Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г




ИмеСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
страница5/16
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.74 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vt.government.bg/7/bg/V.Tarnovo_Strategy.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Основни икономически показатели по общини през 2003 г.




Брой единици

Бруто продук-ция

Приходи от дейността

Нетни приходи от продажби

Разходи за дейността

Печалба

Наети

ДМА

Област Велико Търново - обем в хил.лева

8299

1202063

2089148

2038365

2056633

64719

73156

676997

Област Велико Търново

100,0%

100,0%

100,0%

100,0%

100,0%

100,0%

100,0%

100,0%

Велико Търново

46,5%

40,4%

46,4%

46,5%

46,6%

37,3%

40,8%

34,0

Горна Оряховица

19,1%

24,4%

25,1%

25,4%

24,8%

16,8%

19,5%

32,8

Елена

3,1%

1,6%

1,2%

1,1%

1,2%

2,1%

2,8%

1,9

Златарица

0,9%

0,2%

0,2%

0,2%

0,2%

0,3%

1,0%

0,2

Лясковец

4,3%

5,7%

5,4%

5,0%

4,7%

24,2%

6,4%

3,8

Павликени

6,3%

7,0%

5,7%

5,7%

6,1%

4,7%

7,1%

6,7

Полски Тръмбеш

3,7%

1,6%

1,8%

1,8%

1,9%

1,6%

3,2%

1,0

Свищов

12,9%

15,5%

11,4%

11,3%

11,4%

10,5%

14,8%

16,4

Стражица

2,9%

3,0%

2,2%

2,2%

2,3%

2,3%

3,6%

2,3

Сухиндол

0,4%

0,7%

0,7%

0,7%

0,8%

0,3%

0,8%

0,8

Източник ТСБ


Малки и средни предприятия (МСП)

В резултат на настъпилите съществени промени в собствеността на предприятията - ликвидация или раздробяване през 90-те години, както и създаване на нови фирми, общият брой на активните стопански субекти, които оперират в област Велико Търново през 2003 г. е 8299, което е 29% от общо регистрираните фирми в областта. През последните години броят на ново регистрираните фирми е по-нисък и се поддържа едно почти постоянно ниво на активни стопански субекти. Предприемаческата активност в областта е около средната за страната, което се потвърждава от гъстотата на фирмите в областта. Броят на сертифицираните предприятия2 е по-голям от повечето области в България, което е предпоставка за запазване и разширяване на дейността им след членството на България в ЕС.

Основната част от предприятията в област Велико Търново според броя на заетия персонал попада в категорията на МСП - 99.1%. Най-голям е делът на микро предприятията – 90.9%. Малките предприятия бележат най-голям ръст в последните години и заетите в тях са 7.12%, а в средните предприятия заетите са малко над 1%. Междинната група бележи спад, но за сметка на това се увеличава броят на големите предприятия. Това се дължи на преминаването на част от тези предприятия в групата на големите и е признак на икономическа стабилизация в областната икономика. Най-голям е делът на големите предприятия в преработващата промишленост, където са концентрирани основните производствени мощности в областта.

Структура на активните фирми според броя на заетите



ОБЩО

2001

%

2002

%

2003

%

8169

100

8013

100

8299

100

Микро (до 10 заети)

7499

91,80

7321

91,36

7545

90,91

Малки (от 11 до 50 заети)

496

6,07

521

6,50

591

7,12

Средни (от 51 до 100 заети)

98

1,20

98

1,22

88

1,06

Междинна група (от 101 до 250 заети)

57

0,70

49

0,61

49

0,59

Големи (с над 250 заети)

19

0,23

24

0,30

26

0,31

Източник: Териториално статистическо бюро


Почти половината от активните фирми в областта – 49.5%, са в сферата на Търговията, ремонта и техническото обслужване. На Преработващата промишленост се падат 11.4% от предприятията, а на “Хотели и ресторанти” - 9.4% от стопанските субекти. Това са и водещите отрасли за областната икономика.

Един от най-динамично развиващите се отрасли в областта, следващ националната тенденция, е “Операции с недвижимо имущество”. На него заедно с Транспорта и съобщенията се падат по 7.3% от активните фирми.

При формирането на приходите от продажба, МСП допринасят с 64.2% от общата сума. С най-голямо значение, въпреки своята неустойчивост, са микро фирмите, формиращи 34.7% от общите приходи. На следващо място с 27.6% от приходите са големите предприятия. Това не е особено често явление в текущата икономическа действителност на страната, което говори за икономическа стабилизация на тези предприятия и е добра предпоставка за положителното им въздействие за цялата икономика на областта. И тук малките предприятия отбелязват най-голям ръст в обема на общата структура.


Брой активни фирми по отрасли в областта


Отрасли

2001

2002

2003




Общо

%

Общо

%

Общо

%

Общо

8169




8008




8299




Селско, ловно и горско стопанство

300

3,7%

323

4,0%

330

4,0%

Добивна промишленост

4

0,0%

4

0,0%

3

0.0%

Преработваща промишленост

990

12,1%

912

11,4%

945

11,4%

Снабдяване с електро и топлоенергия, газообразни горива и вода

6

0,1%

6

0,1%

7

0,1%

Строителство

299

3,7%

285

3,6%

315

3,8%

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството

4135

51%

4008

50,0%

4108

49,5%

Хотели и ресторанти

772

9,5%

755

9,4%

784

9,4%

Транспорт, складиране и съобщения

580

7,1%

585

7,3%

607

7,3%

Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги

552

6,8%

609

7,6%

606

7,3%

Образование

34

0,4%

26

0,3%

30

0,4%

Здравеопазване и социални дейности; ветеринарна лечебна дейност

267

3,3%

277

3,5%

379

4,6%

Други обслужващи дейности

226

2,8%

218

2,7%

182

2,2%

Източник: Териториално статистическо бюро


МСП генерират повече от половината приходи (64%) в областта и бележат растеж по всички показатели. Най-динамично развиващи се са малките предприятия, на които следва да се отдели специално внимание за повишаване тяхната конкурентноспособност и устойчивост.

Нетен размер на приходите според големината на предприятията


Видове предприятия

2001

%

2002

%

2003

%

Всички единици

1649337




1975058




2038365




Микро до 10 заети

602210

36,5%

763061

38,6%

707157

34,7%

Малки от 11 до 50 заети

305888

18,5%

364056

18,4%

436158

21,4%

Средни от 51 до 100 заети

131848

8,0%

179252

9,1%

165393

8,1%

Междинна група от 101 до 250 заети

160633

9,7%

144353

7,3%

166224

8,2%

Големи с над 250 заети

448758

27,2%

524336

26,5%

563433

27,6%

Източник: Териториално статистическо бюро

Бизнес и пазарна инфраструктура

Бизнес и пазарната и инфраструктура на област Велико Търново не е добре развита и не отговаря на съвременните нужди и потенциала на бизнеса в областта. Като основна слабост може да се счита липсата на нови модерно оборудвани пространства, концентриращи в себе си водещите фирми и производства. Добър ресурс в тази насока е наличието на достатъчен брой производствени зони, които обаче са в недобро техническо състояние. Все още недостатъчно развит е секторът на бизнес услугите.

Във Великотърновска област имат изградени клонове следните бизнес структури: Стопанска камара, Великотърновска търговско-промишлена палата, Камара на винопроизводителите, Съюз на частните предприемачи “Възраждане” и др.

Областта не изостава от общовалидната за почти цялата страна тенденция от увеличаващото се значение на търговията, вследствие главно на навлизащите големи търговски чуждестранни вериги. Те са представени от “Техномаркет Европа”, “Магро-Маркет” и СБА, които са концентрирани на територията на областния център. В малките населени места и повечето общини проблемът с пазарната инфраструктура се разглежда не като потребност от разширяване, а по-скоро в насока за европеизиране и повишаване на достъпността, качеството на обслужване и естетизацията на обектите. Градските пазари на дребно и магазинната мрежа в областта са друг необходим елемент за реализиране на потребителски стоки за крайния консуматор и следва да се модернизират в посока усъвършенстване на материална база, еко-лаборатория, информационни и други услуги, съгласно критериите на европейската практика. Няма данни за изградени тържища, а районът е известен с някои специфични производства (медо, млеко, зеленчукопроизводство и др.).

Бизнес инфраструктурата на областта е в крайно незадоволително състояние. На територията на областта няма изградени високотехнологични бизнес паркове и инкубатори, които да повишат конкурентноспособността и да дадат нужния тласък на областната икономика. В Свищов и Полски Тръмбеш по проекта JOBS са създадени бизнес центрове за подкрепа на местния бизнес. В град Горна Оряховица се намира единственият Агробизнес център в областта, известна със своите земеделски традиции не само в България. “Гише на предприемача” има в Горна Оряховица и Център за обучение и информация – в Свищов. Недостатъчно е развита бизнес инфраструктурата и в приоритетния за цялата област и много от общините сектор Туризъм. Единственият туристически информационен център в областта се намира в град Велико Търново. Правилна стъпка в тази насока е провеждането за втора поредна година на туристическа борса “Културен туризъм” във Велико Търново.

Равнището на предлаганите бизнес услуги в областта също е незадоволително, независимо че се наблюдава ръст през последните години. Наетите лица в бизнес услугите в областта за 2003 г. са 82 на 10 000 жители, при 183 на 10 000 за страната. Този сектор на областната икономика има голям ресурс за развитие в бъдеще предвид богатия потенциал на областта и бъдещото членство на България в ЕС. Свидетелство за това са увеличените с пъти инвестиции в сектора през последните години.

Развитие на информационните и комуникационни технологии

Сравнително добро е нивото на използване на информационните технологии, по-специално Интернет. Броят на фирмите, предлагащи и ползващи неговите възможности, непрекъснато се увеличава, но достъпът до мрежата се използва главно за наблюдение на пазара и събиране на информация. Частични проучвания показват, че Интернет се използва най-вече за маркетингов мониторинг, проучване и сравняване с конкурентни фирми, набавяне на информация за новости в бранша.

Много предприятия имат собствени интернет страници, но малко от фирмените web-страници са интерактивни, повечето предлагат реклама на продуктите, каталози и ценови листи без обратна връзка, минимален е броят на фирмите, които предоставят или използват е-търговия. Някои общини от областта все още нямат свои сайтове (Златарица, Полски Тръмбеш, Сухиндол) или не поддържат актуална информация, която би могла да представлява интерес за евентуални инвеститори.

Макар че се предприемат някои действия в последните 2-3 години (разкриване на Център за образователни технологии - Великотърновски университет, Академичен компютърн център – Свищовска Академия, Институт за научни изследвания в СА"Д.А.Ценов" Свищов, управляващ Фонд за научни изследвания), все още недостатъчно добре са представени информационните технологии в обучителните програми на университетите в областта, което се отразява на конкурентноспособността и адаптивността на подготвяните кадри. За да се отговори на съвременните изисквания и да могат да бъдат конкурентни и привлекателни и за в бъдеще, трябва да се вземат адекватни мерки в тази насока.

Иновации и модернизация на икономиката

Почти липсват показатели, които да послужат за измерване на равнището на регионалната конкурентноспособност и оценка на количествените и качествените характеристики на модернизация на регионално равнище. Наличните данни могат да се оценят като частични и не напълно представителни, но дават достатъчно ясна представа за степента на относително неизгодното положение на фирмите във Великотърновска област. От извършвалите иновационна дейност съвсем малък е делът на предприятията, внедрявали нови или значително усъвършенcтвaни производствени процеси, за сметка на тези, реализирали на пазара нови или усъвършенствани продукти (стоки и услуги). Може да се твърди, че иновациите са все още приоритет предимно на големите предприятия. Като най-вероятна причина би могло да се изведе необходимостта от сериозни капитали, за да бъде създадена и още повече внедрена една нова технология, което в повечето случаи е по силите предимно на големите предприятия. Няма данни за броя на тези, които са се насочили към придобиване на интелектуална собственост – закупуване на готови продукти на НИРД, патенти, лицензи, ноу-хау, техническа документация, търговски марки, авторски права, образци, модели и др.

Въпреки недостига на обективни данни, е видно, че иновационните дейности са слабо развити на територията на областта. Те все още са приоритет на големите предприятия, разполагащи с достатъчно финансови и човешки ресурси. Като цяло характерни са крайно недостатъчна иновационна активност на предприятията, ниска иновативна култура на предприемачите, липса на връзки между предприятията и изследователската общност, липса на подкрепа от страна на властите.

Съсредоточената мрежа от образователни и научни структури с национална значимост и принос за висококвалифицираните човешки ресурси в областта би трябвало да се използват по най-добрия начин и са основният ресурс за бъдещото развитие на нови високотехнологични производства в областта. Специално внимание би трябвало да се обърне на градовете Велико Търново и Свищов, където се намират университетски центрове с традиции и доказано качество. За да отговорят на съвременните нужди и тенденции на пазара на труда и с оглед приоритетното развитие на високите технологии в национален и регионален аспект е нужно създаването на нови и усъвършенстването на съществуващите програми изучавани в тях. Няма данни за наличието на проекти между университетите и бизнеса, както и за наличието на фондове за поощряване на изследванията. /Кариери 05/. Ролята на катализатор за по-бързото развитие на иновациите и формирането на “научен сектор” в местната икономика би имало /изиграло/ изграждането на бизнес технологичен парк от ново поколение, който да концентрира в себе си научния потенциал и да способства за по-бързото навлизане на ноу-хау в предприятията от областта. Добър ресурс в тази насока е стартирането на Иновационния фонд за набиране на проекти и одобрената Програма за развитие на научния потенциал. Приоритетно е изготвянето на Иновационна стратегия, още повече че по този начин ще се спомогне за балансиране на областната икономика и повишаване на конкурентноспособността на фирмите.

Пълноценното използване на научния потенциал на областта ще даде възможност за формиране на клъстер в ИКТ и научно-изследователската дейност (напр. Клъстер “Долината на Янтра”).

Основни изводи:

Забелязва се ръст на основните икономически показатели в областта /БВП, БДС, ДМА, наети и др./, но той не е достатъчен за преодоляване изоставането на областта от средните стойности за България. Необходимо е постигане на траен икономически растеж /над средното/ за създаване на стабилна и устойчива икономика на областта.

Слаба инвестиционна активност. Чуждите инвестиции са недостатъчни и не водят до ново технологично развитие и ноу-хау, което да повиши местната конкурентноспособност.

В периода 2001-2003 г. се отчита съществено нарастване на ДМА в областта с цели 45.8%. Най-много ДМА са съсредоточени в Преработващата промишленост – 39.5%. Най-голямо нарастване на ДМА се отчита в “Снабдяването с електрическа енергия, газ и вода” - като през 2003 г. достига 24.6% от общата структура.

Водещ отрасъл за областната икономика е Преработващата промишленост, която произвежда ½ от бруто продукцията на областта, формира около 30% от нетните приходи, 40% от печалбата и ангажира 34.6% от наетите лица на областта.

Продължава изоставането на сектора на услугите по отношение нужното качество на предлаганите дейности, което води до намаляване на значението му за областната икономика и загуба на позиции в национален мащаб.

Незадоволително е развита бизнес и пазарната инфраструктура; тя не отговаря на местните нужди и потенциал за една преструктурираща се икономика, основана на знанието.

Научният потенциал на областта е недостатъчно използван – слаба връзка с бизнеса, липса на трансфер на технологии и пазарно ориентирани иновационни продукти, нарушена връзка между образованието и потребностите на регионалния пазар на труда, и т.н. Слабо е навлизането на икономиката на знанието, която може да е от съществено значение за бъдещото развитие на областта.

Все още липсват нови елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството като подобрят технологичната и бизнес среда: полагайки основа за развитие на технологични структури и връзката им с нови производства - бизнес или технологични паркове, инкубатори и др.

Съществуващите производствени зони се нуждаят от съществена рехабилитация и инфраструктурно обновление, за да посрещнат предизвикателствата на съвременните производства и тенденции.

Сравнително бавно навлизат ИКТ в противовес с големия научен потенциал на областта.

Добре развита е мрежата от големи предприятия, стабилизиращи пазарните си позиции е възможност за създаване на “изтеглящи връзки”, формирани са клъстери, които имат положително въздействие върху цялата областна икономика.

Бавно е навлизането на иновационни и високопродуктивни технологии, особено в малките предприятия.

Въпреки относително добре балансираната териториална структура на областната икономика, се наблюдава задълбочаване на проблема “център-периферия”. В три от десетте общини - В.Търново, Горна Оряховица и Свищов, са концентрирани значителна част от ДМА, наетите и приходите на областта.

Най-слабо развити са двете най-малки общини в областта – Сухиндол и Златарица, в тях най-ясно се наблюдават отрицателните икономически явления. Нужно е вземането на специални мерки за тяхната стабилизация – РЦВ.


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16

Свързани:

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитие на област велико търново 56
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМеждинна оценка за Изпълнението на Областна стратегия за развитие на Област Кюстендил 2005-2015 г. Март 2011 г
Междинната оценка за изпълнението на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г е изготвена от екип на „Проинфраконсулт”...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт велико търново решения
На основание Правилника за организацията и дейността на областните съвети за развитие актуализира състава на Областния съвет за развитие...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбластен съвет за развитие на област велико търново
На основание Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, Областният съвет за развитие актуализира състава на Областния...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт варна стратегия за развитие 2005-2015
Ограничителни условия влияещи върху развитието на Варненска област, произтичащи от природните фактори 22
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад Месец юн и 2010
Ситуационният анализ и оценката на потребностите на рисковите групи в ОбщинаЕлена е етап от процеса на стратегическо планиране на...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад за междинна оценка на Областната стратегия за развитие на област Варна (2005-2015)

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област перник 2005-2015 Г
Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие,...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconПротокол
Областен съвет за развитие на област Велико Търново проведено на 30 ноември 2011 година в гр. Велико Търново
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г и на Актуализирания...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом