Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г




ИмеСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
страница14/16
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер1.74 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.vt.government.bg/7/bg/V.Tarnovo_Strategy.doc
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

“инфраструктура и околна среда”


Осигуряване на условия за привличане на инвестиции и балансирано развитие на територията на областта чрез усъвършенстване на базовата техническа инфраструктура и ефективно опазване на околната среда

Тази приоритетна цел е обусловена от централното кръстопътно положение на областта в територията на страната, което създава определени предимства и възможности. Техническата инфраструктура е ключов фактор, стимулиращ икономическото и социалното развитие и допринасящ за обвързване на всички общини в територията на областта и за осъществяване на активни национални и наднационални връзки. Развитието на инфраструктурата следва да се обвърже тясно с опазването на околната среда. Необходимостта от защита на околната среда и следването на един устойчив път на развитие е основен хоризонтален приоритет и изисква пълно отчитане на еколо­гичните фактори при изграждането на основната инфраструктура в областта.

Реализацията на тази цел е свързана с прилагането на следните мерки и действия:

Мярка 2.1. Развитие на транспортната инфраструктура

  • Доразвитие на националната транспортна инфраструктура през територията на областта и привеждане на пътната и жп инфраструктура в съответствие с нормативните изисквания на транспортната политика на Европейския съюз.

Тук се включват както реконструкцията и модернизацията на първокласния път Русе-Маказа, така и повишаване скоростта на движение по жп линията Русе – Подкова /по направлението на ОЕТК № 9/, а също и доизграждането на АМ “Хемус”. Необходимостта от ангажирането на значителни ресурси може да се обоснове в рамките на националната стратегия за транспортните коридори и да се търси поетапно попълване на липсващите участъци или на тези в много лошо експлоатационно състояние.

  • Подобряване на транспортната достъпност чрез поддържане в добро техническо състояние на регионалната пътна мрежа и развитие на второкласната пътна мрежа в областта.

Освен интрарегионалната свързаност, от съществено значение за икономическото развитие на региона е подобряването на пътищата от регионалната пътна мрежа, тъй като по-добрите условия за транспорт безспорно водят до повече инвестиции и създаване на благоприятни условия за растеж. Непълното усвояване на възможностите, които предоставя развитата “довеждаща” инфраструктура, изисква укрепване на някои направления (напр. III-525 Свищов-Павликени) и балансиране на пътната мрежа.

  • Усвояване потенциала на р. Дунав чрез разширяване дейността на пристанище Свищов.

Пристанище Свищов осигурява излаза на областта на р. Дунав с всичките предимства на речния транспорт - най-евтин и екологичен при пренос на масови товари на дълги разстояния. Отдаването на концесия на пристанището е възможност за уплътняване на капацитета му чрез възстановяване на традиционни търговски партньори и пробиване на нови пазари.

  • Утвърждаване на летище Горна Оряховица като врата към страната и като фактор за развитие на икономиката и туризма в региона.

Летището има потенциални възможности за увеличаване обема на своята дейност чрез привличане и осигуряване вноса и износа на суровини и готова продукция от новосъздаващите се предприятия в региона, а разположените в близост туристически обекти – Велико Търново и Арбанаси, със своята атрактивност и историческа стойност, представляват интерес за чуждите туристи, посещаващи България.

  • Осъществяване на комбинирани и контейнерни превози – система ”Ро-ла”, контейнерни терминали и блок влакове.

Транспортната инфраструктура в областта предоставя обслужване с всички видове транспорт – пътен, железопътен, въздушен и воден – с възможност за смяна на един вид транспорт с друг и развитието на комбинирания транспорт е добра възможност за интензифициране на транспортната дейност.

Мярка 2.2. Подобряване на водостопанската инфраструктура

  • Реконструкция и модернизация на съществуващите мрежи и съоръжения и намаляване загубите на вода във водопроводните мрежи.

Силно амортизираните мрежи и съоръжения са причина за големи загуби на питейна вода, стигащи до 50% и влошаване процеса на водоподаване, въпреки богатите водни ресурси, което налага спешни мерки за ограничаване на загубите и подобряване на водоснабдяването.

  • Подобряване качествата на питейната вода и премахване на режима във водоснабдяването.

За намаляване съдържанието на манган в питейната вода за община Свищов е необходимо довършването на пречиствателната станция за питейна вода в близост до водоизточниците в село Вардим, а отклоненията в качеството на питейните води по съдържание на нитрати изискват завишен контрол и санкции на земеделски стопани и кооперации при наторяването на земеделски култури в пояс ІІ на СОЗ на водоизточниците.

  • Доизграждане, реконструкция и модернизация на канализационни мрежи и съоръжения.

Тенденцията на засилено ново строителство на сгради и увеличаване на застроените терени води до сериозен проблем от недостатъчна проводимост на съществуващите канализационни клонове и връщане на отпадъчни води през съществуващите канализационни отклонения, зачестяват и повредите по канализационните мрежи, което налага ускореното им доизграждане, реконструкция и модернизация.

  • Пречистване на отпадъчните води и опазване на околната среда и водите.

Безконтролното изпускане на замърсени води в реките, причиняващо замърсяване на околната среда дори и във водосбора на яз. “Йовковци” изисква изграждане на съоръжения за отпадъчните води. За повечето от градовете има проекти за ПСОВ, проблем е осигуряването на финансовите средства.

Мярка 2.3. Усъвършенстване на съобщителната инфраструктура

  • Въвеждане на нови технологии, включително безжичен абонатен достъп за задоволяване на съобщителните услуги в местата, където изграждането на фиксирана телефонна мрежа е икономически необосновано.

В планинската част на областта (особено община Елена), голямата разпокъсаност на населените места е причина за тяхната информационна изолация, преодоляването на която изисква прилагането на нови технологии и приобщаването им към центровете, предлагащи услуги от по-високо качество.

  • Ускоряване процеса на модернизация на мрежата чрез доизграждане на регионалните оптични рингове и подмяна на аналоговите централи с цифрови.

Инсталирането на цифров капацитет в цифровите централи позволява откриване на цифрови номера за бизнеса и населението с разширяване набора от услуги -цифрови наети линии, ISDN и разширяване обхвата на широколентовия достъп за предаване на данни, високоскоростен интернет, интерактивни услуги и др.

Мярка 2.4. Доизграждане на енергийната инфраструктура

  • Поддържане на добри технически параметри на електроенергийната мрежа и осигуряване на качествено електроснабдяване на потребителите.

Тъй като електроенергийната мрежа високо напрежение е оразмерявана за товари, по-големи от сегашните и, с редки изключения, има възможност за поемане на допълнително натоварване, развитието на нови промишлени или строителни дейности в областта ще наложи изграждане на нови трафопостове и разширяване на мрежата средно напрежение, както и ремонт и реконструкция на мрежата ниско напрежение в селата и кабелната мрежа в градовете.

  • Разширяване на газоразпределителните мрежи в градовете.

Задоволяването на енергийните потребности чрез замяна на традиционните горива с природен газ ще доведе както до постигане на по-добър икономически ефект в сравнение с използването на традиционните енергоизточници, така и до премахване на вредните въздействия върху околната среда и ще спомогне за изпълнение на поетите ангажименти по международните конвенции и договори за околната среда.


В сферата на опазване на околната среда необходимите действия според техния характер могат да се групират като: устройствени, програмни, технически и технологични, и институционални, както и партньорство с бизнеса и гражданите.

Мярка 2.5. Разработване и изпълнение на планове и програми за управление на качеството на атмосферния въздух, опазването на водите и опазването на земеделската земя

По тази мярка област Велико Търново трябва да се включва активно в националните планове и програми и да разработва собствени планове и програми с конкретни решения за проблемите. Прилагането на екологична оценка на устройствени планове, планове и програми за раз­витието на икономически сектори и инвестиционни проекти е основен меха­низъм за гарантирано опазване на околната среда.

Мярка 2.6. Прилагане на технически и технологични мерки и контрол за предотвратяване на замърсяванията от предприятия, изпускащи опасни вещества

  • Издаване на комплексно разрешение за предотвратяване и кон­трол на замърсяванията за предприятия, изпускащи опасни вещества, надвишаващи стандартите;

  • Инвентаризиране на всички източници на замърсяване на речните басейни и контрол върху пречистването на отпадъч­ните води.

Мярка 2.7. Развитие на местната инфраструктурата за опазване и подобряване на околната среда чрез:

Пречистване на отпадните води:

  • Изграждане на регионална ПСОВ - Горна Оряховица, Лясковец, Долна Оряховица;

  • Изграждане на регионална ПСОВ – Свищов;

  • Реконструкция и модернизация на ПСОВ Велико Търново и ПСОВ Стражица;

  • Изграждане на ПСОВ за населени места над 10 000 души до 2007 г, и над 2000 души до 2014 г, в съответствие с Директивите на ЕС;

  • Доизграждане канализационната система на областта (до момента е канализирано 60, 3% от населението на областта);

  • Намаляване загубите на питейна вода;

  • Подмяна на амортизираните водоснабдителни съоръжения;

  • Спазване на нормите за качество на питейната вода;

  • Обновяване или реконструкция на водопроводната мрежа.

Изграждане на депа за отпадъци:

  • Изграждане на регионално депо за ТБО до 2009 г. (област Велико Търново е включена е Националната стратегия за изграждане на РДТБО);

  • Изграждане на регионално депо за ТБО за общините Свищов, Левски, Белене, Никопол;

  • Изготвяне и реализиране на Проект за саниране на неорганизираните сметища и поетапното им ликвидиране;

  • Саниране и/или рекултивация на досега действащите регламентирани депа на територията на областта;

  • Обхващане на всички селища в областта в организирано сметосъбиране;

  • Въвеждане на разделно събиране на ТБО с цел повторна употреба (рециклиране) на суровините;

  • Изграждане на съвременна инфраструктура за третиране на болнични отпадъци за всички здравни заведения в областта;

  • Създаване на система за контрол при депониране на битови, строителни, опасни и промишлени отпадъци.

Мярка 2.8. Минимизиране на екологичните рискове от стари замърсявания от промишлени обекти и привеждане в съответствие с екологичните изисквания

  • Постоянен контрол на обекти, които със своята дейност са потенциални замърсители на почвите;

  • Прилагане на екологосъобразни практики в селското стопанство; производство на екологично чиста селскостопанска продукция, обусловено от условията в областта – незамърсени почви, въздух и вода, умерена употреба на растително-защитни препарати и достатъчна отдалеченост от големи промишлени замърсители.

Мярка 2.9. Запазване и поддържане на биоразнообразието чрез разширяване мрежата от защитени обекти и защитени ландшафти (Натура 2000), в т.ч. и културни ландшафти, провеждане на активна информационна кампания за стойността и качеството на природата в областта

  • Проучване, обогатяване и популяризиране на видовия състав на флората и фауната в региона;

  • Увеличаване броя на защитените територии в областта, чрез мероприятия по опазване и възстановяване на застрашени биологични видове;

  • Изготвяне на Планове за управление на защитените местности;

  • Изграждане на екотуристическа инфраструктура. Направа на екопътеки, пейки, детски площадки, места за палене на огън, биваци и др. съоръжения с цел опазване на биологичното разнообразие.

Мярка 2.10. Активизиране на борбата с ерозионните процеси, укрепване на свлачища, почистване и укрепване на речни корита, естетизиране на ландшафта

Мярката включва и залесяване на такива територии - на крайбрежни и ерозиращи терени. Областта има огромен поземлен капацитет и за чисто стопански залесявания с топола.

Мярка 2.11. Изграждане на ново технологично равнище на местната икономика чрез въвеж­дане на екологично чисти технологии

Мярка 2.12. Институционални мерки, партньорс­тво с бизнеса и гражданите

  • Провеждане на действия за повишаване на екологичното съзнание на населението със средствата на медиите и на различни програми;

  • Използване на програмите за заетост за решаване на екологични проблеми;

  • Повишаване на екологичното съзнание на подрастващите в училищата;

  • Поощряване на граждански инициативи за опазване на природата.

Мярка 2.13. Трансгранично и международно сътрудничество

  • Участие на областта в европейски и други международни програми за сътрудничество;

  • Включване на общини от Великотърновска област в мрежа от устойчиви общини;

  • Развитие на трансграничното сътрудничество между общините Свищов и Зимнич в сферата на инфраструктурата и опазването на околната среда.



Приоритетна цел 3:

“качество на живота”


Постигане на ново качество на социалната сфера и жизнената среда, допринасящи за социална и трудова реализация на хората от областта и повишаване качеството им на живот

Достъпът до качествено образование и обучение, съобразено с нуждите на икономиката и възможностите за реализация на трудовия пазар, до навременни и качествени здравни услуги, до добре функционираща защитна мрежа за групите в неравностойно положение, допринасят за повишаване на привлекателността и качеството на живот. Общият ефект е не само ползи от общото икономическо развитие на областта, свързано с растежа, заетостта доходите и грижите за населението, но и утвърждаване на традиционните сравнителни предимства на областта по линия на човешкия потенциал и качествената жизнена среда.

Реализацията на тази цел е свързана с прилагането на следните мерки и действия:

Мярка 3.1. Осигуряване на разнообразие на предлаганите работни места и по-добра трудовата заетост на населението

Дейности:

  • Информиране на работодателите и безработните лица за политиката по заетостта, регламентирана в Националния план за действие по заетостта;

  • Усъвършенстване на системата за работа с работодателите, с цел максималното им обхващане и насърчаване за използване на предлаганите от ДБТ услуги по заетостта, съобразно ситуацията на пазара на труда;

  • Усвояване на нови техники и методики за работа, насочени към всеобхватно и качествено обслужване на търсещите работа лица;

  • Изграждане на информационна система за търсената от инвеститорите работна сила и съответно предлаганите специалисти;

  • Развитие на професионалните умения в подкрепа на местната икономическа активност и повишаване адаптивността на човешките ресурси;

  • Помощ за индивиди за самонаемане;

  • Подкрепа за професионално обучение на предприемачи и самонаети;

  • Адаптиране на съществуващата и създаване на нова образователно-квалификационна инфраструктура с многоцелево предназначение;

  • Създаване на работни места в секторите с растеж;

  • Даване на шанс за младите хора;

  • Действия за увеличаване устойчивото участие на жените в пазара на труда;

  • Модернизация на системите за социална защита, така че да стимулират поддържането на заетостта;

  • Действия за подобряване на социалната подкрепа и социалните услуги;

  • Програми за подкрепа на диалога между публичните и частни органи свързани със заетостта;

  • Развиване на връзки между социалните и икономическите партньори и мониторинг на нуждите на пазара на труда.

Мярка 3.2. Подпомагане на социално обременените групи – инвалиди, сираци, маргинални общности, деца от социални домове и др. за тяхното социализиране

Мярка 3.3. Подобряване на здравеопазването и здравните услуги, допринасящи за развитието на областта

Прилагането на тази мярка е свързано с редица конкретни задачи и действия като:

  • Провеждането на областна и общинска политика за намаляване броя на здравно неосигурените лица, особено в селата

  • Въвеждане на нови методи на лечение и закупуване на нова съвременна апаратура

  • Подобряване на материалната база

  • Подобряване квалификацията на кадрите, работещи в лечебните заведения

  • Подобряване на координацията между лечебните заведения

  • Участие в международни проекти и здравни мрежи.

Мярка 3.4. Подобряване условията и ефективността на образователната система

Прилагането на тази мярка е свързано със следните приоритетни действия:

  • Оптимизация на мрежата от училища и детски градини

  • Подобряване на материално-техническата база чрез основни ремонти, реконструкция и модернизация

  • Повишаване квалификацията на педагогическите и управленски кадри в системата на образованието чрез въвеждане на нови съвременни методи

  • Компютризиране на училищата съобразно количествените параметри и етапи, заложени в Националната стратегия за ИКТ,

  • Постигане на ефективност във взаимодействието с родителската общност и училищните настоятелства

  • Работа по проекти - регионални и международни

  • Създаване и използване на информационна мрежа между училищата, детските градини, педагогически организации

  • Интегриране в образованието на деца и ученици от етническите малцинства съобразно разработените Национална и общински стратегии.

Мярка 3.5. Развитие на културата и културните институции

По тази мярка има добри възможности, свързани с:

  • Съхраняване културната идентичност на областта в цялото й уникално многообразие

  • Превръщане на общините в активни субекти, провеждащи собствена културна политика

  • Подпомагане на индивидуалното художествено творчество

  • Приобщаване на подрастващото поколение към общозначимите културни ценности и осигуряване на активното им участие в културните процеси

  • Популяризиране на постиженията в сферата на художественото творчество в регионален, национален и международен мащаб

  • Стимулиране на културния и фестивален туризъм и обвързване на културните дейности с туристическата индустрия

  • Развитие на трансграничен културен обмен.



Приоритетна цел 4:

“териториално сближаване“


Балансирано развитие на селищната мрежа чрез подобряване на конкурентноспособността на опорните градски центрове в областта, стимулиране на малките градове в селските райони и подобряване на селищната среда

Тази стратегическа цел ще бъде насочена към разпространение на позитивното влияние на ядрото на агломерация Велико Търново – Горна Оряховица (като район за растеж) към съседни и периферни територии на областта (изостанали райони), за да се постигне своеобразна дифузия на растежа и подобряване на обслужването. В същото време в северната периферия на областта нараства значението на град Свищов като балансьор на агломерационното ядро и на други градски центрове в Северния централен район. Следва да се търсят и реални възможности за стимулиране на малките градове като опорни центрове на селищната мрежа, обслужващи селската местност, и за подобряване на връзката “град-село” в духа на съвременната европейска политика за териториално сближаване.

Взаимодействието между малките градове - центрове на общините и селския им ареал има стратегическо значение за повишаване конкурентността на областната територия. Тази мярка е насочена към стимулиране на предприемачеството в малките градове - общински центрове, създаване на малки предприятия, свързани не само със селскостопанското производство, но и насочени към разнообразяване на структурата на заетост. Подходящо ще бъде в малките градове да се насърчава предоставянето на услуги за селскостопанския им хинтерланд, разкри­ването на малки и средни предприятия за осигуряване на трудова заетост, стимулирането на туризма при наличие на подходящи условия и ре­сурси.

Реализацията на тази приоритетна цел е свързана с прилагането на следните мерки и действия:

Мярка 4.1. Активизиране на района на агломерация “В. Търново – Г. Оряховица” и превръщането му в активен “район за растеж” и двигател на всестранното икономическо, социално и културно развитие в областта

Осъществяването на тази мярка ще изисква действия за засилване ефекта на агломерационните процеси на Велико Търново и Горна Оряховица заедно с Лясковец, Дебелец и петте промишлени зони. Тези действия ще са ориентирани към засилване на трите изявени функции на съградието - културно-образователната, транспортно-комуникационната и производствено-технологичната. За транспортно-комуникационната функция следва да се акцентира на обектите от национално значение в двата инфраструктурни коридора Север-Юг и Запад-Изток, на летище Горна Оряховица, но също и на решително подобряване на вътрешно-агломерационните връзки (транспортни, телекомуникационни, енергийни), както и на връзките на агломерацията с останалите градове в областта. За производствено-технологичната функция следва да се положат усилия за подготовката на инфраструктурно обезпечени терени за локализиране на нови високотехнологични производства във и край петте съществуващи промишлени зони и за обвързване на тези производствени ядра в система, както и за “довеждане” на информацията за тях до потенциалните инвеститори. За културно-образователната функция следва да се осигурят възможности за възраждане и издигане на ново качествено равнище на традициите в културата, изкуството и образованието. Осигуряването на успешното развитие на трите основни функции следва да се съчетае с подобряването на вътрешните функции на съградието при осигуряване на високо-естетична и здравословна градско-природна среда.

Мярка 4.2. Стимулиране на град Свищов за преодоляване ефекта от периферното местоположение и превръщането му в балансьор в селищната мрежа на областта и на Северния централен район

Прилагането на тази мярка изисква умело използване на геостратегическото положение на общината за развитие на трансграничното сътрудничество и за усъвършенстване на търговията и услугите. По този начин периферното положение от слаба страна може да се превърне в предимство за развитието на града и общината. Използването на геостратегическите предимства на свищовския регион може да стане чрез реализацията на редица проекти и инициативи – еврорегионално сътрудничество с румънската област “Телеорман” в рамките на Еврорегион “Дунав-Юг”, реконструкция и разширение на пристанище “Свищов”, възобновяване на малкия трафик и последващо създаване на фериботна връзка между Свищов и Зимнич, възстановяване на основните пътища на общината. Чрез въвеждане на нови технологии ще се търси оживление на местната икономика, балансирано развитие на промишлеността и селското стопанство. Двигател за внедряване на новите технологии в духа на информационното общество е висшето училище -академията и нейната силно развита информационна инфраструктура. От особено важно значение е запазването и затвърждаването на ролята на общината като културно-образователен център с национално значение. Развитието на образованието и културата в общината е безспорен фактор за икономически растеж, обуславяйки и развитието на определени сектори на икономиката и браншове. Ролята на общината в това направление е свързана с обезпечаване дейността на общинските културни и образователни институции и партниране и съдействие на такива от национална величина.

Мярка 4.3. Прилагане на стратегии за стабилизиране и повишаване на конкурентноспособността на малките градове в областта като обслужващи центрове за околната селска територия

Наличието на сравнително равномерно развита мрежа от малки градове в територията на областта и тяхната близост до селските населени места е благоприятен фактор, който следва да се използва ефективно за подобряване на връзките град – село в унисон с европейската политика за териториално сближаване. Тези връзки ще съдействат за поддържането на селските райони и за тяхното оптимално обслужване чрез системата от градове и градски услуги, приближени до тях. Необходими са действия за укрепване на малките градове в селскостопанските територии, за да могат да предоставят заетост и качествени услуги на населението в околните села чрез развитие на малки предприятия и обслужващи обекти. Особено важно е да се подобрява транспортният достъп до малките градове, инфраструктурата и благоустрояването на градската им среда и да се опазва и социализира исто­рическото и културното наследство в тях като се насърчават и дейности, свързани с туризма. Особено важни в това отношение са действията, ориентирани към град Елена, който е център в южната периферия на областта със сериозен икономически и културен потенциал за бъдещо развитие.

Мярка 4.4. Прилагане действия за разнообразяване на селската икономика и подобряване качеството на живот в селските райони

Тази мярка е свързана със създаване и развитие на микропредприятия за неселскостопански дейности, насърчаване на дейности, свързани със селския туризъм, прилагане на действия за осигуряване на основните услуги за населението и икономиката, подобряване на благоустройството на селата, опазване и възстановяване на селското културно наследство. Мерките за подобряване на околната среда в селските райони са свързани с подкрепа за управление на земеползването (в това число действия за развитие на селските райони, свързани с местата по Натура 2000).


Приоритетна цел 5:

“устойчив алтернативен туризъм”


Постигане на ефективно и балансирано туристическо развитие чрез ревитализиране и социализиране на културното и природното наследство в областта.


Валоризиране на богатото културно и природно наследство чрез развитие на алтернативен туризъм е една от целите и неоползотворените възможности за развитие на областта. Усилията трябва да се насочат към създаване на продаваеми туристически продукти и туристически “новини”, изграждане на туристическа инфраструктура, квалификация на кадри, специализирана информация, активен маркетинг, трансгранично и национално коопериране, информираност и адекватно поведение на местното население, благоустрояване в основните туристически ареали.

Настоящите стопански резултати от сектор “туризъм” в областта са съвсем скромни. Възможностите за многократно увеличение са реални, но присъствието на туризъм в структурата на областната икономика би трябвало да се третира като създаващо имидж и подпомагащо другите сектори, а не просто като техен заместител или компенсатор. За селските райони (в общините В. Търново, Павликени и Елена), продаването на туристически услуги може да стане и осезаема икономическа опора.

Туризмът в областта има потенциал да се развива в две основни направления:

  • В селските райони – селски, екологичен, познавателен, културен, “по специални интереси” (археология, поклонничество, дегустация);

  • В градовете В.Търново, Свищов и Елена – културен (“градски”), конгресен.

Освен в споменатите градове, значителна част от антропогенните и основната част от природните ресурси за развитие на туризъм в областта са в селските й райони. Екологизацията, естетизирането и устройването на пространствата, през които ще преминават и в които ще пребивават посетители/туристи, са заложени в предходните мерки (аграрната политика се интегрира с туристическата). Това е шансът на областта да създаде среда за експониране и валоризиране на природни и културни ценности извън градските среди. Спецификата на възможните туристически продукти на областта предполага сравнително кратък престой и ограничено предлагане. Това налага коопериране (включително трансгранично) за създаване на мащабни продаваеми продукти.

Културно-историческото наследство е стратегически фактор за устойчивото развитие. Неговото социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането му от обект на опазване в инструмент за развитие. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно – историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм10.

Богатото културно историческо наследство, в съчетание с природните дадености на областта, е сериозна възможност за издигане нивото и значението на туризма. Туризмът е клъстер от разнообразни стопански дейности, който може да осигури комерсиализирането на природното и културното наследство и да създаде поминък и доходи, но и нови източници на средства за грижите за това наследство. Основният акцент на тази цел е развитие на туризма от гледна точка на неговия принос за цялостното устойчиво развитие на областта. Тя изисква развитие на икономически ефективен и конкурентноспособен туризъм, балансиране на икономическите цели с екологичните и социалните рискове, разширяване на териториалното и социално разпространение на ползите от туристическото развитие и не на последно място – формиране на подходяща организационна структура.

Реализацията на тази цел е свързана с прилагането на следните пакети от мерки и действия:


Мерки за планиране и координиране на туристическото развитие

Мярка 5.1. Разработване на цялостна стратегия и програма за развитие на туризма с акцент на алтернативния туризъм и ревитализиране и валоризиране на културно-историческото и природното наследство в областта

Досегашните планови документи са спорадични, некоординирани и затворени в границите на отделни общини (В. Търново, Свищов, Елена, Павликени). Необходимо е изработването на консолидирана стратегия с регионален мащаб и координирана програма. Тя е необходима както за преките цели (продаваеми туристически продукти), така и за приоритетизиране на съпътстващите действия (инфраструктура, благоустрояване, екология).

Мярка 5.2. Създаване на специализирана устройствена схема за развитие на туризъм в областта

Мярката е необходима както за осигуряване на инвестиционни полета, така и за координирани действия по сектори “инфраструктура” и “селско стопанство”. Схемата ще визуализира и защити интересите на туристическите ареали, ще ги предпази от неудачни инвестиции производства и други несъвместими дейности. С изработването на устройствената схема трябва да бъде оценен капацитетът и принципите за използване, опазване и устройство на чувствителните и с вероятна висока концентрация на посетители туристически ареали.


Мерки за създаване на туристически продукти и социализация на туристическите ресурси

Мярка 5.3. Професионална промоция и реклама на туристически продукти

Много от новосъздадените елементи на туристическо предлагане все още не са сглобени в цялостни продукти и не присъстват на туристическия пазар. Това са преди всичко експонираните природни атрактиви в общините В.Търново и Павликени11. Сътрудничеството и кооперирането съсъс съседни области и контакта с посредниците в пазара на туристически продукти е настоящ дефицит в практиката и доказана необходимост за плановия период. Необходимо е провеждане на колективни рекламни дейности, в т.ч. уеб-сайт, проучване на възможности за рекламна дейност със съседни области, програма за работа с туроператори извън областта Инициатори на действията по тази мярка трябва да станат и публичните институции (областните и общински администрации).

Мярка 5.4. Проучване и подготвяне на проекти за кандидатстване в програми, финансиращи съхраняването и социализирането на природното и културно-историческо наследство

Потребностите от инвестиции в туристическите ресурси на областта са несъизмеримо по-големи от разполагаемите ресурси. Подготовката на качествени проекти за експониране, обновяване и съхранение на културно-исторически и природни обекти е решаваща предпоставка за развитието на устойчив туризъм в областта. В тази насока е важно проучването на интегрирани природно-културни маршрути на територията на областта и Северния централен район. Досегашните локални продукти на маршрутно-познавателен туризъм трябва да се обвържат в мащаби, позволяващи маркетиране и избор на дестинация.

Мярка 5.5. Проучване и създаване на регионален продукт “Янтра”

Търсенето на туристическа “новина” и търговска/туристическа марка е защитимо в регионален мащаб. Идеята за създаване на интегриран туристически продукт на басейнов принцип (водосбора на р. Янтра) е защитена в проект по програма ФАР – екотуризъм. Териториалният обхват на този проект покрива само територията на средна Янтра. След приключване на проекта (края на 2005 г.), е необходимо сглобяване на продукт, покриващ целия речен басейн .

Мярка 5.6. Информиране на населението за възможните инициативи и достъпните финансови източници за изграждане на туристическа инфраструктура и предлагане на туристически услуги

Освен стандартната туристическа инфраструктура (хотели и ресторанти), и обектите за посещения (културно-исторически и природни), огромно значение за алтернативния туризъм имат непрофесионалните услуги и контакта с обикновените хора. В сравнение с масовия туризъм, продуктите на алтернативния предполагат много по-широк контакт със средата и хората. Информирането, настройването, обучението и включването на хората от туристическите ареали на областта е сред важните градивни стъпки към изграждане на конкурентноспособни туристически продукти.

Мярка 5.7. Създаване на система за контролиране щадящото използване на природните и антропогенните туристически ресурси на областта

Идентифицираното стопанисване на обектите и мярата в антропогенното натоварване на туристическите ареали в областта са залог за предотвратяване на бързата амортизация на туристическите продукти и “културното замърсяване” на районите за посещение.


Мерки за кадрово, институционално и информационно осигуряване на туризма

Мярка 5.8. Обучение на специалисти в интерпретиране и маркетинг на културно-историческото и природното наследство

Модерните прийоми в анимирането и експонирането на културни и природни ценности са все още малко познати и още по-малко приложени12

Мярка 5.9. Създаване на областна информационна система за туризма и изграждане на туристически информационни центрове

Подредеността, актуалността и достъпността на туристическата информация е сред основните недъзи на българския туризъм като цяло. Създаването на мрежа от туристически информационни центрове с единна система за актуална туристическа информация е необходима стъпка в качественото развитие на туристическото предлагане в областта.

Мярка 5.10. Постигане на координация на областно равнище между частния туристически сектор, браншовите организации, публичните структури, научните и образователни институции, съветите по туризъм, туристическата камара

Макар и прерогатив на частната инициатива, туризмът в областта не би могъл да се развие пълноценно без действени партньорства между всички заинтересовани страни. Фокуси на съвместни действия са мерките по планиране, изграждане на туристически продукти, маркетинг, реклама и информация, институционализиране.


Приоритетна цел 6:

“институционална среда”


Изграждане на съвременна институционална среда в областта и общините, за координиране действията за постигане на икономическа стабилизация, растеж и балансирано развитие

Тази стратегическа цел е подкрепяща или осигуряваща другите цели на развитието. Тя ще осигури среда и условия за реализирането на другите приоритетни цели най-вече чрез постигането на синхрон, информираност и координация в действията на всички участници в процеса на основата на общоприетата от тях стратегия.

Развитието на институционалния и административния капацитет спомага за по-доброто възприемане на осъществяваните реформи в регионалното развитие на областта и страната при повеждането на политиката за социално-икономическо развитие и сближаване, за по-ефективно усвояване на средства от европейските фондове, за прилагане на нови съвременни методи на управление, информационни и комуникационни технологии.

Укрепването на капацитета на областната и общинските администрации следва да се обвързва с повишаването на конкурентноспособността на областта в национален и европейски контекст, както и с ускореното придобиване на умения за прилагане принципите и механизмите на стратегическото планиране и програмиране, възможността на администрациите да управляват програми и проекти, да осъществяват мониторинг и оценка на реализацията им.

Реализирането на тази цел е свързана с прилагането на следните мерки и действия:

  • Повишаване на управленския капацитет на областната и общинските администрации, местните институции и организации

  • Създаване и поддържане на информационна база за регионално планиране и развитие на областно ниво

  • Постигане на по-добра координация между деконцентрираните държавни служби и областната администрация и на секторните политики в областта в процеса на изпълнението на стратегията

  • Подпомагане осъществяването на транснационални, интеррегионални, регионални, междуобщински и публично-частни партньорства за развитие

  • Разработване и управление на проекти за усвояване на средства от Структурните фондове и Фонд “Кохезия”

  • Подобряване на предоставяните услуги от регионалната и общинските администрации

  • Подобряване на информационните и организационни предпоставки за разширяване на партньорството с неправителствения сектор

  • Осъществяване на мониторинг и оценка на прилагането на стратегията за развитие на областта и общинските планове за развитие

  • Подобряване на координацията между областните и общинските власти при актуализиране на общинските планове и областната стратегия за развитие

  • Стимулиране на активно гражданско участие в управлението и развитието на общините, създаване на условия за достъп до информацията, касаеща местното самоуправление и до правата и задълженията на гражданите.
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   16

Свързани:

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г
Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитие на област велико търново 56
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМеждинна оценка за Изпълнението на Областна стратегия за развитие на Област Кюстендил 2005-2015 г. Март 2011 г
Междинната оценка за изпълнението на Областната стратегия за развитие на област Кюстендил 2005-2015 г е изготвена от екип на „Проинфраконсулт”...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт велико търново решения
На основание Правилника за организацията и дейността на областните съвети за развитие актуализира състава на Областния съвет за развитие...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбластен съвет за развитие на област велико търново
На основание Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие, Областният съвет за развитие актуализира състава на Областния...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconОбласт варна стратегия за развитие 2005-2015
Ограничителни условия влияещи върху развитието на Варненска област, произтичащи от природните фактори 22
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад Месец юн и 2010
Ситуационният анализ и оценката на потребностите на рисковите групи в ОбщинаЕлена е етап от процеса на стратегическо планиране на...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconДоклад за междинна оценка на Областната стратегия за развитие на област Варна (2005-2015)

Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconСтратегия за развитие на област перник 2005-2015 Г
Областен план за развитие, разработен през 2000 г. Това е ключов документ, който отразява европейската политика за регионално развитие,...
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconПротокол
Областен съвет за развитие на област Велико Търново проведено на 30 ноември 2011 година в гр. Велико Търново
Стратегия за развитие на област Велико Търново, 2005-2015 г iconМинистерство на регионалното развитие и благоустройството
Оценка за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г и на Актуализирания...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом