде разработен в дипломната работа
Дипломна работа на тема Равнище и структура на безработицата в България iconДипломна работа Тема: "Електронната търговия – маркетингов, продажбен и комуникационен феномен"

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом