Светлина по пътя верен




ИмеСветлина по пътя верен
страница1/49
Дата на преобразуване01.11.2012
Размер5.67 Mb.
ТипДокументация
източникftp://bitflow.dyndns.org/bulgarian/WilliamMacDonald/Bulgarian-One_Day_At_A_Time_2007.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   49
СВЕТЛИНА
ПО ПЪТЯ


ВЕРЕН


Уилиям Макдоналд





СВЕТЛИНА ПО ПЪТЯ

Уилиям Макдоналд

Издателство ВЕРЕН

Първо издание 2007

Оригинално заглавие: One Day at a Time

© 1985 by William McDonald

© на българското издание 2007 Верен ЕООД

София, пл. „Славейков" 1

www.veren.org

превод: Юлиана Балканджиева
предпечат и печат: Верен ЕООД

ISBN 978-954-8225-60-1

1. януари

Този месец ще ви бъде начало на месеците, ще ви бъде първият от ме-
сеците на годината. " Изход 12:2

Новогодишните намерения са добро нещо, но са крехки - лесно се на-
рушават. Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат
пред Божия престол и задействат Неговите отговори. И днес, в начало-
то на една нова година, нека се помолим с тези молитви:

Господи Иисусе, днес аз Ти се посвещавам наново. Искам да вземеш
живота ми в Твоите ръце през идващата година и да го употребиш за
Твоя слава. ,3земи живота ми, Иисусе, на теб го предавам изцяло."

Моля Те да ме пазиш от грях и от всичко, което по някакъв начин по-
зори името Ти.

Помогни ми да бъда готов да се уча от Светия Дух. Искам да раста и
да напредвам с Теб. Не ме оставяй да се върна в старите коловози.

Искам девизът ми за тази година да бъде: „Той трябва да расте, а пък
аз - да се смалявам." Цялата слава нека бъде за Теб. Помогни ми да не
я пожелавам за себе си.

Научи ме да взимам всички решения с молитва. Страхувам се да се
опирам на собствения си разум. „Господи, зная, че пътят на човека не
зависи от него; не е за човека, който ходи, да оправя стъпките си." (Ере-
мия 10:23)

Помогни ми да не бъда зависим от света, дори и от похвалите или уко-
рите на приятели и познати. Дай ми неразделен, чист стремеж да върша
винаги това, което е угодно на Теб.

Запази ме от това, да критикувам другите и да говоря лошо за тях. По-
могни ми думите ми да бъдат полезни и изграждащи.

Води ме при души в нужда. Искам да бъда приятел на грешниците,
както си Ти. Дай ми сълзи на състрадание към изгубените. „Нека виж-
дам множествата като своя Спасител, докато очите ми от сълзи ослепе-
ят. Нека гледам с милост изгубените овце, нека ги обичам от любов към
Него."

Господи Иисусе, предпази ме от това, да стана студен, озлобен или ци-
ничен, независимо какво се случва в живота ми.

Води ме при боравенето ми с пари. Помогни ми да бъда добър нас-
тойник на нещата, които Ти си ми поверил.

Помогни ми постоянно да помня, че тялото ми е храм на Светия Дух.
Нека тази велика истина да определя цялото ми поведение.

И още, Господи Иисусе, моля Те това да бъде годината, през която Ти
ще се завърнеш. Копнея да видя лицето Ти и да се поклоня пред Теб.
Нека тази блажена надежда да да бъде жива в сърцето ми и да ме осво-
боди от всичко, което ме привързва към тази земя. Нека постоянно жи-
вея в очакване на Твоето идване. „Амин, ела, Господи Иисусе!"

2. януари

Със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си."

Филипяни 2:36

Да считаш другите за по-горни, е неестествено. Падналата човешка
природа се съпротивлява, когато на нашето его се нанесе такъв удар. По
човешки това е направо невъзможно - сами по себе си ние нямаме си-
лата да водим такъв свръхестествен живот. Но чрез Божията сила е въз-
можно; обитаващият в нас Свети Дух ни дава способността да поста-
вим нашето „аз" на заден план, така че други да бъдат почетени.

Гедеон е хубава илюстрация за нашия стих. След като неговите 300
мъже са разбили армията на мадиамците, той повиква мъжете от Еф-
рем, за да довършат врага. Те отрязват пътя за бягство на разгромената
войска и пленяват двамата мадиамски князе. И въпреки това се сърдят,
че не са били извикани на помощ по-рано. Гедеон им отговаря, че паби-
ръкът на Ефрем е по-добър от гроздобера на Авиезер (Съдии 8:2), т. е.
че операцията за прочистване, проведена от ефремците, според него е
била по-славна от целия военен поход на Гедеон. Тази безкористна по-
зиция успокоява ефремските мъже.

Йоав също показва себеотрицание, когато превзема Рава и извиква
Давид, за да нанесе последния удар срещу града (2. Царе 12:26-28). Йо-
ав не е имал нищо против, дори е желаел Давид да получи славата от
победата. Това е един от благородните моменти в живота на Йоав.

Апостол Павел е считал филипяните за по-горни от себе си. Той каз-
ва, че тяхното поведение и служение са истинската жертва за Бога, до-
като самият той е само възлиянието, което се принася върху жертвата и
служението на тяхната вяра (Филипяни 2:17).

В по-ново време веднъж един много уважаван Божи служител чакал
заедно с други известни проповедници в една странична стая, за да из-
лезе в голямата зала. Когато се появил на сцената, гръмнали оглушител-
ни ръкопляскания. Той обаче бързо отстъпил настрани, за да получат
овациите другите, които излизали след него.

Най-великият пример за себеотрицание е Господ Иисус. Той се уни-
жи, за да бъдем ние възвисени. Той стана беден, за да станем ние бога-
ти. Той умря, за да живеем ние.

„Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос
Иисус."

3. януари

Не съдете по вида, а съдете справедливо." Йоан 7:24

Една от най-дълбоко вкоренените слабости на падналото човечество е
постоянната склонност да съдим по вида. Ние преценяваме човека по
външността. Преценяваме една употребявана кола по състоянието на
боята и лака. Преценяваме една книга по корицата. Независимо колко
пъти сме се разочаровали и илюзиите ни са били разбивани, ние пак
упорито отказваме да се научим, че не всичко, което лъщи, е злато.

В своята книга ,Чувства за малоценност - истинска епидемия" д-р
Джеймс Добсън казва, че физическата красота е най-високо цененото
човешко качество в нашата култура. По неговите думи ние сме я пре-
върнали в „златния еталон за стойност на човека". Така напр. възраст-
ните обръщат повече внимание на едно хубавичко дете отколкото на ед-
но обикновено. Често учителите пишат по-високи оценки на външно
привлекателните деца. Красивите деца биват наказвани по-малко от
другите. Невзрачните деца много по-често трябва да отговарят за дея-
нията си.

Самуил би избрал за цар високия, красив Елиав (1. Царе 16:7), но Гос-
под го коригира: „Не гледай на вида му, нито на високия му ръст, поне-
же съм го отхвърлил; защото Господ не гледа на това, на което гледа чо-
век; понеже човек гледа на лицето, а Господ гледа на сърцето."

Най-драстичният пример за неправилна преценка в човешката исто-
рия е отношението към Господ Иисус, когато Той идва на земята. Явно
Той не е бил привлекателен, що се отнася до физическата Му външност.
„Нямаше вид, нито великолепие, че да погледнем на Него, нито изглед,
че да Го харесаме." (Исая 53:2) Ние не видяхме красота в единствения
истински красив човек, който някога е живял!

Сам Той обаче никога не е паднал в този ужасен капан на преценява-
нето по външния вид. Още преди Той да дойде, за Него е пророкувано:
„Няма да съди според гледането на очите Си и няма да решава според
слушането на ушите Си." (Исая 11:3) За Него има значение не лицето, а
характерът; не опаковката, а съдържанието; не физическото, а духовно-
то.

4. януари

Не чрез мощ, нито чрез сила, а чрез Моя Дух, казва Господ на Войнс-
твата. " Захария 4:6

Този стих съдържа важната истина, че делото на Господа не се върши
чрез човешки ум или сила, а чрез Светия Дух.

Виждаме това при завладяването на Ерихон. Стените не падат от сил-
ните оръжия на Израил. Господ предава града в ръцете му, когато све-
щениците надуват тръбите.

Ако ставаше въпрос за голяма войска, Гедеон никога не би победил
мадиамците, тъй като неговата армия беше намалена от Господа до 300
мъже. А и тяхното крайно неконвенционално въоръжение се състоеше
от факли и глинени делви. Никой друг освен Господ не може да е спе-
челил тази победа.

С човешките си способности и умения учениците са ловили риба ця-
ла нощ и не са хванали нищо. Това е дало на Господ възможността да
им покаже, че за своето ефективно служение те трябва да зависят от Не-
го.

Лесно можем да се поддадем на мисълта, че парите са най-голямата
нужда в мисионерската работа. Но това никога не е било така и няма и
да бъде. Хъдсън Тейлър е бил напълно прав, когато е казал, че не бива
да се страхуваме от твърде малко пари, а от твърде много непосветени
на Господа пари.

Понякога ние се впускаме в дипломатически тактики зад кулисите,
мащабни рекламни кампании, психологически манипулативни трикове
или впечатляваща реторика. Инвестираме в гигантски строителни начи-
нания и си изграждаме истински империи от организации - и сме дос-
татъчно глупави да мислим, че това е ключът към успеха.

Но не чрез мощ, нито чрез сила, нито чрез някое от тези средства се
върши успешно Божията работа. Това става чрез Божия Дух.

Голяма част от така наречената християнска работа би си вървяла
много добре и ако не съществуваше Свети Дух. Но в истинската работа
за Господа Светият Дух е незаменим. Там духовната борба се води не с
плътски оръжия, а с молитва, с вяра и с Божието слово.

5. януари

Народът, който е при теб, е прекалено много." Съдии 7:2

Всеки от нас, съзнателно или не, се стреми към големи бройки и е
склонен да преценява успеха по статистиката. Към малките групи вина-
ги се изпитва леко презрение, докато масите от хора предизвикват вни-
мание и уважение. Какво би трябвало да бъде нашето отношение в та-
зи област?

Не бива да презираме големите бройки, ако те са плод на действието
на Светия Дух. Така е било на Петдесетница, когато повече от 3000 ду-
ши наведнъж са влезли в Божието царство.

Трябва да се радваме на големите бройки, когато те означават слава за
Бога и благословение за хората. За нас би трябвало да е съвсем нормал-
но да копнеем за много, много хора, които издигат сърцата и гласовете
си към Бога в поклонение и излизат по света със спасителното посла-
ние.

От друга страна обаче големите бройки са вредни, когато водят до гор-
дост. Бог трябваше силно да редуцира войската на Гедеон, за да не ка-
же Израил: „Моята ръка ме избави!" (Съдии 7:2) Е. Сгенли Джоунс
(1884 - 1973, американски мисионер в Индия и писател) веднъж е ка-
зал, че мрази „нашето днешно тичане след бройките", тъй като то „во-
ди единствено до колективен егоизъм".

Големите бройки са вредни, когато водят до зависимост от човешка
сила вместо от Господа. Това вероятно е бил и проблемът с преброява-
нето на народа, което е направил Давид (2. Царе 24:2-4). Йоав е усещал,
че мотивите на неговия цар не са чисти, и е протестирал, но напразно.

Големите бройки не са желателни, ако ние, за да ги постигнем, снижа-
ваме стандарта си, правим компромиси с библейски принципи, развод-
няваме посланието или пренебрегваме необходимата дисциплина в цър-
квата. Ако сърцата ни са насочени към големите бройки вместо към
Господа, постоянно ще изпадаме в подобни изкушения.

Големите бройки са вредни, ако водят до загуба на общението между
хората. Ако отделният човек се губи в масата, ако може да го няма, без
да липсва на никого, ако никой не споделя неговите радости и скърби,
тогава цялата идея за живота в едното тяло Христово е изгубена.

Големите бройки са вредни, когато потискат развитието на дарбите в
тялото. Не случайно Господ Иисус е избрал само 12 ученици. С огром-
на група би било трудно да се работи.

От край време Бог е действал чрез свидетелството на един малък ос-
татък. Големите маси не Го привличат, нито малките групички Го отб-
лъскват. Ние не бива да се хвалим с големите бройки, но не бива и да се
задоволяваме с малките бройки, ако те са резултат от нашия собствен
мързел и безразличие.

6. януари

Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро."

Римляни 7:18

Ако един млад вярващ научи този урок още в зората на своя христи-
янски живот, това ще му спести огромни проблеми впоследствие. Биб-
лията учи, че в нашата стара, зла, неновородена природа няма НИЩО
ДОБРО. Плътта не струва абсолютно нищо. При нашето обръщане тя
не се подобрява и на йота. Не се облагородява дори и цял живот да во-
дим последователен християнски живот. Дори и Бог не се опитва да я
поправи. Той я е осъдил на смърт на кръста и иска ние да я държим в
тази смърт.

Ако аз наистина схвана тази истина чрез вяра, тя ще ме предпази от
напразни търсения и стремежи. Аз вече няма да търся нещо добро на
място, където Бог е казал, че то просто не се намира.

Тази истина ще ме предпази и от разочарования. Вече няма да се ра-
зочаровам, когато не намирам в себе си нищо добро - защото отнапред
знам, че такова просто няма.

Тя ще ме предпази и от вторачване в себе си. Аз изхождам от предпос-
тавката, че със собствени сили не мога да победя. Напротив - занима-
ването със себе си задължително ще ме доведе до поражение.

Ще ме предпази също и от психологическа и психиатрична „помощ",
която обръща прожекторите към собственото ми „аз". Такава терапия
само усложнява проблема, а не го решава.

Това ще ме научи да се занимавам постоянно с Господ Иисус. Робърт
Мъри Макчейн (1813 - 1843, шотландски пастир и писател) казва: „За
всеки поглед, който отправяш към себе си, отправи десет погледа към
Иисус." Това е добро съотношение! Някой друг веднъж е казал, че дори
и осветеното „аз" е окаян заместител на прославения Христос. А пое-
тът пише: „Колко е сладко да избягам от себе си и да прибягна при своя
Спасител."

Голяма част от нашите днешни проповеди и нови християнски книги
насочват хората към безкрайни занимания със себе си и буквално ги
хипнотизират с техния темперамент, самооценка, комплекси и чувства
за малоценност. Цялата тази насока е трагично едностранчива и оставя
след себе си поле, осеяно с човешки развалини.

„Аз съм прекалено лош, за да заслужавам и една мисъл за себе си;
вместо това искам да забравя за себе си и да гледам към Бога, който на-
истина заслужава всички мои мисли."

10

7. януари

Ниеходим с вярване, а не с виждане." 2. Коринтяни 5:7

Замисляли ли сме се някога защо за повечето хора един футболен мач
е по-вълнуващ от едно молитвено събрание? Във всеки случай числе-
ността на посетителите категорично показва това.

Или бихме могли да се запитаме защо позицията на президента на Съ-
единените Щати е по-привлекателна от позицията на един старейшина
на църква. Общо взето родителите не казват на децата си: „Изяж си за-
куската и бъди послушен, и може би някой ден ще станеш старейшина."
Не, казват им: „Който яде и е добро момче, ще порасне голям и силен и
може и да стане президент."

Защо успешната кариера в бизнеса е по-привлекателна от мисионерс-
кия живот? Често родители разубеждават децата си да стават мисионе-
ри и предпочитат да ги видят на добри позиции в управлението на свет-
ски фирми.

Защо един документален филм по телевизията приковава вниманието
ни повече от изучаването на Божието слово? Нека се замислим за безб-
ройните часове, прекарани пред синия екран, и беглите минути пред от-
ворената Библия!

Защо хората са готови за пари да вършат неща, които не биха върши-
ли от любов към Господ Иисус? Мнозина, които неуморно се трудят за
фирмите си, са безразлични и вяли, когато Спасителят ги повика.

И накрая, защо нашата държава ни изглежда по-велика и значима от
Божието събрание? Политиката е разнообразна и вълнуваща. А животът
в църквата често ни изглежда скучен и лишен от сила.

Причината за всичко това е, че се опитваме да ходим с виждане, а не
с вярване. Но нашият поглед е замъглен. Ние не виждаме нещата таки-
ва, каквито са в действителност. Ценим временното повече от вечното.
Ценим естественото повече от духовното. Ценим човешката преценка
повече от Божията преценка.

Ако наистина ходим с вярване, нещата се променят. Вярата прояснява
духовния ни поглед. Ние започваме да виждаме нещата така, както Бог
ги вижда. Ценим молитвата като неописуема привилегия на постоянен
достъп до Владетеля на цялата Вселена. Разбираме, че един старейши-
на на църква означава за Бога повече от ръководителя на държавата.
Виждаме, както е казал Спърджън, че ако Бог е призовал някого за ми-
сионер, би било ужасно жалко той „да падне до положение на цар".
Виждаме, че от телевизията ни засипват илюзии и въздушни кули, до-
като в Библията имаме ключа към пълноценния живот. Готови сме да
вложим докрай силите, средствата и времето си за Господа, което нико-
га не бихме направили за някаква безлична фирма. Съзнаваме, че наша-
та местна църква е по-важна за Бога и Неговия народ от най-великата
световна империя.

Съществената разлика е да ходим с вярване, а не с виждане!

8. януари

Проклет онзи, който върши небрежно делото Господно."

Ерем. 48:10

Делото на Господа е толкова важно, спешно, възвишено и вдъхващо
страхопочитание, че над всеки, който го върши небрежно, тегне прок-
лятие. Бог, който иска и заслужава най-доброто, не може да понася мър-
зел, колебание, вялост и несериозност. Ако се замислим за какви безк-
райно важни неща става дума, това не е учудващо.

През есента на 1968 г. в Прага един млад християнин свидетелствал
за Господа на един друг младеж на име Ян Папах. Ян показал искрен
интерес и християнинът му обещал да му занесе Нов Завет. Той имал
най-добри намерения, но минали седмици, преди изобщо да намери Но-
вия Завет. После постоянно отлагал да мине покрай Ян и да му го даде.

На 16. януари 1969 г. Ян Папах се изправил на централния площад на
Прага, залял се с бензин и се запалил. Той не доживял дори и само да
види обещания Нов Завет.

Добрите намерения не са достатъчни. Често се казва, че пътят към ада
е покрит все с добри намерения. Но само с тях работата не се свършва.
Те трябва да се превърнат в дела. Ето няколко възможности да напра-
вим това:

Първо, нека никога не отказваме, когато Господ ни покаже, че иска да
извършим нещо конкретно за Него. Ако Той е Господ, трябва да Му се
подчиняваме, без „но" и „ако".

Второ, нека никога не отлагаме свършването на работата. Отлагания-
та са смъртоносни. Те ограбват другите от помощта и благословението,
а нас изпълват с вина и угризения.

Трето, нека вършим работата старателно. „Всичко, което ръката ти на-
мери да прави, направи със силата си." (Еклисиаст 9:10) Ако изобщо си
струва да се направи, значи си струва и да се направи добре.

И накрая, нека вършим всичко за Божия слава. „Ядете ли, пиете ли,
или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава." (1. Корин-
тяни 10:31)

Ние всички би трябвало да имаме нагласата на Ейми Кармайкъл (1867
- 1951, английска мисионерка в Индия и поетеса), която е написала:
„Обетите към Бога са на мен. Не мога да се спирам да играя със сенки
или да бера земни цветя, преди да извърша делото си и да дам отчет за
него."

12

9. януари

„... да показват благочестие към домашните си..." 1. Тимотей 5:4

Може би сме чували израза „с чужди благ, вкъщи враг". Той описва
ужасната склонност да сме добри и любезни с външните хора, а груби
и невнимателни у дома.

Тази грешка не се ограничава до определена група хора. Младите хо-
ра трябва да внимават да я избягват. Толкова е лесно да се представяш
като кинозвезда пред връстниците си, а да бъдеш кошмар за родители-
те си. Съпрузите могат да представят усмихната фасада пред колегите
си, но когато са върнат вкъщи, да изключат усмивката и да се върнат
към обичайното си раздразнително естество. И проповедници понякога
блестят на амвона, докато вкъщи са капризни мърморковци.

Това е една от извратените черти на нашата паднала природа, че поня-
кога сме най-зли с онези, които са ни най-близки, които правят най-мно-
го за нас и които - в по-разумните си периоди - обичаме най-много. Ела
Уилър Уилкокс пише:

Разбрах една голяма истина, когато пътувах на Запад.

Единствените хора, които истински раняваме,

са тези, които най-много обичаме.

Ласкаем беглите познати, любезни сме с временния гост,

а без замисляне нанасяме удар на любимия човек.

Един друг поет изразява това така: „Ние имаме поздрав за чуждия, ус-
мивка за госта, а за своите често имаме само горчива дума, въпреки че
най-много обичаме своите."

„Много е лесно да си вярващ в църквата или да си вярващ на молит-
веното събрание, или да си вярващ в делото на Господа; съвсем друго е
да си вярващ в ежедневието си. Да показваш благочестие към домашни-
те си е един от жизненоважните елементи на християнството, но за съ-
жаление и един от най-редките. Не е необичайно християните да „вър-
шат правдата си пред хората, за да ги виждат", а да се провалят в благо-
честието спрямо собствения си дом. Аз познавам един човек, който на
седмичното молитвено събрание прави дълбоко впечатление на всички
със силните си молитви и настойчиво поучение; но когато се връща вкъ-
щи след молитвеното събрание, е толкова раздразнителен и сърдит, че
жена му и децата му не смеят да кажат дума в негово присъствие."

Самуел Джонсън (1709 - 1784, прочут английски есеист и лексиког-
раф) казва: ,3сяко същество си отмъщава за болките си на онези, кои-
то случайно са около него." Човек трябва да противостои на тази естес-
твена склонност.

Това, което представляваме вкъщи, е по-ясно свидетелство за нашия
християнски характер, отколкото това, което представяме пред общест-
веността.

13

10. януари

Нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще."

Евреи 12:1

Много хора имат пресилена и идеализирана представа за християнс-
кия живот. Те смятат, че той би трябвало да бъде непрекъснат низ от
върхови преживявания. Четат християнски книги и списания, слушат
лични свидетелства за драматични опитности и заключават, че в това се
състои целият живот. В техния фантастичен свят няма проблеми, бол-
ки, изпитания и обърканост. Няма място за тежък труд, ежедневна рути-
на, монотонно проправяне на път през джунглата. Вместо това постоян-
но се витае на седмото небе. И когато животът им не съвпада с тази
илюзорна представа, те се обезсърчават, отчайват и изпадат в депресия.

Действителността обаче изглежда по друг начин. Огромна част от
християнския живот се състои в това, което Кемпбъл Морган (1863 -
1945, английски библейски учител и проповедник) нарича „пътя на упо-
рито постоянство във вършенето на привидно дребни неща". Точно то-
ва съм преживял и аз. Имало е огромно количество неприятна, рутинна
работа, дълги часове на дисциплинирано учене, служение без видни ре-
зултати. Понякога възникваше въпросът: „Постига ли се изобщо не-
що?" Точно тогава Господ ми подаряваше някой знак за насърчение —
някой чуден отговор на молитва, някое ясно слово за Неговото водител-
ство. Така получавах нови сили, за да продължа и да измина още една
отсечка от пътя.

Християнският живот е маратон, а не спринт на късо разстояние. За да
се справим с него, е нужна издръжливост. Добрият старт е важен, но
най-съществена е издръжливостта — тя ще ни преведе през финала в
бляскава слава.

На Енох е отредено завинаги почетно място в аналите на постоянст-
вото. Той е ходил с Бога - представете си това! - в продължение на 300
години (Битие 5:22). Но не бива да мислим, че това са били години на
безоблачна радост или постоянно въодушевление. Той е живял в свят
като нашия и е било неизбежно да е понасял своя дял от изпитания,
объркване, трудности и дори преследвания. Но не се е изморявал да
върши добро. Устоял е до края.

Ако сме изкушени да се откажем, нека си спомним думите в Евреи
10:36: „Защото се нуждаете от търпение, така че, след като извършите
Божията воля, да получите обещаното."

Благородният живот не е блестящ венец на светкавично спечелена
слава,а обикновен низ от дни, през които се върши Божията воля.

14

11. януари

От устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко не-
що." Матей 18:16

Според Библията, за да се направи валидна преценка, са необходими
твърденията на двама или трима свидетели. Ако спазвахме този прин-
цип, щяхме да си спестим цял океан от проблеми.

Нашата естествена склонност е да чуем едната страна в дадено дело и
веднага да отсъдим в нейна полза. Човекът звучи убедително и веднага
получава цялата ни симпатия. По-късно научаваме, че ни е разказал са-
мо едната страна на историята. Ако чуем и другата страна, ни става яс-
но, че първият човек е изкривил фактите, или поне ги е представил ле-
ко оцветени в своя полза. Така се изпълнява истината от Притчи 18:17:
„Първият, който защищава делото си, изглежда прав, но идва ближният
му и го изпитва." Ако отсъждаме, преди да сме положили усилие да на-
учим всички факти, ние постъпваме по-несправедливо от светското
правосъдие и се излагаме на укора от Притчи 18:13: ,Да отговаря някой,
преди да чуе, е безумие и позор за него."

Когато Сива казва на Давид, че Мемфивостей се е надявал да се въз-
качи на престола, Давид приема тази клевета, без да я разследва, и дава
на Сива целия имот на Мемфивостей (2. Царе 16:1-4). По-късно на
Мемфивостей се удава възможността да разкаже на царя истината. То-
гава Давид разбира, че е взел решение без достатъчни доказателства.

Господ Иисус е признавал този принцип. Той казва, че Неговото сви-
детелство за Себе Си не е достатъчно (Йоан 5:31). Затова Той предста-
вя още четирима свитетели: Йоан Кръстител (ст. 32-35), Своите дела
(ст. 36), Бог Отец (ст 37-38) и Писанията (ст. 39-40).

Ако ние не си правим труда да съберем достатъчно свидетелства от
двама или трима свидетели, можем да разбием човешки сърца, да сри-
нем репутацията на някого, да разцепим църкви и да разрушим прия-
телства. Ако следваме Божието слово, ще предотвратим лавини от нес-
праведливости и душевни рани.

15

12. януари

Какво имаш, което да не си получил? " 1. Коринтяни 4:7

Дова е добър въпрос, тъй като той ни свежда до истинската ни вели-
чина. Всъщност ние нямаме абсолютно нищо, което да не сме получи-
ли.

Физическите си и умствени заложби сме получили при раждането си.
Как изглеждаме или колко сме умни - това са неща твърде далеч извън
нашата сфера на влияние, за да можем да се гордеем с тях. Те са ни да-
дени по рождение.

Всичко, което знаем, е резултат от образованието ни. Други хора са ни
напълнили с информация. Често си мислим, че самостоятелно сме стиг-
нали до някоя съвсем нова мисъл, а после я откриваме в книга, която
сме чели преди 20 години. Емерсън (1803 - 1882, американски поет и
пантеист) казва иронично: „Класиците са откраднали всички мои най-
добри мисли."

А нашите таланти? Някои таланти са семейни. Ние ги развиваме с уп-
ражнения и практика. Но решаващото е, че не ги придобиваме сами. Те
ни се подаряват.

Пилат е бил крайно самоуверен поради властта, която е упражнявал.
Но Господ Иисус му напомня: „Ти нямаше да имаш никаква власт над
Мен, ако не ти беше дадено от горе." (Йоан 19:11)

В крайна сметка всеки наш дъх е дар от Бога. Затова Павел продължа-
ва да пита в 1. Коринтяни 4:7: „Но ако си го получил, защо се хвалиш,
като че не си го получил?"

По тази причина например Хариет Бийчър Стоу (1811 - 1896) отхвър-
ля всякакво признание за написването на ,Дичо Томовата колиба": „Аз
да съм авторката на ,Дичо Томовата колиба"? Не, аз нямах власт над ис-
торията; тя се пишеше сама. Господ я написа, а аз бях просто инстру-
мент в ръката Му. Цялата история ми се яви в картини, една след друга,
а аз я записах с думи. Само на Него да бъде славата!"

Ако постоянно помним, че нямаме нищо, което да не сме получили,
това ще ни предпази от самохвалство и самовлюбеност и ще ни помог-
не да отдаваме на Бога славата за всяко добро, което е в нас, или което
сме извършили.

И така: „Мъдрият да не се хвали с мъдростта си и силният да не се
хвали със силата си, богатият да не се хвали с богатството си, а който се
хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че Аз съм Гос-
под, който върша милост, правосъдие и правда на земята, понеже в то-
ва имам благоволение, заявява Господ." (Еремия 9:23-24)

16

13. януари

Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва." Филипяни 4:13

Такъв стих лесно се разбира погрешно. Четем го и веднага си предс-
тавяме стотици неща, които не можем да направим. В материалната об-
ласт си мислим например за някакъв смешен акт на великанска сила.
Или пък си представяме някакво велико духовно постижение, което е
далеч извън възможностите ни. Така тези думи се превръщат в мъчение,
а не в утеха.

Разбира се, стихът всъщност означава нещо съвсем друго, а именно,
че Господ ще ни даде сили да извършим всичко, което Той иска от нас.
В рамките на Неговата воля няма нищо невъзможно.

Петър е знаел тази тайна. Той е знаел, че - оставен сам на себе си - не
може да ходи по водата. Но също така е знаел, че може да го направи,
ако Господ му го заповяда. Щом Господ Иисус му казва: „Ела", Петър
излиза от лодката и тръгва към Него по водата.

Обикновено планините не се хвърлят в морето по моя заповед. Но ко-
гато между мен и изпълнението на Божията воля се издига планина, то-
гава мога да кажа: ,3дигни се", и това ще стане.

В крайна сметка става дума за това, че с Неговата заповед същевре-
менно ни се дават и необходимите способности да я изпълним. Затова
Бог ще ни даде сили да понесем всяко изпитание. Той ще ме направи
способен да се съпротивя на всяко изкушение и да преодолея всеки по-
рок. Той ще ми даде силите да поддържам чистота в мислите си, да
имам чисти мотиви и винаги да върша това, което е угодно на сърцето
Му.

Ако не получавам силата да извърша нещо, ако съм на ръба на физи-
чески, умствен или емоционален срив, тогава непременно трябва да си
задам въпроса дали не съм се отклонил от Неговата воля и не преслед-
вам задоволяването на собствените си желания. Възможно е да се рабо-
ти за Бога, без това непременно да е Божията работа. За такава дейност
не ни е обещана Неговата сила.

И така, важно е да знаем, че се движим напред по течението на Божи-
ите планове. Тогава ще имаме и радостната увереност, че Неговата бла-
годат ще ни крепи и поддържа.

17

14. януари

Всичко е ваше." 1. Коринтяни 3:21-23

Несветите светии в Коринт са се карали в църквата си за човешки во-
дачи. За някои Павел е бил идеалът. Аполос е бил любимецът на други.
А трети смятали, че Кифа превъзхожда всички останали. Павел им по-
казва колко е смешно да ограничават избора си до един от тези мъже,
след като те всички им принадлежат. Вместо „Аполос е мой" те по-ско-
ро трябвало да казват: „Павел, Аполос и Кифа - всички са мои."

Това слово е особено актуално за нас днес. Ние се заблуждаваме, ко-
гато ставаме изключителни последователи на Лутер, Уесли, Буут, Дар-
би или някой от другите големи дарове на църквата. Всички тези мъже
са наши и ние можем да се наслаждаваме на светлината, която е била
дадена на всеки от тях. Никога не бива да ставаме последователи на
един-единствен човек.

Но не само Божиите служители са наши. Наш е и светът. Ние сме нас-
ледници на Бога и сънаследници с Христос. Един ден ще се върнем и
ще царуваме над света заедно с Господ Иисус. Междувременно всичко
тук се управлява от невярващи хора, като че ли светът е техен. Но всъщ-
ност не е така. Те са просто настойници на този свят и го управляват за
нас до времето, когато ние ще встъпим във владение.

Животът ни принадлежи. Това не означава просто, че имаме живот -
всички хора го имат. Означава, че ние имаме преизобилния, преливащ
живот, вечния живот, живота на Самия Христос. Нашият живот не е су-
ета и угнетение на духа. Той е смислен, целенасочен и си заслужава да
се живее.

Смъртта също ни принадлежи. Ние вече не сме поробени през целия
си живот от страха от смъртта. Сега смъртта е Божият пратеник, който
отнася душите ни в небето. Затова смъртта е придобивка. А освен всич-
ко това ние принадлежим на Христос, а Христос принадлежи на Бога.
Когато си мисля за всичко това, се сещам за странната забележка на Кай
Кинг: „Какви баснословно богати просяци сме ние!"

18

15. януари

Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само че не използ-
вайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете
един на друг с любов.
" Галатяни 5:13

Свободата на Божието дете е едно от неговите безценни богатства.
Освободен от Сина, спасеният човек е наистина свободен. Но ние сме
призовани към отговорна свобода, а не към разюзданост.

Децата искат да са свободни от наложените им у дома ограничения.
Младите хора искат да са свободни от дисциплината на учението. Въз-
растните искат да са свободни от брачната клетва за вярност. Други пък
се бунтуват, че са ограничени от редовното работене. Но не са това сво-
бодите, за които сме призовани.

Звездите нямат свободата да напуснат пътищата си и да се скитат из
Космоса. Един влак няма свободата да излезе от релсите си и да се вие
из полята. Един самолет не е свободен на напусне определения си курс
— сигурността му зависи от това, пилотът да спазва предписанията.

Джоует (Джон Хенри, 1864 - 1923, английски проповедник, известно
време работил в Ню Йорк) казва: „Няма област, в която беззаконният да
е свободен. В която и посока да тръгнем, трябва да приемем ограниче-
нията, ако искаме да открием свободата. Музикантът трябва да се под-
чини на законите на хармонията, ако иска да предизвика истинско лику-
ване в своя прекрасен свят. Архитектът трябва да се подчини на закона
за гравитацията, иначе от усилията му няма да се роди сграда, а купчи-
на развалини. А на каква свобода се наслаждава човекът, който посто-
янно предизвиква законите на здравето? Във всички тези области прес-
тъпването на закона означава осакатяване, робство, но не и свобода."

Истина е, че вярващият е свободен от закона (Римляни 7:3). Но това
не означава, че е беззаконен. Той е законно свързан с Христос, притег-
лен с връзките на любовта и задължен да се покорява на многобройни-
те заповеди, които откриваме в Новия Завет.

Вярващият е свободен от робството на греха (Римляни 6:7, 18, 22), но
за да бъде роб на Бога и роб на правдата.

Вярващият е свободен от всички хора (1. Коринтяни 9:19), но за да бъ-
де слуга на всички хора, за да спечели колкото може повече хора.

Вярващият обаче не е свободен да използва свободата си като покри-
вало на злото (1. Петрово 2:16). Той не е свободен да угажда на плътс-
ките си страсти (Галатяни 5:13). Не е свободен да става препънка или
примка за другите (1. Коринтяни 8:9). Не е свободен да позори името на
Господ Иисус (Римляни 2:23-24). Той не е свободен да обича света (1.
Йоаново 2:15-17). Не е свободен да наскърбява обитаващия в него Све-
ти Дух (1. Коринтяни 6:19).

Човекът не намира удовлетворение и мир, като преследва собствени-
те си представи за щастие. Намира ги само ако вземе върху себе си иго-
то на Христос и започне да се учи от Него. „Неговата служба е съвър-
шена свобода." J9

16. януари

ИГосподното слово беше втори път към Йона." Йоан 3:1

Тук имаме едно послание, което от струи обещание и надежда. Кога-
то някой се провали, за Бога това не е причина да се откаже от него.

За престъплението на Давид е разказано с безпощаден реализъм. Ко-
гато четем тази история, потъваме в земята от срам. Но Давид се е ос-
тавил Господ да го съкруши и се е научил на решително покаяние. За
Бога това не е бил краят на този човек. Той му прощава и го възстано-
вява, за да принася плодове в живота си.

Йона е отказал да последва Божия призив за мисия и в крайна сметка
е стигнал до дъното в корема на рибата. В тази жива подводница той се
е научил на послушание. Когато Бог го призовава втори път, той отива
в Ниневия, проповядва за непосредствено предстоящия съд и преживя-
ва как целият град се обръща в дълбоко покаяние.

Йоан Марк е започнал блестящо с Павел и Варнава, но после внезап-
но се е отказал и си е отишъл у дома. Но Бог не го е изоставил. Марк се
е върнал отново в битката, възвърнал си е доверието на Павел и е бил
призван да напише Евангелието за Слугата, който никога не се проваля.

Петър се е отрекъл от Господа въпреки клетвите си за вечна вярност.
Хората биха го отписали и биха казали, че птицата с пречупено крило
никога повече няма да полети толкова високо. Но Бог не го е отписал и
Петър е полетял по-високо от когато и да било. На Петдесятница той е
отворил вратата на Божието царство за 3000 души наведнъж. Той е ра-
ботил неуморно и постоянно е бил преследван. Написал е двете посла-
ния, носещи неговото име, и накрая е увенчал един славен живот в слу-
жение на Бога с мъченическа смърт.

И така, що се отнася до служението, Бог е Бог на втория шанс. Той не
приключва с някого, понеже той се е провалил. Винаги, когато намери
съкрушено и покаяно сърце, Той се привежда, за да привдигне отново
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   49

Свързани:

Светлина по пътя верен iconСветлина по пътя верен
Новогодишните молитви са по-добро нещо, защото се издигат пред Божия престол и задействат Неговите отговори. И днес, в начало
Светлина по пътя верен iconНа С. Ф. Кс слънце, разпръснало светлина и топлина по пътя си, и пример за онези, чието мислене надхвърля собствените им хоризонти

Светлина по пътя верен iconВъпросни к кастинг за бб4
Не се старайте да представяте себе си в „добра светлина”! Това не ви гарантира успех. Най-важно е да отговорите на всички въпроси...
Светлина по пътя верен iconВзаимоотношения в малката група
Бога, повличайки останалите в дълбочината на подобна лична среща и интимност. Подобно на луната, която отразява слънчевата светлина...
Светлина по пътя верен iconФантастична светлина
Моментално намалява скорост. А в света на Диска магията беше смущаващо силна, което означаваше, че меката жълта светлина на
Светлина по пътя верен iconИстинската духовност
Библейските цитати в книгата са взети от Ревизираното издание на Библията от 1924 г., освен в случаите, където е отбелязано друго...
Светлина по пътя верен iconПравилник за прилагане на закона за движението по пътищата
Чл. Участник в движението е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва влияние на движението...
Светлина по пътя верен iconИзвеждане
Обещаната земя. До скоро не бях размишлявала за светлината, която всъщност привлече Мойсей към къпиновия храст – силната огнена светлина,...
Светлина по пътя верен iconНашият адрес е: с. Кортен 8930 общ. Нова Загора обл. Сливен нч "Светлина 1872" За XIII национални Празници на Селския Любителски Театър
Светлина” -с. Кортен е основано през 1893г., а данни за началото на културна дейност датират от 1872г., когато се основава ученолюбивата...
Светлина по пътя верен iconПрограма 17 май 2008г
Карате Клуб „Светлина” и Българската Федерация по карате – ijka българия, с любезното съдействие на Столична община организират четвърти...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом