Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си




ИмеЗакони и единици за измерване м/ународна измерителна система си
страница1/4
Дата на преобразуване05.11.2012
Размер0.51 Mb.
ТипЗакон
източникhttp://bgchasti.net/RU/Първи/fizika_pishtovi.doc
  1   2   3   4
1.Физични величини. Закони и единици за измерване. м/ународна измерителна система СИ.За описание на природните явления и св-вата на ве-вото и телата се използват количествени характеристики като маса, дължина, температура и др нарачени физ величини. Те биват еднородни и разнородни. Две величини са еднородни ако характеризират едно и също св-во, и разнородни в др случай. Еднородните величини моагат да бъдат равни или неравни. Във физиката частта която се занимава с измерването на физ величини измерителна физика. Да се измери една величина означава да се сравни с друга величина от същия видприета за 1-ца. Измерването може да бъде пряко или косвено. Ако приемем някои величини за основни всички останали дефинираме чрез тях като използваме съответните закони и определения тогава така дефинираните величини се наричат производни. Единиците за основните величини за независими пом/у си и се наричат основни единици а единиците за производните се наричат производни единици. Съвкупността от основните и производните единици образуват измерителната система. М/ународната измарителна система е приета на е приета през 1960 от 11 генералана коференция по мерките теглилките, а в БГ е приета през 1965г. Изградена е от 7 основни и 2 дпълнителни единици.


2.Класическа механика. Делене на механиката. Кинематика на материална точка: отправна система, закони за движението, треактория, път, преместване.

Механиката е наука която изучава движението на материята – механичното движение. Под мех движение се разбира мех преместване на едно тяло спрямо друго в пространството. Механиката на Галилей и Нютон изучава движението на телата със скорости значително по-малки от скоростта на светлината, която се нарича класическа механика. Класическата механика се дели на три части: кинематика, динамика и статика. Кинематиката е дял в който се изучават характеристиките на движението на телата (път, скорост, ускорение). Динамиката е дял в който се изучават законите за движение на телата във връзка с причините които го пораждат. Статиката изучава законите за равновесие на телата. В зависимост от обекта който изучава тя бива: - механика на точка, -механика на твърдите тела, -механика на флуиди (газове и течности). Материалната точка е тяло чиито размери се пренебрегват при конкретна задача в сравнение с разстоянията с другите тела има маса = на масата на тялото. За да се определи положението на една материална точка в пространството обикновено се използва дадена координатна система или тяло спрямо която се разглежда движението се нарича правно тяло. Положението на точката се определя от трите й координати. X,y и z или от радиус вектора (r). Големината |r|=x²+y²+z² . Закон за движението на тяло във векторен вид →r =r(t) Треактория – линията която описва точката при своето движение. Тази линия винаги е непрекъсната. Интервала от време за който точката изминава част от тректорията се нарича път. Тя представлява разтоянието което дадено тяло или точка изминава за определено време и се измерва в метри. Изминатия път (преместване) е векторна величина и освен голимина има и посока.


3.Скорост. Ускорение. Нормално и тангенциално ускорение. Видове движения.

Скоростта определя бързнината с която се изменя една физична величина. Тя е численно равна на изменението на величината за единица време. ΔS/ΔT=Vср

V=dS/dt; И dt е толкова малък че движението в този интервал е праволинейно равномерно с една и съща скорост. Ускорение- определя бързината с която се изменя скоростта, то е численно равно на изменение на скоростта за единица време. Изменението на скоростта е = на ΔV=V2-V1

aср= ΔV/Δt -а – ускорение (винаги е допирателна), a=lim(Δt→0) [ΔV/Δt]=dV/dt

Моментно ускорение. Поради това че скоростта е вектор и че тя има големина и посока има два вида ускорение. 1)определя изменението на скоростта само по големина – тангенциално (насочено е към допирателната) и 2) определя изменението на посоката на скоростта и се нарича нормално ускорение (насочено е по нормалата) a=an+at; at=dV/dt; an=V²/R

- dV – изменението на големината на скоростта, →dV – изменението на скоростта за единица време dt. Мерната единица за ускорение m/s². Ускорението →а (n)=0. скоростта не се изменя по посока. В този случей движението е праволинейно. Тези движения от своя страна се разделят на няколко вида зависимост от вида на тангенциалното ускорение. →а (t)=0 скоростта е постоянна по големина, движението е равномерно праволинейно. →а (t)=const ≠ 0 скоростта се изменя по големина с постоянна ст-ст: движението е праволинейно равно променливо, →a(t)= f(t) движението е праволинейно не равно променливо. Ускорението →а(n)≠0 – скоростта се изменя по посока, в този случей движението е криволинейно. Тези движения се раделят от своя страна на няколко вида в зависимост →а(t). →а(t)=0 – скоростта се запазва постоянна по големина: движението е криволинейно равномерно. →а (t)=const ≠ 0 – скоростта се изменя постоянна ст-ст: движението е криволинейно равно променливо. →a(t)= f(t) – движението е криволинейно не е равно променливо.


4. Динамика на материална точка. Основни динамични величини – сила, маса импулс. Закони на динамиката. Интерциални правни системи.

Динамиката е част от механиката в която се изучава движението на материалната точка, като се отчитат действащите сили. Основните динамични величини са сила, маса, имапулс. Силата е величина определяща взаимодействито на телата, тя е векторна величина, но има големина, посока, приложна точка (определя тялото на което действа тази сила). Тя е събираема величина и ако на тяло действат няколко сили то резултантната сила е векторна сума от всички действащи сили. Силата е мярка за взаимодействието според Нютон. Според него всяка материална точка запазва състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение, до тогава до като някое външно въздействие не я изведе от това състояние. Масата е мярка за инертността на телата (св-ства на телата да запазват състоянието си на покой или на праволинейно равномерно движение). Ако на няколко тела се действа с една и съща сила, тялото с най-голяма маса ще придобие най- малко ускорение т.е. той е най-инертно a=F/m; Голяма маса -> малко ускорение->голяма инертност. Гравитациони св-тва на телата – всички тела които имат различна маса се привличат G=(y.m1.m2)/r² ; Масата е скаларна физична величина, събираема. Масата на една система от тела е сума от масата на отделините тела. Айнщайн Е=m*c². масата определя енергията, която се съдържа в тялото. Импулс на тяло p=m.V; Той е вектор, защото скоростта е вектор и Е адитивна (събираема). Импулса на една система от тела е сумаФ1


Закон на Нютон (за енерцията). Тяло на което не действат сили и се движи равномерно праволинейно или е в покой F=dp/dt ; →dp изменението на импулса на тялото за време dt, →F действаща сила. Този закон важи и за движение на телата, както за постоянна така и за променлива маса. F=ma

Важи за тела с постоянна маса.

Закон за действието и противодействието – две тела си взаимодействат със сили които са равни по големина и противоположни по посока лежат на една и съща права линия F1= - F2 -------> <-------

F1 F2


5.Гравитационни сили.Гравитационно поле.Гражитационно поле на Земята.

Гравитационни сили. Закон на Нютон за гравитацията-гравитационните сили са едни от фундаменталните сили в природата.Грав. сили са само сили на привличане.те се определят от големината на масата на телата.закон на Нютон: М – отправно тяло, r – разстояние м/у две тела, F- силата която действа на масата, гама – универсална физ (гравитационна) константа . →F=-y.(M.m/r3). →r

F=y.(M.m/r2)

Закона на Нютон за гравитацията важи за материални точки, ако телата не са материални точки разстоянието м/у тях е проблем да се напише.


6. работа на постоянна и променлива сила. Мощност.

Работата във физиката се свързва с преместването на даденото тяло под действие на приложна сила. Действащите сили могат да бъдат постоянни и променливи по големина. Работата е равна на силата на преместането по cosα

A=F.Δr.cosα=→F.→Ar ; Ъгъл α е остър. Cosα е положителен и работата е положителна. Съотв ъгъл α тъп, cosα ‘-‘ и работата ‘-‘. А= π/2 -> силата е ┴Δ→r, cosα=0 =>работата=0. работата на променлива сила при произволно двийение(преместване) материалната точка се движи произволно. δA=F.dr.cosα=→F. →dr ; δА – достатъчно малка работа и се нарича елементарна работа, dr – изменение на радиус вектора. Работата характеристика на процесите, а не на състоянията на телата, тя не се изменя, а се извършва. A=12SA=12→F→dr=12Fdr.cosα; Р- мощността определя бързината с която силата извършва работа. P=δA/δt – момент на мощност. Числено е равна на работата която се извършва за 1 време. Скорост на извършване на работата P=F*V*cosα , α-ъгъла м/у силата и скоростта. Единица за работа е J, а за мощност е W.


7. Работа за изменение на скоростта. Кинетична енергия.

Кинетичната енергия се белижи с К. K=m.V2/2

Тя е скаларна физ величина, която е свързана с механичното движение на телата. Силата извършва определена работа в/у тялото в следствие на което то преминава от състояние на покой в състояние на движение и съотв кинетична енергия. Изменението на кинетичната енергия на тялото става под действие на приложената към него сила и се определя от извършената от силата работа

ΔA=ΔEK; Кинетичната енергия е събираема величина. Кинетичната енергия на система от тела е сума от К енергии на отделните тела К. Единицата за измерване на кинетичната енергия в SI е J /джаул/. Кинетичната енергия винаги е + величина и зависи от масата и скоростта на тялото.


8. Работа на потенциални сили. Потенциална енегрия.

Потенциални сили са тези сили работата на които не зависи от начина на преминаване на тялото от едно положение в друго а само от нач и кр положение, независи от вида на треакторията. Потенциални сили са гравидационните, електричните, еластичните и др. Гравидационните, електричните и еластичните , т.е. центрлните сили винаги са косервативни сили(работата на които не зависи от пътя).Силово поле от централни сили, при него силите са насочени към определена то4ка, която се нарича център на полето. Работата и при трите вида сила не зависи от начина на преминаване от едно положение в друго, а само от началното и крайното положениет.е.

Гравитационни сили F=γ.M.m/r2=c/r2

Работа на елестични сили F=-kx

Минуса показва че силата е противоположна на деформацията и е насочена винаги към равновесното положение.Силово поле в което действат консервтивни сили се нарича потенциално поле. Всичките тела които се намират в потенциално поле притежават определен вид енердия която се нарича потенциална.

Потенциалната енергия на взаимодействието трябва да бъде 0, където няма взаимодействие. ω=kx2/2; ω=c/r

Две тела си взаимодействат ако са на голямо пазстояние по между си.Потенциалната енергия е скаларна физ величина, събираема и зависи от взаимното положение на телата. Потенциалната енергия на системи е сума от потенц. Енергий на всички тела от системата. Изменението на потенциалната енергия на една материална точка е численно равна на взетата с обратен знак работа, която се извършва при преместването на точката от едното в другото положение. Една от най-разпространените консервативни сили е силата на тежестта. →G=m. →g

Една сила се нарича неконсервативна, ако при движението на тялото по затворена треактория тя извършва работа. Най-разпространената такава сила е силата на триене. Ако потенциалната енергия намалява, консервативната сила извършва + работа и помага на движението.


9. Абсолютно твърдо тяло. Основни кинематични и динамични величини, характеризиращи въртенето на абсолютно твърдо тяло.

Абсолютно твърдо тяло (АТТ) е това тяло чиито деформации се пренебрегват при решаване на конкретна задача. Деформацията е изменение на формата и размерите на телата под действие на сили. При деформация се изменя взаимното разположение на точките на тялото. Всяко тяло може да се разглежда като съвкупност от материални точки. АТТ е относително твърдо тяло и може да извършва два вида движение. Постъпателно при което права линия прекарана през кои да е две точки остава успоредна сама на себе си. При постъпателно движение точките от тялото се движат по успоредни трактории, за определено време изминават един и същ път, имат едно и също преместване, една и съща скорост и ускорение, всички кинематични величини за всчка точка от тялото са едни и същи. При въртенето около ос точките от тялото описват окръжности чиито центрове лежащи в/у оста на въртене за определено време те изминават различни пътища имат различни премествания, скорости и ускорения. Ъгъла на завъртване за време Δt = t2 – t1 e Δφ = φ2- φ1. този ъгъл е един и същ за всички точки от тялото. Ъгъла на завъртане е аналогичен на ъгъла на изминатия път. Когато ъгъла на завъртане е достатъчно малък (dφ) той се разглежда като вектор лежащ в/у оста на въртене и има такава посока че ако гледаме от неговия край въртенето става противоположно на часовниковата стрелка. Ъглово ускорение →α=→dω/→dt;

Инерционния момент е аналогичния момент на физична величина маса при постапателно движение. Той определя инертните св-ства на телата при въртене. Инерционен момент на точка I=m.r2; Инерционен момент на тяло – тялото се разгл като съвкупност от материални точки. di=r2.dm;

Инерционния момент е събираема величина т.е. инерционния момент на тялото е сума от инерционния моменти на всички негови точки. Момент на импулс (механичен момент, момент на количеството на движение) механичния момент е аналогичен на импулса при постъпателно движвние и се бележи с L; →L=→rx→p; →L=i. →ω; Механичен момент на въртяща се точка. Механичния момент на АТТ се получава като векторна сума на механичните моменти на всички негови точки като се изчислява по същата формула w- ъглова скорост на въртене на точка, i- неговия инерционен момент. Основен закон на динамиката на въртеливите движения. →F=m. →a; →L=i.ω; →L=→r x→p; →M=→dl/dt

Закона на Нютон за въртене на постоянен инерционен момент е →M=i. →α;


11. Закони за запазване на импусла и момента на импулса.

Затворена механична система- съвкупност от тела, за които се интересуваме само от механ св-вта образуват механ система. Силите с които си взаимодействат телата в системата се наричат вътрешни сили а силите на взаимодействие на телата от система с външни тела се наричат външи сили. Една система е затворена, когато не си взаимодейства с външни тела. Една система е консервативна когато в нея действат само консервативни сили (потенциални- еластични, елктрични и гравитационни). Всички закони за запазване важат само в затворена система.

Закон за запазване на импулса – всяко тяло от системата си взаимодейства с всички останали →dp/dt=→F; - резултантната сила която действа на тялото. В една затворена система импулса не се променя.

Закон на динамиката за i-тото тяло. →dp1/dt=→f i1 +→f i2 +→f iN +→F i i=1,2,3…N

Сумираме всички N на брой уравнениея т.е. сумираме по индекса i (номера на уравнението) Ф1

  1   2   3   4

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconКонспект по механика
Въведение: Предмет и основни дялове на физиката. Връзка на физиката с другите науки. Модели във физиката. Физични величини и закони....

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconСе въвеждат като качествени, а при избор на мерни единици и при измерване – количествени х-ки на телата, полетата и процесите които протичат с тях. Връзката м/у физичните величини, характеризираща физичен процес или състояние на физична система се нарича физичен закон
Физичните величини се въвеждат като качествени, а при избор на мерни единици и при измерване – количествени х-ки на телата, полетата...

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconВъпросни к
Международна система от единици за измерване на физичните величини. Размерност на физичните величини

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconТехнически спецификации измервани показатели, мерни единици, методики на измерване

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconТехнически спецификации измервани показатели, мерни единици, методики на измерване

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconТехнически спецификации измервани показатели, мерни единици, методики на измерване

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconТехнически спецификации измервани показатели, мерни единици, методики на измерване

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си icon1. Астрономични основи на календара в множеството от известните ни идеи за календара най-съществената му черта е че се гради върху популярни астрономични
Тези явления свързани със съпътстващите ги три основни единици за измерване на времето са в основата на всяка календарна система....

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconТест литература, 5 клас фолклорен празничен календар фолклорен празничен календар е: а система за измерване на времето по дни, месеци, години б книжка или лист с календарни сведения
В система за измерване на времето според сезоните и трудовата дейност на човека

Закони и единици за измерване м/ународна измерителна система си iconА програма за създаване на вируси
Коя от посочените подредби е правилна за нарастващи единици за измерване на информация?

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом