Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа




ИмеТема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа
Дата на преобразуване05.11.2012
Размер152.05 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://informaticsfeba.wikispaces.com/file/view/Course_7409.docx

Софийски университет „Св. Климент Охридски“ - Стопански факултет

Курсова работа

Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа.






Инна Павлова Павлова

Фак. № 7409


Стопанско управление


November 3, 2012

Преподавател: ас. Албена Антонов


Съдържание:





1.Борса – общи положения. 3

2. Исторически поглед на борсите в България. 4

3. Българска фондова борса – София АД – условия за работа. 5

4. Законова регламентация на борсовото дело у нас. 11

5. Характеристика на държавните ценни книжа 12

Използвана литература: 19




1.Борса – общи положения.




Борсата е регламентиран пазар, на който редовно се събират посредници на купувачи и продавачи или установяват контакт помежду си по електронен път, за да извършват сделки с предварително известни взаимозаменяеми ценности, без тези ценности да са представени на пазара, по цени, които се определят от търсенето и прадлагането.

Появата на борсите в исторечиски план е свързана с развитието и разрастването на паричните отношения и появилата се във връзка с това нужда от посредничество и улесняване на контактите между купувачите и продавачите.

Счита се, че борсата възниква още през ХІХ век във фламандския град Брюче където търговци от различни краища отсядали в къщата на г-н Ван де Бурс, където са обменяли информация и са сключвали търговски сделки за различни стоки. Първата борса за сделки с ценни книжа започва да функционира в Амстердам, където през 1608г. е извършено прехвърляне на акции, а две десетилетия по-късно е построена и специална сграда. По-късно в повечето големи европейски градове – средища на търговска дейност, се откриват борси.

Борсите биват главно два вида – стокови и фондови, но при по-широко тълкуване на понятието могат да се включат още валутни, застрахователни, трудови и други борси.


Фондова борса

Стокова борса



Валутни борси

Застра-ховател-ни борси

Трудови борси



Фондовите борси са специализирани за покупко-продежба на ценни книжа. На практика това са капиталови пазари, тъй като зад вяка ценна книга стоят действителни, реални капитали.


2. Исторически поглед на борсите в България.




Борсовото дело у нас има близо едновековна история. Първия временен закон за борсите излиза през 1907г. с който се регламентират устройството и функциите както на фондовите, така и на стоковите борси. Прототип на този закон за борсите е един правилник на неофициално образуваната стокова борса във Варна през 1902г. По-пълен закон за борсите съобразен с европейското борсово законодателство, излиза пред 1912г. Въз основа на този закон същата година се открива стокова борса и в Бургас. През 1914г. излиза указ за учредяване на специализирана фондова борса, но тя започва да работи едва през 1918г., но за кратко време след девет месечно съществуване тя е закрита. През 1920г. борсата отново се открива, като осъществява сделки повече с валута, от колкото с ценни книжа, но през септември 1925г. се закрива поради липса на сделки. Сключени през 1928г. стабилизационен заем създава предпоставки за съживяване на стопанския живот в страната, а заедно с това и на фондовата борса. По инициатива на правителството управителният съвет на борсата решава след съответна подготовка да се открият отново борсовите заседания, които започват през същата 1928г. Оттогава фондовата борса в София с някои прекъсвания продължава дейността си до войната и до промяната на системата у нас.

След промяната на 10 ноември 1989г. започна постепенно преустройство на икономиката на пазарна основа. Новообразуваните акционерни дружества започнаха да емитират акции и временни удостоверения, а Министерството на финансите – облигации и съкровищни бонове, с което се създадоха предпоставки за учредяване на фондови борси. Първите борси се появиха през 1991г. През декември 1991г. Софийска фондова борса със седалище София. В по-големите градове също бяха организирани борси, някой от които след краткотрайното съществуване бяха закрити или се сляха с други борси.

3. Българска фондова борса – София АД – условия за работа.




Ново начало на боровото дело у нас беше създадено с учредяване на Българската фондова борса – София АД в резултата на сливането на Първата българска фондова борса и Софийска фондова борса. Новооснованата българска фондова борса – София АД беше учредена на 6 юни 1997г., получи лиценз от Комитета по ценните книжа и фондовите борси на 9 октомври и започва работа на 21 октомври 1997г.

Върховен управителен орган на босата е Съветът на директорите, който определя условията за извършване на срочни сделки и изисквания на членовете на борсата и техните борсови посредници.

Съветът съгласува определения от закона решения с вътрешна борсова комисия, в състава на която влизат представители на Борсата, на членове на борсата, на акционерите, на борсовите посредници и на емитентите на ценни книжа. Комисията се състои от пет члена, които се избират за срок от една година с възможност за преизбиране. Членовете на комисията избират помежду си председател и секретар.

Освен вътрешноборсовата комисия към Съвета на директорите е учреден арбитражен съд, който решава възникналите спорове във връзка с дейностите на борсата въз основа на негов правилник.

Оперативната работа на борсата се ръководи от изпълнителен директор на когото са подчинени 4 дирекции и 2 отдела:

-дирекция Допускане и регистриране на ценни книжа;

-дирекция Търговия, клиринг и сетълмент;

-дирекция Информационни системи;

-дирекция Международно сътрудничество и връзки с обществеността.

Изпълнителният директор ръководи и два самостоятелни отдела: “Надзор” и “Счетоводство”.

За членове на Българската фондова борса – София АД се приемат лица за които не е открито производство по несъстоятелност и които отговарят на следните условия:

-да притежават най-малко 1000 акции от капитала на борсата;

-да са инвестиционни посредници;

-да са членове на Централния депозитар или да имат договор с член на депозитара;

-да имат трудови или граждански договори с най-малко двама борсови посредници.

Кандидатите за членство в борсата подават заявления, придружено с документи, посочени в чл.16 който гласи: Председателят на комисията определя реда за организация на работата на администрацията от (ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА И НА НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, 2000 г.).


В едномесечен срок от подаване на заявлението Съветът на директорите се произнася с решения, след което при положителен отговор се подписва договор за членство между новоприетия член и бората. Членовете на борсата заплащат тримесечна такса в размер на 30 000лв.

На борсата действат два вида борсови пазари: регистрирани пазари и нерегистриран (свободен) пазар. Регистрираните пазари имат 4 пазарни сегмента – официален, паралелен, временен и облигационен.


На официалния пазар се допускат емитети на ценни книжа, които са издадени или гарантирани от държавата или Българската народна банка, а също така и ценни книжа, издадени от международни организации, на които България е член. На официалния пазар могат да бъдат регистрирани ценни книжа при спазване на следните изисквания:

1.Емитентът на акции да има отчетени най-малко 5 финансови години от първоначалната регистрация в съда.

2.Пазарната капитализация на емисията да не бъде по-малка от 1 милиард лева.

3.Най-малко 25% от емисията да бъде предложено публично.

4.Емитентът да има най-малко 500 акционери.

5.Емитентът да има печалба от дейността си през последните 3 години.

6.През последните три години най-малко веднъж да е раздаван дивидент.

7.Емитентът или упълномощеният от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния депозитар.

На паралелния пазар се допускат емитенти на ценни книжа, които са издадени от държавата, Българската народна банка или от международния организации, на които България е член. Освен това за участие на паралелния пазар се поставят и следните изисквания:

1.Емитентът на акции да има отчетени най-малко 3 финансови години от първоначалната регистрация.

2.Пазарната капитализация на емисията да не бъде по-малка от 500 милиона лева.

3.Най-малко 10% от емисията да бъде предложена публично.

4.Емитентът да има най-малко 250 акционери.

5.Емитентът да има печалба от дейността си през последната година.

6.Емитентът или упълномощеният от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния дЕепозитар.

На облигационния пазар задължително се приемат облигации, съкровищни бонове и други ценни книжа. За участие в този пазар трябва да се спазват следните изисквания:

1.Емитентът на корпоративния дългови ценни книжа да има най-малко три отчетени финансови години от първоначалната съдебна регистрация.

2.Номиналния размер на емисията да не бъде по-малък от 100 милиона лева.

3.Най-малко 25% от емисията да е предложена публично.

4.Емитентът или упълномощен от него посредник да има сключен договор за регистрация на емисията с Централния депозитар.

На нерегистрирания пазар се приемат ценни книжа, които не могат да изпълнят условията за участие в някои от сегментите на регистрирания пазар. На борсата се приемат следните видове поръчки за покупко-продажба на ценни книжа:

-лимитирани – поръчки за покупка на ценни книжа при определена максимална цена или за продажба при определена максимална цена;

-“всичко или нищо” поръчки за покупка или продажба на определено количество ценни книжа или цели блокове;

-“валидни до отменяне“ поръчките, които могат да се изпълняват на повече от една борсова сесия;

-еднократни – поръчки само за една сесия;

-отменящи-поръчки, които отменят дадена преди това поръчка;

-пазарни-поръчки за покупко или продажба на ценни книжа по най добрата цена, което се формира на пазара.

Всяка борсова поръчка трябва да съдържа кода емисията, вида на поръчката, дали е за покупка или продажба, цена и брой на ценните книжа, дали поръчката е за клиент или за собствена сметка.

Търговията с ценни книжа се извършва в следната последователност:



  1. държвни или регистрирани от държавата ценни книжа;

  2. акции от официален, паралелен и временен пазар;

  3. корпоративни облигации;

  4. срочни сделки;

  5. корпоративни ценни книжа на свободен пазар.



Заявките за покупка и продажба на ценни книжа се въвеждат в електронната система на борсата и се класират от нея според цената и реда на подаването им от борсовия посредник в борсовата зала. Сделките се смятат за окончателно приключени и подлежат на разплащане, след като всеки борсов посредник потвърди всяка сделка с фиш на борсата.

След приключване на борсовата сесия борсата предоставя информация, съдържаща обема на сключените сделки, цената при откриване и закриване на сесията, постигнатата най-висока и най-ниска цена, процентно изменение на цената от последната сесия и среднопретеглена цена за всяка емисия ценни книжа.

Всеки член на борсата носи финансова отговорност за своевременното предаване на продадените ценни книжа и за заплащането на купените ценни книжа. Заплащането се извършва само по безкасов начин чрез дебитиране и кредитиране на банкови сметки. Членовете на борсата водят отчетност за клиентските поръчки и за сключените сделки за сметка на клиентите. Те изпращат на всеки клиент потвърждения за всяка сключена за негова сметка сделка.

Един час след приключване на всяка сесия отдел Клиринг и Сетълмент предава на всеки член компютърна разпечатка или запис с данни за всички сделки, сключени по време на сесията. Освен това отдел Клиринг и сетълмент всеки ден след приключване на сесията изпраща на Централния дапозитар отчет за сключените сделки през деня, въз основа на които депозитарът извършва прехвърлянето на ценните книжа.

Българската фондова борса – София АД може да извършва срочни сделки. Условията и редът за сключване на такива сделки се определят от съвета на директорите при борсата.

Борсата събира такси за извършените сделки както от купувача, така и от продавача в следните проценти от обема на сделките:



сделки с акции

0,2%

сделки с държавни ценни книжа

0,002%

сделки с корпоративни облигации

0,01%



Освен това борсата събира такси за ежегодно подържане на регистрацията, размерът на които се определя от обема на емисията.

Изброените условия за работа на Българска фондова борса – София АД трябва да се приемат като временни. За в бъдеще в кода на работата ще се наложат някои подобрения и допълнения на борсовата регламентация.


4. Законова регламентация на борсовото дело у нас.




Важен етап в борсовото дело у нас е излизането на Закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, публикуван в бр.63 на ДВ1 от 1995г. С него се уреждат отношенията между емитентите и притежателите на ценни книжа, фондовите борси, техните клиенти, борсовите посредници, инвестиционните дружества и държавните контролни органи в областта на капиталовия пазар. Измененията, които настъпват в капиталовия пазар в процеса на реформите в икономиката на страната, наложиха някои промени при регламентирането на капиталовия пазар, намерили израз преди всичко в нов Закон за публично предлагане на ценни книжа. Новото българско законодателство предвижда създаването на Държавна комисия по ценните книжа, която е орган към Министерския съвет и има за задача да регулира и контролира публичното предлагане и търговията с ценни книжа, инвестиционните посредници и инвестиционните дружества.


5. Характеристика на държавните ценни книжа




Държавните ценни книжа са инструмент за финансиране на бюджетния дефицит, чрез който се осъществява управлението ан вътрешния държавен дълг. Периодичните емисии на ДЦК дават възможност за покриване на временните разлики между приходите и разходите по държавния бюджет.

ДЦК представляват директно задължение на правителството. По своя характер те са високо ликвидни. Изплащането на първоначалните инвестиции в ДЦК и лихвите по тях са гарантирани с пълната законодателна сила на правителството.

Разликата между трите вида ДЦК - краткосрочни, средносрочни и дългосрочни – е по отношение на срока, за който са издадени и начина на определяне на дохода. Краткосрочните ДЦК (издадени със срок до 1 година и с лихва, която се начислява на падежа на същите), а също така и комбинирано, т.е. сконто и лихва, средносрочните (със срок от 1 до 10 години) и дългосрочните (със срок над 10 години) носят определена лихва, която собственикът получава годишно или на полугодие.


5.1. Краткосрочни държавни ценни книжа (съкровищни бонове)

Това се ценни книжа, обикновено 1, 3, 6 и 9 месечни, които се емитират на дисконтна основа, т.е. на пазара се продават с отстъпка от номинала, като на падежа се изплаща цялата номинална стойност или с лихва. При тях дисконтът, т.е. отбивът се явява доход за купувача. Те се водят по безналичен начин по сметките на търговските банки, другите финансови институции или съществуват в наличен вид (ценните книжа на приносител), удобни за продажба на държавни и частни фирми и домакинства.

Номинали

- 50000, 100000 и производни на 50000 лева за ДЦК в безналичен вид;

- 5000, 10000 и производни на 5000 лева за ДЦК на приносител Техника на продажба

Конвенционален ценови аукцион, при който заявките се дават с отстъпка от номинала. Предложенията се приемат чрез търговските банки, които искат да участвуват в провежданите от БНБ аукциони.

Съкровищните бонове са краткосрочни вземания на Министерството на финансите от паричния пазар и обикновено се емитират (издават) в точно определен ден (всяка втора седмица). Точните дати на провеждане на аукционите на краткосрочните ДЦК се съобщават на шестмесечие по предварително разработена схема.

Предварително се съобщават: точната дата на провеждане на аукциона; падежа на предлаганите ценни книжа; предлаганата сума; условията за провеждане на аукциона.

Търговските банки дават своите заявки за участие в аукциона до точно определен час в деня на провеждането му. Заявките посочват желаната сума за закупуване и печалбата, която искат да получат. Печалбата се посочва във вид на годишна отстъпка от номинала, например 43,50 % на 100 лева номинал. В случай на 91–дневни ДЦК участникът, предложил годишна отстъпка от номинала 43,50 % ще заплаща сумата от 89,00 лева на 100 лева номинал. Разликата от 11,00 лева представлява печалбата за съответната банка.

5.2. Доходност до падежа на краткосрочните държавни ценни книжа

Разликата между покупната цена и продажната (или номиналната стойност, изплащана на падежа) представлява доходът, който инвеститорът в съкровищни бонове получава в абсолютна сума. Той зависи от размера на отстъпката, при която инвеститорите купуват съкровищни бонове и продължителността на времето, през което съкровищните бонове ще бъдат притежавани преди техния падеж.

За разлика от краткосрочните ДЦК доходът по средносрочните и дългосрочните ДЦК се получава под формата на лихва. Поради тази причина доходите от различните ценни книжа рядко се котират при една и съща база и следователно рядко са съпоставими директно.

За нуждите на анализа и инвестициите в различни по срок съкровищни бонове е необходимо съпоставянето на относителни величини. По-точен показател за оценка на инвестициите в съкровищни бонове е доходността до падежа, изчислена на база инвестирани средства. Този показател представлява съотношение между отстъпката и покупната цена и се изчислява по следната формула:

YТМ=(Д/Р)*100, където:

YТМ - доходност до падежа;

Д – отстъпка на 100 лева номинал;

Р – покупна цена на 100 лева номинал.

В случай, че определена търговска банка закупи шестмесечни държавни съкровищни бонове по цена 82,17 лева на 100 лева номинал и ги задържи в своя порфейл до техния падеж, тя ще получи доход в размер на 21,70 % от инвестираната сума.

YТМ=(17,83/82,17)*100=21,70 %

Доходността до падежа отразява възвръщаемостта от инвестицията при настъпване на падежа и отразява полагащия се за периода доход. Отделните инвестиции обаче се различават по своята срочност, поради което се налага тяхното съпоставяне на годишна база. Годишната доходност, или т.нар. инвестиционен доход, представлява простата годишна лихва, която инвеститорът ще получи за вложените от него средства. Тя се изчислява по следната формула:



АY=(100 –Р)*360 / (Р*Т), където


АY – годишна доходност;

Р – покупна цена на 100 лева номинал;

Т – дни до падежа на съкровищните бонове.

В повечето страни за по-голяма точност годината се взема за 365 дни, а срокът до падежа на емитираните ДЦК е съответно за тримесечните съкровищни бонове – 31 дни, шестмесечие – 182 дни и деветмесечие – 270 дни.

В горния пример годишната доходност на шестмесечните съкровищни бонове ще бъде 43,40 %

АY= (100 – 82.17)*360 / (82.17*180) = 43.40%

5.3. Сравнение на доходността от инвестициите в различни по срок държавни съкровищни бонове

При формиране портфейла на дадена финансова институция е особено важно доходността на различните по срок инвестиции в съкровищни бонове да се отредели върху обща база. В случая подходящ еквивалент се явява ефективната годишна доходност. Тя отразява възможността за реинвестиране в рамките на годината и позволява сравняването на различни инвестиции. Изчислява се по формулата:



ЕАY=


АY- ефективна годишна доходност;

Y – доходност до падежа;

n– период на реинвестиране.

За разлика от доходността до падежа, ефективната годишна доходност зависи не само от размера на инвестираната сума, но и от срока, за който се издадени съкровищните бонове, т.е. възможността да се реинвестира в рамките на една година. Периодът на реинвестиране в числова стойност показва възможността за покупка през същата година (считана от датата на първоначалната покупка) на същите по вид съкровищни бонове. Например за една година тримесечните съкровищни бонове могат да бъдат закупени чатири пъти, т.е. n=4, а шестмесечните съкровищни бонове – два пъти,т.е. n=2.

Пример: Търговската банка “А” има възможност да закупи тримесечни и шестмесечни съкровищни бонове съответно на цени 90,88 и 82,34 на 100 лева номинал. За да направи своя избор тя трябва да сравни ефективната годишна доходност за всеки вид съкровищни бонове. В случая за тримесечните съкровищни бонове:

Y=(9,12/90,88)*100=10,04 %

ЕАY=[(1+10,04/100) – 1]*100=46,62 %

За шестмесечните съкровищни бонове:

Y=(17,66/82,34)*100=21,45 %

ЕАY=[(1+21,45/100) – 1]*100=47,50 %

Изчислените данни са обобщени в таблицата и диаграмата.

В случай, че инвестиционният период, на базата на който се сравнява ефективността на различните по срок вложения, е по-малък от една година се използва показателят ефективна възвръщаемост. Той се изчислява по следната формула:



ER=


ER – ефективна възвращаемост;

AY – годишна доходност;

n – период на реинвестиране през базисния инвестиционен период;

t – дни в базисния инвестиционен период.


Пример: Ако инвестиционният период е 180 дни, при използване на данните от пример 3 ефективната възвращаемост на тричесечните съкровищни бонове ще бъде равна на 42,18 %, а шестмесечните – 42,90 %.



Срочност на съкро-вищните

Бонове

Отстъпка на 100 лева номинал

Цена на 100 лева номинал

Доходност до падежа

%

Период на реинвес-тиране

Ефективна годишна доходност

3 месеца

9.12

90.88

10.04

4

46.62

6 месеца

17.66

82.34

21.45

2

47.5

Сравнение на ефективната годишна доходност на ДЦК


47.5

47

46,5

46




ER90=




Използвана литература:





  1. ПРАВИЛНИК ЗА УСТРОЙСТВОТО И ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНАТА КОМИСИЯ ПО СТОКОВИТЕ БОРСИ И ТЪРЖИЩАТА И НА НЕЙНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ. (2000 г.)...




1 Държавен вестник

Свързани:

Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconСеминар дискусия
Новата пазарна структура на българска фондова борса – софия ад – нови аспекти при търговията с емисии ценни книжа на публични компании...
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconДържавни ценни книжа
Освен банковите депозити, все по-популярно става и закупуването на държавни ценни книжа. Те са инструменти с фиксиран доход и носят...
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconВстъпителни думи на изпълнителния директор на "българска фондова борса – софия" ад г-жа бистра илкова
Трета регионална кръгла маса: “Българската фондова борса и бизнесът партньори в Европейския съюз”
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconВстъпителни думи на изпълнителния директор на "българска фондова борса – софия" ад г-жа бистра илкова
Четвърта регионална кръгла маса: “Българската фондова борса и бизнесът партньори в Европейския съюз”
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconВстъпителни думи на виктор папазов председател на съвета на директорите на "българска фондова борса – софия" ад
Четвърта регионална кръгла маса: “Българската фондова борса и бизнесът партньори в Европейския съюз”
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconБългарска фондова борса София ад създаде форум към своята интернет страница, в който може да изказват мнения всички, които се интересуват от капиталовия пазар
България. Бфб-софия се надява, че форумът ще бъде от полза за всички участници на пазара и интересуващите се от търговията с ценни...
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconОбщи условия за сделки с ценни книжа
Закона за публичното предлагане на ценни книжа (зппцк) и чл. 10 и 11 от Наредба №1 от 15. 09. 2003 г за изискванията към дейността...
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconИнформация по чл. 82б от Закона за публично предлагане на ценни книжа /зппцк/ за Индустриален холдинг България ад за периода 01. 01. 2007 – 31. 12. 2007
България ад е публикувал и предоставял на обществеността информация различна от тази, която е предоставяна на Българска фондова борса...
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconДо Комисия за финансов надзор гр. София, ул. "Шар планина" №33 Копие: До Българска фондова борса–София ад гр. София, ул. "Три уши" №10 уведомление от "Софарма имоти" адсиц
В съответствие с чл. 25, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за дружества със специална инвестиционна цел и чл. 100 к от Закона за публично...
Тема: Българска фондова борса. Съвременно състояние и условия за работа. Държавни ценни книжа iconИнформация по чл. 82б от Закона за публично предлагане на ценни книжа /зппцк/ за Индустриален холдинг България ад за периода 01. 01. 2008 – 31. 12. 2008
Индустриален холдинг България ад е публикувал и предоставял на обществеността информация различна от тази, която е предоставяна на...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом