На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи




ИмеНа литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер50 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.belschool.net/files/podskazvatbivshiuchenici/3.doc
„Странник” от Христо Ботев


Не са много сатиричните стихотворения на Христо Ботев. Те са така

наречени, но всъщност количеството сарказъм в лирическите му творби

е малко. Те са в действителност просмукани с много гняв, порицание

и с една невероятна и нечовешка любов към народа и към родината.

Обектът за изобличение в стихотворната сатира на Христо Ботев е

робското примирие и апатия у народа. След безкрайните нещастия

волята, нравствените и човешките му ценности са потъпкани.

В стихотворението си „Странник” Ботев страстно показва борбата

срещу всички и всичко, което възпрепятства освобождението. Там

сатиричният герой е човекът с еснофска психика. Авторът определя

живота му като скотско съществуване и от целия текст на творбата

струи презрението на поета към него. Никой друг творец в историята

на литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи

на упрек върху народа. Христо Ботев си е спечелил такова право със

саможертвата си в името на родината. Затова той е способен да залее

народа си с непрощаваща ирония, която е резултат единствено от

огромната му любов към всичко родно.

Поетът неслучайно е избрал за заглавие на стихотворението си

думата „странник”, тя носи огромен идеен и емоционален заряд. Тя

показва откъснатостта на този човек от родната му действителност,

незаинтересоваността му от събитията около родното му семейство и

град и егоистичността му в търсенето на „добър живот”. Този човек

се отрича безгласно от исторически заложените ценности на българския

народ: родолюбие, привързаност към дома и семейството, свободолюбие

и твърдост в отстояването на националната чест. Затова и той е

„странник”, който остава без лице и без характеристика. Ботев го ползва

като обобщение на всички онези българи, които са загърбили обществените си задължения и са се отдали единствено на личните си цели.

В стихотворението „Странник” долавяме печалната съдба не само

на един човек, а на хиляди българи ,та дори и на цяла една страна.

Усещаме драмата на цял един народ, захвърлен на неизвестността.

Сатиричната структура на стихотворението е малко по-комплексирана

от тази на останалите му творби. Тя предизвиква противоречиви

преценки у читателя, макар че в крайна сметка обектът на Ботевия

сарказъм е ясен – това е стремежът към по-добър личен живот, което обаче

изисква абсолютно загърбване и отричане от нравствените и обществените

принципи.

Сатиричният герой на Ботев е абсолютно безличен. В нито един

момент от творбата поетът на му дава думата и не го описва. Той просто

слуша гласа на автора, който говори някак необичайно. Читателят хем

разпознава Ботевата реч, хем в същия момент остава притеснен от

резките промени в интонацията и недоизказаността. И това непрестанно

очакване дава резултат. През цялата творба авторът едва сдържа

сатиричните си забележки, но в края, в последната строфа ,той дава

пълна свобода на чувствата и емоциите си. Ботев изказва ясно присъдата

си:

Тъй глупецът, тъй залита

да прекара добър живот,

и никога се не запита

човек ли е или скот?

И именно в този последен куплет ясно може да се различи реалната

преценка на поета, да се усети неговата безмерна любов към родното.

В контраст с последната строфа от стихотворението „Странник” е

първият стих – Ботев започва с обръщение, както и в някои други

свои творби. Той говори отново от първо лице, но вече разликата е ясна.

Авторът поставя героя си в характерни ситуации – сред хорото на

мегдана, пред родната му къща и при срещата му с майката. Именно

тези ситуации са основни – героят няма никаква реакция, не казва

нищо ,не се помества адекватно в тях . Единствено всепроникващият авторов глас, все още слабо ироничен, „коментира” действителността. Именно този коментар пък плавно и постепенно изгражда отрицателния образ на безличния „странник”. А той няма силата и възможността да направи нещо. Той е като кукла – Ботев го пренася от място на място, Ботев го описва и пак той го наставлява. Той го използва, за да осъди жизнената философия на „добрия живот”:

Ще чуйш, ала недей плака,

първо либе че сподели,

друга вест те тебе чака –

за баща и братя мили!

Едва завърнал се в дома си , „странникът” е посрещнат от ужасни

новини:

Турци тейка ти убиха,

братята ти и двоица,

полежаха, па изгниха,

отровени в тъмница.

Дори в това тъжно описание Ботев някак си влага една саркастична

нотка. Дори и след тези новини Ботев не дава право на героя си да реагира.

Той оставя безплътен и безчувствен. Тайният глас на автора започва да го

успокоява , макар видимо да няма за какво:

Няма нищо! Други зема

тази, що си нявга любил,

но и за теб моми има:

бог не си с камъни бил.

Нищо, че е загубил невестата си – има много моми, които могат да я

заместят. Умрели са най-близките му:

Но то нищо! Ти да си жив,

баща скоро ще да бъдеш,

бог е добър и милостив,

а ти трябва род да въдиш.

След това второ успокоение ние вече разбираме истината. Този добър

и всепрощаващ глас е фалшив и коварен, той кара човека да преглътне

болки и да примири съвестта си с неща, които изискват нравствена

разруха. И всичко това в името на един „добър живот”. Гласът е ужасяващ,

той сякаш идва от недействителното и се отправя към безплътния

„странник”. Той е вече нереален и отблъскващ. И именно в този момент

авторът стоварва с пълна сила убийствената си ирония към апатията. Той

постепенно е наслоил образа на героя си, нарисувал му е някаква маска,

а сега, в самия край на стихотворението, той го съсипва и разрушава

пред погледа на читателя. Ботев поставя в градация сарказма си и в края

на тази градация стои крахът на нечовешкото и на егоистичното. В

предпоследната строфа гласът на автора започва да изрича неприкритите

истини за оня, който безогледно урежда своя собствен „добър живот”:

Земи жена хубавица

или грозна със имот;

народи рояк дечица

и с сюрмашки ги храни пот.

И отново се връщаме към последната строфа – най-важната и ключовата в цялото стихотворение, в която тайнственият глас сваля прикритието си и Ботев с пълна сила изрича присъдата си:

Тъй глупецът, тъй залита

да прекара добър живот…

Именно това е идеята на Ботев. След дълго „прикриване”, след дълго

сдържане на сарказма и методично изграждане на образа в стиховете Ботев най- накрая казва конкретно това, което мисли и чувства. Той открива идеята си със замах и читателят остава слисан пред истинността й.

Стихотворението „Странник” е изцяло изградено върху емоции

и от емоции. Но това са само авторовите чувства. Героят му е бил и си

остава илюзорен. Той е недействителен и безплътен. Тези внушения

още повече се подсилват и от неопределеното бъдеще време. Това

нестандартно за Ботев време подсилва условността на сюжета и

превръща „странника” в един хипотетичен образ на литературата ни.


Кремена Петрова , Випуск 1998

Напечатал : Никола от 8.а клас

Свързани:

На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи icon1. Коя от посочените схеми отговаря на звуковия състав на думата "песен" ?
...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconБиосорбция на тежки метали от води чрез зелени и кафяви водорасли
Замърсяването на водите с тежки метали е едно от най-често разпространените, дължащо се на атмосферно замърсяване, на разпад и изветряне...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconОфициални данни за Германия
Паул –Еерлих Институт- от 1987г. 1996г събра данни за тежките случай, като диабет и енцифалит. За 1 г има 26 282 тежки случая. Или...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconСв. Франциск от Асизи
Божествени Господарю, дай ми не толкова да търся утеха, колкото да утешавам; не толкова да търся разбиране, колкото да разбирам;...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconЗа представителното и значимото
А прави впечатление, защото се предполага, че колкото повече членове има дадена организация, толкова повече човешки воли стоят зад...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconПесента на колелетата
Сали Яшар беше се издигнал над всички по божа дарба, появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари,...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconСилата на стимулите
Най-сигурният начин да убедите хората да се държат по някакви желани начини е да ги възнаградите за това – с други думи, да им предоставите...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconЙовков песента на колелетата
Сали Яшар беше се издигнал над всички по божа дарба, появил се беше случайно, както случайно се появяват по селата ония прочути знахари,...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconТежки инциденти в гръцката столица
Сълзотворни газове и халосни патрони са били използвани отново около площад Синтагма към 01. 30. Гръцката полиция съобщи за 15 арестувани...
На литературата ни не си е позволявал да стоварва толкова тежки думи iconХайде да играем Буквички вълшебни знаем хайде с тях да поиграем. Аз със Петьо, ти със Руми – всеки ще измисля думи. Думи с а, б, в със всички букви весели, добрички. Който много думи знае, другите ще надиграе!

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом