Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)




ИмеЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)
страница9/67
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер8.37 Mb.
ТипЗаседание
източникhttp://old.omda.bg/bulg/k_masa/word_variant_iliana/kragla masa_2.doc
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   67
ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

Понеделник, 26 март 1990 година, НДК, (9.36 часа)


ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Уважаеми дами и господа,

Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме на закрито заседание на Кръглата маса следните въпроси (това е всъщност пакетът от проектозакони за политическите партии):

Закон за изборите;

Закон за изменение на Конституцията;

Икономическата програма на правителството.

Предлагам да започнем с проекта за Закон за политическите партии. Имате ли възражения, д-р Желев?

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз не възразявам на това. Бихме могли да започнем.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря Ви. Предоставям думата на др. Любен Кулишев.

Л. КУЛИШЕВ: Благодаря Ви, др. председател. На вниманието на участниците на Националната кръгла маса е представен проект за споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии. Този закон цели да осигури условия за развитие и утвърждаване на поли­тическия плурализъм в страната. Във връзка с това той има голямо значение за произвеждането на свободни и демократични избори за Народно събрание.

Сред съгласуваните в работна група, а след това и в контактна група основни положения, в съответствие със Споразумението за политическата система, се предлага Народното събрание да включи в Закона за политическите партии и следните основни положения. Аз ще се спра на по-важните от тях:

1. Да се гарантира конституционното право на гражданите свободно да се сдружават в полити­чески партии. Членуването или нечленуването в партия, както и прекъсването на членството, няма да създава предимство или ограничение в правата на гражданите.

2. На всички партии да се гарантират равни права за участието в политическия живот, по-специално що се отнася до помещенията и други материални средства, необходими за осъществя­ване на тяхната дейност, до собствени печатни издания и извършването на издателска дейност и достъпа до държавните средства за масова информация.

В проекта за споразумение, т. 5, се предвиждат поредица от важни забрани с оглед да се гарантира мирното развитие на демократичния процес. Тези забрани се отнасят:

-до недопускането на партии, чиято дейност е насочена към насилствено изменение на конс­титуционния ред в страната, нарушаване на нейния суверенитет и териториална цялост, разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, нарушаване на правата на гражданите;

-до партии, които се стремят да постигнат целите си чрез насилие или други недопустими от закона средства;

-до изграждането на партии на етническа или религиозна основа;

-до създаването на военизирани или нелегални формирования на партиите;

-до създаване към партиите на детско-юношески организации, в които да влизат лица до 16 години;

-до намесата на партиите в дейността на държавните органи и учреждения - армията, милици­ята, органите на сигурността, правозащитните органи, стопанските организации, държавните сред­ства за масово осведомяване, здравеопазването, творческите съюзи, религиозните организации, науката и образованието;

-до забраната за изграждане на организационни структури на партиите по месторабота;

-до забрана за организиране на политическа дейност по месторабота (става дума за митинги, демонстрации, събрания и други форми за публична агитация в подкрепа на политическите партии и техните кандидати за избори и други). Това се отнася и за други организации и движения - профсъ­юзи, обществени движения, дружества и др.

Съгласно т. 6, Законът за политическите партии следва да регламентира източниците и средс­твата за издръжка на партиите, възможността за субсидиране при определени условия и от държав­ния бюджет, както и за осъществяване на стопанска дейност, свързана с техните уставни цели. В Закона за партиите да се предвидят условията и редът за получаване на средства от държавния бюджет за компенсиране на изборните разходи.

Важни ограничения се съдържат в т. 7, където като принцип е постановено, че се забранява финансирането на политически партии под каквато и да е форма и начин от чужди държави в лицето на техните органи, учреждения и организации. Предвижда се партиите да не могат да получават парични срества и друго имущество от чужди организации със стопанска и нестопанска цел, както и от анонимни източници.

Допуска се възможността чужди граждани да правят индивидуални или колективни дарения в полза на политически партии в размер най-много до.500 щатски долара - за индивидуалните, и 2000 долара - кол ективните. Предвижда се партиите да не могат да се финансират от държавните органи и учреждения и от стопански предприятия.

Като временна мярка в допълнителните разпоредби към закона да се предвиди възможността в едногодишен срок от деня на влизането на закона в сила политическите партии да могат да полу­чават да рения от чуждестранни организации с идеална цел във форма на технически средства и материали, пряко необходими за дейността на партията, или техния паричен еквилалент. Когато тези дарения са в парична форма, то средствата задължително да се превеждат по целева валутна сметка в Българската външнотърговска банка на името на съответната партия.

Важна разпоредба е също така контролът за законността по придобиването и разпореждането с имуществото на партиите да се осъществява от парламентарно-обществен постоянно дйстващ орган към Народното събрание.

В тясна връзка с тези законови забрани относно финансирането на политическите партии от чужбина са и забраните, предвидени в споразумението по проекта за Избирателен закон, който ние след малко ще разглеждаме, с оглед да не се допусне финансирането на предизборната дейност на кандидатите от чужди държави, партии и сдружения.

Предвижда се облекчено данъчно облагане върху имуществото на партиите.

Важно значение има т. 7, която предвижда, че политическа дейност в рамките на Конституцията и законите могат да осъществяват и Други организации и движения. Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участват в предизборни и парламентарни коалиции, те следва д а се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях ще се прилагат разпоредбите на Закона за партиите. Обществени организации и движения не могат да бъдат колективни членове на политически партии. Що се касае по-специално за издигането на кандидатурите за народни предста­вители, народни съветници и т.н. по ограничението, предвидено само за партиите, това ограничение се появява и в Закона за изборите за Народно събрание. Тук трябва да отбележа, че по този въпрос вече бяха манифестирани някои възражения, които вероятно ще чуем тук.

Много важна е в т. 8 постановката, че за други организации и движения с политическа цел, които не са партии, с цел, изрично заявена в техния устав и програма, ще се отнасят забраните, предвидени в т.т. 5 и 7 от това споразумение, за което споменах.

Също така се предвиждат условията и редът за прекратяване на политическите партии, вклю­чително и възможността за разпускането им от Върховния съд, когато дейността им е в противоре­чие със забраните, уточнени в това споразумение. Сега забелязвам, че пропуснах да отбележа опростения ред за регистриране на партиите, предвиден в споразумението, като този ред предвиж­да, че в 7-дневен срок след регистрирането това трябва да бъде обнародвано в Държавен-вестник.

Искам да отбележа накрая, че някои от тези положения, отбелязани в споразумението, са отразени вече в законопроекта, разглеждан в Законодателната комисия. Други са отразени, но недостатъчно са конкретизирани, поради което и ние сме се спрели тук върху тях. А трети не са записани в този законопроект и се предлага те да бъдат включени в него.

Във връзка с основните положения на това споразумение, държа да отбележа, че работната група е подготвила и някои проекти за конкретни текстове, които ще бъдат предложени на внимани­ето на Законодателната комисия.

Това са основните положения във връзка със Споразумението на политическите партии, което се предлага на вашето внимание.

Благодаря Ви, др. председател.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви и аз, др. Кулишев. Д-р Желев, бих желал да се посъветвам с вас дали да не изслушаме и другите доклади по другите проекти и да ги обсъждаме или държите поотделно да обсъждаме всеки един?

Ж. ЖЕЛЕВ: Мисля, че ще бъде по-добре да процедираме по ред. Така по-лесно и по-ефективно ще се изчистват.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Един по един?

Ж. ЖЕЛЕВ: Да. Иначе ще се смесят много въпроси и няма да можем да минем нито един про­ект.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Добре, щом предпочитате така да работим, няма да възразяваме.

Какви съображения имате по този законопроект? Кой желае думата?

СТ. ГАНЕВ: Имам едно предложение на стр. 5. „За други организации и движения с политичес­ка цел, изрично заявено в техния устав и програма, да се отнасят забраните, предвидени в т.т. 5 и 7 от това споразумение". Предлагам да се добави „както и предвидените в т. 4 от споразумението права".

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Много ви моля да ме извините, но аз не можах да схвана вашето предложе­ние.

СТ. ГАНЕВ: Освен предвидените забрани за организациите и движенията с политическа цел да се отнасят и правата, предвидени в т. 4 от споразумението.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви. Някой друг желае ли думата? Другарят Г.Ганев има думата.

Г. ГАНЕВ: Няколко думи само във връзка с предложението в проекта за споразумение, отразе­ни в т. 8 за това, че за да участват в изборите, всички обществени организации, грубо казано, за да издигат кандидати, трябва да бъдат регистрирани като партии. Този въпрос пряко вълнува дейците на Отечествения фронт, защото се правят такива разсъждения. Петдесет души могат да направят една партия и чрез това могат да издигат или да поставят кандидатури в цялата страна. А иначе, ако се тръгне по пътя на издигането на така наречените независими кандидати от самите избиратели, трябват 500 души, и то един-единствен кандидат на едно място, в един избирателен район.

Второ. Какво ще правят тези много активни граждани, които биха искали да се кандидатират като независими кандидати? Трябва да тръгнат по този път само. Всъщност защо искаме да елими­нираме по този неравноправен начин една голяма част от нашето население, се питаме ние? В гражданското общество гражданите господстват. И сега искаме да тласнем може би окуражавайки многопартииността, разслояването на обществото на много повече партии. Даже много движения и организации, които имат практическа дейност, за да могат да поставят кандидатури. Дали достатъч­но е мислено по този въпрос и не си ли струва още веднъж да се преразгледа той?

Мен ми се струва, и не само на мен, ние обсъждахме този въпрос и вчера при нас още веднъж, че една голяма категория граждани, наричаме ги досега безпартийни, те може би не биха искали да се канди датират чрез листата на'Съюза на демократичните сили и на Българската комунистическа партия. Тогава какъв избор имат те? Добре, ще бъдат издигнати тук или там от 500 души избиратели. Кой ще им направи изборната кампания? Как става това? Нали трябва една група хора, която да ги подкрепя. С други думи, още веднъж казвам, те ще започнат да действат като партия.

Изказвам се малко нестройно, защото не искам да взема едно окончателно становище по въпроса, но ми се струва, че този въпрос трябва да се редискутира тук. Благодаря ви.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Благодаря ви и аз, др. Ганев.

Д. ЛУДЖЕВ: Все пак може би др. Ганев ще предложи нещо, някакво подобрение.

Г. ГАНЕВ: Другарю Луджев и другари, мен ми се струва, че този въпрос трябва да се види най-напред като съображение. Текст лесно се прави във връзка с това. Има други законодателства, струва ми се чехословашкото, което неотдавна разреши на големи обществени сдружения да могат да се кандидатират. ГДР - също. Не става дума за обикновени малки звена на обществеността. Това също трябва да се има предвид.

Д. ЛУДЖЕВ: Въпросът е: дали да се регистрират като партии или не тези големи обществени сдружения?

Г. ГАНЕВ: Разбира се. Има големи сдружения, които по състава си и по манталитета си не искат да се регистрират като партии.

Д. ЛУДЖЕВ: Ако обичате, едно пояснение. Аз се учудвам на тази реплика на Г.Ганев. Той беше в течение защо се вкара този текст. Тук никой не иска да наложи на някое движение да става партия или да не става партия. Проблемът беше да се намери някакъв точен критерий специално за избо­рите. И ние се споразумяхме за това, че тези организации, движения и каквито да е други с полити­ческа цел, пък и да не са с политическа цел, издигайки кандидати за изборите конкретно, те ще трбява да минат под разпоредбите на Закона за партиите. И в такъв смисъл да се регистрират като пар тии, а не че ще станат партии. След преминаване на изборите те си запазват статута на движе­ние. По какъв друг начин можем да направим тази граница?

СТ.Г АНЕВ: Ако позволите, едно допълнение. Това не е привеждане на тези организации към партиите, не е отнасянето им към партиите както вие се опасявате. Това е една до голяма степен юридическа техника, която позволява организации, които не са партии, които не искат да имат физиономията на партия, за участието си в изборите, ако издигат кандидати, за тях да се отнасят правата и за дълженията, включени в Закона за партиите.

Г. ГАНЕВ: Вижте какво пише в текста. „Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, съвети ит.н., те следва да придобият статут на политически партии". Статут юридически се придобива чрез регистрация, а не по друг начин. Ако искаме друго да кажем, трябва да го кажем ясно.

СТ. ГАНЕВ: Ние се договорихме в контактната група за една корекция.

Г. ГАНЕВ: Каква е корекцията тогава?

Д. ЛУДЖЕВ: Ние вече се договорихме в контактната група за една корекция.

Г. ГАНЕВ: Каква е корекцията тогава?

Д. ЛУДЖЕВ: Придобиването на статута не означава, че те стават партии. Статутът, както знае­те, е съвкупност от права и задължения.

СТ. ГАНЕВ: Текстът беше прочетен от Любен Кулишев. „Те следва - се казва в коригирания текст - да се регистрират по реда, предвиден в Закона за партиите, и по отношение на тях да се прилагат разпоредбите на Закона за партиите." Предложението на Съюза на демократичните сили беше въобще да се запише, че по отношение на тях важат разпоредбите на Закона за партиите, без никакви други у точнения. Тъй като статут и да се отнасят разпоредбите на Закона за партиите е все едно и също за нас. Но по настояване на делегацията на Българската комунистическа партия се добави и тази раз поредба за едно уточняване.

ПРЕДС. А. ЛИЛОВ: Предоставям думата на др- Кулишев да разясни този въпрос.

ЛЮБЕН КУЛИШЕВ: Колегата Ганев точно прочете изменението, което беше направено в про­екта завчера. Въобще текстът, както е замислен, означава, че организация, която желае да издигне кандидати в изборите, следва да се регистрира като партия, макар че тя може да си запази, разбира се, името и всичко останало и сама за себе си да не се счита задължена да извършва всички тези дейности, ко ито извършват партиите. Това е едно изискване, което конкретно важи за изборите, с оглед да не се позволява на различни организации да заобикалят закона за изборите.

Г. ГАНЕВ: Другарю Кулишев, кое е предложението? Прочетете го пак, защото това, което се каза, не променя нещата.

Л. КУЛИШЕВ: Ще прочета точно предложението. То не променя съществено нещата. „Когато организации и движения, които не са партии, желаят да участвуват със свои кандидати в изборите за Народно събрание, народни съвети и други изборни органи или да участвуват в предизборни и парламентарни коалиции, те следва (тук вече е променено) да се регистрират по реда, предвиден за партиите, и по отношение на тях ще се прилагат разпоредбите на Закона за партиите."
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   67

Свързани:

Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 26 март 1990 година, ндк, 36 часа)
Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Предлагам да продължим заседанието. Ако уважаемият съпредседател ня­ма нищо против. Пак по направената уговорка...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Високата политизация на обществото през последните месеци, предстоящите избори и отсъствието на практика на правна уредба на тази...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)
Ж. желев: Бих казал като встъпителни бележки на нашето заседание следното, което предс­тавлява и опит да се сумират разискванията...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
И. кутов: Благодаря. Преди да изложа становището на Демократическата партия по законоп­роекта за политическите партии, искам предварително...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Пленарно заседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Бкп и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 14 май 1990 г., Ндк, зала №6, (18. 13 часа)
Предс. Ал. Лилов: Тъкмо се канех да ви попитам, г-н Симеонов, дали сте съгласни да започнем вече работа. Виждам, че почти всички...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом