Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г




ИмеСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
страница6/16
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.74 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vt.government.bg/7/bg/V.Tarnovo_Strategy.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

1.3.1. Промишленост


Промишлеността е водещ отрасъл в областната икономика. През 2003 г. тя произвежда ½ от бруто продукцията на областта, формира около 30% от нетните приходи, 40% от печалбата и ангажира 34.6% от наетите лица на областта. Делът на ДМА постоянно намалява като през 2003 г. достига 39.5%, което от една страна показва намалена инвестиционна активност, а от друга говори за повишаване на ефективността на отрасъла. В Преработващата промишленост функционират 19 от 26-те големи предприятия на областта, като само през последните три години техният брой се е увеличил с шест предприятия, което е резултат от стабилизацията в отрасъла и е добра перспектива за бъдещето му развитие. Положителна черта на отрасъла е и това, че повечето от водещите предприятия са сертифицирани по ISO 9001.

Очевидно е водещото значение на “Преработващата промишленост”. Добивната промишленост е с минимален принос в промишлената структура, тя допринася с едва 0.3% от произведената продукция, 0.2% от нетните приходи и наетите. Добивната промишленост е концентрирана в общините Велико Търново и Свищов.

Традиционна за областта е специализацията в производството на храни и напитки, особено винопроизводството и захарните изделия, машиностроенето, шивашката промишленост и производството на дървесна маса, хартия и картон.

Водещото място в промишлената структура на област Велико Търново през 2003 г. отново е за Производството на храни и напитки. Това производство дава около 40% от общата промишлена продукция, формира 37.5% от нетните приходи и ангажира 27.2% от наетите лица в промишлеността. Въпреки че е с повсеместно развитие, имайки водещо място в промишлената структура на повечето общини, най-силно е представен подотрасълът в общините Велико Търново и Горна Оряховица, където се произвежда и реализира над 70% от продукцията му. С национално значение са винопроизводството, производството на захарни и сладкарски изделия, млеко и месопроизводствата. Силна е зависимостта от външни суровини, особено захар, което поставя производството в неблагоприятна позиция спрямо конкуренцията. Доказателство за това е и в момента нефункциониращият “Захарни заводи”АД. Добре развито е производството и в общините Павликени и Лясковец, където се произвежда 10.5% от продукцията и се формират над 11% от нетните приходи на подотрасъла.

За да запази позициите си и за в бъдеще, в подотрасъла трябва да се вземат някои мерки. Нужно е по-пълното използване на местните ресурси, затваряне на цикъла “земя-краен продукт” и намаляване зависимостта от външните суровини - цвеклопроизводство. С оглед членството на България в ЕС и подлагането на конкурентен натиск е нужно сертифицирането на възможно повече предприятия и наблягането на традиционните и специфични производства. В момента броят на сертифицираните предприятия е недостатъчен, имайки предвид значението на това производство за областта, особено по отношение конкуренцията от ЕС. Областта има добри условия за формиране на клъстер в това производство, което още повече ще повиши качеството и тежестта му в местната икономика.

Машиностроенето е традиционно за областта производство. Въпреки намаляващия му дял в промишлената структура, то е едно от структурните производства с традиции за областта. В него са наети близо 20% от наетите лица и се формират почти 14% от нетните приходи на промишлеността. Най-добре е представено това производство в община Лясковец (“Аркус”), където се произвежда около 50% от продукцията и са наети 45% от наетите в подсектора. Горна Оряховица се специализира в производството на складова, подемна и битова техника. В общините Павликени, Велико Търново и Свищов се произвежда около 20% от продукцията. Трудностите пред отрасъла са свързани с намирането на пазари. Имайки предвид благоприятната международна конюнктура обаче може да се очаква повишаване на производството.

Производството на дървесна маса, хартия и картон е най-динамично развиващият се подотрасъл в последните няколко години. Подотрасълът постоянно увеличава своя дял в промишлената структура, което се дължи както на неговото развитие, така и на свиването на останалите производства. През 2003 г. той дава около 19% от нетните приходи на промишлеността, а в неговите структури са наети 12% от наетите лица. Това производство е концентрирано в общините Свищов, Велико Търново, Стражица и Павликени.

Производството на текстил и шивашки изделия от него е традиционно за областта и има основен принос за ангажирането на женска работна ръка. Въпреки голямата конкуренция и инвазията на китайските изделия, в подотрасъла работят редица изявени предприятия, които при правилно управление и адекватни мерки могат да очакват разрастване на експортния си дял след влизането на България в ЕС. За целта е нужно създаването на собствени марки /Аполон, Парушев и др./ и по-пълноценно използване на местните ресурси. В настоящия момент е все още преобладаващо шиенето на ишлеме. В отрасъла са наети 18.2% от наетите в промишлеността, но се формират едва 6.4% от нетните приходи, което говори за намалена ефективност на производството. Половината от наетите са концентрирани в община Велико Търново, а останалата част в общините Горна Оряховица, Лясковец, Елена, Павликени и Свищов.


Основни показатели на промишлеността в област Велико Търново през 2003 г.





Нетни приходи от продажба

Наети лица




хил.лв.

%

брой

%

Преработваща промишленост - общо

596102




25142

34.4%

Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия

223440

37,5%

6829

27,2%

Производство на текстил и изделия от текстил; производство на облекло

38312

6,4%

4588

18,2%

Производство на лицеви кожи и изделия от тях













Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели

8737

1,5%

790

3,1%

Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от тях

111692

18,7%

3089

12,3%

Производство на химични вещества, химични продукти и химични влакна

9932

1,7%

233

0,9%

Производство на изделия от каучук и пластмаси

30533

5,1%

990

3,9%

Производство на продукти от други неметални минерални суровини

11220

1,9%

437

1,7%

Производство на метални изделия, без машини

54098

9,1%

1705

6,8%

Производство на машини и оборудване

83997

14,1%

4836

19,2%

Производство на електро, оптично и друго оборудване

18351

3,1%

879

3,5%

Производство, некласифицирано другаде




0,6%

445

1,8%



Производството на електро-оптично и друго оборудване постепенно излиза от кризата, но все още е с твърде незначителен дял и значение за областната икономика. В бъдеще предвид приоритетното развитие на високотехнологичните производства и наличието на квалифицирани кадри може да се очаква нарастване значението на това производство. Добър ресурс е и наличието на университетски центрове, които обаче не са пряко обвързани с новите производства и тенденции в глобален аспект. Би трябвало да се изгради подходяща и перспективна връзка между университетите и бизнеса, за да може да се очаква внедряване на ноу-хау от подходящо обучени и подготвени кадри.

Производството на метални изделия формира около 9% от нетните приходи и ангажира 6.8% от наетите в промишлената структура на областта. Това производство е почти изцяло концентрирано в “триградието” Търново-Лясковец-Горна Оряховица. С определяща роля е “Аркус”АД - Лясковец и останалите предприятия от ВПК в областта.

От останалите производства с по-голямо значение е Производството на изделия от каучук и пластмаси, което допринася с около 5% към нетните приходи. Почти цялото производство е концентрирано в община Велико Търново. Отличителна черта на това производство са полиетиленовите торбички и медицинското оборудване.

Най-голям спад на приходите и продукцията се отбелязва в Производството на химични влакна и продукти, което беше едно от водещите и структуроопределящи за областната икономика производства в близкото минало.

Изводи:

Промишлеността е основен структуроопределящ отрасъл за местната икономика с водещо значение по редица показатели.

Структурата на промишлеността е разнообразна, което е добра предпоставка за икономически растеж чрез коопериране и заздравяване на междусекторните връзки на отраслите вътре и извън областта.

Водещо в промишлената структура на областта е производството на храни и напитки. То формира близо 40% от нетните приходи и ангажира 27.2% от наетите в отрасъла. Неблагоприятен фактор за производството е зависимостта от външни суровини.

Най-динамично развиващите се подотрасли през разглеждания период са производството на дървесна маса, хартия и картон и производството на метални изделия. Тези два подотрасъла непрекъснато увеличават своето значение за икономиката на областта.

Някои производства. като производството на химични влакна и електро-оптичното оборудване. все още не са преодолели кризисните явления и не могат да стабилизират своите позиции в областната икономика.

Въпреки относително добрата териториална насоченост на промишлеността, четири общини (”Триградието” + Свищов) концентрират основната част от производствените мощности и наетите лица.

Сравнително слаба индустриализация продължава да имат селските райони и общините Златарица и Сухиндол.

В някои от малките общини (по промишлен капацитет) на областта – Стражица, Елена, Павликени, се забелязва стабилизация и възвръщане на позициите в някои традиционни производства (стъклопроизводство, “Велпа”, “Балкан-Заря” и др.).

Бавно навлизат иновационни и високопродуктивни технологии в повечето производства.

Липсват нови високотехнологични производства, които да повишат общата конкурентноспособност на областната икономика и да създадат условия за траен растеж.


1.3.2. Селско стопанство


Благоприятното съчетание на природно-климатичните условия в област Велико Търново e реална предпоставка за развитие на селското стопанство. Делът на брутната добавена стойност, създадена в аграрния сектор през 2002 г. е 16.7 %, докато на национално ниво е 12.1 %, а за Северния централен район е 18.1 %. С по-висока брутна добавена стойност са областите Плевен (24.5 %) и Ловеч (19.1 %), наравно е с област Русе (16.7 %), а по-ниска е на област Габрово (11.1 %). Застъпени са двата основни отрасъла растениевъдство и животновъдство.

Растениевъдство

Териториалното разпределение на производството и заетостта очертават традиционно силните селскостопански общини в областта: Свищов, Павликени, Полски Тръмбеш, Горна Оряховица и равнинните части на Великотърновска община.

Обработваемата земя на областта е едно от богатствата, които следва да бъдат грижливо съхранявани и целево използвани за бъдещото развитие. Към характеристиките на обработваемата земя се отнасят:

Изключително разнообразие

Това е фактор, обуславящ спецификата и широката рамка на специализиране на селското стопанство. Територията на областта се простира от Дунав до Балкана, включвайки мозайка от микрорегиони с оптимални за страната условия за специализирани производства. Като пример можем да посочим специализацията на Свищовския район в производство на грозде Каберне-Совиньон, на района Павликени-Бяла Черква – за декоративна зеленина и соя, на района, попадащ в средната Дунавска равнина - за зърнопроизводство, на Предбалкана – за трайни насаждения, на района около Свищов-Полски Тръмбеш за високоплощно зеленчукопроизводство и т.н. Към тази палитра следва да се отбележат и подходящите условия за производство на качествени сортове грозде за естествено пенливи и сухи вина и захарно цвекло в редица части на областта.

Висока задоволеност с ресурс

Общият размер на площите със селскостопанско предназначение за 2002 г. в областта е 269 131 ха, от които използваните земеделски площи са 244 003 ха (90.7%) а необработваните земи са 25 128 ха (9.3%). Използваната земеделска площ заема 52.3 % от територията на областта, което е 4.6 % от използваната земеделска земя в страната.

Поливните площи заемат 40 855 ха, от които годни за поливане са 18 504 ха. Или само 7.6 % от използваната селскостопанска земя ефективно се полива.

Високо качество на обработваемата земя

Общата бонитировъчна оценка на земите в област Велико Търново е висока (средният бал е 83 от 100 възможен). Сравненията със съседните области показват, че тази оценка е равна на оценката за Плевенска област и значително превишава бала на съседните Ловешка, Габровска и Търговищка области. Същото се отнася и за икономическата оценка. Преобладават земите от ІІ категория. Преобладаващите високи екологически характеристики на земите допълнително повишават тяхната ценност за селскостопанско производство. Те са добра предпоставка за развитие на биологично земеделие. Пазарът на биологични продукти има бъдеще, защото е устойчив и ефективен. Биологичното земеделие създава повече работни места от конвенционалното земеделие, тъй като е по-трудоемко.

Състояние на отрасъл растениевъдство

През 2004 г. в северния и централния район на областта преобладаващо е производството на зърнени и технически култури. Те заемат 56 % от използваните земеделски площи – пшеница (24.4 %), ечемик (8.4 %), царевица (7.8 %) и слънчоглед (14.4 %), които се отглеждат предимно от кооперации и големи арендатори.

При есенните култури резултатите от прибиране на реколтата са много добри. Вследствие на добрите метеорологични условия, подходяща агротехника и навременно прибиране на зърното, реколта есенници 2004 г. е много добра. Засетите площи с пшеница са 620 978 дка, при среден добив за стопанска година 2004 г. е 384 кг/дка, при 250 кг/дка за 2003 г. С най-високи показатели са общините Павликени (413 кг/дка) и Полски Тръмбеш (412 кг/дка). Засетите площи с ечемик са 204 111 дка, при среден добив 374 кг/дка, при 210 кг/дка за 2003 г. Общините Павликени и Полски Тръмбеш са също с най-добри средни добиви.

Техниката за прибиране на реколтата се състои от 445 зърнокомбайна, от които 15 са новозакупена техника, или новозакупената техника е само 3.4 %, от което е видно, че тя е морално и физически остаряла.

При основните пролетни култури – царевица и слънчоглед, резултатите от реколта 2004 г. са много по-високи от реколта 2003 г. Това се дължи основно на благоприятните агрометеорологични условия и повишено ниво на агротехника при отглеждане на културите. Това производство може да се запази при увеличаване на инвестициите в земеделието.

Трайните насаждения в областта са в размер на 5923 ха, от тях овощните насаждения са 2631 ха (44.4 %) и лозовите - 3292 ха (55.6 %).

Овощните насаждения в са в размер на 2631 ха, като основните видове са: праскови, череши, сливи и ябълки. Овощните насаждения с изтекъл амортизационен срок, изоставени и изкоренени, са в размер на 2044 ха или 77.7%. Обработват се 587 ха. Основният фактор за спада на овощарството е спирането на фабриките за плодове и сокове и загубата на традиционните пазари в чужбина.

Лозовите насаждения са в размер на 3292 дка и са съсредоточени около преработвателните предприятия в Свищов, Павликени, Лясковец и Сухиндол. Успешна инвестиция е избата в с. Камен, община Стражица, която е модернизирана по проект на програма САПАРД. В общините Свищов и Сухиндол са създадени 500 ха нови лозови насаждения. Независимо от това голяма част от насажденията са с изтекъл амортизационен срок на експлоатация или не са поддържани в добро състояние.

През последните няколко години стабилни позиции на международните пазари постигнаха производителите на декоративни рози от община Павликени.

Добри възможности за развитие има зеленчукопроизводството. Перспектива пред производителите е новосформираната регионална асоциация на производители на зеленчуци, плодове и цветя в областта и новосъздадената организация на зеленчукопроизводителите.

Производството на захарно цвекло, което е твърде слабо застъпено през последните години, е съсредоточено в централната част на областта. През 2004 г. има засети 450 ха със захарно цвекло, като през 2003 г. не е засявано цвекло. Основен проблем е нежеланието на “Захарни заводи” АД гр. Горна Оряховица да преработва захарно цвекло. Предвид изискванията при производството на захар, тази година предприятието изкупува продукцията от захарно цвекло, но при ниска цена, налага се субсидиране на цвеклопроизводството.

Пазар на земеделска земя

Аренда. Предоставянето на земя под наем продължава да бъде приоритетно предпочитание за разпореждане със земя от страна на собствениците. Областта е сред областите с най-развити арендни отношения. През 2004 г. в областта е наета 758 197 дка земя от 375 арендатори, средният размер на наетата земя от един арендатор в декари е 2022 и е една от най-високите в страната. Само областите Плевен и Варна имат малко по-високи показатели. Средният размер на земята, наета от един арендатор в страната за 2004 г., е 635 дка. Най-голям брой арендни договори и наета земя се отчита в общините Свищов, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш. Равнището на рентните плащания е в диапазон от 5 до 15 лв.дка. Само в община Полски Тръмбеш се предоставя натурална рента, която е от 14 до 20 % от получения среден добив . Очаква се рентните отношения и за в бъдеще да преобладават при реализацията на собствеността върху земята. Получаването на стабилни доходи от земята е възможност собственикът да реализира икономически земята и в същото време да изчака по-добра пазарна конюнктура, за да може да я предложи за продажба.

Пазарът на земеделски земи в областта през 2004 г. е слаб. Реализирани са 1532 сделки за 14 812 дка земеделски земи. Спрямо 2003 г. земите – обект на покупко-продажба, са по малко с 20 на сто. Положителна тенденция за 2004 г. за областта е повишението на пазарните цени. Средната цена за периода е 116 лв./дка или тя е по-висока спрямо 2003 г. с 8.4 на сто. Най много сделки са сключени в общините Свищов и Павликени. Предпочитат се по-големи площи от 5 до 15 дка за II и III категории земи с цел развитие на земеделско производство. Цената на земята се движи в диапазон от 60 до 150 лв./дка.

В община Велико Търново има повишено търсене. Търсят се имоти в землищата на с. Ресен, с. Дичин и с. Русаля за III и IV категория земи. Целта е развитие на зърнопроизводство. Минималната офертна цена е 100 лв./дка, а максималната 150 лв./дка. В полупланинските райони на общината се търсят имоти в близост до населените места за категории от VI до VII-ма. Целта е развитие на селски туризъм и за това предпочитаните парцели са до 5 дка. Минималната цена е 80 лв./дка, а максималната е 100 лв./дка.

За общините Елена, Златарица и Лясковец е характерно слабо търсене и предлагане. Причината е ниската пазарна цена, която оферират купувачите. За тези общини не съществуват обективни предпоставки за активизиране на пазара на земеделски земи.

Животновъдство

Преобладаващият начин на отглеждане на животни е в личните стопанства, но се налага и фермерският начин на животновъдство – във ферми с голям брой животни, спазващи ветеринарно-медицинските изисквания за производство на животинска продукция. Крупните животновъдни ферми в областта са 32, които работят на основата на селекционно-племенна дейност. През 2004 г. в сравнение с 2003 г. се наблюдава ръст в броя на животните по категории, особено при свинете, където нарастването е с 63.7 %. Най-много свине се отглеждат в общините Павликени и Свищов, като за една година броят на свинете в община Павликени бележи увеличение 3.2 пъти.

Увеличаване на изкупната цена на свинското месо през последните месеци оказва благоприятно влияние върху развитието на този сектор, но възстановяването е трудно поради дългия период на ниски изкупни цени. Овцевъдството има добри перспективи за развитие поради благоприятните климатични условия и наличие на паша. В областта има 7-8 големи овцевъди, като непрекъснато се засилва интересът към този подотрасъл на животновъдството. Предпоставки за това са благоприятните изкупни цени на агнешкото месо.

1.3.3. Горско стопанство


Горския фонд в област Велико Търново заема площ от 116 523 ха. От тях са залесени 111 494 ха (23,9% от площта на областта, при средно за страната 31,7%). Това изразява т.н. лесистост на територията). Най-висока е лесистостта на територията на община Елена – 57,1%, община Златарица – 46,7%, община Велико Търново – 32,5%. Ниска е лесистостта на териториите на общините в северната част на областта – Свищов (7,5%), Павликени (9,8%), Полски Тръмбеш (9,9%). Това означава, че трябва да се предприемат залесителни действия в равнинната част.

Горският фонд на област Велико Търново се стопанисва от държавните лесничейства “Велико Търново”, “Свищов”, “Горна Оряховица”, “Елена“ и “Буйновци”.

Горите в областта са главно широколистни. Заливните и крайречните гори са разположени от 0 до 400 м н.в. – към тях се отнасят върбовите и тополовите гори по Дунав и долните течения на Янтра, Лефеджа, Росица. Равнинно-хълмистите дъбови гори от 0 до 400 м н.в. са съставени от благун, цер, липа, акация, клен. Хълмисто-предпланинският пояс на смесени широколистни гори е от 400 до 600 м н.в. и е съставен от зимен дъб, габър, цер, благун, липа и др. Нископланинският пояс на горите от горун, бук, явор – от 600 до 1000 м н.в. е съставен от смесени и чисто горунови, габърови и букови гори с участието на явор, дива череша, ясен и др. Среднопланинският пояс на горите от бук над 1 000 м, съставени от бук, са със слаба продуктивност. Най-добре залесен, най-водообилен, с чисти повърхностни и подземни води е районът, обхващащ части от Еленска и Великотърновска община. Тук са и най-запазените гори със сериозно значение за промишления дърводобив. Известен проблем е значителното намаляване запасите на едростволна букова дървесина.

Относителният дял на иглолистните гори е сравнително малък. Те са създадени изключително по изкуствен начин.

Ерозията в горския фонд не е с големи размери. За ограничаването й трябва да се провеждат лесотехнически мероприятия за подобряване на горскорастителната покривка – главно условие за защита на почвата.

Дивечовият състав на територията на горите е особено разнообразен. Срещат се благороден елен, сърна, див заек, лисица, фазан, яребица, глухари, орли, соколи и др. В планинските реки се среща балканска пъстърва.

Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата. Проектите осигуряват добри предпоставки за стопанисване и ползване на горския фонд. Най-важните лесокултурни дейности са залесяването (след сечи, ново залесяване, при реконструкция на насажденията, попълване на редини, подпомагане на естественото възобновяване), правилното извеждане на различните видове сечи и други мероприятия, изцяло съобразени с екологическите условия на района.

Наред с лесокултурните дейности основни дейности са и запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча на територията на областта; изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия; възпроизводство, опазване и охрана на дивеча; ползване на дивеча и дивечовите продукти.

Основните проблеми за подобряване на горския сектор са свързани с трудности при управлението на горския фонд поради ограничените налични ресурси за лесовъдни мероприятия, ниското ниво на защита от пожари и други бедствия, и лошото състояние на горските пътища.


1.3.4. Туризъм


Туристически условия и ресурси

Великотърновска област притежава благоприятни възможности за развитие на туризма. Те се определят от наличието на природни и антропогенни рекреационни условия и ресурси. В областта е налице една от най-големите концентрации на културно-исторически паметници в страната. На територията й са обявени около 140 паметника на културата с национално значение (близо 15% от всички в страната), които са концентрирани почти изцяло в общини Велико Търново (67%), Свищов (11%) и Елена (8%). Тук е и най-голямата концентрация на манастири в България (“Търновската Света гора”) с около 15 манастира (Преображенски, Патриаршенски, Петропавловски, Килифаревски, Капиновски, Присовски, Арбанашки и др.).

Областта се отличава с развита и сравнително дисперсно разположена музейна мрежа, включваща 13 музея (4 в община Велико Търново, 2 в Горна Оряховица, 3 в Павликени, 3 в Свищов и 1 в Елена).

Областта има значителни туристически атракции, свързани с фолклора, обичаите, традиционни занаяти (напр. Самоводската чаршия) и производства (напр. лозарство и винарство), както и периодични и епизодични прояви (събори, празници, конгресни прояви и др.).

Природните ресурси като цяло не могат да се смятат за уникални и при тяхното оползотворяване областта има сериозна конкуренция от други области. Това предполага съчетаване на двата основни вида ресурси при формирането на цялостен продукт, за да се постигне уникалност и конкурентноспособност.

Съвременно състояние на туризма

По данни на официалната туристическа статистика към 2003 г. област Велико Търново разполага с около 2600 легла в заведения за стопански и социален туризъм. Базата е концентрирана в хотели 2038 л., в почивни домове 233 л. и в хижи 323 л. Няма регистрирани частни квартири и къмпинги. Областта има незначителен дял от настанителната база на туризма в България (1,5%). По брой и относителен дял на леглата тя е на първо място в Северния централен район за планиране (31%).


Фиг. 4. Структура на настанителната база на туризма в област В. Търново


Настанителната база на туризма е концентрирана главно в община Велико Търново (69%). В 5 от общините (Г. Оряховица, Павликени, Полски Тръмбеш, Свищов, Елена), има по 100 до 250 легла, предимно в хотели (с изключение на Елена). В останалите 4 общини (Златарица, Лясковец, Стражица и Сухиндол) няма регистрирана леглова база.

По данни на ТСБ на НСИ на територията на областта към 2003 г. са регистрирани 784 активни фирми в отрасъл “хотелиерство и ресторантьорство”, като броят им се е увеличил спрямо 2001 г. с 12 бр. Съществува значителен “неформален” туристически сектор, работещ до голяма степен епизодично (в т.ч. и във връзка с развитието на селски туризъм), за който няма информация.

Туристическият поток е малък и предимно от българи с кратък престой. По данни на НСИ през 2003 г. в областта са отчетени 96 хил. посетители с престой в заведения за настаняване и 140 хил. нощувки при екстремно нисък среден престой от 1,46 дни. Абсолютно доминиращ е вътрешният туризъм (82-83% от посетителите и нощувките). В Северния централен район област Велико Търново не се откроява от другите области по общия брой и относителния дял на посетителите и нощувките, но е водеща по отношение на международния туризъм (45% от чуждестранните посетители и 41% от реализираните от тях нощувки). Това се дължи на значително по-високия дял на чужденците в структурата на туристопотока (13% от посетителите и 12% от нощувките) в сравнение със средното за района (съответно 9% и 7%). Туристическото търсене е концентрирано главно в община Велико Търново, където са 80-83% от посетителите и нощувките и практически 100% от чуждестранните посетители и техните нощувки.

В международния туризъм най-висок дял заемат нощувките на посетителите от западноевропейските страни (52%) и на тези от категорията “други” (25%). Сравнително нисък е делът на нощувките на посетители от балкански (9%) и особено от централно- и източноевропейски страни (8%).

Данните за използването на музеите показват, че броят на посетителите в тях е съпоставим с броя на пренощувалите в заведенията за настаняване, което е незадоволително при повишеното значение на културно-познавателния туризъм. Делът на чужденците обаче е по-нисък (7% срещу 13%). Въпреки сравнително дисперсната музейна мрежа, посещенията на музеи са силно концентрирани в община Велико Търново (71% от всички посещения и над 96% от посещенията на чужденци).

Липсва систематизирана информация за заетите кадри в туристическата индустрия (брой, квалификация, възрастова структура, сезонност и др.). Наблюденията по време на проучването показват, от една страна, че е висок делът на мениджърите със специално образование в туризма, особено в по-големите заведения във Велико Търново, а от друга – че се усещат дефицити в подготовката най-вече на мениджърите (собствениците) на по-малки заведения и изпълнителския персонал.

Важно предимство на областта е наличието на специалност “Туризъм” във Великотърновския университет (съществуваща в различни форми от 1994 г.) и на Техникум по туризъм във Велико Търново. В СА"Д.А.Ценов" Свищов се развива магистърска програма "Международен туризъм".

Няма сведения за организирана система за професионална квалификация и преквалификация в туристически професии, освен някои епизодични прояви, предимно в рамките на международни проекти.

Икономически ефект

В област Велико Търново през 2003 г. са реализирани приходи от настаняване в размер на 2,5 млн.лв., което е 0,8% от приходите от нощувки в България и 27% от тези в Северния централен район. В община В. Търново се реализират 91% от приходите. Съдейки от данни за други райони в България, може да се предположи че общият обем на приходите от туризма е 2 до 2,5 пъти по-висок от приходите от настаняване (4,5 – 6 млн.лв.), а като се има пред вид и необхванатата от статистиката дейност е възможно да са до няколко пъти по-високи (10-12 млн.лв.).

Данните на ТСБ на НСИ потвърждават оценката за размера на общите приходи от туризма. Същевременно те показват сравнително малката тежест на туризма в областната икономика – 9,4% от активните фирми, но само 1,2% от приходите от продажби. Наред с малкия размер на фирмите, секторът се отличава и с 3 пъти по-малък от средната стойност за продажби на един зает и 2,5 по-малка печалба на 1 зает.


Място на отрасъл хотелиерство и ресторантьорство в областната икономика, 2003 г.





Бр. фирми 2003 г.

Бр. фирми 2001 г.

Нетни приходи от продажби /хил.лв./

Чиста печалба от продажби /хил.лв./

Приходи от дейност

ДМА

/хил.лв./

Всички фирми

8299

8169

2038365

64719

2089148

676997

Хотелиерство и ресторантьорство

784

772

23903

1947

25003

15201

Отн. дял

9,4%

9,5%

1,2%

3,0%

1,2%

2,25%

Източник, ТСБ на НСИ – В. Търново, 2004


Използваемостта на настанителната база на туризма в областта е изключително ниска – 19% (на 1 легло се падат средно 54 нощувки). Заетостта е по-висока единствено в хотелската база (22% и 65 нощувки на 1 легло), но и тези стойности са екстремно ниски. По тези два показателя област Велико Търново показва по-ниски стойности както в сравнение със Северния Централен район (27,5% и 73 нощувки на 1 легло), така и в сравнение със страната (30% и 67 нощувки на 1 легло). Ниската заетост е свързана особено с хижите (22 нощувки на 1 легло) и почивните домове (36 нощувки на едно легло), но дори стойността за хотелите (65) е крайно незадоволителна, особено имайки предвид характера на туристическите ресурси на областта. Община Велико Търново показва малко по-висока от средната използваемост на настанителната база (24,5% и 73 нощувки на 1 легло). В останалите общини тя е с по-ниски, в някои случаи прекалено ниски стойности (например в общините Елена, Свищов и Полски Тръмбеш заетостта е 4,5-6%).

Сезонността на туризма в област Велико Търново е сравнително слабо изразена на фона на националните стойности и без съществени различия със стойностите за Северния Централен район.


Фиг. 5. Сезонност на туризма в област Велико Търново

Съотношението между “най-силното” и “най-слабото” тримесечие при преобладаващата част от анализираните показатели е под 2, докато в страната то достига стойности до 5. За повечето показатели силният период е второто тримесечие (31% от нощувките, заетост на легловата база от 23%). Приходите от настаняване обаче са по-високи през третото тримесечие, което отразява по-високото ценово равнище. Този модел на разпределение е типичен по-скоро за туризма с делова цел, отколкото за туризма с цел почивка. В това отношение областта се различава съществено от средните стойности за страната, където абсолютно доминиращо е третото тримесечие.

Има съществени различия в моделите на сезонността на вътрешния и международния туризъм. Нощувките на чужденци показват най-висок дял на третото тримесечие (50%), което е сходно с националния модел, но все пак и при тях сезонността в областта е “по-мека” в сравнение с националните стойности. За разлика от страната обаче, средният престой, в т.ч. и на чуждестранните посетители не се променя съществено през отделните периоди, а нарастването на дела на третото тримесечие в нощувките на чужденци е свързано преди всичко с увеличаването на броя на посетителите.

Видове туризъм

Доминиращо значение за областта има маршрутният културно-познавателен туризъм, при който престоят на територията на областта е ограничен, както и отличаващите се също с кратък престой делови и конгресен туризъм. По-скоро като изключения може да се разглежда развитието на някои места за стационарен престой (ски-туризъм и стационарен планински отдих в Елена, балнеотуризъм – Вонеща вода). През последните години е налице, макар и в малки мащаби, развитие на селски туризъм.

Основни туристически центрове и ареали

На територията на областта са обявени 4 курорта (Eлена и Златарица - планински курорти с местно значение, Вонеща вода и Овча могила – балнеоложки курорти с местно значение). В това отношение тя не може да съперничи на редица области с висока концентрация на курорти по Черноморието или в Югозападна и Южна Централна България, но е сред малкото области със сравнително голям брой курорти в Северна България.

В областта има около 30 ареала и центрове за развитие на отдиха и туризма. Като селища с изявени туристически функции са оценени Велико Търново, Арбанаси и Свищов (центрове на познавателен туризъм), Вонеща вода (балнеоложки) и Елена (планински). Ясно личи доминирането на местата и центровете, предлагащи възможности за кратък престой и концентрацията им в общините Велико Търново и Елена.

Преобладаващата част от селищата с туристически функции са били с много малък леглови капацитет (13 – с до 50 легла, 11 – с 51-100 легла, 10 – със 101-250 легла) и именно най-малките от тях са особено засегнати от процесите в туризма през 90-те години (прекратяване на функционирането на заведенията, изоставяне, ниска заетост и пр.). Същевременно трябва да се отбележи, че на доста места съществуват незавършени сгради, предназначени за туристически заведения.

Управление и маркетинг на дестинацията

Институционалната структура, необходима за управлението на туризма, е слабо развита. Създадени са местни туристически организации (сдружения) във Велико Търново, Елена и Бяла черква. Няма организация, която да обединява интересите в областта на туризма на повече общини.

Потенциално важен фактор за развитието на културния туризъм е членството на град Велико Търново в Асоциацията на историческите градове в България.

Туристически информационни центрове са създадени в Елена и Велико Търново.

Рекламните и информационни материали (без тези на отделни заведения или обекти) са крайно ограничени. Незадоволително е представянето на областта като цяло на отделни общини или туристически центрове в Интернет.

Анализът на Областния план за регионално развитие и на общинските стратегии от 2000 г. по отношение на туризма позволява да се направят следните констатации:

1. Туристическото развитие присъства като приоритет в Областния план и в много от общинските стратегии. Значението, което се отдава на туризма обаче, контрастира с ограниченото внимание на анализа на възможностите за неговото развитие. Информационното осигуряване на туристическата политика и планиране е под критичното ниво.

2. Липсата на задълбочен анализ, на предварителни проучвания, на пазарни проучвания и пр. води до формулиране на цели и намерения със съмнителна реалистичност. Особено тревожна е липсата на реалистична оценка за съвременното и потенциалното или желано икономическо въздействие на туризма, както и обвързване на съществуващия или желания продукт с определени пазари и пазарни сегменти.

3. Силно са подценени въпросите на реализацията на намеренията и институционалната организация, както и на участието на бизнеса.

4. Може да се говори за формиране на идеи, намерения, а в някои случаи и за по-цялостни стратегии за развитието на туризма в отделни общини, ареали или центрове, но трудно може да се говори за цялостна стратегия за туристическо развитие на област Велико Търново.

Направеният анализ на туристическото развитие на област Велико Търново позволява да се направят следните изводи:

Областта разполага със значителен ресурсен потенциал, който обаче не трябва да се надценява. Особено важни за туристическото развитие са атракциите, свързани с културното наследство, докато природните ресурси като цяло не могат да се смятат за уникални.

Възможности за туристическо развитие има практически във всяка община на областта, но висококачественият, атрактивен ресурсен потенциал е сравнително силно концентриран, най-вече в южната част на областта (общини В.Търново и Елена).

Скромно е мястото на областта в туризма на територията на страната.Слабо развита е туристическата инфраструктура.

Неблагоприятни тенденции в съвременното туристическо развитие са ниската заетост на настанителната база и кратката продължителност на престоя.

Сравнително добри показатели за ефективност на туристическата индустрия са слабо изразената сезонност, диверсифицираната и балансирана структура на посетителите по националност с висок дял на нетипични за България атрактивни пазари /Япония, Франция, Италия, Испания, САЩ/, наличиего на значителен потенциал за туристически атракции, свързани с фолклора, обичаите, традициите за разнообразяване на предлагането и увеличаване на престоя.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Свързани:

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитие на област велико търново 56
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМеждинна оценка за Изпълнението на Областна стратегия за развитие на Област Кюстендил 2005-2015 г. Март 2011 г
Междинната оценка за изпълнението на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г е изготвена от екип на „Проинфраконсулт”...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт велико търново решения
На основание Правилника за организацията и дейността на областните съвети за развитие актуализира състава на Областния съвет за развитие...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбластен съвет за развитие на област велико търново
На основание Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, Областният съвет за развитие актуализира състава на Областния...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт варна стратегия за развитие 2005-2015
Ограничителни условия влияещи върху развитието на Варненска област, произтичащи от природните фактори 22
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад Месец юн и 2010
Ситуационният анализ и оценката на потребностите на рисковите групи в ОбщинаЕлена е етап от процеса на стратегическо планиране на...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад за междинна оценка на Областната стратегия за развитие на област Варна (2005-2015)

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област перник 2005-2015 Г
Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие,...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconПротокол
Областен съвет за развитие на област Велико Търново проведено на 30 ноември 2011 година в гр. Велико Търново
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г и на Актуализирания...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом