Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г




ИмеСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
страница7/16
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.74 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vt.government.bg/7/bg/V.Tarnovo_Strategy.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

1.4. СОЦИАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И УСЛОВИЯ НА ЖИВОТ

1.4.1. Доходи


Доходите на домакинствата за област Велико Търново са по-високи от средните за страната. Средно през 2003 г. общият доход на лице от домакинството за областта (2254 лв.) е близък, но по-висок от средния за Северния централен район за планиране (2216 лв.) и средния за страната (2129 лв.)3 (фиг. 6). Налице е тенденция на повишаване на доходите на домакинствата в номинално изражение за областта, което е характерно и за страната. За 2003 г. спрямо 2001 г. общият доход средно на лице от домакинството в областта нараства с 61%. За същия период за страната доходите средно на лице от домакинството нарастват с 34%. Основни източници на доходи са работната заплата, пенсиите и домашното стопанство. За периода 2001-2003 г. се очертават следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход в област Велико Търново:

Доходите от заплати се повишават с 55%. През 2001 г. техният относителен дял в общия доход е 32,8%, а през 2003 г. – 34%, но все още са с по-нисък дял в общия доход в сравнение със средния за страната (40% за 2003 г.).

През 2003 г. размерът на социалните плащания (обезщетения, пенсии, помощи, семейни добавки, стипендии) нараства в номинално изражение спрямо 2001 г. с 24,2%, но относителният им дял от общия доход намалява с 4,8 пункта. В социалните плащания основно място заемат пенсиите (84% от социалните плащания през 2003 г. са за пенсии). Нарастването на социалните плащания в номинално изражение като цяло се дължи главно на промените във възрастовата структура на населението на областта и увеличаването на броя на пенсионерите. Тази тенденция е по-слабо изразена за страната, където делът на възрастното население е по-нисък в сравнение с област Велико Търново, което се отразява на степента на нарастване на социалните плащания за страната (с 14,2% за 2001-2003 г.).

Нарастват относително доходите от домашното стопанство през 2003 г. в сравнение с 2001 г. от 14,4% на 20.2% или с 5,8 пункта. Нарастване на този източник на доход се наблюдава и за страната – от 15,0% на 18,2%, т.е. доходите от домашното стопанство имат важна роля при формиране на доходите на домакинствата.

Доходите от предприемачество намаляват както номинално, така също и относително като източник на доходи за населението от областта, докато за страната се наблюдава нарастване на тези доходи.

Паричният доход средно на лице от домакинството за област Велико Търново през 2003 г. е 1669 лв. – близък, но малко над средния за страната (1658 лв.). В структурата на паричните доходи основно място заемат работната заплата и пенсиите. В сравнение със страната паричните доходи в областта от работна заплата са по-ниски (с 12,2%), а паричните доходи от пенсии са по-високи от средните за страната (с 1,6%). По-висок от средния за страната е и паричният доход от домашното стопанство в областта (с 13,3%). Делът на паричните доходи от предприемачество и продажба на имущество от общите парични доходи за област Велико Търново (3,8%) е по-нисък от този за страната (6,3%).


Фиг. 6





През 2003 г. общият разход средно на лице от домакинството за област Велико Търново (1711 лв.) е по-нисък от този за страната (1748 лв.) и Северния централен район за планиране (1772 лв.). Той е по-малък с 37 лв. (2,2%) от общия разход за страната (фиг. 7). В него средно на лице от домакинството са изразходвани най-много средства за храна, поддържане на жилището, транспорт и съобщения. Аналогична е структурата на разходите и за страната. Паричният разход в област Велико Търново средно на лице от домакинството е 1535 лв., който е по-нисък с 58 лв. (4,6%) от средния за страната (1593 лв.). В структурата на паричния разход различията на областта със страната са слабо изразени и се отнасят главно за потребителския разход за храна, който е по-нисък за област Велико Търново.



Фиг. 7


1.4.2. Стандарт на живот


Съществуват различия в условията на живот между отделните общини на област Велико Търново, дължащи се на спецификата в развитието им. Определящо значение има икономическото развитие, но е важно и значението на социалните фактори. В основата на индекса на човешко развитие4 е концепцията за устойчивото развитие на човека. Представени са здравни, образователни и икономически индикатори за развитието. Равнопоставеността на тези индикатори означава, че въпреки водещото значение на доходите, важна роля за стандарта на живот като коригиращи фактори имат образованието и здравеопазването.

Индексът на човешко развитие включва три компонента – очаквана продължителност на живота, комбиниран образователен индекс (грамотност на населението и записваемост в трите образователни степени) и икономически компонент.

Според общия индекс на човешко развитие област Велико Търново е на 8-мо място сред 28-те области (след София, Габрово, Враца, Стара Загора, Бургас, Варна, Кюстендил). Основно значение при формиране на общия индекс на областта има икономическият компонент. Трите компонента на индекса са със стойности над средните за страната, като най-висок е икономическият, а образователният и очакваната продължителност на живота са близки, но също над средните за страната. Подреждането на общините в рамките на областта е: Велико Търново, Сухиндол, Свищов, Горна Оряховица, Павликени, Елена, Стражица, Полски Тръмбеш, Златарица, Лясковец. Разпределението на общините по отделни компоненти на индекса очертава някои различия. Община Велико Търново по всички индикатори е над средните, по-близо до максималните им значения. По очаквана продължителност на живота и община Свищов, Златарица, Горна Оряховица и Павликени са със стойности над средните за страната, докато останалите общини са под средното за страната равнище. Според комбинирания образователен индекс всички общини са над средното равнище за страната. С най-висока стойност на индекса е община Велико Търново (6-то място в страната). Високи са и стойностите на индекса в общини Горна Оряховица и Свищов. Според икономическия компонент с най-високо равнище е Велико Търново. С над средното за страната равнище е и Сухиндол, докато останалите общини са под средното равнище за страната.

Въз основа на общия индекс на човешко развитие, общините в областта се определят като високо развити (Велико Търново, Свищов, Сухиндол), средно развити (Горна Оряховица, Павликени, Елена, Стражица) и развити (Лясковец, Полски Тръмбеш, Златарица).

Основни изводи:

Доходите средно на лице от домакинството за област Велико Търново са по-високи от тези за страната, като налице е тенденция на повишаването им в номинално изражение.

Основни източници на доходи са работната заплата, пенсиите и домашното стопанство, като в структурата на доходите нараства делът на тези от работна заплата и домашното стопанство.

Сравнително висок дял на потребителските разходи за храна и поддържане на дома.

Висок индекс на човешкото развитие – област Велико Търново е на 8-мо място сред 28-те области в страната, но различия между общините в областта, дължащо се основно на икономическото им развитие и коригиращото влияние на социалната сфера (образование и здравеопазване).

1.4.3. Заетост и безработица


Заетост

През последните години броят на заетите лица в област Велико Търново бележи тенденция на нарастване. По данни на НСИ, броят на заетите през 2003 г. се е увеличил с 4.8 хил. човека (5%) в сравнение с 2002 г. Темпът на нарастване е малко по-голям от този за страната (4.8%) и за Северния централен район (4.2%). Най-голям е делът на заетите със средно образование - 55.6%. Заетите с висше образование са 26.5%, а тези с основно и по-ниско са 18%. От заетите 75% са на възраст от 25 до 54 години, разпределени почти равномерно по възрастови групи. Най-нисък е делът на заетите от най-ниската и най-високата възрастови групи (15-24 г. - 7%, над 55 г. - 18.1%).

През 2003 г. наетите лица по трудово или служебно правоотношение са 73 1565 ч., от които в частния сектор - 46 870 (64.1%). Наблюдава се тенденция на увеличаване броя на наетите лица с изключение на общините Лясковец, Павликени, Свищов и Сухиндол. Особено тревожно е положението в община Сухиндол, където наетите през 2003 г. (613 ч.) са почти 50% по-малко тези през 2001 г (1103 ч.). Основни причини за този спад могат да бъдат две: застаряването на населението и промените в икономиката на общината. Делът на частния сектор в заетостта спрямо 2001 г. се е увеличил с над 3 пункта (2001 г. - 61%). Спрямо 2002 г. броят на наетите в частния сектор се е увеличил с 4.6%, а в обществения – с 3.7%. Най-висок е делът на работещите в частния сектор в общините Лясковец (84.7%), Свищов (70.5%) и Велико Търново (65.5%), а най-нисък в общините Полски Тръмбеш (50.8%) и Златарица (едва 32.1%). В останалите общини той е над 56%.

Разпределението на наетите лица по сектори на икономиката следва общата тенденция за страната. През 2003 г. секторът на услугите осигурява най-голяма заетост - 52% (при средно за района - 50.1% и за страната - 58.1%). Фирмите от индустриалния сектор са допринесли за 41.4% от заетостта в областта (за района - 44.2%, за страната - 38.3%), като над 83% от заетостта в сектора се пада на преработващата промишленост. На аграрния сектор се падат 6.6% от работните места (за страната - 3.6%).

Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица и населението на 15 и повече навършени години) за област Велико Търново е 40.1%6, стойност близка до тази за района - 40% и за страната - 42.4%. През 2003 г. той бележи увеличение с 2 пункта спрямо 2002 г. Заетостта в градовете е по-висока с 11 пункта в сравнение със селата (градове 44%, села 32.8%). През 2003 г. средногодишният коефициент на икономическа активност (съотношението между работната сила и населението на 15 и повече навършени години) за областта е 50.1% - с 4 пункта по-висок в сравнение с предходната година. Стойността му е по-ниска от тази за страната (54.5%) и за района (51.2%).


Безработица

От 2001 г. се забелязва тенденция на непрекъснато намаляване на равнището на безработица в областта. През 2004 г. тя достига най-ниската си стойност за последните четири години - 14.74%7 (със 7.4 пункта по-ниско от 2001 г.). Средногодишният брой на регистрираните безработни през 2004 г. достига най-ниската си численост - 19 974 души (с 2 823 /12.4%/ по-малко от 2003 г.) и е отчетено намаляване в равнището на безработица с 2.1 пункта. Най-съществено безработицата е намаляла в общините Елена - с 8.8 и Златарица – с 5.9 пункта (при средно за страната - 1.6 пункта и за района - 1.8 пункта), а най-малко в община Сухиндол - 0.4 пункта.

Фиг. 8






Изразените диспропорции в икономическото развитие на отделните общини, обуславят и големите различия в безработицата между общините в областта. Най-ниска тя е във Велико Търново (8.4%) и най-висока - в Стражица (33.6%) и Полски Тръмбеш (33.2%). С изключение на общините Велико Търново и Свищов, във всички останали общини, през целия разглеждан период равнището на безработица се задържа със стойности над средните за страната и за района. През 2004 г. най-високо е равнището на безработица в общините Стражица и Полски Тръмбеш - над 2.6 пъти по-високо от средната стойност за страната (12.67%), Златарица и Елена около 2 пъти.

От регистрираните безработни лица, най-голям е делът на тези с основно и по-ниско образование - 51.1%, със средно образование - 40.9%, с висше - 8%. През разглеждания период се наблюдава тенденция за увеличаване дела на регистрираните безработни висшисти и на тези с основно и по-ниско образование и намаляване дела на тези със средно образование. В професионалната структура на регистрираните безработни преобладават лицата без квалификация 43.5%. Специалистите са 31.8% и с работнически професии - 24.7%. Групата с най-голям относителен дял - лица без квалификация, трайно намалява своя дял, за сметка на безработните лица - специалисти и тези с работническа професия. Това е следствие от реализацията на националните програми за заетост, ориентирани към най-слабо квалифицираните безработни, които са с най-малки шансове на пазара на труда.

През периода 2001-2004 г. се забелязва тенденция на значително увеличение на безработните във възрастовата група над 50 години. През 2004 г. те формират 29.6% от общия брой на безработните, регистрирани в бюрата по труда (при 22.7% за 2001 г.).

Около 55% е делът на дълготрайно безработните в областта (с регистрация в бюрата по труда над 1 година). За четири години делът на продължително безработните лица e нараснал с 6.5 процентни пункта, като най-висок е през 2003 г. - 57.3%.

През периода 2001 - 2004 г. в област Велико Търново се наблюдава тенденция на непрекъснато увеличаване дела на регистрираните безработни жени (относителен дял от всички регистрирани безработни). През 2004 г. той е 54,4%, с 3.5 процентни пункта по-висок от този през 2001 г. По данни от Наблюдението на работната сила на Националния статистически институт, коефициентът на безработица при жените в областта през 2003 г. е 11.8% (за страната 13.2%), а при мъжете 11.2% (за страната - 14.1%).

Голяма част от завършилите образованието си младежите не могат да се реализират на трудовия пазар и да започнат работа по придобитата от тях специалност. През 2004 г. 25.6% от всички регистрирани безработни в областта са младежи до 29 години (стойност близка до средната за страната - 26.4% и с 1.7 пункта по-висока от тази за района ). Тенденцията през последните години е към трайно намаляване на техния брой и относителен дял. В сравнение с 2003 г. броят им е намалял с 1133 (18%). Това до голяма степен се дължи на осъществяването на редица национални програми и мерки за ограничаване на младежката безработица и повишаване квалификацията на младите хора.

От посочените данни могат да се направят следните изводи за състоянието на безработицата в област Велико Търново:

  • Трайно намалява равнището на безработица, но има стойности над средните за страната и района.

  • Големи са различията в равнището на безработица между общините в областта. 

  • Ниско е образователното равнище в преобладаваща част от регистрираните безработни.

  • Неблагоприятна е тенденцията за увеличаване дела на безработните жени и лицата над 55 години.

  • Висок е делът на продължително безработните лица.

  • Намалява делът на безработните младежи.



1.4.4. Здравеопазване


Инфраструктура на здравеопазването

Здравеопазването в областта е осигурено от добре развита мрежа на доболнична и болнична помощ. Статистическата осигуреност за 2003 г. за областта с болнични легла е (63.0/10 000), лекари (26.7/10 000) и стоматолози (7.1/10 000), при средно за страната 36/10000 лекари и 8.3/10 000 стоматолози. Регистрирани са 193 общопрактикуващи лекари (6.7 на 10 000), което е равно на средната стойност за страната.

Заведенията за болнична помощ в областта са 12, като 6 от тях са многопрофилни болници (Многопрофилна областна болница за активно лечение “Д-р Стефан Черкезов” АД, гр. Велико Търново и Многопрофилни болници в градовете Горна Оряховица, Свищов, Павликени, Елена и Полски Тръмбеш); 4 са диспансери, като всичките са разположени в областния център (Междуобластен диспансер по онкологични заболявания със стационар, Областен диспансер за пнефмофизиатрични заболявания със стационар, Областен диспансер за психични заболявания със стационар, Областен диспансер за кожно-венерични заболявания със стационар), и 2 специализирани болници.

Заведенията за извънболнична помощ са 53 ( 21 бр. дигностично-консултативни центъра, 21 медицински центъра, 29 самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории, 1 Стоматологичен център и 6 други здравни лечебни заведения), разпределени в различните общини в съответствие с обслужваното население.

Общо лекарите в областта са 876, стоматолозите – 205, като се наблюдава концентрация на регистрираните стоматологични практики в големите населени места и наличие на незаети практики в малките населени места.

Проблем при болничната помощ е недостигът на средства, незадоволителното състояние на сградния фонд, старата апаратура и невъзможността да се отделят целеви средства за ремонти и закупуване на апаратура. Проблем е и навременното осигуряване на здравна помощ в отдалечените села и тези без лекарски практики. В допълнение достъпът до здравни услуги е проблем и за голяма група лица без здравно осигуряване.

Социалните услуги в областта се осъществяват от 16 заведения, разполагащи с капацитет от 2876 места, от които са заети 2069 места. Социалните услуги, извършвани в домашна среда, обхващат 1021 човека. Социалните услуги, извършвани извън домашна среда, обхващат 16 заведения, в които са заети 1048 места. Всички те в една или друга степен имат проблеми с материално-техническата база, които поради недостиг на средства се решават епизодично.


1.4.5. Образование


В областта функционират 10 начални училища, 69 основни, 17 СОУ, 3 профилирани гимназии, 21 държавни професионални гимназии, 1 частна професионална гимназия, 4 специални /помощни/ училища и 2 основни училища с помощни паралелки. В гр. В.Търново има и 3 частни училища. Съществуващата училищна мрежа в областта напълно задоволява нуждите на социално-икономическото развитие.

Общо образование

През учебната 2003/2004 г. общото образование се провежда в 99 училища, от които: 10 начални училища, 69 основни, 17 средни общообразователни и 3 профилирани гимназии. Оптимизацията на училищната мрежа е съществен елемент от усъвършенстване на системата с цел повишаване ефективността и качеството на образованието. Процесът на оптимизация в десетте общини на областта се намира на различен етап на реализация. Основен проблем е невъзможността за осигуряване на високоефективен учебен процес поради високия дял на слетите и маломерни паралелки. За областта през учебната 2003/2004 г. има 108 слети и 54 маломерни паралелки, като най-много са в общините П.Тръмбеш (28 слети и 6 маломерни) и Павликени (24 слети и 9 маломерни). Чуждоезиковото обучение, особено в малките населени места и общини не е на ниво. Подобна е ситуацията с обучението по информационни и комуникационни технологии (необходимо е универсално приложимо знание).

Качеството но образованието в селските училища е тревожно ниско. В някои от тях преобладават децата от ромски произход. И в градските училища, където има ученици роми, проблемът е сходен. Интеграцията на децата от етническите малцинства за областта е осъзнат, признат и институционализиран. Общинските програми за интеграция на ромските деца вече се прилагат в повечето общини. Очаква се мерките и ресурсите, предвидени в приетата през 2004 г. от МОН “Стратегия за интеграция за образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства 4”, да подпомогне областното и общинските ръководства.

Опазването и поддържането на съществуващата материално-техническа база е съществен проблем, поради ограничените финансови средства, осигурявани от бюджета. Частични ремонти на ВиК, на отоплителни инсталации и други се осъществява и чрез спонсорства и дарения, но в недостатъчни размери.


Професионално образование

Системата за професионално образование и обучение включва 22 професионални училища, в т.ч. 21 държавни професионални гимназии и една частна професионална гимназия. В област Велико Търново са получили лиценз НАПОО и функционират 4 центъра за професионално обучение. Професионално образование се осъществява още в 8 СОУ (в 4 от които се обучават ученици по професии от област икономика). В 2 помощни училища и една професионална гимназия също се обучават ученици по професии със специални образователни потребности. От 21 държавни професионални училища, 14 са в градовете В.Търново и Г.Оряховица.

В областта от 2004 г. се придобива професионална квалификация по 59 професии и специалности от Списъка на професиите от 2004 г. с възможност за получаване на първа, втора, трета и четвърта степен на професионална квалификация от следните професионални области: стопанско управление и администрация – 10 училища, електроника, електротехника и енергетика – 9, транспорт, моторни превозни средства – 7, производство на храни и напитки – 5 , селско стопанство – 5, производство на текстил, облекло, обувки и кожени изделия – 5, хотелиерство, ресторантьорство и кетеринг – 5, горско стопанство – 4, озеленяване и цветарство – 4, архитектура и строителство – 3, металообработване и машиностроене – 3, химични продукти и технологии – 3, производство на изделия от дървесина – 3, дизайн – 1, опазване на околната среда – 1, полиграфия - 1.

От данните е видно голямото разнообразие от професии, които се изучават в училищата от областта. Обучението по направление “икономика” е приоритетно, следвано от направление “електротехника и енергетика”. Нараства броят на училищата, в които се обучават ученици от направление туризъм, което е приоритет за развитието на област Велико Търново. Все повече заявените професии се съобразяват с потребностите на пазара на труда и приоритетите за икономическо развитие на общините.

Общо ангажирани в системата на средното образование в област Велико Търново са над 4 500 човека, от които 3 341 учители. С висше образование са 85% от общия брой; с полувисше образование са 14%.


Висше образование

В областта има 3 висши учебни заведения, които изпълняват надобластни функции: Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий” със 7 факултета, Национален военен университет “Васил Левски”, гр. Велико Търново и Стопанска академия “Димитър Ценов”, Свищов с 5 факултета. В тях учат около 18 500 студенти от цялата страна.


1.4.6. Култура


Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението на Велико Търновска област са музеите, театрите, читалищата, библиотеките, галериите, религиозните домове на различните вероизповедания и др.

Музеи и галерии – 21 броя, от тях 15 музеи и 6 галерии: От музеите с най-голяма известност е Регионалният исторически музей във Велико Търново (най-старият и най-голям извън столичен общоисторически музей; създаден е през 1871 г.). Другите музеи се намират в общините Павликени – 7, Златарица – 2, Горна Оряховица, Свищов, Елена, Лясковец и Стражица. Повечето са исторически и къщи-музеи на известни личности, но има и Музей на градинарството и винарството в гр. Лясковец и Селскостопански музей в с. Горна Липница, община Павликени.

Фестивали и пленери – провеждат се изключително в град Велико Търново, като едни от значимите фестивали са “Балканфолк” и Международният фолклорен фестивал. В продължение на повече от месец града се превръща в една огромна сцена за автентичния фолклор на народи от цял свят. Провежда се Национален събор на хляба, а също и международни пленери по графика, живопис и пленер по скулптура. Великотърновският университет “ Св.св. Кирил и Методий” всяка година е любезен домакин на Международен семинар по български език и култура. В град Свищов се провежда ежегоден Сатиричен литературен конкурс “Алеко”, в който участват творци от всички балкански страни.

Театри и Читалища – В град Велико Търново се намира Музикално-драматичен театър “Константин Кисимов”, а читалищата в областта са 142 на брой. В тях творят десетки музикални, танцови и музикални състави, клубове и кръжоци. По-голямата част от тези културни институти разполагат със самостоятелни сгради, най-често със салон, библиотечен фонд. Читалищата са единствените обществени сгради в селата и малките градове, в които се извършва социално-културна дейност и не са загубили културно-просветната си значимост.

От представените данни следва изводът, че в областта има богата мрежа от кул­турни институции, обособен сграден фонд, човешки ресурси с подходящо образование и професионален опит, гарантирано финансиране от държавния и общинския бюджет, добри традиции и успешни практики в организирането на големи културни прояви. Всичко това е предпоставка за развитието на туризма в областта, опазване и обогатяване на културното наследство.

Проблемите са: амортизиран сграден фонд и материално-техническа база, недостатъчна квалификация в сферата на рекламата и маркетинга, липса на обвързаност на културните дейности с крайните резултати, недостатъчна и неефективна форма на финансиране, липса на действителен пазар на труда в културната сфера.


1.4.7. Културно-историческо наследство – степен на ползване и социализация


Областта разполага с богато културно-историческо наследство. Тук са концентрирани едни от най-посещаваните исторически обекти в България - Царевец, Самоводската чаршия, възрожденска Елена, римските крепости Никополис ад Иструм и Нове, с. Арбанаси.

Археологически паметници има почти във всички общини. Това са праисторически, антични и средновековни селища, крепости, могили. Античната крепост Никополис ад Иструм от 1 век от н.е. е на около 25 км северно от Велико Търново. Определен интерес и внимание изискват разкритията на античната римска и ранновизантийска крепост Нове край Свищов. На запад от град Павликени се намира античен керамичен център, просъществувал от 3 до 5 век от н.е. Сегашното село Бутово, община Павликени е изградено върху огромен трако-римски керамичен център за художествено декоративна и култова керамика. В центъра на селото е консервирана и експонирана керамична пещ.

В средновековната крепост на хълма Царевец с площ 12 ха разкритите крепостни стени с бойни кули, обществени сгради, църкви с малки манастирски комплекси и жилищни сгради са консервирани и реставрирани в различна степен. Тук са съхранени входната порта, Балдуиновата кула и част от крепостните стени и са реставрирани дворцовите и патриаршеските комплекси на Второто българско царство (12 – 14 в.).

Църквата “Св. Четиридесет мъченици”, строена от Иван Асен ІІ, се нуждае от спешни предпазни мерки и от решаване на метода на консервация и цялостно експониране.

На хълма Трапезица с площ 8,5 ха са разкрити основи на 17 църкви. Тук са необходими мащабни археологически разкопки и консервационно-реставраторски работи. На Момина крепост с площ 10,5 ха са необходими археологически проучвания.

Хълмът Света Гора е разположен южно от Царевец и е свързан с културния и духовния възход на Българската държава през Средновековието.

Във Велико Търново интерес представляват и църквите “Св. Никола”, “Св.Св. Кирил и Методий”, “Св.Св. Константин и Елена”, архитектурните паметници “Къщата с маймунката”, “Къщата на Петко Р. Славейков”, “Къщата на кокона Анастасия”, “Стамболовия хан”, Самоводската чаршия с възрожденски къщи и действащи работилнички, паметникът на Асеневци, паметникът “Майка България”, Стамболовият мост.

Областта е известна и с множеството манастири – средища на духовността и българския дух от Средновековието и Възраждането, общо 15. Съзвездието от манастири, разположени около град Велико Търново, дава основание да се говори за Великотърновската Света гора. Сред тях се откроява Преображенският манастир – един от най-големите български манастири, издигнат в красива местност на 7 км от някогашната столица Велико Търново. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Манастирът е възстановен изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф. Преображенският манастир е национален паметник на архитектурата и изкуството. Манастирът е действащ, мъжки, храмов празник на 6 август.

Не по-малка слава има и манастирът “Св.Св. Петър и Павел” - Петропавловският манастир (известен още и като Лясковски). Построен е още по времето на Асеневци през 12 век, като по времето на турското робство неколкократно е възстановяван и разрушаван. В манастира са се организирали няколко революционни буни, в него намира убежище и Васил Левски. Тук е организирано през 1874 г. от митрополит Иларион Макариополски първото духовно училище в България. Действащ, девически, храмов празник на 29 юни.

Обявени за паметници на културата архитектурни ансамбли и единични обекти с архитектурна стойност има в Лясковец, Арбанаси, Свищов, Елена и други населени места от областта.

Село Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. Разположено е на едноименното скалисто плато, само на 4 км североизточно от Велико Търново. С монументалната и неповторима възрожденска архитектура от 16-17 в. на къщите и църквите и природните си дадености Арбанаси е истински рай за туристите. В селото има 5 църкви и 2 манастира, строени в края на 16. и началото на 17. век. “Рождество Христово” е най- старата от тях и с най-живописна декорация. Най-голяма е църквата “Св. Архангели Михаил и Гавраил”. Най-малка е църквата "Св. Атанас", строена през 1637 г. Църквите "Св. Георги" и "Св. Димитър" датират съответно от 1661 г. и 1612 г. Непосредствено до селището са построени и двата действащи в момента манастира – “Св. Николай” и “Успение Богородично”. В Арбанаси са запазени 80 къщи, от които 36 са национални паметници на културата. Две от най-интересните са къщите-музеи Костанцалиевата и Хаджиилиевата.

Село Арбанаси е обявено за архитектурен резерват и е включено в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

В Свищов са забележителни ансамбълът с родната къща на Алеко Константинов, “Сладкаровата къща”, къщата на възрожденеца Григор Начович, църквата “Св. Троица” (съборната църква), построена от Уста Колю Фичето, а кулата й – от Уста Генчо Кънев, местността с паметниците “Текирдере”, където през 1877 г. са дебаркирали руските освободителни войски.

Архитектурните и историческите паметници на културата в Елена датират от втората половина на миналия век. Има самобитен музеен комплекс с шест сгради и две черкви: “Даскалоливницата”, “Поп Николовата къща”, “Дом на културните дейци”, “Камбуров хан”, “Златевата къща”, “Гуневата къща” и черквите “Свети Николай” и “Успение Богородично”.

Културно-историческите паметници са сред стратегическите фактори за ус­тойчиво развитие. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването и валоризирането на кул­турното наследство е важно условие за повишаване привлекателността на общините както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на регио­налната идентичност. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно-историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   16

Свързани:

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитие на област велико търново 56
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМеждинна оценка за Изпълнението на Областна стратегия за развитие на Област Кюстендил 2005-2015 г. Март 2011 г
Междинната оценка за изпълнението на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г е изготвена от екип на „Проинфраконсулт”...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт велико търново решения
На основание Правилника за организацията и дейността на областните съвети за развитие актуализира състава на Областния съвет за развитие...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбластен съвет за развитие на област велико търново
На основание Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, Областният съвет за развитие актуализира състава на Областния...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт варна стратегия за развитие 2005-2015
Ограничителни условия влияещи върху развитието на Варненска област, произтичащи от природните фактори 22
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад Месец юн и 2010
Ситуационният анализ и оценката на потребностите на рисковите групи в ОбщинаЕлена е етап от процеса на стратегическо планиране на...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад за междинна оценка на Областната стратегия за развитие на област Варна (2005-2015)

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област перник 2005-2015 Г
Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие,...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconПротокол
Областен съвет за развитие на област Велико Търново проведено на 30 ноември 2011 година в гр. Велико Търново
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г и на Актуализирания...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом