Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011




ИмеVedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011
страница17/17
Дата на преобразуване28.10.2012
Размер0.56 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://is.muni.cz/th/109595/ff_m/Expresivita_a_jeji_zpusob_vyjadreni_v.doc
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

8. Резюме




В тази магистърска работа се заминаваме с начините на изразяване на експресивността на български и чешки участници в интернетова дискусия. И двата езика принадлежат към групата на славянските езици. Генетичната им родственост се проявява и в нашата дипломна работа, тъй като благодарение на нея открихме много еднакви лингвистични явления и подобности. Наред с тях обаче се срещнахме и с определени разлики между двата езика. Експресивните изрази наблюдаваме в спортовни дискусии на футболна тема http://www.slavia.cz/ и http://www.cska.bg/.

Дипломната работа се състои от две основни части – теоретична и практическа част.

В първата част обърнахме внимание на обяснението на основните понятия отнасящи се към нашата проблематика. Същевременно разгледахме как те са обяснени в различните речници и лингвистични сборници. От направения сравнителен поглед можем да кажем, че българската и чешката лингвистика имат подобно мнение по разглеждания проблем. Най-големите различия в теоретичната част открихме при класификацията на ехпресивната лексика според нейните признаци. В повечето български граматики към категорията на вулгаризмите се разглеждат само изрази с негативна семантика. Някои диференцират категориите на вулгаризми и дисфемизми. Чешките граматики диференцират най-често категориите на вулгаризмите, дисфемизмите и пейоративи. При думите с позитивна семантика наблюдаваме диференции предимно в разделението на хипокористики и фамилиарни думи, тъй като някои граматики говорят за двете групи или само за хипокористики.

В практическата част проверявахме експресивните думи така както ги използват участниците в дискусията. Нашата задача беше да определим ексцерпирани думи и според семантиката им да ги класифицираме към съответната група. Абсолютна конгруенция открихме при сравнението на категорията на детската реч. Нито в един от разглежданите езика не намерихме примери отнасящи се към нея. В категорията на евфемизмите забе;язахме някакви дребни диференции само в броя на репликите, но не и в начина на изразяването. В следващата категория, категорията на фамилиарните думи, обратно – намерихме доста голям брой примери. Открихме, че участниците в двете дискусии използват еднакви обръщения. Тези думи са си езикови еквиваленти. Същевременно с приликите открихме и дребни различия. В българската дискусия, за разлика от чешката, участниците в използват обърщения като чичо и бате. Изразите в категориите на хипокористики не показват някакви съществени разлики. В двете дискусии видяхме предимно домашни варианти на имената на футболисти и на футболни клубове.

Стигнахме до обобщаването на резулатите от сравняваните изразни средства с отрицателен смисъл. Изразите с негативна семантика се появят в дискусиите в по-голямо количество. На първо място поставяме категорията с дисфемизмите. Най-силната подгрупа в двата езика са глаголни дисфемизми и обратно – като най-малко използувани са наречията. Определена разлика намерихме във фреквенцията на синоними за основна, неутрална дума напр. победя, спечеля.

Следната категория обхваща пейоративни думи. Пейоративните изрази в двете дискусии до известна степен си съответстват. В категорията забелязваме например често използване на пейоративни прякори на футболистите. В българския език с най-голяма фреквенция е използуван прякора говедо/говеда. Прякора означава само футболистите на отбора Васил Левски и техните фенове.

Следваща категория е групата на вулгаризмите. Въпреки забраната да се използват в интернет и интернетовите дискисии, трябва да отбележим, че намерихме голям брой на ругатни. Набюдавахме, че много често ругатните имат определена структура, и заради на това можем да кажем, че говорим за фразеологизми. Освeн това можем да допълним, че българските вулгаризми имат по-скоро генитален характер, а чешките псувни са повече фекални. За разлика от българския език, в чешкия език съществуват доста широки словообразувателни парадигми.

Освен изразите с положителна и отрицателна семантика забелязахме и думи с хибридната експресивност. В този контекст ние диференцирахме три семантични категории – какофемизми, хипербола и думи с иронично-шеговит отенък. Думите, които бяхме характеризирали като какофемизми не разкрихме в нито една дискусия. И хиперболични изразни средства намерихме в българския език същите явления като в чешкия език. Става въпрос за използването на изрази с негативна семантика в положителен смисъл или участниците в дискусия изразяват експресивно своето мнение към действителността с помощта на фразеологизми. Що се отнася до иронията в двете дискусии открихме два еднакви начина на изразяване. Например ирония, която е загатната само с помощта на интерпункция – кавички. Само в българска дискусия се срещнахме с една иронична реплика, където иронията беше изразена с помоща на частицата уж.

Нашата главна цел беше да открием конгруенциите а диференциите в експресивното изразяване на комуниканти, а в последствие и разделянето им до съответните категории на базата на тяхната семантика. Въпреки това не можем да не обърнем внимание и на емоционалните явления, които заемат главно място в тях.

В двете дискусии вероятно най-често използваните допълнителни средства са безспорно емотикони. Друга, също често използвана проява на емоции е писането с главни букви и интеракция на препинателни знаци, по-малко също взаймодействие на гласните. Само в българската среда намерихме репликите написани с получерно писмо.








9. Bibliografické údaje

9.1. České a slovenské prameny




  1. Grepl, M. a kol.: Příruční mluvnice češtiny. Nakladatelství lidové noviny, Brno, 1995.

  2. Mistrík, J.: Kapitolky zo štylistiky. Obzor, n. p., Bratislava, 1977.

  3. Chloupek, J. a kol.: Stylistické minimum: Základní pojmosloví a pracovní sešit pro seminář ze stylistiky. Brno, 1987.

  4. Mistrík, J.: Štylistika. Slovenské pedagogické nakladatelstvo, Bratislava, 1989.

  5. Lotko, E.: Slovník lingvistických termínů pro filology. Univerzita Palackého v Olomouci, Olomouc, 2005.

  6. Zima, J.: Expresivita slova v současné češtině. Studie lexikologická a stylistická. Nakladatelství československé akademie věd, Praha, 1961.

  7. Čechová, M. a kol.: Čeština – řeč a jazyk. ISV nakladatelství, Praha, 1996.

  8. Jandová, E.: Konverzace na WWW chatu. Ostravská univerzita v Ostravě, Ostrava, 2007.

  9. Jandová, E. a kol.: Čeština na WWW chatu. Ostravská univerzita v Ostravě, Ostrava, 2006.

  10. Žemlička, M.: E-mail, chat, sms. Praktický průvodce elektronickou komunikací. Computer Press, Brno, 2003.

  11. Hugo, J. a kol.: Slovník nespisovné češtiny: argot, slangy a obecná mluva od nejstarších dob po současnost: historie a původ slov. Maxdorf, Praha, 2009.

  12. Čechová, M. a kol.: Současná stylistika. Nakladatelství Lidové noviny, Praha, 2008.

  13. Cvrček, V. a kol.: Mluvnice současné češtiny. Nakladatelství Karolinum, Praha, 2010.

  14. Karlík, P. a kol.: Encyklopedický slovník češtiny. Nakladatelství Lidové noviny, Praha, 2002.

  15. Čermák, F.: Lexikon a sémantika. Nakladatelství Lidové noviny, Praha, 2010.



9.2. Bulharské prameny




  1. Станева, Х.: Речник по българска стилистика. Издателска къща „Хермес“, Пловдив, 2002.

  2. Станева, Х.: Стилистика на българския книжовен език. Издателство „Абарат“, Велико Търново, 2001.

  3. Проблеми на българската разговорна реч - книга пета. Велико Търново, 2001. Дюлгерова, Г.: Експресивността на разговорната реч и експресивната лексика.

  4. Бояджиев, Т.: Българска лексикология. Издателска къща „Анубис“, София, 2002.

  5. Вътов, В.: Лексикология на българския език. Издателство „Абарат“, Велико Търново, 1998.

  6. Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й.: Съвременен български език. Петър Берон, София, 1999.

  7. Кирова, Л.: Компютърите технологии и българският език. СемаРШ, Софя, 2007.



9.3. Internetové zdroje



1. http://liternet.bg/publish3/lkirova/e-forum.htm

9.4. Internetové zdroje k praktické části




1. http://cska.bg/

2. http://www.slavia.cz/



1 „Expresivita zahrnuje všechny druhy jazykových jednotek, které spolu s jejich základním denotativním významem mají schopnost vyjádřit i doplňující expresivně-emocionální odstíny, vyjádření postoje suběktu řeči k popisované události nebo předmětům, k vyjádřeným myšlenkám a pocitům“ – překlad HK.

2 „Jsou spjaty nejvíce s rozvojem společenské praxe lidí, se změnami v ekonomické a sociální struktuře společnosti, ve vědeckých představách a způsobu života. – překlad HK.

3 Expresivní příznak má důležitou informační hodnotu, ačkoliv můžeme říci, že tato informace souvisí spíše s postojem mluvčího ke sdělované skutečnosti nebo komunikační situací jako takovou, než s pojmenovávanou realitou.



4 Česká gramatika (PMČ, 1995) nezmiňuje ve své klasifikaci funkčních stylů pojmenování styl prostě sdělovací ani styl hovorový, ale užívá názvu styl konverzační (kolokviální). Jelikož se tento název vyskytl pouze v této příručce, budu ve své práci dále užívat pouze termínu styl prostě sdělovací nebo hovorový.

5 „Spisovně-hovorová řeč stojí v opozici ostatních funkčních podsystémů díky své výjimečné závislosti na extralingvistických faktorech.“ – překlad HK.

6 V minulosti představovala psanou formu komunikace soukromá korespondence prostřednictvím listovních zásilek. V dnešní moderní době dopisní korespondence téměř vymizela a byla nahrazena modernější, pokrokovější a rychlejší variantou pomocí emailu, chatu, diskusních fór, různých blogů, atd.

7 „mluvčí i adresát se přímo účastní komunikačního aktu, mají shodnou apercepční bázi, nejsou nositeli pouze spisovného jazyka, ale i nespisovných jazykových formací, individuálního způsobu vyjadřování (idiolekt), u něhož se sdělení, které se kóduje a dekóduje, přenáší pomocí sluchově-vizuálního kanálu.“ – překlad HK.

8 Na tomto místě bychom mohli poznamenat, že uvedená kategorizace nemusí plně odpovídat soudobé skutečnosti, jelikož publikace, ze které jsme čerpali, byla vydána v roce 2007, a proto sebrané informace a poznatky jsou ještě staršího data. Samozřejmě, že i před několika lety byl internet už médiem s mnoha uživateli, ale přece jich nebylo tolik, jako je tomu v současnosti. Nyní je internet používán prakticky všemi, počínaje dětmi předškolního věku až po důchodce. Můžeme tedy tvrdit, že dnes se na internetu pohybuje a nějakým způsobem prezentuje každý, a proto uvedené členění považujeme za lehce zastaraléa příliš jednoduché. Dle našeho názoru bychom v dnešní době mohli určit, kromě již zmíněných, i další skupiny uživatelů spjatých s internetovým prostředím – počítačoví piráti, lidi nakupující na internetu, atd.

9 L. Kirovová užívá ve svých jak elektronických, tak i knižních publikacích zaměřených na zkoumanou problematiku termín компютърно опосредствана комуникация (КОК) – tedy počítačově zprostředkovávaná komunikace (PZK).

10 „Článek je přestavitel asynchronních žánrů, který má nejvíce společných rysů s písemnou řečí. Text článku obsahuje záhlaví, kompozici, shodnou s tradičním článkem, možnosti opakovaného přečtení a redakce.“ – překlad HK.

11 „Chaty zaujímají různá místa na stupnici mezi formálním psaním a každodenní řečí“ – překlad HK.
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

Свързани:

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconZahajující slovo organizátorů: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. a Mgr et Mgr. Michal Przybylski

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconVedoucí práce: Mgr. Margarita Rumenovová Račevová 2009
Резюме
Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconBaklářská Lucie Chudobová Vedoucí práce: PhDr. Roman Chytilek, Ph. D. UČO: 152680

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconПревод : Елена Ст. Владова (Elena Vladova)

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconObsah práce

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconDiplomová práce

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconProhlášení o autorství práce

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconZadáNÍ diplomové práCE

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconZadáNÍ bakaláŘSKÉ práCE

Vedoucí práce: Mgr. Elena Krejčová, Ph. D. 2011 iconMaffioletti elena insegnante e figura obiettivo I. T. C. Belotti Bergamo

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом