English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation




ИмеEnglish to Bulgarian: Vehicle Manual Translation
Дата на преобразуване30.10.2012
Размер69.88 Kb.
ТипДокументация
източникhttps://s3.amazonaws.com/files3.peopleperhour.com/uploads/portfolioItems/Portfolio-176601-Englis
English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation
General field: Tech/Engineering
Detailed field: Mechanics / Mech Engineering

Source text - English
WARNINGS
Just like riding a bike or skateboard or inline skating, riding a XXX scooter can be dangerous and may lead to accidents, even in the best conditions.
Always wear a safety-tested helmet whenever you’re riding your XXX scooter. Tighten the chin strap. A fall without wearing protective gear can lead to serious or even fatal injuries. Your grip on the road, braking and visibility are impaired in rain. In wet weather, the risk of accident and injury is much greater. It is dangerous to ride your XXX scooter at dusk, at night or when visibility is restricted, and there is a greater risk of accident and injury. Be careful of your fingers when operating the folding mechanism. They may be crushed if you don’t pay attention as you open and close the XXX scooter. Children may only use the XXX scooter in the presence of an adult.
Our XXX scooters XX, XX and XX have been developed as sports equipment for children and adults weighing up to 100 kg, which are tested at the XX Product Service in accordance with the latest European Directives EN 14619. However, if small children ride these XXX scooters, we would ask their parents or those supervising them to heed following tips:

1.Adults should ideally set the height of the steering rod such that it is at least 20 cm lower than the child’s chin. The quick-release lever should then be closed and the bolt tightened on the other side using the appropriate size of Allen key so that the quick-release lever can’t be undone by a child.
2.Children should only ride their scooters under the watchful eye of an adult, always wear complete protective gear and suitable footwear and never ride on the road or in the dark.

Translation - Bulgarian
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Както карането на колело, скейтборд и ролери, и карането на скутер XXX и при най-добрите условия не е абсолютно без никакъв риск и може да се случи злополука.
Затова винаги, когато карате Вашия скутер XXX, използвайте каска, нейната безопасност е доказана. Стегнете добре лентата на каската. Падането без предпазни средства може да доведе до сериозно нараняване или може да причини дори смърт. Когато вали, прилепването към повърхността не е толкова добро, намален е ефектът на спирачките и видимостта. Рискът от злополука и нараняване в дъждовно време значително се увеличава. Карането в здрач, през нощта или при ограничена видимост е опасно и по този начин се увеличава рискът от злополука и нараняване. При сгъването на скутера внимавайте за пръстите си, защото при отварянето и затварянето на скутера XXX може да се прищипете.
Деца могат да карат скутера XXX само под надзора на възрастно лице.
Нашите скутери XXX, модели XX, XX и XX са проектирани като спортни уреди за младежи и възрастни и са предназначени за потребители с тегло до 100 кг. Тези модели са тествани в XX Product Service, съгласно най-новата европейска директива EN 14619. Но ако на скутера XXX карат малки деца, молим техните родители или лицата, които отговарят за тях, да спазват следните упътвания:


1.Идеалната височина на кормилото трябва да бъде нагласена от възрастен човек така, че брадата на детето да бъде минимално 20 см над кормилото. След това затегнете бързозатягащия лост и с помощта на съответния имбусен ключ затегнете добре винта, за да не може детето да отвори бързозатягащия лост.
2.Децата трябва да карат само под постоянния надзор на възрастно лице, трябва да имат всички предпазни средства и подходящи обувки и никога не трябва да карат в движението по улиците или когато се здрачава.


English to Bulgarian: Biography/History
General field: Other
Detailed field: History

Source text - English
The Azerbaijani Popular Front was created officially in 1989. In August 1989, his Birlik Society in the Azerbaijani Democratic Movement was published.

1990 Black January

During the Black January crackdown, the Soviets managed to suppress all efforts to disseminate news from Azerbaijan to the local population and the international community. On the eve of the Soviet military invasion in Baku, an energy supply source to Azerbaijani TV and State Radio was blown up by intelligence officers in order to cut off the population from any source of information. TV and radio was silent and all print media was banned.[3] But Mirza Khazar and his staff at Radio Free Europe/Radio Liberty succeeded in broadcasting daily reports from Baku,[4] making it the only source of news to Azerbaijanis within and outside of the country for several days. The Kremlin leadership tried hard to keep the outside world and the population inside Azerbaijan unaware of the military invasion, but Mirza Khazar and his staff foiled this attempt. Thanks to Mirza Khazar and his staff at Radio Liberty, Azerbaijanis in and outside Azerbaijan, as well as the international community, learned about the Soviet invasion and gained a chance to organize protest actions. Shocked by this "surprising" development, the government of the USSR complained officially to the United States about Radio Liberty's coverage of the military invasion of Azerbaijan. The January 20, 1990 broadcasts turned Mirza Khazar into a legend among Azerbaijanis in and outside Azerbaijan. Melahet Agacankizi, a well-known Azerbaijani poetess and writer, described Mirza Khazar’s appearance on radio at the time of the Soviet military invasion as follows: “On January 20, Mirza Khazar with his God-given divine voice, gave hope to the dying Azerbaijani people.” His distinctive voice and his name are familiar to Azerbaijanis inside and outside Azerbaijan.

Translation - Bulgarian
„Формирането на Народния фронт на Азербайджан” (28.12.1988 г.) е първото по своя род проучване, посветено на опитите на местните интелектуалци и патриоти за създаване на национално демократическо движение в Азербайджан. Народният фронт на Азербайджан официално се учредява през 1989 г.[5] През август 1989 г. се публикува статията му „Бирликско общество в Азербайджанското демократическо движение”.[6]
Черния Януари от 1990 г. [редактиране]

По време на кризата, известна под названието „Черния Януари”, социалистите успяват да осуетят всички опити за предаване на новини от Азербайджан, имащи за цел да информират както местното население, така и международната общност. В навечерието след навлизането на военни съветски части в Баку, офицерите от разузнаването спират електрозахранването на азербайджанската национална телевизия и радио, с цел да ограничат достъпа на народа до средствата за масова информация. Телевизията и радиото замлъкват, а работата на печатните медии е спряна.[7] Въпреки това Мирза Хазар и неговият екип от радио „Свободна Европа” успешно излъчват ежедневните новини от Баку и се превръщат в единствения източник на информация за азербайджанците на територията на страната и зад граница, в продължение на няколко дена. Ръководството в Кремъл прави всевъзможни опити да скрие факта за съветското военно нападение от външния свят, както и от живущите в Азербайджан. Независимо от всичко, Мирза Хазар и неговият екип от радио „Свободна Европа” осуетяват тези опити. Благодарение на Мирза Хазар и неговият екип от радио „Свободна Европа”, азербайджанците в страната и извън нея, както и международната общност, са поставени в известност относно съветската атака и получават възможността за организиране на протестни акции. Шокирано от този „изненадващ” развой на събитията, правителството на СССР се жалва официално на САЩ по повод репортажите на радио „Свободна Европа” за военното нападение в Азербайджан.[8] На 20.01.1990 г. медиите превръщат Мирза Хазар в легендарна фигура не само в Азербайджан, но и зад граница. Мелахет Агасанхизи, известна азербайджанска поетеса и писателка, описва радио изявите на Мирза Хазар по време на съветската военна атака по следния начин: „На 20 януари Мирза Хазар, със своя омаен божествен глас, вдъхна искрица надежда на умиращите азербайджанци.”[9] Неговият специфичен тембър и името му са добре познати на азербайджанците както в родината им, така и извън нея.[10]

English to Bulgarian: George Orwell -
General field: Art/Literary
Detailed field: Poetry & Literature

Source text - English
She made it a rule, whenever she caught herself not attending to her prayers, to prick her arm hard enough to make blood come. It was her chosen form of self-discipline, her guard against irreverence and sacrilegious thoughts.
With the pin poised in readiness she managed for several moments to pray more collectedly. Her father had turned one dark eye disapprovingly upon Miss Mayfill, who was crossing herself at intervals, a practice he disliked. A starling chattered outside. With a shock Dorothy discovered that she was looking vaingloriously at the pleats of her father’s surplice, which she herself had sewn two years ago. She set her teeth and drove the pin an eighth of an inch into her arm.

...................

The two pivots, or foci, about which the social life of the town moved were Knype Hill Conservative Club (fully licensed), from whose bow window, any time after the bar was open, the large, rosy- gilled faces of the town’s elite were to be seen gazing like chubby goldfish from an aquarium pane; and Ye Olde Tea Shoppe, a little farther down the High Street, the principal rendezvous of the Knype Hill ladies. Not to be present at Ye Olde Tea Shoppe between ten and eleven every morning, to drink your ‘morning coffee’ and spend your half-hour or so in that agreeable twitter of upper-middle- class voices (‘My dear, he had NINE spades to the ace-queen and he went one no trump, if you please. What, my dear, you don’t mean to say you’re paying for my coffee AGAIN? Oh, but my dear, it is simply TOO sweet of you! Now tomorrow I shall SIMPLY INSIST upon paying for yours. And just LOOK at dear little Toto sitting up and looking such a CLEVER little man with his little black nose wiggling, and he would, would he, the darling duck, he would, he would, and his mother would give him a lump of sugar, she would, she would. THERE, Toto!’), was to be definitely out of Knype Hill society. The Rector in his acid way nicknamed these ladies ‘the coffee brigade’. Close to the colony of sham-picturesque villas inhabited by the coffee brigade, but cut off from them by its larger grounds, was The Grange, Miss Mayfill’s house. It was a curious, machicolated, imitation castle of dark red brick— somebody’s Folly, built about 1870—and fortunately almost hidden among dense shrubberies.


...............

The front garden was choked with ragged fir-trees and a great spreading ash which shadowed the front rooms and made it impossible to grow any flowers. There was a large vegetable garden at the back. Proggett did the heavy digging of the garden in the spring and autumn, and Dorothy did the sowing, planting, and weeding in such spare time as she could command; in spite of which the vegetable garden was usually an impenetrable jungle of weeds.
Dorothy jumped off her bicycle at the front gate, upon which some officious person had stuck a poster inscribed ‘Vote for Blifil- Gordon and Higher Wages!’ (There was a by-election going on, and Mr Blifil-Gordon was standing in the Conservative interest.) As Dorothy opened the front door she saw two letters lying on the worn coconut mat. One was from the Rural Dean, and the other was a nasty, thin-looking letter from Catkin & Palm, her father’s clerical tailors. It was a bill undoubtedly. The Rector had followed his usual practice of collecting the letters that interested him and leaving the others. Dorothy was just bending down to pick up the letters, when she saw, with a horrid shock of dismay, an unstamped envelope sticking to the letter flap.


....................

The Rector was standing before the empty grate, warming himself at an imaginary fire and reading a letter that came from a long blue envelope. He was still wearing his cassock of black watered silk, which set off to perfection his thick white hair and his pale, fine, none too amiable face. As Dorothy came in he laid the letter aside, drew out his gold watch and scrutinized it significantly.
‘I’m afraid I’m a bit late, Father.’
‘Yes, Dorothy, you are A BIT LATE,’ said the Rector, repeating her words with delicate but marked emphasis. ‘You are twelve minutes late, to be exact. Don’t you think, Dorothy, that when I have to get up at a quarter past six to celebrate Holy Communion, and come home exceedingly tired and hungry, it would be better if you could manage to come to breakfast without being A BIT LATE?’
It was clear that the Rector was in what Dorothy called, euphemistically, his ‘uncomfortable mood’. He had one of those weary, cultivated voices which are never definitely angry and never anywhere near good humour—one of those voices which seem all the while to be saying, ‘I really CANNOT see what you are making all this fuss about!’ The impression he gave was of suffering perpetually from other people’s stupidity and tiresomeness.


.................

The previous summer he had succeeded in growing a perfect leviathan of a pumpkin, a fiery red thing so enormous that it took two men to lift it. This monstrous object had been placed in the chancel, where it dwarfed the altar and took all the colour out of the east window. In no matter what part of the church you were standing, the pumpkin, as the saying goes, hit you in the eye. Mr Toagis was in raptures. He hung about the church at all hours, unable to tear himself away from his adored pumpkin, and even bringing relays of friends in to admire it. From the expression of his face you would have thought that he was quoting Wordsworth on Westminster Bridge:
Earth has not any thing to show more fair:
Dull would he be of soul who could pass by
A sight so touching in its majesty!
Dorothy even had hopes, after this, of getting him to come to Holy Communion. But when the Rector saw the pumpkin he was seriously angry, and ordered ‘that revolting thing’ to be removed at once. Mr Toagis had instantly ‘gone chapel’, and he and his heirs were lost to the Church for ever.

Translation - Bulgarian
Това беше личният й дисциплинарен подход в борбата с кощунствената разсеяност. Дороти отдавна следваше това свое правило – при всяко провинение да се самонаказва с убождане по ръката, при това със стръвно усърдие, до кръв.
Под угрозата от очакващата я в готовност топлийка, тя съумя да се моли по-благочестиво. Баща й беше обърнал смръщен поглед към мис Мейфил, която от време а време се кръстеше – нещо, което той никак не одобряваше. Отвън се носеше звънкото цвърчене на скорец. Внезапно Дороти се улови, че погледът й тщеславно пробягва по диплите на бащиния стихар, който собственоръчно беше ушила преди две години. Тя стисна зъби и заби топлийката почти на половин сантиметър в ръката си.

.................

Светският градски живот се въртеше около две основни оси. Една от тях беше Клуба на Консерваторите на Найп Хил (с търговски лиценз за продажба на всички видове спиртни напитки), през чиито заоблени еркерни прозорци по всяко време след отварянето на бара човек можеше да мерне месестите розовеещи лица на най-отбраните местни джентълмени, взиращи се през прозореца, подобно на угоени златни рибки през стъклото на аквариум. Малко по-нататък по Главната улица беше „Старинната Чайна“ – кътчето за ежедневното рандеву на дамите в Найп Хил. Да не бъде човек в „Старинната Чайна“ между десет и единадесет часа всеки ден за сутрешното кафе и да не се потопи във вихъра на половинчасовите очарователни възклицания на представителките на едрата буржоазия от типа на: „Ах, скъпа, представи си само: с девятка пика срещу туз-дама не кози нито веднъж, моля ти се!... О, мила, нима пак смяташ да платиш за кафето ми? Ах, драга, това е просто прекалено! Утре наистина ще настоявам да платя твоето!... Но, скъпа, само погледни какъв ми е Тото – умно мъжленце с черно носленце! Ето, мамичка ще му даде захарче! На, Тоти, мъничето ми!“, това би означавало човек да се окаже извън кръга на отбраното общество в Найп Хил. Ректорът хапливо, както винаги, беше нарекъл светските дами „кафеените гвардейци“. Недалеч от уж „живописните“ вили, обитавани от кафеения отряд, но на много по-обширен участък, беше разположена Грейндж – къщата на мис Мейфил. Тя представляваше зъбчата имитация на крепост от тъмночервена тухла – причудливо хрумване на някой безумец, построена някъде през 1870 година – и за щастие почти скрита от погледа зад избуял храсталак.

..................

Градината пред дома беше победена от нашествието на рошави ели и един могъщ и гъст ясен, който не пускаше никаква светлина през прозорците и убиваше цветята в двора. Отзад бе разположена обширна зеленчукова градина. Прогет я прекопаваше зиме и лете, а Дороти сееше и плевеше, като на тези свои занимания отдаваше всичкото си останало свободно време. Ала въпреки това, зеленчуковата градина се бе превърнала в непроходима джунгла от плевели.
Дороти скочи от велосипеда. На входната врата някой досадник беше залепил плакат с лозунг: „Гласувайте за Блифил-Гордън и за Висока Заплата!“ (наближаваха избори и консерваторите бяха издигнали кандидатурата на господин Блифил-Гордън). Дороти отвори вратата и видя двете писма, които лежаха на протритата изтривалка с цвят на кокос. Едното беше от старши-свещеника на епархията, а другото, което имаше отвратително тъничък вид, беше от бащините й шивачи от работилницата „Каткин и Палм“. Те, без никакво съмнение, му изпращаха сметката. Баща й вероятно вече бе взел писмата, които го интересуваха, и бе оставил другите. Дороти тъкмо се беше навела да ги вдигне, когато, в мигновен пристъп на ужас, забеляза един плик без марка, който стърчеше от процепа за писма.

.................

Ректорът стоеше пред празната камина, грееше се на някакъв въображаем огън и четеше писмо, което беше извадил от продълговат син плик. Той още не беше съблякал черното копринено расо, което красиво контрастираше с белоснежните му коси и с бледото, изтънчено и съвсем не добродушно лице. Когато видя Дороти, той остави писмото на една страна, извади златния си часовник и многозначително се вгледа в него.
- Татко, боя се, че малко закъснях.
- Да, Дороти, тъкмо малко – каза Ректорът, наблягайки леко, но изразително на думите й. – Ако трябва да сме точни, закъсняваш с дванадесет минути. Не смяташ ли, Дороти, че когато ми се налага да ставам в шест и четвърт, за да дам причастие, след което се прибирам съвсем капнал и прегладнял, няма да е по-добре, ако ти се появяваш на закуска без да закъсняваш толкова малко?
Стана ясно, че Ректорът днес беше в настроение, което Дороти наум образно наричаше „неразположено“. В гласа му отекваше истинско оттегчение – глас, който никога не звучи истински сърдито, нито пък добронамерено. Това беше един от онези гласове, чиято интонация сякаш винаги казваше: „Наистина не разбирам какво толкова се впрягаш!“. Видът на Ректора красноречиво демонстрираше вечната мъка, която му причиняваше досадната глупост на околните.

..................

А преди една година мистър Тогис успя да отгледа един истински левиатан – грамадна огнено-червена тиква, за чието пренасяне беше необходимо да се ангажират двама души. Гигантският зеленчук беше поставен в нишата на олтара, под витражния прозорец, където не пропускаше светлината и тържествено царуваше. Независимо от това в коя част на църквата застанеше човек, тиквата, както се казва, биеше на очи. Мистър Тогис стигаше до истинско опиянение. За него беше непосилно да се откъсне от обожаваната червена тиква, и дори водеше роднини и приятели да й се полюбуват. Съдейки по изражението на лицето му, човек би заключил, че той декламира сонета на Уърдсуърт, посветен на Уестминстърсия мост:

Тъй чуден миг светът не е познал –
бездушен ще е, който отминава
покрай такава гледка величава*
(*Превел от английски Ангел Игов)

Тогава у Дороти дори проблясваше надежда, че след това събитие тя ще може да го убеди да се причестява редовно. Ала когато Ректоът видя тиквата, се вбеси и нареди „на минутата да изхвърлят това безобразие“. Мистър Тогис веднага избра друг храм и вяра и всичките му наследници бяха навеки изгубени за църквата „Св. Ателстан“, също като него.

Свързани:

English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconTranslation into english. For information purposes only

English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconI haven't looked at this too much, but it seems to be a direct translation from Icelandic to English, which is what we want

English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconEnglish Translation with Original Text in Devanagari and Notes by

English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconVcd 613 [English Translation], Audio Cassette No. 1099

English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconDictionary "Circuit Breaker" English Bulgarian

English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconEnglish-Bulgarian glossary for health managers / Anetta Dokova. Varna : Univ of Medicine, 1997. 56 с
Докова, Анета. English-Bulgarian glossary for health managers / Anetta Dokova. Varna : Univ of Medicine, 1997. 56 с
English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconBulgarian Translation Section 1 Български превод
Основни изисквания jar-fcl 015. Приемане на лицензи, квалификациoнни класове, оторизации, разрешителни или сертификати
English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconMission Spreadsheet all missions complete just notice that the English translation for "requisiti max" is "max requirements" and "auto" is "car"

English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation icon1. 1 Йерархия на класовете (uri)
Етикети на онтологичните елементи на български и английски език (Labels of Asserted Entities in Bulgarian and English)
English to Bulgarian: Vehicle Manual Translation iconBulgarian english teachers аssociation
Рег. No. Фд 16075/91 Банка дск еад, iban: bg75stsa93000001682951 Булстат: 121440203 bic: stsabgsf
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом