Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището




ИмеСип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището
Дата на преобразуване22.10.2012
Размер118.21 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://romaeducation.com/userfiles/Documents/Teachers/1_romski_folklor_Dulovo.doc
СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” – още една възможност за позитивна нагласа към училището


Вяра Крумова

СОУ „Васил Левски”

гр. Дулово


От векове насам по българските земи живеят хора, които наричат себе си рома, а техните съседи обикновено ги наричат цигани. Те обитават всички краища на България, живеят в повечето градове и села, при това не сами, а заедно с българи, турци, евреи, арменци и всички други хора, които смятат България за свое Отечество. Но въпреки това за ромите, за тяхната история, фолклор и традиции се знае твърде малко, или почти нищо. И поради това, че не ги познават, много хора мислят, че те изобщо нямат култура и история. А това съвсем не е така. Всеки народ в дълголетната си история е сътворил и запазил традиции с непреходно значение.

Изучаването фолклора на ромите е необходимо, за да вникнем по-дълбоко в техния бит и култура и да успеем да формираме у всички деца дух на толерантност, търпимост и уважение към културата и ценностите на Другите. А също така за привличане и задържане на ромските деца в училище. Осъзнавайки голямата отговорност в това отношение приех предизвикателството да преподавам СИП „Фолклор на етносите – Ромски фолклор” в СОУ „Васил Левски” – град Дулово.

След дълги лутания и търсене на система на ефикасен модел за създаване на позитивна нагласа към училището стигнах до извода, че този предмет дава такава възможност.

За реализиране на тази цел си поставих следните задачи

  1. Да разработя система от взаимозависими форми и методи, допринасящи за ефективността на преподавания предмет.

  2. Да обогатя представите на децата за национален дух, за прекрасните традиции, които ги правят идентични и неповторими.

Основни принципи на работа

  1. Използване на научни източници, периодичен печат („Истории край огнището – учебно помагало, учебни тетрадки, учебни дискове „Бахтале Роменса” – 1, 2, „Христоматия по ромска култура”)

  2. Непрекъсната връзка и близост с живи носители на народно – художествени ценности от града.

Форми на работа

Колективни

  1. Посещения на етнографските музеи в училището и града.

  2. Срещи със стари хора – съхранили у себе си много от фолклорното богатство.

  3. Участие в празници.

  4. Възпроизвеждане на семеен празник и свързаните с него обичаи.

  5. Изработване на постер и събиране на фотографии.

Индивидуални

  1. Проучване на литературата.

  2. Издирване и записване на приказки, песни и предания.

Масови

  1. Участия в класни и училищни тържества, концерти, прегледи на художествената самодейност.


Методи на работа

  1. Теоретически анализ на литературата.

  2. Наблюдения на семейни празници.

  3. Анкети.

  4. Беседи.

  5. Разкази.

  6. Презентация.

Цялостната дейност преминава през три етапа

  1. Информационно – познавателен.

  2. Действено – творчески.

  3. Анализ на резултатите от гледна точка на техните възпитаващи и социализиращи аспекти.

Видове работа

  1. Теоретични занятия.

  2. Събирателска – работа на терен.

  3. Творческо – приложна.


Методически анализ на съдържанието на работата.

Ускореният темп на живота, всекидневното поставяне на нови и по-сериозни задачи, като че ли ни отдалечават от мисълта да доставяме радост.

Радостта е потребна на всеки, за да бъде животът му пълноценен и плодотворен, и особено на децата, които растат и душевно се обогатяват, укрепват. Не случайно те така устремено търсят радост и й се отдават. Радостта отваря душите на децата за общуване, за съпричастност към мислите и чувствата на Другите, за взаимопомощ, увереност, уважение.

Желанието за участие в СИП – „Фолклор на етносите - Ромски фолклор” установих с мултимедийна презентация на предмета, разговор с учениците и анкета с техните родители. За постигане целта на дейността извърших следната предварителна подготовка:

  1. Запознах учениците и техните родители с помагалата.

  2. Сформирах хетерогенна група от 21 деца (10 роми, 9 турчета и 2 българчета).

Дейността по предмета осъществих в четири аспекта:

А) Общ план – ориентира цялостната работа;

Б) План за теоретични занятия;

В) План за работа на терен;

Г) План за практическа работа.

Теоретичната подготовка бе постигната чрез реализиране на следните занятия:

  1. Запознаване с предмета и задачите, които ни предстоят.

  2. Ромите в България и техния фолклор.

  3. Кои са ромите и защо се наричат така.

  4. Ромски групи.

  5. Как празнуват ромите.

  6. Ромски символи.

  7. Приказки, легенди и предания на ромите.

  8. Празници (семейни и календарни).

  9. Ромска музика.

  10. Ромски песни.


На първата сбирка представих програмата за работа. Поставих изисквания. Дадох възможност на децата да се самоопределят. Всички роми се самоопределиха като турци. Чрез беседа изясних необходимостта от изучаването на ромския фолклор. Заедно доказахме, че чрез него ще се докоснем до културата до техните традиции и те няма да се срамуват, че са негови потомци.

Особено интересно премина занятието за ромските групи в България. След този час и множество разговори в училище и вкъщи (по предварително зададени въпроси) ромите от класа се представиха като хорохане–рома (турски цигани, мюсюлмани „миллет”). След песни, разкази, предания и много размисли децата – роми нямаха вече притеснения да се самоопределят като такива.

Тревожният факт през последните няколко години за големия процент непривлечени или отпаднали от училище ромски деца за моя випуск беше вече в миналото. И това е благодарение на създателите на предмета. Те, с въвеждането на ромски фолклор в училище, дадоха шанс за промяна, като показаха на ромите, че училището е място за всички. Децата и техните родители видяха част от своите традиции не само в учебниците, но и в класната стая.

За часовете децата си носеха облекло (традиционно за роми и турци), обличаха се и се чувстваха в домашна атмосфера. Подреждаха класната стая, като винаги оставаха празно пространство за да могат да танцуват. Те се радваха, че аз пея и играя заедно с тях.

С темата - Как празнуват ромите – децата разбраха, че ромите – мюсюлмани празнуват и двата големи мюсюлмански празника (байрами) и, че в повечето случаи, те празнуват по свой си начин, като ги обясняват с различни легенди.

При занятието – Ромските символи – първото нещо, което учениците научиха е, че ромите нямат своя държава, а живеят в много държави и са част от гражданите на тези държави. След като си припомнихме символите на България (знаме, химн, герб), запознах децата със символите на ромите. Слушахме химна – песента „Джелем, джелем” и единодушно решихме да я научим и пеем както българския химн. Всички рисуваха знамето, а децата роми се чувстваха някак особено. Спонтанно възникна идеята да отразяваме цялостната дейност на предмета на постер – символизиращ ромското знаме. Запознахме се и с турските символи.

Следващото занятие – Приказки, легенди и предания на ромите – даде възможност на българските и турските деца да опознаят богатия фолклорен свят на ромите, да видят сходствата между ромския фолклор и фолклора на другите етноси, да се убедят, че в приказките се говори за едни и същи неща – правда, любов, щастие. Целта бе децата - роми и нероми да преодолеят своите предразсъдъци и всички деца да осъзнаят значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси в България и да се укрепи у тях чувството за принадлежност към българската нация. Тези часове се превръщаха в най-очакваните и бяха истински празници. Чрез широк кръг дейности – четене по роли, драматизиране, съотнасяне на подходящи пословици и поговорки към някои приказки, съчиняване на приказки. И най-интересното в техните съчинения беше, че техните герои – роми са бедни, имат много деца (които са умни и ходят редовно на училище) и живеят в махалата, а ключови думи бяха бог, добро, красиво, честност, работа.

Със следващата тема от програмата – Празници на ромите – целях да разкрия общите елементи между празниците и отбелязването им при трите етноса, а също и учениците сами да стигнат до извода за универсалността на добродетелите. В помагалото са отбелязани само отделни празници (календарни и семейни).

В часовете сравнявахме паралелно празниците на българи, роми и турци. На децата стана ясно, че те отразяват нуждите на хората, носят наслада, развлечения, отмора и духовно възвисяване. На празниците хората забравят трудностите и проблемите, които ги съпътстват. Разгледахме календарната система като цикъл, свързан с труда на хората. Допълнихме и разширихме знанията като отговорихме на въпроса „Защо очакваме празниците с нетърпение?” Защото те носят духа на народа, изразяват народната душевност и добродетелност. Чрез тях се съхраняват традицията и културата на даден народ, които се предават от поколение на поколение. Участниците описваха някои празници, рисуваха, играеха, пееха, със затаен дъх слушаха легенди.

При представяне на календарната празнична система търсихме общото между християнство и ислям. Децата сами стигнаха до извода, че те не могат да бъдат противопоставяни, а само се допълват едни други.

Специално място отделихме и на празниците, свързани със събития от живота на човека – сватбата. Сватбите са едни от най-обичаните празници, тъй като са свързани с много радост и веселие, с музика, песни и танци. Тогава се събират малки и големи, млади и стари, срещат се роднини и приятели. Уговорихме си и посещение на сватба. Целта беше да насоча вниманието към ценностите, върху които се гради семейството, необходимите качества у младежа и девойката, за да живеят заедно и да осъзнаят същността на сватбата като преход и преминаване в една по-зряла фаза.

Ромската сватба има свои обичаи. Накратко в няколко занятия се запознахме с обичаите „сватосването”, „годежът”, „вечерта преди сватбата” (къна – геджеси) и истинската сватба.

Където и да живеят по света, както и да ги наричат, циганите винаги свързваме с музиката. Много малко хора знаят, че ромските песни са тъжни, разказващи за всички неволи по дългите пътища. Те са специфични и оригинални и именно затова са влезли в европейската музикална култура – циганските чардаши, руските романси и балканските кючеци. Ромската песен не познава граници.

С раздела „Песни на ромите” обогатяваме и разнообразяваме теоретичните знания. Учениците бяха запознати не само с песните, а и с мястото на ромската инструментална музика в България и нейните основни представители в контекста на европейската култура и световното музикално наследство. Много от песните са посветени на празниците и обичаите, съпътстващи народа и се представят от поколение на поколение като завет и са били откровение, радост или тъга.

Освен химна, на децата много им допаднаха песните „Кокоше перце”, „Цигулката на щъркела”, „Като горско цвете”. Те ги пееха на всяко тържество. На песните „Цигулката на щъркела” и „Чайорие калорие” разучихме и танци. За „Цигулката на щъркела” изработихме реквизит.

За преодоляване отчуждението и деструктивните промени в човешките взаимоотношения и общуване трябва да се работи още в начална училищна степен. Посредством груповата форма на организация на обучението на преден план е поставено общуването. Тази форма съдържа хуманистичен потенциал, изразяващ се в толерантност, сътрудничество и взаимопомощ. Тя създава условие за общуване, изразяване и отстояване на собствена позиция, споделяне на отговорности. Особено ефективна е за активиране на познавателната дейност на учениците и за повишаване на тяхната действеност, особено като се използва съзнателен елемент. В отговор на необходимостта от всичко това се потопихме в атмосферата на ромския бит като завършихме теоретичните занятия с викторина „Сватбата на ромите”. В подготовката участваха и родителите.

Разделих учениците на пет групи от по четирима души. Раздадох въпросите заедно с отговорите. Уточнихме деня и часа на провеждането. Предварителната работа беше огромна. Поканихме и зрители. В уредения кът в библиотеката децата празнично облечени заеха своите места. Отборите избраха капитани. За обективност при оценяването избрахме жури от учители, които не им преподават. Водещ обяви викторината и представи журито. Председателят на журито обяви условията за протичане и представи групите. Капитаните изтеглиха първо номер за участие и след това номер на въпроса. Въпросите и задачите за викторината са взети от учебното помагало „Истории на огнището”

  1. При сватосването родителите на момчето изпращат пратеник при родителите на момичето, за да ………………..

  2. Годежът се прави, за да могат всички в селото или града да разберат, че ………………..

  3. Вечерта преди сватбата булката се …………….

  4. Приготвянето на чеиз е обичай, при който …………….

  5. Даряването е важен обичай по време на ромската сватба. При него …………………

Завършихме с песни и танци. Имаше и награди.

Чрез поставяне на различни задачи се докосвах до душата на всяко дете. Така те се чувстваха значими, неповторими, уникални, отговорни и никога съжаление от участието им.

По време на теоретичните занятия бе необходимо да дадем указания за проучвателска и събирателска дейност. Участниците разбраха, че винаги трябва да носят със себе си тетрадка и химикал, а фотографът – своя апарат.

Обобщихме, че проучвателската работа без предварително записани въпроси и задачи е неефективна и че събраните материали е необходимо да се съхраняват добре. Решихме цялостната дейност да отразяваме на постер. Той символизира ромското знаме, като между спиците на колелото залепваме проученото и събраното от децата.

Работата на терен включваше различни дейности – срещи и разговори със стари хора, записване на приказки и песни, наблюдения на празник (сватба) и разговори с участниците, посещения на етнографските музеи в града и училището. Плана за практическа работа съобразихме с реда на празниците. Децата от трите етноса се надпреварваха да проучват празниците и свързаните с тях обичаи. Написани красиво поставихме на постера.

Коледа – Нова година – Банго Васили

Петльовден – Ихтимия

Рамазан байрам и Курбан байрам

Великден – Патраги

Гергьовден – Ерделез

В поредица от занятия описвахме тези празници, четяхме легенди за тях и пеехме подходящи песни. С практическо занятие – С любов към празника Великден - целях, актуализиране и разширяване на знанията за празника, запознаване на турци и роми със свързаните с него обичаи, възпитаване на ценители и активни творци на красота, а също и умение за работа с различни техники. Предварителната подготовка и за това занятие беше голяма, той като трябваше да набавим много материали.

Разделените на групи – деца бяха изпълнили предварително поставените поръчения. Децата – българчета с удовлетворение припомниха за обичаите около празника, а именно: Кога се боядисват яйцата, какво е първото яйце, къде се оставя то и т.н. След подробни указания за работа с различни техники децата от групите започнаха работа. Техните крехки и нежни ръчички рисуваха рибки, пиленца, слънце, цветенца.

Показах им и други техники (туткал, тампони). Всички опитаха. Накрая яйцата станаха толкова красиви и различни, че се чудихме с кои да уредим кът. Учениците се вълнуваха и с радост споделиха, че по-красиви от тези яйца не са виждали.

След всичките тези занятия децата придобиха увереност в себе си и решиха да се изявяват не само в рамките на класа. Заявихме участие в прегледа на художествената самодейност на училището. Спечелихме трета награда и участие в общинския кръг. Участвахме и в празничния концерт на училището послучай петдесет и петата му годишнина. Участвайки активно и с желание в извънкласните дейности, учениците – роми промениха цялостното си отношение към училището и учебния процес.

Цялостната дейност на предмета – Ромски фолклор – Фолклор на етносите завършваме с тържество „Да празнуваме заедно”. С помощта на директора на училището г-жа В. Георгиева, родители и колеги изработихме сценарий. Украсихме класната стая. За да бъде празникът истински решихме родители (по желание) от трите етноса да приготвят почерпка и то вкусотия, с която е характерен всеки етнос – ромите с баклава; турци с аш (прясно мляко с жито, ябълки, орехи, стафиди) и българи с козунак.

Под звуците на химна „завъртяхме чакрата” и започнахме дълго подготвяното тържество. Редувахме участието на ученици – родители – деца – гости.

Една майка на дете – ромче рецитира стихотворението „Обич” – от помагалото, друга прочете приказката „Ромската орисия” – преразказана от Й. Нунев, трета разказа българската приказка „Българската земя хубава”, а кака на дете от турски етнос разказа приказката „Опак Султан”.

Четохме, пяхме, драматизирахме, играхме, решавахме кръстословици. Така неусетно дойде и краят. Директорката ни поздрави, а учителката от другия клас освен поздрави подари на децата хляб, като им каза, че той е един за всички и за да го имаме трябва да живеем в разбирателство и единни.

Краят …

С този празник „Да празнуваме заедно” завършихме обучението по предмета – Ромски фолклор.

Всички занятия дадоха много положителни емоции на моите ученици. Те подхраниха и засилиха тяхното чувство за принадлежност към училището, към родните празници, традиции. Учениците усетиха с цялото си сърце радостта от връзката с родното място и неговите празници, устояли във времето. Засили се чувството им за значимост чрез предоставяните им възможности сами да организират интересни дейности и да бъдат полезни на другите. И всичко това предаде смисъл на цялостния ученически живот.

И в заключение

бих казала, че участвайки активно в часовете по СИП – Фолклор на етносите – Ромски фолклор, включвайки се с желание в тях и в извънкласните дейности, учениците постепенно променяха цялостното ди отношение към училището и учебния процес.

Изучаването СИП – Фолклор на етносите – Ромски фолклор е още една възможност за позитивна нагласа към училището.


Литература:


  1. Бижков, Г. Критерии за оценка на педагогическите изследвания, С., 1976.

  2. Добруджа. С., БАН, 1974.

  3. Йорданова, Л. Хубост за бъдни векове, С., 1983.

  4. Д. Колев, Т. Крумова. Книга за учителя, В. Търново, 2004.

  5. А. Кръстева, Д. Колев, Т. Крумова. Истории край огнището. Помагало за учениците от 2 до 4 клас. Велико Търново, 2004.




Свързани:

Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconУчебна програма За сип „Фолклор на етносите-Ромски фолклор Изготвил: Дияна Димитрова
Възпитаване на всички ученици в дух на етническа толератност, търпимост, и уважение към културата и ценностите на Другите
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconУчебна програма за сип по „Фолклор на етносите в България -ромски фолклор за учебната 2011 / 2012 година
Човекът и обществото”. Стремежът е да се възпитава ученикът в дух на етническа толерантност и уважение към традициите на всички етноси...
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconПроект фолклор на етносите в българия – ромски фолклор
Програма 2: Съхраняване и развиване на културната идентичност на децата и учениците от етническите малцинства
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconХарактеристика на ромския фолклор
Големите ромски празници се отбелязват от всички ромски групи в България. Поради тази и много други причини, съществуват спорове...
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconПрограма намаляване на отпадането на ромските
Проектът надгражда богатия опит на Център Амалипе по въвеждане на сип „Фолклор на еносите – ромски фолклор” в десетки (и дори стотици)...
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconФолклор на етносите в България иновационен модел за образование на деца- билингви в начален етап на основната образователна степен
Интегриране на сип „Информационни технологии” и сип „Фолклор на етносите в България” иновационен модел за образование на деца- билингви...
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconПрограмата по сип "Фолклор на етносите"
Уважаеми колеги, в изпъстрения с етноси свят бъдещето ще се крепи на съвместното съжителство. Затова училището трябва да подготвя...
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconМаргарита Маркова: Училището не само обучава, а и възпитава децата в значими човешки добродетели
Се организира от центъра за междуетнически диалог и толерантност Амалипе и преминава под мотото „Светът е за всички”. Проявата беше...
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconXiі– ти национален музикално – фолклорен конкурс
От 11 часа камерни групи за автентичен фолклор, групи за автентичен фолклор, камерни групи за обработен фолклор, групи за обработен...
Сип „Фолклор на етносите – Ромски фолклор – още една възможност за позитивна нагласа към училището iconXi – ти национален музикално – фолклорен конкурс
От 10,30 часа групи за автентичен фолклор, камерни групи за автентичен и обработен фолклор, народни хорове, народни обичаи,словесен...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом