Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото




ИмеХристо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер46.91 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.zapiski.info/download/admin_7991_smirnenski_obshta.doc
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм ,демократизъм и хуманизъм.Той своеобразно кръотосва в себе си цялото многообразие на литературното ни развитие и отразява момент на прелом в националната ни литература.Смирненски е приемник на романтичния култ към борбата за свобода/Ботев,Вазов/ ,на непримиримостта със социалната неправда /Вазов,Ал.Константинов,Елин Пелин/ ,на стремежа кьм нравствена хармониа и естетическа висота/П.Славейков,Яворов,Дебелянов/ съвременник и ученик на символистичната поетика с нейната изящна образност и музикално съвършенство/Яворов,Н.Лилиев,Хр.Ясенов/. Поетът обобщава тенденциите и ,получава ново художествено единство “ферия от огнеструйни образи и картини” и изразява вярата си в прогресивния исторически възход на човечеството.

Смирненски живее и се оформя в напрегнатата историчеока епоха през 20-те години в които социалните контрасти са болезнено осезаеми ,както в национален ,така и в световноисторически мащаб.Поетът отразява неразривната връзка м/у човека и света ,като я предава в нейната сложна ,противоречива и многообразна природа.

В поезията му се налага обликът на опредметената делнична действителност ,грубото лице на смазващото ежедневие ,безпощадният лик на социалната неправда ,драмата и страданието на личността.Смирненски споделя своите размисли за настоящето и бедещето на света ,за свободата и робството ,за смъртта и безсмъртието.

Поезията му в художеотвено превъплъщение на обективните ,социално-исторически процеси ,отржение на превръщанетона \"роба\"в творец на света.

Поетът осмисля човешките драми не толвова като резултат от битовите съдби на героите ,колкото като плод на отнетите им душевни и емоционални права.Смислово-метафоричното ядро “Градът”синтезно обобщава разнопосочните търсения като стилистика и поетичен изказ на всички творци от 20-те години.Както Смирненски ,така и експресионистите в този период търсят най-адекватния художествен израз на динмично-променящите се социо-психологични условия за живот в българското общество.

В поезията на Смирненски ,като малък творчески модел на света ,се разгръщат динамичните развойни процеси на епохата и света.Художественият му свят е творческа с/ма ,която отразява новия ритъм на света и връзката на човешкия духовен мир със социално променения нов Свят.При изграждане новите художествени стойности на човешката душевност Смирненски тръгва от универсално-общото за света ,за да открие самобитното ,индивидуалното в конкретния образ на Града в своята поезия.

\"Градът\" на Смирненски е одухотворен ,равноправен участник в общата динамична промяна Човек-Съдба и социална среда.Той е новото \"действащо\" ,но и новото \"експресивно\" лице в поезията на Смирненски.Превъплъщенията на този изклачително жив ,динамичен участник в поетичното действие са многобройни.Градът присъства чрез своята предметна пространствена индивидуализация-улицата ,моста/\"Стария музикант\" ,\"витрини блескави\" ,\"братчетата на Гаврош\"/.Метафорично-пространствените индивидуални \"превъплъщения\" на Града носят ритъма на динамиката и вътрешното развитие на връзката-Човек и Общество ,Човек и Социална среда ,Чвек и Свят.

Градът е средоточие на социалните конфликти и противоречия и дава обобщената представа за живота в полюсната му противоположност.Градът е матерналният знак на човешката трагедия ,символ на жестокоста ,мизерията ,отчуждеността ,мъката ,унижението ,обезправеността на човека.Ето защо и героите са многолкки в житейските си превъплъщения/цветарка,деца,слепия старик/ ,но единни в екзистенциалните си и духовно-психологически драми.0снованията за тези човешки драми са неизбежността на смъртта и порива за живот в стих.”Жълтата гостенка” нравствената непорочност и безнразствеността на света в стихотворението “Цветарка” ,душевната чистота и безпощадността на обществото в \"Уличната жена” ,унижението на ежедневието в”Братчетата на Гаврош”.

В сборника”Децата на града”Смирненски разкрива драмата на социално-обезправените ,нищетата на \"хиляди души разбити\" в големия град.Конкретно и предметно-пластично е изображението на породените от епохата малки човешки драми в цикъла ”Зимни вечери”.Изразът е монологичен ,лирическият разказ се води от първо лице:\"вървя\" ,”виждам\" ,\"и пак вървя..\".Поетичните асоциации са подтискащи и угнетявани: поетът вижда града като ”черни гробища” ,сградите са “зловещи чудовища с жълти,стъклени очи\" ,оскрежената топола се превръща в \"призрак” ,а тънкия сърп на луната “гасне от скръб\".Картините от суровия делничен живот са живи и непосредствени ,потопени в ”море непрогледна мъгла”.В нея всичко добива зловещо призрачно очертание ,дори слепия старик и натовареното дете.Смирненски разкрива драмата на пияния баща ,завърнал се\"безхлебен\" при своето семейство ,децата, които \"пищят и се молят\" ,жената ,проридаваща от скръб и неволя едва\".Само с една подробност ”завесата мръсна ,продрана\" е описана стаята ,в коя то живее семейството.Светът е неспразедлив.Той носи страдания на бедните и убива красотата в човека.Единствената красота на града е бялата светлина на падащите снежинки ,наблюдавана от бледите и изтощени ,треперещи от студ в мразовитата зима босоноги деца.Падането на снежинките и превръщането им в кал е великолепно дискретно внушение-неземната красота и земната черна мизерия.Поетът е заслушан в стоновете на големия град-“мощни,гневни ноти” ,от които изтъкава симфоничната музика на своята поезия.Психлогическите детайли ,риторичните въпроси ,вътрешната мнументалност на образите акцентува в/у основната тема на цикъла”Зимни вечери”-вечната бедност и грижа. В поемата “Жълтата гостенка”символиката само опосредствено докосва материалното в действителността.Авторът се отдалечава от конкретния образ на болестта и търси обобщения и асоциации за лицемерния морал на господствуващия социален ред.

Ярки контрастни светлини озарязат и драмата на уличната жена: тя пада в “тъмни бездни” ,но под блясъка на електрическите лампи: тя се смее ,но със смях който горчи.Трудно е да не се съобразиш с \"гостенина Глад\".Ето защо и малката \"цветарка\" е плахо предизвестие за същата трагична съдба.Художествените сравнения ,умалителните имена и епитети разкриват образа на\"прокудена русалка” ,която \"плахо” разнася цветя за продан из блестящите локали на големия град.Градът ,в началото определен с епитета \"празничен\" ,става\"каменен\".Глаголът \"глъхне\" отстъпва място на \"дебне\".Цветята са \"златожълти” ,пипалата”черни\".Символичното им значение доизгражда нощната картина ,в която сянка чудовището-град \"дебне\" светлокосата девойка-русалка.Зад привидното вечерно затишие страдат човешки същества и всяка нощ студеният град улавя своите нови жертви.Градът е одухотворен като социален хищник ,който гълта ”хиляди души разбити”.Градът е бездушен ,дебнещ тиранин.Той задушава със студена неприветност хиляди хора ,в него хубсстта и невинността са заплашени ,беззащитни.

Уличната жена ,бедната тютюноработничка ,малката цветарка ,немощният старец са силуети.Обединяващата основа м/у тези герои е социалният им статус ,духовно-психологическата им драма ,трагичното противоречие м/у естествените им човешки потребности и порива им към пълноценен ,щастлив живот и обективната принуда на реалността.Човешките фигури и образите на вещите носят загадката на символиката.Движещата емоция в цикъла “Децата на града”е състраданието ,искрената горест ,болката при срещата със социалната нищета.Те определят и естетиката на трагичното ,а отделните мотиви и образи намират своето развитие в героитена протеста и опълчването им с/у света.

Свързани:

Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconСоциалното страдание и безнадежността в "Зимни вечери" от Христо Смирненски
Христо Смирненски е виден български литератур, който умело си служи със словото и умее да пресъздава човешкото страдание и безнадежността....
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconСоциалното страдание и безнадежността в "Зимни вечери" от Христо Смирненски
Цикъла "Зимни вечери" на Христо Смирненски е една от най-популярните му творби. Основният мотив в произведението е страданието и...
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconБунтуващият се човек във фейлетона "Приказка за стълбата" от Христо Смирненски
Приказка за стълбата” е творба, написана няколко седмици преди смъртта на Христо Смирненски. Публикувана е за първи път на 25 май...
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconСоциалното страдание и безнадежността в "Зимни вечери" от Христо Смирненски
Христо Смирненски прекрасно представя болката, страданието и загубата на надежда в своя цикъл “Зимни вечери”. По изключителен начин...
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconХристо Смирненски Мечти и сурова действителност ("Юноша","Пролет")
Христо Смирненски е поет на тържетвеното звучене на стиха,на празничното усещане за взривна промяна на света
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconСоциалното страдание и безнадежността в "Зимни вечери" от Христо Смирненски
Смирненски е роден на 29. 09. 1898 година в Кукуш, където завършва IV клас. Увлича се по литературата и започва рано да печата стихове....
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconТест за 12 клас върху живота и творчеството на христо смирненски
...
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconТест христо смирненски смирненски е типичен
Посочете символа, който е централен за поезията на Смирненски и е израз на мечтата за социално преображение и морално пречистване...
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconБунтуващият се човек в "Приказка за стълбата", Христо Смирненски
Приказка за стълбата” е един прекрасен разказ за живота, честта и избора. Христо Смирненски сблъсква читателя с горчивата истина...
Христо Смирненски продължава най-хубавите традиции на литературата ни -реализъм,демократизъм и хуманизъм. Той своеобразно кръотосва в себе си цялото iconБългарската природа и език в творчеството на вазов
Увод: Името на Вазов – синоним на първите ни многостранни и пълноценни литературни изяви; символ на активна гражданска и творческа...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом