Пътнико свиден, пътнико млад




ИмеПътнико свиден, пътнико млад
страница2/3
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер361.32 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://www.marafeltsi.com/interesno/tekstove na pesni/tekstove na pesni.doc
1   2   3

Учителко целувам ти ръка


Случайна среща,
във жената бяла
Учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Представих си я хубава и млада,
с коси от злато във учебен час.
И ако днес е бяла безпощадно,
то тя е побелявала от нас.

Прости ми прегрешенията много
и болките от другите и мен.
Ти хора ни направи със тревоги,
учителко любима “Добър ден”.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка.

Припев: /2x/
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко, любима “Добър ден”

Случайна среща,
във жената бяла
учителката своя аз познах,
отмина ме, не беше ме познала,
затичах се, извиках и я спрях.
Снегът в косите падал е неволен,
но аз не вярвам, че е сняг това.
А все си мисля, кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка.

Припев:...


Бяла въздишка


Силвия Кацарова


Този сняг ще мине ,
невидим ще изчезне .
Невидимите бездни ,
наивните години .
И само от картини ,
рисувани по памет ,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки .
ПРИПЕВ...
Може би това е
вълшебството , което
остава под небето
след всеки сняг нетраен .

Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник ,
а ти ще зъзнеш в шала .
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи ,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла .


Обещай ми


Силвия Кацарова


Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.
Обещай ми едничък миг от светла любов
на сърцето голямо с най-чудесния зов.
Не, не искам утеха - обещай ми очи,
от които да пие мойто утро лъчи.
Нека в твоите коси своите устни да сгрея,
обещай ми любов, от любов да живея.

Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.
Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.

Не със щедра душа, аз с ръце устремени
обещай ми слова, но до днес неделени.
На сърцето горещо с най-чудесния зов
обещай ми минута голяма любов.

Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.
Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.
Обещай ми, обещай ми

Оооо обещай ми
Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.
Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.
Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога.
Обещай ми любов, обещай ми тревога,
обещай ми ръце, без които не мога...



Обичам те


Силвия Кацарова


С косите ми обичам да играеш
и с пръсти да ги рошиш като вятър
под топлата им ласка да гадая
на твоята усмивка светлината.

Очите ми обичам да целуваш,
чрез устните ти първа да усетя
как пролетните ветрове бушуват
и как попиват в мене дъждовете.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

Обичам до гръдта ти да се сгуша
и пулсът ми със твоя да се слива,
сърцето ти как вика да послушам
и уморена тихо да заспивам.

Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.

Оооооо
Обичам те, обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, обичам те,
ласка като песен в моето сърце ще нося.
Оооооо
Обичам те, оо обичам те,
нежна и щедра тази вечер тъмнокоса.
Оооооо
Обичам те, ооо обичам те...



Топъл дъжд


Силвия Кацарова


Нощта пресича моя град надлъж ,
площадите отдъхват от мъглите ,
о , аз дочаках пролетния дъжд ,
измил стъклата и душите .
Долавям как се движи пролетта -
в кръвта ми , в соковете на стъблата
и как се връщат тихи над света
зелените лъче на светлината .
Приветствам пролетните ветрве ,
които над земята ни минават -
ще се издигнат нови класове ,
реки ще бликнат в тихите дъбрави .
Ще израсте висока буйна ръж ,
ще се събудят спомени изстинали -
дъждът сега е само топъл дъжд ,
изгубир спомена за свойто минало .
ПРИПЕВ...
Топъл дъжд , чакан дъжд ,
плиснал в миг и отшумял .
Как светът изведнъж
стана по-красив и бял .

Ще се завърне слънцето от юг
и над града във тая утрин рано
ще мине светлият лиричен звук
на някое , на някое пиано .
Дъждът ще влезе в стаите при нас -
измитите стъкла ще се засмеят
и нова песен в утринния час
високите етажи ще запеят .
Припев:...


Бургаски вечери


Тоника


Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.

Не сте ли слизали ничком по гребена
на уморените, вечни вълни,
гдето почиват синьо зелени
бури родени от зли ветрове

Припев:
Там е зеленият бряг на мълчанието
Чайки и гларуси там не летят.
Там е закотвен черния вятър
Мъртвия хор на стария свят

Спомени, спомени идват отлитат
Стари приятели от минали дни.
Вий не забравяйте, кой ви остави
толкова синя добра тишина


Дете голямо


Тоника

Не се сърди, не се сърди,
винаги си бил дете голямо!
Капризен, гневен и ревнив
гледаш през сърдитото си рамо.
Не ме вини, не ме кори,
тежкият ти поглед ме смразява,
едва-едва думите преглъщам,
думите горчиви.
Едва-едва дните отминават,
дни немилостиви.

Припев:
Луд съм, изумявам,
щом те видя,
от любов изгарям,
от любов изгарям,
цяла те изпивам,
жаден все оставам.

Не се сърди, не се сърди,
винаги си бил дете голямо!
Добър и нежен, и свенлив
гледаш ме през силното си рамо.
И как така всеки ден по нещо
в тебе аз намирам,
и как така всеки ден по малко
аз те преоткривам!


Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?


Един неразделен клас


Тоника


Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?

Един неразделен клас
с радостни песни и шеги
дълго огласяше града
след петия час.

Един неразделен клас,
с общи тревоги и мечти,
чертаеше своя път
и вярвахме всички, до един,
че ни чакат само празници,
че е щедро без предел
времето пред нас.

Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Къде останахте, чудни вечери,
с безброй желания неизречени?
Къде сте мигове, пожелавани,
със откровения, незабравени
цял живот?
Цял живот...
Цял живот...


За старата любов


Кога и кой ще измени
На старата любов,
На миналите златни дни
И старата любов?

Припев 1:
За старата любов докрай!
За миналите дни!
Ти чаша нежност ми подай
За миналите дни.

Но пак сме днес със теб в едно.
Ръката ми хвани!
Налей от старото вино
За миналите дни!

Припев 2:
Налей, ти чашите не брой!
Догоре ги пълни!
Да пием с тебе, друже мой,
За миналите дни!


Запази последния танц


И тази вечер е като другите,
кой може с поглед да те намери,
непрестанно си предлагат услугите
наперени кавалери.

Ще замлъкне на оркестъра измамата
от прозорците нощна светлина
и ще танцуваме с тебе двамата
сред космическа тишина.

Припев:
Хей, запази последния танц
за мене, за мене, за мене.
Хей, запази последния танц
сред космическа тишина,
сред космическа тишина.

На твоята издръжливост всеки се чуди,
сякаш не стъпваш на земята,
уморена си от танците луди,
а аз си намествам очилата.

От погледи хорски ще се избавим,
от саксофона с ироничния глас,
но дали ще можем вече да се преправим
на самите, самите нас.




Здравей, как си приятею


Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли вятъра гониш
към някой бряг, кажи.

Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
животът ми - вятърна мелница
миг подир миг дните троши.

Налей ми чаша старо вино,
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош,
ранима струна е душата
всяка нощ.

Здравей, как си приятелко,
как, добре ли я караш,
още ли виждаш в съня си
своя град, кажи ми.

Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам,
пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас.

Уви, така стоят нещата
стари мой приятелю,
махни с ръка и дай нататък -
злото забрави.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Щом тази нощ е толкоз нежна -
нежен и добър ще е денят
за да поемем в две посоки
своят път.
Своят път, своят път.


Зима

Тоника


Бяла улица, бяла улица, бяла река -
капризи на времето - изненада...
Дръпнеш пердето внезапно ,
внезапно с ръка -
зад прозореца, виж, сняг пада.
И така, и така между двама
в миг нетраен премине дума ,
от която боли
и горчиво, горчиво разбираш ,
че в тихата стая
между нас вече сняг вали.
Може би всичко е бяло
между мене и тебе сега
приказно бяло начало, бяла тъга.
Чувствата тлеят и гаснат
и не знаем под преспи от сняг
ще поникнат ли някога пак.


Искам да ти кажа


Тоника


Спъват ме листата, по които вървя,
голи клони зъзнат над мен и чакат.
Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,
пак ли птици някъде ще заплачат?

Нищо, че е тъмно и студено сега,
искам тази нощ нещо да ти кажа,
Нищо, че ме пари по лицето сълза,
искам тази нощ нещо да ти кажа.

Мойта съдба ми дава сили да те забравя,
без да ми тежи,
и в самотата имам песни на самодива
те осъмват в мен.

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ли ще ме прегръща отсега и къде?
Никога няма да узнаеш!


Казваха ми


Тоника


Всеки ден ми казват - вече си голяма,
а играеш още със деца на дама.
Пишеш по стените с тебешир,
влюбено мечтаеш до зори,
всички те познават и те подиграват.

Бях дете невръстно и подобни думи
сипеха се често тъй върху гърба ми -
ти учи с децата не играй,
в делниците свои не мечтай,
за игрите време все ще се намери.

Но никой от тях не знае как във нощта
тръгвам на път, късам цветя
и осъмва всяка пътна врата
с цвете от мен, с някакъв стих,
ей така подхвърлени от обич,
без която сме сами.

Казваха ми често ти бъди разумна,
знаем всяка обич времето лекува,
толкова е рано за любов,
а пред теб е целият живот,
за мечтите време, все ще се намери.


Кой ще kaже какво е любов


Кой ще каже какво е любов, кой ще каже какво е,
дали шум на море или дъх на планинско усое
или среща случайна край някоя градска пияца
или нежна прегръдка сред бавния ритъм на танца

Припев:
и не питай мълчи както аз ще мълча в полуздрача
ще те милвам насън и в в съня си за тебе ще плача
може сам да остана отритнат, забравен, бездомен
но за мене ти няма, не ще се превърнеш на спомен

Ти ще бъдеш все същата, с тези очи, с тези длани,
с тези тъмни коси от жарава и сняг изтъкани.
Само аз ще изчезвам в нощта, в тишината, в безкрая,
без да зная защо и какво е любов, без да зная.

Припев: (х2)


Къде си лято


Тръгва си от тук лятото горещо,
но остави пак следи във нас.
А една вълна дълго ще ни търси
за да ни нашепне, почти без глас.

Защо оставихте да стене самотното море
и то ме праща за да ви намеря,
защотото този бряг е пуст и няма го смеха,
със който се прегръщахте до вчера, до вчера.

Още, още там е пясъчният замък,
който вятърът не разруши.
Може би сега, скрит зад някой камък
чака да разтвори за нас врати.

Защо оставихте да стене самотното море
с крила написа тръгващото ято,
без вас какво е този бряг и синьото небе,
без вашата любов какво е лято, какво е, какво е?

Връщай се при нас, мило наше лято,
огън върху пясъка да накладеш.
Връщай се при нас, мило наше лято,
слънцето в косите ни да заплетеш.

Защо оставихте да стене самотното море
с крила написа тръгващото ято,
защо брегът е пуст сега и няма го смеха,
кажи, кажи, къде си лято?


Ладо ле


Лудо и младо китка здравец ме дари,
ладо ле, ладо, още в зори.
В шарени стомни той водата ми напи,
та да ме помни даже като спи.

Тъпан бие гайда ручи,
в село кой не вдигна сватба до днес.
Лудо младо само мълчи,
що ли ми не праща чакана вест.

Тъпан бие гайда ручи,
сватове и свати чакам дома.
Лудо младо само речи,
и ще ти пристана нощем сама.

Мен ли се падна да не зная миг покой,
че ми открадна всички мисли той.
Ладо ле, ладо, вехна, съхна всеки ден,
време е младо да откраднеш мен.


Маргарита


Той:
Дали ще ми отвори тази вечер Маргарита,
или ще ме изрита без да пита, Маргарита?

Тя:
Какво ли ще измисли моят... Три часа е вече!
Или лъжата стара ще повттаря отдалече...

Мъжът:
Имахме събрание в края на деня.
И изказвахме се дълго, много дълго,
Някъде до два...

Друг мъж:
После спуках гума по пътя за дома.
И лепихме я, леПИХМЕ, ПИХМЕ, ПИХМЕ -
чак до сутринта...

Мъже (заедно):
Дали ще ми отвори тази вечер Маргарита,
или ще ме изрита без да пита, Маргарита?

Той:
Скъпа, тъй не бива! Моля те, прости!
Идвам с... колектива - дано повярваш ти...

Всички:
Дали ще ми отвори тази вечер Маргарита,
или ще ме изрита без да пита, Маргарита?


1   2   3

Свързани:

Пътнико свиден, пътнико млад iconПътнико, приятелю, да вървим заедно
Еволю­цията е безпределна, а труженикът творец. Не се плашете от творческите задачи. Открийте свободни пътища за нау­ката и превърнете...

Пътнико свиден, пътнико млад iconПътнико, приятелю, да вървим заедно
Еволю­цията е безпределна, а труженикът творец. Не се плашете от творческите задачи. Открийте свободни пътища за нау­ката и превърнете...

Пътнико свиден, пътнико млад iconНа 15. 03 и 16. 03 се проведе регионално състезание: „Най-добър млад готвач", „Най-добър млад сервитьор" и „Най-добър млад барман" в пгт,, проф д-р Асен
Най-добър млад барман“ в пгт,, проф д-р Асен Златаров” – гр. Бургас и организирано от Министерство на образованието, младежта и науката....

Пътнико свиден, пътнико млад iconСписъ к
Мпо “Млад огнеборец”, които ще участват в Деветите републикански състезания на мпо “Млад огнеборец” – Албена 2008

Пътнико свиден, пътнико млад iconПравила за провеждане на състезания на младежките противопожарни отряди "Млад огнеборец"
Мпо “Млад огнеборец” (наричани нататък за краткост отрядите, отборите, младежките противопожарни отряди) се провеждат с цел повишаване...

Пътнико свиден, пътнико млад iconТ. Евстатиева, И. Тодорова-Пиргова, Р. Малчев Кой може да бае (мъж, жена; млад, стар)?
Кой може да бае (мъж, жена; млад, стар)? Вярва ли се, че само жени могат да изпълняват тази практика?

Пътнико свиден, пътнико млад iconСъобщава, че в чест на Деня на народните будители на 4 ноември 2011 година
Награда ‘signum laudis pro scientiae meritis” за най–успешна научна разработка в областите медицина, дентална медицина и фармация,...

Пътнико свиден, пътнико млад iconКонкурс на тема "Млад европеец", посветен на Денят на Европа 9 май. 
Днес, 12 април 2012г., стартира видео конкурс на тема "Млад европеец", посветен на Денят на Европа 9 май. 

Пътнико свиден, пътнико млад iconКато че ли всичко ви се отдава много лесно, точно като победителя на народа. Направили сте забележителна кариера. Би ли могъл сега млад човек с вашите дарби да постигне подобен успех?
Ник на английски. При нас колкото щеш Кольовци. Николайчо беше и синът на брат ми Стефан, но почина млад. А сега моят внук е Никола...

Пътнико свиден, пътнико млад iconИнструктор по водно спасяване" дава право за провеждане на теоретични и практически занимания в курсовете за "Млад спасител", "Воден спасител на плувни басейни и водни паркове", "Воден спасител на открити водни площи и море"
Млад спасител”, “Воден спасител на плувни басейни и водни паркове”, “Воден спасител на открити водни площи и море”

Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом