Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд




ИмеСа предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд
Дата на преобразуване22.10.2012
Размер84.8 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://blagoevgradrc.judiciary-bg.org/Courts/RC/Blagoevgrad/wa.nsf/e3a2ce731f73417ac22576640047a
и за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е образувано по искова молба, подадена от “ЕВРОС – КИП” Е. с ЕИК 102733988, със седалище и адрес на управление: гр. Б. представлявано от Управителя Р. И. К., чрез адвокат В. Ц., преупълномощена от И. К. И.редовно упълномощен от Управителя Р. И. К. с пълномощно с peг. № 151/2009 г. на Нотариус М.А. - Т. - Нотариус с peг. № 464 на Нотариалната камара и с район на действие този на Pайонен съд – Бургас, с която срещу “В.” Е., с ЕИК 101573452, със седалище и адрес на управление: Б., ЖК. Супермаркет, представлявано от Управителя А.А. А., са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ вр. чл. 318, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16 146. 94 /шестнадесет хиляди сто четиридесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/ лева, представляваща главница – незаплатени цени на закупени стоки /козметични продукти/ съгласно 62 броя фактури, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на завеждане на исковата молба, до окончателно изплащане на сумата, ведно с направените съдебни и деловодни разноски.

Сочи се в исковата молба, че страните са в търговски взаимоотношения по силата на сключен на 01.01.2010 г. Договор за търговска продажба, по силата на който ищцовото дружество доставяло стоки /козметични продукти/ в търговските обекти на ответника, находящи се в Б., гр. Сандански, гр. Петрич, гр. Банско и гр. Гоце Делчев, съгласно списък, приложен към договора. Договорът бил сключен при действието на Общите условия за покупка на стоки за търговска верига “В.”, като конкретните условия за доставка на стоките били уточнени в Анекс, неразделна част от договора. Съгласно чл. ІІІ, ал.1 от Анекса, срокът за плащане бил 45 календарни дни, считано от датата на издаване на фактурата, по банков път.

Ищецът твърди, че в изпълнение на договорните отношения, доставил в търговските обекти на ответника по негова предварителна заявка козметични продукти, подробно описани като марка, количество и цена в процесните фактури. Тъй като цените по същите не били заплатени от ответника, ищецът бил мотивиран да предяви настоящите искове.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове по съображенията, изложени в исковата молба.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 26.10.2011 г., съдът е допуснал отказ от предявената искова претенция в частта й за сумата от 3 520.41 лева и е прекратил производството в тази му част.

Препис от исковата молба и приложенията към нея е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска по размер. Сочи се в отговора, че съгласно глава V, т. 4 от анекса към договора, при прекратяване на последния, непродадената и налична стока подлежи на връщане на продавача /ищеца/, като със стойността на това количество следва да се приспадне текущото задължение, ако има такова. Твърди се, че в настоящия случай договорът е прекратен с изтичане на срока му – 31.12.2010 г., но ищецът отказал връщане на наличната стока, чиято стойност възлизала на 6 106.88 лева и тази сума следвало да се приспадне от общото задължение на ответника по процесните фактури.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искове по съображенията, изложени в писмения отговор на исковата молба.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства. Допусната и назначена е съдебно-счетоводна експертиза, заключението от която е приобщено към доказателствения материал по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Не се спори, че между страните са съществували трайни търговски вазимоотношения по силата на сключен Договор за търговска продажба на стоки от 01.01.2010 г. /на л. 14 – л. 16 от делото/, по силата на който ищецът в качеството му на продавач се задължил да доставя на ответника в качеството му на купувач стока съобразно поръчките и изискванията на последния, като конкретните условия за доставка на стоката, както и уговорките относно цената, търговските отстъпки, срокове на доставка и др. се съдържали в Анекс за търговските условия, представляващ неразделна част от договора /на л. 17 – л. 19 от делото/. Приети като доказателства са и Общи условия за покупка на стоки за търговска верига “В.” и Списък на обектите на търговска верига “В.” /на л. 20 – л. 26 от делото/.

С исковата молба са представени 62 броя данъчни фактури и 4 броя кредитни известия с доставчик ищеца и получател ответника - Фактура № */18.03.2010 г.; Фактура № */18.03.2010 г.; Фактура № */23.03.2010 г.; Фактура № */24.03.2010 г.; Фактура № */24.03.2010 г.; Фактура № */25.03.2010 г.; Фактура № */30.03.2010 г.; Фактура № */31.03.2010 г.; Фактура № */06.04.2010 г.; Фактура № */06.04.2010 г.; Фактура № */06.04.2010 г.; Фактура № */06.04.2010 г.; Фактура № */07.04.2010 г.; Фактура № */07.04.2010 г.; Фактура № */08.04.2010 г.; Фактура № */08.04.2010 г.; Фактура № */13.04.2010 г.; Фактура № */13.04.2010 г.; Фактура № */14.04.2010 г.; Кредитно известие № */22.04.2010 г.; Фактура № */15.04.2010 г.; Фактура № */20.04.2010 г.; Фактура № */21.04.2010 г.; Фактура№ */21.04.2010 г. Фактура № */27.04.2010 г.; Фактура № */29.04.2010 г.; Фактура № */04.05.2010 г.; Фактура № */05.05.2010 г.; Фактура № */05.05.2010 г.; Фактура № */06.05.2010 г.; Фактура № */06.05.2010 г.; Фактура № */06.05.2010 г.; Фактура № */11.05.2010 г.; Фактура № */11.05.2010 г.; Фактура № */12.05.2010 г.; Фактура № */12.05.2010 г.; Фактура № */13.05.2010 г.; Фактура № */13.05.2010 г.; Фактура № */13.05.2010 г.; Фактура № */18.05.2010 г.; Фактура № */19.05.2010 г.; Фактура № */19.05.2010 г.; Фактура № */20.05.2010 г.; Фактура № */20.05.2010 г.; Фактура № */20.05.2010 г.; Фактура № */25.05.2010 г.; Фактура № */26.05.2010 г.; Фактура № */27.05.2010 г.; Фактура № */02.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */05.08.2010 г.; Фактура № */02.11.2010 г.; Фактура № */03.11.2010 г.; Фактура № */03.11.2010 г.; Фактура № */04.11.2010 г.; Кредитно известие № */04.11.2010 г.; Фактура № */04.11.2010 г.; Фактура № */04.11.2010 г.; Фактура № */17.11.2010 г.; Кредитно известие № */17.11.2010 г.; Фактура № */17.11.2010 г.; Фактура № */17.11.2010 г. и Кредитно известие № */17.11.2010 г. /на л. 29 – л. 97 от делото/.

По делото са разпитани двама свидетели, от чиито показания се установява следното:

Свидетелят Е.И., работещ в ищцовото дружество като шофьор-доставчик, е обяснил, че като доставял стоката в съответния обект, отмятал същата по стокова разписка или по фактура. Посочил е, че между страните по делото са била налице трайни търговски взаимоотношения, които били прекратени в началото на годината. Ответникът имал обекти в гр. Банско, гр. Гоце Делчев, в гр. Сандански - 2 магазина, в гр. Петрич, в Б. – в ЖК “Е.” и още 7 други по-малки магазина. Стоката доставяли до магазина, ответното дружество си имало отговорни приемчици, те си отмятали стоката и се разписвали на разписката, а в счетоводството се разписвали на фактурата. Всеки управител на магазин давал заявка и по тази заявка служители на ищеца доставяли заявената стока на следващия ден.

От показанията на свидетеля К.Д. се установява, че същият работи в ищцовото дружество на длъжността “Търговски представител”. Задачата му била да посещава по определен график клиентите и да взема заявките им. Между страните имало търговски взаимоотношения от 2008 г. Ответното дружество имало обекти в цялата област - в Б. - няколко обекта, в гр. Сандански, в гр. Петрич, в гр. Банско и гр. Гоце Делчев. Служителите на ищеца доставяли стока във всички магазини по заявка - козметика, парфюмерия, почистващи и перилни препарати. Към договора, сключен с “В.” Е., имало и анекс, в който бил описан графика на посещения на търговския представител, на коя дата да се вземат заявките и кога да се правят доставките.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, в заключението от която /на л. 123 – л. 130 от делото/, вещото лице е посочило следното:

- размерът на главницата по процесните фактури, като се приспаднат сумите по кредитните известия към тях към датата на подаване на исковата молба, е 16 146.94 лева;

- представените фактури и кредитните известия към тях са осчетоводени съгласно изискванията на Закона за счетоводството в счетоводствата и на двете дружества;

- ответното дружество е заприходило доставените от ищцовото дружество стоки в състава на активите си и същите са включени в счетоводния му баланс като собствени краткотрайни активи. Доставените с процесните фактури стоки са включени и в книгата за материалните запаси на ответника;

- фактурите и кредитните известия към тях са включени в дневниците за покупките на ответника, които са представени в ТД на НАП – офис Б. със съответните протоколи по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и ответникът е ползвал данъчен кредит по тях в пълен размер от 2 727.13 лева;

- фактурите и кредитните известия към тях са включени в дневниците за продажби на ищеца, които са представени в ТД на НАП със съответните протоколи по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и

- ищецът е начислил и внесъл в приход на Републиканския бюджет ДДС по процесните фактури в пълен размер от 2 727.13 лева.

В заключението е посочено още, че след датата на подаване на исковата молба ответникът е извършил плащания по част от процесните фактури на три дати по банков път – в общ размер на 3 520.41 лева – сумата, за която ищецът е направил отказ от исковата претенция.

От правна страна:

При тези факти съдът намира исковете по чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за основателни, по следните съображения:

Фактическият състав на иска за реално изпълнение на договорно задължение предполага наличието на няколко елемента: валидно облигационно правоотношение, неизпълнение на насрещно задължение и отсъствието на обстоятелства по см. на чл. 81 от ЗЗД, освобождаващи длъжника от отговорността за неизпълнението. Искът принадлежи само на изправната по договора страна.

В конкретния случай от анализа на доказателствата е установено, че между страните е бил сключен договор за търговска продажба на стоки. Всяка от тях е поела насрещни задължения – ищецът като продавач да предаде стоките – предмет на договора, ответникът като купувач да ги получи и заплати уговорената цена. От заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза се установи по безспорен начин, че процесните множество покупко-продажба са осъществени и отразени в съответните счетоводни документи на двете дружества. Следователно ищцовото дружество е изправната страна по договора, за която е възникнало правото да търси плащането на цените съгласно издадените фактури. Не се оспори от ответника факта на неплащане на уговорената цена. Доказателствената тежест за установяване факта на изпълнението е негова с оглед принципите в гражданския процес. Т.е. налице е неизпълнение на основното му по договора задължение, поради което исковете за изпълнение са доказани по основание и следва да бъдат уважени в поискания размер, установен и от заключението на вещото лице, извършило съдебно-счетоводната експертиза. Задължението е парично и ответникът не може да се позовава на обективна невъзможност за неизпълнение като основание за освобождаването му от отговорност – чл.81, ал.2 от ЗЗД. Що се отнася до възражението му в писмения отговор, че от дължимата сума следва да бъде приспадната стойността на стоките, подлежащи на връщане на ищеца след прекратяването на договора, същото остана изцяло недоказано.

С оглед изложеното и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, заключението от извършената съдебно-счетоводна експертиза и показанията на разпитаните свидетели, които съдът изцяло кредитира, доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, предявените искове се явяват основателни и доказани и следва да бъдат уважени за сумата от 12 626.53 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2011 г., до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото съдебни разноски в общ размер на 1 567.88 лева, от които: 645.88 лева - за заплатена държавна такса; 772.00 лева - за адвокатско възнаграждение и 150.00 лева – за възнаграждението на вещото лице.


Воден от гореизложените съображения и на основание чл.327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.78, ал.1 от ГПК, съдът


Р Е Ш И :


ОСЪЖДА “В.” Е. с ЕИК 101573452, със седалище и адрес на управление: Б. представлявано от Управителя А. А.А.да заплати на “ЕВРОС – КИП” Е. с ЕИК 102733988, със седалище и адрес на управление: гр. Б., представлявано от Управителя Р. И. К., следните суми:

- сумата от 12 626.53 /дванадесет хиляди шестстотин двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки/ лева, представляваща неизплатена продажна цена на доставени от ищеца на ответника стоки съгласно следните фактури Фактура № */11.05.2010 г.; Фактура № */12.05.2010 г.; Фактура № */13.05.2010 г.; Фактура № */13.05.2010 г.; Фактура № */13.05.2010 г.; Фактура № */18.05.2010 г.; Фактура № */19.05.2010 г.; Фактура № */19.05.2010 г.; Фактура № */20.05.2010 г.; Фактура № */20.05.2010 г.; Фактура № */20.05.2010 г.; Фактура № */25.05.2010 г.; Фактура № */26.05.2010 г.; Фактура № */27.05.2010 г.; Фактура № */02.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */04.08.2010 г.; Фактура № */05.08.2010 г.; Фактура № */02.11.2010 г.; Фактура № */03.11.2010 г.; Фактура № */03.11.2010 г.; Фактура № */04.11.2010 г.; Кредитно известие № */04.11.2010 г.; Фактура № */04.11.2010 г.; Фактура № */04.11.2010 г.; Фактура № */17.11.2010 г.; Кредитно известие № */17.11.2010 г.; Фактура № */17.11.2010 г.; Фактура № */17.11.2010 г. и Кредитно известие № */17.11.2010 г.;

- ведно със законната лихва върху главницата от 12 626.53 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.04.2011 г., до окончателното й изплащане, както и

- сумата от 1 567.88 /хиляда петстотин шестдесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, представляваща сторени от ищеца в производството разноски.


Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.


Районен съдия:...........................

Свързани:

Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconПредявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз, чл. 79, ал. 1 от ззд и чл. 86, ал. 1 от ззд

Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
Б., ул. “Ал представлявано от Е. С. Д. Управител, с егн *. Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание...
Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
ЕО., със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя Е. С. Д., с Еик 101615727, с която са предявени обективно...
Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconПредявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 Тз във вр с чл. 318 от Тз във вр с чл. 79 от ззд, чл. 294 от Тз във връзка с чл. 86 от ззд при условията на обективно кумулативно съединяване

Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconПредявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 във връзка с чл. 88, ал. 1 от ззд и чл. 92, ал. 1 от ззд

Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconПредявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, във вр с чл. 52 от ззд и чл. 86 от ззд

Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
...
Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconИ за да се произнесе, взе предвид следното
...
Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconСъдът, след като прецени доводите на ищеца във връзка със събраните до момента доказателства, намери искането за основателно по следните съображения
Б., ул. “Т. А.” №5, представлявано от Управителя В. Н. В., обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318,...
Са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от тз вр чл. 318, ал. 1 от тз вр чл. 79, ал. 1 от ззд iconПредявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 286 Тз във вр с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 Ззд

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом