И за да се произнесе, съдът взе предвид следното




ИмеИ за да се произнесе, съдът взе предвид следното
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер102.56 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://smolyandc.judiciary-bg.org/courts/dc/smolian/webbcap.nsf/0/2a9da18312598d6bc2257736001ea4
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК, във връзка с чл. 144 и чл. 149 от СК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по въззивна жалба на С. Е. Ф. срещу Решение № 3/02.02.2010 г. по Г. д. № 283/2009 г. по описа на РС – Г. Д..

Във въззивната жалба е направено оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, като са изложени доводи, че същото е постановено в несъответствие със събраните по делото доказателства. Наведени са аргументи, че от представеното удостоверение, че ищецът е студент, не се установява дали същият успешно е завършил учебната година. На следващо място е посочено, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че брутното трудово възнаграждение на ответника е в размер на 511.20 лв., което всъщност е 350 лв. месечно. Релевирано е оплакване, че не е обсъдена представената медицинска документация досежно лошото здравословно състояние на ответника – въззивник, както и затрудненото му финансово положение. Направено е искане за отмяна на атакуваното решение.

С депозирания бланкетен писмен отговор въззиваемият Н. С. Ф. е направил искане за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на разноските по делото.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба, становището на въззиваемата страна, обсъди доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно и провери валидността и допустимостта на оспореното решение на първоинстанционния съд, приема за установено от фактическа страна следното:

Въззиваемият Н. С. Ф. е сина на С. Е. Ф. – въззивник по делото и на Р .. Г.. К.., видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено от Община – Г. Д., въз основа на Акт за раждане № 332/22.10.1988 г. С Решение № 41/03.04.1998 г. по Г. дело № 24/1998 г. по описа на РС – Г. Д. е изменен размера на издръжката, която С. Ф. е осъден да заплаща на Р.. Г.. К.., като майка и законна представителка на малолетния Н. С. Ф., като е увеличен от 3 000 лв. на 15 000 лв., считано от 30.01.1998 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва, определена от УС на БНБ за всяка просрочена вноска. Майката на въззиваемия Н. Ф. е починала на 31.01.2002 г., съгласно депозирания по делото Препис -извлечение от акт за смърт № 8/01.02.2002г. по описа на Община – Г. Д..

Н. Ф. е бил записан в първи семестър на първи курс, редовно обучение през учебната 2008 г. - 2009 г. за висше образование на образователно - квалификационна степен бакалавър по специалност „Маркетинг” в Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг – Г. С.., а през учебната 2009 г. – 2010 г. - в първи курс, редовно обучение, в специалност „Финанси и счетоводство” във ВСУ „Ч.. Х.” – Г. В., които факти се установяват съответно от Уверения №№ 420/29.10.2008 г. и 75-3560/01.10.2009 г. Според депозираното пред въззивния съд Уверение № 255/30.04.2010 г., издадено от Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг – Г. София, Н. Ф. е бил студент в първия семестър на 2008 – 2009 г., но е отпаднал, поради слаб успех и невзети изпити.

От 01.04.2009 г. въззивникът се намира в трудови правоотношения с „ИТД -Механик”, Г. Съединение, като основното му месечно брутно трудово възнаграждение е в размер на 450 лв. Същият е представил доказателства досежно здравословното състояние, в което се намира, като според медицинската документация, приложена към делото на С. Ф. са поставени следните диагнози: синдром на вертебробазиларната артериална система, остеопороза, хипертония, хиперплазия на простатата, дископатия, ерозивен гастрит и колит. Депозирани са два фискални бона за закупени лекарства на обща стойност 79.26 лв.

Ищецът Н. Ф. е предявил срещу С. Ф. обективно съединени искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 от СК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от 29.10.2008 г. до 20.08.2013 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане, с оглед започналото обучение във висше учебно заведение. Районният съд е осъдил ответника да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 60 лв., считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба за всяка закъсняла или просрочена вноска, както и ежемесечна издръжка в размер на 40 лв. за периода 29.10.2008 г. – 16.10.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на издръжката, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане и е отхвърлил исковете за сумите над уважените размери до претендираните такива, като неоснователни и недоказани. В мотивите на решението е посочено, че с оглед трудовите доходи и здравословното състояние на ответника, както и обстоятелството, че същият е единствен родител на ищеца, който учи във висше учебно заведение, редовна форма на обучение и потребностите на последния, следва да бъде определена минималната месечна издръжка, чийто размер на 60 лв., ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба, имаща характер на покана, до окончателното изплащане на всяка просрочена вноска. Що се отнася до претендираната издръжка за минало време, първоинстанционният съд е приел, че сумата от 40 лв. е справедлив паричен еквивалент на дължимата издръжка за ищеца, който е бил студент – първи курс, редовно обучение във висше учебно заведение.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес досежно оспорване на решението в осъдителните му части. В останалата част – по отношение на отхвърлителните диспозитиви на атакуваното решение, въззивната жалба се явява недопустима, поради липса на правен интерес. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява частично основателна, поради следните съображения:

Настоящата инстанция кредитира изложените в атакуваното решение изводи досежно дължимостта на издръжката от страна на бащата – въззивник на своето дете – въззиваем, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази част.

Що се касае до размера на издръжката, същият следва да бъде определен според нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, по аргумент на чл. 142 от СК. Минималната издръжка за едно дете към настоящия момент е 60 лв. /1/4 от минималната работна заплата за страната, която е 240 лв./. В случая ищецът – въззиваем е представил доказателства досежно твърдението си, че е студент, редовно обучение във висше учебно заведение през учебната 2009 г. – 2010 г. – Уверение № 75-3560/01.10.2009 г. по описа на ВСУ „Ч.. Х..” – Г. В., което не е оспорено и за което не са представени доказателства в обратен смисъл. Освен това е безспорно, че Н. Ф. има само един жив родител – бащата С. Ф., тъй като майката Р.. К..е починала през 2002 г. Липсват наведени твърдения и не са представени доказателства, че въззиваемият работи или получава някакви доходи, или притежава имущество, от което да може сам да се издържа. При цялостната преценка на горепосочените факти може да се направи обоснован извод, че Н. Ф. има право и се нуждае от издръжка.

От друга страна въззивникът е лице, което дължи издръжка на своя син. От събраните по делото доказателства се установява единствено брутното трудово възнаграждение, което С. Ф. получава, а именно: 450 лв. месечно. Липсват твърдения и писмени документи, установяващи имущественото му положение. От приложената медицинска документация е видно здравословното положение, в което същият се намира – страда от синдром на вертебробазиларната артериална система, остеопороза, хипертония, хиперплазия на простатата, дископатия, ерозивен гастрит и колит, за които е предписано медикаментозно лечение. От фискалните бонове се установява цената на закупени лекарства /общо 79.26 лв./, необходими за поддържане на добро здравословно положение. С оглед цялостната преценка на възможностите на въззивника – доходите от трудовото му възнаграждение и средствата, които са му необходими за закупуване на лекарства, настоящата инстанция намира, че същият следва да заплаща на своя син месечна издръжка в размер на 40 лв., която е под установения минимум, но съответства на приходите, които получава и разходите, които има. При определяне на размера на дължимата издръжка следва да се отчете и поведението на Н. Ф., предвид факта, че същият е бил студент през учебната 2008 г. - 2009 г. в Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг – Г. С.., но е отпаднал, поради слаб успех, а през учебната 2009 г. – 2010 г. - във ВСУ „Ч.. Х..” – Г. В.., за което обаче няма доказателства за отписването му от редовната форма на обучение.

Що се касае до издръжката за минало време, настоящата инстанция намира, че същата е дължима, предвид обстоятелството, че въззиваемият е бил записан като студент първи курс, редовно обучение през учебната 2008 г. - 2009 г. в Колеж по мениджмънт, търговия и маркетинг – Г. С.., но само за първия семестър, т. е. за периода 29.10.2008 г. до 29.01.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на издръжката, считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до окончателното й плащане. Този извод следва от необходимостта от издръжка, която Н. Ф. има досежно посочения период – същият е бил студент през първия семестър, взел е 2 от 5 изпита за семестъра, видно от представеното Уверение № 255/30.04.2010 г., издадено от цитираното учебно заведение, а въззивникът по делото /неговият баща/ е бил длъжен и е имал възможност да предостави парична сума в размер на 40 лв., предвид изложените по-горе съображения. Иска по чл. 149 от СК над уважения размер от 40 лв. до претендирания размер от 60 лв., както и за периода от 29.01.2009 г. до 16.10.2009 г. се явява неоснователен и недоказан в тази част, тъй като един от релевантните факти, обуславящи изхода на делото, е именно: обучението във висше учебно заведение в посочения период /втория семестър/, не е налице.

С оглед гореизложеното, въззивният съд счита, че предявените искове с правно основание чл. 144 и чл. 147 от СК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД се явяват частично основателни – досежно ежемесечната издръжка в размер на 40 лв., считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ върху размера на издръжката за всяка закъсняла или просрочена вноска, както и досежно ежемесечна издръжка в размер на 40 лв. за периода от 29.10.2008 г. до 29.01.2009 г. /първи семестър/, ведно със законната лихва върху размера на издръжката, считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до окончателното й плащане, поради което оспореното решение на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно в тези части и следва да бъде потвърдено в тези части, включително и в частта, с която С. Е. Ф. е осъден е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 107.60 лв., представляваща държавна такса върху размерите на издръжките. В останалите обжалвани части, исковете се явяват неоснователни, което обуславя отмяната на оспореното решение и отхвърлянето на исковете в тези части, включително и в частта, с която С. Е. Ф. е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 137 лв., представляваща държавна такса върху размерите на издръжките за горницата над 107.60 лв. /от които 57.60 лв. за иска по чл. 144 от СК, съответни на уважената част от иска и 50 лв. за иска по чл. 147 от СК/ до присъдените 137 лв. Що се относа до въззивната жалба, с която се атакуват отхвърлителните диспозитиви на решението, същата се явява недопустима, поради липса на правен интерес, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и въззивното производство да бъде прекратено в тази част, като недопустимо.

На основание чл. 78, А. 3 от ГПК и съобразно направеното искане за заплащане на разноски Н. С. Ф. следва да заплати на С. Е. Ф. направените от него разноски, представляващи внесена сума за издаденото съдебно удостоверение и държавна такса в размер на 61.14 лв. /шестдесет и един лев и четиринадесет стотинки/, съразмерни на отхвърлената част от обективно съединените искове. Що се касае до претендираните от Н. С. Ф. разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение по представените Договори за правна защита серия СМ, №№ 2943/16.10.2009 г. и 436/11.03.2010 г., същите не следва да бъдат присъждани в негова полза, а искането му следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като доказателства за плащането им не са представени по делото.

Водим от горното, Смолянският окръжен съд


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ Решение № 3/02.02.2010 г. по Г. д. № 283/2009 г. по описа на РС – Г. Д. в частта, с която С. Е. Ф. е осъден да заплаща на Н. С. Ф. ежемесечна издръжка в размер на 60 лв., считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ върху размера на издръжката за всяка закъсняла или просрочена вноска, за горницата над 40 лв. до присъдените 60 лв., в частта с която С. Е. Ф. е осъден да заплати на Н. С. Ф. ежемесечна издръжка в размер на 40 лв. за периода от 29.10.2008 г. до 16.10.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на издръжката, считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до окончателното й плащане, за периода от 29.01.2009 г. до 16.10.2009 г., в частта, с която С. Е. Ф. е осъден да заплати на Н. С. Ф. направените по делото разноски в размер на 150 лв., както и в частта, с която С. Е. Ф. е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 137 лв., представляваща държавна такса върху размерите на издръжките за горницата над 107.60 лв. до присъдените 137 лв., като неправилно и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове с правно основание чл. 144 и чл. 149 от СК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД, предявени от Н. С. Ф. срещу С. Е. Ф. за сумата над уважения размер от 40 лв. до претендирания размер от 60 лв., както и за периода от 29.01.2009 г. до 16.10.2009 г., като неоснователни и недоказани.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3/02.02.2010 г. по Г. д. № 283/2009 г. по описа на РС – Г. Д. в частта, с която С. Е. Ф. е осъден да заплаща на Н. С. Ф. ежемесечна издръжка в размер на 40 лв., считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ върху размера на издръжката за всяка закъсняла или просрочена вноска, както и в частта, с която С. Е. Ф. е осъден да заплати на Н. С. Ф. ежемесечна издръжка в размер на 40 лв. за периода от 29.10.2008 г. до 29.01.2009 г., ведно със законната лихва върху размера на издръжката, считано от датата на завеждане на делото /16.10.2009 г./ до окончателното й плащане, както и в частта, с която С. Е. Ф. е осъден да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 107.60 лв., представляваща съответната държавна такса върху размерите на издръжките.

ОСЪЖДА Н. С. Ф. да заплати на С. Е. Ф. направените от него разноски, представляващи внесена сума за издаденото съдебно удостоверение и държавна такса в размер на 61.14 лв. /шестдесет и един лев и четиринадесет стотинки/, съразмерни на отхвърлената част от обективно съединените искове.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. С. Ф. за присъждане на разноските по делото, съразмерни на уважената част от исковите претенции, които разноски представляват адвокатско възнаграждение по представените Договори за правна защита серия СМ, №№ 2943/16.10.2009 г. и 436/11.03.2010 г., като неоснователно и недоказано.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на С. Е. Ф. в частта срещу Решение № 3/02.02.2010 г. по Г. д. № 283/2009 г. по описа на РС – Г. Д. в частта, с която са отхвърлени предявените искове, като недопустима, поради липса на правен интерес и прекратява въззивното производство в тази част, като недопустимо.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при наличие на предпоставките по чл. 280, А. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на определение, с която въззивната жалба е оставена без разглеждане и въззивното производство е частично прекратено – в едноседмичен срок от връчването му на страните.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ

Свързани:

И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,...
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе, съдът взе предвид следното
Съдът е допуснал незабавно изпълнение на заповедта и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе съдът взе предвид следното
В този смисъл моли съдът да отмени определението на районния съд и допусне исканото обезпечение
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе съдът взе предвид следното
Моли съдът да отмени разпореждането и постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на основание чл....
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе взе предвид следното
Процедурата по двойна размяна на книжа е приключила с изтичане на срока за допълнителен отговор,предвид което съдът следва да се...
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе, съдът взе предвид следното
Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия да заплати разноските по водене на делото в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ по сметка...
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и П. техния анализ и оценка съдът прие следното
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът прие следното
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
В хода на производството са събрани писмени доказателства и от техния анализ и оценка съдът прие следното за установено
И за да се произнесе, съдът взе предвид следното iconЗа да се произнесе взе предвид следното
...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом