Георги стоев вис-2




ИмеГеорги стоев вис-2
страница1/10
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.1 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://didoran.com/Georgi Stoev Books Pack/ВИС - книга втора.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
ГЕОРГИ СТОЕВ


ВИС-2


"СВИДЕТЕЛИ НА ВРЕМЕТО"


Тази история ни разказа нашият приятел Жоро. Никога не сме го питали как е попаднал в структурите. Той сам реши да ни разкаже историята си, както и ще добави и редица други. Свърза ни неговата инте­лигентност и нашия интерес към един свят, който изгл­ежда скрит за хората.

А всъщност е някакъв вид социален бунт. Опит на младите, знаещи и можещи хора да се докопат до пари­те на "белите якички".

Балзак казва, че зад всеки милион стои едно престъпление. Сигурно е знаел какво говори. От времето на неговите романи досега вечността е отброила 0,5 секу­нди. Нищо не се е променило.

Богатите стават все по-богати, бедните все по-бедни. Шансът на смелите не се различава от този на Робин Худ. Те трябва да се намесят силово в политиката на оядените чиновници, за да вземат част от това, което им се полага.

По някаква случайност имахме късмета да се срещнем от основните участници в тези събития. И ви ги представяме.


Владо Даверов - редактор на поредицата Огнян Младенов – издател


На Жаки,

от тати по случай

рождения й ден!

12.12.2006 г.


"СВИДЕТЕЛИ НА ВРЕМЕТО"


Знакови фигури ще разказват какво е ставало в нашата страна през последните 15 години. Всеки от тях има своята истина. Ще се срещнете с изповедите на шпиони, курви, мутри, политици и банкери. На хора, които по един или друг начин определиха вашата съдба.

І.

Митака се завърна от Унгария с влак. Преди това известно време пребивава в Германия, където с Поли изпълниха пет поръчкови убийства. Това за сетен път го убеди, че така бизнес не се прави. Слезе на гарата гладен като уличен пес и веднага хукна да си търси работа.

Намериха му я офицерите от УБО.

- В България от известно време се вихри Илия Зъбчето — осведоми го първият, с когото влезе във връзка.

- Тази шушумига съм я въргалял по тепиха, когато съм си поисквал — отвърна Митака.

- Да, но той се занимава с контрабанда на цигари.

- И какво трябва да направя?

- Трябва да му ограбиш склада. Ние ще ти кажем къде се намира.

- Защо искате да го ограбя, след като вие сте му дали този бизнес? — попита Митака.

- Искаш ли да работиш, или не искаш? — ядосаха се офицерите. — Вземи този пистолет и събери приятелите си.

- Нямам никакви приятели. Дайте ми автомат! Следващата вечер Митака вече беше пред склада за цигари. Наблюдаваше внимателно цялата процедура по товаренето на цигарите, а сетне успя да проследи и маршрута на камиона. Двайсет и четири часа по-късно реши да действа. Все пак гладът бе по-силен от страхът. Изстреля един откос към камиона и накара цялата охрана да легне по очи. Те бяха с пушки-помпи. Митака ги изрита встрани, след което се качи на шофьорското място и потегли към мястото, което му бяха посочили офицерите от УБО.

- Какъв е моят процент? — попита той.

- Няма процент — отвърнаха му. — Наели сме те да свършиш работа. Така оставаш жив.

През следващите дни Митака изпадна в пълно отчая­ние. Нямаше никаква представа, че ченгетата го наблюдават внимателно. Те знаеха за неговия твърд и непреклонен характер и искаха да видят дали са го пречупили. В крайна сметка той се прибра при баща си на село. Направи го повече по инстинкт, отколкото целенасочено. Всички се прибират в бащините си къщи и се крият под полата на майка си, независимо от годините си. Митака обаче не подозираше, че ченгетата знаят къде се намира. А те пристигнаха в най-неподходящия момент - когато цепеше дърва на двора.

- Тръгваш с нас! — нареди му очевидно главното ченге.

- Само да се преоблека — опита се да влезе в къщата Митака.

- Нищо не ти трябва — натовариха го в колата ченгетата.

Закараха го директно в София, във виенската сладкарница на Японския хотел. Там той с изненада видя, че срещу него седи Илия Зъбчето.

- Ето кой ограби склада ти — представи го главното ченге.

- Много мило! — усмихна се Илия.

- Ще. работите заедно. Каквото било, било — оттеглиха се ченгетата и оставиха Митака сам с човека, когото бе измародерствал.

Илия не обичаше силовите играчи. Помнеше Митака от „Олимпийски надежди". Там всички си имаха проб­леми с него. Обичайната фраза когато го видеха, беше: „Иде Мите, ще ни ебе дните!" Но нямаше къде да мърда.

Още на другия ден му даде офис в хотел „Орбита" и назначи към неговата служба Стоил и Любо. По-късно се присъедини и Сашо Сандокана.

- Стоил ще ти бъде секретарка — каза му Илия.

- Може ли някоя по-засукана мома? — запита Митака.

- Момите правят бели — отряза го Зъбчето. — А Стоилчо ще ти вдига телефона и няма да те изкушава в леглото.

Стоил и Любо си имаха стабилни професии — бяха бивши музиканти в милционерския духов оркестър. Сашо Сандокана преди години караше "Тир" с контрабандни стоки под закрилата на УБО. Иначе службата им се водеше РК агенция.

- Аз съм ви началник — опита се да ги озапти още на втория ден Митака. Той беше първичен, изключително смел, но нищо не разбираше от бизнес. Нямаше представа къде се намира.

- Какъв началник си ни ти, бе? — контрира го Стоил. — Ние сме най-големите горивари в държавата.

- Това пък какво е?

- Няма бензиностанция, която да не зарежда от нас. След седмица Митака се обзаведе с още един служител. Представиха му го като Пацо Фалконети.

- Ти пък какъв си? — озъби му се ядосан Митака.

- Аз съм ти охрана — заяви онзи.

- И какво си правил досега?

- Вдигах тежести.

- Добре, вдигачо на тежести. Престани да ходиш подире ми като пале и се заври в някоя зала.

- Ти не си шефа! — дръпна се Пацо.

- Сериозно?

- Стоил е босът.

Митака побесня. Нахлу в секретарската стая и започна да млати Стоил където свари.

- Ти ли си ми шефът бе, кретен такъв? — разкрещя се той. — Нали си ми секретарка?

- Не ме пипай — опъна се Стоил, макар че не умееше да се бие. Нямаше силата на Митака. Освен това беше много страхлив. Но точно в този ден се държа мъжки.

Колкото пъти го сваляха, толкова пъти ставаше. И Митака го хареса. Той обичаше безразсъдните. Така започна тяхното приятелство. Митака вдигна ръце от „чиновниците" в неговото ведомство и започна откровено да се забавлява. Междувременно му подариха един мерцедес 8 класа, с който по цял ден шеташе из града. Наблюдаваше отстрани как се развива бизнеса на Черешара, на омразния му още от Унгария Карамански и на Илия Зъбчето. Нямаше никаква реална работа.

Появата на Васко Бореца в офиса наистина го изненада.

- Заставаш ли зад мен? — попита го той.

- За какво ти трябвам?

- Нужен си ми в битката срещу боксьорите и каратистите.

- Що пък да не се позабавляваме? — съгласи се Митака. И така категорично за първи път взе страната на борците.


***


Дебелият Андро не харесваше развоя на събитията. Дразнеше се до такава степен, че дори си позволи една вечер да нахлуе в дома на Гоцев.

- Исках от теб да създадеш механизъм, който да държи в стрес хората. Този път можеше да не интригантстваш и да не вкарваш момчетата във война!

- Спокойно, Анди! — ухили му се Гоцев. Той обичаше да дразни Дебелия с обичайното, овладяно в Щатите фамилиарничене.

- Не ме наричай Анди!

- ОК, Андрюха!

- Получи контрабандните канали, за които се договорихме. Сега трябва да си изпълниш задълженията.

- Получих ги заедно със стария Фатик в наследство.

- Това е положението — затръшна вратата зад гърба си Дебелия Андро и напусна апартамента.

Старият Фатик наистина все още бе фактор в контрабандните канали, но не искаше да работи, с кого­то и да е. Особено с Крушата. Смяташе го за изкл­ючително тъп и не бъркаше. Щеше да се убеди в прав­отата си няколко дена по-късно.

Гоцев мразеше стария Фатик открай време. Когато турчинът търгуваше с цигари, наркотици и оръжие, той изобщо не пееше в хора. Затова нареди на Крушата да го отвлече.

- Бъркаш момче — обърна се към Крушата старият Фатик. — Зад мен стоят изключително силни хора.

- Нищо не стои — озъби му се Крушата. Натири го в един изоставен силоз и го принуди цяла седмица да яде свинско.

- Чувал ли с нещо за „Сивите вълци"? — намери време да му подхвърли Фатик, малко преди да го освободят.

- Най-обикновени диви кучета — изцепи се Крушата. Но когато Гоцев го попита какво става, въпреки тъпия си мозък, призна: — Турчина има вземане даване с някак­ви вълци.

Гоцев веднага се досети за какво става дума. Той беше отдавна в разузнаването. Съобщи лошата вест на Дебелия Андро същия ден. И естествено натопи Круш­ата.

- Отърви се от него! — нареди му Андро.

- Нямаш проблем. Дай ми само време да намеря друг — обеща му Гоцев.

Съдбата на Крушата беше решена.


ІІ.

В петък, тринайсти, Влаха се завърна в България. Беше спестил доста парици покрай търговиите с бат Гена, но не се изживяваше като богат. Едно от положителните му качества безспорно можеше да се нарече реализъм. Стъпваше твърдо на земята и избягваше да хвърчи из облаците.

На Гоцев вече му трябваше нов човек. Той извика един от „чичковците" — Венко и след напълно безсмислен увод за здравето на семейството, директно пристъпи към същината на въпроса:

- Намери ми плъх с всичките му екстри! Трябва да е готов без да се замисли да изпълнява каквото му наредят.

На Венко вече му бе дошло до гуша и отдавна възнамеряваше да се пенсионира.

- Нямам плъх, имам мишка — отвърна той. — Не е глупав, но е страхлив като заек.

- Доведи ми го!

Срещата се състоя в ловния парк. Гоцев тутакси хареса новото момче.Опитът му подсказа, че в него има много хляб, въпреки очевидната му боязливост и хитрост.

- Трябваш ми за една работа — обърна се към него Гоцев, без да уточнява подробности. — Знам че си мишка, макар че те представиха като плъх.

- Ще има ли пари?

- Повече, отколкото може да събере мишата ти торбичка.

- Всеки може да бъде мишка в дадена ситуация, друга­рю началник — произнесе историческата си фраза Влаха.

По-късно щяха да му я напомнят постоянно.


***


Гоцев имаше навик да пробва хората си. Очакваше един турчин с куфар пари и възложи на Влаха да го окраде. Просто трябваше да провери възможностите на мишката.

- Много си ми необходим — обади се Влаха на големия Кашон, с когото бяха съученици в интерната.

- Знаеш, че не обичам евтини номера — отвърна му онзи.

- Помогни ми! Нямам друг изход!

- Добре, но ще извикаме и Димчо Руснака. Турчинът се появи в София на уговореното място в уговорения час. Наистина носеше в ръката си куфар и се движеше по улицата абсолютно сигурен в своята безопасност: Знаеше за високата си протекция и не се притесняваше от нищо. В това му беше грешката.

Макар, че беше прословут страхливец, Влаха се нахвърли върху него. Кашона гледаше отстрани, но Димата заби на турчина мощното си дясно кроше и го свали на земята. За Влаха не остана нищо друго освен да грабне куфара. После тримата избягаха.

- Да го взривим! — предложи Влаха. — Не можем да го отключим.

- Не се ебавай с големия началник — успокои го Кашона.

Занесоха куфарчето на Гоцев цяло и невредимо. Там Влаха отново не се сдържа.

- Носим ти бала с пари, началник! — ухили му се подмазвачески Влаха.

- А ти откъде знаеш, че вътре има пари? — отблъсна го студено Гоцев.

С нищо не показа одобрението си, обаче наистина бе доволен от свършената работа. Може би в този ден реши, че на този плъшок се полага по-голяма доза доверие.

Димчо Руския загуби всичките си пари от ортаклъка с Карамански. Това му висеше като обица на ухото, но не смееше да си ги поиска. Опитваше се да избие загу­бите от внос на крадени коли. Пречеше му един орла-ндовски уличник бай Начко, който наричаше себе си Баш Найден. Изглеждаше изключително екзотично — нисък, набит и дебел, с много мощен юмрук и почти непобедим в уличен бой. Той също внасяше крадени коли и то дост-а успешно. Димчо го издебна в митичното кафене „Хава­на" на бул. Витоша.

- Ела да се бием! — измъкна го той от масата.

- Ти луд ли си бе? — подсмихва се Баш Найден.

- Луд съм — извади го на пътеката Димчо.

Баш Найден по онова време владееше положението и в заведението всички очакваха Димчо Руския да отнесе голям пердах. Случи се точно обратното. Руския успя да вкара няколко от тежките удари и Баш Найден претърпя първото публично поражение. Още на другия ден Руския замъкна Влаха и Кашона при Васко.

- Кажете момчета? — посрещна ги приветливо той.

- Снощи в „Хавана" пребих Баш Найден. — похвали се Димчо. — не мислиш ли, че е крайно време да работиш с нас?

- Опердашил си бат Начко? — изненада се борецът.

- Направо го размазах.

Гоцев обаче не вярваше нито на една, нито на две проверки. Ползваше пълноценно опита си от разузнаването. Седмица по-късно Влаха, Кашона и Димчо се озоваха в ареста на полицията заради кражбата на куфара от турчина. Така и не разбраха, кой е подал доноса, но нямаше никакво съмнение, че зад цялата далавера стои Гоцев. Три дена ги смляха от бой. Кашона и Димчо разказаха небивалици. Влаха обаче си мълчеше. Не беше видял нищо и не беше чул нищо. Накрая ги пуснаха. Изключително доволен от поведението им, Гоцев привика Влаха.

- Никога не дръж дървен инкяр — скара му се той.

- Какво да не правя? — зина Влаха.

- Винаги разказвай някаква история?Никой няма да повярва на партизанското ти поведение.

- Разбрах.

- И махни този прякор Влах! Как ти викат вкъщи?

- Маджо.

- От днес си Маджо! Същото важи и за твоите приятели. Не могат да се наричат Димчо и Кашона. Не им отива.

- Кашона в родния му град го знаят като Маргина — ухили си новоизлюпеният Маджо.

- Тогава другият ще бъде Димата Руснака, както отива на едни руснак — отсече генералът.

Седмица по-късно Маджо изненадващо получи ведомствен апартамент на двеста метра от дома на Гоцев. Всъщност той и неговите приятели отдавна се водеха на служба в Министерството на вътрешните работи, така че имаха формално право на жилище. Практиката обаче беше младшите офицери да живеят на квартира.

- Какво се иска от мен? — отиде веднага той при Гоцев.

- Всяка сутрин ще ми купуваш вестник „Спорт" — ухили се генералът. — Обичам да го чета топъл.


ІІІ.

Карамански беше гледал внимателно филма „Кръстникът". Същата вечер, когато взрив откъсна ръцете на Андрейчо, бомба разруши половината от ресторанта на Васко в квартал Борово. Очевидно искаше да спечели войната за няколко часа.

Аз изпаднах в луда депресия и се оттеглих встрани. Не можех да си простя осакатяването на Андрей. На­шият общ приятел Венци толкова се вбеси, че сам си предложи услугите. Той отдавна не спортуваше. Беше качил килограми и изглеждаше доста застрашително. От него разбрах как са се развили част от събитията.

- Всеки от вас може да ме напусне когато си поиска, момчета! — събрал ги в ресторанта Васко. — Тази война не е ваша, а моя. Карамански мрази мен.

После заминал директно в болницата при Андрейката, за да му плати лечението и му купил билет за Австралия. Такъв беше Васил.

Естествено никой не го напусна. Напротив обединиха се около него.

Карамански не мирясваше. Организира огромен побой в едно от най-популярните заведение на борците в мирно време. Този път почти успя. Доста от момчетата се поуплашиха. За известен период от време Васко остана сам и объркан. Чудеше се накъде да поема. Не можеше да разчита на брат си, нито на по-голямата част от вече влезлите в бранша боксьори и каратисти. Оставаха единствено борците. Митака застана безрезервно зад гърба му, но той не стигаше. И тогава Васко се сети за Джема от Пазарджик.

Той беше шофьор на Илия Зъбчето, когото ненавиждаше люто още от тепиха. Возеше го и го охраняваше естествено за пари. Не можеше да понася интелектуалните му напъни и опитите му да се представя за такъв, какъвто никога не е бил и никога не можеше да стане. Беше му дошъл до гуша. Получи повиквателната на един паркинг в центъра на София. Захвърли ключовете на седалката, срита задния десен мигач на мерцедеса, изплю се върху тавана и си тръгна с ръце в джобовете.

След два дни доведе цялата си бригада от Пазарджик, за да застане зад Васил.

Митака наблюдаваше събитията острани в измислената си РR агенция и умираше от скука. Беше му ясно, че Васко се е покрил напълно, както и всичките му борци. Карамански отново завладяваше улицата. Смъркаше кокаин и се забавляваше да тормози наред.

Междувременно боксьорите, които се заклеха във вярност на Васко, също се покриха. Цецо Враждебеца в типично свой стил на секундата мина в другия лагер. Появи се нов герой — Герман Руснака и започна да разлива легендата за себе си като порой. Най-много се хвалеше, че като каратист е получил 5-ти дан в китайската асоциация, а не в някаква измислена федерация и че няма борец, на когото да не може да скърши врата. Карамански тутакси го направи бригадир. Даде му големи пълномощия, но го контролираше дистанционно. Самият той не искаше да се бие с никого, макар че търсеше постоянно конфронтация и неговите хора преследваха борците из цяла София. Чашата на омразата се пълнеше всеки ден. Докато в един миг преля и Митака не издържа. Качи се в своя мерцедес 8 класа, откри Герман Руснака в едно кафене до хотел „Плиска" и започна да го бие без никакво предупреждение. Докара го до кайма. После отново се качи в колата и преспокойно се прибра в измислената си РR агенция.

Митака дори не подозираше какво е направил. От скука той отново обърна везните в полза на борците.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Свързани:

Георги стоев вис-2 iconГеорги стоев вис
Заключи го в предварително подготвена за целта крадена кола. След което я поля с бензин и я запали. Ужасеният Данчо разби задното...
Георги стоев вис-2 iconТема: строителство, строителен контрол
Георги Стоев, генерали и дипломати. Начело с Ангелов те участваха във вечерната служба и нощното бдение в манастира "Св вмч. Георги...
Георги стоев вис-2 iconБлагоевград
Александър христов трифонов, егн 7806080448, бсу 19. Андрея стоев стоев, егн 7109260920, пу
Георги стоев вис-2 iconЛъчезар Богданов Георги Стоев (публикувано във в-к Капитал, 4-10 ноември, 2000 г.)
И тогава главният мандарин отговорил развълнувано: “Никога не съм можел да си представя, че разрушаването на канала може да доведе...
Георги стоев вис-2 iconBg-гр. Опака: Изпълнение с каквито и да е средства на строителство съответстващо на изискванията, определени от възложителите обявление за малка обществена поръчка строителство
Община Опака, ул."Съединение"№3, За: Добромир Стоев Стоев Дирекциа "СА" тс, България 7840, гр. Опака, Тел.: 06039 2222, e-mail:,...
Георги стоев вис-2 iconЗадача и обхват на работата
Асенка Йонкова (редактор), Борислав Георгиев, Георги Стоев, Диана Копева, Зора Благоева, Красен Станчев (редактор), Павлина Петрова,...
Георги стоев вис-2 iconТурция, Истанбул, Ниде, планина – Аладълар – вр. Демирказък – 3756 м надм вис./, Яйлалъ, Средиземноморско крайбрежие

Георги стоев вис-2 iconНай-големи са постъпленията от благотворителни търгове с произведения на изобразителното изкуство. От проведените два търга през 2004 и 2005г., организирани от
Димитър Бичев за 1600 лева и др. Продадени са творби на Димитър Казаков – Нерон, Светлин Русев, Васил Стоев, Станимир Видев, Матей...
Георги стоев вис-2 iconГЛ. Ас. Стойчо стоев 37 сбг

Георги стоев вис-2 iconГЛ. Ас. Стойчо стоев 37 сбг

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом