I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода




ИмеI. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода
страница4/8
Дата на преобразуване31.10.2012
Размер0.89 Mb.
ТипЗакон
източникhttp://old.bghelsinki.org/upload/resources/2003_discippractica_part1.doc
1   2   3   4   5   6   7   8

III. Реформата в българските затвори след измененията на Закона за изпълнение на наказанията от 25.06.2002 г.


През юни 2002 г. бяха направени поредните изменения и допълнения на Закона за изпълнение на наказанията (ДВ, бр. 62, 2002 г.). Промените засегнаха не само текстовете, които бяха в грубо противоречие с европейските стандарти за третиране на лишените от свобода, но и такива, които уреждаха правния статус на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и съответно на отделните затвори, както и свързаната с това регламентация на стопанската дейност. Очакваният ефект от промените беше насочен към подобряване на материалните условия и оптимизиране на дисциплинарната практика, стопанската и социалната дейност.


III.1 Пренаселеност и затворнически общежития от преходен тип


Разширяването на обхвата на осъдените, които могат да бъдат настанявани в затворнически общежития от открит и преходен тип не доведе до очакваното значително облекчаване на пренаселеността в корпусите на затворите. Увеличаването на относителния дял на лишените от свобода в затворническите общежития трябваше да доведе до подобряване на шансовете за по-бърза адаптация към живота на свобода и до увеличаване на възможностите за работа на осъдените, включително и на външни обекти. Това очакване обаче не се оправда, тъй като през последните месеци трудовата заетост в затворите е отбелязала намаляване. В отговор от 2 септември 2003 г. на писмо на БХК, главният директор на ГД “Изпълнение на наказанията” е привел данни, според които делът на заетите с труд лишени от свобода през последните пет години и през първото шестмесечие на 2003 година е както следва:


Година

Дял на заетите /%/

1998 г.

33.8%

1999 г.

32%

2000 г.

33%

2001 г.

32%

2002 г.

32%

2003 г.

29%



Според измененията на ЗИН в затворнически общежития (ЗО) от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления и осъдените за непредпазливи престъпления. Броят на лишените от свобода, изтърпяващи присъди в ЗО от открит тип се е променил във времето както следва:


Към 01.01.2002 г.

256

Към 01.01.2003 г.

482

Към 01.11.2003 г.

555


Тенденцията е към увеличение, но общият брой остава твърде малък и поради това не може да компенсира намаляването на трудовата заетост и увеличаването на общия брой лишени от свобода в местата за лишаване от свобода.


В общежитията от преходен тип могат да се настаняват осъдени с добро поведение, изтърпели най-малко шест месеца от наложеното наказание в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и остътък от наказнието не по-голям от пет години. За разлика от лишените от свобода с малки присъди, които получиха възможността да изтърпяват по-голямата част от присъдите си при облекчени условия, тези от тях с присъди над 10 г., дори да не са рецидивисти, биха добили правото да бъдат условно-предсрочно освободени преди да добият правото да бъдат преместени в ЗО от преходен тип. Така затворник с 20-годишна присъда би получил право на УПО след изтърпяни 10 г., а едва след изтърпяване на 15 г. би получил правото да бъде настанен в ЗО от преходен тип. В резултат от промяната на сроковете, броят на лишените от свобода, изтърпяващи присъди в ЗО от преходен тип се е увеличил както следва:


Към 01.01.2002 г.

328

Към 01.01.2003 г.

672

Към 01.09.2003 г.

1104

Към 01.11.2003 г.

1110


Настоящият текст на чл. 12 ал. 2, ЗИН гласи: “Рецидивистите, настанени в затворите и затворническите общежития могат да бъдат премествани в друг затвор или затворническо общежитие само в изключителни случаи, ако са се поправили и ако няма опасност да оказват отрицателно влияние върху другите затворници.” Този текст в ЗИН говори за законодателна непрецизност, тъй като дава възможност за административен произвол, а стриктното придържане към него по никакъв начин не би допринесло за увеличаване на броя на лишените от свобода в преходните общежития. Стратегията на ГД “Изпълнение на наказанията” е чрез използване на законовите механизми за намаляване на пренаселеността да насърчава началниците на затвори по свое усмотрение да настаняват възможно най-голям брой лишени от свобода в преходни общежития до запълването на капацитета им. Началниците, по думите на служители от Главната дирекция не изпълняват това нареждане, защото се презастраховат срещу бягства и други проблеми. От друга страна някои от началниците на затвори считат, че изпълнението само на формално-юридическите предпоставки за настаняване в ЗО не е достатъчно. Често въпреки изпълнението на изискването за изтърпян срок от наложената присъда, лишените от свобода не са се поправили и превъзпитали. Поради това ръководствата на затворите не могат да поемат риска да извършват настанявания в условия на занижена охрана, без да са убедени, че лишеният от свобода няма да се отклони от работа или да избяга. Във всеки случай на допускане на бягство ръководството на затвора бива санкционирано.


В някои от регионите на страната капацитетът на преходните общежития вече е запълнен (например, ЗО “Вит” към затвора в гр. Плевен). В затвора в гр. Белене значителна част от лишените от свобода са одобрени за преминаване в ЗО, но към затвора няма такова. Най-близкото до Белене ЗО “Вит” не е в състояние да приеме повече лишени от свобода. Според администрацията на затвора те биха могли да подадат молба за преместване в друго ЗО от преходен тип, в което има места като напр. ЗО “Разделна” към затвора в гр. Варна. То обаче е значително по-далече и изтърпяването на присъда там би лишило родители и близки от възможността да провеждат свиждане. Поради това лишените от свобода се принуждават да останат в корпуса на затвора.


Запазването на пренаселеността в корпусите на затворите, въпреки увеличаването на относителния дял на настанените в ЗО от открит и преходен тип бе обусловено от увеличаването на броя на лишените от свобода, който от 9041 за 2002 г. е нараснал на 9918 към 01. 11. 2003 г. Запазването или увеличаването на пренаселеността в няколко затвора бе причинено и от промяна на инструкцията за териториалното деление, която преподреди регионите от които лишени от свобода изтърпяват наказания във всеки от зотворите. Така например осъдените рецидивисти от Сливенска област, които досега изтърпяваха наказания в затвора в Пазарджик, трябва да бъдат преместени в затвора в Бургас, а осъдените рецидивисти от Шуменска област, които изтърпяваха наказания в затвора в Бургас сега трябва да бъдат преместени в затвора в гр. Плевен. Тъй като шуменската група рецидивисти е почти два пъти по-малка от сливенската група, в затвора в гр. Бургас общият брой на лишените от свобода се увеличи с почти 100 души въпреки липсата на условия за настаняването им. Подобен ефект се прояви и в няколко други затвора.


III.2 Материални условия


Нерешеният със законодателните промени проблем с пренаселеността запази прякото си негативно влияние върху материалните условия в местата за лишаване от свобода. Те продължават да не отговарят на международните стандарти, а българското законодателство не регламентира задължителни стандарти за настаняване на лишените от свобода. Както г-н Петър Василев, главен директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието изтъква в свое писмо до БХК, с номер 5349-1 от 18.07.2003 г., “Съгласно чл. 9 от ЗИН местата за лишаване от свобода трябва да отговарят на охранителните и на санитарните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения”. Той освен това подчертава, че “съответствието на материалните условия в затворите, поправителните домове, създадените към тях затворнически общежития и следствените арести с изискванията на посочената разпоредба от закона, се определя съобразно препоръките на Европейските правила за затворите относно притока на достатъчно количество свеж въздух и дневна светлина, достъпа до санитарни възли и питейна вода, възможности за проветряване, отопление, къпане, медицинско обслужване, за организиране на образователни, спортни, трудови и други дейности.”


От посещенията на изследователи на БХК в местата за лишаване от свобода през 2002 и 2003 г. обаче се констатира, че все още условията в българските затвори за далеч от европейските стандарти. Във всички затвори и затворнически общежития има еднакви проблеми, свързани с достъпа до санитарни възли и използването на кофи за тоалетни нужди; с пренаселеността и малката квадратура на килиите; с недостига и лошото състояние на постелния инвентар; с липсата на места за съхранение на личните вещи на лишените от свобода; с оскъдната храна; и с неадекватното медицинско обслужване.


Според стандартите на Комитета против изтезанията към Съвета на Европа, на един лишен от свобода се полагат по 6 кв. метра лично пространство. В почти никое от местата за лишаване от свобода в България тези стандарти не са изпълнени, а в някои дори има драстично разминаване с предписанията.


Такава е ситуацията в затворническите общежития в Троян и Кремиковци. В ЗО “Атлант” гр. Троян, при посещението си на 16.07.2003 г., изследователи на БХК установиха, че в първа група, първа килия (помещение с размери 5,70 м. на 9,65 м., т.е. 55 кв. метра) се обитава от 31 лишени от свобода. Оказва се, че на един лишен от свобода се падат едва по 1,77 кв. м. площ. Всички килии, които се намират от дясната страна на коридора в първа група са със същите размери, като във всяка живеят между 28 и 31 лишени от свобода.


Подобна е и ситуацията в затворническото общежитие “Кремиковци,” което е посетено от изследователи на БХК на 11.07.2003 г. В килия с площ 40,2 кв. м. площ са настанени 17 лишени от свобода, което прави по 2,36 кв. м. площ на човек. В дървените бараки, където е настанена пета група, 15 лишени от свобода са настанени в помещение с обща площ 31,5 кв. м., като на човек се падат по 2,1 кв. м. Най-тревожна е ситуацията в друга килия в корпуса на ЗО “Кремиковци,” където на 25,4 кв. м. са настанени 15 лишени от свобода, като на всеки от тях разполага с по 1,69 кв. м. лична площ.


В корпуса на затвора в гр. Бургас липсата на достатъчно пространство също е сериозен проблем. Там беше посетена килия с квадратура 26 кв. м. в първа група, която се обитава от 18 лишени от свобода, всеки от които разполага с по 1,44 кв. м. жилищна площ.


Таблицата по-долу дава информация за максималния брой лишени от свобода, настанени в една килия, по данни на администрацията на затворите от 2002 и 2003 г.


Затвор

Максимален брой лишени от свобода в една килия

Белене

16

Бобовдол

15

ПДН Бойчиновци

5

Бургас

15

Варна

30

Враца

11

Ловеч (ТПО Троян, ТПО Велико Търново)

25, 35, 45

Пазарджик

22

Плевен

25

Пловдив

16

Сливен

5

София

33

Стара Загора

15



Липсата на достатъчно финансови средства, както и пренаселеността в местата за лишаване от свобода, обуславят и проблемите с недостига на постелен инвентар, нощни шкафчета и други мебели (маси и столове) в килиите. В затворите в Пазарджик, Варна, Ловеч, Бобовдол, Пловдив, Враца, Плевен и Стара Загора липсата или лошото състояние на масите, столовете и шкафовете за лични вещи са отбелязани като крайно належащи проблеми. В затвора в Ловеч едно шкафче се пада на четирима лишени от свобода, а в затвора в Плевен в килия с 20 души има само три шкафчета за лични вещи.


Състоянието на килиите в Плевен е крайно тревожно. По пода балатумът или липсва, или е накъсан, стените са мръсни, при дъжд в килиите прониква вода от прозорците. Килиите са отворени само за няколко часа през деня, а през останалото време са заключени. Това създава сериозни хигиенни неудобства на лишените от свобода, които използват кофи за тоалетните си нужди почти през цялото денонощие. Когато кофите се напълнят, лишените от свобода споделиха, че се налага да ги изхвърлят през прозореца. В килиите няма течаща вода. Кофи за тоалетни нужди се използват още в затворите в Сливен, Варна, Ловеч, Пловдив, Бургас, Враца, Плевен, София и Стара Загора, но само през нощта. В някои места за лишаване от свобода кофите за тоалетни нужди не достигат. В затворническото общежитие “Атлант” в гр. Троян в най-населените килии, с по 35 души, има по 2-3 кофи в килия.


В част от местата за лишаване от свобода има недостиг или режим на водата и на парното отопление. Топла вода извън часовете за къпане и миене не се осигурява. В затвора в Пловдив има режим на водата. Там не се допуска използване на вода от лишените от свобода през нощта и за по-голямата част от деня. Подобна е и ситуацията в затвора на остров Белене.


Парното отопление в затворите в Ловеч и Враца, по думи на лишените от свобода, се пуска само за по няколко часа на ден. В затвора в Бургас достъп до баня се осигурява веднъж на две седмици, защото има проблем с набавяне на топла вода. През зимата на 2002-2003 г. поради липса на гориво, лишените от свобода са могли да ползват баня веднъж на три седмици.


Състоянието на санитарните възли в местата за лишаване от свобода е много занемарено. В ПДН Бойчиновци тоалетните са ремонтирани наскоро, но изследователите на БХК установиха, че мивките за счупени, има неработещи сифони, клекалата са мръсни. В затвора във Враца на етаж има по две тоалетни, които се използват средно от по 100 човека. Санитарните възли в затворническото общежитие в Троян, посетени от изследователи на БХК през ноември 2003 година, беше много лошо. Там настанените на един етаж 150 души ползват три тоалетни клетки и 5 чешми с течаща само студена вода.


Леглата в повечето места за лишаване от свобода са стари, амортизирани и се нуждаят от смяна на пружини и боядисване. Състоянието на дюшеците, одеалата и чаршафите, както и на дрехите, на личното бельо и хавлиени кърпи на лишените от свобода е лошо. В затвора в Белене летните армейски дрехи са достатъчни за всички, но няма големи размери за по-пълните лишени от свобода. В ПДН в Бойчиновци някои от лишените от свобода нямаха обувки или джапанки и ходеха боси по време на посещението. Като цяло дрехите и бельото на лишените от свобода в Бойчиновци, Бургас, Ловеч, Бобовдол, Пловдив и Пазарджик бяха захабени, скъсани, мръсни и несъответни по размер.


В много от затворите и затворническите общежития лишените от свобода се оплакаха от лошата хигиена и от наличието на хлебарки. Във затворите във Варна и Плевен се получиха множество оплаквания от хигиената в шкафчетата за съхранение на храна в столовата и от наличието на хлебарки в помещенията за хранене и килиите.


III.3 Хранене


По-голямата част от интервюираните лишени от свобода се оплакват от качеството и количеството на храната. В отделни места за лишаване от свобода се получиха оплаквания по-скоро от качеството на храната, отколкото от количеството (затворите във Варна, Бойчиновци, Враца).


Средната стойност на един храноден за българските затвори за 2002-2003 г. е около 1,20 лв. Таблицата по-долу представя стойностите на един храноден в местата за лишаване от свобода според данните, предоставени от затворническата администрация за 2003 година.


Затвор

Стойност на един храноден в лв.

Белене

1,30

Бобовдол

1,20

Бойчиновци

1,27

Бургас

1,20

Варна

2902 ккл

Враца

1,30

Ловеч

1,05

Пазарджик

1,12

Плевен

2,12

Пловдив

1,00

Сливен

няма данни

София

1,80

Стара Загора

1,00


В изчисления храноден се включват освен средствата за храна, предвидени по бюджет, също и приходите на местата за лишаване от свобода от собствените им стопанства. В затвора в Пазарджик, например, стойността на един храноден е 1,12 лв., като от тях едва 0,44 лв. се набяват от бюджета, а останалите за от собствени приходи. В затвора в Ловеч от началото на годината до 13.03.2003 г. не са били привеждани средства за храна от бюджета.


На работещите лишени от свобода се полагат добавки към храната, но в някои места за лишаване от свобода те се изразяват само в допълнителна дажба хляб (затвора в Сливен и Ловеч). В затвора в Пазарджик добавките за работящи са вафли, хляб, маргарин или халва. В затвора във Враца надбавката за работещите е на стойност 0.30 лв. и представлява допълнително 175 г. хляб с яйце или колбас. В затвора в София надбавката за работещите също е 0.30 лв. Тя се изразява в допълнителна храна под формата на консерва, колбас и др.


В някои места за лишаване от свобода месо се сервира доста по-често, отколкото в други. В затворите в Пазарджик и София, например, месо се сервира 6 дни в седмицата. В затвора в Бобовдол месо също се сервира почти всеки ден. В затвора в Пловдив месо е включено в менюто 1-2 пъти в седмицата, а в затвора в Ловеч – 2-3 пъти в месеца (по данни на лишените от свобода, макар че според администрацията месо се сервира през ден). В затвора във Враца месо се предлага веднъж в седмицата. В затвора във Варна се сервира супа с месо за закуска три дни в седмицата, а ястия с кайма се сервират 2 пъти седмично. В затвора в Плевен на затворник за едно хранене се полагат приблизително 150 гр. хляб и около 50 гр. месо.


В ПДН в Бойчиновци бе посочено, че дневното меню трудно осигурява необходимите 3492 ккал на ден. Това се обяснява с факта, че често се налага месни продукти да се заменят със соеви такива, които са по-ниско калорични. Според заместник-началника по стопанската дейност за обяд два пъти седмично се дава месо и веднъж – риба, но от разгледаното меню беше видно, че за седмицата 21.07 - 03.08.2003 г. не беше включено месо в нито едно от храненията. Готвачът обясни, че месо се включва в ястията, само когато се заколи животно от стопанството към дома. Това очевидно не става често.


В затвора в София по данни на главния готвач отделно се приготвя и диетична храна за боледуващи от: диабет (15 човека), язва (80 човека) и чернодробни заболявания (20 човека).


III.4 Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода през 2003 г.


III.4.1 Правен статус


Правните проблеми, които възникнаха след приемане на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), се задълбочиха и доведоха до сериозно влошаване на медицинското обслужване на пациентите и непреодолими проблеми за служителите. Липсата на регистрация по ЗЛЗ на медицинските служби прави медицинската дейност в тях незаконна. Издаваните медицински документи също са в несъответствие с приложимата нормативна уредба. Липсва документно оформление за информираното съгласие на пациента.


Събираната в системата на МЛС медицинска информация не е в съответствие с приетата за страната. Тя е много по-ограничена. Допълнителен проблем е, че тя не е публична и не се предоставя по регламентиран ред дори на МЗ, което представлява нарушение на чл.6, ал.3 от ЗЛЗ.


Наличните аптеки в затворите също не са регистрирани в противоречие със съответния закон. За предписването на определени медикаменти се нарушава и Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите.


В българското законодателство има норма за продължителността на един медицински преглед и тя е 20 минути. В една медицинска служба се правят най-малко 10 000 прегледа годишно. Има остър дефицит на среден медицински персонал въпреки големия обем прегледи. Около 90 % от затворниците разполагат с медицински картони, а в някои затвори 100 % (Плевен и др.).


Службите в МЛС не схващат Националния рамков договор и пакетите медицинско обслужване, определяни от Министерство на здравеопазването, като задължителни за тях. Профилактични прегледи в съответния обем и честота се правят в много ограничен мащаб общо за системата. Входящият медицински преглед все още не включва рутинно измерване на телесното тегло.

Проблем представлява и информационното осигуряване за здравното състояние на затворниците при движението им между различните затвори и към/от други институции (следствени арести, РПУ и др.)


През лятото на 2003 г. Министерски съвет издаде Постановление № 159 за определяне на медицинските центрове към затворите като лечебни заведения по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗЛЗ, както и Правилник за устройството и дейността им. Това налага наемането на работа на минимум трима лекари и/или стоматолози. Този факт предполага назначаването на минимум 10 лекари/стоматолози допълнително в системата на МЛС. Избраната форма по ЗЛЗ предполага в тях да се извършва само специализирана медицинска помощ съгласно чл.16 от ЗЛЗ, като оставя вакуум в първичната медицинска помощ.


В цитираните документи не е споменато, че учредените лечебни заведения са юридически лица, както се изисква от чл.35, ал.2 от ЗЛЗ, което прави регистрацията им невъзможна. Възможно е да започнат дейността си с разрешение, но такова все още не е получено към ноември 2003 г.


III.4.2 Икономически параметри


Общата издръжка на един затворник, а оттам и за медицинското му обслужване, бе реално по-ниска за 2003 г. от предходния период. Средствата за здравеопазване все още не са обособени в бюджетите на местата за лишаване от свобода.


Другият източник на финансиране - НЗОК, който след няколкогодишни опити започна да играе реална роля в закупуването на лекарства и извършване на прегледи и изследвания, стана практически неизползваем. След мащабната акция на НЗОК от края на 2003 г. за установяване на редовните платци на здравноосигурителни вноски се установи, че почти всички затворници, попаднали в МЛС след 2000 г. са с неплатени вноски за периоди преди задържането си. По закон Министерството на правосъдието заплаща здравноосигурителните вноски на лишените от свобода само за времето на изтърпяване на наказанието. Самите затворници по правило нямат средства да изплатят сумите. В резултат НЗОК отказва финансиране за лечение и изследвания на може би 80 % от затворниците.


В медицинските служби бяха доставени специализирани МПС за транспорта на болните. Те обаче са без медицинско оборудване и на практика се използват за общите транспортни нужди на посетените затвори.


III.4.3 Зависимости


В затворите във Варна, Бургас, Пловдив, Бобовдол и София има изразена тенденция към увеличаване броя на зависимите от наркотици, по анамнестични данни. Специализирано медикаментозно лечение е възможно само в затворническите болници в Ловеч и София.


III.4.4 Туберкулоза


След рязкото увеличение на заболяемостта от туберкулоза през 1996-97 г. през 2002-2003 г. бе отбелязано константно понижено ниво заболяемостта от туберкулоза като продължение на тенденцията за намаляване от 2000 г. насам. Без съмнение това се дължи до голяма степен на високия брой хоспитализирани и лекувани болни и активната, адекватна терапия, провеждана в туберкулозния диспансер в Ловеч. В това заведение, единствено от провинциалните затвори в България, са осигурени всички предпоставки за успешно лечение на заболяването. Средният престой там е няколко месеца поради ограничения брой легла и големия брой болни.


По правило изискванията от медицински и нормативен характер за периода на реконвалесценция не са изпълнени в провинциалните затвори, което създава основателни предпоставки за инвалидизиране на болните и дори за смъртта им. В около 40 % от посетените през 2003 г. затвори не се осигурява необходимата оздравителна диета. В затвора в Стара Загора дори липсват искания за такава диета. Най-често като причина за това се изтъква липсата на средства. Закономерни са случаите на рецидивиране и изостряне на заболяването в някои затвори.


Общоприета практика стана извършването на профилактични прегледи с флуорограф ежегодно. Стоматологичното обслужване определено е подобрено в сравнение с периода 2000-2002 г.


По своята същност медицинските проблеми в местата за лишаване от свобода са твърде комплексни, многобройни и сериозни. Тяхното решаване, както и гарантираното спазване на правата на затворниците и задържаните от страна на медицинските работници, изискват самостоятелност на службите, самостоятелна администрация и увеличени целеви средства от бюджета на МППЕИ.


IV. Дисциплинарна практика – анализ на практиката от 2002 и 2003 г.


IV.1 Общи данни
1   2   3   4   5   6   7   8

Свързани:

I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconV. описание на зоните с повишена сигурност, местата за изолация и доживотните килии наблюденията на бхк в местата за лишаване от свобода през последната година
Наблюденията на бхк в местата за лишаване от свобода през последната година показват, че в системата все още няма унифицирана практика...
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconЗаконно лишаване от свобода; чл. 6, т. 1 и т. 3, б. "с"
Чл. 5, т. 1 и т. 5: право на свобода и на обезщетение при незаконно лишаване от свобода; чл. 6, т. 1 и т. 3, б. “с”: право на лицето,...
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconРешение от 11 май 2004 г на ІІ отделение на Съда
Чл. 5, т. 1, б. “а”: законно лишаване от свобода по силата на постановена от компетентен съд присъда; чл. 5, т. 1, б. “е”: законно...
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconМотив и
НК, наказуемо с лишаване от свобода от 3 години до 10 години, а съгласно чл. 343г вр чл. 343 вр чл. 37, ал. 1 – т. 7 вр чл. 49, ал....
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconРепубликабългари я народно събрание
В ал. 1 думите “се наказва с лишаване от свобода от една до шест години” се заменят със “се наказва с лишаване от свобода от десет...
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconЗа да се произнесе, взе предвид следното
Нк ги осъдил: първата на пет месеца лишаване от свобода и вторият на седем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал....
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Нк му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 1 година, като на основание чл. 58а, ал. 1 от нк е намалил така определеното...
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconИ за да се произнесе, взе предвид
НК, му е наложил наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 години, като е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно...
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconС присъда №1675/16. 03. 2011г, постановена по н о. Х д. №613/2010г на Районен съд Р., подсъдимите М. А. Р., С. Ю. М., С. М. М. са признати за виновни в това, че на
НК, им са наожени на всеки от подсъдимите М. А. Р., С. Ю. М., С. М. М., наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. На основание...
I. законодателна рамка на дисциплинарната практика в местата за лишаване от свобода iconПроизводството е по реда Глава ХХІ нпк
Нк го осъдил да изтърпи наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от нк, отложил изпълнението на така...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом