Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти




ИмеСчетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер270.17 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://alternativi.unwe.acad.bg/br3/07 - model_alternatives.doc

Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти


гл.ас. Лилия Рангелова

УНСС, катедра “Счетоводство и анализ”, София 1700, Студентски град “Христо Ботев”, тел. (02) 6252-350, l_rangelova@yahoo.com

Резюме: Тезата, застъпена в настоящото изследване, е, че съществуват резерви за усъвършенстване на счетоводството като основен източник на информация за управленските решения, свързани с разработването, оценяването и анализирането на банковите продукти. Успешната продуктова политика е сред най-важните стратегически цели на всяка търговска банка, а определянето на доходността на отделния банков продукт е неин ключов компонент. Това поражда необходимостта от постоянно наблюдение и контрол на разходите, съпоставянето им с приходите и установяването на финансов резултат. За да се оцени доходността на банковия продукт, следва да се изчисли показател, който съизмерва дохода със средствата, вложени за неговото получаване.

Към настоящия момент в търговските банки у нас не се създава организирана, последователна и систематизирана счетоводна информация, необходима за анализа на банковите продукти. Изследвания, които засягат определянето на доходност на банковия продукт, не са публикувани в специализираната българска счетоводна литература. Всичко това и липсата на достатъчно представителен опит в нашата страна по тази тема придават актуален характер на разработката.

Ключови думи: управленски счетоводен анализ; банки; счетоводен модел; банков продукт; доходност.

JEL: М41.

Съвременните процеси в пазарното стопанство у нас поставят по-високи изисквания и към счетоводството в банките. За тяхното ефективно управление, освен информация от финансовите отчети, е необходима по-детайлна и по-оперативна информация за резултатите от дейността. “Финансовото счетоводство създава и друг информационен обект – счетоводните сметки. Информацията в тях също трябва да се изследва и анализира от счетоводството”1. Постигането на крайната цел на настоящото изследване може да се извърши на базата на данните от финансовото счетоводство, но преосмислени и прегрупирани за нуждите на управлението на банката.

Като се съпоставят приходите и разходите за отчетния период в Отчета за дохода, се установява финансовият резултат на банката като цяло. Финансовото отчитане обаче не позволява да се изследва доходността на конкретна стопанска дейност (организационни звена, банкови продукти и др.). За преодоляване на този недостатък е необходимо да се използва инструментариумът на управленския счетоводен анализ, който се различава от специфичните методи, прилагани при изготвянето на нормативно регламентираните финансови отчети.

В настоящата статия се представя счетоводен модел, който дава възможност за информационно обезпечаване на анализа на доходността на банковите продукти. Той представлява методология на счетоводния процес и осигурява системен подход за обхващане на всички продукти от най-ниската до най-високата степен на обобщеност. Моделът позволява да се събере, обработи и създаде достоверна информация на ниво отделни продукти. Получените резултати допълват анализа по центрове на отговорност и могат да се използват за подпомагане вземането на по-рационални управленски решения относно продуктовата политика на търговската банка. Чрез установяване на доходността се дава възможност за преориентация към по-печелившите продукти. По-точното определяне себестойността на дейностите, чрез които се създава и предлага продуктът, е предпоставка за изграждането на конкуретоспособна тарифа. По този начин счетоводният информационен процес се превръща в неразделна част от системата за управление на банките.

Чрез създаването на модела се прави опит да се разрешат съществуващите в българските банки счетоводно-информационни проблеми при определяне доходността на отделния банков продукт с цел класифициране на продуктите според техния принос в дохода на банката; идентифициране на най-печелившите и най-губещите продукти; предлагане на алтернатива за оптимизиране продуктовата политика.

Методиката за определяне доходността на банковия продукт се основава на съвременните постижения на счетоводната теория и практика, а инструментариумът по-конкретно обхваща:

  • методите и принципите на счетоводството, като се поставя акцент върху метода на калкулирането, системата на счетоводните сметки и двойното записване, принципите за текущо начисляване и съпоставимост на приходите с разходите;

  • концепцията на централния фонд и вътрешното ценообразуване на паричния ресурс чрез прилагане на метода на съответствието;

  • метода АВС за разпределение на непреките разходи по банкови продукти;

  • метода на общата норма относно експозициите, оценени на портфейлна основа, и метода на рейтингово оценяване на риска относно индивидуално значимите експозиции, с цел разпределение на провизиите по банкови продукти;

  • метода на оценка на видовете рискове за разпределяне на собствения капитал по банкови продукти.

Моделът е разработен при следните ограничения:

    • собственият капитал не се включва в механизма за вътрешно ценообразуване поради специфичните му функции в банките;

    • елиминира се въздействието на отписаните необслужвани експозиции при отчитане влиянието на провизиите върху доходността на банковия продукт.

При разработването на системата за определяне на доходността се предлага следният алгоритъм:

  1. Изграждане на номенклатура на калкулационните обекти – продукти, продуктови линии и продуктови групи в търговската банка.

  2. Определяне на преките приходи и разходи по банкови продукти.

  3. Групиране на непреките разходи в разходни групи.

  4. Дефиниране на дейностите в търговската банка, групирани по центрове на отговорност.

  5. Дефиниране на ресурсоопределящи фактори и фактори потребление на дейности.

  6. Определяне на непреките разходи на ниво банков продукт.

  7. Калкулиране на себестойността на банковия продукт.

  8. Съпоставяне на приходите и разходите и изчисляване на дохода на ниво банков продукт.

  9. Разпределяне на собствения капитал по банкови продукти.

  10. Съизмерване на дохода с разпределения собствен капитал и изчисляване на доходност на банковия продукт.

Доминирането на финансовото счетоводство в продължение на много години и ограничените технически възможности за обработка на информацията са забавили развитието на теорията и практиката на счетоводния анализ на търговската банка у нас. Организираната в банките счетоводна система представлява основен информационен източник, но тя е изградена, за да обслужва изготвянето на нормативно-регламентирани отчети. Информацията в тях е силно обобщена и е предназначена главно за външни потребители, поради което не може да обезпечи изцяло нуждите на управлението. Към настоящия момент в банковите институции не се създава организирана, последователна и систематизирана счетоводна информация за доходността на банковия продукт. Проведеното изследване в български банки показа, че липсва цялостна методика за калкулиране на разходите и съпоставянето им с приходите на ниво банков продукт. Причини за това са трудностите, свързани с идентифицирането на продуктите и включването на разходите в тяхната себестойност.

Друг проблемен момент на модела е свързан с оценяването на паричните средства като основен ресурс, използван при осъществяване на банковата дейност. В редица български банки той все още се оценява на базата на реалните разходи за привлечения ресурс – чрез фактическата средна относителна цена на привлечения ресурс. За да стане възможно измерването на приноса на банковите продукти, свързани както с акумулирането, така и с инвестирането на парични средства, се предлaга инструментариумът на вътрешните трансферни цени, чрез който може да се изчисли нетен лихвен марж на продукта. Сериозна пречка за практическото му приложение е, че трансферни приходи и разходи за лихви не се отчитат счетоводно и по счетоводен път не може да се получи информация за нетния лихвен марж на разглежданото ниво.

Характерът на банката като финансово предприятие предопределя извършването предимно на финансови приходи и разходи, тъй като финансовата дейност е основна за нея: “Основните видове приходи, произтичащи от дейността на банката, включват лихви, такси за услуги, комисиони и резултат от сделки с ценни книжа и валута”2. Тези приходи и разходи са силно зависими от обема на осъществяваните операции, поради което имат характер на променливи, т.е. увеличават се пропорционално с нарастването на дейността.

Източник на финансови приходи са главно активните банкови операции, сред които най-значителен дял имат кредитирането и инвестициите в ценни книжа. Влияние върху размера на финансовите приходи оказват също сделките с чуждестранни валути, последващите оценки на финансови активи, комисионните операции, приходите от реинтегрирани провизии и от дялови участия.

Финансовите разходи са най-голяма част от разходите в банката. В тази група се включват разходите: за платени лихви по привлечени средства; за заплатени такси и комисиони; за специфични провизии; от операции с чуждестранни валути, с финансови активи за търгуване, за продажба и държани до падеж; от преоценки на парични средства, финансови активи и вземания и задължения в чуждестранни валути; от обезценка на инвестиции за продажба и държани до падеж.

При осъществяване на текущата дейност на банките се извършват и други разходи, без които те не могат да функционират и да се развиват като предприятия. В сметкоплана те са обособени в група Разходи по икономически елементи, която обхваща разходи за: материали, външни услуги, амортизации, заплати, здравни, пенсионни и други социални плащания. Характерна особеност за тези разходи е, че те не се разпределят по функционални направления, както в другите предприятия, тъй като продуктът от дейността на банката е нематериален и няма незавършено производство. Поради тази причина „... в банките разходите по икономически елементи се квалифицират още като административно-стопански разходи”3. Освен това в края на отчетния период те се отнасят директно във финансовия резултат.

Приходите и разходите, които нямат постоянен характер, не са от съществено значение за банката или върху които мениджмънтът не може да упражнява въздействие, обикновено се елиминират. Причина за това е, че тяхната величина, динамика и структура не подлежат на контрол, тъй като са породени от случайни събития, които не се очаква да възникват в бъдеще. Например приходите от: продажба на дълготрайни материални и нематериални активи; на материални запаси; излишъци на активи; получени глоби и неустойки; финансирания, както и разходите от липси на активи и платени глоби и неустойки, попадат в тази група и най-често не са обект на управленския счетоводен анализ.

Обратно, някои допълнителни категории приходи и разходи не съществуват във финансовото счетоводство, но са необходими за нуждите на управленския счетоводен анализ. Тяхното отчитане води до по-прецизно измерване на доходността по банкови продукти. Такива например са приходите и разходите за трансферни лихви.

В счетоводен аспект допълнителните и елиминираните приходи и разходи формират разлика между информацията съответно във финансовото счетоводство и в управленския счетоводен анализ, която е необходимо да се контролира периодично.

Определянето на приходите и разходите на ниво банков продукт е тясно свързано със съществуващите взаимовръзки между разнородните приходи и разходи в банката и калкулационния обект. Взаимовръзката между някои от тях е директна, при което съответните приходи и разходи се определят като преки. Други приходи и разходи обаче са косвено свързани с банковите продукти като обекти на калкулиране – това са т.нар. непреки приходи и разходи. Как да се отнасят приходите или разходите към банковите продукти непосредствено зависи от тяхното класифициране на преки и непреки.

По-точното разпределяне на отчетените непреки разходи по продукти може да се постигне, като се анализират дейностите, които формират тяхното обслужване. Тъй като в банките често се случва една дейност да поддържа повече от един продукт, анализът по метода ABC позволява разходите за тази дейност да бъдат разграничени по продукти в зависимост от степента на участие на дейността при предлагането на всеки индивидуален продукт.

В препоръчителния сметкоплан на банките, разработен от БНБ, обаче няма предвидени сметки за отчитане на себестойността и постъпленията от продажбите на отделните продукти. За преодоляване на този недостатък на счетоводната система се предлага:

  • да се изгради подходяща система от аналитични сметки към съществуващите синтетични сметки за идентифициране на преките приходи и разходи на ниво банков продукт;

  • да се въведат синтетични сметки за отчитане на трансферните приходи, трансферните разходи и разчетите на централния фонд, както и за разпределяне на непреките разходи по специфични разходни групи и дейности.

Съществена част от модела за доходността на банковия продукт заема механизмът на вътрешно ценообразуване, чрез който се осигурява възможност за съпоставяне на лихвените приходи и разходи на ниво продукт. Тъй като трудно може да се установи съответствие по размер и по срочност между предоставения и привлечения паричен ресурс, по отношение на съответните банкови продукти се прилага вътрешно определена цена. Реализирането на механизма включва изграждане на централен фонд и определяне на: 1) вътрешна цена на финансовия ресурс под формата на лихвен процент; 2) трансферни лихвени приходи и разходи за всеки банков продукт. Трансферните лихви, които банките начисляват по банкови продукти, представляват за тях финансови приходи и разходи. Затова смятаме, че те могат да се отразяват в групата на финансовите приходи и разходи, като се открият нови подгрупи: Трансферни приходи за лихви и Трансферни разходи за лихви със съответни едноименни синтетични счетоводни сметки, които могат да се използват за начисляване на трансферните приходи и разходи. Към синтетичните сметки от подгрупите се предлага да се организира аналитично отчитане по банкови продукти.

В своите оперативни информационни системи, където се извършва счетоводното отчитане на транзакциите, банките най-често начисляват лихвите ежедневно на базата на салдата по сметките. За текущо начисляване на трансферните приходи и разходи по банкови продукти и разчетите с централния фонд се предлага да се открие сметка Разчети с централния фонд към подгрупа Разчети по лихви.

Методиката за отчитане на трансферните лихви, които се начисляват по банкови продукти, намира графично отражение на фиг.1.

Информацията, създавана чрез хронологичното и систематично отчитане по синтетични и аналитични счетоводни сметки, позволява съставянето на отчет за нетните лихвени маржове по банкови продукти, илюстриран на фиг.2.



Фиг. 1. Схема на счетоводното отчитане на разчетите с централния фонд



Фиг. 2 Форма и съдържание на отчета за нетния лихвен марж по банкови продукти

Отчетените трансферни приходи и разходи не съответстват на постановките за третиране на приходи и разходи в Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО)4. Поради това се предлага те да бъдат елиминирани за нуждите на финансовото отчитане – да се вземат същите счетоводни статии, но с отрицателно число (по метода на червеното сторнировъчно записване).

Установяването, разграничаването и обхващането на непреките разходи на банковия продукт е важна предпоставка за определяне на неговата доходност. Предлага се това да се извърши чрез шест отделни етапа. На фиг. 3 е представена схема на процеса.

Първи етап: Идентифициране на непреките разходи, които участват при определяне доходността на банковия продукт.

Административно-стопанските разходи в банките са с относително постоянен размер, тъй като те не се влияят значително от обема на извършените банкови операции. Поради това колкото по-голям е обемът на банковата дейност, толкова техният относителен дял в общия размер на разходите е по-малък. Този вид разходи се отчитат по сметки от група Разходи по икономически елементи и имат характер на непреки разходи по отношение на изследвания обект.



Фиг. 3. Идентифициране на непреките разходи на ниво банков продукт

Втори етап: Идентифициране на непреките разходи по центрове на отговорност.

Системата за установяване на непреките разходи може да бъде внедрена след обособяването в банката на центрове на отговорност. Те се определят въз основа на органиграмата, функционалните характеристики на структурните звена и дейностите, които се извършват в тях. За нуждите на изследването се формират: центрове на печалба; поддържащи центрове, косвено свързани с търговската банкова дейност; поддържащи центрове, пряко свързани с търговската банкова дейност; център на корпоративно управление. Центровете на печалба са тези, които генерират приходи от банковите продукти. С най-голямо значение между тях са структурите, ангажирани изключително с обслужването на клиенти, или т.нар. “търговски център”, обхващащ клоновете на банката. В тях са концентрирани всички продукти, които осигуряват набирането на парични ресурси, предоставянето на кредити и извършването на финансови услуги за клиентите (напр. разплащанията). За идентифициране на непреките разходи по центрове на отговорност се предлага към всяка сметка от група Разходи по икономически елементи в индивидуалния сметкоплан на банката да се открият аналитични сметки по центрове на отговорност. С помощта на тези сметки ще се акумулира информация за разходите, извършени от всеки център.

Трети етап: Разпределяне на непреките разходи по видове разходни групи - Разходи за персонал; Разходи за управление; Разходи за комуникации и информационно обслужване; Разходи по банкови сгради; Други оперативни разходи.

За нуждите на разпределянето на непреките разходи по банкови продукти в индивидуалния сметкоплан на банката трябва да се добави нова група Административно-стопански разходи по калкулационни обекти, съдържаща подгрупа Разходи по разходни групи. В тази подгрупа се предлага да се открият следните синтетични счетоводни сметки: Разходи за персонал; Разходи за управление; Разходи за комуникации и информационно обслужване; Разходи по банкови сгради; Други разходи, чрез които да се групират разходите със сходен характер, съгласно идентифицираните ресурсоопределящи фактори. С помощта на аналитичното отчитане по посочените синтетични сметки ще се създава информация за съответните разходи и по центрове на отговорност. Обобщаването на непреките разходи по разходни групи може да се представи чрез подходяща отчетна форма (фиг. 4).

Четвърти етап: Разпределяне на разходите на поддържащите центрове, косвено свързани с търговската банкова дейност, и центъра на корпоративно управление към центровете на печалба и центровете, пряко свързани с търговската банкова дейност.

Предлагането на банкови продукти е свързано с дейности, които се извършват не само в структурите, осъществяващи продажбите им, но също и в тези, които обезпечават тяхната работа и управлението на банката. Целта на този етап е да се определят непреките разходи за банковите продукти по центрове, пряко свързани с тяхното обслужване.



Фиг. 4. Форма и съдържание на Отчет за административно-стопанските разходи по разходни групи

След анализ на дейностите на поддържащите звена като база за разпределение се избират натурални и трудови показатели. Например разходите за поддръжка на сградния фонд се разпределят според измерената заета площ; разходите за служебни автомобили – на база реализиран пробег; разходите за поддръжка на телефонни централи – на база брой разговори по центрове и т.н. По отношение на общоуправленските разходи не е лесно да се намери подходяща база за разпределение. Алокирането по центрове се извършва или пропорционално на броя на служителите във всеки център, или пропорционално на сумата на собствените разходи на центъра.

Схемите за разпределение обаче могат да бъдат и по-сложни, каквито се откриват при разходите за комуникации и информационно обслужване.

Основна особеност на центровете за информационно обслужване в банките е необходимостта да се поддържа значителен свободен капацитет, така че в моменти на пикови натоварвания да бъде възможна обработката на всички транзакции. Голяма част от разглежданите разходи не участват пропорционално във формирането на себестойността на различните продукти. В тази връзка броят на обработените операции невинаги определя размера на разходите.

За отнасяне на разходите, свързани с обработката на информацията, към дейностите, които ги пораждат, се използват следните показатели: брой на поддържаните хардуерни платформи и приложни системи; брой на обработените транзакции; брой на комуникационните канали; необходим капацитет на външните запаметяващи устройства; брой на поддържаните работни станции; размер на компютърната мрежа. Някои от тях могат непосредствено да се приложат при отнасяне на тази група разходи по банкови продукти, което като цяло се осъществява по-лесно на ниво продуктови линии или продуктови групи, отколкото на ниво отделни продукти. Изключение от това правило са случаите, когато за обслужване на съответния продукт се използва единствена информационна система.

В модела се предлага разходите за обработка на транзакции да се разпределят към дейностите според използваното процесорно време, а разходите за ИТ развойна дейност, разходите за поддържане на дублиращи системи и резервни изчислителни центрове и за архивиране на данни – чрез оценяване на времето, изразходвано по центрове.

Пети етап: Идентифициране на непреките разходи по дейности, свързани с обслужването на банков продукт.

Едно от необходимите условия за прилагане на метода ABC е предварителното съставяне на списък на дейностите в банката, групирани по центрове на отговорност. Степента на детайлност на дейностите трябва да позволява установяването на съответствие между тях и вече дефинираните банкови продукти. Дейности се идентифицират в структурите, които осъществяват продажбите на продуктите, но също и в структурите, които обезпечават тяхната работа и управлението на банката като цяло. Обслужването на продуктите рядко се реализира в един център на отговорност – в повечето случаи това се извършва поне в два центъра. Тази особеност изисква предварително да се дефинират дейностите по етапи на обслужване на банковия продукт и по центрове, в които то се изпълнява.

Отнасянето по дейности на разходите на центровете на печалба и центровете, пряко свързани с търговската банкова дейност, най-често се извършва на базата на времето, изразходвано за изпълнение на всяка дейност, което е основен ресурсоопределящ фактор (РОФ). За целта е необходимо да се направи анализ на работното време по дейности чрез следните подходи: интервюиране на персонала; провеждане на работни срещи; самооценка на работното време; анализ на исторически средни стойности; определяне на относителни средни стойности; формиране на случайна извадка по дейности; измерване с хронометър и метод на предварително дефинираните стандарти.

Калкулирането на непреките разходи на отделната дейност може да се извърши, като определените за организационното звено непреки разходи се умножат по дела на времетраенето на тази дейност в общото работно време на звеното.

С цел диференциране и обобщаване на информацията за непреките разходи на ниво дейност се предлага въвеждането на нови счетоводни сметки, които са обособени в подгрупа Разходи по дейности към група Административно-стопански разходи по калкулационни обекти.

Шести етап: Определяне на непреките разходи по банкови продукти.

Този етап изисква да се определят фактори потребление на дейности (ФПД), чрез които се установява приносът на дейностите в непреките разходи на ниво продукт.

Установяването, разграничаването и обхващането на приходите и разходите на банката по продукти дава възможност за определяне на печалбите и загубите на това ниво. На фиг. 5 намира графично отражение разработената методика за формиране на финансов резултат по банкови продукти.

За да се разбере, измери и анализира доходността на разглежданото ниво, се предлага съставянето на отчети за дохода по конкретни продукти, продуктови групи или продуктови линии (фиг. 6).

Идентифицирането на критичната точка, в която сумата на разходите се изравнява със сумата на приходите на продукта, е от съществено значение за оценката на неговата възвръщаемост. Получаването на отрицателен резултат не означава непременно спиране предлагането на даден продукт. Тъй като продуктите обикновено са свързани помежду си, това може да предизвика последици върху реализацията и на други продукти, както и да доведе до загубата на клиенти. Анализът на получените резултати се извършва както в динамика – спрямо предходни периоди, така и спрямо планираното за текущия отчетен период.



Фиг. 5. Схема на счетоводно-отчетния процес за определяне резултата по банкови продукти



Фиг. 6. Форма и съдържание на Отчет за дохода на отделен банков продукт

Определената на този етап абсолютна сума на дохода не е прецизен показател за доходността на отделния банков продукт. Възможно е доходът на продукта X да e по-нисък от дохода на продукта Y, но въпреки това Х да е по-доходоносен, понеже резултатът е реализиран с ангажирането на по-малко ресурси. Ето защо в модела трябва да се отчете фактът, че предлагането на всеки банков продукт се извършва в рискова среда и рискът е обективно ограничение в процеса на реализиране на максимална печалба. От друга страна, собственият капитал на банките служи като защитно средство срещу поеманите от тях рискове. Поради тази причина в модела се предлага за oценка на доходността на банковия продукт да се използва рисково-базираният показател "доходност на собствения капитал", представляващ съотношение между резултата, реализиран от продукта, и сумата на собствения капитал, разпределена към него в съответствие с поетите от банката рискове.

В МСФО собственият капитал (акционерен капитал5) се определя като “остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на всичките му пасиви”6. Други изисквания за собствения капитал (капиталовата база) и за съставляващите го елементи се определят и от Наредба № 8 на БНБ7.

За нуждите на настоящото изследване собственият капитал ще включва: емитиран капитал (стойността на активите, вложени от собствениците за учредяването на търговски банки (ТБ), намален с вземанията от акционерите по записани дялови вноски; резерви (резерв от емисия на собствени акции, законови резерви, преоценъчни резерви и допълнителни резерви); неразпределена печалба от минали години, намалена с непокритите загуби, и финансов резултат, реализиран от началото на отчетния период.

В модела се предлага разпределението по банкови продукти на общия размер на собствения капитал да се извърши по метода на оценка на видовете рискове8, при който се дефинират коефициенти за разпределение в съответствие с индивидуални оценки на риска на отделните продукти. Прилагането на метода обхваща четири последователни етапа.

Най-напред се определят видовете рискове, които съпътстват дейността на банката, и се класифицират по степен на въздействие. Моделът отчита влиянието на най-значимите рискове: кредитния, ликвидния, ценовия и оперативния. Частта от собствения капитал, която покрива всеки вид риск, се определя като относителна стойност.

Таблица 1.

Видове рискове, съпътстващи дейността на банката - класифициране по степен на влияние и определяне на собствения капитал за покриването им

Вид риск

Относителен дял на собствения капитал за покриване на риска

Кредитен риск

p1 %

Ликвиден риск

p2 %

Оперативен риск

p3 %

Ценови риск

p4 %

ОБЩО

100 %

където:

n

Σ pi % = 100 %

i=1

Вторият етап обхваща оценяване приноса на отделните продукти във видовете рискове, което се извършва по предварително избрана скала от бални оценки. Крайната цел е да се пресметнат претеглени оценки на риска по продукти. За определяне влиянието на дефинираните видове риск на ниво банков продукт се използва бална система, в която най-високата оценка означава най-голям риск. Продуктите се ранжират според оценените за всеки от тях степени на риска и в сравнение с най-високорисковия продукт. Получените индивидуални оценки за вид риск се умножават по относителния дял на собствения капитал за покриване на този риск, след което произведенията се сумират – изчисляват се претеглени общи оценки на риска за отделния продукт.

Таблица 2.

Определяне претеглена обща оценка на риска

Продукт

Кредитен риск

Ликвиден риск

Оперативен риск

Ценови риск

Претеглена обща оценка на риска

p1 %

p2 %

p3 %

p4

100 %

Продукт 1

r3

r3

r3




r3*p1 + r3*p2 + r3*p3 + ...

Продукт 2




r3

r4

r2

r3*p2 + r4*p3 + r2*p4 + ...

Продукт 3

r4

r1

r3




r4*p1 + r1*p2 + r3*p3 + ...

. . . . .

. . .

. . .

. . .

. . .

. . .

Продукт N







r4

r1

r4*p3 + r1*p4 + ...

Бална скала:

r1 - нисък риск







. . . . . . . .







rk - висок риск




Третият етап представлява определяне на индивидуални оценки на относителния риск. Изчисляват се тегловни коефициенти на риска при обща база, която е подходящо подбран показател или финансова величина и позволява оценяваните обекти да се сравнят помежду си. Ролята на такава база могат да изпълняват извършените за всеки банков продукт административно-стопански разходи, защото те са показател, характерен за всички продукти. При калкулирането се използва относителният дял на продукта в общите административно-стопански разходи (li), който се умножава със съответната претеглена оценка на общия риск (Ri). Получават се индивидуални тегловни коефициенти на риска, както и среднопретеглена, обща за банката, оценка на риска. Чрез тези величини се оценява относителният риск.

Таблица 3.

Определяне оценка на относителния риск

Продукт

Претеглена обща оценка на риска

Относителен дял в общата база

Тегловни коефициенти на риска

Оценки на относителния риск




R

L

W

Q

Продукт 1

r3*p1 + r3*p2 + r3*p3 +...

l1 %

R1*l1

R1/(Σ Ri*li)

Продукт 2

r3*p2 + r4*p3 + r2*p4 + ...

l2 %

R2*l2

R2/(Σ Ri*li)

Продукт 3

r4*p1 + r1*p2 + r3*p3 + ...

l3 %

R3*l3

R3/(Σ Ri*li)

. . . . .

. . .

. . .

. . .

. . .

Продукт N

r4*p3 + r1*p4 + ...

lN %

RN*lN

RN/(Σ Ri*li)

ОБЩО




100 %

Σ Ri*li

Σ Qi

Последната стъпка на метода е свързана с определяне относителния размер на собствения капитал, който да се разпредели към всеки продукт. Той се изчислява като претеглена оценка на относителния риск.

Таблица 4.

Определяне размера на собствения капитал (E) по банкови продукти

Продукт

Оценки на относителния риск

Норма за разпределяне на E




Q

n

Продукт 1

R1/Σ Ri*li

Q1/Σ Qi

Продукт 2

R2/Σ Ri*li

Q2/Σ Qi

Продукт 3

R3/Σ Ri*li

Q3/Σ Qi

. . . . .

. . .

. . .

Продукт N

RN/Σ Ri*li

QN/Σ Qi

Според наблюденията на автора на съвременния етап разгледаният метод е трудно приложим в българските банки, тъй като те не разполагат с цялостни собствени системи за оценка на риска. В този случай основен проблем е субективизмът при определянето и класифицирането на видовете рискове. Липсват външни, обективни източници, на които да се базира оценяването и класифицирането. В крайна сметка решенията за значимостта на различните рискове в банката се вземат от мениджърите, които обаче могат да имат и противоречиви мнения.

Друг съществен проблем е сложността на метода, която изисква ангажиране на повече персонал за практическото му приложение. Необходимо е постоянно активно участие на мениджмънта от средно ниво, особено при изготвянето на експертните оценки.

Създаването на подходяща форма за представяне на информацията е част от счетоводния модел за определяне на доходността по банкови продукти. Чрез предложения Отчет за доходността по банкови продукти, линии и групи (фиг.7) се получава своевременна информация за финансовия резултат и риска, поет от банката. Въз основа на него могат да се вземат тактическите и стратегическите решения за разработката и въвеждането на нови продукти, за развитието на съществуващите, за прекратяването на неефективните и замяната им с други банкови продукти.



Фиг. 7. Форма и съдържание на Отчет за доходността по банкови продукти, линии и групи

Проучване, извършено в средата на 90-те години на миналия век в стоте най-големи банки на САЩ, потвърждава широкото прилагане на: вътрешно ценообразуване на паричните средства, идентифициране на непреките разходи и рисково-базирано разпределяне на собствения капитал по банкови продукти9. В годишните управленски отчети се оповестяват резултати за продуктовите групи: в 18 от 25-те най-големи банкови холдингови компании; в шест от следващите 25 банки и в само една от следващите 50 банки. Шестдесет и четири процента от 25-те най-големи американски банки, които отчитат резултати по продуктови групи, оповестяват за тях и показателя “доходност на собствения капитал”.

Разкриването на печелившите и губещите банкови продукти се превръща в първостепенна задача на ефективния мениджмънт, тъй като постигнатата доходност на отделните продукти непосредствено влияе върху общия финансов резултат на банката. За да оцени приноса на всеки от тях, мениджмънтът се нуждае от специфични отчети за доходността. При съставянето им счетоводителите се сблъскват с редица проблеми, произтичащи главно от наличието на отчетени общи разходи и приходи. В отговор на това в банките се разработват и внедряват редица нови подходи на управленския счетоводен анализ. В резултат на посочените иновации търговските банки успешно установяват тяхната доходност, отчитайки и поетите рискове.

Accounting model to measure bank products profitability


Liliya Rangelova, Chief Assistant Professor, CPA

University of National and World Economy – Sofia, Accounting and Analysis Department

Abstract: A thesis is maintained in this study that opportunities exist to improve the accounting system as a main information source for management decisions related to the development, assessment and analysis of bank products. Successful product policy is between the most important strategic goals of each commercial bank and the measurement of separate bank product profitability is its key component. This instigates the necessity to constantly monitor and control the costs, to match them with the revenues and to determine the return. In order to calculate bank product profitability a relation should be established between the income and the funds that have been invested.

Nowadays, structured, consistent and systematic accounting information needed to analyze bank products has not been produced in Bulgarian commercial banks. Studies dedicated to the assessment of bank product profitability have also not been published in our accounting literature. All that, together with the lack of a considerable experience in our country on this problem makes the research a topical issue.

Key terms: management accounting, banks, accounting model, bank product, profitability.

JEL: М41

1 Димитров, М., Счетоводният анализ – съдържателна съставка на счетоводството на предприятието, Доклад пред научно-практическа конференция “Счетоводството в условията на пазарната икономика”, 2-3.12.2002, София, 2002, с. 33.

2 п.11, МСС 30 Оповестявания в счетоводните отчети на банки и сходни финансови институции; Приложение към ПМС № 21 от 4.02.2003 г., ДВ, бр.13 от 11.02.2003 г., в сила от 1.01.2003 г.

3 Пергелов, К., Ст. Стоянов, Счетоводство на банките, ИК "Люрен", С., 1994, с.236.

4 Приходите се дефинират като "брутният приток от икономически ползи през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато тези притоци водят до увеличение на собствения капитал, различни от увеличенията, свързани с вноските на акционерите”, п.7, МСС 18 Приходи; Приложение към ПМС № 21 от 4.02.2003 г. - ДВ, бр. 13 от 11.02.2003 г., в сила от 1.01.2003 г.
Общите положения на МСС за изготвяне и представяне на счетоводни отчети определят разходите като "намаляване на икономическата изгода по време на отчетния период под формата на изтичане или намаляване на активите или натрупване на пасиви, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от онова, което се дължи за разпределението между съучастниците в капитала",Международни счетоводни стандарти, ФорКом, С., 1999, с.55.

5 В Република България ТБ се учредяват като акционерни дружества и следователно собственият капитал на банките се формира и поддържа като акционерен капитал; чл.5 (1), Закон за банките, обн., ДВ, бр.52 от 1.07.1997 г., в сила от 1.07.1997 г., посл. изм., бр.31 от 4.04.2003 г.

6 Международни счетоводни стандарти, Форком, С., 1999, с.51.

7 Наредба № 8 от 23.12.2004г. за капиталовата адекватност на банките, приета с Решение № 161 на Управителния съвет на БНБ от 23.12.2004 г., обн., ДВ, бр.5 от 14.01.2005 г.

8 Weiner, J., Choosing Methods for Capital Allocation, Bank Accounting & Finance, Euromoney Institutional Investor PLC, Fall 1998, Vol.12, No.1.

9 Karr, John, Line-of-Business Performance: 1995 Disclosures and Best Practices, Bank Accounting & Finance, 1996-97, Winter, p. 36-42.




Свързани:

Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconСистема за управление на банкови карти сукарт 2
С помощта на множество параметри лесно се дефинират клиентски групи и подмножества на картовите продукти – продукти на банката. По...
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconСлоев референтен модел на комуникацията
Целта е създаване на единна система от стандарти и протоколи за обмен на информация. Всички производители на мрежово обурудване създават...
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconTbi bank откри първия си клон в Пловдив
Пловдив могат да се възползват от пълната гама банкови продукти и услуги за граждани и фирми: депозити, спестовни сметки с висока...
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconЗа банкови продукти и услуги по разплащателни сметки на граждани
Страни по договора за разплащателна сметка (наричана за краткост също “сметката”) са
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconНа комисията от 1 8 декември 1997 година относно определяне на правила за
Изисквания към млякото и млечните продукти, които ще се предлагат на учениците, съгласно регламент 2597/1997 на комисията от 18 декември...
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconСчетоводен баланс
Концесии, патенти, лицензии, търговски марки, програмни продукти и други подобни права и активи
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconПриложение 13 съвместна методика на нзок и блс за определяне на цени по клинични пътеки
Тя се базира на определяне на стойността на отделните продукти/дейности по метода “Стъпкова калкулация” на фактически извършени разходи...
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconДа се предложи начин за адекватно отчитане на условията, свързани с използването на дълготрайните материални активи и средствата за инвестиции в линейно-динамичен икономико-математически модел за определяне производствената структура на земеделско стопанство
...
Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconМодел на здравен ветеринарен сертификат за внос на рибни продукти предназначени за консумация

Счетоводен модел за определяне доходността по банкови продукти iconРегламент (ЕC) № …/2011
Съвета за определяне на правилата за внос от Гренландия в Европейския съюз на рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, бодлокожи,...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом