Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г




ИмеСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
страница8/16
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.74 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vt.government.bg/7/bg/V.Tarnovo_Strategy.doc
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

1.5. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА



1.5.1. Транспортна инфраструктура


Пътна мрежа

Централното разположение на област Велико Търново в Северна България я прави кръстопът на транспортни артерии от най-висок клас, провеждащи националния и международен трафик, като през областта преминава един от десетте общоевропейски транспортни коридори - ОЕТК № 9 /Хелзинки-Москва-Букурещ-Александруполис/, по направлението на първокласния път І-5 Русе-Бяла-Велико Търново-Стара Загора-Кърджали- ГКПП Маказа.

В посока изток-запад областта се обслужва от двете основни пътни артерии в Северна България – първокласния път I-4 София-Ябланица-Севлиево-Велико Търново-Търговище-Шумен-Варна, и първокласния път І-3 София-Плевен-Бяла-Русе, минаващ през северната част на областта. Трасето на АМ “Хемус ”минава през област В. Търново, но все още не е изградено.

Вътрешнорегионалните връзки се осигуряват от второкласните пътища II-52 Русе- Новград-Вардим-Свищов-Никопол и II-54 /Русе-В.Търново/-Гара Бяла-Вардим, обслужващи главно северната част на областта, и пътищата II-53 Поликраище-Г.Оряховица-Лясковец-Елена-проход “Вратник”-Сливен и II-55 Дебелец-Килифарево-проход на Републиката-Гурково-Н.Загора-Свиленград, свързващи областта с Южна България, като трасето на ІІ-55 е едно от възможните направления за тунелен пробив под Стара планина.

Добре развитата третокласна пътна мрежа допълва транспортното обслужване в областта, като осигурява достъп на градове, промишлени центрове, туристически или исторически обекти до пътища от по-висок клас.

Следващата таблица илюстрира изградеността на пътната мрежа в областта:



Територия

Обща дъл-

жина


%


АМ


%


І клас


%


ІІ клас


%


ІІІ клас


%

Област В.Търново


938


100


--


0


153


16,3


142


15,1


643


68,6

СЦР за планиране


3492


100


7


0,2


551


15,8


611


17,5


2323


66,5

Р България

19265

100

328

1,7

2961

15,4

4012

20,8

11964

62,1


Характерно за областта е добрата изграденост на пътищата от висок клас - автомагистрали няма, но относителният дял на първокласните пътища (16,3%) е по-висок от средния за СЦР (15,8%) и този за страната (15,4%). Много по-висок е и относителният дял на третокласните пътища (68,6%) спрямо този за СЦР (66,5%) и страната (62,1%), докато второкласната пътна мрежа е по-малко развита, като относителният й дял определено е по-нисък от този за СЦР и още повече от средния за страната.

Недостатъчното развитие на второкласната пътна мрежа ограничава възможностите за достъп до областния център. Въпреки че гъстотата на републиканската пътна мрежа е по-висока от средната за страната, едва 60% от населението има достъп до областния център в рамките на един час, поради преобладаващото обслужване с третокласна пътна мрежа. За 14% от населението са необходими повече от два часа за достигане до областния център, живеещи главно в планинските части на областта.

Преобладаващата част от пътищата са в добро състояние, но около една трета от третокласната пътна мрежа е с влошени параметри, като най-осезателно е това в планинските части на областта, където пътищата стават непроходими в зимни условия, поради затруднения в поддържането им.

Жп инфраструктура

Област В.Търново има предимството да се обслужва от две пресичащи се главни железопътни линии: София – Г.Оряховица – Варна (преминава през общините: В.Търново, Г.Оряховица, Лясковец, Стражица и ги обслужва чрез 9 гари и 5 спирки) и Русе – Г.Оряховица – Подкова (преминава през общините: В.Търново, Г.Оряховица, Полски Тръмбеш и ги обслужва чрез 7 гари и 5 спирки). Двете железопътни линии обслужват не само националните, но и международните потоци. Второстепенната железопътна линия Левски – Свищов е с регионално значение като обслужва община Свищов чрез 2 гари и 2 спирки, а икономически нерентабилните жп линии Г.Оряховица – Елена и Орещ – Белене са закрити и в момента се експлоатират като индустриални клонове само за товарно движение.

Гъстотата на изградената железопътна мрежа на територията на областта е с 50 % по-голяма от средната за страната, което е обяснимо предвид значимостта на град Горна Оряховица като най-голям железопътен възел за Северна България. Със своите обслужващи функции той е от национално значение и е административно-експлоатационен център за северния кръг жп линии. Въпреки това удвоените и електрифицирани линии са само около 8%.

От върха си през 1986 г. до 2005 г., жп превозите в областта спадат с 62 % за товарните и 56 % за пътническите, поради промяната в икономическата конюнктура и по-голямата гъвкавост на автомобилния транспорт.

Въздушен транспорт

Създадено през 1925 г. летище Горна Оряховица, от 1995 г. е петото международно летище в страната, оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България.

Летището има водеща роля за развитието на областта в социално и икономическо отношение и се явява основен пункт за износ на бързоразваляеми селскостопански продукти, живи животни и охладено месо от Северна България за Европейския съюз, Русия и страните от Близкия и Далечен Изток. Летището е специализирано за карго полети и има потенциални възможности за увеличаване обема на своята дейност чрез привличане и осигуряване вноса и износа на суровини и готова продукция от новосъздаващите се предприятия в региона.

Разположените в близост туристически обекти – Велико Търново и Арбанаси, със своята атрактивност и историческа стойност, представляват интерес за чуждите туристи, посещаващи България. Бизнесмени, туроператори и превозвачи проявяват интерес към възможностите за опериране от летището.

На територията на областта има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване, които са в състояние да задоволят нуждите на селското стопанство на цяла Северна България.

Воден транспорт

Пристанище Свищов се намира на 554-ия километър от устието на р. Дунав и на 1825-ия километър от пристанище Регенсбург и е най-южната точка от българския участък на р. Дунав, като от тук е най-късият път от р. Дунав до старопланинските проходи, а от там за Турция, Гърция и Близкия Изток.

Пристанището има 8 корабни места, оборудвани с 12 броя портални кранове. Обработват се речни и речно-морски кораби, като могат да се обработват едновременно 7 плавателни съда. Пристанището е съоръжено с необходимата портална и тилова техника, построена е и дозировъчна площадка с електронен ж.п. кантар за дозиране на вагони с насипни товари. Удобните пътни връзки на град Свищов с градовете Русе, Плевен, В.Търново обуславят експедирането и получаването на значителна част от товарите да се извършат с автомобили. Пристанището разполага със собствен кораб за извършване на маневри на несамоходни плавателни съдове от котвена стоянка до кея и обратно. Напреднало е проектирането на ферибот Свищов- Зимнич.


За съжаление, както и другите дунавски пристанища, пристанище Свищов не уплътнява своя капацитет. Загубата на традиционни търговски партньори и опитите за пробиване на нови пазари водят до значителен спад в товарооборота, но в последните години се наблюдава тенденция за нарастване на товарооборота.

Изводи:

- Транспортната инфраструктура в областта предоставя обслужване с всички видове транспорт – пътен, железопътен, въздушен и воден, с възможност за смяна на един вид транспорт с друг.

- Наличието на международно летище е голямо предимство за областта, което дава изключителни възможности за развитие.

- Пътната мрежа от висок клас е добре развита и осигурява връзките в национален план, вкл. международните, а ж.п. транспортът, осигуряващ международните и регионалните връзки, обхваща почти всички общини от областта.

- Пристанище Свищов осигурява излаза на областта на р. Дунав с всичките предимства на речния транспорт - най-евтин и екологичен при пренос на масови товари на дълги разстояния.

Проблеми:

Недостатъчно развитата пътна мрежа от втори клас ограничава възможностите за достъп на по-голяма част от населението на областта до областния център в рамките на един час.

Местната пътна мрежа е недобре развита и поддържана в планинската част на областта, при което възможностите за придвижване в зимни условия са ограничени.

Отсъствието на бърза транспортна връзка до Свищов продължава да го поставя "периферно" по отношение на областта.

Жп инфраструктурата е с ограничени технически възможности за повишаване на скоростта на движение - по жп линията Русе – Подкова (по направлението на ОЕТК № 9), максималната скорост е 70 км/час.

Недостатъчна реклама на летище Горна Оряховица на местно ниво и ограничено усвояване на потенциала му за развитие на областта.


1.5.2. Водоснабдяване и канализация


Водоснабдяване

Населените места от областта се водоснабдяват основно от хидровъзел “Йовковци” (общините В.Търново, Г.Оряховица, Лясковец, П.Тръмбеш, Стражица, Златарица и Елена) и от водоснабдителна система "Росица" (общините Сухиндол и Павликени), както и местни водоизточници. Община Свищов се водоснабдява от подпочвените води, акумулирани главно в Свищовско-Беленската и Вардимската низини, посредством кладенци тип “Раней” и шахтови кладенци.

Язовир "Йовковци", изграден на територията на община Елена по поречието на р. Веселина, е с обем 92 млн.куб.м, а пречиствателната станция за питейни води ПСПВ “Йовковци ” е с проектен капацитет 2500 л/сек. ПСПВ е въведена в експлоатация през 1980 г., като е изграден само първият етап с 50% мощност от предвидената.

В областта са изградени 346 броя водохващания, 190 броя водоснабдителни помпени станции и 264 броя водоснабдителни резервоари, а водопроводната мрежа е с обща дължина 2 908 хил.м.

Населените места без централно водоснабдяване са 138 бр. с 1147 жители, представляващи по-малко от 0,5% от общото население на областта. Няма селища с целогодишен режим на водоподаване през 2004 г., също и новоснабдени селища.

Северните части на областта са по-бедни на водни ресурси и повечето населени места (община Полски Тръмбеш) се водоснабдяват от местни водоизточници или водохващания от съседни села. Има населени места, за които все още не е категоризиран източник на водоснабдяване. Водният потенциал на община Свищов е значителен, но все още липсва цялостно проучване на водата в региона, така че трябва да се увеличи производството на питейна вода от р. Дунав (след съответното пречистване) и да се подобри качеството на питейната вода. Въпреки че общините Елена и Златарица от планинската част на областта са най-богати на водни ресурси, централно водоснабдените населени места в тях са най-малко (46% в Елена и 56% в Златарица). Водоснабденото население е съответно 94,5% и 98,5%.

Със сезонен режим на водоснабдяване през 2004 г. са били само 2 села – с. Ресен и с. Попска, поради намаления дебит на водоизточниците през летния сезон и увеличената консумация от абонатите.

Изводи:

- Областта е богата на водни ресурси и преобладаващата част от населените места са централно водоснабдени, като основен водоизточник се явява яз. "Йовковци"; известен недостиг на водни ресурси има в община П. Тръмбеш.

- Г.Оряховица е един от малкото градове в страната, който има осигурено резервно водоснабдяване, което гарантира безаварийна водоподаване по всяко време.

- Изградеността на водопроводната мрежа е добра, с изключение на някои части от територията на общините Елена и Златарица, където има неводоснабдени населени места.

- Ограничения във водоползването се налагат в планинската част на областта, тъй като се наблюдава рязко покачване на консумацията през лятото (питейната вода се ползва за напояване) и затова се прилагат принудителни ограничения във водоподаването, с цел ограничаване на разхищенията.

Проблеми:

Основните проблеми във водоснабдяването произтичат предимно от силно амортизираните мрежи и съоръжения, в резултат на което загубите на вода достигат до 50%.

В редица населени места от областта са регистрирани отклонения в качеството на питейните води по съдържание на нитрати, резултат от наторяването на земеделски култури в пояс ІІ на СОЗ на водоизточниците от страна на земеделски стопани и кооперации.

В община Свищов се наблюдава съществено отклонение в стойностите на показателя “съдържание на манган”, което е причина за епизодични промени в органолептичните показатели на водата – цвят и мътност, както и за други характерни проблеми по експлоатацията. Започнато е строителство на пречиствателна станция за питейна вода в близост до водоизточниците в с. Вардим, но поради липса на средства, строителството временно е спряно.

Канализация

Канализационна мрежа имат всички градове в областта и с. Вонеща вода – общо 11 населени места. В някои села има частична канализация, зауствана директно в реки и дерета.

През 1982 г. е въведена в експлоатация Пречиствателна станция за отпадъчни води ПСОВ “Велико Търново” (местонахождение – местност “Дервеня”). ПСОВ работи по временна технологична схема за биологично пречистване по метода “продължителна аерация” на част от постъпващите отпадъчни води – 190л/сек., като обслужва около 50 хил. души население и промишлени предприятия и фирми в града. Предстои въвеждане в експлоатация на нова технологична схема за пречистване с аеробна стабилизация и механично обезводняване на утайките, което ще даде възможност за механично и биологично пречистване на цялото постъпващо водно количество от 365 л/сек. Новата технологична схема не работи поради все още липсващо депо за отпадъците.

В областта има още една пречиствателна станция за отпадъчни води - ПСОВ “Стражица”, която в момента работи с "механично" стъпало; предстои пускане в експлоатация и на "биологичното" стъпало.

През месец юли 2004 г. стартира изграждането на Районна пречиствателна станция за отпадъчни води за градовете Горна Оряховица, Долна Оряховица и Лясковец. Обектът се финансира по програма ИСПА и се изпълнява от турски Консорциум Тескер-Мапа-Мас-Гюнал. С изграждането на РПСОВ ще се обхванат битово-фекалните води от трите града, което ще доведе до подобряване на екологичната обстановка. В момента краен водоприемник на отпадъчните води от смесените канализации на градовете Горна Оряховица и Долна Оряховица е р. Янтра. Част от големите предприятия (”Захарни заводи” АД, “Складова техника” АД, месокомбинат “Родопа” ООД, ЕТ “Стефмарк” и други) имат локални пречиствателни съоръжения, а предприятия като ”Рекорд”, “Розахим”, “Металснаб”, Локомотивно и Вагонно депо са с ведомствени канали, които директно се заустват в р. Янтра. Предвидено е включването им в колектор за отпадъчни води до РПСОВ.

Изграждането на ПСОВ “Свищов” е включено в Националната програма за опазване на околната среда със срок на изпълнение до 2010 г. Извършени са предпроектни проучвания, които дават идейни решения в няколко варианта.

Изводи:

- Изградена канализация има само в градовете.

- В някои села има частично изградени отводнителни системи.

- ПСОВ имат само градовете В.Търново и Стражица, в процес на изграждане е РПСОВ Г.Оряховица.

- За повечето от градовете има проекти за ПСОВ, проблем са финансовите средства.

Проблеми:

Липсват съоръжения за отпадните води, което води до безконтролно изпускане на замърсени води в реките, вкл. и в р. Веселина – основен водосбор на яз. “Йовковци” и причинява замърсяване на околната среда.

При забелязващата се тенденция на засилено ново строителство на сгради, и въобще на увеличаване на застроените терени, се появява сериозен проблем от недостатъчна проводимост на съществуващите канализационни клонове и връщане на отпадъчни води през съществуващите канализационните отклонения, най-вече при обилни валежи.

Не са редки случаите на залпово изпускане на отпадъчни води със завишено съдържание на нефтопродукти, биологични замърсители и други в канализационната мрежа на гр. В.Търново от страна на недобросъвестни обществени абонати, което води до затрудняване работата на ПСОВ.

Зачестяват повредите по канализационните мрежи на населените места поради директно изхвърляне на отпадъци в дъждоприемните решетки и ревизионни шахти при почистване на уличните платна и строително-ремонтни работи.


1.5.3. Телекомуникации


На територията на област Велико Търново телефонните съобщения са организирани главно на базата на аналогови системи, централи тип А 29 и КРС, цифрови преносни системи и нискочестотни селищни и междуселищни кабели. Постепенно се увеличава броят на цифровите АТЦ и освен в гр. Лясковец и гр. В. Търново, са въведени в експлоатация и ЦАТЦ Г.Оряховица, Свищов, Павликени, Стражица (100% подмяна на аналоговата АТЦ) и гр. Златарица (100% подмяна на аналоговата АТЦ).

Населените места са обхванати от местни мрежи с АТЦ, със сравнително добра степен на изграденост. Общо в областта функционират 126 АТЦ, като 32 от тях са в община В Търново, 22 - в община Павликени, 17- в община Свищов, по 15 в общините Г.Оряховица и Стражица, 9 - в община Елена и по една в Лясковец, Златица и Сухиндол. Действуващите телефонни постове към момента са 101 840, при което общата телефонна плътност, като основен показател за развитието на съобщителната система, е 33,0 тел.п. /100 д., по-ниска от средната за страната (36 тел.п./100 д.), но за домашните постови плътността е по-висока от средната за страната.

Въпреки че като цяло телефонната мрежа е сравнително добре развита, съществуват определени териториални диспропорции. Най-добре развита е телефонната мрежа в община В.Търново, където телефонната плътност е близо 44 тел.п./100 д., докато в общините Златарица, Елена и Стражица е около два пъти по-ниска. Добре развита е и телефонната мрежа в общините Лясковец, П Тръмбеш и Павликени (с телефонна плътност, по-висока от средната за областта), докато в общините Сухиндол и дори Г. Оряховица плътността е по-ниска от средната за областта.

Междуселищният трафик в национален мащаб се осъществява от цифровата автоматична междуселищна телефонна централа /ЦАМТЦ/ В. Търново, която е част от националната транзитна цифрова мрежа. ЦАМТЦ осигурява цифров телефонен пренос до всички крайни АТЦ в общината, с което степента на цифровизация на междуселищните връзки е 100%.

Процесът на модернизация на съобщителната инфраструктура, свързан с нейната цифровизация постепенно напредва. След изграждането на преносните цифрови мощности до 2000 г. – цифрови транзитни централи и оптични магистрални линии, в периода 2001-2004 г. влиза в експлоатация регионалната оптична магистрала Лясковец –Джулюница – Стражица и цифрови АТЦ в редица градове, но степента на цифровизация на селищните телефонни съобщения за областта (22%) е по-ниска от средната за страната (35%).

И в това отношение се наблюдават сериозни териториални диспропорции. В община В. Търново степента на цифровизация (33,5%) се доближава до средния показател за страната, в община Стражица (33,2%) - също. Като пилотен проект, община Лясковец има 100% цифровизация на селищните телефонни съобщения, много висок е процентът и за община Златарица - 64,2. В останалите общини процесът напредва бавно, като в общините Елена, Сухиндол и П. Тръмбеш не е започнал.

Инсталираният цифров капацитет в цифровите централи позволява откриване на цифрови номера за бизнеса и населението с разширяване набора от услуги – цифрови наети линии, ISDN и широколентов абонатен достъп.

Мобилни съобщения

МТел има покритие на територията 93,3% и 94,6% от населението на областта, като в момента се изгражда оптична мрежа, която ще осигури възможност за пренос на глас и данни.

Сигналът на Глобул покрива 87,06% от територията и 97,6% от населението, като и тук непокритите територии са главно в планинската част - общините Златарица и Елена.

В град В. Търново се изгражда възлова централа от мобилната мрежа на БТК, предназначена за обслужване на област В. Търново и съседни области.

Достъп до ИНТЕРНЕТ

БТК предлага комутируем достъп чрез телефонната мрежа до ИНТЕРНЕТ мрежата за цялата територия на областта, като от м. октомври 2004 г. вече предлага нова услуга за достъп до ИНТЕРНЕТ – “Широколентов абонатен достъп по технология ADSL”.

Тази услуга осигурява постоянен достъп до ИНТЕРНЕТ по телефонната линия на съществуващ телефон, без да заема линията и без отчитане на допълнителни такси. Съгласно програмата за внедряване, услугата ще се предоставя до всички общински центрове. До момента се предлага във В. Търново, Г. Оряховица, Лясковец и Павликени.

Мрежата за достъп за бизнес услуги има обособени точки за достъп в град В. Търново (3 броя), а също и в Г. Оряховица, Свищов, Павликени, П. Тръмбеш и Стражица, с възможност за предоставяне на още при заявен интерес.

Изводи:

- Съобщителната система е сравнително добре развита, с плътност на телефонните съобщения, близка до средната за страната, като съществуват определени териториални диспропорции.

- Започналото въвеждане на цифрова инфраструктура позволява разширение и модернизиране на предлаганите съобщителни услуги.

- Преобладаващата част от територията на областта има покритие от мрежите на мобилните оператори, с изключение на някои територии от планинската част на областта –главно общините Златарица и Елена. С доизграждането на оптичните трасета, покритието ще се стабилизира.

Проблеми:

Все още за голяма част от населението се предлага само традиционната гласова телефония, характерна за старите аналогови централи, които са на ниско технологично ниво.

В планинската част на областта (особено община Елена), голямата разпокъсаност на населените места не позволява телефонизиране на всички села, на места връзките са по въздушни трасета, амортизирани, с телефони местна батерия. В някои населени места от общините Златарица и Стражица има само по един обществен пост и нито един домашен, включени чрез въздушен проводник.

Бавен процес на модернизация на съобщителната мрежа, като съвременни съобщителни услуги се предлагат ограничено само в големите градове.


1.5.4. Енергийна инфраструктура


Електроенергетика

На територията на областта функционират две топлоелектрически централи -ТЕЦ “Свилоза” и ТЕЦ “Захарни заводи”, които са заводски и с предназначение за захранване на съответните промишлени предприятия. ТЕЦ Свищов от няколко години работи не само за "Свилоза", но и произвежда ел енергия за националната енергийна система. Изградените водноелектрически централи са едни от малкото ВЕЦ в Северна Централна България, работят на 20 кв и задоволяват местни нужди.

Основен източник на електроенергия за областта е националната електроенергийна система, посредством един от основните възли на преносната система - подстанция Горна Оряховица с трансформация на напрежението 220/110/20 кв. На територията на областта попада и подстанция "Царевец" с трансформация на напрежението 400/110 кв, която е с общосистемно значение и няма пряко отношение към захранването на населените места.

Подстанция Горна Оряховица е свързана с други електроенергийни центрове на преносната система (подстанции или електроцентрали) посредством електропроводи с работно напрежение 220 кв, но фактическото електрозахранване на областта се осъществява от 12 районни подстанции 110/20 кв, разположени в центровете на съсредоточия на товари. Всяка от подстанциите 110/20 кв е включена двустранно в мрежата 110 кв, което повишава сигурността на захранването в авариен режим. С изключение на общините Лясковец и Сухиндол, във всяка община има по една трансформаторна подстанция 110/20 кв (във Велико Търново - 4 бр., а в Горна Оряховица - 2 бр.), които осигуряват електрозахранването както на собствената си територия, така и на съседни общини, при което мрежата средно напрежение има възможност за резервиране.

Всички населени места от областта са електрифицирани, като селата се електроснабдяват от въздушни изводи 20 кв, а в градовете мрежата е кабелирана. Като цяло електроразпределителната мрежа е реконструирана и поддържана на добро равнище, но има участъци с нарушени механични и електрически параметри. Строителството на нови трафопостове решава потребностите от нарасналите товари.

Изводи:

- Стабилното захранване с електроенергия на областта е гарантирано от наличието на подстанция Горна Оряховица като възел от националната преносна система 220 кв.

- Фактът, че всяка община получава захранване на 110 кв, е предпоставка за сигурност в електроснабдяването и наличие на мощности за бъдещо развитие.

- Електроенергийната мрежа високо напрежение е оразмерявана за товари, по-големи от сегашните и, с редки изключения, има възможност за поемане на допълнително натоварване.

Проблеми:

На места физически и морално амортизирана мрежа СН.

Състоянието и поддържането на мрежата ниско напрежение в селата и кабелната мрежа в градовете.

Териториални проблеми и неизяснена собственост на някои от съоръженията.

Газоснабдяване

Северният клон на националната газопроводна система в България преминава през територията на област В.Търново, но до скоро областта не е получавала захранване с природен газ дори и за промишлени нужди.

През месец април 2004 г. стартира проектът за газификация на градовете Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец, като се изгражда магистрален газопровод, отклонение от северния клон на националната газопреносна мрежа до АГРС Велико Търново и до АГРС Горна Оряховица с обща дължина 52 км. Изграден е и първият етап от газоразпределителна мрежа на град Горна Оряховица с дължина 14 км, заедно с газопроводните отклонения. В момента се извършва преустройство на котелните инсталации за работа на природен газ на 4 училища, една детска градина, МБАЛ “Свети Иван Рилски” и сградата на общината. През 2005 г. се предвижда изграждането на 3 808 м разпределителни градски газопроводи и газопроводни отклонения, преустройство на котелни инсталации на 3 училища и 2 детски градини, сградата на МВР. Предстои включване и на промишлени потребители, а през 2005 г. се очаква газифицирането на 200-300 жилища.

В град В.Търново дължината на газоразпределителна мрежа е 13,7 км и включва 210 газопроводни отклонения. Дружеството “Раховецгаз 96” АД, което стопанисва и поддържа изградените разпределителни газопроводи и монтираните съоръжения, има сключени договори за присъединяване към градската разпределителна мрежа с 9 промишлени, 12 обществено-административни и повече от 70 жилищни обекта.

Изводи:

Макар и закъсняла (предвид отдавна преминаващия магистрален газопровод през областта), газификацията е икономически и екологично ефективен способ за едновременно решение на:

- задоволяване на енергийните потребности чрез замяна на традиционните горива с природен газ;

- постигане на по-добър икономически ефект в сравнение с използването на традиционните енергоизточници;

- премахване на вредното въздействие върху околната среда;

- изпълнение на поетите ангажименти по международните конвенции и договори за околната среда.


1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   16

Свързани:

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитие на област велико търново 56
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМеждинна оценка за Изпълнението на Областна стратегия за развитие на Област Кюстендил 2005-2015 г. Март 2011 г
Междинната оценка за изпълнението на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г е изготвена от екип на „Проинфраконсулт”...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт велико търново решения
На основание Правилника за организацията и дейността на областните съвети за развитие актуализира състава на Областния съвет за развитие...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбластен съвет за развитие на област велико търново
На основание Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, Областният съвет за развитие актуализира състава на Областния...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт варна стратегия за развитие 2005-2015
Ограничителни условия влияещи върху развитието на Варненска област, произтичащи от природните фактори 22
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад Месец юн и 2010
Ситуационният анализ и оценката на потребностите на рисковите групи в ОбщинаЕлена е етап от процеса на стратегическо планиране на...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад за междинна оценка на Областната стратегия за развитие на област Варна (2005-2015)

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област перник 2005-2015 Г
Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие,...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconПротокол
Областен съвет за развитие на област Велико Търново проведено на 30 ноември 2011 година в гр. Велико Търново
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г и на Актуализирания...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом