Истинската духовност




ИмеИстинската духовност
страница1/23
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер2.09 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://ekipirane.com/books/christian books/I/istinskata duhovnost/istinskata_duchovnost.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23
ИСТИНСКАТА ДУХОВНОСТ

Франсис А. Шефър


Copyright (c) 1971 by Tyndale House Publishers

Wheaton, Illinois 60187, USA

All rights reserved

Originally published in English under the title of:

TRUE SPIRITUALITY by Francis A. Schaeffer

Първо българско издание

(c) 1997 г., Издателство Нов Човек

София 1303, ул. Антим I, 28

ISBN 954-407-085-0

Превод от английски: Цв.Барекова

Редактор: Владимир Райчинов

Художник: Калина Сертева


Библейските цитати в книгата са взети от Ревизираното издание на Библията от 1924 г., освен в случаите, където е отбелязано друго (СИ -- Синодално издание, 1982 г.; Верен -- Новият Завет, преработка на Издателство "Верен").


Предговор


Тази книга бе публикувана след няколко други заглавия, но в известен смисъл трябваше да бъде първа. Без нейното съдържание институтът L'Abri (Убежището) нямаше да съществува. През 1951-52 г. преживях духовна криза в своя живот. Години бяха минали откакто от агностик бях станал християнин. Междувременно бях пастир в САЩ около десет години, после с моята съпруга Едит работихме в Европа. През това време ревностно защитавах историчността на християнската позиция и чистотата на видимата църква. Постепенно обаче започнах да осъзнавам един проблем -- реалността бе по-различна. Първо, мнозина от онези, които имаха правилно виждане, почти не практикуваха нещата, за които Библията така ясно казва, че трябва да са резултат от християнството. Второ, постепенно разбрах, че моят собствен живот е изгубил доста в сравнение с първите дни, когато станах християнин. Трябваше да се върна назад във времето и отново искрено да премисля позицията си.

По това време живеехме в Шампри. Казах на Едит, че желая искрено да извървя обратно целия път до агностицизма и да премисля всичко. Сигурен съм, че макар да не й е било лесно, в онези дни тя много се е молила за мен. Когато времето беше ясно, се разхождах в планините, а когато беше дъждовно, крачех напред-назад в плевнята на старата хижа, където живеехме. Молех се и обмислях това, което учат Писанията, и преразглеждах собствените си мотиви да бъда християнин.

Когато премислях причините да стана християнин, отново и отново се уверявах, че има напълно задоволителни основания, че съществува безкраен, личностен Бог и че християнството е истинно. Отивайки по-нататък, стигнах до още нещо, което щеше да промени из основи живота ми. Изследвах какво казва Библията за практическото християнство. Постепенно схванах, че въпреки цялото обучение, което бях получил след като станах християнин, бях чул твърде малко какво казва Библията относно значението на завършеното дело на Христос в настоящия ни живот. Слънцето се показваше, дойде и песента. Много интересно -- въпреки че не бях писал стихове от години, по това време поезията у мен отново заблика -- пълна с увереност, жизненост, благодарение и прослава. Признавам, че като поезия бе доста слаба, но тя даде израз на една чудна радост, която извираше от сърцето ми.

Това беше и е истинската основа за създаването на L'Abri. Преподаването на историческата християнска позиция и предлагането на честни отговори на честните въпроси бе съществено, но всичко това трябваше да доведе до онази практичност на християнството, без която начинание като L'Abri би било немислимо. Всички можем само да бъдем благодарни, че това стана.

Принципите, до които достигнах в Шампри, представих като лекции на библейски семинар в една стара конюшня в Дакота. Беше през юли 1953 г. Плановете си изготвях на хвърчащи листове на приземния етаж. Господ започна нещо специално чрез тези послания и днес още срещам хората, които като младежи промениха там своя живот и мислене. След като през 1955 г. бе създаден L'Abri, проповядвах същото послание и в Юмоз. По-нататък тези лекции бяха доразвити и допълнени в Пенсилвания през 1963 г. Отново ги представих в Юмоз в края на зимата и ранната пролет на 1964 г. Това беше окончателната им форма, така и са записани на касетите от L'Abri. Господ употребява тези касети (и по-късно книгата) по начин, който ни насърчава и радва. Чрез тях Той помага не само на хората с духовни проблеми, а и на онези, които се нуждаят от психологическа подкрепа. Молитвата ни към Бога е писмената форма на тези лекции да се окаже също толкова полезна, колкото и достигналите до целия свят касети.


Франсис Шефър

Юмоз, Швейцария

май, 1971 г.


I част

Освободени от връзките на греха


1

Законът и Законът на любовта


Въпросът, с който ще започнем, е какво в действителност е християнският живот и как истинската духовност може да се практикува в края на ХХ век.

Преди всичко трябва да отбележим, че е невъзможно да започнеш християнски живот или въобще да знаеш каквото и да е за истинската духовност, преди да си станал християнин. А единственият начин да станеш християнин не е като се опитваш да живееш християнски живот, нито като разчиташ на някакво религиозно преживяване, а като приемеш Христос за свой Спасител. Независимо дали сме интелигентни, възпитани и изтънчени или пък неуки и неграмотни, всички ние трябва да минем по един и същи път, за да станем християни. Както царете и просяците се раждат по абсолютно същия начин, така и най-интелигентният човек трябва да стане християнин по съвсем същия начин, както и най-неукият. Това се отнася за всички хора, навсякъде и във всяко време. Няма изключения. Исус заяви това категорично: "Никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене."

Причината за това е, че всички хора са отделени от Бога поради своята нравствена вина. Бог съществува, има характер, и е свят Бог, и когато съгрешим (а трябва да признаем, че съгрешаваме не само по невнимание, а и умишлено) ние получаваме истинска морална вина пред Бога. Не говоря само за съвременното психологическо чувство за вина. Това е истинската нравствена вина пред безкрайния, личностен и свят Бог. Само завършеното, заместническо дело на Христос на кръста като Божий Агнец -- в историята, пространството и времето -- е способно да я премахне. Нашата истинска вина, тази огромна медна бездна между нас и Бога, може да се отстрани само на основата на завършеното дело на Христос, без участие от наша страна. Библията настоява, че не трябва да има никаква човешка намеса, в който и да е момент от спасението ни. Единствената основа, върху която вината ни може да се премахне, е безценното завършено дело на Христос (втората Личност на Троицата) на кръста, без нищо друго от наша страна. Когато по този начин се доверим на Бога, Библията казва, че Той ни обявява за оправдани. Вината е премахната и общението ни с Него е възстановено -- а именно за това бяхме сътворени първоначално.

Както единствената основа за премахването на вината ни е завършеното дело на Христос на кръста в историята, така и единственото средство да приемем жертвата на Христос е вярата. Това не е съвременната вяра, Киркегоровият скок в неизвестното, при който разрешението идва, когато повярваме във вярата. Говоря за това, да се довериш на конкретните Божии обещания, вместо да им обръщаш гръб, да не наричаш Бога лъжец, а да вдигнеш празните си ръце и с вяра да приемеш завършеното дело на Христос на кръста -- така, както е станало в историята. Библията казва, че в този миг преминаваме от смъртта в живота, от царството на тъмнината в царството на Божия възлюбен Син. Ние ставаме -- всеки един поотделно -- Божии чеда. От този миг сме Божии чеда. Повтарям: Няма друг начин човек да започне християнски живот, освен чрез вратата на духовното раждане, както няма друг начин да започне и физически живот, освен през вратата на телесното раждане.

Новорождението е необходимо, за да започне християнският живот, но то е само началото. Не трябва да се заблуждаваме, че след като сме приели Христос като Спасител и така сме станали християни, това е всичко в християнския живот. В известен смисъл физическото раждане е най-важната част в телесния ни живот, защото не можем да оживеем за външния свят, докато не се родим. От друга страна обаче, това е най-маловажният от всички аспекти на нашия живот, защото е само началото и е в миналото. След като се родим, най-важното е да заживеем с всички свои взаимоотношения, възможности и слабости. Съвсем същото важи за новорождението. В един смисъл новорождението е най-важната част на нашия духовен живот, защото не можем да станем християни, докато не минем по този път. От друга страна обаче, след като сме станали християни, то не трябва постоянно да заема първото място в мислите ни. Важното, след като се родим духовно, е да заживеем. След новорождението започва християнският живот, който трябва да се живее. Това е началото на освещението, което продължава през настоящия живот, докато Исус дойде или докато умрем.

Често, след като се новороди, човек пита: "Какво да правя сега?" Тогава той получава списък с правила, обикновено ограничителни и предимно забранителни. Нерядко му се дава да разбере, че ако избягва да върши тези неща (каквито и да са те в неговата страна и населено място), това ще означава, че е "духовен". Това не е така. Истинският християнски живот, истинската духовност не означава просто да се покоряваш на някакъв набор от забрани. Дори ако списъкът първоначално е бил превъзходен в конкретния исторически и културен контекст, трябва все пак да помним, че християнският живот или истинската духовност е много повече от механичната повторяемост на някакъв наложен списък с табута.

На това място се появява и друга група християни, които започват да протестират срещу забраните. Това е причината за многовековното противопоставяне в християнските кръгове между тези, които поставят забраните, и тези, които чувстват нещо нередно в това и казват: "Долу всички забрани, долу всички списъци!" И двете групи могат да са прави или да грешат -- в зависимост как подхождат към проблема.

Това ми направи впечатление една съботна вечер в L'Abri. Всички присъстващи бяха християни, мнозина от тях -- от страни, където се набляга върху "списъците". Те започнаха да говорят против забраните и отначало, докато ги слушах, лесно се съгласявах с направлението на мислите им. Но с напредването на вечерта от ожесточението, с което отричаха забраните в своите страни, ми стана ясно, че те всъщност искаха да вършат нещата, против които бяха забраните. В действителност те желаеха един по-ленив християнски живот. Необходимо е обаче да разберем, че отказването от подобни списъци не трябва да става, за да можем да живеем по-отпуснато -- мотивът трябва да е по-дълбок. Затова казах, че и двете страни могат да бъдат прави и да грешат. Истинската духовност и истинският християнски живот не се постигат просто чрез някакъв списък. От друга страна обаче няма да стигнем доникъде и ако отхвърлим списъка, повдигнем рамене и заживеем по-отпуснато.

Ако разглеждаме външната страна на истинската духовност, ще се изправим лице в лице не просто с някакъв малък списък, а и с всичките десет заповеди, и с целия закон на Бога. С други думи, ако разглеждам списъка като покривало, ако го считам за банален, мъртъв и елементарен и реша да отмахна покривалото, тогава няма да видя нещо по-леко. Пред мен ще стоят всичките десет Божии заповеди и целият закон, включен в тях. Нещо повече: тук ме очаква и най-голямата заповед -- Законът на любовта: да любя и Бога, и ближния си.

В Римляни 14:15 четем: "Ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос." Това е една заповед. Отвсякъде погледнато, тук няма свобода. Ясно е, че трябва да се покорим. Знаем обаче, че пазейки заповедите, не можем да се спасим. Не можем да се справим със собствени сили, а и никой не е опазил тази заповед съвършено в своя живот. И все пак, това е заповед, категорична Божия заповед. Същото четем в I Коринтяни 8:12-13: "Като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа. Затова, ако това, що ям, съблазнява брата ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си." И така, ако искам да отхвърля някой пореден списък с правила, твърдейки, че е повърхностен, аз трябва да внимавам какво правя. Положението ми съвсем не става по-свободно, защото сега вече стоя пред всичките десет Божии заповеди, заедно със Закона на любовта. По този начин, ако и да сме прескочили повърхностните заповеди, ние не заживяваме по-отпуснато, а започваме много по-дълбока самопроверка. И когато вътрешната ни борба със себе си утихне, много често ние откриваме, че сме започнали да пазим поне част от тези забрани. Сега обаче с изненада осъзнаваме, че ги спазваме от съвсем различни подбуди. Любопитното е, че след като сме започнали от нашата свобода и сме слезли до дълбините на християнското познание, накрая откриваме, че все пак желаем да спазваме някои от тези неща. Но сега вече това не е поради същата причина -- социалният натиск. Вече не става въпрос да се придържаме към някакъв възприет списък, за да спечелим одобрението на другите християни.

Християнският живот и истинската духовност не трябва да се разглеждат външно, а вътрешно. Кулминацията на десетте Божии заповеди е в последната: "Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти" (Изход 20:17). Заповедта да не пожелаваш е изцяло вътрешна. Пожеланието никога не е външно поради самата му природа. Интересно е, че това е последната от десетте заповеди и в този смисъл е сърцевината на всичко. В крайна сметка ние разбираме, че проблемът е вътрешен, а не външен. И наистина, преди да нарушим коя да е от другите заповеди, ние нарушаваме заповедта да не пожелаваме. Всеки път, когато престъпим някоя от другите Божии заповеди, ние вече сме престъпили тази. Това също така означава, че едновременно с нарушаването на която и да е от другите ние нарушаваме и тази. По този начин, независимо коя от десетте заповеди престъпваме, ние престъпваме две, втората от които е да не пожелаваме. Тя е оста на колелото.

В Римляни 7:7-9 Павел обяснява, че именно тази заповед му е дала усещането, че е грешен: "Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: "Не пожелавай!" Но грехът, понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание, защото без закон грехът е мъртъв. И аз бях жив някога без закон. Но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях."

Павел не твърди, че е бил съвършен преди това. Мисълта му тук е: "Не знаех, че съм грешник. Мислех, че съм праведен, защото спазвах външните неща и живеех добре в сравнение с другите." За критерий той взимал външната форма на заповедите, които евреите спазват по традиция. Но когато отгърнал закона и прочел последната заповед да не пожелаваме, той разбрал, че е грешен. Кога е станало това? Не ни се казва, но лично аз чувствам, че Бог е работил в него и го е подготвил да осъзнае своята греховност още преди срещата на пътя за Дамаск. В светлината на десетата заповед той вече е размишлявал върху факта, че е грешен -- и тогава Христос му е проговорил.

Да не пожелаваш е забранителната страна на най-голямата заповед: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум... Да възлюбиш ближния си като себе си" (Матей 22:37, 39).

Любовта е вътрешна, а не външна сила. Тя има външни изяви, но винаги идва отвътре. Пожеланието също е винаги вътрешно. Външната изява е резултатът. Трябва да разберем, че да обичаме Бога с цяло сърце, ум и душа означава да не пожелаваме онова, което е Негово. Да обичаме нашия ближен както себе си означава да не пожелаваме онова, което му принадлежи. Когато пожелавам Божиите прерогативи за себе си, това е доказателство, че не обичам истински Бога. Когато пожелавам нещата на друг човек, в мен няма истинска любов към този човек.

"Не пожелавай" е вътрешната заповед, която показва на "моралния" човек, че се нуждае от Спасител. Сравнявайки се с другите хора според някой относително лесен списък с правила (а дори и списъкът да не е толкова елементарен), "моралният" човек обикновено чувства, подобно на Павел, че всичко му е наред. Но внезапно, когато се сблъска със заповедта да не пожелава, той е изобличен. Съвсем същото е с нас като християни. Важно е да преминем през това, ако искаме да разбираме и да практикуваме истински християнски живот и истинска духовност. Мога да възприема човешки списъци, може да изглежда, че ги спазвам, но за това не е необходимо преклонено сърце. Когато обаче дойда до вътрешния смисъл на десетте заповеди, когато стигна до вътрешния смисъл на Закона за любовта, ако слушам, даже да не се вслушвам винаги в гласа на Святия Дух, аз вече не мога да се чувствувам горд. Аз съм поставен на колене. В този живот никога няма да мога да кажа: "Постигнах го: завършено е. Погледнете ме -- аз съм свят." Ако говорим за християнски живот и истинска духовност, ако говорим за свобода от връзките на греха, тогава трябва не да пазим списъци с външни заповеди, а да се захванем с вътрешната страна -- пожелаването -- и да започнем да обичаме Бога и хората.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   23

Свързани:

Истинската духовност iconПредговор
Как нашето семейство остави зад себе си личното надбягване, за да потърси истинската духовност и истинския живот. 2008 г
Истинската духовност iconЛ-я: Пратуранците, ІV подраса на Атлантида
Наричан още Посветителят, това е същество, съхранено от началото на времената. Както казах и преди, Енох е един от стражите, от пазителите...
Истинската духовност iconСуфизмът е съкровище от чиста духовност. Това е ароматът на чистата духовност. Според суфизма, човек трябва да изчезне в същността на Бога. Разтварянето в Бога
Суфизмът царува без исляма – много просто, така, както здравето царува без болестите
Истинската духовност iconПлан за съчинение-"Дамата с рентегеновите очи" Фалшът,грозотата и безсмислието на един лишен от духовност свят
Увод:"Дамата с рентегеновите очи" е едно от най-добрите произведения на Светослав Минков. Тонът му е типично сатиричен. Писателят...
Истинската духовност iconМария меранзова искрометни миниатюри
Истинската нощ на душата”, времето на нощните бдения, на почти истеричната нагласа за взривяване на собствения дух над този на други...
Истинската духовност iconДуховна Хата Йога Аз съм Сега Отвъд Самадхи
Всеки опит за външна революция води до насилие провал на духа. Истинската революция може да се случи във всеки от нас още тук и сега....
Истинската духовност iconЗакон за вероизповеданията
Българската православна църква в историята на България за формирането и развитието на нейната духовност и култура
Истинската духовност iconПървата международна конференция за религиозен туризъм. През 2008 година значимите международни
Първия Черноморски туристически форум на тема: “религиозният туризъм: манастирите – носители на българската духовност
Истинската духовност iconПлан за литературноинтерпретативно съчинение върху "Дамата с рентгеновите очи" от Св. Минков
Подобен човешки свят е безсмислен, празен, лишен от духовност поради обърнатата представа за живота, традициите, ролята на любовта...
Истинската духовност iconИстинската история на маджо книга 1
Мотаех се у нас, когато Иван Йорданов от отдел „Престъпления към личността в сдвр ми се обади задъхан
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом