От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско




ИмеОт проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер81.87 Kb.
ТипКонкурс
източникhttp://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/81575/638410/version/1/file/rec_M_Kirova.
РЕЦЕНЗИЯ


от проф. дфн Милена Кирова, член на научно жури

в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор”

по направление 2.1. (филология – сравнително балканско литературознание, румънска литература), обявен от СУ „Св. Кл. Охридски” и обнародван в Държавен вестник, бр. 33 от 26. 04. 2011 г.


На обявения от Софийския университет конкурс за професор по сравнително балканско литературознание и румънска литература се е явил само един кандидат – доц. дфн Румяна Станчева. Тя е щатен преподавател, доцент по румънска литература и сравнително балканско литературознание в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на СУ от 2007 г., защитила е дисертация за придобиване на научната степен „доктор на филологическите науки” през 2010 г. Чете основни курсове лекции по Сравнително балканско литературознание и Нова румънска литература на специалност Балканистика в СУ, както и лекции по три СИД. Била е хоноруван преподавател във ВТУ и ЮЗУ, гост-преподавател в Университета на Артоа, ръководител на шестима докторанти, трима от които – успешно защитили до този момент.

На конкурса за професор доц. дфн Румяна Станчева се явява с една книга (обем 125 стр.), предадена за печат (приложено е писмо от издателство Балкани), седем статии, публикувани в България, и шестнадесет статии, публикувани в чужбина – всички те появили се след момента на хабилитация и невключени в процедурата по защита на втория докторат.

Ще започна с книгата, чиято тематика е представителна за изследователските интереси на доц. Станчева през последното десетилетие и продължава постигнатото от нея в докторската й дисертация по европейско сравнително литературознание и балканистика.

Встъплението поставя отново на дневен ред обобщаващия въпрос: Можем ли да говорим за „европейска литература”? – понятие, което изглежда така привлекателно върху фона на глобализиращите тенденции в съвременния ни свят. „Не е ли рано да приемем безпроблемно подобно понятие?”, пита текстът. И тук, както в своята докторска дисертация, авторката се усъмнява в лесните, едро щрихирани обобщения, които най-често прикриват опити за възпроизвеждане на традиционната разделителна линия между център и периферия. Точно така се случва в цитираното от нея френско изследване под редакцията на Беатрис Дидие „Кратък курс по европейска литература” с обем 700 стр. „Европейска” в крайна сметка означава преди всичко западноевропейска литература, докато Източна, Южна и дори Северна Европа се появяват главно в таблиците накрая, при това с цената на значителни пропуски и фактологични грешки. В този контекст си спомням и прословутото съчинение на Харолд Блум „Западният канон” от 1994 г. То още по-безкомпромисно отказа на „малките”, периферни литератури достъп до висотата на способността за равнопоставеност и влияние в зоната на литературата.

Изкушавам се да добавя и няколко собствени разсъждения в тази посока върху основата на това, което знам за развитието на българската литература след 1989 г. Струва ми се, че 21 век отново приближи „малките” европейски литератури до възможността да бъдат съпоставими с някакви „всеобщи” и „генерални” тенденции в развитието на европейското литературно съзнание – така както това се случи донякъде в началото на 20 век и после във времето между двете световни войни. И в двата предходни случая стечението на историческите обстоятелства рязко прекъсна, буквално премаза този процес. В началото на 21 век може би наистина ще станем свидетели на непознати от толкова дълго време тенденции към сближаване на европейското мислене от различните региони. Когато говорим обаче за история на литературата, проблемите ще продължават да стоят все така трудни, дори непосилни за разрешаване. И понеже Р. Станчева пише именно за историята на литературата от различни страни, нейният стремеж да търси не толкова хипотетични всеобщи места, колкото зони, в които се пресичат конкретни посоки в две или три европейски литератури, ми се струва много по-сериозен в научно отношение и по-продуктивен. Сравнителното литературознание, с други думи, може да бъде коректив на желанието за лесна унификация, „защото държи сметка за реалностите и едновременно за съществуването на сходства и различия между европейските литератури” (с. 24). Що се отнася до термини като „европейска” или „балканска” литература, те остават като „един възможен проект” в бъдеще време.

Първата част на представената книга се занимава именно с успоредяването на конкретни литературни явления от няколко различни национални традиции. Статията „Петко Славейков, Атанасиос Христопулос и анакреонтизмът в европейските литератури” ни връща към един малко познат, по-скоро съзнателно неопознат от позицията на националистичните скрупули Петко Славейков. Жизнеутвърдителните – еротични и бакхически – мотиви в неговата поезия най-често са били срамежливо и набързо отбелязвани като малко срамни заемки от „гръцки и турски любовни песни”, очевидно не твърде уместни върху фона на големите национални задачи, които си е поставило Българското възраждане. Четейки текста в книгата на Р. Станчева, изведнъж осъзнаваме, че именно с тези простодушни, земни и много жизнени произведения П. Славейков е съумял да бъде това, което днес бихме нарекли космополитен поет. Защото древният анакреонтизъм и неговото влияние върху другите южно- (и не само южно) европейски литератури е упорито и трайно явление, способно да пресича културните граници без визата на националистическите идеи. Така Славейковата „любовна стратегия” изведнъж се оказва „колкото предизвикателна, толкова и печеливша”.

Сугестивната мощ на уханията в символистичния град” е изследване, чиято тематика се оказа особено интересна за мен. То ни връща към европейския fin du siecle, към безсмъртните прокълнати души на групичка френски поети, към основните принципи и характерни черти на символистичната поетика, а оттам и към румъно-българските им аналози. Текстът има своето информативно-съпоставително значение, но все пак би спечелил, ако в него се нанесат някои корекции. Така например началото казва неща, които вече са били изговорени в предговора на книгата; определянето на Д. Подвързачов като човек, който е „станал идол посмъртно”, изглежда доста неточно (с. 43); изборът на образцови френски символисти, оказали влияние върху балканските литератури (мога да говоря с повече убедителност за българската литература) е доста оскъден, извършен на неясен принцип, без да включва например Албер Самен, който всъщност е бил особено популярен в България, незаменим кумир на Д. Дебелянов, при това плътно вписан в темите за уханията и за града. Що се отнася до фразата „музиката, която не носи собствен смисъл” (с. 46), едва ли ще се намери музикант, който да бъде съгласен с нея.

„Преобличане на политическата сатира в поема-приказка” е текст, който се фокусира върху един любопитен алегоричен и малко изследван похват на литературата от времето след Втората световна война. Авторката извлича примери от историята на четири много различни европейски литератури, свързани при това с различни режими на тоталитарното управление. Събрани на едно място съвсем неочаквано, френският поет Жак Превер, българският Константин Павлов, румънският Марин Сореску и литовският Марцелиюс Мартинайтис лесно се сговарят в общия им стремеж да дегизират социалнокритичната проблематика и жанра политическа сатира като лирическа поема-имитация на народна приказка. Сравнението, което извършва авторката, звучи убедително, бих добавила единствено препоръката да се разшири критическата основа, върху която е представен К. Павлов, тъй като в случая не се забелязва позоваване на изследвания от последните двадесет години, сред които най-лесно си спомням доброто монографично изследване на Ани Илков.

Втората част на книгата, „Европейски ли са балканските литератури?”, според мен притежава по-ясно изразен тематичен център и по-определен приносен характер. Тя съдържа четири самостоятелни студии, но всички те могат да бъдат приведени към опита за разрешаване на големия въпрос за преводимостта на литературния текст, за промените в неговото битие през границите на различните национални традици.. Тук непременно искам да подчертая продължителните и целенасочени усилия – в продължение на около три десетилетия – които Р. Станчева е полагала в тази посока; тя е сред пионерите на нейното въвеждане и приносно разработване в българската култура. И четирите студии засягат интересни автори и проблеми, но особено значима и актуална според мен е тематиката на първия и на четвъртия текст. Ето например първия. Преди да бъдат положени „в културологичната перспектива” на румънския поет-философ Лучиан Блага, Балканите най-напред са представени от авторката на студията като място, в което „съседите” обменят несъзнателно помежду си не само мирогледни стереотипи и културни традиции, но и модели за възприемане на „близкия Друг” като огледално обърната персонификация на отказа да се признаят нежелани по една или друга причина черти на „своята” идентичност. Наблюденията и обобщенията тук имат подчертано културологичен характер и макар че са аргументирани основно с примера и текста на един конкретен автор, могат да бъдат разгърнати в много по-голямо изследване, върху фона на много повече примери от литературата на различни балкански страни. Появата на такова изследване би било явление, при това не само в българското литературознание от началото на 21 век.

„Мигриращи личности в изкуствата: рецепция, адаптация, модернизъм” поставя въпроси с изключителна акатуалност в контекста на съвременната глобализация, но в същото време осветява недобре обгледани тематични порстранства в историята на европейския модернизъм. Както изглежда, въпросът за прехода между различни национални идентичности в личността на един творец, за връзката родно-чуждо в контекста на авангардисткия опит, за неизбежните загуби и възможните ползи от замяната на едно културно пространство с друго има универсален характер и не е преставал да бъде валиден поне през последните два века за всички европейски литератури. Препоръката, която имам към наблюденията върху присъствието на българските писатели-емигранти в родна среда (Кристо и Юлия Кръстева по-специално), е да се издири по-упорито вече направеното в критическо отношение върху тях у нас. На Христо Явашев например е посветена цяла книга (от Ангел Ангелов), която тук дори не е спомената, а за романите на Юлия Кръстева (особено за „Старецът и вълците” през 90-те години) излязоха няколко рецензии в периодичния печат.

Статиите и студиите, представени на конкурса, допълват впечатлението за сериозен изследовател, съсредоточен в няколко области, които развива с изключителна последователност и нарастваща компетентност, а и с нещо друго и много важно, което аз бих нарекла усещане за културна мисия. В подкрепа на твърдението си ще посоча два текста, които избрах сред всички представени. В чудесния проект на колегите-литературоведи от БАН „Преводна рецепция на европейските литератури в България” Р. Станчева взема активно участие. Том 6 е посветен на балканските литератури, той е разделен на две самостоятелни части. Втората част се занимава с албанска, гръцка, румънска и турска литература. Р. Станчева е автор на Въведението към цялата част, както и на по-голямата част от материала върху румънската литература в български превод. Нейните Въвеждащи бележки успяват да изградят синтезирана, цялостна и добре свързана картина на румънското присъствие в българската култура – задача само привидно лесна, а в действителност изискваща просторни знания и умение за съграждане на ясни и популярно достъпни връзки между различни периоди в националната културна история. В същата посока работи и сатията „Избор-изказ. Размисли за румънската и българската поезия от 60-те до 80-те години на ХХ век”. Вземайки повод от нея, искам да обобщя, че доц. Р. Станчева успява да събере и примири в своето академично присъствие задълбочения аналитизъм на научния изследовател с мисионерската отдаденост на културния просветител, а двете заедно чудесно попадат в контекста на способността й да работи упорито, последователно и в ясно очертани посоки. Още веднъж ще припомня, че тя е сред най-изявените представители на сравнителното литературознание у нас, че нейният дисертационен труд по сравнително литературознание и балканистика постави и обсъди по приносен начин важни и малко разработвани в роден контекст литературни и по-общокултурни проблеми.

Като имам предвид всички страни в присъствието на доц. дфн Румяна Станчева: нейните научни публикации, преподавателската й практика в няколко български и чужди университета, последователната й организационна активност за съграждане на компаративистична общност в България, усилията, които полага за реализацията на различни вътрешни и международни академични проекти, разностранните й прояви в съвременния културен живот – убедено подкрепям нейния избор за професор по сравнително балканско литературознание и румънска литература в Софийския университет.

Свързани:

От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Юлия Иванова Стефанова, член на научно жури в конкурс за заемане на академична длъжност ”професор” по 1 филология /най-нова английска...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconЧлен на Научно жури по конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент по Епидемиология (03. 01. 29) (Заповед №2563 / 26. 09. 2011г на Ректора на му плевен)
Научно жури по конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент” по Епидемиология (03. 01. 29)
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconОт професор д с. н. Цветан Първанов Давидков член на научно жури в конкурс, обявен от ввму "Н. Вапцаров", за заемане на академичната длъжност "доцент" по
Доцент” по научната специалност 05. 02. 24 „Организация и управление извънсферата на материалното производство” за катедра „Социални,...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconСтановище от Доц д-р Миленка Трифонова Даскалова, дм член на Научното жури по обявен конкурс за „Доцент
О т н о с н о: кандидатурата на главен асистент Милена Атанасова Атанасова – Радева, д по процедурата за заемане на академичната...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconReflections on Compound Verbs and Compounding
Относно: участие в конкурс за заемане на академичната длъжност „доцент” на Софийския университет „Климент Охридски“ по професионално...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconОт проф. Анатоли Кръстев член на научното жури в конкурса за заемане на академичната длъжност Доцент по цигулка в нма „Проф. П. Владигеров - софия Държавен
Цигулка” в нма „Проф. Панчо Владигеров”, София. Тя завършва нму „Любомир Пипков” със специалност „Цигулка” и нма „Проф. Панчо Владигеров”...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconКонкурс за заемане на академична длъжност
Конкурс за заемане на академична длъжност "професор"  по научна специалност: Икономика и управление /Аграрна икономика/ 05. 02. 18,...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconКонкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли"
За участие в конкурс за академичната длъжност „професор” по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Конкурс за заемане на академична длъжност "професор" към катедра Растениевъдство понаучната специалност 04. 01. 14 „Растениевъдство”,...
От проф дфн Милена Кирова, член на научно жури в конкурс за заемане на академичната длъжност „професор по направление филология сравнително балканско iconКонкурс за заемане на академична длъжност "професор"
Филология (Алтайска и корейска литература и култура), обявен в дв, бр. 5/17. 01. 2012 г
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом