Възкресението и съдбата на човека




ИмеВъзкресението и съдбата на човека
страница1/2
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер310.21 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.otizvora.com/wp-content/Knigi/DMangurov/09. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И СЪДБАТА НА ЧОВЕКА.doc
  1   2
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И СЪДБАТА НА ЧОВЕКА

Димитър Мангуров

Възкресението е централното събитие в Космоса! Следвайки езотерическата християнска традиция, ние честваме Великия Ден всяка година на първата неделя след пълнолунието, непосредствено след пролетното равноденствие. Пасхата е подвижен празник и като отражение на чисто космически съотношения в неговото определяне участват всичките девет йерархии Богове. С фазите на Луната са свързани съществата от третата йерархия, наречени още Духове на Душата. Втората закономерност - неделята, е свързана със сферата на планетите и най-вече на Слънцето, в чиято област твори втората йерархия или Духовете на Светлината. Третата закономерност е във връзка с пролетното равноденствие и сочи света на неподвижните звезди - на Зодиака, в който пребивава първата йерархия или Духовете на Силата. Промяната в ежегодната констелация ни подсказва, че Христос никога не застива в покой, а непрекъснато търпи метаморфози в полза на човечеството.

Като първа степен можем да посочим Неговото пребиваване в космическите извънземни сфери. Предхристиянските религии са пълни с отражения и отблясъци от проникващия през сферите и устремил Се към Земята Христос. Само в Стария завет има около 400 пророчества за идването Му.

Втората степен е човекоставането, започнало с Кръщението в река Йордан и завършило на Голгота.

Смъртта и Възкресението представляват третата степен, в която Спасителят започна да се свързва със Земята.

Възнесението на Небето е четвъртата степен, но тя не означава, че Христос се отделя от Земята, а точно обратното - едно Себеизливане в сферата на земния свят.

Петдесятница е петата степен, въпреки че там не се говори пряко за Него.

Следващата степен се проявява за първи път в онзи обеден час, когато пред Дамаск Възкръсналият се яви на все още преследващия Го Павел.

В края на 19-и век Христос прие в Себе Си тъмната сфера, опасваща Земята, и претърпя нова метаморфоза, благодарение на която бе поставено началото на Второто Пришествие.

Учителят Беинса Дуно изрично съобщава, че 1939 и 1999 г. са най-благоприятните в 20-и век. Йешуа бен Аарон описва своите имагинации за периода около 1939 г., когато Христос извършва нова огромна жертва за човечеството. В 1999 г. мощна любовна вълна премина по Земята и който се свърза с нея, въпреки предизвиканото от тъмните сили слънчево затъмнение, получи зародиша за една УСКОРЕНА еволюция. Точно какво извърши Христос в края на хилядолетието тепърва ще узнаем, за да РАЗБИРАМЕ и бъдещите Му жертви. Но винаги ще се връщаме в Поврата на Времената, където откриваме Единицата Мярка за Жертва!

Първите 30 години на Исусовия живот са само една човешка биография, дори и след като Провидението е втъкало в тях (като чудни нишки и фигури) целия екстракт на дотогавашната еволюция. Азът на Заратустра го превръща в Адепт.

Кратките три години (дори по-малко) от Кръщението до Голгота не са човешка биография, а превръщането за пръв път на един Бог в човек с цената на ужасни страдания, надхвърлящи всяка наша представа за страдание. И то абсолютно невинен - без минала или бъдеща кармическа обремененост. Величието на Христос е в това, че се отказва от Божествената Слава и Мощ, слизайки в онези долини на смъртта, в които хората вървят и страдат. За три години Христовият Аз пронизва и напълно се свързва с трите тела на Исус. ЧОВЕКОСТАВАНЕТО Е ИСТИНСКОТО ЧУДО!

Началото е поставено на река Йордан, когато този макрокосмически Аз нахлува в трите смъртни обвивки на Исус и се сблъсква в тях с такива сили, които се стремят да отдалечат човека от Божествения му произход и да го вкарат в примките на тленността. Оттук идва и тройното изкушение, изправило се ВЪТРЕШНО пред Него. Веднага след Кръщението Той разбира, че притежава толкова огромни възможности за въздействие над материалната земна среда, над собственото същество и над другите хора, че самото Му появяване сред тях би ги повело към КРАЙНАТА цел, но също така и би смазало човека и убило свободата в него. Точно във връхната точка на Своята Мощ, Христос се оттегля и подлага на тройното изкушение в пустинята Юда, за да извърши първия минимум от онова жертвено дело, чрез което да извоюва едно могъщо равновесие между Божественото съдържание и човешкия съсъд, между Своя Аз и тялото и душата на Исус. Христос идва в света не да бъде сензация, а да внесе в него нова ВЪТРЕШНА сила, превръщайки се в истински брат на човека. Чак след 40-те дни в пустинята е могъл вече действително да живее и действа като човек сред човеци. Нито веднъж не е злоупотребил със силите, които владее, дори и при най-големите Си “чудеса”.

Събитията и “чудесата “ в живота Му просто бележат постепенните етапи на човекоставането. Можем да ги разделим на три групи:

  • към първата спадат онези, в които духовната сила на Христа упражнява влияние върху ФИЗИЧЕСКИЯ околен свят - “умножаването на хляба”, “превръщането на водата във вино” и т.н.;

  • втората група е свързана с особените въздействия върху ХОРАТА - изцеления, пробуждане на мъртви и т.н.;

  • третата група включва въздействия над Себе Си - “ходенето по море”, “преображението на планината” и т.н.

Всякакво материалистично разглеждане на “чудесата” е грубо вулгаризиране на тяхната същност. При “изхранването на петте хиляди” имаме вътрешни свръхсетивни процеси, които на сетивно поле имат такава несъмнена реалност, сякаш се извършват на физически план. Но Христос не прибягва до Ариманова магия за да превърне “камъните в хляб”. Когато “изцелява”, той не въздейства психически върху хората, а чрез Него към тях протича силата на всепобеждаващата СЛУЖЕЩА Любов. Когато “ходи по морето”, това не е факирство, а ДУХОВНА среща с учениците и т.н.

Слизайки в тялото на Исус, Христос заварва едно напълно потънало в материята човечество, прекъснало връзката с духовния свят и обзето от демони. Кръщението е началото за възстановяването на моста между Небето и Земята. Пожарът на Духа отново се пренася в Земното битие. След “изкушението в пустинята” тялото на Исус едва удържа Христовия Аз в себе си. Действията Му имат подчертано космически, извънземен характер. Ето защо за около година (до и непосредствено след смъртта на Йоан Кръстител) животът на Исус протича в съзнателна сдържаност и уединение, а учениците бродят по двама из страната. През пролетта на година 32 г. Христовият Аз вече изцяло е проникнал в астралното тяло на Исус, учениците отново са събрани и изживяват “изхранването на петте хиляди”, произтичащо точно от християнизираното душевно тяло на Исус. В образа на “изхранването”, учениците виждат бъдещата си апостолска съдба. Кошът, от който са могли да раздават хляба на живота, без той да се изпразни, е бил вече на Земята, защото едно човешко АСТРАЛНО тяло е проникнато до последната частица от Христос и превърнато в Манас. И веднага е последвало “ходенето по морето”, за да видят учениците това тяло, притежаващо такава интензивност, че да застане пред тях като сетивно възприемано, сякаш виждат физическия Христос.

Третото поред събитие става на планината Тавор. Безподобната милост да присъстват на Преображението Христово имат само Петър, Яков и Йоан. То е предварителен отблясък от Възкресението, защото тялото, в което Възкръсналият ще се яви по-късно на учениците, е не друго, а това изцяло проникнато от Духа ЕТЕРНО тяло. Но за да го видят ВСИЧКИ ученици, то е трябвало да се изпълни от квинтесенцията на християнизираното ФИЗИЧЕСКО тяло, а това е четвъртата степен на проникване, която свършва на Голгота. Там Христос, в най-точния смисъл на думата, встъпва в инкарнация и става ИЗЦЯЛО човек. Естествено, Христовият Аз обитава физическото тяло на Исус още след Кръщението, обаче пълното му завладяване е възможно едва в края на трите години, което е символизирано с влизането му в Йерусалим. Ако “изхранването” и “преображението’ се случват в Галилея, то Кръщението и Голгота са в Юдея. Слънчевата Галилея символизира етерните сили, а градът Йерусалим, намиращ се в центъра на Юдея, е израз на физическия и минерален свят. Разбира се, влизането в Йерусалим е само първото загатване за края. Колкото отива към него, толкова Божествената Сила на Христос намалява, но се увеличава Огнената Му ВОЛЯ.

 

Ако проследим с дълбоко вникване лечителските въздействия и “възкресенията на мъртвите”, описани в Евангелията, процесът ще бъде илюстриран много красноречиво, но целта на настоящото изложение не е да навлиза във всички детайли, а да се докоснем до основното.

Самото име Исус означава “лечител”, “изцелител”. Има обаче два вида лечителски въздействия: едните произлизат от ЧОВЕШКАТА Исусова душевност, а вторите - от самото Христово същество. Исус упражнява лекуващи въздействия върху душата на заболелите хора и оттам към тялото, но те са само видим израз на Христовите въздействия, които имат КОСМИЧЕСКИ характер и са насочени към самия зародиш на човека, към неговия Аз, свързан със съдбата и прераждането. Ако Спасителят би действал непосредствено върху душата и тялото, то изцеленията биха били моментни благодеяния, но също и сериозно НАКЪРНЯВАНЕ на човешката свобода. Христовият Аз въздейства върху човешкия Аз като ОГЪН ВЪРХУ ОГЪН! Това въздействие не върви срещу свободата, а заедно с нея, при това я изхранва и поддържа. Когато Исус полага ръце към болния, действа не само едно добро, любящо сърце, а прескача искра от космическо-звездния Христов Аз към по-слабия Аз на човека и го УСИЛВА. Христос (Духът) е огненият изхранващ извор на нашия Аз и с Него в бъдеще ще можем да упражняваме такива въздействия, проникващи дори и в телесното, прогонвайки оттам демоните и болестите.

Нарастващата Воля си проличава особено ясно в трите съживявания на мъртви. Христовият Аз спира отлитащия Аз на дъщерята на Яир. Пак Той е огънят, който връща от духовния в телесния свят душевно-духовната същност на “умрелите” - юноша от Наин и Лазар от Витания. Те всъщност са потънали в съдбовно-тайнствения сън, познат от старите Мистерии, и Христос е Йерофанта, който ги събужда. “Възкресението” на Лазар е както преход от старите към новите Мистерии, така и знак за Христовите гонители да Го хванат и убият, защото “прави много знамения”. Най-дълбоко пазената тайна на Мистериите е показана наяве! Това не са могли да Му простят!

В старото посвещение душата на неофита се е извисявала до Слънчевата сфера, където се намирал Христос, и от Него е получавала импулса за възкресението си. В хода на мировото развитие природата на човека се изменя дотолкова, че старият начин става непригоден. Тогава Христос слиза от Слънцето, но хората не го познават. Лазар е знакът, но вместо да се поклонят доземи пред Логоса и да тръгнат след Него, човеците се втурват да Го убиват.

И започва Страстната (тихата) седмица! Всеки ден от нея има огромно значение за човечеството. Знаем от Тайната наука, че дните са свързани със съответните планети. Когато Беинса Дуно подготвя вдъхновената от Христос книга “Заветът на цветните лъчи на светлината”, спазва същия принцип.

  • Слънце - неделя;

  • Луна - понеделник;

  • Марс - вторник;

  • Меркурий - сряда;

  • Юпитер - четвъртък;

  • Венера - петък;

  • Сатурн - събота.

Неделята (Връбница) преди Възкресение Христово е денят на Старото ПРИРОДНО Слънце, което за ПОСЛЕДЕН път царствено озарява небето. Напускайки дома на Лазар (Йоан) във Витания и яздейки магаренце (символ на скока - Рака), Христос ВЛИЗА в Йерусалим и тълпите са дотам раздвижени, сякаш самият Бог на Пролетта минава. Сякаш нещо от древния слънчев екстаз на езическото пролетно празнуване връхлита върху хората. Те късат палмови клонки (символ на Слънцето) и викат “Осанна”. Но това въодушевление е чисто ПРИРОДНО и плитко, защото произтича от ТЕЛЕСНИЯ човек, издигнал се за момент към Духа. Христос го знае! Той е устремен към по-дълбоки пластове и иска нещо съвсем друго. При Кръщението само Йоан Предтеча разбира КОЙ е слязъл на Земята. Сега - на Цветница, Божественото, което се саможертва и слиза в човешка плът, се трансформира изцяло в една могъща решителност на волята. В началото Божественото озарява човешкото, сега човешкото гори в Божествения огън. Точно огънят на Волята възпламенява народния екстаз. Но той е повърхностен и скоро ще се превърне в “Разпни го!”. Истинското вдъхновение се формира не отдолу нагоре, а отгоре надолу, когато ДУХОВНОТО ВПЛИТА КОРЕНИ В ЧОВЕШКОТО. Неделята на Възкресението ще се превърне в денят на новото ДУХОВНО Слънце, което е постоянно и не залязва. То е НОВИЯТ Йерусалим!

В понеделник Спасителят пак влиза в Йерусалим, като по пътя проклина смокинята и по-късно “очиства храма”. Христовото Слънце се сблъсква с принципа на Лунните сили на стария свят. Стоенето под смокиновото дърво (в Индия - дървото Боди) е символ на медитативното потапяне, чрез което човекът от предхристиянските епохи се свързва с духовния свят и неговите сили. Но това става възможно поради особените свойства на все още хлабавото физическо тяло. Сега трябва една нова духовност да бъде свалена от Небето и тя става възможна поради свързването на Христовия Аз с човешко тяло. Само в приглушените разговори с учениците Той загатва за Вярата, която “планини премества”. Но за да имаме Вяра, Храмът трябва да бъде очистен. Ние сме Храмът, а Христос ни го демонстрира външно - и то на ДВА пъти, защото има две храмоочиствания. Но между тях съществува голяма разлика. Първото е скоро след Кръщението, когато Христос-Исус е повече Бог, отколкото човек. Самото Му присъствие в Йерусалимския Храм поражда у хората ужасяващи и драматични душевни образи и те панически бягат. В понеделника на Страстната Седмица Христос дотолкова се е свързал с Исус, че като ЧОВЕК съзнателно и УМИШЛЕНО предприема едно войнствено дело. След триумфалното влизане и виковете “Осанна!” (само ден по-късно) всички са обзети от ужас. Христос не е онзи пасивно страдащ мъченик, за когото говори ортодоксалното християнство. Неговата несравнима с нищо друго решителност е в същност устремената към Бога човечност. В големия, зидан с камъни, Храм на Бога, се отразява малкият човешки храм. Инкарнацията на Христос в Исус е едно очистване на телесния храм, за да вложи в тленните земни тела кълновете на едно ново освещение. По време на първото храмоочистване Спасителят изрича загадъчните и смели думи: “Разрушете този храм и след три дни Аз ще го изградя отново”, които учениците разбират чак две години по-късно - след Голгота.

Вторник сутринта Христос и учениците пак тръгват към Йерусалим. По пътя виждат, че смокинята вече е изсъхнала от “корен”. Сега предстои словесната битка с враговете - първосвещеници и книжници, фарисеи, садукеи и привърженици на Ирод. Въпросите към Него са породени от мрака и страха, че Слънцето изгрява. Той не само отговаря, а “препасва” Меча на Духа. Притчите не са тайнствено-дълбоки, а сурово-войнствени, като най-съкрушителната е за царската сватбена трапеза - една притча с истинско михаелическо величие. За да извика после девет пъти “Горко вам”, като отглас от деветте блаженства “на планината”. А вечерта, на Маслиновия хълм, начертава пред душите на апостолите Си една апокалиптично-пророческа картина на бъдещето и налага своя отпечатък над Марсовия Дух.

“Тихата седмица” започва да става тиха едва в сряда, когато външната борба се трансформира във все по-нарастваща космически драматична притихналост. Христос и учениците са далеч от глъчката във Витания, където за тях е приготвена трапеза в дома на Лазар. Лазар, Марта и Мария-Магдалина са по-скоро едно ДУХОВНО семейство, отколкото кръвно свързана фамилия. И тримата са преживели дълбоко вътрешно преобразяване. Лазар е възкресен, от Мария са прогонени демоните, а Марта е изцелена от кръвотечението. При Лазар е изцелен Духът, при Мария - Душата, а при Марта - тялото. Мария помазва за последно Христос с миро, от което Юда изпада в ярост. Чашата на дълго таеното му нетърпение прелива и той извършва предателството. Мария и Юда в никой случай не са скучни и отегчителни, защото са Меркуриев тип - подвижни и темпераментни. Обаче Мария укротява неспокойствието и го преобразува в молитвена съсредоточеност, любвеобилие и умиротворителност, формиращи нейната вяра, за да може по-късно ПЪРВА от човеците да съзре Възкръсналия. Докато безпокойството при Юда прилича на социална активност, но в същност е една самоизмама, слабост и страх. Той не може да обича и свършва със самоубийство. Марта е преходът между него и Мария. Тя е неуморима труженичка, предано служеща, но неспособна да се издигне до молитвено-заслушаната Мария. В дома на Лазар ни е показано как Христовото Слънце успява да излекува Бога на Лечението - Меркурий.
  1   2

Добавете документ към вашия блог или уеб сайт

Свързани:

Възкресението и съдбата на човека icon08 Възкресението на мъртвите
Бих искал да обърнем внимание на християнското учение за бъдещата съдба на човека. Богословите го наричат есхатология, от гръцката...

Възкресението и съдбата на човека iconЕзиковостилистичен анализ на "Песен за човека " от Никола Вапцаров
Избройте чувствата,които изпитвате след прочитането на текста съжаление за съдбата на човека, тъга, състрадание

Възкресението и съдбата на човека iconЕзиковостилистичен анализ на "песен за човека" от никола вапцаров
Избройте чувствата, които изпитвате след прочитането на текста: тъга, разбиране, опрощение, възхищение, съчувствие за съдбата на...

Възкресението и съдбата на човека iconЕзиковостилистичен анализ на "песен за човека" от никола вапцаров
Избройте чувствата, които изпитвате след прочитането на текста: тъга, разбиране, опрощение, възхищение, съчувствие към съдбата на...

Възкресението и съдбата на човека iconСъвременната наука за човека и християнското учение за възкресението
Тази особеност на нашето самосъзнание, или „аз”, т е свръхвременната природа на нашия дух, е разкрита превъзходно в етюдите на руския...

Възкресението и съдбата на човека iconПлан за интерпретативно съчинение
Просвещенският морал изисква от човека качества като постоянство и трудолюбие, скромност и спестовност и най-вече – способност да...

Възкресението и съдбата на човека icon"Едип цар" "Антигона"
Основната тема в “Едип цар” е за ролята на съдбата в живота на човека и за пътя,който му е начертала

Възкресението и съдбата на човека iconСъдбата като познание и познанието на съдбата
Четвърти параграф от текста е публикуван: "Единство на ум и сърце като идея за фундаментална история."

Възкресението и съдбата на човека iconПечката или съдбата на съдбата
Сцената е затъмнена. В центъра й огромна нажежена печка. Разположена е в огромно мазе на огромна сграда, от която се виждат само...

Възкресението и съдбата на човека iconСъдбата като шанс
Или ще намерим отговора в източните учения и религии? Многото отворени въпроси карат човека да търси. Търсенето би могло да бъде...

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом