Великотърновски университет




ИмеВеликотърновски университет
страница1/7
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.86 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://psiholog-bg.com/wp-content/uploads/2009/03/seksualni_psihopatii.rtf
  1   2   3   4   5   6   7
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

Ñв. Ñв. Кирил и Методий “


ДИПЛОМНА РАБОТА

на Светла Славева Вардарова, фак. № 3389


КЛИНИКО- ПСИХОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД

ВЪРХУ СЕКСУАЛНИТЕ ПСИХОПАТИИ


Научен ръководител:..................................

/проф. М.Киров /


Юли 2003


ВЪВЕДЕНИЕ




Настоящето изложение е посветено на научна основа и наблюдения на клинико-психологичните аспекти на сексуалните психопатии. Целта на изследването е да се изтъкнат причи­ните- социални, психологични и физиологични фактори за асоци­алните пряви в аспекта на сексуалните психопатии, обосновани върху научни изследвания за проверка, теория- научни трудове и дисертации.

Теоретичната част включва представяне на психопатиите, личностовите разстройства, техните видове и клиниката им. Специално внимание е отделено на медикобиологичното и социално психологическо значение на сексуалните дисфункции и психопатии.

Разгледани са също ролята и задачите на клиничната психоло­гия, респективно на клиничния психолог в профилактиката и терапията на сексуалните психопатии.

Експерименталната част включва наблюдения и интерпретация на клинични случаи върху лица със сексуални дисфункции. Предста­вените случаи са в три главни области на половата дисфункция: генерализирана психологична фиксация, ексхибиционизъм, фетишизъм, алголагния.

Представените случаи са от практиката на български психиат­ри и техни сътрудници. Използвана е архивна документация представена от психиатрите, във вид на описания на случаите. Съхраняването на тaзи информация с помоща на съвременната техника позволява подробно и конкретно описание и изследване на всичко имащо ценност като клинични случаи и тяхното проследяванe.Изказвам благодарност за оказаната ми помощ на научният ми ръководител проф. Михаил Киров, както и на всички колеги, които предоставиха или бяха готови да предоставят информация от своята практика за провеждането на това наблюдение.


ПСИХОПАТИИ

Видове и клиника


Личностовитe разстройства /психопатиите/ представляват една дисхармония, засягаща, предимно емоционално- волевата сфера, без да страда интелекта. Те се изразявят в неуравнот­весеност на емоционално- волевите реакции. Психопатиите въз­никват въз основа на вродена или рано придобита непълноценност на висшата нервна дейност и се оформят под влиянието на външните фактори. /14/

Психопатната структора на личността пречи на професионалното развитие, която да се осъществи пълноценно и е с невъзможност за социална адаптация. Именно от тази невъзможност произлиза крилатата фраза на К. Шнайдер, според която психопатични личности са онези, които впоследствие на своето откло­нение от нормата сами страдат или обществото страда от тях. Въвеждането на термина психопатия се свързва с името на Ж.Кох, който в 1891г. дава това определение.

Класификацията според/МКБ 10/за личностовите разстройства е следната: това са тежки нарушения в структората на характера и поведенческите тенденции на индивида, които обикновено обхващат няколко сфери на личността и почти винаги са свързани със значителен срив в личностовото и социално функциониране. Раз­стройствата на личността обикновено се появяват в късното детство или юношеството и проявите им се запазват в зряла възраст /F-60 /.

Водеща роля в етиологията на личностовите разстройства заемат конституционално-генетичните фактори. Важно етиологично зна­чение се отдава и на екзогенно-органичните увреждания на главния мозък, което се е получило в пренаталния, перинаталния и постнаталния период, впоследствие на инфекции, интоксикации и травми/7/. Тези форми на личностови разстройства се означават като органични психопатии и те се отличават от така наречените характеропатии /19/,получени в по-късна възраст.

До сега не съществува общо приета класификация на личностовите разстройства. Трудността идва от многообразието на клиничните характеристики, с честите съчетания и взаимно проникване на симптомите и синдромите, с липсата на ясна граница между отделните типове.

Предложени са множество класификации и техния брой продъл­жава да нараства. Според Е.Шаранков едва ли не всеки, който се занимава по- задълбочено с въпроса на личностовите разстрой­ства, е дал своя класификация. Принципите, които са в основата на отделните класификации, са клинични, психопатологични, психодинамични, социални и др.

Тук ще допълним, че специфичните личностови разстройства са състояния, които не са пряко обусловени от груби мозъчни увреди или заболявания, нито пък от други психични разстройства и те трябва да отговарят на следните критерии:

  1. Подчертани дисхармонични нагласи и поведение, обхващащи няколко сфери на функциониране- емоционалната сфера, възбудни про­цеси, контрол над влеченията, начин на възприемане и мислене, обичаен стил на отношение към другите;

  1. абнорменият стил на поведение е траен, с голяма продъл­жителност и не е ограничен само в рамките на опреде­лени болестни епизоди;

  2. абнорменият стил засяга цялостното поведение и е неадаптивен в широк диапазон от лични и социални ситуации;

  3. изброените по-горе прояви винаги започват в детска и ­юношеска възраст и продължават в зряла възраст;

  4. това разстройство води до значителен дистрес на личността,но той може да се изяви едва на по- късните етапи;

  5. макар и не винаги, това разстройство обикновено води до значително нарушение на професионалната и социална адаптация. За различните култури се налага разработване на специфични набори от критерии, съобразени със социалните норми, пра­вила и задължения. За диагностициране на изброените по-долу отделни подтипове е необходимо да са налице ясни данни за наличието най-малко три от личностовите черти или начини на поведение.

Тук ще опишем личностовите разстройства, така както са дадени техните класификации според Международната класификация на болестите /МКБ 10/:


ПАРАНОИДНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО F 60.0

Личностово разстройство, което се характеризира с: /1/ пре­комерна сензитивност към преживяване на неудачи и неуспехи; /2/ злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към отмъстителност; /З/ мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техни неутрални и дори приятелски действия превратно се тълкуват като враждебни или оскърбителни; /4/ борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; /5/ скло­нност към патологична ревност; /6/склонност за преживяване на изключителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни нагласи; /7/ свръхангажираност с неоснователни "конспи­ративни" обяснения на събитията от непосредственото обкръжение или в света.

        • Включва: фанатично-åкспозивнопараноидна, сензитивно-параноидна и кверулантна личност /личностово разстройство/.

        • Изключва: шизофрения /F20/, налудно разстройство /F22.-/



ШИЗОИДНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО F60.1

Личностово разстройство, което отговаря на следните критерии: /1/дейностите, които доставят удоволствие на лицето са малко на брой или няма такива; /2/ емоционална хладност, отчужденост или афективна изравненост; /З/ ограничена способност за изразяване на топли, нежни чувства или на гняв към други; /4/ явно безразличие към похвали или критика; /5/ слаб интерес към установяване на сексуални контакти с друго лице /да се съобразява възрастта/; /6/ почти неизменно предпочитане на самотни дейностти; /7/ пре­комерна ангажираност с фантазии и самовглъбяване; /8/ липса на близки приятели и отношения, изпълнени с взаимно доверие /или само едни такива/ и липса на желание за такива отношения; /9/ подчертана липса на чувствителност към общоприетите социални норми и правила.

  • Изключва: синдром на Asperdger /F 84.5/ ,налудно р-во /F22.0/; шизоидно р-во в детството/F84.5/;шизофрения /F20.-/; шизотипно р-во /F21/.



ДИССОЦИАЛНО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО F60.2

Личностово разстройство, което става обект на внимание преди всичко, поради голямото несъответствие между поведението на лицето и съществуващите социални норми и което се характеризира с: /1/ грубо безразличие към чувствата на другите; /2/ изразена и постоянна безотговорност и игнориране на социалните норми, пра­вила и задължения; /3/ невъзможност за подържане на трайни

взаимоотношения, въпреки че няма затруднения в установяването им; /4/ крайно ниска поносимост на поносимост и нисък праг на отключване на агресивни реакции, вкл. и физическо насилие; /5/ неспособност за изживяване на вина и за извличане на поука от миналия опит, особено от наложени наказания; /6/ изразена склонност да се обвиняват другите или да се измислят правоподобни обяснения за проявите, довели лицето до конфликт с обществото. Като придружаваща черта може да се наблюдава постоянна раздразнителност. Разстройства на поведението в детска и юношеска възраст, макар и не винаги на лице, могат допълнително да подкрепят тази диагноза.

        • Включва: социопатна, аморална, асоциална, антисоциална и психопатна личност /личностово р-во/

        • Изключва:разстройства на поведението/F91.-/ емоцио­нално нестабилна личност /F60.3/



ЕМОЦИОНАЛНО НЕСТАБИЛНА ЛИЧНОСТ F60.3

Личностова разстройство, при което е налице изразена тенденция да се действа импулсивно без оглед на последствията в съчетание с неустойчиво и капризно настроение. Способността да се предвижда и планира е минимална, а изблици на интензивен гняв често могат да доведат до насилие или "поведенчески избухвания", последните се провокират лесно, когато импулсивните действия се критикуват или отхвърлят от другите. Разграничават се два варианта на това личностово разстройство, като и двата споделят общата черта на импулсивност и липса на контрол.

F6О.ЗО Eмоционално нестабилна личност, импулсивен тип. Доминиращите характеристики са емоционалната нестабилност и липса на контрол над влеченията. Чести са, изблиците на насилие или заплашително поведение, особено когато е налице критика от страна на другите.

Включва: експлозивна и агресивна личност /личностово разстройство/.

  • Изключва: диссоциално личностово разстройство


F60.31 Емоционално нестабилна личност, граничен /borderline/ тип.

Налице са много от характеристиките на емоционална нестабилност. Като добавка представата íа лицето за себе си, за собствените цели и вътрешни предпочитания /включително сексуални / са често неясни или нарушени. Обикновено е налице хронично чувство на празнота. Съществува, предразположение към въвличане в нестабилни и интензивни взаимоотношения, което може да доведе до повтарящи се емоционални кризи и да бъде свързано с поредица от суицидни заплахи или действия на самоутвърждаване.


ХИСТРИОННО ЛИЧНОСТОВО РАЗСТРОЙСТВО F60.4

Разстройство на личността, което се характеризира с: /1/драматизиране на собствените преживявания, театралност, преувеличено изра­зяване на чувствата; /2/ внушаемост, лесно повлияване от околните; /З/ повърхностна и лабилна емоционалност; /4/ постоянно търсене на източници на вълнение и дейности, при които пациентът е в центъра на вниманието; /5/неподходяща съблазнителност в облеклото или поведението; /6/ свръхангажираност с физическа привлекателност.

Като придружаващи черти могат да се наблюдават егоцентризъм, склонност към самоугаждане, постоянен стремеж към внимание, лесна обидчивост и постоянно манипулативно поведение с оглед удовле­творяване на собствените нужди.

  • Включва: психоинфантилна и хистерична личност /личностово разстройство/



АНАНКАСТНО ЛИЧНОСТОБО РАЗСТРОЙСТВО F60.5

Разстройство на личността, което се характеризира с: /1/ нере­шителност, склонност към съмнения и прекомерна предпазливост, отразяващи дълбока вътрешна несигурност; 121 свръхангажираност с детайли, правила, списъци, ред, организация или разписания; /З/ перфекционизъм, който пречи на завършване на задачите;/4/пре­комерна съвестност, скрупольозност и повече от необходимото посвещаване на труд, за сметка на удоволствията и междуличностовите контакти; /5/ прекомерна педантичност и конвенционалност; /6/ ригидност и упоритост, /7/ прекомерно настояване заобикалящите да следват точно неговия или нейния начин на правене на нещата; /8/ нахлуване на настойчиви и нежелани мисли или импулси.

  • Включва:компулсивна и обсесивна личност /личностово разстройство /

  • Изключва:обсесивно-компулсивно разстройство /F42.-/



ТРЕВОЖНА / ИЗБЯГВАЩА КОНТАКТИ / ЛИЧНОСТ F60.6

Разстройство на личността, което се х-ра с: /1/ постоянни за­владяващи личността чувства на напрежение и опасения; /2/ убеденост, че лицето е социално несръчно, непривлекателно или малоценно; /З/ свръхчувствителност към критика или отхвърляне в социални ситуации; /4/ нежелание да се установи взаимоотношения с други, ако не е сигурен/а, че ще бъде харесан/а; /5/ ограничен начин на живот, поради нуждата да има чувството на физическа, безопасност; /6/ избягване на социални и трудови дейности, при които има много междуличностни контакти, поради страх от критика, неодобрение или отхвърляне.

Като придружаваща черта може да се наблюдава хиперсензитивност към отхвърляне и критика.


ЗАВИСИМА ЛИЧНОСТ F60.7

Разстройство на личността, при което лицето се характеризира с:/1/ подтикване или позволяване на другите да поемат отговорността за съществени страни от живота му; /2/ подчиняване на собствените нужди на нуждите на другите, от които е зависим и прекомерна отстъпчивост пред тяхните желания; /3/ нежелание да отправи дори основателни искания към хората, от които е зависим; /4/ когато е сам, се чувства дискомфортно или безпомощно, поради преувеличени страхове, че няма да може да се грижи сам за себе си; /5/ прекалена загриженост със страхове да не бъде изоставен от човек, с когото има близки взаимоотношения и трябва сам да се грижи за себе си; /6/ ограничена способност да взима ежедневни решения без прекомерно много съвети и подкрепа от заобикалящите.

Свързани с това разстройство черти могат да бъдат: да възприеме себе си като безпомощен, некомпетентен и неиздръжлив.

        • Включва: астенична, неадекватна, пасивна и насочена против себе си /self- defeating/ личност /личностово разстройство/


От представените личностови разстройства може да се забележи, че при някои от тях се наблюдава и проблемика в половия живот на личността или постъпващи като симптоми сексуални дисфункции. Това не означава обаче, че е задължително наличието на личностово разстройство за съществуването на сексуалните разстройства / психопатии/, които съществуват отделно, а по някога биха могли да бъдат основните симптоми провокиращи личностовите разстройства. Световната здравна организация определя половото здраве като интеграция на телесни, емоционални, интелектуални и социални аспекти на половото съществуване по начин, който обогатява и стимулира положително личността, общуването и любовта. Половите разстройства са познати още от древността, но тяхното научно изследване започва през миналото столетие. През втората половина на нашето столетие всå по-настойчиво започва да се подчертава ролята на половата двойка, от функционална единица в полово сношение, а половото разстройство в дейността на половата двойка. /1/


Етиология и патогенеза половото разстройство

Същността на половото разстройство е половата несъгласуваност на двойката, диспарията. Етиологията на тази несъгласуваност обаче и динамиката на нейното протичане са различни и се откриват във факторите, от които зависи поведението на половата двойка изобщо.

Половото поведение се обуславя от условията на околната среда- родителското семейство, другарски кръг, трудовите и битовите условия и индивидуалното състояние на двамата партньори- възраст, полова конституция, здравословно състояние /телесно и психично /;характерова култура, ценностна система, навици и привички. И не на последно място са интимните взаимоотношения между двамата, емо­ционалната и сексуална свързаност, техника на общуването и др.

В зависимост от механизма на действие на етиологичните фактори и от патогенетичното развитие на процеса половите разстройства биват три вида. /2/

Ситуационни полови разстройства

Те възникват и съществуват при определени, патогенно действащи ситуации, извън които половата дейност е нормална. Ситуацията би мога да бъде с различна продължителност и в зависимост от мястото, където действа патогенният фактор, ситуационните полови разстройства се разделят на две основни групи:

Първичíи полови разстройства, париопатии

Тук разстройството възниква психогенно и първично във взаимо­отношенията на двойката, която се уврежда отвътре, ендопариално. Париопатиите биват:

Физиологични полови реакции - отнася се до физиологично реагиране на личността спрямо фактори, които стимулират или потискат половата дейност.

  1. Физиологична полова стимулация се наблюдава при еротично активиращо влияние на околната среда и при недълготрайна полова абстиненция / абстинентна хиперсексуалност/.

  2. Физиологично полово потискане се наблюдава при липса на еротична стимулация, особено при продължителна полова абстиненция, при състояния на външно задържане или вътрешно задържане. Обикновено са еднократни, но могат да се повтарят и много пъти, когато пораждащата причина се повтаря.

Психични полови реакции- това са полови разстройства, които са нормална и естествена психична реакция спрямо фактори, котито стимулират или потискат половата дейност. Тези полови реакции при еротично стимулиране и особено интензивно влечение към половия партньор,доколкото се преживяват положително и отговарят на възможностите на партньорите, не се нуждаят от медицински грижи. Психичните полови реакции на потискане обаче имат голямо практично значение. Те биват:

        1. Диспареунии-разстройства поради

несъгëасуване на половото взаимодействие в осъществяване на половото общуване, лоша техника на сношението и др. Тук спадат и случаите с голямо несъответствие на гениталиите. /З/

2.Дисгамии - несъгласуване на половите взаимоотношения в двойката поради личностна несъответност между двамата пар­тньори, липса на еротичен резонанс и взаимно влечение, както и изтиване на чувствата, отчуждение, най-често след тежки конфликти и разочарования в двойката./З/

И двете разстройства могат да са от самото начало на връзката, но могат и да настъпят и след продължително успешно и задоволяващо двамата полово общуване.

Вторични полови разстройства /сексопатии/.

Тук патогенно действащите фактори са извън взаимоотношенията на двойката и независимо от тях, екзопариално./7/ Тук съществува предварително настъпила телесна или психична промяна в единия от двамата партньори, която пречи двойката да функционира полово.

Полови промени, свързани с нормални възрастови преходи — това са промени в сексуалността, които са естествени през определени периоди в живота на индивида, но в някои случаи могат да създадат безпокойство и такава е юношеската хиперсексуалност, която може да е съпроводена от по-изострен сексуален интерес, учестени полюции и ипсации. При млади жени, може да се наблю­дава физиологична фригидност, която също създава тревоги, но се преодолява бързо.

Полови разстройства, свързани с аномалии в половото развитие. Òук се включват половите разстройства, които често съпровождат интерсексуалните,транссенсуалните и девиантните състояния.

Полови разстройства, свързани със заболявания или аномалии в развитието на индивида. Òова е най-голямата група от сексопатиите. Такива разстройства могат да се наблюдават при заболявания, които засягат отделни звена на половата функционалност или общо увреждат и изтощават организма.

Много важен момент, който ще отбележим е дали откритите по повод на половото разстройство заболявания на генитàлиите или на други звена от половата функционална система са действи­телната причина за половото разстройство или обратното - самите те са резултат на разстройството или изобщо нямат никаква връзка с него.

Психогенно фиксиране на половото разстройство. Ïоловите разстройства могат да претърпят всеобразно развитие. Най-често те започват като ситуациîнни разстройства, които при дадени условия могат психогенно да се фиксират и дори да се генерализират. Психогенното фиксиране на половото разстройство е особено характерно за смущенията в половата дейност, което много по-рядко се среща в другите човешки дейности.

Психогенното полово разстройство най-често се наблюдава у лица, които страдат от някаква биологична или психична непълноценност. Това са хора със слаба или вторично отслабена конституция или със задръжки в половото развитие, ниска полова активност.

От съществено значение са и някои особености в характера. Става дума за акцентирани личности с психастенни черти, трåвожно-мнителни, сензитивни, себенеуверени, стеснителни, склонни към малоценностни преживявания и хипохондрични интерпретации, към паникьорство и неоснователно безпокойство. В други случаи могат да бъдат лица извъíредно самонадеяни, амбициозни, честолюбиви, прецизни до педантичност, които особено сериозно преживяват всяка нередност или несполука.


КЛИНИЧНА КАРТИНА

Характерът на оплакванията при полово разстройство при мъжете и жените е различен. Диспариите протичат предимно с количествени промени в сексуалността. При мъжете най-често страда възможността за осъществяване на коитус / ерекцията и еякулацията/, а при жените- полово желание /либидото/ и половата удовлетвореност /оргазъм и сатисфакция/.

Тук ще уточним, че под количествено променена сексуалност се разбира значителните, правещи впечатление, изменения в половото поведение на индивида, които рязко се отличават от обичайното за неговата среда, а и много често и от това, което е било присъщо на тази личност в миналото.
  1   2   3   4   5   6   7

Свързани:

Великотърновски университет iconВеликотърновски университет
Великотърновския университет. Няколко месеца преди юбилея излезе първата История на Великотърновския университет с автор доц. П....
Великотърновски университет iconВеликотърновски университет "СВ. Св. Кирил и методий" стату т на почетните отличия, звания и знаци на великотърновския университет
Чл. Настоящият статут регламентира реда и условията на почетната наградна система на Великотърновския университет “Св св. Кирил и...
Великотърновски университет iconВеликотърновски университет "СВ. Св. Кирил и методий" център за квалификация

Великотърновски университет iconВеликотърновски университет "СВ. Св. Кирил и методий" педагогически колеж гр. Плевен

Великотърновски университет iconАвтобиографи я
От 2002 г. Преподавател във Великотърновски университет “Св св. Кирил и Методий”
Великотърновски университет iconЕвропейски формат на автобиография
Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", ул. “Теодосий Търновски”, 2
Великотърновски университет iconПартньорски екип
Координатор – Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий” – Велико Търново (e-mail: )
Великотърновски университет iconЕвропейски формат на автобиография
От 2008 – Великотърновски университет «Св. Св. Кирил и Методий», гр. Велико Търново
Великотърновски университет iconФамилия (ии), Собствено (и) име (на)
Великотърновски университет, Филологически факултет, ул. “Т. Търновски” 2, 5003 Велико Търново
Великотърновски университет iconЕвропейски формат на автобиография
Великотърновски университет «Св св. Кирил и методий»; ул. Теодосий Търновски №2, гр. Велико Търново 5003
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом