Образът на словото в старобългарската литература




ИмеОбразът на словото в старобългарската литература
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер35.41 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.belschool.net/files/razrabotkinauchenici9/336.doc
Образът на словото в старобългарската литература

(„Проглас към Евангелието”, „Азбучна молитва” от Константин Преславски и „За буквите” от Черноризец Храбър)


1.Увод-Образът на света в трите творби следва общите координати на установения средновековен модел.Словото-подсигурява ценностната стабилност на един свят, разкъсан от посегателствата на злите сили, от бесовете на човешките страсти.Старобългарската литература е „свидетелят” и знакът на тези превратности.


2.Теза-

Микротеза 1-В „Проглас към Евангелието” словото играе ролята на духовна упора-то подкрепя душите и ги прави устойчиви срещу греха и съблазните.

Микротеза 2-Образът на словото в „Азбучна молитва” е представен като благо, защото в самата си същност е наставление, призоваване към божествения закон.

Микротеза 3-В съчинението на Черноризец Храбър „За буквите”, славянската азбука е осмислена като върховна ценност.Дълбоката мисъл на автора е, че словото не може да бъде преграда по пътя към разума и Бога.


3.Доказателство-

Микротеза1 „Проглас към Евангелието” словото играе ролята на духовна упора-то подкрепя душите и ги прави устойчиви срещу греха и съблазните.

Разсъждения:

Доказателства:

1.Основният мотив на творбата е прославата на словото и на неговото могъщество.Хората живеят в греховен свят и са застрашени от силите на злото, затова се нуждаят от просветление-това е ролята на словото.


2.Да се познава Бог, означава да можем успешно да се противопоставяме на негативните страни на живота-съблазните, греха, тнението, тъмнината…

1.„…защото от Бога е даден тоя дар…” ; „…Вие, които търсите красотата на душите…”;”…така и всяка безкнижна душа не вижда добре божия закон…”;”Кой може да каже всички притчи, които изобличават-без книги-езичниците, говорещи безсмислици…”;”…който ще отлъчи всички хора от скотския живот и похот…”

2.”…да познаят Бога както трябва…”


Извод:Текстът на творбата ни позволява да си съставим образа на средновековния човек като цяло и да изградим своевременно образа на словото.


Преходно изречение:Освен духовна упора словото е представено и като благо-дар и наставление от Бога.


Микротеза2-Образът на словото в „Азбучна молитва” е представен като благо, защото в самата си същност е наставление, призоваване към божествения закон.

Разсъждения:

Доказателства:

1.Ключово място в творбата заема мотивът за обръщането към Бога и символичното общуване с него.Един истински християнин в своята молитва изпада в транс, дълбока откровенност и е в разгара на своята вярност.

2.Човекът, който е приел словото знае пътя и има сили да го следва, такъв човек е християнинът, той е опътен по правия път на вярата.

1.”Аз се моля Богу…”; „…милостта твоя, Боже, молят горещо…”; „…молещият помощ от тебе…”; „Но сега дай ми изобилно слово, Отче, Сине и пресветий Душе…”


2.”Сега вървя по дирята на учителите, следвайки името и делата им…”; „Но сега дай ми изобилно слово, Отче, Сине и пресветий Душе…”


Извод:Творбата ни представя един раздвоен свят.”Азбучна молитва” ни въвежда в свят в преход, отразена е промяната на Славянското племе.


Преходно изречение:Този дар от Бога-словото е върховна ценност за средновековния човек.Творбата „За буквите” отразява особеностите на славянската реч, но в същото време възхвалява образа на словото.


Микротеза 3-В съчинението на Черноризец Храбър „За буквите”, славянската азбука е осмислена като върховна ценност.Дълбоката мисъл на автора е, че словото не може да бъде преграда по пътя към разума и Бога.

Разсъждения:

Доказателства:

1.Основният мотив на творбата е величието на славянската азбука.Авторът е отразил това, като висша проява на разума, на божията милост и път към спасе нието.


2.Човекът не живее в спокойствието, той се нуждае от допълнителна сигурност, сред този недостиг на знания се намества и действа словото.Словото брани света, отстоява божествената му предначертаност.


1.”След това човеколюбецът Бог, който урежда всичко и който не оставя човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение…”; „…че всичко по ред идва от Бога, а не от другиго…”

2. „…че всичко по ред идва от Бога, а не от другиго…”; „…Бог раздели езиците при стълпотворението…”; „…Бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт, и поклонение сега и винаги в безкрайни векове,Амин…”



Извод: В света има закономерности, той самият е резултат от Божествената активност и милост.


4.Заключение-Словото е вдъхновена прослава на Бога и защита на правото на хората да изповядват на собствен език.Словото е светлина, защото прави видими божествените повели.

Свързани:

Образът на словото в старобългарската литература iconОбразът на словото в старобългарската литература ( „Проглас към Евангелието", „Азбучни молитви", „За буквите" ) План за съчинение
Образът на словото в старобългарската литература ( „Проглас към Евангелието”, „Азбучни молитви”, „За буквите” )
Образът на словото в старобългарската литература iconОбразът на словото в старобългарската литература
Проглас към Евангелието”, „Азбучна молитва” от Константин Преславски и „За буквите” от Черноризец Храбър
Образът на словото в старобългарската литература iconОбразът на словото в старобългарската литература
Бога и ориентир по трудния път към спасението. То носи в себе си блясъка на божествената светлина и това го характеризира като инструмент...
Образът на словото в старобългарската литература iconПрограма за изпита по старобалгарска литература за докторантски изпит
...
Образът на словото в старобългарската литература iconЛитература е "свидетелят"
Увод : Старобългарската литература е “свидетелят” и знакът на превратностите в българската културно историческа съдба. Тя познава...
Образът на словото в старобългарската литература iconРоденото Слово
Аз бих го нарекъл Деня на Словото. Словото, чрез Което е създадена цялата вселена, създадени сме и ние, хората, а словото ни е дадено...
Образът на словото в старобългарската литература iconIiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiiii
Ангелов, Боню Ст.: Из историята на старобългарската и възрожденска литература, Наука и изкуство, София 1977
Образът на словото в старобългарската литература iconМирогледът на Средновековието според два текста на старобългарската литература „Проглас към Евангелието" и „Азбучна молитва"
Мирогледът на Средновековието според два текста на старобългарската литература „Проглас към Евангелието” и „Азбучна молитва”
Образът на словото в старобългарската литература iconСа периодите в историята на старобългарската литература и с какво се характеризират?
Кога, къде и кой е написал „панонски легенди”? От колко части се състоят и по какъв повод са създадени?
Образът на словото в старобългарската литература iconКласна работа на клас № старобългарската литература има за теми
Софокъл, Есхил, Омир, Сафо; б/Вазов, Ботев, Войников, Друмев; в/Ч. Храбър, К. Преславски, Кл. Охридски, К. Философ. 1 Т
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом