Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от




ИмеХристо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от
„свестни" са хората
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер40.69 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.belschool.net/files/svobodnanauchnazona/sesiya3_dokladi/5.doc
Христо Ботев – един световен поет


Универсалните послания на „Борба” от Христо Ботев


Кулминация на възрожденската мисъл, Ботевата поезия проблематизира личната свобода и разума като начало на всяка революция, като основи за изграждане на пълноценен живот. Утвърждавайки в стихотворението „Борба” идеята за социално равенство и неподчинение на обществените манипулации, Христо Ботев, преоткрива европейските и световни ценности на Новото Време и с десетилетия изпреварва психологическата нагласа на съвременниците си. Авторът осъжда робското примирение на обществото, изобличава потисниците на свободната мисъл и определя страха и подчинението като белези на ретроградното. Чрез пресъздаването на една напълно нова за възрожденска България идея, Ботев доказва универсалния характер на творчеството си, на неговите идейни послания.

В първата част на стихотворението „Борба” авторът ясно описва безперспективността на едно трагично настояще, носещо белега на моралния упадък. Внушавайки отчаянието и чувството за безнадеждност в душата на младия революционер, той изгражда образа на модерния човек като типично романтически герой – свободолюбив, възвишен, неразбран, неспособен да се социализира в апатичното общество. За автора „свестни” са хората, борещи срещу монархичния характер на властта, срещу обществените заблуди и техните носители. Противно на това схващане, деформираното през дългото робство общество не оценява революционния дух на новите идеи и ги възприема като унищожителни или безпочвени, откъдето идва и осъдителната констатация за мислещите и жертвоготовните – “луди”.

Недвусмислено Ботев назовава участниците в обществено-манипулативната пирамида, като по този начин ги изобличава в лицемерие и продажничество. Богатият – на върха на тази пирамида – обект на всеобща почит в действителност е покварен и тираничен, богатството му е плод на експлоатация и религиозно лицемерие. Просвещенската философия за извисяващия и освобождаващия характер на знанието се оказва в противоречие с историческата действителност, в която образованите, интелигенцията и духовенството са подчинени на властващия и богатия. Духът е несвободен, социалната зависимост прави невъзможна свободната човешка мисъл.

И на обществен тоя мъчител

и поп, и черква с вяра слугуват;

нему се кланя дивак учител...

Вместо да бъде средство за формиране на будно обществено съзнание, духовната деятелност придобива манипулативни функции с масово утвърждаваната философия на непротивене на злото, която за Ботев е дълбоко консервативна, неадекватна на съвременната потребност от активност, от борба.

Полагайки основите на българската реформация, Ботев категорично заклеймява църквата и нейните представители в лицемерна жестокост: „стадо от вълци в овчи кожи”. Метафората, цели изобличаване на мнимата добродетелност и любов на църковните служители, на светостта на религиозните постулати, които в действителност контролират набожните с цел реализиране на материалния интерес на църковната институция. Перефразирайки Соломоновите притчи, Ботев ги пародира. Доказва, че те са превърнати от користни автори в заблуда за немислещите, в средство за постигане на социално смирение. Религиозният страх формира робската покорност – мечта на всеки цар / респ. господар, властник, управник /.

“Бой се от бога, почитай царя!”

Според Ботев безропотното почитане е престъпление спрямо личността. То е източник на робството и това прави подчиняващото се на църковните догми общество наивно, глупаво, страдащо.

Съпоставяйки националната ситуация със световните обществени процеси, Ботев изобличава заблудата и инерцията и уттвърждава трезвата мисъл, новаторските идеи и борбата като исторически доказан път към прогреса.

Свещена глупост! Векове цели

разум и съвест с нея се борят;

Авторът признава трудността и саможертвения характер на борбата срещу ретроградните идеи, утвърдили примирението със злото и неправдата като основна ценност. Изправен пред пасивното към социалните неправди и към унижението на Духа и Мисълта общество, Ботевият лирически герой назовава вечните генератори на робството: социалната почит и заблудата; преклонението пред социално силния и сляпата вяра, игнорираща трезвата разумна мисъл.

Светът, привикнал хомот да влачи,

тиранство и зло и до днес тачи;

тежка желязна ръка целува,

лъжливи уста слуша със вяра;

Обобщавайки идеята си за изначална световна несправедливост, поетът посочва наследяваното робство – политическо, духовно и интелектуално – като основна причина за историческата ситуация – световен “хомот”. Робството,неизменно съпътствало историческия път на човечеството, води до неразпознаване на лъжата, до толериране на покварата, до търпимост към неправдите.

Но робството е исторически изчерпано според Ботев. Убеждението му е формирано следствие на епохалното революционно събитие – Парижката комуна. Българският поет и революционер приветства този превратен исторически факт, трасиращ прогреса на човечеството. Именно той дава основание за новата визия на Ботев за света - той навлиза в епохата на активна обществена борба /”кипи борбата”/, на революционнна кулминация /социалната революция/. А новата визия мотивира яркото оптимистично звучене на финала на творбата. Лозунгът на Парижката комуна “Хляб или куршум“ Ботев издига като философия на Новото Време, като коректив на събуденото съзнание на унижените народни маси, на необратимите духовни процеси в света. А финалният стих “Ще викнем ние:”Хляб или свинец!” дискретно внушава вярата в българското приобщаване към световните процеси, в извоюването на “свобода, братство и равенството” в българското общество.

Със стихотворението “Борба” Ботев категорично присъединява националното литературно пространство към световното, самият той става проводник на напредничави идеи, които скандализират улегналите и трезвомислещите обществени среди. Но именно те заедно с яркия му самороден талант го правят поет от световна величина. Надскачайки народопсихологическото и културно състояние на несвободна България, Христо Ботев доказва пълната си духовна освободеност на модерен човек и поет на Нова Европа и света.


Антина Златкова Софрониева

10 а клас, ГПЧЕ “Петър Богдан”

Монтана

Свързани:

Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев един световен поет Доклад
Ботев отдава цялата сила на таланта си на борбата и революцията. Макар и неголяма по обем, Ботевата поезия удивлява със своето идейно...
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев – Един световен поет Доклад
Христо Ботев е български революционер, поет и публицист, роден на 25 декември 1847 г. (нов стил 6 януари 1848 г.) в град Калофер...
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев един световен поет
Идеята за величието на саможертвата в името на свободата е родила венеца на поетическото дело на Христо Ботев – величавата ода –...
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев – един световен поет Доклад
Христо Ботев. В неговата поезия, преведена на над 25 езика, читателя открива вечните проблеми за свободата, робството и правото на...
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев – един световен поет
Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев един световен поет
Участва активно в Българския революционен комитет, а по време на Априлското въстание е водач на чета от 200 души, която слиза близо...
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев-един световен поет (Доклад)
Там се запознава с творчеството на руските революционери-демократи Александър Херцен, Николай Чернишевски и други, чете с увлечение...
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев – световен поет
Учейки в Карлово, Калофер, а след това и в Русия, Христо Ботев попива мъдростта на вековете, съхранена в произведенията на всепризнати...
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев-световен творец
На никой български поет името не е споменавано тъй често-и тъй напразно,както името на Ботев
Христо Ботев – един световен поет Универсалните послания на „Борба от iconХристо Ботев – един световен поет
Само в 20 стихотворения той разгръща титаничния си дух, разкрива неоспорими, вечни, общочовешки истини, поднесени като съкровени...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом