Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма)




ИмеSwot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма)
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер153.99 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.namrb.org/projects/i-speed/files/SWOT_tourisme_NAMRB_Final_BG.doc





национално сдружение на общините в република България




SWOT-анализ

Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма)




SWOT-анализът е направен в изпълнение на ангажимента на НСОРБ като партньор по проект I-SPEED. За целите на SWOT-анализа са използвани следните информационни източници: Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в България 2009-2013; общински програми за развитие на туризма, нормативни актове и добри практики на национално, регионално и местно ниво.


Увод


Благодарение на природното и историческо разнообразие в рамките на едно сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за развитие на туризма. Такъв потенциал са не само черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и 9 обекта включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, повече от 600 минерални водоизточници, хиляди местни традиционни и културни атракции; повече от 5 % от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3 национални и 11 природни парка) 40 000 исторически паметника, 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има официално обявени 142 курорта, от които 58 са балнеолечебни, 56 планински климатични и 28 морски

За подпомагане на прилагането на националната политика в областта на туризма е създаден Национален съвет по туризма (НСТ). Той функционира като консултативен орган към министъра на икономиката. Членове на Националния съвет са представители на централната власт и институции, свързани с туризма: местни и регионални туристически организации и туристически компании. Представители на НСОРБ също са членове на НСТ.

Съгласно Закона за туризма, общинските администрации имат статут на основни институции за развитието на туризма на местно ниво. Това се осъществява чрез програми за развитие на сектора, подпомагане на местното предлагане на пазара, ИТ обслужване на туристите, категоризация на туристически обекти, както е предвидено в Закона за туристическа, както и упражняването на контрол върху тяхната дейност.

Общините разполагат със законови правомощия по отношение на развитието на местната техническа и туристическа инфраструктура, планирането на туризма (и свързаното планиране на градските територии). Общините са приели програми за развитието на туризма и неговата инфраструктура (изграждане и поддържане на инфраструктурата, на информационни туристически центрове и организация на информационното обслужване на туристите, реклама в страната и в чужбина на туристическите обекти и др.), но те не са обвързани с държавната туристическа политика и не са обезпечени с финансови средства (общинските разходи в подкрепа на туризма и отдиха са около 0.1-0.2% от общите), което ги прави трудно реализуеми.

Анализът на българския туризъм показва, че по отношение на конкурентоспособност, качество и разнообразие на услугите и утвърдени дестинации на международния пазар, българският туризъм се намира на средно равнище спрямо развитите туристически държави.


Силни страни:

Като цяло България разполага със сравнително добре развити морски и планински курорти, но все още има много да се работи за внедряването на европейските стандарти в българските туристически продукти и за разширяване на спектъра на предлагането със специализирани форми на туризъм:

  • Многообразие на природни и антропогенни ресурси* за устойчиво развитие на всички видове и форми туризъм.

В България съществуват условия за развитие както на традиционен - морски и планински (ски) - туризъм, така и на специализиран – здравен (балнео, СПА и уелнес), културен, селски, еко, ловен, делови, приключенски и др. - туризъм. Всеки от тях може да се развива както самостоятелно, така и чрез ефективно комбиниране между различните видове туризъм.

  • Благоприятно географско разположение. Подходящ и благоприятен климат и температури; Красива и сравнително чиста околна среда

България е страна, притежаваща богато разнообразие от туристически ресурси – умерен климат, съчетание на слънчево морско крайбрежие, красиви достъпни планини с над 4000 открити планини, уникална природа - около 5% от територията на страната са защитени територии, от които: 3 национални и 11 природни парка, 55 резервата , 441 защитени местности 349 природни забележителности ; над 600 минерални водоизточници;

  • Богато и международно признато културно-историческо наследство с уникални характеристики и голям потенциал за развитие; Добра национална кухня и качествени вина

България притежава 6-хилядолетно културно наследство: около 40 000 паметници на културата от различни исторически епохи; над 160 източно-православни манастира, много църкви и култови паметници на други религии, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня;

  • Наличие на Национален туристически регистър

В него са вписани 63 туристически сдружения (местни, регионални, браншови и продуктови).

Създадени са 62 туристически информационни центрове (ТИЦ) - 73 % са създадени, функционират и се издържат от общини, 25 % са юридически лица по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и на Търговския закон, 2 % са изградени към национални паркове.

Слаби страни:

  • Силна регионална диспропоция на туристическото развитие

Повечето райони в България не съумяват да създадат качествени туристически продукти. В резултат на това възможностите за по-нататъшен растеж в традиционните курорти и туристически райони (черноморско крайбрежие и ски курорти) са достигнали своя предел и тенденцията за ръст от изминалото десетилетие няма да може да бъде запазена, ако съществуващият подход към развитието се запази. Значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо използван и бизнесът и населението там не могат да се възползват от предимствата на туризма.

  • Недостатъчно развита инфраструктура във вътрешността на страната (летища, пътища, обществен транспорт);

Недостатъчно планиране на използването на територията в туристическите райони (прекомерно застрояване, строителство през туристическия сезон и др.); липса на адекватни устройствени планове и зониране в туристическите райони

  • Начален стадий на развитие на публично-частни партньорства

Начален стадий на модернизиране, реновиране и реконструкция на преобладаващата част от съществуващите музеи, галерии, атракции и др., свързани с представянето на българското културно и историческо наследство

Липсва добра координация между туристическите предприятия и ефективен контрол за повишаване на качеството, разнообразието и намиране на специфичността на българските туристически услуги и тяхната конкурентоспособност на пазара

  • Недостатъчно използване на информационните технологии

Българският туризъм сериозно изостава от европейските и световните стандарти по отношение на on-line резервации; on-line комуникации; създаване и поддържане на специализирани интернет-страници; представяне и промоциране на българското културно и историческо наследство в Интернет пространството. Липсва ефективна национална система за събиране, съхраняване и разпределение на достоверна статистическа и маркетингова информация за българския туризъм. Начален стадий на модернизиране, реновиране и реконструкция на преобладаващата част от съществуващите музеи, галерии, атракции и др., свързани с представянето на българското културно и историческо наследство. Липсва достатъчно опитен и обучен персонал.

  • Честа промяна на нормативните документи, определящи правилата на туристическия бизнес в страната

През 2009 г. беше закрита Държавната агенция по туризъм. Нейната дейност беше поета от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. С обсъждания нов Закон за туризма се предлага въвеждане на централизирано управление на процесите в туризма чрез създаване на държавно предприятие и на организации за управление на туристически райони, което ще затрудни развиването на пазарно-партньорския подход в туризма на местно ниво

Възможности:

  • Разширяване на ролята на регионалните и местни власти в провеждането на държавната политика в областта на туризма, като се отчитат интересите на туристическия бизнес, на местната социална общност, на институциите по съхранение на екологичните и културни паметници, на транспортните органи, на професионалните сдружения (синдикати), на местните образователни и обучителни институции: преодоляване на регионалните диспропорции и развитие на туризъм по цялата територия на страната; подобряване на логистичните дейности и инженерната инфраструктура; развитие на специализирани видове туризъм; Създаване на продукти на регионалния/местния туризъм; Повишаване ефективността на маркетинговите и промоционните програми и дейности за налагане на имидж на България като дестинация за практикуване на разнообразни форми на висококачествен устойчив туризъм.

  • Създаване на Национална туристическа информационна система - важна предпоставка за успешното провеждане на държавната политика в областта на туризма; Действието й ще способства за ефективно използване на съвременните технологии за развитие и представяне на разнообразни туристически продукти и услуги и за привличане на туристически интерес Изграждане на Единна система за туристическа информационна система ще позволи да се предоставя своевременна информация на туристическия бизнес и на потребителите на туристически услуги, да се задоволяват информационните потребности за ефективно регулиране и контрол върху туристическите дейности и качеството на туристическия продукт; да се събира, обработва и съхранява информация за задълбочен анализ на туристическия сектор; да се планират и изготвят програми и стратегии; Обработката и анализа на информацията чрез специално разработен за целта софтуер ще спомогне за разрешаване на проблеми от комплексен характер, както и ще даде отговор на специфични въпроси в отделните направления на туристическия бранш.

  • Активизиране на дейността на Туристическите информационни центрове в страната;

  • Непрекъснато подобряване на бизнес-климата в страната; Подобряване на квалификацията и уменията на персонала в туризма;

  • Активизиране на професионалните контакти между академичното образование по туризъм (теорията) и туристическата индустрия (практиката);

  • Реализиране на съвместни програми, инициативи и събития за популяризиране на специализираните видове туризъм съвместно с държавните и неправителствените, регионалните и общинските структури;

  • Ефективно използване на съвременните технологии за развитие и представяне на туристическите продукти и услуги в страната и привличане на туристически интерес. Трансфер на добри практики и иновативни технологии от ЕС;

  • изграждане, съвместно с общините и частния сектор, на Единна национална информационна система и мрежа от туристически информационни центрове;

  • създаване на обща туристическа интернет страница /портал/ на България и електронна карта със 100-те национални туристически обекти;

  • разширяване на системата на мобилен екскурзовод;

  • създаване и поддържане на актуална база данни за туристическите ресурси в страната;

Заплахи:

  • Вероятни рецесии и кризисни явления;

  • Влошаване параметрите на околната среда: задълбочаващите се промени в климата и глобалното затопляне; нарушаване на принципите на устойчиво развитие – безотговорно използване на природните ресурси, замърсяване на околна среда в туристическите курорти и селища;

  • Непълноценно оползотворяване на природните и антропогенни ресурси;

  • Неприемане на своевременни мерки за прекратяване и преодоляване на последствията от презастрояването на курортните комплекси по Черноморието, балнеоложките и планинските курорти;

  • Отрицателно влияние на форсмажорни обстоятелства като природни бедствия, болести и терористични атаки;

  • Развитие на конкурентни дестинации;

  • Отрицателно влияние върху имиджа на страната като модерна туристическа дестинация на сериозното изоставане на българския туризъм от новите информационни технологии, използването на Интернет и подобряване на интерактивната среда в туристическата анимация, музейните, екскурзоводските и др. услуги;

  • Неефективни, нецеленасочени или недостатъчни по мащаб маркетингови кампании на страната .

  • Въвеждане на централизирано управление на процесите в туризма чрез създаване на държавно предприятие / организации за управление на туристически райони.



МАТРИЦА НА SWOT АНАЛИЗ


СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Многообразие на природни и антропогенни ресурси за устойчиво развитие на всички видове и форми туризъм;

  • Благоприятно географско разположение спрямо основните целеви пазари на България;

  • Красива и сравнително чиста околна среда; Подходящ и благоприятен климат и температури;

  • Богато и международно признато културно-историческо наследство с уникални характеристики;

  • гостоприемно местно население; добра национална кухня и качествени вина)

  • Нова или реновирана туристическа база за настаняване;

  • наличие на туристически информационни центрове и Национален туристически регистър




  • Териториална и регионална диспропорция на туристическото развитие;

  • Недостатъчно развита инфраструктура във вътрешността на страната;

  • Недостатъчно опитен и обучен персонал;

  • Начален стадий на развитие на публично-частни партньорства;

  • Начален стадий на модернизиране, реновиране и реконструкция на преобладаващата част от съществуващите обекти, свързани с представянето на българското културно и историческо наследство;

  • Слаба координация на държавните институции по отношение на организацията, управлението и продажбата на туристически услуги (продукти);

  • Липса на ефективна национална система за събиране, съхраняване и разпределение на достоверна статистическа и маркетингова информация за българския туризъм.

  • Недостатъчно използване на информационните технологии в българския туризъм; Ограничена информация за българското културно и историческо наследство;

  • Недостатъчна задълбоченост на рекламните дейности, поради недостатъчно финансиране;

  • Честа промяна на нормативните документи, определящи правилата на туристическия бизнес в страната;

  • Недостатъчно планиране на използването на територията в Туристическите райони (т.е. прекомерно застрояване, строителство през туристическия сезон и др.);

  • Липса на адекватни устройствени планове и зониране в туристическите райони;




ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • Непрекъснато подобряване на бизнес-климата в страната;

  • Развитие на специализирани видове туризъм;

  • Подобряване на квалификацията и уменията на персонала в туризма;

  • Преодоляване на регионалните диспропорции и развитие на туризъм по цялата територия на страната;

  • Подобряване на логистичните дейности и инженерната инфраструктура;

  • Активизиране на професионалните контакти между академичното образование по туризъм (теорията) и туристическата индустрия (практиката);

  • Създаване на продукти на регионалния/местния туризъм;

  • Реализиране на съвместни програми, инициативи и събития за популяризиране на специализираните видове туризъм съвместно с държавните и неправителствените, регионалните и общинските структури;

  • Повишаване ефективността на маркетинговите и промоционните програми и дейности за налагане на имидж на България като дестинация за практикуване на разнообразни форми на висококачествен устойчив туризъм;

  • Силна институциална подкрепа и публично-частно партнъорство;

  • Трансфер на добри практики и иновативни технологии от ЕС.

  • Ефективно използване на съвременните технологии за развитие и представяне на туристическите продукти и услуги в страната и привличане на туристически интерес;

  • Активизиране на дейността на ТИЦ в страната

  • Използване и усвояване на Европейските Структурни Фондове, Европейския Земеделски Фонд за Развитие на Селските Райони и други донорски източници на финансиране за развитие на туризма.

  • Вероятни рецесии и кризисни явления;

  • Развитие на конкурентни дестинации;

  • Липса на инвестиционен интерес от стратегически инвеститори;

  • Непълноценно оползотворяване на природните и антропогенни ресурси;

  • Влошаване параметрите на околната среда;

  • Неприемане на своевременни мерки за прекратяване и преодоляване на последствията от презастрояването на курортните комплекси по Черноморието, балнеоложките и планинските курорти;

  • Отрицателно влияние върху имиджа на страната като модерна туристическа дестинация на сериозното изоставане на българския туризъм от новите информационни технологии, използването на Интернет и подобряване на интерактивната среда в туристическата анимация, музейните, екскурзоводските и др. услуги;

  • Задълбочаващите се промени в климата и глобалното затопляне.

  • Неефективни, нецеленасочени или недостатъчни по мащаб маркетингови кампании на страната .






ОСНОВНИ ИЗВОДИ ОТ SWOT АНАЛИЗ

  • В България все още не се реализира мащабна национална, регионална и местна политика за организация и управление на перспективен и ефективен отрасъл, който да причисли страната към високо развитите туристически държави, с подобаващо място на международния туристически пазар;

  • България не е намерила верния подход за решителен пробив на туристическия пазар. България участва с под 1% в европейския туристически пазар;

  • Неконтролираното строителство на туристическите курорти и селища, особено по Черноморието и планините, доведе до нарушения на природната среда – растителни и морски природни ресурси, до сериозни противоречия между икономическите и социалните фактори и опазване на природната среда и културно-историческото наследство;

  • Ясно противоречие между туристическата (в курортите и хотелите) и инженерна инфраструктура. Националната, регионална и местна инфраструктура не отговаря на съвременните изисквания на туристите (пътища, летища, вода, канализация и т.н.);

  • Липсва необходимата социално-икономическа политика и условия за увеличаване на почиващите българи в нашите туристически обекти;

  • Не се обръща достатъчно внимание на детския, ученическия, студентския и младежки туризъм, както и на туризма за хора от “трета” възраст (пенсионери);

  • Качеството и разнообразието на предлаганите стоки и услуги от обслужващия персонал все още са под нивото на изискванията и стандартите на европейските държави. Очевидно е, че все още липсва национална атмосфера на гостоприемство (от всички граждани, селища и отрасли) по приемането както на чуждестранни, така и на български туристи;

  • България разчита, а и в бъдеще ще продължава да разчита основно на морския туризъм, от който през 2006 г. формира около 70% от приходите на туризма. Въпреки богатите си географски, природни и културно-исторически ресурси, все още обаче не са достатъчно развити културния, деловия, селския, балнеоложкия, СПА туризма, природния, религиозния, ловния, спортния, екстремния и хоби туризма;

  • Все още са недостатъчни икономическите стимули на частния бизнес – данъци, такси, застраховки и т. н. в сравнение с тези в страните основни конкуренти на България – Турция, Хърватска, Кипър и т.н.;

  • Недостатъчна координация в дейността на националните и регионалните неправителствени туристически организации;

  • Алтернативният туризъм / в по-широкия смисъл на термина: форми и видове туризъм, алтернативни на традиционните за дестинацията/ има голямо бъдеще, макар че засега той все още не е достатъчно развит у нас. През следващите години от традиционните форми на туризъм, каквито са у нас летният и зимният, не се очаква голям ръст на приходите по чисто природни и екологични причини;

  • Конгресният туризъм може да генерира приходи за България в размер на около 100 млн. евро годишно. Проблемите, които приоритетно трябва да бъдат решени, включват осигуряване на евтини авиопревозвачи, които да оперират от Западна Европа до страната, провеждане на активен маркетинг за популяризиране на България като дестинация за конгресен туризъм. Пазарите с най-голям потенциал в тази сфера са Швеция, Германия, САЩ, Япония и Великобритания;

  • Потенциал за развитието на София като дестинация за конгресен туризъм има и разработването на трансгранични и регионални продукти /София – Белград – Букурещ, София – Атина – Истанбул и пр./;

  • България е пълноправен член на ЕС, но все още не разполага дори с примитивна база данни за туристическия ресурс на страната. Единната информационна система в бранша е все още проект и законов текст;

  • Българските туристически фирми се нареждат на последно място по рекламиране в интернет. Едва 13 % от фирмите, предлагащи туристически продукт в България, имат собствена интернет страница;

  • Особено важен е и социалният ефект, който туристическият продукт ще окаже върху местния жизнен стандарт;

  • Туристическа дестинация България формира своето национално предимство на основана на екстензивното използване на природните си туристически ресурси и ниската факторна себестойност;

  • Липсата на надеждни специализирани механизми за устойчива валоризация на природните туристически ресурси и ниската факторна себестойност позволяват фирмена стратегия и съперничество в отрасъла предимно по линия на ниската цена за сметка на качеството на туристическите продукти;

  • Обвързаните с ниската цена фирмена стратегия и съперничество в отрасъла формират имидж на България като евтина туристическа дестинация. Подобен имидж привлича туристическо търсене от страна на туристи с нисък социален статус, ниски платежни възможности и ниска потребителска култура;

  • Бихме могли да направим извод, че основната мотивация при избора на българския туристически продукт е сравнително ниските цени, сигурността на туристите и макар незначително, но подобрено качество на услугите през последните години;

  • Непретенциозното туристическо търсене от страна на хора с ниски платежни възможности налага като приоритет в инвестициите увеличаване на капацитета на туристическата структура за сметка на нейното качество. Заплащането на заетите в туризма се задържа на ниско равнище, което води до „изтичане” на квалифицирани кадри от индустрията.

* С понятието антропогенни туристически ресурси се означават обекти и събития с неприроден характер, които представляват непосредствена цел за пътувания. За разлика от природните, антропогенните ресурси имат главно познавателен, а по-рядко рекреативен ефект. За тяхното въздействие не е характерна сезонност. Свързват се с такива видове действия като маршруто познавателен, конгресен туризъм, пътуване заради развлечение, спортни събития и др.






Свързани:

Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) icon10: 00 – 11: 00 Информационни и комуникационни технологии в България разпространение и употреба
Христо Трайков (директор, Координационен център за информационни, комуникационни и управленски технологии)
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconПрограм а
За кандидат- докторантски конкурс за учебната 2011/2012 Г. По специалност “икономика и управление” (“Стратегически алианси в туризма”);...
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) icon4-та национална конференция с балканско участие информационни и комуникационни технологии за здравеопазването. Трансгранични електронни здравни услуги
Еде четвъртото издание на национална конференция „Информационни и комуникационни технологии за здравеопазването”, организирана от...
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconПрограма за развитието на туризма
Тя е в съответствие с политиката на местните органи за самоуправление относно туризма на местно ниво, която е определена в Закона...
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconИнформационни и комуникационни технологии. Дигитализация, децентрализация и глобализация на информацията Една от задачите на съвременната наука е да погледне
Информационни и комуникационни технологии. Дигитализация, децентрализация и глобализация на информацията
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconПрограма за развитие на туризма в община златарица
Програмата за развитие на туризма в Община Златарица е изработена от Консултативния съвет по въпросите на туризма в Общината съгласно...
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconПрограмма развития сферы туризма Зеленодольского муниципального района и острова-града Свияжск
Анализ туристского потенциала территории и текущей стадии развития туризма
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconПрограма за развитие на туризма в община етрополе 2013 2016 г
Програмата е в съответствие с политиката на местните органи за самоуправление относно туризма на местно ниво, която е определена...
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconПроект „Информационни Комуникационни Технологии Движеща сила за промяна в образованието по Програмата за Трансгранично сътрудничество Румъния-България
Специални гости на събитието бяха кметът на Община „Главиница” г-н Хюсеин Хамди, както и г-жа Катя Дженкова старши експерт по математика,...
Swot-анализ Състояние на туризма (Използване на Информационни и Комуникационни Технологии в туризма) iconОбщински проекти за използване на информационните технологии в маркетинга и рекламата на туризма
Банско – Закопане – обмен на добри практики и сътрудничество за развитие и маркетинг на зимния туризъм
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом