Литература "Дервишово семе", "Преди да се родя"




ИмеЛитература "Дервишово семе", "Преди да се родя"
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер82.46 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://www.belschool.net/files/domashniraboti/8/e/42.doc
Представата за човека в текстовете от

българската литература

(“Дервишово семе”, “Преди да се родя”,

Потомка”, “Да се завърнеш…”,

Тихият пролетен дъжд”, “Зимни вечери”,

Дамата с рентгеновите очи”)


1. Увод:

Темата за представата на човека е засегната сериозно в българската литература.Тази представа олицетворява човешката личност, устояла на суровите повели на рода, запазила своите ценности и морал, съхранила любовта в сърцето си. Българската литература дава възможност да разбере, че с течение на времето са се формирали етноси и общества с различни представи за човешката личност. Но постепенно се е формирала съвършената представа за физическа и душевна същност.


2. Теза:

Микротеза №1:

Представата за човека, която изгражда разказа “Дервишово семе” е подтисната, пряко зависима от семейните закони.

Микротеза №2:

Повестта “Преди да се родя” е поглед към миналото, патриахалните ценности и устойчивостта на родовите традиции. Дистанцията на времето в творбата е пародия на автобиографията още в заглавието на произведението.

Микротеза №3:

В стихотворението си “Потомка” Елисавета Багряна разкрива един своеобразен израз на съвършената чиста душевна същност. Зовът на родната кръв представя човека в копнежа му по себеотрицание.

Микротеза №4:

Романтичният копнеж по дома е израз на силното желание на лирическия герой в стихотворението “Да се завърнеш” да намери успокоение и утеха в своя път. Уморен от тревоги, той търси пристан в ласкавата тишина на родния дом.

Микротеза №5:

Лирическият герой в стихотворението “Тихият пролетен дъжд” изпитва желание за живот, а духовното му търсене на щастието е част от същността му, която осмисля живота му, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.

Микротеза №6:

В цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски човекът е представен като жертва, изпитала социалното страдание, безнадеждността , изгубил е естествените си човешки права.

Микротеза №7:
Разказът “Дамата с рентгеновите очи” разкрива хора-автомати, лишени от чувства и емоции, избрали сами този начин на живот.


3. Доказателство:



Разсъждения за:

Цитати:

Микротеза №1:

1. Драмата на героя е една дълбоко психологична борба със себе си.

2.Драматичната съдба

на героя е подчинена на стриктното спазване на родовите закони и на многовековните традиции.


3. Любовта на Рамадан към Силвина е силна и успява да го спаси от престъплението да убие.



“Тоя възел, да ти кажа, много отдалече се завърза.


“Нямаше кой къщната работа да върши и дядо впря очите си в мене да ме жени.”


“в затвора няма дупчица да има за Силвина”



1. Извод: Николай Хайтов чрез избора на своите герои- Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитанията и ада на душите си, потвърждава истината, че човек може да се превърне в пълноценна личност, като спазва основните принципи на общочовещкия морал.

1. Преходно: Николай Хайтов в разказа “Дервишово семе”
и Ивайло Петров в повестта “Преди да се родя” представят свой модел на “обръщане” към отминалото време, в което откриват човешката същност, осмисляйки я според обстоятелствата в социален и морално- етичен аспект.



Микротеза №2:

1.В повестта “Преди да се родя” Ивайло Петров осмисля противоречивото единство на доброто и злото в човешката общност.


2. На мястото на чистата и неподправена любов- пресметливо търсене на по- богатичък съпруг или пък просто на две работни ръце.


3. На човека единствено му остава да се съобразява със света и с неговите противоречия.



“Гледай какъв народ…Ще заколи прасето без да му мигне окото, а след малко ще заплаче за чуждото нещастие. Мъже и жени ли са това, или деца? Май че едното и другото. То ще е, защото мъжете и жените са създали нашата голяма и тъжна история, а децата- тези песни. Все пак трудно ми бе да разбера.”


“Баба и дядо… решиха да се сдобият с още две работни ръце.


“ Е, добре като е тъй, ще мием лицето на циганчето, вместо да го цапане с ръцете си, и ще се надяваме, че един ден ще го видим чисто, светло и приветливо!”



2. Извод: Човекът е важна градивна частица от родовото дърво и затова ролята му да поддържа неговия живот, е неотменима.

2. Преходно: За разлика от повестта “Преди да се родя, където авторът постига обобщения при характеристиката на взаимоотношенията между хората, стихотворението “потомка” на Елисавета Багряна е пряко доказателство за това, че обръщането към миналото на рода е неизбежно за човека.


Микротеза№3:

1. Лирическата героиня от стихотворението “Потомка” е дръзка, непокорна и смела в мечтите си.

2. Силата на мислещия човек винаги се проявява в грижата за другите, чиято сигурност не е застрашена, защото промяната е в името на любовта.

3. Човек е способен да престъпи обществените табута в моменти, когато е сигурен в правилността на избора си.


Но усещам, в мене бие древна,

скитническа, непокорна кръв.

Тя от сън ме буди нощем гневно,

тя ни води към греха ни пръв.


Конски тропот може би кънтял е

из крайдунавските равнини

и спасил е двама от кинжала

Вятърът, следите изравнил…


“Затова аз може би обичам”




3. Извод: Стихотворението “Потомка” очертава дълга линия на приемственост в характера на българската жена.

3. Преходно: В стихотворението “Потомка” на Елисавета Багряна и в “Да се завърнеш” на Димчо Дебелянов лирическите им герои притежават качества, присъщи на българския фолклор: свободолюбие, волност и широта на духа.


Микротеза №4:

1. Лирическият Аз изпитва неудовлетворение от живота, който преминава някъде далеч от дома, останал в сърцето му като сигурен сакрален център.


2. Лирическият Аз се обръща към майка си и към спомените в граничните състояния на духа, в моментите на изпитания, неспокойствие и раздвоение.


3. Завърнал се в света на патриархалния уют, лирическият герой разголва душата си и чака опрощение.


“Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне



ти с плахи стъпки да събудиш в

двора

Пред гостенин очакван радост плаха.


“О, скрити вопли на печален

странник,

Напразно спомнил майка и родина!”


“аз дойдох да дочакам мирен

заник,

Че мойто сърце своя път

измина…



4. Извод: Лирическият герой на Димчо Дебелянов е сложна противоречива личност, в която се борят силата и безсилието.

4. Преходно: Докато в стихотворението “Да се завърнеш” на Димчо Дебелянов лирическият герий изпитва неудовлетвореност от живота, който преминава някъде далеч от дома му, то в “Тихият пролетен дъжд” на Николай Лилиев главният герой има желание за съществуване, у него се събужда стремежът към щастрие.


Микротеза№5:

1. Лирическият герой изпитва желание за живот, у него се събужда стремежът към щастие.


2. Лирическият герой е неудовлетворен, изгубил пътищата на живота човек.


3. Надеждата, радостта, красивите копнежи са само един миг от вечността, моментно състояние на лирическия герой.



“Тихият пролетен дъжд

звънна над моята стряха,

с тихия пролетен дъжд

колко надежди изгряха!


“пролетни приказки шъпне”


“колко искрици изтляха”




5. Извод: Духовното търсене на щастието е част от същността на лирическия герой, която осмисля живота, но въпреки това не е способна да го изкара от нещастието и мъката.

5. Преходно: В стихотворението “Тихият пролетен дъжд” Лилиев създава бодро и весело настроение представяйки на читателя настъпилата пролет, която променя душевната нагласа на лирическия герой. Тази картина обаче контрастира на представата за човешката неволя, мизерията и болката от бедността в цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски.


Микритеза №6:

1. Ролята на плача.


2. Образът на жената, децата и старците.


3. Образът на бащата.


“децата пищят и се молят”;

“жена проридава едва”


-на жената:

“а вънка привела глава

сред своята скръб и неволя

жена проридава едва”;

-на децата:

“децата пищят и се молят”;

“стоят две деца и треперят

и дреме в очите им скръб”


“…безхлебен,/ пиян пак,- бащата ругай”;

“размахва ръце в закана

от помисли страшни обзет”



6. Извод: За хората в покрайнините страданието е всеобщо. Бедността, мизерията и нещастието обграждат техния живот.

6. Преходно: За разлика от цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски, където основен мотив е човешкото страдание, в “Дамата с рентгеновите очи” Светослав Минков представя на читателя дълбоко изстраданите истини за изчезващата духовност на човека.


Микротеза №7:

1. Ограничеността на посетителите в салона за разхубавяване.


2. Алчността и лицемерието на Чезарио Галфоне.


3. Новите открития на Мими.



“царици на грозотата”


Името в превод означава “цар на глупостта”;

“изкуството да побеждава грозотата на своите клиентки”;

“серум патешки мозък”


“нямат никакъв мозък”;

“кой знай сигурно хората от висшето общество разсъждават с някакви други части на тялото си.



7. Извод: “Дамата с рентгеновите очи” е едно своеобразно предупреждение за настъпващата автоматизация на мисловните реакции, което е сериозна заплаха на човешкия интелект.


4. Заключение:

Извод 1: Николай Хайтов чрез избора на своите герои- Силвина и Рамадан, преминали през мимолетното щастие на любовта, изпитанията и ада на душите си, потвърждава истината, че човек може да се превърне в пълноценна личност, като спазва основните принципи на общочовешкия морал.

Извод 2: Човекът е важна градивна частица от родовото дърво и затова ролята му да поддържа неговия живот, е неотменима.

Извод 3: Стихотворението “Потомка” очертава дълга линия на приемственост в характера на българската жена.

Извод 4: Лирическият герой на Димчо Дебелянов от стихотворението “Да се завърнеш” е сложна противоречива личност, в която се борят силата и безсилието.

Извод 5: Духовното търсене на щастието е част от същността на лирическия герой от стихотворението “Тихият пролетен дъжд” на Николай Лилиев, която осмисля живота, но въпреки това не е способна да го извади от нещастието и мъката.

Извод 6: За хората в покрайнините от цикъла “Зимни вечери” на Христо Смирненски страданието е всеобщо. Бедността, мизерията и нещастието обграждат техния живот.

Извод 7: Разказът “Дамата с рентгеновите очи” на Светослав Минков е едно своеобразно предупреждение за настъпващата автоматизация на мисловните реакции, което е сериозна заплаха на човешкия интелект.

Свързани:

Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconРодовите повели и ценности в разказа "Дервишово семе"от Николай Хайтов и повестта "Преди да се родя"от Ивайло Петров
Родовите повели и ценности в разказа ”Дервишово семе”от Николай Хайтов и повестта “Преди да се родя”от Ивайло Петров
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconРодът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена
План за интерпретативно съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов, “Преди да се родя” от Ивайло Петров
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconПлан за литературноинтерпретативно съчинение върху "Дервишово семе"и "Преди да се родя"
Увод- родовите повели са сериозна предпоставка за развитието на човека и протичането на неговия живот. Те го обвързват със задължения...
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" icon3. Изложение М. Т. 1-Според родовите повели и ценности на първо място се поставя благополучието на рода
Увод-Разказът "Дервишово семе" и повестта "Преди да се родя" разкриват животът на обикновенните селски хора в началото на века
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconРамадан "Дервишово семе", Николай Хайтов
Творчеството му заема значимо място в българската литература, защото проблемите, които засяга са вечни-семейство, родов избор, човешки...
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconЛюбовта и омразата в разказа "Дервишово семе"
Творчеството му заема значимо място в българската литература, защото проблемите, които засяга са вечни-семейство, родов избор, човешки...
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconРаздвоеният свят в "Дервишово семе"
Разказът “Дервишово семе” на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина....
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconРодът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена литературноинтерпретативно съчинение върху
Авторите на литературните произведения "Дервишово семе ", "Преди да се родя", "Да се завърнеш ” и "Потомка" представят образа на...
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconРодът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена
Авторите на литературните произведения"Дервишово семе","Преди да се родя","Да се завърнеш" и "Потомка" представят образа на българската...
Литература \"Дервишово семе\", \"Преди да се родя\" iconРодът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена
Авторите на литературните произведения "Дервишово семе", "Преди да се родя", "Да се завърнеш", "Потомка" представят образа на българската...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом