I. Управление на риска




ИмеI. Управление на риска
страница1/4
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер342.37 Kb.
ТипДокументация
източникhttp://informaticsfeba.wikispaces.com/file/view/Course_7465.doc
  1   2   3   4





Видове риск

Изготвил: Mихаела Добромирова Цочева, Фак. номер: 7465, Специалност: Стопанско управление, Курс: Първи, Група: Пета, Преподавател: Ас. Албена Антонова




София

11/30/2010




Стопански факултет



СЪДЪРЖАНИЕ:




Увод 3

I. Управление на риска 3

Същност на риска 4

Видове риск 5

Управление на риска 9

II. Инвестиционен риск 11

Инвестиции и риск 11

Методи за оценка на инвестиционни проекти 14

Нетна настояща стойност 14

Вътрешна норма на възвръщаемост 15

Анализ разходи-ползи: 16

III. Банков риск 17

Кредитна политика и управление на риска 17

Валутен риск 22

Особености на риск мениджмънта в банките 24

IV. Застрахователен риск 26

Същност на застраховането 26

Застраховане и риск 28

Заключение 30

Библиография: 31



Увод



Рискът е явление, което неизменно съпътства съвременните процеси, които протичат в обществените отношения, независимо дали става дума за икономически, социални, политически или др. тип такива. Предпоставките за неговото съществуване са различни, като понякога са дори противоположни една на друга. В контекста на динамиката, с която се променя външната среда в съвременния свят, въпросът за рисковете и тяхното управление придобива голямо значение.

На практика управлението на риска е интегрална част от общото управление на процесите. От това каква политика и методи за неговото управление ще избере съответното ръководство зависи и как ще се развива цялата организация. В настоящата работа ще разгледаме спецификите на риска в три много динамично-развиващи се направления в съвременното стопанство – инвестициите, банковата сфера и застраховането, както и някои от методите за неговия мениджмънт.

I. Управление на риска




Същност на риска



Най-общо казано рискът е вероятността да се случи или не определено събитие, което би повлияло върху целите на съответния индивид или организация. Същността на риска може да се търси и чрез етимологически анализ на думата:„ понятието „риск” (riscio) има латински произход и означава опасност, несигурност и решение, чиито резултат е неизвестен. Той често се свързва с възможност за настъпване на вреда, неуспех или загуба, като това негово значение определя негативната страна на риска. Възможността за максимизиране на печалбата от предприемане на рисково действие е свързана с неговата позитивна страна. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички аспекти на социалния и икономическия живот.”1

Позитивната страна на риска се свързва с очакванията на съответния предприемач. Всяка предприемаческа дейност е свързана с известно надценяване на собствените възможности и конкурентни предимства, което от своя страна води до повишена самоувереност. От тази гледна точка поемането на риск се базира на очаквано реализиране на потенциалните възможности, като неблагоприятните последствия се считат за слабо вероятни.

Негативният аспект се състои в предпазливостта, с която даден предприемач започва някаква инициатива. Стремейки се да избегне негативните последици, свързани с реализирането на рисковата възможност, той е склонен да вложи повече усилия и ресурси за да се презастрахова. В този смисъл рискът е потенциална възможност за настъпването на негативни последствия от определено събитие.

Рискът е ориентиран към реализирането на положителни резултати за организацията в несигурна външна среда. В същото време обаче той е свързан с избор на една измежду няколко налични алтернативи и тези резултати могат да бъдат и негативни, още повече ако предварителната информация е недостоверна или непълна. За това е важен управленският потенциал на субекта, правещ избора между тези варианти. Освен това проявлението на риска е свързано и с различни регулиращи механизми от правно и етично естество, които задават границите на това проявление и регламентират статута на организацията.

Следователно организацията се стреми да минимизира вероятността от реализирането на негативният за нея вариант и последващото му отражение върху нея. Предприетите мерки в тази насока обаче не могат да премахнат напълно риска. Винаги има някакъв остатъчен риск, който съществува през цялото време на действие на мерките. Ето защо организацията трябва предварително да прецени дали нивото на този остатъчен риск е приемливо за нея или ще са необходими и допълнителни действия за неговото минимизиране.

Рискът е свързан и с личното му осъзнаване от страна на дадено лице под формата на усещане за несигурност. Тя се изразява в негативната оценка, която лицето дава на определено събитие в бъдещето. Несигурността настъпва в следствие на дефицита на знания, на голямата неопределеност, характеризираща дадена ситуация, на големия размер на възможните щети, които могат да настъпят, и на тяхното отражение върху живота на хората. Тя е налице дотолкова, доколкото явлението, към което се отнася, не е опознато и дефинирано и не са установени закономерностите на неговото протичане.

Най-често рискът настъпва в следствие действието на случайни фактори, които предизвикват колебания в неговото проявление. Това най-често може да се наблюдава при природните явления. Случайните фактори са обективни по своята същност и не зависят от волята на индивидите. Възможно е обаче рискът да се прояви и след човешката намеса, какъвто е случаят с грешките, които се допускат при оценката на потенциалните вреди, които могат да настъпят. Тези грешки са резултат както от използването на неподходящи методи и средства за оценка, така и от субективни фактори, свързани с личността на оценяващия.

Видове риск



Възможни са различни класификации на видовете риск според различните признаци и критерии за постигане на поставените цели. Според възможния резултат рисковете могат да бъдат разделени на чисти и спекулативни. Чисти са тези рискове, които изразяват възможността за получаване на отрицателни или нмулеви резултати. Спекулативните, от своя страна, са свъразни с възможността да се реализира както положителен, така и отрицателен резултат.



Според разлините класификационни признаци могат да се разглеждат следните видове риск2:

    • Според начина на възникване:

      • Субективен – характеризира се с висока степен на способности на вземащия решение, образование, квалификация; или обратно – неразвити способности за ориентиране към рискови действия, недостатъчен опит и образование;

      • Обективен – характеризира се с недостиг на информация, природни бедтсвия, пазарни флуктуации; промени в законодателната, данъчната, финансовата сфера.

        • Според етапа на решаване на проблема:

      • На етап „вземане на решение” – характеризира се с грешки при прилагането на методите за определяне равнището на риск поради дефицит на информация; или обратно – поради използването на качествена информация и развита интуиция;

      • На етап „реализиране на решението” – възможни са грешки при реализацията на решението, неочаквани влияния на субективни фактори.

        • Според мащаба:

      • Локален, на ниво „предприемач” – отнася се само за отделната организация и нейните звена;

      • Регионален – отняся се за предприемачеството в конкретния икономически регион;

      • Национален – отнася се за предприемачеството на макроикономическо равнище в съответната държава;

      • Международен – свързан е с измененията в конюктурата на световния пазар.

        • Според сферата на възникване:

      • Външен – свързан е с неочаквани изменения в икономическата политика, в макроусловията за възпроизводство; със стихийни бедствия и валутни колебания;

      • Вътрешен – свързан е със спецификата на предприемаческата дейност.

        • Според възможността да бъде застрахован:

      • Поддаващ се на застраховане – свързан е с възможността да се направи количествена оценка на вероятностното разпределение на размера на потенциалните щети, отговорността за които се поема от застраховател;

      • Неподдаващ се на застраховане – това са катастрофични, мащабни рискове, за които една организация не е в състояние да поеме отговорност за покриване на загубите.

        • Според сферата на дейността:

      • Производствен – възниква във връзка с принудителните престои в производствената дейност, с излизане от строя на производствени фондове, загуба на обротни средства, несвоевременно доставяне на оборудване и материали;

      • Търговски – поражда се от неочаквани промени в състоянието на пазара и други условия на търговската дейност;

      • Имуществен – свързан е с опасността от повреда или унищожаване на имущество поради небрежност, кражба, техническо претоварване и др.;

      • Транспортен – свързан е със загубите при транспортирането на стоки по въздух, земя и вода;

      • Иновационен – свързан е с неопределеността в иновационната дейност (от формулирането на началната идея и нейното материализиране, до крайната реализация на продукта на пазара);

      • Финансов – свързан е с възможните загуби на финансови ресурси.

        • Според източниците на финансов риск:

      • Инфлационен / Дефлационен – свързан е с обезценката на паричната единица в следствие повишението на общото равнище. Дефлационен – в следствие влошаване на икономическите условия и спад на печалбите поради намаление равнището на цените;

      • Валутен – показва загубите в следствие на неблагоприятни промени в обменния курс на националната парична единица (при външнотърговски сделки, кредитни операции и др.);

      • Риск на ликвидността – показва загуби поради промяна в качеството на и условията за покупко-продажба на ценни книжа и др. активи;

      • Риск на пропуснатите ползи – показва възникването на косвена загуба поради непредприемане на дадено действие;

      • Риск за намаление на дохода – свързан е със загуби в следствие промени в лийвените проценти (по кредити или депозити), портфейлни инвестиции и др.;

      • Борсов риск – свързан е със загуби при борсови сделки, породени от промяна в цените на търгуваните активи;

      • Селективен – отнася се към неправилния избор на видовете вложения на капитала или конкретните ценни книжа в инвестиционния портфейл.

        • Според възможността за диверсификация:

      • Систематичен – присъщ за една или друга предприемаческа дейност като цяло и имащ масов характер на проявление;

      • Специфичен – свързан с получаването на определен доход от конкретна операция в дадена сфера на дейност и има спорадичен, немасов характер на проявление.

        • Според степента на допустимост:

      • Минимален – характеризира се с равнището на възможните загуби от разчетната печалба в границите от 0 до 25%;

      • Повишен – потенциалните отклонения от разчетната печалба не превишават 25-50%;

      • Критичен – характеризира се с възможни загуби в размер на 50-70%;

      • Недопустим – Възможните загуби са близки до размера на собствените средства, което е еквивалент на банкрут на фирмата. Коефициентът на риск е между 75 – 100%.

Управление на риска



Управлението на риска изисква наличие на необходими условия в системата на една организация, които се изразяват в : Стратегически план за развитие и годишни оперативни планове; ресурсна осигуреност на целите и мерките в дългосрочен план – човешки ресурси, материални активи, финансови средства, достатъчна и достъпна информация. То има две основни функции: функция, свързана с обекта на управление и функция, свързана със субекта на управление. Към първата се отнасят организацията по проблемите на риска; вложеният капитал; мерките за намаляване размера на риска; икономическите отношения и връзката между субектите на стопанския процес. Към втората спадат прогнозирането, организацията, координирането, регулирането, стимулирането и контролът.

При прогнозирането се разработват перспективи за финансовото състояние на обекта към един бъдещ момент. Организирането има за цел обединяването на различни хора за реализиране програмата за управление на риска. Регулирането е такъв процес, при който се въздейства върху обекта на управление с цел неговата устойчивост. При координацията се постига синхрон в дейностите на всички звена, участващи в процесите. Стимулирането е насочено към повишаване мотивацията на екипа. Контролът цели периодичното проверяване на изпълнението на целите, свързани с намаляване на риска.

От стратегическа гледна точка всяко управленско решение е съобразено с възможните рискове, съпровождащи осъществяваните дейности. Управлението на риска винаги има предвид предпазването от загуби, ограничаване действието на вече случили се събития или компенсиране на понесените загуби. Възможни са две позиции по отношение на управление на риска – пасивна и активна. Пасивната позиция на стопанския субект се изразява в изчаквателно поведение по отношение настъпването на риска, а след настъпването му се предприемат мерки за неутрализиране на последиците от това. Активната позиция, обратно, търси вземането на превантивни мерки за ограничаване възможността от реализиране на определен риск.

На практика съществуват рискове, които не подлежат на управление. Причината е, че те се дължат на външни фактори, които са извън човешките възможности за каквато и да е намеса. Те са в основата на неопределеността, която неизменно присъства в обективната действителност, подсилвана от редица динамични фактори, влияещи върху средата. Все пак повечето рискове са познати и реализацията им може да се предвиди. Те произтичат от естеството на всяко целенасочено действие и могат да са следствие от небрежност, пропуски, грешки, недостатъчен контрол върху производството, технологичния режим, качеството, безопасността на работното място, неизпълнението на клаузи по сключени договори и т. н. Този тип рискове, именно поради фактът, че са познати, позволяват по-ефективно управление и по-широк диапазон на въздействие.
  1   2   3   4

Свързани:

I. Управление на риска iconА. Същност и цели на Стратегията за управление на риска
Стратегията за управление на риска /сур/ в е разработена на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол...
I. Управление на риска iconИнформация относно управление и оценка на риска в структурата на Управляващия орган на опрр
По своята същност управлението на риска представлява съвкупност от процеси на идентифициране, оценка и контрол на рисковете, чрез...
I. Управление на риска iconЗакон за финансовото управление и контрол в публичния сектор
Стратегията за управление на риска се изготвя съгласно чл. 12, ал. 3 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор...
I. Управление на риска iconВъпросни к за оценка на системата за управление на риска за здравето и безопасността при работа
Наредба №5 от 11. 05. 1999г на мтсп и мз за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска
I. Управление на риска iconПрограма за конкурс за редовна докторантура по научна специалност 05. 02. 18 Икономика и управление (Управление на риска в сектора за сигурност и отбрана)
По научна специалност 05. 02. 18 Икономика и управление (Управление на риска в сектора за сигурност и отбрана)
I. Управление на риска iconВътрешни правила за управление на риска
Вътрешните правила регламентират отделните етапи по управлението на риска в оперативната дейност на Висшето транспортно училище „Тодор...
I. Управление на риска iconПравила за оценка и управление на риска на договорен фонд "евър инвест" основни положения
Чл. (1) Настоящите правила са създадени цел постоянно наблюдение и оценка на риска на всяка една позиция и нейното влияние на рисковия...
I. Управление на риска iconВъпросник по дисциплината „теория на риска и безопасността
Понятиен апарат на теория на риска и безопасността. Ресурси и средства за преодоляване на риска
I. Управление на риска iconАутсорсинг: естестественият избор при управление на човешките ресурси доц д-р М. Харизанова унсс, катедра „Управление
Специално внимание е отделено на предпоставките за използването на аутсорсинга при управление на човешките ресурси, предимствата...
I. Управление на риска iconПлан за управлние на риска Изготвили
Довършване таблицата – какви мерки да се вземат за намаляване на риска + определяне на отговорник
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом