Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)




ИмеЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)
страница3/67
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер8.37 Mb.
ТипЗаседание
източникhttp://old.omda.bg/bulg/k_masa/word_variant_iliana/kragla masa_2.doc
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   67

Д. ЛУДЖЕВ:Тогава могат да ни се изнесат колкото искате конкретни факти и конкретни обясне­ния. Ако решим да правим обсъждане на Меморандума, да го направим открит. Ние се разбрахме при обсъждането в групата на експертите, че действително има много какво да се доработва и какво да се прави и че тепърва ще бъде изготвен един документ, който ще има реална стойност именно за предс­тавителите на Общия пазар, които проявяват интерес по отношение на България. Между впрочем точно такива бяха и разговорите с представителите на Общия пазар в момента в страната. Те също заявиха, че тепърва ще се правят консултации, тепърва ще се уточняват становища, мнения, тепърва ще се отива към един далеч по-задълбочен и далеч по-представителен документ в това отношение. Но предлагам в момента да не коментираме повече този въпрос или да обявим, че ще има дискусия по Меморандума.

АЛ. ЯНКОВ: Моля да ми разрешите да отговоря на въпроса, кс.;;то беше отправен.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Добре, имате думата.

АЛ. ЯНКОВ: Г-н председател, от вашето предложение да обсъждаме Меморандума аз останах с впечатление, че това е било направено от работна група и че тъкмо тя е предложила да се излезе с една обща декларация по този Меморандум. Но ако е нужно да се обсъжда Меморандумът, аз лично не виждам никаква пречка, ако това е в интерес на общото разбирателство и достигане до консенсус, ако няма друг път. Аз не отговорям от името на нашия съпредседател, изразявам своето лично мне­ние. Но не виждам нищо лошо в това, да се разглежда Меморандумът. Благодаря ви.

АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ: Точно това е и моето предложение, уважаеми дами и господа. Миналия път аз разбрах, г-н Луджев, че искате време, за да уточните някои положения, да обсъдите някои допълнителни ваши съображения по този проект, който контактната група, аз държа да подчертая това, внесе в КМ.

Ако отсрещната страна желае да продължи дискусията, за да направи това нещо, да подобри проекта, ние нямаме основание да възразим. Напротив, ние адмирираме това. Но ако ще обсъждаме проекта, за да чуем след час и половина-два същата декларация, то вие трябва да решите въпроса.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Г-н Желев, може ли една реплика.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Аз имам въпрос. Ако този Меморандум наистина сте искали да направите достояние на целия наш народ, защо не сте го публикували?

АЛ. ЛИЛОВ: Защото не бяхме го обсъдили на КМ. Разбира се, че може да бъде публикуван още утре, ако държите на това като условие за обсъждането му и приемането. От нашата страна няма никакви пречки той да бъде незабавно публикуван по всички възможни канапи.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Извинявайте, г-н Лилов, но преди да го връчите и преди да го изпратите в ЕИО, той е трябвало да бъде публикуван. Освен това нашата реакция е може би по-остра, отколкото трябваше да бъде, се дължи именно на този факт, че ние получаваме този Меморандум, след като той вече е изпратен в ЕИО. А според мен изобщо е безсмислено да говорим сега по него.

АЛ. ЛИЛОВ: Нашето мнение-за работата на КМ се различава от Вашето, г-жа Константинова, защото ние разглеждаме този форум преди всичко като място за работа. И затова ние избягваме да правим публично достояние нашите проекти. Ние ги внасяме на вашето внимание, в това число и на вашето критично внимание. Когато те стигнат една степен на готовност и още повече, когато ги при­емаме, ние им даваме широка публичност, тъй като така се работи по цял свят. И ние си представяме така работата на нашата КМ. Благодаря. -П -

А. ПАРАРИЗОВ: Ако може, г-н председател, да добавя нещо.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Да, имате думата.

А. ПАПАРИЗОВ: Такива меморандуми са изпратили седем държави - Полша, ГДР и т. н. - и нито един от тези меморандуми не е публикуван. Това е нормален междуправителствен документ, който се дава от едно правителство на друг, междуправителствен орган. Даже в нормалната практака, ако сега нямаше тази КМ, би носил гриф „конфиденциално, само за официално ползване,,. Ние ви го предста­вихме не за друго, а за да може да се възползваме и от вашия опит, и от вашите виждания, за да конкретизираме направленията на бъдещото сътрудничество с комисията, особено втората част.

И трябва да ви кажа, че оценката на всичките 24 страни за този меморандум е положителна. Те са получили такива от още 5 държави, виждат намеренията на българското правителство да осъщест­вява прехода към демокрация, към плурализъм, към пазарно стопанство. Това на този етап е доста­тъчно, за да започне конкретното сътрудничество с България. И затова имаше тук представители на комисията. Те са в известна степен разочаровани, че не можаха да чуят достатъчно конкретни идеи в тези осем области. Но ние можем да продължим да работим заедно с вас по приемането на правител­ствената програма, след обсъждането на КМ на 28-ми, и да дадем още по-конкретни насоки за сътруд­ничество на комисията и допълнителна текуща информация. С удоволствие ще работим с всички же­лаещи. И на 3-ти или 5-ти април, когато смятаме да парафираме споразумението с Общия пазар, по което също достигнахме до съгласие, сме готови да представим един гакъв съвместен, доработен документ. Процесът на сътрудничеството ще бъде непрекъснат и всеки ден може да даваме допълне­ния, стига да имаме конкретни интересни идеи. И ние като Министерство на външноикономическите връзки сме готови да действаме като Секретариат на тази дейност.

Благодаря.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Аз мисля, че ние дадохме пример на конструктивност миналия път, когато разкритикувахме антикризисната програма, когато показахме много нейни недостатъци, неща, които могат и трябва да се допълнят, да се включат в нея. Все пак най-добрата помощ, която може да се даде при обсъждането на един документ на едно правителство, е именно конструктивната критика. И аз мисля, че в това отношение ние не подлежим на никакви упреци.

Същото се отнася и до нашата декларация. Повтарям, ние не пречим с нищо на правителството то да предприема мерките, които счита за необходими. Ние изразяваме своето отношение, своето виждане, своята оценка за този документ и като опозиция ние имаме пълното право на това. Няма защо отсрещната страна да се сърди и да ни обвинява в едно или друго.

АЛ. ЛИЛОВ: Д-р Желев, за да приключим този спор, аз предлагам следното. Нашата делегация изразява съжаление, че вместо споразумение ние получаваме тази декларация. Но ние я приемаме за сведение и предлагаме с това да приключим този въпрос.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря. Аз съм съгласен с това. Ние също така изразяваме съжаление по повод на вашето съжаление.

Минаваме към втора точка от дневния ред - законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията, обсъждане на проекта за споразумение по основните идеи и принципи на законопро­екта за политическите партии.

Съгласно предварителната уговорка, предоставям думата на зам-председателя на Държавния съвет и председател на Законодателната комисия г-н В. Мръчков.

В. МРЪЧКОВ: Благодаря ви, г-н председател. Уважаеми участници в КМ, Държавният съвет на НРБ внесе в Народното събрание през м. януари и февруари т. г. три важни законопроекта: за изме­нение и допълнение на Конституцията, за избиране на Народно събрание и за политическите партии. Тези три законопроекта бяха изпратени и до съпредседателите на КМ през февруари, съответно на 16,26 и 27 февруари, с молба от двете страни на КМ да бъдат излъчени представители, които да учас-ват при обсъждането им съгласно нормалната конституционна процедура в Законодателната коми­сия.

По два от тези три законопроекта Законодателната комисия проведе обсъждане и направи съот­ветни предложения за подобряване на законопроектите.

Ползвам се от случая да изразя още един път съжалението, че на тези наши обсъждания в Зако­нодателната комисия не можахме да чуем наред с мнението на специалистите, които бяхме поканили, и предложения и бележки на представители на КМ.

Основното предназначение на тези три законопроекта е да създадат конституционна и законова основа за провеждането на свободни и демократични избори, което е в съответствие с политическото споразумение, подписано на 12 март т. г. на КМ; избори, които трябва да се проведат все съгласно това споразумение до края на юни. .

В заключение на тези предварителни бележки, уважеми г-н председател, бих искал да подчертая тясната връзка и взаимнообвързаност между тези три законопроекта. Нито един от тях не би могъл ефективно да действа без другите два. И обратно, само трите законопроекта, когато те станат закони и започнат да действат, ще създадат така необходимата ни политическа основа за провеждане на свободни и демократични избори като важна стъпка към политическа стабилизация в страната и ми­рен преход към демокрация.

Сега позволете ми накратко да изложа основните идеи на така внесените за обсъждане в Народ­ното събрание законопроекти. Казвам „основни идеи", защото вярвам в това, всички сте имали въз­можност да се запознаете с тях и да навлезете в предлаганите с тях разрешения.

Първо, по законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията. Този законопроект е изработен от Конституционната комисия, избрана от Народното събрание, и на 20-ти януари беше внесен в Народното събрание и обнародван за народно обсъждане. Основните измения, които се предлагат в Конституцията, обхващат 47 от нейните всичко 143 разпоредби и се отнасят само до най-неотложни и нетърпящи отлагане промени в Основния закон. Към тези изменения Законодателната комисия прибави и други изменения и предложения за изменения, някои от които се отнасят до важн"и въпроси на законпроекта.

Тези промени, които се предлагат, могат да бъдат обединени условно в три основни групи.

Първата от тях се отнася до промени в политическата система на обществото. Тази група от промени предвижда преди всичко промени в основните принципи, върху които се изгражда и действа политическата система, при което се изоставят някои принципи като например принципа за единст­вото на властта, за демократическия централизъм, на социалистическия интернационализъм, и се въвеждат нови основни приниципи, които отговарят на поетия курс на обновление на обществото. Такива принципи като демократизма, хуманизма, единството на нацията, разделението на законода­телната, изпълнителната и съдебната власт.

Важни промени се предлагат и в системата на висшите органи на държавната власт- Народното събрание, и в сегашната глава Пета от действащата Конституция, която е посветена на правното поло­жение на Държавния съвет. ..

Основните промени в Народното събрание са: изменение в неговия състав от 400 на 300 души по проекта, а при обсъжданията в Законодателната комисия е направено и едно друго предложение, което също може да бъде обсъдено - за 250 народни представители при четиригодишен мандат, за разлика от сега действащия петгодишен мандат на Народното събрание. Идеята на тези промени е да се създаде оперативен и професионално работещ парламент.

Другата съществена промяна в тази насока е Народното събрание да се превърне в постоянно действащ върховен орган на държавната власт, който ще работи по 6-7 месеца в годината както в пленарния си състав, така и чрез постоянните си комисии. И което е особено важно, по този начин ще решава основните въпроси на управлението на държавата и обществото и ще осигурява мирния пре­ход към демократично развитие на страната.

Особено съществени са промените, които се внасят в глава Пета на Конституцията и които се отнасят до Държавния съвет. Всъщност предвижда се отмяна на глава Пета и замяна с един нов, съвършено нов за нашето политическо устройство и конституционно управление орган на държавата - Председател или Президент на републиката като държавен глава, който олицетворява единството на народа, гаранция на суверенитета и териториалната цялост на страната, осигурява нормалното функциониране на държавните органи и представлява държавата в страната и в международните отношения с петгодишен мандат.

Първоначалната идея на законопроекта изхождаше от разбирането за избиране на президент от Народното събрание. След публикуването на законопроекта за народно обсъждане се получиха многобройни, изключително многобройни предложения от граждани, специалисти, от обществени ор­ганизации, които настояват за пряко избиране на президента от всички избиратели, при всеобщо и равно избирателно право с тайно гласуване. В този смисъл бяха и резултатите от социологическото проучване на общественото мнение. При това положение смятам, че законопроектът би следвало да бъде отново преобсъден, като се държи сметка за изразеното широко обществено мнение по този въпрос при по-нататъшната работа върху него. Не се съмнявам, че и КМ ще вземе отношение по този въпрос. Но тук произтича една друга важна последица. Щом като Президентът на републиката ще бъде избиран и при тази хипотеза ще бъде избиран пряко от народа, а не от Народното събрание, и от народа ще получава своята власт, своята инвеститура, логично е да се предвидят и някои допълнител­ни правомощия като държавен глава. В тази насока следвоталено има какво още да се обсъжда и подобр ява в законопроекта. Вярвам, че КМ ще помогне и тук на Законодателната комисия и на На­родното събрание при по-нататъшното обсъждане на законопроекта.

Втората група от съществени изменения все от категорията на нетърпящи отлагане промени в основния закон се отнася до обществено-икономическото устройство на обществото. Това е глава Втора от Конституцията. Промените тук са съществени в редица насоки, но позволете ми да привлека вашето внимание върху три от тях.

Първата е допускане на многообразие от видове собственост. Наред с държавната, обществена­та и кооперативната, и частната, и лична собственост на гражданите.

На второ място, еднаква закрила на всички видове собственост от държавата и закона при ре­ализиране и производителното използване на тези собствености.

И на трето място, ориентиране на цялото народно стопанство към пазарна икономика и регули­рането на народното стопанство с икономически средства. Конституцията предвижда необходимите гаранции за това, за свободно осъществяване на стопанската дейност въз основа на всички видове собственост при равнопоставеност на всички стопанстващи обекти, развитието на конкуренцията.

И една последна по ред, но не и по важност, група от промени, които се налагат за внасяне в Конституцията, се отнася до голямата област на правата на човека. Тук се имат предвид разширяване на религиозните права и религиозната свобода на гражданите с промяната, която се предлага в чл. 53 на Конституцията, конституционни гаранции за политически и партиен плурализъм, освобождаване на някои текстове от разпоредби, които идеологизират държавното и общественото развитие, като разпоредби, които определят, че науката се развива в дух на марксизма-ленинизма, че родителите са длъжни да възпитават децата си в комунистически дух и други подобни разпоредби, както и отмяната, която се предлага на преамбюла на Конституцията.

Това са основните промени, които се предлагат в Конституцията за обсъждане и в първоначал­ния вариант, и в предложенията на Законодателната комисия.

Вторият основен законопроект е законопроектът за избиране на Народното събрание. Този за­конопроект е пряка последица от измененията, които се предвиждат в Основния закон . Този зако­нопроект беше изпратен на 27-ми февруари и затова ще си позволя да спра вашето внимаине само върху някои основни въпроси. Между тях на първо място по значение се откроява въпросът за типа избирателна система, която законопроектът предлага. Тази избирателна система изхожда от хипоте­зата на 250 народни представители. Следователно тук са възможни промени. Тази избирателна сис­тема е една смесена система между мажоритарната система, по която нашето досегашно конституционно развитие има определени традиции. По нея се предлага да бъдат избрани 175 народни представители, сиреч в 175 избирателни района, разпределени по равен брой жители, което прави при 9 милиона население около 51 хиляди жители, и при 6 милиона избиратели, тъй като на миналите избори броят на избирате­лите е бил 6 250 000 но, за закръгляване на цифрите, при 6 милиона избиратели около 34 хиляди граж­дани, които имат избирателни права. И останалите 75 мандата се разпределят по пропорционалната система въз основа на една централна избирателна листа. Кандидатите и за избиране по избирател­ни райони, и за избираните по централната избирателна листа се представят от политическите пар­тии, които участват и които могат да издигат кандидатури за народни представители. В какво ние виждаме предимствата на подобна система? Преди всичко във възможността за свободно и демокра­тично политическо съревнование между различните политически партии, които ще издигат кандида­тури за народни представители в тяхната демократична и свободна надпревара за тези 175 избира­телни района и места в Народното събрание.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   67

Свързани:

Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 26 март 1990 година, ндк, 36 часа)
Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Предлагам да продължим заседанието. Ако уважаемият съпредседател ня­ма нищо против. Пак по направената уговорка...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Високата политизация на обществото през последните месеци, предстоящите избори и отсъствието на практика на правна уредба на тази...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)
Ж. желев: Бих казал като встъпителни бележки на нашето заседание следното, което предс­тавлява и опит да се сумират разискванията...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
И. кутов: Благодаря. Преди да изложа становището на Демократическата партия по законоп­роекта за политическите партии, искам предварително...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Пленарно заседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Бкп и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 14 май 1990 г., Ндк, зала №6, (18. 13 часа)
Предс. Ал. Лилов: Тъкмо се канех да ви попитам, г-н Симеонов, дали сте съгласни да започнем вече работа. Виждам, че почти всички...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом