Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем




ИмеВносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер141.79 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.ue-varna.bg/uploads/pub/Dokl_fin_54.doc



ВНОСЪТ НА ПРЕКИ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО ФИНАНСОВ ПРОБЛЕМ


Доц. д-р Зоя Младенова

ИУ – Варна


Анотация: Статистическите данни недвусмислено сочат, че ПЧИ са вече осезаемо присъствие в българската икономика, а това налага да се изучава тяхното влияние върху националното ни стопанство. Тази възможност зависи от характера на наличната информация. Основната теза на автора е, че публикуваните у нас данни за потока и запаса на ПЧИ позволяват да се анализира единствено финансовият аспект на ПЧИ. А те са много повече от паричен поток към една чужда икономика. За да се обхванат многостранно ефектите от ПЧИ и преди всичко тяхното значение за националното производство и търговия, е необходима допълнителна система от показатели.


Ключови думи: преки чуждестранни инвестиции, платежен баланс, транснационализация, политика към ПЧИ


С напредъка на пазарните реформи у нас протича процес на реинтеграция на страната ни в европейското и световното пространство. Част от този процес е отварянето на българската икономика за преки чуждестранни инвестиции /ПЧИ/. Вносът на ПЧИ у нас започва да нараства прогресивно от началото на прехода към пазарна икономика, но едновременно с това през първите години не се сбъдват очакванията за масиран приток на чужд капитал. Причината е забавянето на пазарните реформи. Качествена промяна настъпва след 1997-98 година. В страната е въведен валутен борд и е постигната финансова стабилизация. Създават се икономически и политически предпоставки за решително ускоряване на трансформационния процес. Това интензифицира вноса на ПЧИ. От 1998 г. насам той се развива възходящо, макар и в определена степен неравномерно. Както сочат данните от таблица 1, в периода 1998-2000 г. ПЧИ у нас неотклонно нарастват като през 2000 г. е достигнат своеобразен връх – потокът на ПЧИ достига 1 млрд. долара. През 2001 и 2002 г. е регистриран известен спад във вноса на ПЧИ у нас /ПЧИ през 2001 г. намаляват с 19% спрямо нивото от 2000 г., а през 2002 г. – с 10% спрямо същата база/.

Таблица 1

Поток на внесените ПЧИ в България по години, 1998 – 2003 г.

/млрд. дол./


Година

1998 г.

1999 г.

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Поток на ПЧИ

620,0

817,8

1001,5

812,9

904,7

1419,4



Изт.: Българска агенция за инвестиции


От 2003 г. започва ново интензивно проникване на чужд частен капитал във формата на ПЧИ. Според отчетните данни, потокът на ПЧИ през 2003 г. надхвърля 1,4 млрд. долара, което очертава тази година като най-успешната засега в привличането на ПЧИ.

Тенденцията на ускоряване вноса на ПЧИ, започнала през 2003 г., се запазва и през 2004 г. По данни на Българската агенция за инвестиции – БАИ /приемник на Агенцията за чуждестранни инвестиции/, за първото тримесечие на 2004 г. внесените ПЧИ са 367 млн. долара, което представлява нарастване спрямо същия период на миналата година от 31,3% .1 Според неотдавнашно изявление на П. Езекиев, Директор на БАИ, за първото шестмесечие на 2004 г. ПЧИ у нас са достигнали 1 млрд. долара, а до края на годината се очаква да надвишат 2 млрд долара.2

В резултат на тази динамика, запасът на ПЧИ у нас достигна в края на 2003 г. 6 980, 2 млн. долара. Шестдесет процента от него са формирани през последните четири години /2000 – 2003 г./. В края на 2003 г. делът на запаса на ПЧИ в БВП се равнява на 35%.3 Това е над средния световен показател, изчислен от експертите на УНКТАД на 22-23%. Сред пост-социалистическите икономики по този показател нашата страна се нарежда на девето място, а само сред страните от Юго-Източна Европа е на първо място.4

Изнесените данни и особено последния показател – отношението на запаса на ПЧИ към БВП5, показват, че ПЧИ са вече осезаемо присъствие в българската икономика. А това налага да се премине към следващата стъпка в тяхното изучаване: от наблюдение /и регистриране/ на обема, динамиката и структурните характеристики на ПЧИ, което се прави у нас понастоящем, към изучаване на ефектите от тях върху националното ни стопанство.

Потребността от подобен род изследвания може да се обоснове двояко. На първо място, от гледна точка изучаването на икономическите процеси и техните тенденции в националната икономика. При наличието на едно значително чуждестранно присъствие, всеки опит да се изучи кое да е икономическо явление или процес, се сблъсква с това чуждестранно присъствие и непременно трябва да държи сметка за чуждите инвеститори, за тяхните мотиви и поведение, за влиянието, което те оказват върху българската икономика.

На второ място, потребността се аргументира от гледна точка на икономическата политика. Добре известно е, че интересите на чуждестранните инвеститори и на приемащите икономики не са едно и също нещо и те не винаги съвпадат. Изнасяйки капитал в една чужда икономика, инвеститорът реализира собствения си интерес, но това съвсем не означава, че с това той реализира и интереса на тази чужда икономика. От друга страна, страните-вносителки на капитал6 имат нужда не от ПЧИ изобщо, не от какви да е ПЧИ, а от такива, които отговарят на технита национални цели и интереси. Ето защо е важно да се установи как внасяните ПЧИ влияят върху приемащата икономика. Само на такава основа може да се разработи адекватна и национално отговорна икономическа политика, която ще се стреми да синхронизира интересите на чуждестранните инвеститори с националните интереси, да мултиплицира положителните ефекти от ПЧИ като в същото време ограничава и намалява отрицателните.

Възможността да се изследват последиците от ПЧИ и тяхното влияние върху приемащата икономика непосредствено е свързана с характера на наличната икономическа информация. Понастоящем като основен център на статистическа информация за ПЧИ у нас се очертава БНБ. Всички данни, които БНБ събира и обработва, са подчинени на една задача – съставянето на платежния баланс. С оглед на тази задача, това е информация за потоците на ПЧИ, техните компоненти, и за запаса. Методиката на БНБ в това отношение е изцяло съобразена с указанията на МВФ, Европейската централна банка и с международните стандарти.7

Разглеждането на ПЧИ като част от платежния баланс насочва към тяхното финансово значение. Вносът на ПЧИ притежава, несъмнено, чисто финансов аспект. ПЧИ са част от капиталовите потоци към дадена страна, които могат да окажат значително и непосредствено положително въздействие върху нейните външни финансови позиции и следователно върху перспективите за нейното развитие. Това се отнася в пълна степен за пост-социалистическите икономики в Централна и Източна Европа /ЦИЕ/. Вливайки се в приватизационните програми, ПЧИ позволяват значително да се увеличат валутните резерви и/или да се съкрати външна задлъжнялост /става въпрос за чиста редукция на дълг/. Полша, например, погаси външен дълг по брейди облигации в размер на 940 млн. долара през 2000 г. за сметка на използване само на част от приходите от продажбата на телекомуникационната си компания. Съображения за намаляване на значителното дългово бреме са едни от най-важните, които предопределят спецификата на възприетата приватизационна стратегия в Унгария от началото на икономическите реформи /с широко участие на чуждестранни инвеститори/. В резултат на това и на големия приток на ПЧИ, Унгария извършва чисто намаляване на задлъжнялостта си през 1992-93 г. и отново през 1995 година.8

ПЧИ играят значителна роля и за частична нормализация на състоянието на платежните баланси на страните от ЦИЕ. Те не са единственият източник за финансиране на дефицита на текущата сметка, но като стабилни и дългосрочно ориентирани, са предпочитани пред краткосрочните потоци и финансирането на дълга, които могат да доведат до нарастване на макроикономическата нестабилност. Анализи на Икономическата комисия на ООН за Европа показват, че през 90-те години на ХХ век съвкупния дефицит по текущите операции на страните от ЦИЕ се е увеличил над 4 пъти. През периода 1997-99 г. 86% от него се финансират за сметка на вноса на ПЧИ.9

Подобна роля за уравновесяването на платежния баланс играят ПЧИ и в България. Както е известно, решаваща роля за формирането на дефицита по текущата сметка през последните години имат отрицателната стойност на нетния доход и търговския баланс. Влошаването на дефицита само частично се компенсира от благоприятната динамика на останалите компоненти на текущата сметка: нетните приходи от услуги и нетните приходи от текущи трансфери. Основна компенсираща роля играе финансовата сметка, а за положителното й салдо приносът е основно на ПЧИ. Благодарение на тях през последните години отрицателното салдо на текущата сметка не доведе до намаляване на валутните резерви на страната. През отделните години вносът на ПЧИ покрива почти изцяло дефицита по текущата сметка, а в отделни случаи дори го надвишава. По-конкретно съотношението между дефицита на текущата сметка и ПЧИ /измерени спрямо БВП/ по години е показано на графиката по-долу.

Фигура 1

Дефицит на текущата сметка и чист приток на ПЧИ

/като % от БВП/




По данни на БНБ

Положителната роля на ПЧИ за състоянието на платежния баланс се запазва и понастоящем. Според информация на БНБ, ПЧИ покриват 103,4% от дефицита по текущата сметка за периода януари-юни 2004 г.10

Колкото и да е важен финансовият аспект на ПЧИ, очертан накратко по-горе, той не е единствен. Причината е в това, че ПЧИ са много повече от приток на паричен капитал за една приемаща икономика. По дефиниция ПЧИ са такъв род частни капиталови потоци, чрез които чуждестранният инвеститор придобива/създава собственост върху производствени активи в чужди икономики. По този начин ПЧИ оказват влияние върху обема и технологичното равнище на националното производство, върху неговата структура, капиталообразуването, върху пазарите и конкуренцията, заетоста, доходите, външната търговия и т.н. С други думи ПЧИ оказват влияние върху реалната икономика. Изучаването на това влияние е първостепенна задача на икономическата наука. Експертите на Икономическата комисия на ООН за Европа подчертават: “Финансовото въздействие на ПЧИ допълва тяхното потенциално влияние върху технологичното развитие, управленческия потенциал и структурното преустройство на икономиката.”11

За изучаване на влиянието на ПЧИ върху реалната икономика информацията, която се съдържа в платежния баланс, е крайно недостатъчна. Необходими са друг под показатели и друг тип икономически данни.

В световната практика за измерване на ефектите на ПЧИ върху реалната икономика се използват две групи показатели.

Първата обхваща 4 вида коефиценти: на отношението на потока на ПЧИ към БВП; на запаса на ПЧИ към БВП; на ПЧИ /запас или поток/ към числеността на населението – при което се получава показателя “ПЧИ на глава от населението”; на вноса на ПЧИ към брутните вътрешни инвестиции в основен капитал. Всеки един от тези показатели измерва степента на проникване /относителната тежест/ на ПЧИ в икономиката на дадена страна и чрез това дава определена представа – макар и най-обща, за потенциалното икономическо въздействие на преките инвестиции.

Втората група обхваща показатели, измерващи т.нар. транснационализация на дадена национална икономика. Тук се включват индикатори, насочени към оценка на производствената и търговска дейност на транснационалните корпорации /ТНК/.12 Към тях се отнасят: дял на предприятията с чуждестранно участие в съвкупното национално производство /БДС/; в капиталообразуването; продажбите; износа; заетоста; доходите; разходите за изследване и развитие /R&D/; равнището на производителност и рентабилност в предприятията с чуждестранно участие и прочие.

На основата на тези показатели се изчислява Индекс на транснационализация, който е обобщаващ измерител за равнището на проникване на ТНК в дадена приемаща икономика. По-конкретно той се изчислява като средна аритметична на 4 показателя: отношението на потока на ПЧИ към брутното вътрешно капиталообразуване; на запаса на внесените ПЧИ към БВП; на добавената стойност, създадена от филиалите на ТНК към брутната добавена стойност, и на заетите във филиалите към общата заетост.

Най-добра статистическа информация за ПЧИ, в т.ч. такава, която измерва тяхното влияние върху реалната икономика, притежават САЩ. В тази страна Бюрото за икономически анализи към Министерството на търговията /БИА/ е държавната институция, която концентрира цялата информация за ПЧИ. БИА събира два вида информация: 1/за нуждите на съставянето на платежния баланс и определянето на международната инвестиционна позиция на САЩ, и 2/ т.нар. финансова и оперативна информация. В тази втора категория се включват широк кръг показатели, измерващи влиянието на ПЧИ върху производството, износа и вноса, технологичното развитие, доходите и заетостта и т.н. При това БИА извършва наблюдения както върху входящите /в САЩ/ ПЧИ, така и върху изходящите, тоест обхваща и двата потока на ПЧИ.

В рамките на ОИСР стъпки в същата посока започват да се правят значително по-късно. От началото на 90-те години се предприемат опити да се разшири наличната информация за ПЧИ и да се излезе извън рамките на показателите, публикувани за нуждите на платежния баланс. “Нуждата да се оцени ролята и значението на ПЧИ не само във финансов смисъл, но също и от гледна точка на производството, определя важността на данните, които отразяват производствената дейност на многонационалните фирми.”13 Резултатите от първото подобно изследване, проведено през 90-те години, са публикувани през 1999 година.14 Те обхващат дейността на предприятията с чуждестранно участие в страни-членки на ОИСР единствено в преработващата промишленост и по страни очертават твърде разнообразна картина.

Ако насочим поглед към европейските икономики, във Франция, например, предприятията с чуждестранно участия в преработващата промишленост съставляват 12,6% от общия брой предприятия в този сектор, но на тях се падат 28,8% от съвкупното производство. Това подсказва, че в тази страна работят големи предприятия на чужди инвеститори. Делът им в съвкупната добавена стойност е по-голям от делът им в производството – 30,4%, което означава, че те концентрират дейности, създаващи голяма добавена стойност. В тези предприятия е заета 25,8% от работната сила в отрасъла. Сравнение на този показател с делът на предприятията с чуждестранно участие в производството /25,8% в заетостта, но 28,8% в съвкупното производство/ показва, че заетите в тези предприятия се отличават с по-висока производителност. Затова не е изненада, че те получават и по-високи доходи – 27,7% от трудовите възнаграждения в сектора.

Предприятията на чуждите инвеститори в преработващата промишленост на Франция имат съществен принос към износа – на тях се пада повече от 1/3 от промишления износ от Франция /35,2%/. Делът на тези предприятия в разходите за изследване и развитие е по-скромен – 18,6% от общите. Това съответства на обичайната практика научно-изследователските и опитно-конструкторски работи да се концентрират преимуществено в родителските компании.15

С приблизително същата степен на транснационализация се отличава Великобритания. На филиалите на чуждите ТНК в преработващата промишленост се падат в края на 90-те години 1,6% от общия брой предприятия, но 33,2% от съвкупното производство. Делът им в общия брой заети е 19,2% , а в доходите от труд – съответно 23,45. Необичайно висок е делът им в общите разходи за изследване и развитие – 39,5%, което показва, че ТНК концентрират значителни научно-изследователски дейности в английските си филиали.16

От всички европейски икономики най-високо транснационализирана е икономиката на Ирландия. В нея предприятията на чуждестранните производители играят изключително важна роля във всички основни показатели. На тях се падат 66,4% от съвкупното производство на преработващата промишленост, 77,1% от добавената стойност и 83,9% от износа. В същото време чуждестранният сектор осигурява заетост на 47% от заетите в преработващата промишленост и на него се падат 52% от трудовите доходи.17

Макар че страните от ЦИЕ отскоро развиват статистика на ПЧИ, някои от тях вече събират и публикуват широк кръг от показатели, характеризиращи дейността на чуждестранните производители в тях. Една от тези страни е Унгария.

Измежду бившите социалистически страни Унгария е една от страните с най-големи успехи в привличането на чужди инвестиции. Общият обем на натрупаните в унгарската икономика ПЧИ се равнява на 20 887 млн. долара, или 2 089 долара на глава от населението в края на 2003 година. По този показател страната се нарежда на 4-то място сред всички пост-социалистически икономики.18 В съответствие с това чуждестранните производители играят важна роля в производството и търговията. Чуждестранният сектор създава над ¼ от брутната добавена стойност в страната. Само в промишлеността на него се падат 46% от заетите, 56,5% от трудовите доходи и 73% от продажбите. Към 2002 г. филиалите на чуждите ТНК в Унгария са били два пъти по-проиводителни от местните предприятия. Особено голяма роля играят те във финансирането на разходите за изследване и развитие. В промишлеността техния дял в този показател се равнява на 78,5%.19

Унгария демонстрира ясна зависимост между вноса на ПЧИ и развитието на експортен потенциал. На чуждестранните инвеститори се падат 85,8% от промишления износ /2003 г./. Само 50 филиала на чужди ТНК отговарят за 45% от унгарския износ. От 10 основни експортни стокови позиции, в ръцете на национални производители са само три. Нарастването на експорта се съпровожда с увеличаване на технологичното равнище на изнасяната продукция и намаляване дела на суровините. В Унгария, например, делът на суровините в износа съставлява едва 4% през 2001 г., което е пет пъти по-малко в сравнение с 1990 година. За сметка на това над 6 пъти е нарастнал износът на високотехнологични изделия, които заемат понастоящем 25% от унгарския износ. В резултат на нарастналата конкурентоспособност, делът на Унгария на пазара на ЕС се увеличи от 1,65% на 2,65% през 2001 година.20

Понастоящем Унгария се нарежда на едно от челните места в света по равнище на транснационализация, редом със страни като Ирландия и Малайзия.

В България засега отсъства официална информация за производствената дейност на ТНК. Няма институция, която да се занимава със събирането и публикуването на подобен род данни. В отделни публикации се появява епизодично информация за едни или други страни от дейността на предприятията на чуждестранните производители у нас. Например в статия на Р. Стефанов се сочи, че в периода 1997-2000 г. у нас са създадени 120 000 нови работни места само от направените инвестиции на зелено.21 В друг източник неотдавна прочетох, че 15-те най-големи чужди инвеститори в страната създават 20 000 работни места.22 Експертите на УНКТАД, които се занимават с ПЧИ и тяхното влияние върху световната и националните икономики, включват нашата страна в своите анализи. По последни данни и по тяхна оценка, Индексът на транснационализация на българската икономика е 16,9%, при 11% средно за пост-социалистическите икономики.23 В коментара към начинът на изчисляването на този показател обаче изрично се сочи, че за България отсъстват всички необходими данни и затова част от показателите са били определени по косвен начин /например показателят “добавена стойност, създадена от чуждите филиали в брутната добавена стойност” в България не се изчислява и затова е бил определен косвено – на основа запаса на ПЧИ на глава от населението/.

В заключение бих искала да се върна към основните акценти в този доклад: извън всяко съмнение е, че ПЧИ са вече значимо присъствие в българската икономика, а това налага да се пристъпи към изучаване на последиците от тяхната дейност. За целта е необходима качествено различна информация за ПЧИ в страната. Постигнатото досега по отношение статистиката на ПЧИ у нас в никакъв случай не следва да се подценява, но е необходимо да се направи и следващата стъпка и наред с показателите за потока и запаса на ПЧИ, да се събира, обработва и публикува допълнителна оперативна информация, касаеща дейността на чуждестранните производители в областта на производството и търговията.



1 Вж. www.investbg.government.bg

2 Вж. в. Труд от 13.07.2004 г.

3 Изчисления на автора.

4 UNCTAD, World Investment Report 2003, p. 61.

5 Този показател измерва степента на проникване на ПЧИ в една чужда икономика, тъй като отчита размера на икономиката.

6 България може да се определи като такава, тъй като размерът на изнесените преки инвестиции остава несъпоставим с размера на внесените. Според данни на БНБ, през 2000 г. запасът на внесените у нас ПЧИ е 3,8 млрд. долара, докато запасът на изнесените е само 86,3 млн. долара. /Вж. www.bnb.bg/

7 Тази констатация се отнася в частност за периода след 1998 г., когато БНБ започна самостоятелно да отчита реинвестираните печалби. Понастоящем и в съответствие със стандартното представяне на платежния баланс, статията “ПЧИ” включва:

дялов капитал

реинвестирани печалби

друг капитал.

8 Вж. Economic Survey of Europe, 2001, N 1, p. 231.

9 UN ECE, Economic Survey of Europe, 2001, N 1, p. 231.

10 Вж. www.bnb.bg

11 Пак там

12 Да се говори за ПЧИ или за ТНК е на практика едно и също нещо. Осъществяването на ПЧИ в чужбина превръща една национална компания в транснационална. Обратно – ТНК са ангажирани в чужбина главно /макар и не единствено/ с преки инвестиции в чужди икономики.

13 OECD, Measuring Globalization: The Role of Multinationals in OECD Economies, Paris, 1999, p. 9.

14 Вж цит. по-горе източник.

15 “Measuring Globalization”, p. 85-98.

16 Пак там, с. 259-272.

17 Пак там, с. 131-144.

18 Вж. EBRD, Transition Report 2003 “Integration and Regional Cooperation”, p. 24.

19 UNCTAD, World Investment Report 2002, p. 19.

20 “ТНК и экспортная конкурентоспособность на примере КНР, Венгрии и Мексики”, БИКИ, №21 от 22.02.2003 г., с. 2.

21 Вж. R. Stefanov, The Role of FDI in the Process of Accession to the European Union: The Bulgarian Experience, EMERGO, vol. 8, N 3, Summer 2001, p. 87.

22 Както източниците на тази информация, така и използваната методика, остават съвсем неясни.

23 Данните са от Световния доклад по инвестициите /UNCTAD, World Investment Report/ от 2002 г., но се отнасят до 1999 г.

Свързани:

Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconНаучен р-л
Преки чуждестранни инвестиции в строителство и недвижими имоти в Република България
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconПреките чуждестранни инвестиции в българската икономика: въпроси на оценката
Пчи достигат 636,2 млн дол или за една година запасът на преките инвестиции почти се удвоява. След 1997 г вносът на пчи в България...
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconОтносно инвестиционната среда в България и стратегиите за привличане на чуждестранни инвестиции
Тази седмица на заседанието на Съвета за икономически растеж беше представен доклад на Делойт и Туш по поръчка на Mинистерство на...
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconАнализ на възможностите за инвестиции на територията на общините Крушари и Тервел
Всеобщо разпространено е становището, че Североизточна България е подходяща единствено за развитието на селско стопанство. Възможността...
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconОбразци на документи за участие в процедурата
Медийна кампания на България в ес, сащ и Азия с цел привличане на чуждестранни инвестиции”
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconНие препоръчваме Нова книга: "Интелектуалците и социализма" на Фридрих Хайек излезе от печат Цитат на седмицата
България между Централна Европа и близките съседи на ес (чуждестранни инвестиции)
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconГрафика Поносимост на данъчното бреме в България. Графика Разпределение на данъчното бреме върху домакинства и бизнес. Графика Динамика на пчи за периода 2001-2012г
Източник: официален уебсайт на бнб/Статистика/Макроикономически индикатори/Външен сектор/Преки инвестиции
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconРазработка на макроикономическа рамка за технологично развитие на България
Само по такъв начин България ще си осигури място сред развитите страни и ще стане привлекателен център за инвестиции
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconРепубликабългари я народно събрание
Забранява се производството, преработването, пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на...
Вносът на преки чуждестранни инвестиции в българия не е само финансов проблем iconРепубликабългари я народно събрание
Забранява се производството, преработването, пренасянето и превозването, търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом