Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата




ИмеЧаст II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата
страница2/6
Дата на преобразуване29.09.2012
Размер0.76 Mb.
ТипДокументация
източникhttp://www.omda.bg/public/arhiv/rumyana_uzunova/Chast 2 - Sistemata srestu grazhdanite 1. Mediit
1   2   3   4   5   6

Румяна Узунова: Какви бяха причините всъщност? Какво Ви съобщиха?

Д. Томов: Ами те ме командироваха миналата седмица да работя в друг град, във Вършец. И сега ме извикаха и ме уволниха дисциплинарно затова, че не съм се явявал на работа в Михайловград. Аз не можех да бъда на две места едновременно. И дори да приемат моите аргументи, че съм работил работата, която се вижда, е налице командировъчното, заповедта ми, всичко, просто ме извикаха сутринта. Това им е наложено, вероятно. Всичко това е някаква кампания, която е срещу нас. Тази статия започват да я разглеждат по всички предприятия. Обществото трябва да вземе отношение по нея. Ако искате, аз мога да ви зачета малко.
Румяна Узунова: Да, да, разбира се.

Д. Томов: Всичко това е много неприятно. Публикували са две мнения на хора, на които са публикували само първите имена. Те са направо гадни, бих могъл да кажа.

Румяна Узунова: Да, слушам ви.

Д. Томов: „За него узнахме за първи път от писма на читатели. Възмутени граждани ни пишеха, че някой си Димитър Томов, който се представял като художник от Михайловград и член на някакво си НДЗПЧ в България давал интервюта по телефона на западни радиостанции, в които си позволявал да хули нашата действителност, да подкрепя своите твърдения и измислици с лъжефакти за преследвания и репресии на хора, за грубо посегателство на техните човешки права и интереси.” Чувате ли? Тука е първото мнение: “На 17 януари `88а г. чух в емисия на радио ВВС разговора с българина Димитър Томов, художник от Михайловград, ни пише в писмото си гражданинът Христо Пелов” и нито адрес, нито нищо друго. „Роден и работил в Михайловградска област, сега жител на София: Чух клеветника и от срам и болка сведох глава. А мисълта ми беше: как и защо в нашия революционен и борчески край се появи такава отрепка?! Рони сълзи срещу ограничени свободи на човека у нас! За кого се е загрижил той? За тези ли по затворите, посегнали върху обществената и лична собственост, ограбили и отнели живота на хора?” Чувате ли? Второ мнение: "Томов, като те слушах се уверих, че не си загубен; гладка е мисълта ти и ясни са думите ти, но са твърде елементарни или никакви. А представата ти за истинската свобода на личността не е реална. От много свобода на такива, на каквито липсва съзнание и възпитание да я ползват; в скоби: какъвто си ти!; те злоупотребяват с нея. Пред ВВС си твърдял, че си бил обкръжен от съмишленици, внимателни към теб, към семейството ти. Лъжеш, млади човече! В нашия край и навсякъде в страната ти нямаш други съмишленици, освен някои засегнати от народната власт за престъпни деяния, които ще те потупват по рамото. В отговор на клеветите ...” И свършва накрая: „С. Р. Пелов. Нека сътрудник на областния вестник “Септемврийско дело” да излезе с информация за истинския му лик и причините, довели го до поведението му. Интервюирайте го: в условията на гласност да го чуя и да го изобличим за лъжите и клеветите!” И още малко има: „Такива писма постъпиха в редакцията на “Септемврийско дело” и от други възмутени граждани от областта. Те питат кой е всъщност Димитър Томов и няма ли сили в Михайловград, които да спрат клеветническата му кампания срещу нашето общество.” След това продължава с кратка биография. Тука, на втора страница, всичко е против мене и против Дружеството. За това, че съм се поставил в услуга на западни радиостанции, за това, че измислям, че клеветя, различни гадни сравнения има, и продължава след това с Илия Минев, като се обръща силно внимание, че той е легионер, сравнава се легионерството с фашизма, нещо, което никога не се забравя и т.н., и т.н. Продължава на трета страница и завършва с Делчо Делчев Атъпов - това е главният редактор на местния вестник… Много неприятно! … И това е положението…

Р. Узунова: Надявам се, че при това положение няма да имате против да излъчим интервюто, което взех от Вас в събота?

Д. Томов: Разбира се, че няма да имам нищо против. Аз като че ли съм усещал, че така ще тръгнат нещата…Чувате ли ме? /…/ е публикувано интервю с мен. Нещо, което аз никога на никого не съм давал по никакъв повод.

Р.Узунова: Това е много интересно. Бихте ли го прочели…, тази част?

Д. Томов: Да. Толкова е 100% измислено, че няма накъде… Ето, аз цитирам, това са мои думи, които са написани тука, без аз да съм ги казал: „Лично на мен досега никакви човешки права не са ми нарушени - заявява той,” /т.е., това съм аз/, без да се стеснява от представителите на редакцията.” Разбирате ли, това съм аз пред представители на редакцията.

Р.Узунова: А те не са Ви питали изобщо, така ли?

Д. Томов: Никога. Така… „Но аз съм решил да се боря за правата на другите. При мен има една папка с оплаквания на онеправдани от нашия край, на които единствено ние можем да помогнем; Кои ние ?”- те ми задават въпроса. Сега отговарям аз: „Ами аз и моето ръководство; Къде е?” - питат те. „Тук, в България и зад граница. Той сам се досеща, че е казал нещо нередно. Там, тези зад граница нямат никакво право да са ръководство.” Разбирате ли, това са неща, които аз въобще не съм казвал… Така, така… и тука, накрая те публикуват, публикуват мнение на двама души: на Тодор Антонов и на Любомир Мечков, чиито мнения… те пък въобще не са ги давали никъде. Викали са ги в милицията и те от милицията са казали това, което пише тука във вестника. А как са попаднали във вестника, не ми е ясно по никакъв начин. Вестникът и милицията, и Държавна сигурност .....

Р.Узунова: А Вие сте говорили с тях, с тези хора?

Д. Томов: Да, те искаха да напишат протест. Те не са го казали никога ... ето какво са казали те: „Обърнах се към така посочените от него онеправдани /аз съм ги бил посочил! .... Какво съм бил казал – ужас!/: „Аз мога да изредя имената на мои приятели като Любомир Мечков, Теодосий Антонов, Румен Димитров, Кирил Борисов, които са на моята възраст и имат проблеми ....” Сега визират отговора на Любомир Мечков: „Обърнахме се към така посочените от него граждани, на които се е заел да защитава човешките права с молба да споделят с читателите ни на вестника своето мнение.” Тука се обръщат към Любомир Мечков, и той е художник: „Познаваме се с Митко от ученическите години и мога да кажа, че не е имал в живота си никакви особени затруднения, за да се счита онеправдан - откликна без колебание изкуствоведът от Михайловград Любомир Мечков. - Имал е възможност да учи, да работи, да се развива и като художник. Участвал е и в изложби, получавал е поръчки и възнаграждение за работата си като дипломираните художници. Не е притеснен жилищно. Живее в двустайна къща. Жена му работи като учителка във ІІ основно училище. Тя ползва възможността да продължи задочно образованието си, и имат едно дете, момиченце, което учи като всяко българско дете. Като чух случилото се, че Димитър Томов е цитирал моето име и ме е дал като пример за онеправдан, не повярвах. Но после го чух за втори и трети път. С Теодосий Антонов, също цитиран от Димитър Томов, си казахме: Ще се скараме с Митко. Лично аз не съм го упълномощавал да говори за мен. Не съм искал неговото или нечие съдействие по отношение за защитата на гражданските ми права, тъй като в случая няма нарушение на такива. Митко просто не беше наясно със случая и сигурно е трябвало да цитира някого и… кого, кого, хайде защо пък не най-познатите.” Чувате ли ме?... Телефоните на  Л. Мечков и Теодосий Антонов са … (диктува телефоните), ако искат, разговаряйте с тях…

Р.Узунова: Те не са давали такива изявления пред редакцията на вестника?!

Д. Томов: Въобще не са разговаряли с тях. Те дори не познават този Делчо Делчев, който е написал това нещо.

Р.Узунова: И Вие не сте давали никакво интервю?

Д. Томов: Не, не съм давал никакво интервю. Абсолютно. Аз им отказах. Аз даже… я, само да видя, не, не мога да ви го пусна… аз го имам на запис, трябва да го търся… Как им отказах и ги пратих на… Ако се обадите в редакцията, потърсете Еми Кирилова, тя беше тази, която искаше да вземе интервю с мен. Защото аз отказах и казах, че единствено бай Илия може да й даде интервю… Защото така се разбрахме с Дружеството и ние знаехме какво ще стане. Аз…, ние говорихме на предишното интервю: едно говорим, те пишат каквото си искат! Разбирате ли тези противоречия? Ако искате, свържете се с Любомир или Теодосий Антонов…

Р. Узунова: Не, не.

Д. Томов: … да видите колко са уплашени и дали ще искат да разговарят с Вас… не се знае...

Р. Узунова: Ами съжалявам много, че такива неприятности имате... Имам чувството, че като си сложи човек главата в торбата…

Д. Томов: Така излиза …

(края на януари 1989 г., ролка № 4)


(…) Д. Томов: Тук при мен разполагам с още писма…

Р. Узунова: Да, слушам ви.

Д. Томов: До главният редактор на в-к Септемврийско дело; след това имам едно изказване – обсъждане на статията от в. „Работническо дело” на открито партийно събрание; да ви прочета нещо, ако има време…

Д. Томов: „Другарю Делчев, на 27 години съм, но още не зная какво са човешки права като политически термин, разбира се. Честно казано, от вашата статия срещу Д. Томов не научих нещо повече за правата на човека у нас. Не разбрах и какво е клеветил Томов. Разбрах обаче, че биографията и настоящето на този човек не ни дават основание да го наричаме отрепка и то на страниците на областен вестник. Вярно е, че бегло познавам Димитър от няколко случайни срещи. Но със вашата статия се убеждавам както аз, така и малцина във виновността му. Но да погледнем в статията ви. Учудва ви, че той няма документ за художник. За да добиете представа за положението, наберете произволно някой телефон на предприятия, които имат художници и ги попитайте с какво образование са. По-долу цитирате, че Томов се е боял от преследване и изглежда, има защо. Вашата статия съвсем не ми прилича на ода. Колкото до телефонният Ви разговор с Томов, ще ви кажа, че повече ми прилича на фейлетон от библиотека „Стършел”, отколкото на разговор между редактор и онеправдан човек. И все пак, къде е сгрешил Димитър? Дали е имал смелостта да каже това, което повечето от нас мислят? Надявам се да получа отговор на тези въпроси от страниците на вашия вестник, който държи на гласността, /тук има скоби/: дано тя да е двустранна. Давам си сметка какво ме очаква, но не мога да остана равнодушен когато човек не може да се защити. Държа писмото ми да бъде публикувано без съкращения, колкото и фантастично и да ми се струва това. 29 януари `89а година, село Бел мел, Димитър Лазаров

Р. Узунова: Писмото отдавна е пристигнало, така ли, в редакцията на вестника?

Д. Томов: Вероятно да, това при мен е препис. Румяна, аз тук ще мога много да чета. Ако искате още нещо до ви прочета? Има едно изказване, това е изказване на човек, който е присъствал на открито партийно събрание – от този род, които се провеждат в цялата страна, за да се разглежда статията във в. „Работническо дело” пред трудовите колективи и съответно тези трудови колективи принудително да вземат отношение и всеки партиен секретар трябва да изпрати телеграма до по-горестоящата партийна организация, с което трябва да се отчете, че всички са съгласни с написаното във вестника.

Р. Узунова: И по комсомолска линия се правят също такива събрания. Доста млади хора се обадиха на моя телефон и ми съобщиха това.

Д. Томов: Ами, да. Това е някаква масова кампания, която е подета срещу нас. Просто внушават на хората, че това, което е написано, трябва да мислят и те по този начин.

Р. Узунова: Да, и какво пише?

Д. Томов: Аз ще ви прочета само малко от него, защото е ръкописно и трудно ще чета, а после ще продължиме…

„Единственото нещо, в което съм сигурен, след като прочетох статията, е имената на членовете на Независимото дружество в България, които се споменават в нея. Кое ми дава основание да мисля така? От месец време редовно слушам западните радиостанции на български език. Във фактите и коментарите на тези станции и в нашите средства за масово осведомяване единството е в имената на хората, за които говорят - и тези, и онези. Оттук нататък започват различия, които обикновено са огромни. На кои да вярваме? Първото, което ми направи впечатление, е анонимността, и то в нашите вестници! Статията „За халтура” против Кеворкян във в. “Септемврийско дело“ е написана много общо, а въпросната статия „Кой и как се бори за правата на човека в България” пък изобщо не зная от кого е. Това не е ли анонимност, питам аз?! Виж, писмата и мненията на граждани в тази статия са подписани, но и статията, и писмата отразяват проблемите, погледнати само от едната страна. Това плурализъм ли е?! Ще кажете, че други мнения няма. Има. Поне един ред има ли предоставен на тези, които трябва да се защитят? Поне едно писмо в тяхна защита има ли? Ще кажете - не!” Само още няколко реда ще ви прочета. „Ще ви дам просто доказателство, че такива писма има. То е моето. Сигурно ще ви е интересно да ви го прочета. Препис, разбира се, от текста ще изпратя на вашия адрес и ще предам на Димитър Томов.…”

Р. Узунова: Вие по пощата получихте тези документи и писма, така ли?

Д. Томов: Да, аз получавам много документи и писма, но тука от известно време хората само ми се обаждат, че са ги изпратили, а аз не съм ги получил. И това нещо много ме учудва - вероятно вече и кореспонденцията ми се наблюдава, въпреки че не ми се иска да вярвам, но това е факт и не ми се иска да го оспорвам...

(Края на януари или началото на февруари 1989 г; част от текста в ролка № 270)


Писмо до българските средства за масова информация на Андрей Дюкмеджиев

Мъжки глас, говорител: „През януари и февруари тази година нашият печат поде обширна като никога досега пропагандна кампания по хуманитарни въпроси, като конкретният повод беше дейността на образуваното преди една година у нас НДЗПЧ. Кампанията имаше за цел да убеди нашата общественост, че това Дружество, постоянно цитирано в печата като "някакво си" и "така наречено" представлява всъщност нелегална формация от заговорници и организатори на терористични групи с антиконституционна, антидържавна и антисоциалистическа платформа и следователно, че то няма право на съществуване и обществена подкрепа у нас. Особено място в кампанията заемат три публикации: "Борба за човешки права или злостна дезинформация" от Делчо Делчев Атъпов - препечатка на в. "Труд" от друг областен вестник от 13 януари; "Какво става в България ли?" от Марин Христозов, в. "Работническо дело" от 19 януари и след малко по-голям интервал от време - "Кой и как се бори за правата на човека в България", редакционна статия на "Работническо дело" от 7 февруари. Първите две статии, твърде сходни по стил и тон, са посветени на трима от деятелите на дружеството: Илия Минев от Септември, Димитър Томов от Михайловград и отец Благой Топузлиев от Пловдив. Ето как в статиите са обрисувани портретите на тези хора - според авторите те са: "бандит", "терорист", "криминален престъпник", „рецидивист", "жалка деградирала личност" с "мизерен морален облик", "отявлен легионер с думбазки и експлоататорски произход" и накрая "фашистки гаулайтер, показваш най-дръзко недочупените си рога" /Минев/; "самозванец", "мним художник", "скаран с правните и нормални човешки норми", "отрепка", разпространител на "злостни клевети", "лъжи, съшити с бели конци", "безогледни хули", "невероятни по своя фалш и помпозност изявления", "баламосващ"  западни радиостанции, покриващи половин свят /Томов/; "нравствено пропаднал и озлобен човек", разпространител на "патологични политически лъжи, клевети и фалшификации", "днешен Тартюф", "прелъстител", "любовен бракониер", "морално и политически пропаднала личност" /Топузлиев/. Нарочно събрах на едно място този впечатляващ списък от "изразни средства", които Христозов и Атъпов не са пожалили, за да накарат читателя да изпита презрение и отвращение към тези хора. Съвършено ясно личи и по-нататъшното намерение на авторите на двете публикации да внушат същите чувства и по отношение на Дружеството, което тримата деятели представляват, респективно към неговата дейност. Нищо чудно при използване на такова "красноречие" да има и такива читатели, сред които желаният ефект ще бъде постигнат. (…)
1   2   3   4   5   6

Свързани:

Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconПравилник за дейността в гимназия с преподаване на английски език
...
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconПравилни к
Чл. 149 Соу “Иван Хаджийски” е средно общообразователно училище за обучение на ученици от I до XII клас и като част от системата...
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconЧаст ІІ: Системата срещу гражданите
Румен Воденичаров: Аз не знам дали Ви се е обаждал някой във връзка с един много скандален случай в София… Засега действително информация...
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconБитка на дата 08 Декември в 22: 28: 45
Ракетна установка, 1064 Лек лазер, 187 Тежък лазер, 39 Гаус Оръдие оръдие, 83 Йонно оръдие, 3 Плазмено оръдие, 1 Малък щит, 1 Голям...
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconЧаст ІІ: Системата срещу гражданите
На обявеното събрание се поканват да присъстват всички членове на ндзпч в установения час и на посочения адрес, както и желаещи да...
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconПравилни к
Чл. 1 Системата на народната просвета полага основите на непрекъснато образование на гражданите, като осигурява
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconПравилник за дейността на
Чл. Системата на народната просвета полага основите на непрекъснато образование на гражданите, като осигурява
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconПравилник за дейността на
Чл. Системата на народната просвета полага основите на непрекъснато образование на гражданите, като осигурява
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата iconУрок 1: Оптимизиране работата на Windows xp
В тази глава ще бъдат разгледани различни настройки и програми, целящи повишаване производителността на системата. В случая дефиницията...
Част II. Системата срещу гражданите глава І. Медиите като оръдие на Системата icon1. Уравнение на Клапейрон-Менделеев: връзки между количество вещество, брой частици, маса, моларна маса
Предаденото на системата количество топлина се изразходва за повишаване на вътрешната енергия на системата и/или за извършване на...
Поставете бутон на вашия сайт:
Документация


Базата данни е защитена от авторски права ©bgconv.com 2012
прилага по отношение на администрацията
Документация
Дом