Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г




ИмеСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
страница9/16
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.74 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vt.government.bg/7/bg/V.Tarnovo_Strategy.doc
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16

1.6. УРБАНИСТИЧНО РАЗВИТИЕ – СЪСТОЯНИЕ И ТЕНДЕНЦИИ


Характеристика на селищната мрежа, опорни центрове

Селищната мрежа в десетте общини на област Велико Търново обхваща 336 населени места, от които 14 са градове. На територията на областта са се формирали две типични разновидности на селищната мрежа, обусловени от природогеографските условия и от историческото развитие. На север в равнинната територия – мрежа от компактни и големи села. На юг в планинската територия – дисперсна мрежа от множество много малки села, махали и колиби, които се обезлюдяват и отмират (през 1970 г. в окръга е имало 394 населени места или с 61 повече, отколкото сега). Обезлюдените селища в община Елена през 2005 г. са 22 бр.

Градовете попадат в следните категории (според градоустройствената класификация): 3 средни града над 30 хил.д. (В Търново, Г Оряховица и Свищов), само един малък град над 10 хил.д. (Павликени), десет много малки градове под 10 хил.д. (Лясковец, Елена, Долна Оряховица, Полски Тръмбеш, Дебелец, Стражица, Златарица, Бяла черква, Сухиндол и Килифарево).

Степента на урбанизация (процентът на градското население) в областта е 63,4 % при 68% средно за страната. Може да се посочи също, че повечето от много малките градове, разположени в равнината и обявени за градове през 70-те години, също имат подчертано аграрен характер и стил на живот.

Селищната мрежа може да бъде охарактеризирана като балансирана и равномерно развита. Опорните центрове – малките градове, са разположени в добра близост до селските населени места. Това предполага възможности в бъдеще да се усъвършенстват връзките град – село. В духа на общоевропейската политика за развитие на селските райони подходящо ще бъде да се насърчават малките градове в предоставянето на услуги за техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство.

В областта няма голям град. Териториалната близост на градовете Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец е предпоставка за формиране на съградие - урбанизационно ядро с население около 100 хил. души, което доминира в територията на областта. На запад, изток и юг от това ядро градовете са много малки. Има само един сериозен балансьор на север – Свищов с 30 хил. души население. Близостта на трите града предопределя известни връзки между тях и някои общи проблеми за решаване. Но самостоятелността им е традиционно поддържана. Тя се изразява в запазването на три отделни общини (селищни системи) при реформата през 1978 г. Изразява се и в запазената пространствена обособеност, която се поддържа от природната даденост – Арбанашкото плато. Ревниво се поддържа незастроено и малкото пространство между Лясковец и Горна Оряховица, за да подчертава самостоятелността на двата града. Нарастването на населението на трите града е достигнало своята кулминация през 1991 г. – 129 хил.д., след което започва да намалява до 116 хил.д. през 1995 г. и 112 хил.д. през 1998 г. Трудовите и културно-битовите пътувания намаляват заедно с намаляването на общата подвижност на населението. Транспортната достъпност мeжду В. Търново и другите два града е затруднена поради сложния релеф.

Поради всички тези фактори за формирана агломерация все още не може да се говори. Но в бъдеще може да се очаква засилване на връзките между населените места в рамките на очертания обхват на агломерацията и то на основата на посочените и очаквани нови взаимодействия между градовете и селата. Тези възможности следва да се прогнозират внимателно и да се създават добри условия за тяхното реализиране както във функционален, така и в пространствен аспект.

Населени места, структура, изграденост, развитие

Наред с демографския спад на населените места, което се отразява негативно на тяхната икономика и на социалната сфера, в тях се наблюдават много проблеми от чисто териториалноустройствен характер.

Урбанистичното развитие на градовете през индустриалната епоха се е отразило решително върху териториалното им нарастване и устройство. През целия период наличната градска територия е била перманентно недостатъчна, за да задоволи растящите градски нужди. Това е налагало непрекъснат териториален ръст, заемане на съседни земеделски земи за промишлени зони и за жилищни зони (комплекси). Не е било възможно този екстензивен ръст да бъде ограничаван и регулиран по-добре, поради кратките времеви периоди на поява и реализация на урбанистичните процеси. В същото време градските територии и особено новоусвоените са оставали недостатъчно добре благоустроени и подредени. В резултат на това нарастване градовете са натрупали сериозни проблеми, които са оставали постоянно нерешени докрай. В момента те стоят особено остро в по-големите градове, но се наблюдават макар и в по-малка степен и в по-малките градове.

Проблем степен на урбанизиране на територията

Фиг. 9. Урбанизирани територии в землищата на градовете

Прави впечатление големият процент на урбанизираните територии в землищата на В. Търново и Г. Оряховица – съответно 42% и 49% и сравнително малкият процент в землищата на другите градове. Не са за подценяване и площите на промишлените и складовите зони както и на другите урбанизирани територии извън границите на градовете. Това илюстрира териториалното развитие на урбанизационните процеси, което се е реализирало не само чрез териториално нарастване на самите градове, но и чрез урбанизиране (застрояване) на други територии в техните землища, а и в землищата на съседните селски населени места. Това се отнася в най-голяма степен за землищата около градовете В. Търново и Г. Оряховица.

Увеличените площи на градовете са създали допълнителни трудности с тяхното инфраструктурно обзавеждане и благоустрояване, които продължават да бъдат голям проблем и днес.

Проблем производствени зони

През индустриалната епоха най-сериозната териториална експанзия беше демонстрирана със заемането на големи площи земя край градовете и екстензивното им усвояване за индустриални нужди. Във В. Търново са се формирали четири промишлени зони Западна, Източна, Централна и Южна (Дълга лъка) с обща площ 256 ха, по-голяма от площта на жилищните квартали (226 ха). В Г. Оряховица двете промишлени зони Север и Изток заемат площ 280 ха, също по-голяма от площта на жилищните квартали (213 ха). В Лясковец промишлената зона заема площ 563 дка, в Полски Тръмбеш 820 дка, в Стражица 740 дка.

Обновяването и преструктурирането на създадените производствени зони след осъществяването на приватизацията ще се проявява не само като технологичен проблем, но и като чисто устройствен и строително-архитектурен проблем и ще изисква сериозни усилия в планирането и благоустройството им. Технологичната изостаналост и неприветливият архитектурно-строителен вид на производствените сгради ще представляват бариера пред тяхното обновяване. Евентуалната ориентация на бъдещи инвеститори към строителство на производствени предприятия “на зелена поляна” може да забави преструктурирането на производствените територии.

Проблем жилищни комплекси

Обновяването и преструктурирането на жилищните комплекси се проявява като сериозен проблем в резултат от тяхната функционална недоизграденост, еднообразие и неблагоустроеност. В жилищен комплекс “Пролет” в Г. Оряховица живеят 9000 души и 80% от сградите са едропанелни. Лошо е състоянието на междублоковите пространства. В Лясковец – град с характерна традиционна архитектура от еднофамилни къщи с дворове, също са изградени едропанелни жилищни сгради в ж.к. “Черникова бара” с недоизградени и зле организирани междублокови пространства. Във Велико Търново в комплекса “Бузлуджа” с площ 1250 дка живеят 28 хил. души, в к-с “Картала” с площ 76 дка живеят 13 хил. души. Изградените панелни сгради ще имат нужда от саниране и рехабилитация. Този проблем ще има дългосрочно действие, като се имат предвид скромните възможности на собствениците на жилища да ги обновят. В жилищните комплекси е върната незастроена земя на нейните бивши собственици. Терените, определени за детски заведения и училища, са вече изконсумирани за други нужди, което също създава проблеми и ще налага преструктуриране на територията на комплексите.

Проблем неофициални селищни квартали

Такива спонтанно формирани квартали с ромско население има край някои от населените места. Тези квартали са с много ниско ниво на благоустроеност и в тях почти липсва инфраструктура. Включването им в регулационните граници ще създаде условия за тяхното планиране и благоустрояване с оглед постигане на по-добър жизнен стандарт за техните обитатели и относително еднакви условия за жизнена активност.

Голямо количество ромско население има концентрирано в селата Константин, Майско, Беброво в община Елена.

Несанкционирани зони със застрояване за отглеждане на животни има в землището на Лясковец, за които е необходимо да се проведе процедура за регламентирането им като селищни образувания за производство.

Проблем техническа инфраструктура

Проявлението на този проблем се наблюдава в незадоволителното състояние на мрежите и системите на водоснабдяването и канализацията, на топлоснабдяването, на енергоснабдяването и на транспортната система на градовете. Обобщено може да се посочи, че техническата инфраструктура не удовлетворява адекватно настоящите градските нужди и затруднява функционирането на градовете. В незадоволително състояние е уличната мрежа и уличното благоустройство в повечето населени места. Проблеми създават и множеството нерегламентирани сметища край населени места.

През месец април 2004 г. започна реализацията на проекта за газификацията на градовете Велико Търново, Горна Оряховица, Лясковец. Газификацията ще спомогне за решаване на енергийните потребности, постигане на по-добър икономически ефект в сравнение с използването на традиционните енергоизточници и премахване на вредното въздействие върху околната среда.

Проблем обществени озеленени площи

Състоянието на изградените зелени системи в градовете е незадоволително. Това се дължи на недостатъчното им поддържане, заемането на зелени площи за временно търговско строителство, липсата на охрана и ефективно санкциониране на нарушителите. Наличните озеленени площи за широко обществено ползване в средните градове са недостатъчни. По данни от ОГП обществените озеленени площи във В. Търново са 51 ха или 8 м2/жит., в Г.Оряховица - 39 ха или 9 м2/жит. при норматив за такива градове 12 м2/жит. В малките градове обществените озеленени площи по принцип са достатъчни, но не са добре изградени и поддържани. В Елена градският парк “Калето” е с площ 9,7 ха или 12 м2/жит., но не е добре поддържан, в Полски Тръмбеш обществените озеленени площи са 3,1 ха или 12 м2/жит.

Проблем културно-историческо наследство

Областта е една от най-богатите на културно-исторически паметници от различни епохи. За тях са полагани не малко грижи в близкото минало. Днес обаче поддържането на паметниците е силно затруднено. Като общ проблем за богатото културно-историческо наследство в областта следва да се посочи недостатъчните грижи за поддържане на паметниците на културата поради недостига на средства и подходящи механизми.

Проблем неактуални устройствени планове и кадастър

Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения “на парче” са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.

Селищни образувания – вилни зони и земи за земеделско ползване и отдих

Вилни зони в областта има само на територията на община В. Търново, а именно: вилна зона Капиновски м-р в землището на с. Пчелище с 227 бр. вилни имоти с 126 построени вили и ЗРП от 1987 г. и вилна зона Чуката в землището на с. Леденик с 213 вилни имотА с 48 построени вили.

Като разновидност на вилните зони следва да се разглеждат земите за земеделски труд и отдих. По информацията от отчета на земята земите по &4 от преходните и допълнителните разпоредби на ЗСПЗЗ са с обща площ 21699 дка, от тях 20023 дка са обработваеми земи. По-значителни площи с такива земи има край Свищов, В. Търново, Лясковец и Г. Оряховица. По информация от общините са застроени част от земите, повечето от имотите са електроснабдени. Не са изградени съоръжения за водоснабдяване, канализация и пречистване на водите. Пътните връзки се осъществяват чрез черни пътища, частично асфалтирани. Забавя се изготвянето на планове на новообразуваните имоти и кадастрални планове на тези земи с оглед бъдещото им планиране и нови функции.

Основни изводи и оценки за урбанистичното развитие:

Запазена е традиционната връзка между града и селото. Добре е развита мрежата от населени места и равномерно са разположени малките градове в цялата територия на областта. Амортизирана е физическата среда в населените места, занемарени са благоустройството и инженерните мрежи. Производствените територии са недостатъчно благоустроени и са застроени с остарели, непривлекателни и амортизирани сгради, които трудно могат да се модернизират и използват. Жилищните комплекси са недоизградени и неблагоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквани за жилищен комфорт. Не е добро състоянието на обществените сгради за култура, образование, здравеопазване особено в селата, незавършено строителство на културни обекти. Обществените озеленени площи са недостатъчни и са силно занемарени и подложени на агресия. Остаряла е и е неактуална плановата основа на населените места


1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   16

Свързани:

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитие на област велико търново 56
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМеждинна оценка за Изпълнението на Областна стратегия за развитие на Област Кюстендил 2005-2015 г. Март 2011 г
Междинната оценка за изпълнението на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г е изготвена от екип на „Проинфраконсулт”...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт велико търново решения
На основание Правилника за организацията и дейността на областните съвети за развитие актуализира състава на Областния съвет за развитие...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбластен съвет за развитие на област велико търново
На основание Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, Областният съвет за развитие актуализира състава на Областния...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт варна стратегия за развитие 2005-2015
Ограничителни условия влияещи върху развитието на Варненска област, произтичащи от природните фактори 22
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад Месец юн и 2010
Ситуационният анализ и оценката на потребностите на рисковите групи в ОбщинаЕлена е етап от процеса на стратегическо планиране на...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад за междинна оценка на Областната стратегия за развитие на област Варна (2005-2015)

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област перник 2005-2015 Г
Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие,...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconПротокол
Областен съвет за развитие на област Велико Търново проведено на 30 ноември 2011 година в гр. Велико Търново
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г и на Актуализирания...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом