Списание „Прозорец




ИмеСписание „Прозорец
Дата на преобразуване30.10.2012
Размер70.44 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.prozoretz.bg/934.doc

© Списание „Прозорец”3/09



Свято и несвято

Емануил Иванов


За да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто

(Левит 10:10).


Днес рядко правим разлика между свято и несвято, чисто и нечисто, свещено и несвещено и май все говорим за нещо по средата. Както обичаме да казваме: „горе-долу”, „плюс-минус”, „общо взето”, „някъде там”. И рядко чуваме конкретно самите думи – свещено и несвещено, чисто и нечисто.

Нека си припомним историята, разказана във II Цар. 6:1-12, когато Давид, вече цар, отива с голямо множество израилтяни да пренесе Ковчега на Завета от Ваала Юдова в Йерусалим, Оза се пресяга да задържи Ковчега, за да не падне. Тогава Господ се разгневява на дързостта му и мигновено го убива. Сигурно повечето от нас са се питали: „Защо така, Господи? Оза има толкова добри намерения! Иска да направи добро, за да не падне Господният ковчег, иначе и скрижалите могат да се счупят. Той иска просто за миг да го хване. Да го върне на мястото му така, че после колата с Ковчега да продължи пътя си без никакви инциденти.” Но в Божието Слово четем: „Господ се разгневи на Оза, и за дързостта Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег” (II Цар. 12:7)1.

Като прочетем само този стих, у нас веднага се заражда борба. „Господи, това е несправедливо!” Защо се случва така? В Числ. 1:51 обаче четем следния Божи Закон: „И кога трябва да се пренася скинията, левити да я дигат, и кога трябва да се спре скинията, левити да я слагат; ако пък се доближи някой външен, да бъде умъртвен.”

Свещено и несвещено, чисто и нечисто - ето една ситуация, когато Господ разграничава ясно кой може и кой не може да пипа Неговия Ковчег, защото е свят. Но защо тук става дума за нещо толкова свято? Когато дава Закона на Израил, Господ определя точното място, където ще се явява на Своя избран народ. В Изход 29:43-46 за скинията се казва:

„Там ще се явявам на Израилевите синове и това място ще се освети с Моята слава. И ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарон и синовете му, за да Ми свещенодействат; ще обитавам между Израилевите синове и ще им бъда Бог, и ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от египетската земя, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техен Бог.”

Там самият Бог ще присъства всеки ден, постоянно. Ще идват точно определени хора – левити и свещеници - и ще се допитват до Бога, ще Му се молят за различни ситуации и ще искат прошка за народа и за себе си. Господ ясно и изрично подчертава - това място е свято. Към него могат да пристъпват само тези, които Той е посочил. „За да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто.”

Ще си спомним още една история, разказана в Стария завет.

„Надав и Авиуд, синове Ааронови, взеха всеки своята кадилница и туриха в тях огън, и на него посипаха кадиво, и донесоха пред Господ чужд огън, за който Той не бе им заповядал; и излезе огън от Господ и ги изгори, и те умряха пред лицето Господне” (Лев. 10:1-2). Пак избликват въпросите:

„Господи, какво става? Ти избиваш хората. Защо се случва така? Синовете на Аарон не правят нищо лошо – просто съставката на огъня, който донасят, е малко по-различна. Защо трябва чак толкова грубо, направо със смърт да ги наказваш? Защо, Господи?”

„За да можете да различавате свещенно от несвещенно и нечисто от чисто.”

Господ възпитава Своя народ в продължение на много години и тези случаи са необходими, за да се изяви конкретната и категоричната разлика между свещеното и несвещеното. Бог потвърждава, че Неговата воля е свята и за всеки, който иска да се освещава, има определени принципи и заповеди, според които може да го направи. А онзи, който иска да действа, като замаже нещата, направи ги горе-долу, т.е. да заобиколи правилата, не може да измами Бога. Умира пред Него, умира пред Ковчега, умира на мястото, където е извършил това престъпление. Независимо, че за нас, съвременните хора, то изобщо не изглежда като престъпление – човекът нито е убил, нито е откраднал.

Да видим какво е развитието в Новия Завет. В I Кор. 11:29-30 по повод Господната вечеря ап. Павел казва: „Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне. Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.” Давали ли сме си някога сметка като членове на църквата, че всичко това може да се изпълни именно към нас – да станем немощни, болни, дори да умрем? Мисля, че по този начин не разсъждава почти никой, защото сме свикнали с друга идея: „Господ е милостив, дори да съм сгрешил, ще се помоля и ще ми прости.” Но го пише в Словото: „Затова между вас има много немощни и болни, а и умират доста.” В Стария завет този, който е осквернил святото, умира на място. В Новия Завет който е недостоен, подлежи на същата санкция. Така, когато свещенослужителите се молят за изцеление на определен човек, причината, поради която се е оказал в тежко състояние, физическо или душевно, може да е именно тази, че е ял и пил недостойно хляба и виното, не е разбрал кое е свещено и кое несвещено, кое е чисто и кое нечисто. Не е осъзнал думите в I Кор. 6:19: „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Свети, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?”, нито в I Кор. 3:16: „Не знаете ли, че вие сте храм Божи, и Духът Божи живее във вас?”

Ние сме свети. Всеки, който е приел Христос в сърцето си, става свят. Свят човек, който е отделен от нечистотата на света. Защо? Защото става именно този храм на Светия Дух, храм на Бога. По-нататък в живота има ситуации, в които този храм на Бога се оказва нечист, замърсен, оказва се недостоен отново да се съедини с Христос. Виждаме колко категорична за Бога е разликата между святото и несвятото, чистото и нечистото. За съжаление днес нерядко хората играят на църква. Не живеят живота, за който пише в Словото, а си играят. И се случва така, че някои се разболяват, други и умират. Но няма такава статистика, която да каже: „Ето този човек е ял и пил недостойно от Господната вечеря, затова е в такова положение.” Няма анализатори, които да обявят: „Наблюдавах този човек, видях докъде стигна той.” Но, повярвайте ми, такива случаи има.

Във II Цар. 6:9 четем, че Давид се е уплашил: „Него ден Давид се уплаши от Господ и каза: „Как ще влезе при мене Ковчегът Господен?” Страшни неща станаха. Господи, как така? Ти порази Оза, може да поразиш и мен. Аз приемам Твоите думи в сърцето си, но тук става нещо страшно. Не дай Боже нещо да кривна, не дай Боже някъде да отстъпя и да ме постигне всичко това!

И израилевият цар стига до логичния извод: „А не, не, не, Господи, не мога, ще стават страшни неща, може би и аз не съм достоен за тази работа. Нека да отиде Ковчегът при Аведар. Пък да изчакаме, да изтраем малко, да видим какво ще е положението.”

Но Бог действа непредвидимо: „Когато обадиха на цар Давид и му казаха: „Господ благослови Аведаровия дом и всичко в него заради Божия Ковчег", Давид отиде и тържествено пренесе Божия Ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град” (ст. 12). Чисто и нечисто, свято и несвято, свещено и несвещено. Святото, чрез което Господ иска да те благослови, има нужда от специален подход – да го вземеш готов, да го вземеш достойно. Ако левитите бяха носили Ковчега, нямаше нищо да се случи. Израилтяните разбират грешката и левитите пренасят Ковчега в Давидовия град. Разбират, че наистина никой друг няма право да го докосва. Този Ковчег се оказва голямо благословение за дома на Аведар, а по-късно - и за Давид и неговия град. Приемането на чашата, приемането на хляба при Господната вечеря също е благословение, но за тези, които са достойни. Благословение за тези, които Господ е определил, че са достойни, че са се умили, че са се очистили. В Откр. 11:19 се казва: „Тогава на небето се отвори храмът на Бога и се яви Ковчегът на завета Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус, и голяма градушка.” Кой е този храм и кой е този ковчег? Мислили ли сте, че това е Църквата. Ти и аз, тези, които са приели Христос в сърцето си, които са станали храм на Святия Дух. И този храм се отваря. Видяхме в Стария Завет, че който докосне Ковчега недостоен, без да е посветен, е наказан. Същото се случва в целия Нов Завет, през целия новозаветен период на Църквата, когато тя като цяло и всеки неин член поотделно е именно този храм. И всеки, който се докосне до храма недостойно, който не различава чисто от нечисто, накрая се изправя пред „светкавиците, гръмотевиците, труса и голямата градушка”. Това е Великата скръб - моментът, в който Църквата няма да бъде вече на земята. Но Божият храм ще се отвори и ще излезе Ковчегът, т.е. тогава ще се яви всичко като свидетелство. Тези, които не са различавали святото от несвятото, чистото от нечистото, които са имали лекомислено или пренебрежително отношение към храма на Бога и Ковчега, които са пипали там, където не им е позволено, ще си понесат последствията, както се случва в Стария Завет, и то нееднократно.

Ще припомним още един красноречив случай, когато Ковчегът се озовава при филистимците и Бог ги поразява с болести, мишки, язви. Филистимският народ също осъзнава, че не бива да докосва Ковчега. Затова го връща, и то с жертви. Интересно е обаче друго – че петдесет хиляди и седемдесет души са унищожени и от израилския народ, защото приемат Ковчега от филистимците, но решават да го отворят и да надникнат какво има вътре: „Между ветсамиските жители не се зарадваха синовете Йехониеви, задето видяха Ковчега Господен. И Бог порази жителите ветсамиски, задето те надничаха в Ковчега Господен, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. И народът заплака, понеже Господ го порази с голяма пораза. И ветсамиските жители рекоха: „Кой може да стои пред Господ, пред Този свят Бог? И при кого от нас ще отиде Той?” (I Цар. 6:19-20). Тези хора разбират, че Бог е свят, но след като петдесет хиляди и седемдесет души са унищожени. Разбират, че не може да имат лекомислено отношение към Ковчега и към святото, не може. Несъмнено човек не може да се подиграва на Господ. В Гал. 6:7 се казва: „Недейте се лъга: Бог поругаван не бива. Каквото посее човек, това и ще пожъне.”

Святото ще бъде или благословение, или унищожение за теб и от теб зависи дали ще го приемеш подготвен или ще се окажеш недостоен за него. В каквито и ситуации да изпаднеш, трябва ясно да правиш разлика какво е според Божията воля и заповед, а какво не е и ти се изправяш срещу Бога. „Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.” Това не е метафора, това е Закон Божи, истина за живота. „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Свети, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на себе си?”

Мнозина, които са търсели среден път между святото и несвятото, удобен за тях, не чак толкова краен, са получили своето наказание. „За да може да отличавате свещено от несвещено и нечисто от чисто” (Лев. 10:10). Горко на църквата, която не се е научила да прави тази разлика.

1 Всички цитати от Библията са по СИ.

Свързани:

Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец
Владимир Петровски е композитор на християнска музика, руснак по произход, от три години живее и твори в България. Създал е поредица...
Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец
От 1844 до 1846 г самоковецът Константин Фотинов издава първото българско списание “Любословие”. Пробният му брой се появява през...
Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец

Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец

Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец

Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец

Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец 1

Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец 1

Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец
Живот си Ти, Христе! Душата ми да чезне в Духа Ти Всепречист, Те моля, дай ми вечно
Списание „Прозорец iconСписание „Прозорец
Ралф Мюе, сътрудник на международната организация „Дружество за четене на Библията”. Живее и работи в Германия
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом