Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)




ИмеЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа)
страница1/67
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер8.37 Mb.
ТипЗаседание
източникhttp://old.omda.bg/bulg/k_masa/word_variant_iliana/kragla masa_2.doc
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   67
ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

Понеделник, 19 март 1990 г., (15.10 часа)


Ж. ЖЕЛЕВ: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на КМ. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам заседанието да протече при следния дневен ред:

1. По Меморандума на правителството до Европейската икономическа общност.

2. По законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията.

3. Обсъждане на проекта за споразумение по основните идеи и принципи на законопроекта за политическите партии.

Този дневен ред беше уточнен в края на миналото заседание. Ако не възразявате, да пристъпим към първа точка от нашия дневен ред.

АЛ. ЛИЛОВ: Извинете, но защо не чувам проекта за изборите? Той е един от проектозаконите, които бяха раздадени на делегациите.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: По него ще докладва г-н В. Мръчков и това влиза в обсъждането на тези два законопроекта, за които стана дума.

АЛ. ЛИЛОВ: Благодаря ви за разясненията, д-р Желев, ние сме доволни от тях.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Давам думата по първа точка, по Меморандума на правителството до Евро­пейската икономическа общност, на Ал. Йорданов - представител на Радикално-демократичната пар­тия, да прочете декларация по този въпрос.

АЛ. ЙОРДАНОВ: Декларация на СДС по повод Меморандума на правителството на НРБ за ико­номическата политика и потребностите от международна подкрепа.

В Меморандума на еднопартийното правителство на НРБ са изложени позициите и възгледите на БКП по следните въпроси:

1. Цялостният процес на реформите в България.

2. икономическото положение на страната.

3. Основните направления на правителствената програма за стабилизация и структурно преуст­ройство на икономиката и за радикална стопанска реформа.

4. Основните приоритети на българската външна политика и на икономическите отношения с нашите западни партньори.

Ние разглеждаме този документ като една изключително отговорна, с трайни и дългосрочни последици политическа стъпка, която се предлага в момент, когато страната навлиза в етап на пре­дизборна борба. Политическата тенденциозност на тази стъпка е недвусмислена. Внимателният и задълбочен анализ на правителствения меморандум доказва неговата непоследователност и двуз-начност. От една страна, той декларира отношението на България към общоевропейския процес на сътрудничество, желанието за разширяване територията на икономическия диалог със страните от ЕИО, със САЩ. От друга страна, приема за основа на това сътрудничество една търпяща много и принципни възражения и критика икономическа програма.

Дискусиите, проведени на Националната КМ по икономическата реформа, показаха не просто отделни слабости на правителствената икономическа платформа, но разкриха нейната неефектив­ност в структурно системен аспект. Неефективност, която би рефлектирала веднага и върху евентуал­ни международни договорености и взаимоотношения.

Ето защо обвързването на различните политически сили в страната чрез един документ, който по неизбежност има временен и едностранчив характер, отразявайки позицията и възгледите на БКП и настояващ тези възгледи и позиции да придобият смисъл и значение на национално съгласие, ние оценяваме като недалновиден политически риск с трудно предвидими последици за бъдещето на стра­ната. Основанията ни за това са главно в условността и хипотетичността, с които сегашното правител­ство характеризира развитието на демократичния процес в България.

При положение, че политическата ситуация в страната се характеризира с нестабилност, с из­чакване, не с реални реформи; че тоталитарната политическа и икономическа система, въпреки пос­тигнатото споразумение по политическата система на КМ, тази система не е разградена. А изразени­те становища и обръщения в правителствения меморандум целят преди всичко определен политичес­ки ефект в предизборната кампания.

СДС споделя разбирането, че националните и респективно икономическите интереси на страна­та трябва ясно и категорично да стоят над политическите интереси на една или друга политическа сила.

Ето защо, като изразяваме принципно съгласие по въпроса, който има национално значение -интерпретацията на България в ЕИО, ние същевременно обръщаме внимание на следното:

1. В своята същност Меморандумът на правителството дава политически оттенък на реалните икономически проблеми, а оттук и на реалните икономически отношения на България с ЕИО.

2. Той се появява в момент, когато се създава ситуация за неговото използване в предизборната борба на БКП чрез „спасителната” формула за загриженост за интересите на страната.

3. В него не се посочва конкретно виновникът за досегашното икономическо положение в стра­ната.

4. По-голямата част от предлаганите икономически стъпки и нови икономически отношения раз­читат на една вече изградена структура на икономически отношения, а не на принципно нова, изграж­даща се в перспектива икономическа структура на страната.

Във връзка с това СДС настоява да се разгледа Меморандумът на правителството като предва­рителна заявка за започване на сътрудничество и взаимодействие със страните на ЕИО с цел оказва­не на международна подкрепа на бъдещото българско правителство, което единствено ще има пълно­мощията да носи отговорност и да провежда икономическа реформа в страната.

Същевременно СДС счита за изключително важно и необходимо всички икономически консул­тации с представители на ИО, включително и подготовката за правна обвързаност и договореност, тяхното задълбочаване, както и конкретното реализиране на приетите след изборите договорености, да бъде основна задача на новото българско правителство. Ние обръщаме внимание на сегашното българско правителство да се въздържа от приемане на конкретни решения, които при неговата поли­тическа едностранчивост могат да имат трайни неблагоприятни последствия върху икономиката и развитието на страната.

Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на Йорданов. Тъй като това е декларация на ръководството на СДС, която изразява отношението към проекта за самия меморандум, тя няма да бъде обсъждана. Ние я четем за сведение. Но ако има някакво отношение, което би могло да бъде изразено от другата страна, ние, естествено, няма да възразим на това.

А. ПАПАРИЗОВ: Уважаеми г-н председател. Току-що чутата декларация действително е доку­мент, с който внимателно трябва да се запознаем, преди да го коментираме. Но той значително се различава от текста, който съгласувахме с икономистите от вашата страна на масата във връзка с Меморандума на българското правителство и който на миналото заседание, доколкото си спомням, всички участници приеха по принцип. Аз, може би, трябва да припомня този съвместен документ, който подчертава, че КМ изразява съгласие с Меморандума на българското правителство и счита, че той представлява основа за започване на сътрудничеството и взаимодействието с групата на 24-те -оказване на международна подкрепа за развитието на българската икономика и осъществяване на прехода към пазарно стопанство. По-нататьк се заявяваше, че КМ счита, че в хода на по-нататъшната работа по разработването на икономическата реформа и в консултациите с широките обществени сили и специалисти, за които се говори в сегашната декларация, ще бъдат конкретизирани основните насоки на меморандума и уточнени потребностите на страната от съдействие в отделните области.

На трето място се казваше, че КМ счита за важни и полезни консултациите с представители на европейските общности по меморандума. Тя изразява надежда, че тези консултации ще станат осно­ва за приемането на конкретни проекти за съдействие на НРБ.

Мога да ви уверя, че на срещата, за която се договорихме на предишното заседание, с участието на икономистите и от СДС, и на всички политически партии, преобладаваше именно този конструкти­вен дух - в петък от 18 до 20 часа, който е отразен и в тази предишна съвместна декларация. И трябва да ви кажа, че представителите на комисията в петък останаха с впечатление, дори бяха изумени от факта, че икономистите от двете страни, както заяви вашият говорител, за една седмица ще могат да се договорят по програмата на правителството, тъй като, независимо от различията, за които се спо-менава в началото на декларацията, има много общо в подхода, има много общо в решенията и е въпрос наистина на оценка, на степен, на синхронизация, на комплексен подход, за да се намери едно общо решение.

Така преминаха съвместните разговори в петък и така, с това впечатление си отиде първата група от представители на комисията.

Сега, ако трябва отново да припомням документа, който се коментира в новата декларация, той далеч не се позовава на досегашната структура на българската икономика, а говорейки за икономи­ческото положение на страната, подчертава, че икономическото положение в България сега се характеризира с увеличаващ се бюджетен дефицит, значителен външен дълг и структура на икономиката, която благоприятства за производството на средства за производство и промишлени стоки и недо-оценява потреблението, което казваме всички ние. По-нататьк, давайки конкретни данни за дефици­та, се подчертава, че важна причина за това състояние, включително и за платежните баланси, е дефицитът със страните от Общия пазар и резултат от тези фактори, като пренебрегването на разви­тието на селското стапанство, намаляването на традиционния износ на селскостопански продукти, гигантоманията в страната.

Мисля, че тези оценки, които се съдържат в меморандума, далеч не могат да бъдат приписани на традиционния подход в предишните години към проблемите на икономиката.

Прочетох само няколко цитата от оценките, за да почертая това становище, което е становище и на комисията на Общия пазар, че Меморандумът в своя анализ е ефективен и че той цели, така както целеше и българското правителство, да отрази обективно положението в страната, да даде една вяр­на картина за едни верни мерки в приоритети, които досега не се оспорваха - селското стопанство, хранително-вкусовата промишленост, екологията, туризма и другите видове услуги, да даде като при­оритет, наред с икономическите мерки, решително подобряване на състоянието в областта на здраве­опазването. Мерките, също така и насоките на меморандума, съвпадат с основните насоки, по които досега страните от общността оказват съдействие на отделни източноевропейски страни. Те започват от областта на квалификацията и образованието, подобряване условията на достъпа до пазара, т. е. благоприятни условия за българските износители в перспектива, ползване на възможностите на об­щата система от митнически преференции. Също така в още по-далечна перспектива - споразумение за асоцииране с общността. Другата област е трансфер на технологии, техническа помощ и професи­онално обучение, в които се подчертава и нашата готовност специално внимание да се отделя на обучението в областта на мениджмънта, на банковото дело, области, които специално споменаха ва­шите експерти на срещата с представителите на комисията, на програмата „Темпо", за която също така се говори в петък вечерта.

След това се засягат тези области, където може да се насърчава търговското инвестиционно сътрудничество. Ясно се подчертава, че за да осъществим реално такова сътрудничество, на нас ни е нужна, както и вашите експерти казват, реална система за счетоводна отчетност, реална статистика на основа на препоръките на органите на ООН. Очертават се облети на инфраструктурата и телекому­никациите - неща, за които ние всички заедно говорихме в петък вечерта с представителите на коми­сията.

Също така въпросът за финасовото съдействие е поставен по начин, който въобще не изисква непосредствено предоставяне на помощ само на това българско правителство, а се поставя въпросът за финансово дългосрочно съдействие на основата на една реална икономическа програма, каквато в момента или поне до момента се разработваше с участниците от двете страни на масата.

Също така са поставени въпросите и на отношенията с международните икономически органи­зации - ГАТТ, Международния валутен фонд, Банката за развитие, чиито експерти вече работиха у нас миналата седмица и ще продължават да работят. Просто искам да ви информирам, че комисията на общността, както и другите междуправителствени организации желаят, независимо с коя страна ра­ботят, независимо колко политически партии и сили има, да работят с една координационна точка в рамките на правителството на съответната страна. И така желаят да работят засега в България.

От наша страна възможност за контакти с експерти предоставяме и в момента на ваши предста­вители и сме готови да предоставяме и в бъдеще. Но ми се струва, че тук не трябва да се смесват някои общи интереси на страната, за които всички ние говорихме миналата седмица, и очевидно други интереси, които изглежда преобладават в току-що чутата декларация.

Благодаря.

Г. ПИРИНСКИ: С ваше позволение, г-н председател, бих искал само да допълня изказването на началника на управление в Министерство на външноикономическите връзки А. Папаризов, който, както знаете, е натоварен с воденето на разговорите и преговорите с ЕИО по подготовката на търгов-ско-икономическо споразумение за сътрудничество и по изясняване на идеите и предложенията, ко­ито се съдържат в меморандума, за който става дума. Между впрочем, меморандумът беше подготвен в началото на февруари, когато правителството не беше още еднопартийно. Той беше връчен на 12-ти февруари в Брюксел на зам-председателя на Комисията на общността по настояване именно на Ко­мисията на общността, тъй като въпреки че нашата страна тогава информира комисията, че бихме желали още да поработим върху него, включително и да се посъветваме с другите политически сили малко по-подробно по неговото съдържание. Ставаше дума, че ако ние тогава не бяхме връчили този меморандум, нашите заявки за съдействие нямаше да попаднат в онези заседания на органите на комисията, които разглеждаха помощта за източноевропейските страни. Ние бихме изпуснали реда си, така да се каже.

Поставянето под въпрос на момента и съдържанието на предаването на меморандума ние тряб­ва всички да разбираме, че сериозно намалява нашите шансове да получим това съдействие, което ЕИО е готова по принцип да предостави на източноевропейските страни. И тази декларация, която току-що чухме - аз не мога да не изразя дълбокото си съжаление за нейното съдържание и нейното огласяване именно по този начин, след като ние до днес бяхме с впечатлението, че Меморандумът се подкрепя от всички политически сили, независимо от някои нюанси, коментарии и доуточнеиия, които би могло да има по отделни, съдържащи се в него моменти.

Аз бих желал само да подчертая актуалността и важността на тези мерки, които се предлагат, които съвсем нямат някакъв политически характер, а са от жизнено значение за нашата икономика, с някои данни, които сравняват резултатите от икономическото развитие през периода януари-февру-ари тази година със същия период на миналата година. Общата продукция за този период в сравнение с миналата година е някъде с над 1 милиард лева по-малко, или с 10 % имаме намаление за този двумесечен период на нашето производство. В цветната металургия това намаление е над 17%, в химическата и нефтопреработвателната -17%, строителните материали -16%. Имаме сериозен спад в стоките за вътрешния пазар - 53 на сте. Основните стоки за вътрешния пазар са с много по-малък обем на производство през първите месеци на тази година в сравнение с миналата година.

Очевидно е, че в една такава икономическа ситуация, при едни такива тенденции всички ние сме заинтересувани час по-скоро да се стабилизира положението в икономиката. Бих изтъкнал и някои особено важни натури, които са сериозно засегнати над средното намаление, като кафяви въглища -с над 21 %, черни метали - 20%, листова стомана - 42%, изделия от прокат от черни метали - 20%, фосфорните торове са намалени на 50%. Става все дума за този двумесечен период в сравнение с двата месеца на миналата година.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   67

Свързани:

Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Ж. желев: Добър ден на всички. Предлагам да започнем поредното заседание на км. Тъй като мой ред е да председателствам, предлагам...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 26 март 1990 година, ндк, 36 часа)
Другарки и другари, с ваше разрешение откривам днешното заседание на Кръглата маса. Как­то се договорихме, днес трябва да разгледаме...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Предлагам да продължим заседанието. Ако уважаемият съпредседател ня­ма нищо против. Пак по направената уговорка...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Високата политизация на обществото през последните месеци, предстоящите избори и отсъствието на практика на правна уредба на тази...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Предс. Ж. Желев: Благодаря и аз. Все пак ние смятаме, че се отнася до основните идеи, които са много важни и които трябва обезателно...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание 30 март 1990 г от 12. 05 18. 55 часа (обявено за 11. 00 часа)
Ж. желев: Бих казал като встъпителни бележки на нашето заседание следното, което предс­тавлява и опит да се сумират разискванията...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
И. кутов: Благодаря. Преди да изложа становището на Демократическата партия по законоп­роекта за политическите партии, искам предварително...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Пленарно заседание софия, четвъртък, 29 март 1990 г., Ндк, зала №6 (13. 14 22. 25 часа)
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 19 март 1990 г., (15: 10 часа)
Бкп и тя остане на власт и се направи Конституция, каквато на нея й харесва? Тогава какво ще стане? Този въпрос стои. Значи вие изхождате...
Заседание понеделник, 19 март 1990 г., (15. 10 часа) iconЗаседание понеделник, 14 май 1990 г., Ндк, зала №6, (18. 13 часа)
Предс. Ал. Лилов: Тъкмо се канех да ви попитам, г-н Симеонов, дали сте съгласни да започнем вече работа. Виждам, че почти всички...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом