Метафизика на нравите




ИмеМетафизика на нравите
страница1/17
Дата на преобразуване31.10.2012
Размер2.43 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://kantbooks.com/wp-content/uploads/2011/02/Metafizika_Nravite_Uchenieto_dobrodetelta.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


Имануел Кант


МЕТАФИЗИКА НА НРАВИТЕ

Втора част.
Метафизически основни начала на
Учението за Добродетелта


Превод от немски

Божидар Иванов Гумнеров


София, 2010


Immanuel Kant

DIE METAPHYSIK DER SITTEN. Zweiter Teil. Metaphysische Anfangsgründe der Tugendlehre.


Имануел Кант

МЕТАФИЗИКА НА НРАВИТЕ. Втора част. Метафизически основни начала на Учението за добродетелта.


© Божидар Гумнеров – превод, 2010

Издателство Фараго

ISBN 978-954-8641- 76-0

Имануел Кант


МЕТАФИЗИКА НА НРАВИТЕ

Втора част.
Метафизически основни начала на
Учението за добродетелта


Превод от немски

Божидар Иванов Гумнеров


София, 2010

МЕТАФИЗИКА НА НРАВИТЕ (1798)

Втора част.
Метафизически основни начала на
Учението за добродетелта

От преводача

Този превод съм направил от оригинала на немски език на DIE METAPHYSIK DER SITTEN, Zweiter Teil. Metaphysische Anfangsgründe der Tugendlehre, по издадените от Пруската академия на науките, Берлин Събрани съчинения на Кант, от текста намиращ се в том VІ, (I. Kant, AA1 VI) 1907 г. Ползвал съм дигиталното издание (Immanuel Kant - Werke auf CD-ROM - Sonderausgabe zum Kantjahr 2004). Издателите на това специално издание са Karsten Worm и Susanne Boeck2. При превода съм сверявал с превод на руски език (МЕТАФИЗИКА НРАВОВ, ЧАСТЬ ВТОРАЯ МЕТАФИЗИЧЕСКИЕ НАЧАЛА УЧЕНИЯ О ДОБРОДЕТЕЛИ3, (Превод на С. Я Шейнман-Топштейн вторая часть «Этического учения о началах» и «Этическое учение о методе» — и на Ц. Г. Арзаканьян — первая часть «Этического учения о началах»). Сверявал съм и с преводи на английски език (The Metaphysical Elements of Ethics, Translated: by Thomas Kingsmill Abbott4 и особено с The Metaphysics of Ethics, Translator J. W. Semple, Editor Rev. Henry Calderwood5).

„Метафизика на нравите” има две части: І част „Учение за правото” и ІІ част „Учение за добродетелта”. „Учението за правото” официално излиза през 1796 г., но изглежда, че фактически е излязло през януари 1797 г.; „Учението за добродетелта” излиза през 1798 г. като ІІ част на „Метафизика на нравите”.

В „Учението за добродетелта” Кант прави изложение на своето разбиране за нравствеността и морала. Излишно е, а и арогантно би било, да давам оценки и препоръки за този труд на Кант. Излишно е за тези, които не се интересуват от това, какво мисли Кант; арогантно ще е по отношение на тези, които са запознати или желаят да се запознаят с мъдростта на този велик учен.

В превода съм посочил и номера на страницата на оригинала. Така текстът в превода под VI 481 е преводът от оригиналния немски текст намиращ се на стр. 481 на том VІ, 1907 г. от Събраните съчинения на Кант, Академическото издание; иначе в книгата страниците си имат, разбира се, своята поредица. Забележките на автора под линия са дадени на края на съответния текст и са отбелязани със „звездичка” (*), като съм посочил и за коя страница се отнасят. Бележките на преводача са дадени като Footnotes, т. е. под линия на съответната страница от превода.

Невъзможно беше, а и би било нецелесъобразно, да преведа и предложа в един том и двете части на „Метафизика на нравите”. Затова в настоящия том — „Учение за Добродетелта” — съм включил и някои страници от „Учението за Правото”, които систематично се отнасят и към двете части на „Метафизиката”. Това са: „Предговорът към Учението за Правото” (стр. VІ 205 до VІ 209) и „Въведението към метафизиката на нравите” (стр. VІ 211 до стр. VІ 228 и стр. VІ 239 до VІ 242), които иначе бяха включени вече в издаденото от издателство „Фараго” през 2009 г. „Учение за правото”1 (ISBN 978-954-8641-53-1).

„Метафизика на нравите” изобилства с термини и изрази на латински език. С тях Кант не превежда на латински употребените от него понятия2, а по-скоро посочва за какво става дума в конкретния случай. Латинските изразни средства са използвани за ориентация при разбирането на съответния немски текст. Тъй като преводът, който представям, е от немски език, по правило не съм превеждал латинските изрази. Имайки предвид, обаче, че изучаването на латински език отдавна е запуснато в българското образование, превеждал съм по изключения тези изрази. Изключенията са по-чести.

Дължа признателност на приятелите от фирма „Скорпион шипинг” ООД, без чиито помощ и толерантност и нямаше да извърша този превод.

София, 2010 г. Божидар Иванов Гумнеров

СЪДЪРЖАНИЕ

От преводача..........................стр. 4

Предговор към Учение за правото VІ 205 стр. 12

Предговор към Учение за добродетелта VІ 375 стр. 20

Въведение в метафизиката на нравите VІ 211 ...стр. 27

І. За отношението на способността на човешката душа към нравствените закони VІ 211 ... стр. 27

ІІ. За идеята и необходимостта от метафизиката на нравите VІ 214 ... стр. 34

III. За подразделянето на метафизиката на нравите VІ 218 ... стр. 40

IV. Предварителни понятия към Метафизиката на нравите VІ 221 ... стр. 46

Общо подразделяне на Метафизиката на нравите VІ 239 ... стр. 62

...

Втора част. Метафизически начала на Учението за добродетелта. VI. 373 ... стр. 68

Въведение в Учението за добродетелта. VI. 379 ... стр. 68

І. Разглеждане на понятието за Учение за добродетелта. VI 379 ... стр. 69

II. Разглеждане на понятието за цел, която същевременно е и Дълг. VI. 382 ... стр. 74

III. За основанието да мислим цел, която същевременно е и Дълг. VI 384 ... стр. 79

IV. Кои са целите, които същевременно са и Дълг? VI 385 ... стр. 80

V. Обясняване на тези две понятия. 
     A. Собственото съвършенство. VI 386 ... стр. 82
     Б. Чуждото щастие VI 387 ... стр. 84

VІ. Етиката дава закони не за постъпките (това прави Правото), а
само за максимите на постъпките. VI 388 ... стр. 84

VІІ. Етическите задължения са с широка (обща), а правните — със
стриктна задължителност. VI 390 ... стр. 88

VІІІ. Представяне на задълженията на добродетелта като задължения
с обща задължителност. VI 391 ... стр. 92
      1. Собственото съвършенство като цел, която същевременно
е и Дълг. VI 391 ... стр. 92
      2. Чуждото щастие като цел, която същевременно
е и Дълг. VI 393 ... стр. 95

ІХ. Какво представлява Дългът на Добродетелта? VI 394 ... стр. 97

Х. Върховният принцип на учението за правото е аналитически, а на
учението за добродетелта — синтетически. VI 396 ... стр. 100

XI. Схема на задълженията на Добродетелта. VI 398. стр. 104

XII. Естетически предварителни понятия въобще за възприемчивостта на душата към понятия на Дълга VI. 399. стр. 105

A) Моралното чувство. VI 399 стр. 106

Б) За съвестта. VI 400 стр. 108

В) За човеколюбието. VI 401 стр. 110

Г) За уважението. VI 402 стр. `112

ХІІІ. Универсални основоположения на метафизиката на нравите при разглеждането на чистото учение за добродетелта. VI 403 стр. 113

За добродетелта изобщо. VI 405 стр. 117

ХІV. За принципа на отликата между Учението за добродетелта и Учението за правото. VI 406 стр. 117

ХV. За Добродетелта се изисква, най-напред, господство над самия себе си. VI 407 стр. 122

ХVІ. Добродетелта предполага по необходимост сдържаност (като сила на волята). VI 408 стр. 125
     Забележка. VI 409 стр. 125

ХVІІ. Предварителни понятия за подразделянето на Учението за добродетелта. VI 410 стр. 127
     Забележка. VI 411 стр. 129

XVIII. Подразделяне на Етиката VI. 412 стр. 131

Елементология на Етиката
     За задълженията на човека към самия себе си. 
     Въведение. 
     § 1. Понятието „Дълг към самия себе си” съдържа на пръв поглед противоречие. VI 417 стр. 134

     § 2 Има задължения на човека спрямо самия себе си. VI 417 стр. 135

     § 3. Обяснение на тази привидна антиномия. VI 418 стр. 136

     § 4. За принципа на подразделянето на задълженията спрямо самия себе си. VI 418 стр. 137

Първа част на Елементология на етиката.
Първа книга. За перфектните задължения на човека спрямо самия себе си.
Първа глава. За Дълга на човека към себе си като към същество от животинския свят. § 5. VI 421 стр. 142

Първи пункт. За самоубийството. § 6. VI 422 стр. 143

Втори пункт За самооскверняването чрез сладострастие. § 7 VI 424 стр. 148

Трети пункт. За самозатъпяването чрез неумерената употреба на вкусотии и питиета. § 8. VI 427 стр. 153

Втора глава. Дългът на човека към самия себе си като към същество само морално. VI 428 стр. 156

І. За лъжата. § 9. VI 429 стр. 156

ІІ. За скъперничеството. § 10. VI 432 стр. 162

ІІІ. За раболепието. § 11. VI 434 стр. 167
      § 12 VI 436 стр. 171

Първи раздел на втора глава. За Дълга на човека спрямо самия себе
си като към свой Съдник по рождение. § 13. VI 437 стр. 173

Втори раздел. За първата повеля на нравствените задължения на човека спрямо самия себе си. § 14. VI 441 стр. 180
      § 15 VI 441 стр. 181

Епизодичен раздел. За двусмислеността на моралните рефлективни понятия: да считаме това, което представлява Дълг на човека спрямо себе си, за Дълг спрямо Другите. § 16. VI 442 стр. 182
    § 17. VI 443 стр. 184
    § 18. VI 443 стр. 185

Втора книга. За неперфектните морални задължения на човека към самия себе си (с оглед на неговата цел). VI 444 стр. 187
     Първи раздел. За Дълга на човека към себе си за развитие и увеличаване на съвършенството на собствените природни заложби, т. е. в прагматично отношение. VI 444 стр. 187
     § 19 VI 444 стр. 187
     § 20 VI 445 стр. 190

Втори раздел. Относно Дълга на човека спрямо себе си за изграждане на собственото морално съвършенство, т. е. в чисто нравствен аспект. VI 446 стр. 191
     § 21 VI 446 стр. 191
     § 22 VI 446 стр. 192

Втора част на Елементология на етиката.
За етическите задължения спрямо Другите. VI 448 стр. 194
     Първа глава. За задълженията спрямо Другите, разглеждани само като хора. 
     Първи раздел. За Дълга за любов към Другите. 
     Подразделяне § 23 VI 448 стр. 194
     § 24 VI 449 стр. 196
     § 25 VI 449 стр. 196

Специално относно Дълга за любов към Ближния. 
    § 26 VI 450 стр. 198
    § 27 VI 450 стр. 199
    § 28 VI 451 стр. 200

Подразделяне на задълженията на любов към човека. VI 452 стр. 202

А. Относно Дълга за благотворителност. § 29. VI 452 стр. 202
     § 30 VI 453 стр. 203
     § 31 VI 453 стр. 204
     Казуистични въпроси. VI 454 стр. 205

Б. Относно Дълга за благодарност. VI 454 стр. 207
     § 32 VI 454 стр. 207
     § 33 VI 455 стр. 209

В. Съпричастността е Дълг. 456 стр. 210
     § 34 VI 456 стр. 210
     § 35 VI 457 стр. 212
     § Казуистични въпроси. VI 458 стр. 213

За пряко (contrarie) противоположните на човеколюбието
пороци на омразата към човека. § 36 VI 458 стр. 214
     а) Завист (livor). VI 458 стр. 214
     б) Неблагодарност. VI 459 стр. 215
     в) Злорадство. VI 459 стр. 216
      Забележка VI 461 стр. 219

Втори раздел. За добродетелните задължения към Другите произтичащи от полагаемото им се уважение. VI 462 стр. 221
     § 37 VI 462 стр. 221
     § 38 VI 462 стр. 222
     § 39 VI 463 стр. 222
     Забележка VI 463 стр. 224
     § 40 VI 464 стр. 225
     § 41 VI 464 стр. 226

За пороците накърняващи Дълга на уважение към другите хора. VI 465 стр. 227

А. За високомерието. § 42. VI 465 стр. 227

Б. За злословенето. § 43. VI 466 стр. 229

В. За подиграването (издевателстването) § 44. VI 467 стр. 230

Втора глава. За етическите задължения на хората един към друг с оглед на тяхното положение и състояние. § 45. VI 468 стр. 233

Заключение на Елементологията. 
     За съкровеното единение на любовта и уважението в дружбата.  § 46 VI 469 стр. 235
     § 47 VI 471 стр. 239

Допълнение. За добродетелите на общуването. (virtutes homileticae).  § 48 VI 473 стр. 242

Методология на етиката VI 475 стр. 245

Първи раздел. Дидактика на етиката. VI 477 стр. 245
      § 49 VI 477 стр. 245
      § 50 VI 478 стр. 246
      § 51 VI 478 стр. 248
      § 52 VI 479 стр. 249
      Забележка. Откъс от морален катехизис. VI 480 стр. 251

Втори раздел. Аскетика на етиката. VI 484 стр. 258
§ 53. VI 484 стр. 258

Заключение. Религиозното учение, като учение за задълженията към Бога, лежи извън рамките на чистата моралната философия. VI 486 стр. 261

Заключителна забележка. VI 488 стр. 265

Таблица на подразделянето на етиката VI 492 стр. 271

Предговор
към Учение за правото

VI 205

„Критиката на практическия разум” трябва да бъде последвана от самата система на практическата философия, от „Метафизиката на нравите1”. Тя се подразделя на две основни части (аналогично на представените вече „Метафизически основни принципи2 на естествената наука3”) на „Основни метафизически принципи на Учението за правото” и на „Основни метафизически принципи на Учението за добродетелта”. Следващото тук по-долу въведение ще представи и отчасти ще онагледи формата на системата и за двата раздела.

От Учението за правото — съставляващо първа част на Учението за нравствеността — се изисква да представи произтичаща от разума система, която би могла да се нарече „Метафизика на правото”. Понятието на правото е едно чисто, но, все пак, относимо към практиката понятие (има приложение към принадлежащи на опита случаи). Следователно, метафизическата система на правото в своята класификация ще трябва да отчете и емпиричното многообразие на тези случаи и така да направи класифицирането пълно и завършено. Пълната завършеност на класифицирането на емпиричното, обаче, е невъзможно; и там, където се прави опит то да бъде (най-малкото приблизително) постигнато, емпирическите понятия могат да се явяват не като интегрирани части на системата, а само като примери в забележките. Поради това за първата част на „Метафизиката на нравите” единствено подходящото название ще бъде „Метафизически основни принципи на учението за правото”. Защото, с оглед на споменатите емпирически случаи, може да се очаква постигането само на приближение към система, а не и самата завършена система. Затова и тук ще се процедира, както при (предишните) „Метафизически основни принципи на естествените науки”. А, именно, правото, което принадлежи към предварително определената система, ще се третира в текста, а отделните права отнасящи се до особени случаи на практиката, ще се представят в — понякога пространни — забележки.

VI 206

Защото иначе не би могло добре да се различава това, което е метафизика, от това, което е емпирическа правна практика.

Тук се налага да предвардя или отстраня често отправяния укор за мъглявост на мисълта, дори и за някаква преднамерена неяснота във философското изложение, целяща уж да създаде видимост за дълбока проницателност. Това не мога да сторя по-добре, освен като приема с готовност задължението, което Г-н Гарве1 — един философ в истинския смисъл на думата — поставя всекиму, особено на пишещия философ. Аз само ще огранича изпълнението на това изискване единствено с условието, че ще го следвам дотолкова, доколкото позволява самата природа на науката, която е обект на поправка и разширяване.

Този мъдър мъж с право изисква (в произведението си със заглавие „Разни съчинения”, стр. 352 и сл.), щото всяко философско учение, ако преподаващият го не иска да бъде заподозрян в мъглявост на своите понятия, трябва да бъде представено популярно (с всеобщо разбираема словесно изразяване1). Аз с удоволствие приемам това, с изключение на случаите на систематичната критика на самата способност на разума, както и на всичко това, което може да бъде удостоверено само посредством определянето чрез нея. Защото тази система касае различаването в нашето познание между сетивното и свръхсетивното; а това, все пак, принадлежи към разума. Затова то никога не може да стане популярно, както въобще всяка формална метафизика, макар и нейните резултати да могат да бъдат направени напълно разбираеми за здравия разум (на човека, който си е метафизик, без сам да го знае). Тук не трябва да се мисли за никаква популярност (народен език), а трябва да се стремим към схоластична прецизност, дори и тя да би била укорявана като болезнена педантичност. Защото само по този начин стремящият се към прибързване разум може да бъде принуден да изясни своите догматични твърдения.

Някои педанти самонадеяно си позволяват да се обръщат (от трибуни и популярни писания) към публиката със специализирана фразеология, която е предназначена изцяло за науката. За това не може да бъде укоряван критическият философ, така както и лингвистът-граматик — за глупостта на буквоядеца1
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Свързани:

Метафизика на нравите iconМетафизика на нравите
Метафизика на нравите. Първа част. Метафизични основни начала на учението за правото
Метафизика на нравите iconЧатерджи и Датта История на индийската философия
О. Хъксли — живеят в съгласие със своята философия на живота и схващането си за света. Това е вярно дори и за тези, които въобще...
Метафизика на нравите iconЛекция 17. Метафизика и реальность Экзаменационные вопросы к курсу «Метафизика»
Лекция Проблема предмета метафизики. Прагматические границы современного метафизического дискурса
Метафизика на нравите iconЛекционен курс по философия за специалност "Музика"
Аристотел, Метафизика, г. 1 и 2, в: Антология по антична философия, съст. Р. Радев, С., 1977, 1993 (II изд.)
Метафизика на нравите iconТема Античная философия
Апория, архэ, атом, гедонизм, добродетель, долг, идея, космология, космос, космоцентризм, логос, метафизика, натурфилософия, скептицизм,...
Метафизика на нравите iconАлександр Дугин Метафизика Благой Вести Арктогея; Москва;
Книга повествует о высоком предназначении человека и человечества, об их трансцендентных истоках и, увы, о глубине их падения, дегенерации...
Метафизика на нравите iconРеферат по философия
Платонизма. Или, по израза на А. Ф. Посев, това са “глухонеми” абстракции. И всеки опит да се превърне Платоновата ейдология в абстрактна...
Метафизика на нравите iconАлександър Философ Схолии към [Книга] Ламбда на Аристотеловата Метафизика
Аристотел] захваща отново и обсъждането на причините – за да докаже, че в някакъв смисъл началата на всички неща са едни и същи,...
Метафизика на нравите iconАкадемичната кaриера на проф. Георги манев
Те са интересни както за нравите и духовния климат, в която се е изграждала научната и преподавателска кариера в началото на ХХ век,...
Метафизика на нравите iconКоментар към "метафизика" на теофраст
Теофраст”, докато латинският превод на Бартоломей от Месина е озаглавен “liber Aristotelis de principiis” (Аристотел, Книга за началата)....
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом