Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)




ИмеЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)
страница8/67
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер8.37 Mb.
ТипЗаседание
източникhttp://old.omda.bg/bulg/k_masa/word_variant_iliana/kragla masa_2.doc
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   67

Въпросът е към какви избори обаче трябва да вървим, въз основа на каква система трябва да бъдат произведени и условията, които трябва да съществуват да са налице, за да можем да говорим за честни и равни избори за всички. Ние казваме не избори въобще, защото според нас такава поста­новка крие сериозни опасности и непредвидими рискове за политическите сили, които не са укрепна­ли, не са изградили все още своите организационни структури, особено когато се иска от вас и то, бих казал, дефинитивно, или, как да кажа, не ултимативно, но се иска те да бъдат за обикновено Народно събрание и то в началото на месец юни тази година. А как вие си представяте това, като вече е краят на март? Как за два месеца да свалим страха в селските райони, който е загнезден в душите на българския народ и на българските селяни? При липсата на организационни структури вие искате веднага да се съгласим за избори за Народно събрание, защото очевидно ние си даваме сметка, че някои от вас мислят, че вие по този начин си гарантирате една власт за няколко години чрез известно манипулиране на избирателите, които могат да се поддадат на такъв натиск и страх. Аз ще се спра по-нататък на тези въпроси.

Нашето становище е ясно и открито. Това беше представено от нашия уважаван председател на един от митингите, че изборите трябва да бъдат за Учредително събрание, за Велико Народно събра­ние, което да изработи и утвърди новата Конституция на България.

Въпросите, които повдига г-н Луджев, се отнасят за текущи въпроси, които ще се налагат на българското правителство: да търси подкрепата на Великото Народно събрание. Но то не е негова основна задача. Задачата му е да създаде нова Конституция. Именно заради това с тази Конституция ще се сложат здрави и жизненонеобходими юридически и правови основи на бъдещата наша демок­ратична държава. А заедно с това и гаранциите за правилното отправление и функциониране на меха­низмите, гарантиращи демократическото и само демократическо управление в бъдеще в нашата страна.

Особено значимо е, че с новата Конституция, именно чрез Учредителното събрание, ще се сло­жи началото на една нова историческа епоха, на една нова историческа ера на най-новата история на България, закрепваща и утвърждаваща демокрацията като най-върховно благо на нацията. С нея ще се ознаменува и още върховенството на народа най-после върху властта, нетърпящо каквото и да е съмнение и отклонение.

Ние ви призоваваме, нашите партньори и опоненти от отсрещната страна, да изразите съгласие за избори за Учредително събрание. Това е необходимо, защото по този начин в най-благоприятна степен ще се осигури възможността и при най-решителни резултати в полза на вас или на която и да било политическа сила и нерадостни за другата страна, тези резултати да влияят само в рамките при изработването на новата Конституция, а не за властта. Да влияят тези гласове за изработването на Конституцията. Тези резултати, от друга страна, в никакъв случай обаче не ще могат да бъдат такива , уверявам ви, че да осигурят на една от главните политически сили да диктува принципите, върху които ще се изгражда новата Конституция. Просто това би се оказало невъзможно по понятни причини и поради факта, че никой от нас няма да може да очаква, че ще получи подкрепата на избирателите в порядъка, да речем, от две трети или три четвърти от гласовете, както обикновено при утвъждаването на Конституцията се изискват две трети или три четвърти на гласовете. Такава е световната практика. А понятно е, че никоя политическа сила при сложилите се сега условия в българската действителност: това е невъзможно. Очевидно е при това положение, че такъв процент се явява недостижим за която и да е сила в страната. А това, от своя страна, е достатъчна гаранция, подчертавам, достатъчна гаран­ция и за вас, и за нас, че новата Конституция ще бъде утвърдена с общо съгласие, изразяващо в максимална степен народната воля.

Аз бих предложил на вашето внимание следния въпрос. Известен ли е особено на стоящите отсреща на КМ, на представителите по-скоро, урокът от Полша, господа представители на официал­ните власти? Там Полската народна република се съгласи да раздели за изборите за Сейма страната на 100 окръга. И вие знаете, някои се надяваха и жестоко се измамиха, люто, скъпо платиха за тази своя позиция, като 99 на сто от мандатите бяха взети със съкрушително болшинство от гражданския клуб „Солидарност". Ако някои смятат, че в България те са, които биха могли да получат такъв съкру­шителен резултат, за да могат да оберат 175-те места, смятам, жестоко се мамят. И дано не е така, освен ако съществува такава убеденост поради наличието на този страх, за който ние непрекъснато повтаряме и говорим. Не става реч за това, което представи пред вас, на вашето внимание уважава­ният доктор Желев.

Затова предлагаме изборите да бъдат произведени на основата, и на вас специално обръщам внимание като представител на БКП, г-н Мръчков, на пропорционалната избирателна система, а не по предлаганата от вас мажоритарна, макар и с коректив, система. Защо? Съображенията ни са, че посредством пропорционалната система не се рискува, и никой не рискува, а напротив, гарантира се възможност в крайните резултати, както знаем, г-н професоре, да намери вярно отражение относи­телното влияние на отделните политически партии, организации, движения и дружества в нашата страна. Очевидно е, че от такава система никой няма да загуби и нищо няма да загуби. И ние при такава постановка се учудваме защо настоятелно, след като давате сигнали, пак предлагате във ва­шия законопроект мажоритарна система с известен коректив.

Сега ще ви предложа на вниманието няколко бележки защо ние не приемаме и защо се надява­ме, че вие ще се съгласите. С въпросната избирателна система ще се предпазим всички, и то всички политически сили, да не може да се осигури господство на никоя политическа сила в бъдещия парла­мент. А както ние имаме сигнали, някои очакват, че това могат да си гарантират за пет години. Аз казвам: жестока измама. Дано аз не се излъжа. Докато чрез мажоритарната система би могло да се получи това при наличието на видимата поляризация на политическите сили в нашата страна, която пълзи ежедневно. С такава система отиват на избори само страни, доколкото на мен ми е известно, с утвърдени от векове демократични традиции, каквато е например страната на парламентарната де­мокрация Великобритания. Защото се предполага и се знае; пък и всички знаем, доколкото сме чува­ли и разбрали, че там народът трудно може да бъде манипулиран, измамен и излъган. Очевидно е, че при зараждащата се у нас демокрация такива условия сега ги няма, просто не съществуват не само защото ние не без основание ви уверяваме, че съществуват условия, които не позволяват изборите да бъдат равни. А всички казваме, че трябва да бъдат равнопоставени всички сили, да бъдат равни, да бъдат честни, но ние знаем от опит, че изборите не могат да бъдат честни, щом не са равни, и не могат да бъдат равни, щом не са честни.

Очакваме, и нека се има предвид, че застъпваната от нас позиция за мажоритарната система изхожда и от разбирането, че тя не прилагаше, и вие не сте забравили, и сигурно знаете, масово при фашистките режими в Европа и от военните диктатури в Латинска Америка, които неотдавна си зами­наха, както и по време на отречените тоталитарни режими в Източна Европа, чрез които се осигурява­ха бляскави изборни победи в резултат на диктата и страха. Ето защо ние ви приканваме, представи­телите от другата страна, да споделите и възприемете тези наши разбирания. .

И в заключение, накрая нека ми бъде позволено от името на нашата делегация да изложа и кратки съображения, в съвсем сбита форма, за условията, които трябва да същестуват, за да можем с основание да говорим, че изборите ще бъдат и свободни, и с равни възможности за всички участващи в тях. Затова ние многократно, много пъти заявяваме, че е необходимо да има равни условия за избо­рите и тогава да кажем, че резултатите ще отразят действително силите, които представляват българ­ския народ. А това означава създаване на такива условия, подчертавам, на такива, които да гаранти­рат преди всичко в политическата предизборна борба да бъде създадена атмосфера на спокойствие, на толерантност, на доверие, а не на манипулации и надежди, че чрез тях може да се постигне нещо повече. Това обаче ще бъде за недълго време. И заради това най-вече, за да не се връщам на този въпрос, ние ви призоваваме за Учредително събрание. Поставяме този въпрос, защото все още, за съжаление, по места такива условия липсват, подчертавам без разрешение, липсват или в значител­на степен липсват за необходимата равнопоставеност на политическите сили в нашата страна. Все още на редица места, особено в провинцията, в селските, и спирам вниманието ви, в малките градски райони определени слоеве от българското население биват манипулирани, а към други с отправят по недопустим начин заплахи, а на трети се обещават неща, които една власт е непозволено да обещава. Това е сериозна преграда по пътя към свободните и демократични избори, каквито трябва да бъдат, на която и дата да бъдат.

Считам за свой дълг да заявя от името на делегацията на БЗНС „Никола Петков,, и ви призова­вам, че за осигуряването на нормални условия за избори, равни и честни, изключителна роля се пада на КП като управляваща в нашата страна сега, след смъкването на категоричния тоталитаризъм, за което се обръщаме към нейните представители на Националната КМ: да съдействат в значителна и решителна степен за създаване на такива условия, за да може да се поздравим с едно твърдо убежде­ние, че наистина сме участвали в честни и свободни избори, които очаква българският народ.

И аз в заключение искам да кажа: с основание българският народ очаква такива избори и ние се надяваме, че тази позиция ще бъде споделена от всички представители, представляващи отсрещната страна на КМ като официални власти на българската държава. Това в решителна степен ще убеди българския народ, щом вие съдействате за такива условия, че наистина и вие се стремите към демок­ратични и свободни избори. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Неврокопски. Предоставям думата на ст. н. с. В. Вълканов.

В. ВЪЛКАНОВ: Ще взема отношение към два основни въпроса.

Първият въпрос е за избирателната система, към която бихме искали да се придържаме.

Вторият въпрос е за така нареченото Велико Народно събрание. Аз решително се придържам към убеждението, че ще бъде груба грешка ние да приемем мажоритарната система. Изцяло подкре­пям тези доводи, които бяха вече изложени. Бих искал само да добавя още това, че мажоритарната система предполага една подчертана ожесточеност в изборната борба, защото това е една игра ва банк. Там един глас решава всичко. И за този единствен глас, убеден съм, ще бъдат хвърлени всички сили на страните, които участват в избирателната кампания. Можем да си представим какво неспра­ведливо опетняване на хора ще има. Можем да очакваме и по-лоши прояви от просто наклеветяване. Ето защо в една страна, която тепърва започва да живее политически, целесъобразно е, мъдро е ние да приемем принципа на пропорционалната система. Другото е риск, който не бива да поемаме.

Вторият въпрос е въпросът за Великото Народно събрание. Бих искал да кажа, че по този въпрос аз имам известни угризения на съвестта, защото всъщност, позволявам си тази нескромност да кажа, че тази идея беше лансирана от мен през декември миналата година в една статия, публикувана във в. „Поглед" - „Нашият парламентарист". Тя завърши с тази именно препоръка ние да възстановим струк­турите на Търновската конституция. Мен без съмнение ми е приятно, че тази идея завладя съзнанието на нашата общественост, но аз констатирам, че тази идея.се поднася непрофесионално на нашата общественост. По този начин, по който сега се лансира идеята, тя е неконструктивна, тя е неполезна, тя ще бъде с лоши, непозитивни резултати.

Всъщност какво ни се предлага сега? Това не е ВНС, защото понятието ВНС е съотносително понятие. Това е понятие, което има своето място, ако се предпостави и наличето на обикновено На­родно събрание. Но не се предпоставя обикновено НС. Предпоставя се само ВНС. Значи всъщност това няма да бъде ВНС, а ще бъде едно уголемено обикновено Народно събрание. Кои са неговите признаци? Ами ще бъде два пъти по-голямо от другото. Във всичко останало то ще бъде точно това, което е например сегашното НС. Никаква разлика няма да има. То ще приема законите, то ще прави и конституционната реформа и ще приема Конституцията.

Питам аз: каква друга разлика ще има освен чисто количествена в случая? Никаква разлика. Но се пита при това положение, когато сме в криза, чийто изход далеч не се вижда, как това събрание, примерно от 800 души, ще бъде достатъчно професионално изградено и оперативно в своята дейност? Силно, силно се съмнявам. Ние най-напред няма къде да съберем 800 души. И абсолютно изключено за време от една година това Народно събрание да приеме и Конституцията, и да решава всички въпроси на преустройството, в икономиката, в политиката и всико останало. Ами че това ВНС от 1878-1879 г. заседава 14 месеца за Конституцията само. А ние в течение на една година ще трябва да решаваме и този въпрос, конституционния въпрос ще трябва да решаваме и всички текущи въпроси, които ни се поставят в крайно критичното положение, в което се намираме.

Какво означава това? Това означава галопиращо законодателство. Вие давате ли си сметка как се работи с този грамаден състав? Въпросите ще трябва да се претупват, които са от изключително важно значение за цялата ни нация. Това ще бъде един, гарантирам ви, неработещ орган, неспособен за ефективна работа. Аз ви питам: дали е целесъобразно да се форсира сега приемането на Конститу­цията? Вие не забелязвате ли, че се оказваме в една ситуация много близка до старата. Искаме да декретираме обществени отношения. Събираме се и казваме: това ще бъде така, това ще бъде иначе, третото - не знам как. Декретираме. Това е пак волунтаризъм с друг знак.

Аз смятам, че би трябвало в този случай да се разчисти най-напред теренът за работа, да се покаже здравата тъкан на нашето общество, да се очертаят основните икономически отношения и върху тази вече просветнала здрава основа да сложим основите на самата Констиуция. Иначе е твър­де рисковано. Без да сме достатъчно наясно какво всъщност предстои да се получи още при тези реформи, ние ще правим Конституция? Ама Конституцията не бива да декретира отношенията, тя трябва да ги закрепи, тя трябва да дойде в сякакъв по-късен момент, когато нещата са изкристализи­рали и в икономиката, и в обществените отношения, и в собственото ни съзнание. А сега Ст. Ганев предлага и вие там се съгласявате. Мисля, че малко повече отговорност трябва да поемаме в такива случаи, когато става дума за националните интереси.

За това понятие, което толкова често напоследък се споменава: учредително събрание. Аз ня-мам нищо против да го наречем, както искате, но за Учредително събрание се говори тогава, когато се учр едява несъществуваща държава или пък държавата до такава степен се е разпаднала, че нейните структури вече не могат да бъдат възродени. Аз питам дали сте на това мнение, че толкова се е раз­паднала държавата, че не може да се възстановят нейните структури?

КР. НЕВРОКОПСКИ: Ами 40 години тези структури се разпадат и ние сега ги махаме. Трябва да ги развалим.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Моля, да няма вмесване.

В. ВЪЛКАНОВ: Аз не влизам в полемика с вас, аз ви питам: а какво би било, ако изборите се спечелят от БКП и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате от една предпоставка такава: КП губи избо­рите и всичко вече става тъй, както ние искаме. Но това са само ваши прогнози. Ако не стане?

Така че би трябвало в това отношение да се работи с по-твърди, установени понятия, с понятия, които не будят спорове, понятия, които са приети от всички. Иначе влизаме в конфликти, излишни разговори, които са съвършено неплодоносни.

Това е, което исках да ви кажа. Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Вълканов. Предоставям думата на С. Ботушарова - канди-дат на юридическите науки и наш експерт.

С. БОТУШАРОВА: Благодаря. Аз бих започнала с това, че изнесеният проект за изменение на Конституцията се отнася само до неотложни промени, свързани с прехода към демократичен строй. Но именно поради преходния характер на този период и все още де факто монополното ръководство на КП не са изяснени онези положения, които да станат критерий за преценка кои неотложни проме­ни са действителни гаранти за бъдещия демократичен строй. Ето защо този въпрос може да бъде решен чрез приемането на една нова Конституция на основата на едно широко народно представи­телство, което ще даде възможност да се отчете многообразието на вижданията и на гражданските интереси.

Във връзка с това аз искам да припомня нещо, което е казал един от учредителите на първото Учредително събрание в Търново през 1879 година, а именно, когато се е подготвяла първата българ­ска Конституция. Цитирам: „Имайте по-голяма вяра към народа, към неговото благоразумие. Вгледай­те се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че вие ще си съставите едно по-добро мнение за него, за да можете да се опрете повече на него. Едно от най-обикновените заблуждения на човечеството е да мисли всякой за себе си, че е по-умен, по-добър от другите и че другите са много по-долни от него и следователно имат нужда от неговия ум и неговото ръководство. Оставете народа да търси сам цяр за болките си, които усеща, и бъдете уверени че той по -скоро ще го намери и ще умее да го приспособи. Но единичните ръководители, колкото умни и просветени да са, могат по-скоро да се заблудят и да сбъркат, отколкото зряло обмислено общо или народно гледище". Така че идеята за Велико Народно събрание ни връща към онези извори на нашата история и конституционно строителство, които ни дават гаранция именно за стабилитет на по-ната-тъшното развитие и гаранция за бъдещия демократичен строй.

Освен това тук се изказа мнение, което е единодушно, че е необходима нова Конституция, която да бъде адекватна на реалното, а не провъзгласеното, разделение на властите на законодателна, изпълни-телна и съдебна. Следователно, следващото Народно събрание ще има учредителен характер именно поради основната задача, която трябва да реши. Една от разликите, за които тук ст. н. с. Велко Вълканов каза, че не вижда, е именно в това, че това НС ще се свика с основната задача разработването и приемането на една нова Конституция. Това вече придава нов учредителен характер на парламента.

Освен това широкото народно представителство, като тук не става дума за точна бройка, ще даде възможност за отчитане на многообразието на различните интереси и виждания в нашето общество.

Така че това Нарадно събрание ще бъде Учредително по характер, Велико по състав и задачи, които трябва да реши. С оглед на задачата, че то трябва да приеме Конституция, се определя и срокът за неговата дейност. Затова два са показателите, които следва да определят края на дейността му. Първият е приемането на Конституция. И другата гаранция, за да стане това, е срокът. Казваме до една година, това може да бъде три години и половина, в зависимост от съгласието, за което стана дума. И след като то приеме тази Конституция, ще преустанови и дейноста си. А през този период, до приемането на Конституцията ще действа сега действащата Конституция със съответните промени, които се предлагат да бъдат приети.

Още веднъж ще повторя, за да се гарантира стабилитет - социален, политически и правен - и същевременно мирен преход, в правомощията на това ВНС следва да бъде включено и извършването на неотложна законодателна дейност. Тук се прави аналогия с ВНС по Търновската конституция. Да, така е. Търновската конституция въвежда едно разграничение на народното представителство, което бива обикновено и велико, със съответните правомощия, като основното разграничение на това ВНС, според Търновската конституция, една от тях е да изменя именно Конституцията. Но нашата история познава и друго ВНС, което е свикано след проведения референдум и приетия закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и свикване на ВНС.

В. ВЪЛКАНОВ: Защо използвате този пример от една практика, която не е за препоръчване?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Моля да не се прекъсва говорещият.

С. БОТУШАРОВА: Тук това е факт от нашата история, който е изиграл някаква роля за идващия на власт отечественофронтовски блок. И това ВНС, съобразно предоставените му компетенции от този закон, приет чрез референдум, е осъщестявало именно двете основни задачи и функции: едната е конституционната, т. е. конституционното законодателство да се извърши, да се приеме нова Конс­титуция; и другата, да встъпи в правата на законодателен орган, на обикновено НС. И сответно се определя срокът на дейността му според правомощията, за които е избран.

Така че как ще наречем това Народно събрание и какви правомощия ще му се дадат, зависи от нормите, на които ще се основава. Ето защо с оглед на неотложните промени- на Конституцията се предлага да бъдат включени такива разпоредби, на основата на които да се свика ВНС с посочените задачи.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Бладогадаря на Ботушарова.

Давам думата на Д. Тодоров от БЗНС, да говори за политическите партии. . . .

Д. ТОДОРОВ: Г-н председател, уважаеми дами и господа, предвид на това, че късно получихме достъп до Националната КМ, правя следната декларация.

Излизам от името на БЗНС „Врабча 1" с обединителен център на земеделското движение в Бъл­гария. Председателят ни Страхил Дичев отсъства, поради което го замествам аз -Димитър Тодоров, зам.-председател на БЗНС „Врабча 1".

БЗНС „Врабча 1" в своето 80-годишно съществуване идва на власт три пъти по демократичен път и за съжаление и трите пъти е свалян насилствено от управлението. Дейно участие при извършените преврати вземат едни и същи тъмни военни сили. Свободният политически живот в страната е прекъс­нат на 19 май 1934 г. със суспендиране на Конституцията и забрана на политическата дейност на партиите. В края на август 1944 г. страната изпада в безизходно положение. По тази причина регентс-твото възлага на представители на центристката опозиция да съставят правителство. Съставя се пра­вителство с министър-председател Константин Муравиев от БЗНС „Врабча 1" и представители на Демократическата партия. За 6 дни управление, от 2 септември 1944 г. до 9 септември същата година, правителството предприе следните съдбоносни за българския народ действия:

1. Даде се пълна и безусловна амнистия.

2. Разтури всички фашистки организации в страната.

3. Отмени всички фашистки и антиеврейски закони.

4. Скъса дипломатическите отношения на България с фашистка Германия и сателитите й.

5. Извади България от Тристранния пакт и от антикоминтерна.

6. Обяви война на хитлеристка Германия и започна военни действия срещу нея.

7. До 8 септември 1944 г. вечерта на българска територия нямаше вече нито един въоръжен гер­манец.

8. Разтури Народното събрание, порочно по състав и престъпно по дейност.

9. Разформирова жандарменията.

10. Пусна на свобода пленниците от съюзните народи.

11. Поиска примирие от Съветския съюз и заповяда военните и граждански власти да посрещнат Червената армия без съпротива.

След свалянето ни от власт на 9 септември 1944 г. до днес сме в опозиция. През този период голяма част от членовете на БЗНС „Врабча 1" бяха репресирани, а други измряха по лагери и затвори. Създадените условия след 10 ноември 1989 г. за свободна политическа дейност предоставят възмож­ност и за БЗНС „Врабча 1" да се включи в обновителния процес.

Ние считаме, че приоритет имат започналите разговори по икономическата система в страната и ще се отнесем със съответната голяма отговорност към тяхното задълбочено разглеждане, като внесем и конструктивни предложения по тях. Ще изработим също така и конкретни предложения по другите представени проектозакони за партиите, за изборите и за нова Конституция.

Относно изборите ние предлагаме да се произведат избори за местни органи на самоуправле­ние, като за целта се променят сответните текстове от действащата Конституция. По този начин ще се промени цялостната местна административна номенклатура и ще се подобрят условията и обществе­ната атмосфера, което, от своя страна, ще благоприятства свободата на изборите.

Като съзнаваме голямото значение на Националната КМ за политическото, социалното, духов­ното и икономическото развитие на нашия народ, заявяваме, че ще участваме дейно в тяхното поло­жително разрешаване.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на оратора. За едноминутна реплика иска думата Михаил Михай­лов от БЗНС „Никола Петков".

М. МИХАЙЛОВ: Уважаеми другари от КМ, делегацията на БЗНС „Никола Петков,, е изненадана от това, че на КМ присъства нова някаква земеделска фракция. Делегацията смята да изясни пред КМ, че въпросът на БЗНС „Врабча 1" е отдавна приключен. Защо? 1945 година м. ноември...

Д. ТОДОРОВ: Моля ви, др. председател, въпросите на земеделското движение да се разгледат на отделно заседание.

М. МИХАЙЛОВ: Моля, моля! 1945 година, м. ноември е подписан обединителен протокол с „Враб­ча Ги БЗНС „Никола Петков". Димитър Гичев, който е водачът на „Врабча" дойде с чисто съзнание, подписа протокола и заяви гласно пред българския народ и сдружените земеделци, че приема едине­нието с антфашистката организация БЗНС „Никола Петков" - най-верния борец за демокрация и на­родовластие в нашата страна. Дотогава, до своята смърт Д. Гичев остана верен на този протокол и не го отрече. Аз имам неговото уверение в пазарджишкия затвор, когато каза: „Мен ме оставиха и аз дойдох при вас с чиста съвест, че идвам при сдружените земеделци, с които извършихме обединени­ето, което е така нужно за българската демокрация и за българския народ".

Моля делегацията на „Врабча 1" да се смята като самообявила се групичка и не може да предс­тавлява и да заангажира земеделския съюз. Моля да напусна делегацията, защото не е вземано наше­то съгласие! Категорично протестираме!

Д. ТОДОРОВ: По повдигнатия въпрос от отсрещната страна заявявам, че той следва да се разг­лежда публично на друга КМ само с представители на земеделското движение, пред телевизионните камери, българското радио и представители на средствата за масова информация.

Националната КМ има историческа задача да разреши съдбоносни въпроси за бъдещето на народа ни.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, благодаря. С това се приключи въпросът.

Е. МАСЛАРОВА: Г-н Желев, може ли само един въпрос по въпросите, които преди малко разг­леждахме, не по този, който...

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, заповядайте.

Е. МАСЛАРОВА: Ние много внимателно изслушахме аргументите на Ст. Ганев и на С. Ботушаро­ва. Искам да попитам, ако все пак приемем, че ще имаме едно ВНС, че това ВНС ще има мандат за година или година и половина, както каза г-жа Ботушарова, не значи ли това, че ние обричаме отново страната на една нестабилност, тъй като всички ние се стремим към едно стабилно правителство. А през този период какво ще стане с правителството? Ние се убедихме, че към едно временно прави­телство всички имат определени резерви и това не значи л, че отдалечаваме така желаното стабили­зиране на страната ни през този период?

Освен това, още един въпрос. Няма ли да бъде по-добре, по-демократично въпросът за новата Конституция да бъде приет след едно всенародно обсъждане? Благодаря Ви.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, благодаря и аз. Използвам случая, вместо аз да отговарям, тъй като все пак аз съм неспециалист в тази област, да предоставя думата на колежката В. Велчева, която е наш експерт.

В. ВЕЛЧЕВА: Аз мисля, че преди всичко трябва да бъдем наясно. Нека не търсим непременно отждествяване на предложения от СДС вариант ВНС с едноименната институция по Търновската кон­ституция или с ВНС от 1946 година. Какво е нашето разбиране за същността на това ВНС, за неговите функции, компетенции, за неговите основни задачи ясно пролича в изказването на г-н Ганев, а също така и в останалите изказвания на представителите на Съюза. Що се отнася до правителството, ние трябва да свикнем с мисълта, че по всяка вероятност, с оглед на обективните условия у нас, това ще бъде едно коалиционно правителство. Следователно, трябва да свикнем с мисълта, че за абсолютна стабилност на правителството вече в тези условия не може да се говори. Ние следим международния живот, виждаме честите правителствени кризи в някои страни, но това е един естествен процес, с който ние трябва да свикнем.

Що се отнася до разрешаването на другите въпроси, за постигането на стабилност, отсрещната страна неведнъж ни призова да помислим за националните интереси. Но нима отлагането на законо­дателната реформа е в съответствие с интересите на народа ни? Нека да помислим и за това. Съвсем естествено е, че към такава законодателна реформа не може да се пристъпи, преди да се определят конституционно някои основни въпроси. Въпросът за формата на държавно управление, въпросъг за статута на висшия орган на власт, въпросът за компетенциите на отделните държавни органи и създа­ването на съответните механизми, които да доведат до практическо реализиране на принципа за разделение на властите.

Законодателните правомощия на ВНС, един въпрос, който също беше засегнат? Естествено е, че ВНС не може да бъде ограничено нито в сферата на вземането на решения, нито з неговите правомо­щия изобщо. Но то ще е ограничено единствено от своята основна задача, а именно изработването и приемането на нова Конституция, която да залегне в основата на бъдещото демократично развитие. Законите, които то ще приема, следва да бъдат само по най-неотложните въпроси, тъй като за една цялостна законодателна реформа, за едно доразвиване на залегналите в Конституцията принципи може да се говори само за в бъдеще. Преди всичко трябва да се даде отговор на тези основни въпро­си, да се определят конституционните рамки на това развитие. Използвам възможността, че съм взе­ла веднъж думата, да засегна още един въпрос, който беше споменат, а именно относно състава на ВНС. Когато ние казваме, че ВНС трябва да има по-представителен характер, това не означава авто­матично удвояване на досегашния брой на народните представители. Досегашният състав на НС от 400 депутати в никакъв случай не може да се разглежда като една нормална численост, която съот­ветства на нуждите на страната и изискването за един работещ орган. Когато ние говорим за предста­вителен състав, ние действително имаме предвид двоен състав, но двоен в сравнение с един научно­обоснован, действително съобразен с обективните реалности брой на депутатите в парламента.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на В. Велчева.

Предоставям думата на Д. Арнаудов от Общонародния комитет за защита на националните инте­реси.

Д. АРНАУДОВ: Благодаря, д-р Желев. Желанието на нашата делегация да вземе отношение днес е най-вече свързано с предложеното споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии. В хода на самото изложение ще засегнем три момента, като първият е преди всичко оценъчен по отношение на самото качество на законопроекта, от гледни позиции на нашето движение. На второ място, един въпрос към др. Мръчков, който живо ни интересува. И на трето място - някои предложения за корекции и допълнения в съдържанието на самия законопроект.

Начинът, по който е разработен законопроектът за политическите партии, дава основание да се мисли, че това е законопроект, който стеснява границите на политическия живот у нас *и не дава гаранции за действен политически плурализъм. Според този законопроект се приема, че освен пар­тиите в обществено-политическия живот не съществуват други сили, които със своите платформи и програми могат да бъдат действени в живота на обществото и по-специално в политическия живот на обществото. Доказва го и самото наименование на законопроекта „Законопроект за политическите партии". Логично възниква въпросът, какво е мястото на обществено-политическите организации, дви­жения и съюзи в този твърде сложен и динамичен днешен политически живот в страната? Дали те не трябва да бъдат придатък на основните политически партии? Ако това се има предвид, то тогава кое е новото в този политически живот на страната? Само новите партии, при наличието на едни стари подходи, принципи спрямо тези обществено-политически движения, които, смело мога да кажа, днес имат една реална членска маса? Означава ли на практика, че тези движения трябва да очакват нес­кончаеми ухажвания, щедри обещания и ред други в тази насока по време на предизборните кампа­нии и за жалост, може би, пълно обезличаване, след като всичко бъде разпределено?

Нашата делегация проявява разбирането, че ние не можем да искаме от нашите членове, които по същество са членове на различни политически партии, да нарушават партийната дисциплина. При това положение съвършено ясно е, че ако Общонародният комитет за защита на националните инте­реси прецени, че програмите на нито една от участващите в изборите партии не го удовлетворява, то ние ще се ориентираме към така наречения вариант на независими кандидати. Точно тук е и моят въпрос към др. Мръчков. Как да ни бъде разяснен този термин - независим кандидат, и ако е възмо­жен подобен вариант, как той трява да бъде тълкуван и как ще се процедира в тази насока?

Освен този въпрос към др. Мръчков имаме и няколко предложения за корекции и допълнения. Така например в т. З - няма да я цитирам дословно, където става дума за политическите партии, които трябва да осъществяват своята дейност в съответствие със своя устав, програма и цели, правим след­ното предложение. Да се допълни края на текста с „... разглеждани в развитие". Ако трябва да го прочета още един път с нашето предложение, би станало така: „Политическите партии да осъществя­ват дейността си в рамките на Конституцията и законите на страната и в съответствие с техния устав, програми и цели, разглеждани в развитие". Защото смятаме, че днес едва ли някоя от присъстващите делегации може да твърди, че техните програми са окончателни и няма да получат развитие.

По отношение на т. 4, там, където става дума, че на всички партии да се гарантират равни права за участие в политическия живот, ние настояваме да се направи допълнението, че се дават равни участия в политическия живот на всички партии, обществени и политически организации, движения и съюзи. Защо? Не смятат ли уважаемите делегати от двете страни на масата, че едно обществено-политическо движение също се нуждае от помещение и също се нуждае от конкретни условия, уеднак­вени с тези на партията, за да реализара своята обществено-политическа дейност?

На второ място, не е ли необходимо на това обществено-политическо движение да има и собст­вени печатни издания, за да може да пропагандира своята дейност сред своите съмишленици?

На трето място, не е ли необходимо и не е ли нужно това обществено движение да има достъп до средствата за масова информация по въпроси, които са свързани с неговата дейност, респективно и до самата телевизия? Защото, без да изпадаме в крайности, в момента бих могъл лично аз да дам твърде много примери, когато сме успявали да имаме достъп до тези средства за масова информация и неслучайно по същество бяхме квалифицирани по начин, не твърде удобен за нас. Ето защо, като представител на Общонародния комитет за защита на националните интереси, ние настояваме в това представено споразумение, за щастие то все още е проект, да се имат предвид тези наши две предло­жения, които по същество дават тези равни права за участие в политическия живот на страната и на обществено-политическите движения. Благодаря ви.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Арнаудов.

Предоставям думата на Ивайло Кутов, представител на Демократическата партия.

И. КУТОВ: Благодаря. Преди да изложа становището на Демократическата партия по законоп­роекта за политическите партии, искам предварително да отбележа, като участник и в контактната група, че предварително не беше фиксирано дали изборите ще бъдат за Велико или за обикновено Народно събрание.

Уважаеми участници, за пръв път от десетилетия имаме шанс да заживеем в нормални полити­чески условия. Изхождайки от своята програма и от своите традиции, Демократическата партия и занапред ще настоява всички политически организации да имат еднакви възможности. В това отно­шение законопроектът за политическите партии, който ще бъде приет, е важна крачка в тази посока. По-важно е обаче друго. Българският народ е изморен от добри пожелания. Едно е пожеланието, друго е решението. Когато се постави дадена задача, това не значи, че вече се решава. Тя трябва да се разреши политически. В практическите разултати се разкрива политиката. Има редица условия за правилно и успешно решаване на големите въпроси, които животът налага. Най-важното от тях е да съществува законност, а това означава много неща - едни наистина независими съдебни институти, една съобразена с потребностите държавна администрация, действително надпартийни милиция и армия, преди всичко в лицето на техните ръководства, свободни избори под контрола на международ­ни институти. Така че на бъдещия закон ние гледаме като на много важни, но преди всичко начални крачки. Същото важи и за останалите законопроекти.

По избирателната система, за земята, за собствеността. Това ще бъдат неотложни мерки, които ще задвижат парализираната мисъл на мнозина. Законопроектът, около който постигаме засега съг­ласие, е компромис. Той ще легализира възможността за политическа самоизява на всички. Остава засега обаче абсолютната неравностойност в областта на материалните възможности. Демократи­ческата партия, както и другите опозиционни партии, разполагат с по една-две канцеларии. Няма размножителна техника, няма хартия и други пособия. 1/1 от друга страна, непрекъснато бодат очите онези огромни сгради, които развалиха центъра на София. Ние не ги искаме за нас, но сме против демагогията, която спекулира с държавен суверенитет и национално достойнство.

Забраната за изграждане на организационни структури на която и да е партия по месторабота трябва да се изпълнява стриктно и безусловно. Не трябва териториалните клубове на БКП по интере­си да се превръщат в маска, с която да се запази еднопартийният монопол. А такива примери има доста. Все още са слаби контролните механизми, защото е силна зависимостта от началник, дирек­тор, който е член на БКП, както и от ръководството на определено учреждение. Какво препоръчваме по-конкретно? Да не се демагогства по повод финансирането на опозиционните партии. България има всички средства да защити своя суверенитет и национално достойнство. За тези, които вършат преда­телство, шпионаж или по друг начин накърняват националните интереси, наказателният закон е пред­видил достатъчно много санкции и ще предвижда, за да има нужда от специални ограничения. Истина­та е, че всъщност се цели да се даде възможност на администрацията да може да пречи на хора и организации, които са противници на сегашната правителствена линия. Но нима комунистическата правителствена линия априори е безпогрешна, единствено правилната, единствената, която защита­ва интересите на народа и държавата? Затова ние сме на становище, че с това определено тълкуване на въпросите за финасирането на политическите партии се цели да се развързват ръцете на прави­телството да защитава своята собствена политика, сега действащото правителство.

Относно промените в Конституцията Демократическата партия ще се придържа към изисквани­ята на своята политическа платформа - и по отношение на промените в Конституцията, и по отноше­ние на новата Конституция, която предстои да бъде приета.

Върховно благо за нас е личната свобода като основно, естествено право на човека. Оттук след­ва, че ние сме на свободна игра на икономическите сили, което на практика се проявява като приори­тет на частната инициатива и съответно частната собственост се закрепва. Всяка държавна намеса, всяко коопериране, когато не са резултат от свободен контакт между отделни реално дадени индиви­ди, са крачка към социализъм и комунизъм. Затова не бива изобщо конституционно да се предрешава какъвто и да е запазен периметър за държавно стопанисване. И още нещо. Следва веднага да се премахне императивният мандат, който Ленин по примера на средните векове наложи. Народният суверенитет е единен и неделим и затова не може да се допуска народният представител да се съоб­разява с частните интереси на онези, които пряко са го избрали. Постановките в Конституцията за закрила и подпомагане на социално слабите трябва да се прецизират, с оглед на това, да не се нару­шава справедливостта, да не се спъва творческата инициатива.

Препоръчваме накрая да не се чакат крясъците на гъските, както някога в Рим, за да се разбуди съзнанието на целия български народ, защото обществената сила, убедени сме, която все още крепи донякъде БКП, са инерцията и пасивността. Комунистическото или бъдещото социалистическо ръко­водство ще опитва да внушава и занапред, че опозицията е несериозна, неподготвена, разделена на много течения. То ще продължи и по друг начин да внушава, че народът не желае свободите си.

Това са някои съображения, който желаех да изтъкна пред Националната КМ.

Сега позволете ми за съвсем кратки предложения по промените в Конституцията да помоля коле­гата Иво Калчев от пловдивската организация на Демократическата партия да ги сподели пред вас.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Вие си давате взаимно думата в случая.

И. КАЛЧЕВ: Ще бъда съвсем кратък. Само две изречения, д-р Желев. Не бих могъл да си позволя да повторя говорившите представители на СДС, както например не бих си позволил да уча на консти­туционно право г-н проф. д-р Мръчков. Той много по-добре от всички знае какви са правомощията на Велико и обикновено Народно събрание.

Бих искал да се спра само на три момента. Създаването на пълни гаранции за демокрация сега до изборите и след това. Във връзка с това ще си позволя да прочета един цитат. „Работническо дело", N 13 398 от 16 март 1989 г, стр. 12,това е интервю с министъра на вътрешните работи ген. Семерджиев. Цитирам: „Господин Орманов, в западните демокрации условие да се работи в полицейския апарат, в силите за сигурност и специалните служби, както се наричаттам, и във въоръжените сили е отказът от всякакво членство в политическите партии и организации." Това ние считаме, че не намира място в нито един от проектотекстовете.

Бихме искали да се спрем във връзка с финансирането. Струва ни се, че изпадаме в противоре­чие със закона за българските граждани, сиреч на тях им се разрешава всичко останало, без само това, да подпомогнат собствените си партии.

Въпросът за суверенитета и отговорността на народния представител също ли считаме, че е намерил достатъчно добро място в проектотекстовете?

И най-накрая бих си позволил една реплика към г-н проф. Мръчков. Той изрази съжаление, че в Законодателната комисия не са били представени текстове, които биха помогнали работата й по про­ектозаконите. Такива текстове бяха представени чрез народен представител Г. Ганев на Законодател­ната комисия, подготвени от експертни групи на СДС. Благодаря ви, господа.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря.

Има още заявки, а ние трябва да приключваме. И понеже бях обещал думата на проф. Мръчков, тъй като той внесе тук проектите, даде основните тълкувания в началото, редно е мисля да му се предостав и думата за кратко изложение.

В. МРЪЧКОВ: Благодаря ви, г-н председател. В този късен час и след толкова оживена дискусия и множеството на въпросите, които бяха повдигнати, нямам намерение да вземам отношение по всич­ки, но дължа няколко отговора. И след това отношение по 2-3 основни въпроса.

Преди всичко по отговорите на конкретните въпроси. Г-н Дренчев постави въпроса за амнисти­рането на нашата политическа емиграция. Този въпрос се проучва, тъй като има редица закони за амнистия, които обхващат включително или биха могли да обхванат включително и тази категория лица. Необходимо е да се направи точна справка за действието на тези закони и смятам, че разгово­рът, който имахме с д-р Дертлиев по този въпрос, остава валиден. Този въпрос ще бъде поставен и пред Народното събрание.

Вторият въпрос, който постави др. Арнаудов, се отнася до законопроекта за политическите пар­тии. Съгласно чл. 39 от законопроекта за избиране на НС е предвидено, че граждани, хиляда и повече на брой, могат да поставят кандидатури за народни представители. Следователно, възможността да се поставят кандидатури на независими кандидати стои открита, съгласно чл. 39 от законопроекта за избиране на НС.

И сега, след тези конкретни въпроси, няколко въпроса от по-общо значение. Искам да се върна към една основна мисъл, която беше развита тук и от други участници в Националната КМ. Трите закона представляват едно цяло. Без нито един от тях свободните и демократични избори не могат да бъдат проведени. 1/1 тогава дилемата е: или Националната КМ, така, както е посочено това в деклара­цията относно ролята и статута на Националната КМ, ще продължава да изпълнява своето предназна­чение и роля, както очаква от нас българският народ, или ще бъдем поставени в невъзможност да направим това. Нещо повече - трите законопроекта се намират в определена логическа последова­телност. Определящо между тези три законопроекта по ред и значение за тяхното приемане и за прехода към демокрация има, струва ми се, безспорно законопроектът за изменение на Конституци­ята. Следователно, без да се приеме този законопроект, не може по-нататък да се обсъжда въпросът за законопроекта за избиране на НС, защото този законпроект е следствие от законопроекта за изменение на Конституцията.

И на трето място идва законопроектът за политическите партии, които участват в изборите и чиито конституционен статут сега е обогатен с измененията, които се правят в измененията на Консти­туцията. Следователно, ако искаме да следваме тази логика на законодателстването, а тя, позволя­вам си да цитирам тук един от преждеговорившите млади колеги, е разбираема и за неюристите, трябва в този ред да обсъждаме и да приемаме и тези три законопроекта. Обратното би означавало да поставим колата пред воловете.

Рискувам да възбудя отново, може би, реплика от страна на г-н Йорданов, който разбрах, че е специалист по български език и литература, когато представяше меморандума по икономическата политика, но смятам, че това сравнение е достатъчно разбираемо за всички. Конституцията е вснова-та на цялото законодателство.

Няколко въпроса по-нататък. Уважаеми дами и господа, ние се намираме в остър недостиг на време. Днес е 19-ти март, на 28-ми март се открива сесията на НС, на която тези три законопроекта следва да бъдат обсъдени от НС, а то ще реши дали ще ги приеме по-нататък. Следователно, ние започ­ваме обсъждането на тези законопроекти в Законодателната комисия и продължаваме тяхното обсъж­дане. Въпросът не е в това, да приключи обсъждането на Националната КМ на 27-ми или на 28-ми сут­ринта и следобед да положим на банката на председателя на Народното събрание тези законопроекти. Предстои сериозна правно-техническа работа върху законопроектите и тя пада върху Законодателната комисия по-нататък с участие отново и на представители от двете страни на КМ. Затова законодателна­та комисия продължава обсъждането на тези законопроекти от четвъртък следобяд. В дневния ред на тази сесия е предвидено да бъдат разгледани досега постъпилите 1 1 законопроекта. Аз моля за разби­ране по този въпрос, ако искаме да покажем, че Националната КМ е една институция, родена от време­то, която съдейства за осъществяване на демократичния преход в развитието на обществото. Другото означава да блокираме провеждането на изборите, Националната КМ да не осигури условия за провеж­дането на тези свободни и демократични избори, така, както е записано в споразумението и така, както беше посочено вече тук от някои от другарите, които се изказаха преди мен.

Следващият въпрос е основният спорен въпрос, с който се започна, за ВНС. Струва ми се, че г-н Ганев не е прав, че тезата за ВНС е била оспорена преди да бъде изложена. Аз съм го чувал, г-н Ганев, три пъти по телевизията да развива тази идея и следовател но тя е известна на целия български народ. И мисля, че не може да упреква в това делегацията на БКП, която, представете си, намира време да гледа и телевизия, въпреки натоварения календар на задачите, с които има да се справя. Но не това е важното. Важното е по-скоро, че, както ни посочи тук др. В. Вълканов, тази теза преди г-н Ганев беше изложена също така в нашия периодичен печат. Целият въпрос е в това - какво ни се предлага с това ВНС? Първо, предлага ни се учредително ВНС. С цялото уважение, което дължа към моите млади колеги, искам да им кажа, че според мен (те са асистенти по държавно право в Юриди­ческия факултет) това е едно юридическо вътрешно противоречие (не искам да употребявам друга дума). Едно събрание може да бъде учредително, едно събрание може да бъде Велико, може да бъде народно, но никога едно учредително събрание на може да бъде Учредително Велико обикновено Народно събрание.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Никой не е казал обикновено...

В. МРЪЧКОВ: И нашият исторически опит ни учи на това. Те казаха Учредително Велико Народно събрание. В историята на България е имало едно единствено Учредително Народно събрание, което заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. и след това продължава да действа след приемането на Търновската конституция и определянето на София за столица на страната, продължава да действа като Велико Народно събрание по Търновската конституция, за да избере първия княз на България. Следователно, мисля че дължим малко повече яснота по този въпрос.

На второ място, вътрешното противоречие в самата конструкция за ВНС. От една страна, пред­ставителите на СДС ни предлагат, че това ВНС ще бъде временно, даже някой си позволи тук израза изключително или многовременно, а от друга страна, то трябва да приема и закони от текущото зако­нодателство. Аз смятам, че по този начин всъщност се обрича следващото НС на бездействие, на законодателно бездействие в една обстановка, при която страната се нуждае остро и от законодател­на реформа, за да бъде поставена основата на политическата реформа и за да бъде по-нататък стаби­лизирано и цялото наше законодателство. Това от една страна. От друга страна, мисля, че идеята за Велико Народно събрание (макар че тук се опитаха да ни убедят, че е нещо различно от ВНС по Търновската конситуция, но всички, които говориха по този въпрос, се обявиха за привърженици на тази идея) повече или по-малко изхожда от представата, която Търновската конституция ни дава за ВНС. Аз не намирам нищс лошо в тази историческа асоциация, която предизвиква у нас идеята за ВНС, но тогава трябва да сме наясно какъв политически ангажимент поемаме пред българския народ. Обещаваме му още една година, е, г-жа Ботушарова каза, че това можело да бъде и година и полови­на, през което време ВНС ще изработва новата Конституция на страната, при което няма да има правителство, което да се ползва с необходимото доверие, защото то отново ще бъде обявено за изключително временно, както тук беше посочено. Обещаваме му, следователно, липса на изход от кризата, към която иначе всички декларираме, че се стремим. Аз смятам, че по този въпрос трябва да сме наясно, когато приемаме едно или друго решение, защото въпросът не е в юридическите реше­ния, въпросът е в политическите пътища за извеждане на страната от кризата, към които ни отвежда изменението на Конституцията или приемането по-нататък на нова Конституция.

Затова мисля, че и Националната КМ, позволявам си да кажа това, дължи интензивна работа по тези въпроси, за да може Законодателната комисия и предстоящата 16-та сесия на Народното събра­ние да приеме законопроектите и да обсъди всички предложения, които ще бъдат направени от името на Националната КМ.

Следващият въпрос, по който бих искал да взема някакво отношение, се отнася до типа на изби­рателната система. Давам си сметка, че това е ключовият въпрос на законопроекта за избиране на Народното събрание. Признавам, че това е най-трудният въпрос за построяване на цялото наше изби­рателно законодателство, въз основа на което ще бъде избрано НС. И затова всички критични бележ­ки и идеи в това отношение са добре дошли и за бъдещата работа върху законопроекта. Когато беше предложена тази смесена система, върху която е построен законопроектът, това е, защото се търсеха предимствата на едната и на другата система. Предимствата на мажоритарната система, която би могла да ни даде стабилност, и тази стабилност за всички политически партии, при която ще бъдат избрани техните кандидати. При това още едно разрешение, към което можем да се насочим: ако приемем, че изборът в първия тур по мажоритарната система ще бъде избор въз основа на относител­но мнозинство, печелене от гласоподавателите, при положение, че са гласували, разбира се, най-малко половината от гласоподавателите в съответния избирателен район. Това се търсеше с това решение. И съответно - по-нататък - съчетаването му с пропорционалната система - идеята за спра­ведливост, за партийна и междупартийна справедливост. Когато се предлага да бъдат разпределени 75 места, а техният брой може да бъде обсъждан, струва ми се, по-нататък, когато се предлага това определено число от народни представитли да бъде разпределено съобразно политическия кредит, който е набрала съответната политическа партия при провеждането на изборите, с това се отдават на всяка партия толкова гласове и толкова мандата в Народното събрание, колкото тя е заслужила с политическото си доверие и с гласоподавателите, които са гласували за нея. Следователно, върху тази основна идея е изградена тази система. Разбира се, както всички системи, които са смесени, те могат, когато целят да съчетаят предимствата на две системи, да се окажат критикувани с оглед на недостатъците, които съдържат тези системи. И затова тази система би могла да бъде също така критикувана. Но ако възприемем една от другите две системи като последователно прилагани, струва ни, че по този начин, ще съберем достатъчно съображения всяка от тях да бъде критикувана с аргу­ментите на другата страна.

И така, в заключение, г-н председател, искам преди всичко да ви благодаря за това обсъждане днес на трите законопроекта и още един път настоятелно да призова участниците в НКМ: след 9 дни се открива сесията на НС и тези законпроекти ще бъдат обсъждани на сесията на НС. Мисля, че Националната КМ е заинтересована нейното мнение, нейният глас, нейните бележки да бъдат чути и да бъдат доведени до знанието на народните представители и да бъдат отразени в законопроектите, които ще бъдат предложени на НС. Благодаря ви.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Мръчков. Тъй като някой от нашите тези бяха малко спекулта-тивно представени, ще си позволя като председател да дам за две минути само думата на Луджев да отговори.

Д. ЛУДЖЕВ: Ние благодарим за назидателния и поучителен тон, с който ни бяха обяснени такива елементарни истини. Аз действително съм доволен, тъй като това беше един нагледен пример и урок, каксеспекулирастези на противника, как няма никакво желание да се види какво той предлагай как продължават да се твърдят неща, които въобще отсъстват от неговата концепция. Може би това е резултат просто на едно неумение да се излезе от доктрината. Ние не сме толкова големи доктрине-ри, ние мислим, че едно ВНС може да бъде и действащ, работен орган, че може да работи в един период от време, да решава спешните проблеми на страната и нещо повече. Аз категорично мога да ви кажа, че това НС и неговото/ правителство ще имат далеч по-големи възможности и прерогативи да решаваттези толкова употребявани, с такава настоятелност говорени от отсрещната страна икономи­чески въпроси, включително проблемите... Аз не искам да се хващам догматично за някакви си прави­ла, някакви си юридически построения, някакви си несъвместимости и т. н. за възможността да опре­делим статута, функциите, периода, начина на действие на това НС. И тук искам да отбележа, че това тълкувание, което г-н Мръчков прави на КМ, съвсем не съвпада със статута, който сме й придали. Може би НС не толкова ще се съобрази с направените бележки и ще ги включи в неговите проекти, колкото ще изходи от основните положения, по които страните на КМ са се споразумели. Аз мисля, че има голяма разлика по тези неща. И ако ние трябва да кажем, че действително нещо е спешно, спеш­но е постигането на споразумение по тези въпроси, споразумение на КМ, на политическите сили, които са представени на КМ.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Един момент, моля. Аз предлагам да приключваме.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Един въпрос към него. Настоявам!

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Моля ви, моля ! Не съм дал думата. Моля.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Моля да задам един процедурен въпрос. Моля ви се. Защо бяга толкова от пропорционалната изборна система, когато вижда, че тя е справедлива? Струхавате ли се от нея?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Извинявайте, Неврокопски, отнемам ви думата.

Следващият път ще се разискват тези въпроси отново. Ще имате възможност да си поставите въпроса и да се изкажете по същия въпрос.

Аз мисля, че ние трябва да приключим, тъй като има твърде много желаещи да се изказват. Дванадесет души са дали заявки, а ние не можем да продължаваме повече. Следващият път, очевид­но, ще се разискват същите проблеми. И тогава ще имат възможността тези, които не са се изказали, да се изкажат.

Аз обаче смятам, че трябва да се ориентираме към по-голям конструктивизъм. Мисля, че на това заседание вече позициите, платформите, аргументите станаха, общо взето, ясни. Нека следващия път тези, които ще се изказват тук, на КМ, да се насочат към повече конструктивност, към сближаване на мненията и към споразумение, това, което каза и Луджев.

Мисля също така предвид малкия срок, който ни остава, дефицита от време, че през този период, между това заседание и следващото, контактната група към КМ би могла да се събере един или два пъти, да се опита да обобщи направените вече изказвания, лансираните позиции и въз основа на това да открие общото, което ни сближава, и онова, което ни раздалечава, за да можем по този начин следващият път да имаме все пак една още по-избистрена позиция и по-конструктивен подход. Ако уважаемият съпредседател е съгласен с такава постановка на въпроса, аз мисля, че бихме могли да се обединим около това. -

Г. ПИРИНСКИ: Съгласен съм, д-р Желев, ние бихме били готови да работим и ежедневно в кон­тактната група по онова, което постигнахме по законопроекта за политическите партии, ние работих­ме и в събота, и в неделя и ми се струва, че при една интензивна работа бихме могли да постигнем не само избистряне на позициите, а и определени съгласувани становища, ако достатъчно упорито рабо­тим и то от гледна точка на тези позиции, които Вие казахте, с искреното желание за конструктивно сближаване на мненията и становищата. Моята молба е да споделите дали бихме могли да работим така през следващите дни.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Аз лично мисля, че това е възможно.

Предполагам, че ще изразя мнението на колегите, ако отговоря положително на този въпрос, но тук има групи, които ще работят по различните въпроси, и аз мисля, че трябва да се договорим по това, за работните групи. Г-н Луджев би могъл да каже нещо по този въпрос. Смятам, че това ще бъде също стъпка към по-голям конструктивизъм.

Д. ЛУДЖЕВ: Както се уговорихме миналия път, трябва да уточним нещо като график за работа на работните групи по предвидените от политическото постановление пунктове. С оглед спешността на задачите, порядъка на задачите, предлагаме по-интензивна работа, разбира се, първо на групата по законопроектите, за партиите, съответно Конституцията и избирателния закон. Аз мисля, че тя може да поработи по варианти, а с оглед евентуално уточняване на становище на контактната група пък да се премине и към един по-преден етап, по-нататъшен етап по работата. Същевременно мис­лим, че трябва да започнат работа групите по временения статут на радиото и телевизията, тъй като се предвижда обсъждане на този въпрос на сесията на Народното събрание.

По въпроса за националната сигурност и специално законпроекта за милицията, който също се каза, че ще бъде внесен. И един въпрос, който е доста спешен с оглед на изборите - издателската дейност.

За тези три групи, както и за групата по икономическите въпроси, за имуществата на партиите и ръководните дейци и за комисията по религиозните въпроси имаме списък на хората, които пред­лагаме от наша страна, но мисля, че в момента няма нужда той да се огласява. Може би да огласим само водачите на групите. После да разменим списъците и да се уточним със Секретариата по какъв начин те да започнат работата, защото все пак това е една доста сложна работа. Как да се организират нещата, зали - практически е доста сложен проблем. Но мисля, че при една интензив­на работа на тези групи в периода до 28-ми могат да се постигнат споразумения по някои въпроси, освен тези, за които говорихме досега. Това е.

Г. ПИРИНСКИ: Д-р Желев, аз съм съгласен по принцип с тези предложения. Ние също имаме списък на хората по отделните групи, но ръководителите. Предлагам да се уточним в работен порядък, след като приключваме това заседание, тъй като и без това продължихме доста дълго, не знам дали да заемаме още от времето?

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, аз също смятам, че трябва вече да приключваме.

В. МРЪЧКОВ: Г-н Желев, все пак моля ви да имате предвид само едно обстоятелство, че самата подготовка на законопроектите, след като бъдат обсъдени в Законодателната комисия, се нуждаят от време, за да бъдат размножени предложенията, за да бъдат раздадени на народните представители. Моля ви да имате предвид и това, когато определяте графика за работата на контактните групи и на работните групи.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да вземем пак да го отложим това Народно събрание, толкова ли е невъз­можно?

(Весело оживление) Ц

В. МРЪЧКОВ: Оценявам вашето чувство за хумор, г-н Желев.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Даваме висок статут на КМ. Добре, нека да приключим. С това смятам, че нашето заседание въпреки полемиките, повишаването на градуса от време на време, въпреки, а може би и тъкмо поради това, беше особено полезно и свърши една полезна за всички работа.

За следващото заседание трябва обаче да уточним часа. За понеделник се уговорихме. Ако не възразявате, да бъде, да кажем, пак от 3 часа.

Г. ПИРИНСКИ: Ако всички други са съгласни, ние бихме приели 15 часа.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Добре, значи се уточняваме в такъв случай следващият понеделник от З часа. Благодаря на всички и желая всичко най-хубаво.

1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   67

Свързани:

Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 26 март 1990 година, ндк, 36 часа)
Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Предлагам да продължим заседанието. Ако уважаемият съпредседател ня­ма нищо против. Пак по направената уговорка...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Високата политизация на обществото през последните месеци, предстоящите избори и отсъствието на практика на правна уредба на тази...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)
Ж. желев: Бих казал като встъпителни бележки на нашето заседание следното, което предс­тавлява и опит да се сумират разискванията...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
И. кутов: Благодаря. Преди да изложа становището на Демократическата партия по законоп­роекта за политическите партии, искам предварително...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Пленарно заседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Бкп и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 14 май 1990 г., Ндк, зала №6, (18. 13 часа)
Предс. Ал. Лилов: Тъкмо се канех да ви попитам, г-н Симеонов, дали сте съгласни да започнем вече работа. Виждам, че почти всички...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом