А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов




ИмеА литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов
Дата на преобразуване28.10.2012
Размер69.4 Kb.
ТипЛитература
източникhttp://8souvarna.info/bel/sait_bel/periodi.doc
Периоди в развитието на българската литература


1.Възраждане-от средата на 18 век до Освобождението.

А)представители: П.Хилендарски, С.Врачански, П.Р.Славейков, Д.Чинтулов, Л.Каравелов, Д.Войников, В.Друмев, Хр.Ботев;

Б)цели: национално освобождение;

В)осн.опозиции: свобода-робство; свое-чуждо.

ХРИСТО БОТЕВ(,,геният на Българското възраждане”)-твори в епохата на Възраждането и националноосвободителните борби.Основни теми-свободата и робството като социални, национални и духовни категории.Свободата е най-висшата ценност на човека, свързана е със саможертвата; робството е проява на злото в света; борбата е начин на живот, път за постигане на свободата, екзистенциален избор на свободолюбивата личност. Лирическият Аз на Ботев е борбена личност, белязана от самотата и страданието.

2.Нова българска литература-след Освобождението.

А)литература на 80-те години на 19 век –Вазов, Захари Стоянов .На дневен ред са проблемите на колектива, литературата от този период е свързана с Възраждането, с доизграждане на възрожденския модел; подчертан национален патос и романтично отношение към миналото. Вазов-,,Епопея на забравените”, ,,Под игото”, ,,Една българка”.

Б) 90-те години на 19 век-криза на ценностите, засилване на критиката на обществото, което е загубило своите възрожденски идеали, изобличават се кариеризмът, аморалността, партизанските страсти; герои на епохата - ,,практическият человек”, Бай Ганьо. Вазов-,,Елате ни вижте!”, ,,Линее нашто поколение”, ,,Апатията”, ,,Пустота”, ,,Тъмен герой”,,Кардашев на лов”.

Алеко Константинов- ,,Разни хора-разни идеали”, ,,Бай Ганьо”.

3.Модернизъм-първият етап на модернизма в България е кръгът ,,Мисъл” (индивидуализъм)

А)Представители: д-р Кръстев, П.Ю. Тодоров, П.К.Яворов, П.П.Славейков.

Б)Период- 1898гкогато започва издаването на сп.,,Мисъл” .

В)Естетически принципи-

  • интерес към вътрешния свят на човека;

  • етноцентризмът се заменя от антропоцентризъм (човекът е в центъра на света,а не народът);

  • създава се периодизация на българската литература.С книгата си ,,Млади и стари” д-р Кръстев противопоставя Вазовата литература, която нарича възрожденска, на новата литература на П.П.Славейков и останалите ,,млади” поети;

  • новият културен идеал е ,,изкуство заради самото изкуство”;

  • творецът е богоизбрана личност, която стои над врявата на деня(,,Cis moll”).

  • стремеж да се европеизира българската литература - влияние на немската философия: Ницше и Шопенхауер и на немската литература- Хайне;

  • литературата трябва да отразява възвишения свят на бляновете;

  • изкуството е елитарно;

  • наред с интереса към европейската литература се наблюдава засилен интерес към фолклора (използват се мотиви и образи от народните песни, но се психологизират героите)-поемите ,,Ралица”, ,,Бойко”, ,,Неразделни”на П.П.Славейков са писани по фолклорни мотиви.

  • Г)мотиви в изкуството-страданието и самотата, които извисяват човека; конфликт между твореца и тълпата; природата-израз на вътрешния свят на човека(,,Сън за щастие”).

4.Втори етап на модернизма-символизъм:

А)Представители-П.К.Яворов се смята за основоположник на символизма в България със ст.,,Песен на песента ми”; Представители:Т.Траянов, Хр.Ясенов, Н.Лилиев, Д. Дебелянов.

Б)време на изява-началото на 20 век (1905,1906 г.) до Първата световна война.

В)същност на символизма:

  • теорията за отраженията:взаимно се оглеждат три свята (небесният,земният и на човешката душа).Символът е посредникът между тези три свята;

  • герой на литературата е чудакът,маргиналната личност,скитникът,който не може да намери своя пристан;

  • светът е видян като неразрешим сблъсък между идеал и действителност-,,Да се завърнеш в бащината къща”, ,,Помниш ли,помниш ли”на Дебелянов.

  • светът е непознаваем,битието е маскарад-,,Маска”на Яворов, ,,Миг“ на Дебелянов

  • човекът е двойник на самия себе си;

  • светът съчетава в себе си добро и зло,красиво и грозно;

  • любовта е чиста и греховна едновременно-,,Две хубави очи”, ,,Чудовище”.

  • Родината-преосмислена ценност-мистично,метафизично понятие-,,Заточеници” на Яворов.

  • поетически език-търси се съвършенството на словото,следва се принципът на френския символист Верлен ,,Музиката преди всичко”.

5.Постсимволизъм (20-те години на 20 век)-Хр.Смирненски(стихосб.,,Да бъде ден!” 1922г.)-преодолява символизма. Използва символистичния език,но в нов контекст. Две основни теми-за социалното страдание (цикъла ,,Зимни вечери”, ст.,,Цветарка”, ,,Старият музикант”) и за предстоящата революционна промяна на света(,,Йохан”, ,,Да бъде ден!”).

6.Трети етап на модернизма-експресионизъм.

А)период на поява-в Германия възниква 1910-1920г.Названието му идва от фр.дума expression и означава ,,израз”. В България е пренесен от Гео Милев (поемата ,,Септември”),който издава експресионистичните списания ,,Везни” и ,,Пламък”.

Б) особености:

  • разрушаване на традицията във всичките й прояви-езика на литературата, графичното оформление на текста;

  • пределна субективизация на изкуството;

  • изкуството е бунт и провокация;

  • експресионизмът е реакция срещу реализма;

  • естетика на рушенето-целта е безусловна промяна на света;

  • изкуството е синтез и фрагмент-здъхан ритъм, накъсан сюжет;

  • оварваряване на езика на литературата.


7.Диаболизъм-Ат.Далчев (член на кръга ,,Стрелец”)

  • В основата на изображението е мистиката,ужасът от отвъдния свят, раздвоението, лудостта, смъртта, отчуждението(от света, природата, човека);

  • демонизиране на ежедневието чрез вещта, която има свой собствен живот, който е заплашителен за човека;

  • вещта е жива, а човекът е мъртъв. Естетизация на грозното –акалофилия.

  • светът е обхванат от болестта и гниенето-белези на тленността (,,Къщата”, ,,Дяволско”);

  • основни образи-огледалото и портрета, които са знаци за отсъстващия човек; часовника-отмерва времето до смъртта.

8.30-те години на 20 век-Елисавета Багряна.

  • стихосбирки-,,Вечната и святата”(1927г.), ,,Звезда на моряка”, ,,Сърце човешко”.

  • част от антисимволистичния бунт в българската литература;

  • насочва се към материалното и земното, лир.й героиня е витална и стихийна;

  • представя женската гледна точка-жената излиза извън социалните рамки, които й налага патриархалният морал; нейна основна ценност е свободата;

  • основното противопоставяне е дом-път.

9.Йордан Йовков-естетически реализъм.

  • утвърждава универсални ценности-красиво, възвишено, добро,вяра в човека и в неговата духовна сила;

  • преплитане на реализъм и романтизъм;

  • използване на модела на легендата в сб.,,Старопланински легенди”(1927г.);

  • склонност към циклизиране на разказите- сб.,,Вечери в Антимовския хан” (,,Албена”, ,,Другоселец”, ,,По жицата”), сб.,,Ако можеха да говорят”,сб. ,,Женско сърце”(,,Серафим”),сб.,,Старопланински легенди”(,,Шибил”, ,,Индже”, ,,През чумавото”).

10.30-те и 40-те години на 20 век-Никола Вапцаров (ст.сб.,,Моторни песни”1940г.).

  • Лириката му принадлежи към пролетарската поезия;

  • двойствен модел на света-реалността е груба,отблъскваща,жестока и абсурдна, а бъдещето е свързано с утопията за по-хармоничен и справедлив свят;

  • хуманизъм-вяра в човека,в неговата сила да се променя;

  • основно понятие в поезията на Ваппцаров е вярата-битиен център на човешкия живот; без нея човекът не може да съществува.

11.50-те години на 20 век-минава под знака на комунистиеската идеологема; властващо направление-социалистически реализъм. Въпреки тоталитарния режим, се появяват множество качествени произведения. Основен жанр е романът. Литературните критици наричат този период ,,епическа вълна” и ,,романов бум”.

12.Димитър Димов-,,Тютюн”. Първото издание излиза през 1951г.,а второто, преработено издание -през 1954г.

А)интерпретира историческите събития около Втората световна война. В основата на сюжета е сблъсъкът на два свята-на ,,Никотиана” и на Партията.

Б)теми-за издигането по социалната стълбица ,което се заплаща с моралното падение на героите (Борис и Ирина), за болестта,бездетството,покварата,властта и парите.

В)светът на ,,Никотиана”-символичен свят на злото, болестното и греховното в романа. Тя носи смърт както на богатите,така и на бедните.

Г)Борис Морев (името Борис означава тигър,а Морев-смърт)-образ на амбицията,но лишена от градивност; хладнокръвен, умен и амбициозен в началото на романа, в края напълно деградира; издига се чрез брака си с Мария. Постига мечтите си за власт и богатство, но напълно губи човешкия си облик.

Д)Ирина (означава ,,мир”)-притежава чар и външна красота, но е опустошена от света на ,,Никотиана”. В края на романа се самоубива,защото осъзнава собственото си падение.

Е)светът на Партията-Лила,Павел, Лукан, Шишко, Спасуна, Макс Ешкенази-на Партията е дадена перспективата и бъдещето, но само на пръв поглед. Героите от този нов свят са също толкова неудовлетворени от живота си, непълноценни и ,,болни“, колкото тези от света на ,,Никотиана“.Тяхната фанатична преданост към Партията ги лишава от всичко човешко.

13.Димитър Талев-,,Железният светилник”(1952)-първият роман от тетралогията ,,Железният светилник”, ,,Преспанските камбани”, ,,Илинден”, ,,Гласовете ви чувам”.В основата на сюжета е съдбата на македонските българи, които търсят духовното си самоопределение.

А)Стоян и Султана-семейството им е умален модел на възрожденския свят; Султана от герой-нарушител (в началото на романа се изправя срещу патриархалните норми) се превръща в най-ревностния пазител на нормите.Затворена в кръговрата на обредното време, Султана остава встрани от промените. Пазител на семейната чест и реда в дома.

Б)Катерина и Рафе-носители на ренесансовото в романа, изпреварват своето време. Катерина прекрачва патриархалните норми, извършва грях (нарушава светостта на брака), белязана е от трагичното. Увековечена е в иконостаса. Рафе е образ на ренесансовия творец,на свободния дух.

В)Лазар-водач, човек с мисия, обобщава родовото и историческото време. Лична драма-Ния и Божана.

Г)обществено-историческото-утвърждават се ценностите на етноса-вяра,език,история. В романа е поставена темата за борбата за църковна независимост и просвета-ново училище, нова църква.Построената с общи усилия църква, се превръща в общ народен дом, където се съхранява българският дух.



Свързани:

А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconПрограма за кандидат-докторантски конкурсен изпит по руска литература ХХ-ХХІ век
Руската култура и общество през ХХ век. Литература и империя, творец и власт в историята на три периода (90-те години на ХІХ век...
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconСофийски университет "Св. Климент Охридски" Факултет по славянски филологии Катедра по руска литература Програма
Руската култура и общество през ХХ век. Литература и държава, творец и власт в историята на три периода (90-те години на ХІХ век...
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconБиографични бележки Детство и юношество
Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Минчов Вазов, както и на общественика и политик Борис Вазов. Според Борис Вазов,...
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconОсновно училище „захари стоянов варна

А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconВазов – служител в храма на нацията
Още приживе Вазов е наречен Патриарх на българската литература. Тази титла и до днес си остава най-краткото определение на неговото...
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconОферт а
Адрес за кореспонденция: гр. Драгоман, ул “Захари Стоянов”№58,тел/факс 07172/2095
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconКласификационна схема
Тефтерче на Захари Стоянов с бележки за направени разходи. 22 март 1889 г. Оригинал. Ръкопис. 10 л
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconСтопанство на Германия в края на 19 век и началото на 20 век
Германия – Най-характерна черта става индустриализацията пред дадения период, която приключва през 90-те години на 19 век. През 70-те...
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconПрисъствието на Атанас Далчев в литературата на 20-те години
Атанас Далчев заявява своето присъствие в националната ни литература през 20-те години на миналия век – време на модернистични търсения,...
А литература на 80-те години на 19 век -вазов, Захари Стоянов iconАлександър Кръстников Захари Валоа Предпечатна подготовка: Захари Валоа Редактор: Захари Валоа
Окултно- психичното учение затова е добро, че не обръща внимание върху произхода на злото, а го лекува.”
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом